ОБРЪЩЕНИЕ към Министъра на Образованието, младежта и науката и към Председателя на Българска академия на науките

ОБРЪЩЕНИЕ

към Министъра на Образованието, младежта и науката и към Председателя на Българска академия на науките
от Женя Георгиева, магистър по психология, Софийски университет, София, „ръкопляскала” срещу Конференцията в СУ на 19.10. 2012 и от 1043 граждани, присъединили се в рамките на 1 ден  /броят им продължава да расте/  към специално сформирана в знак на подкрепа на това

обръщение ФБ група :

ТЕ ПАК СА ТУК, ТЕ ПАК СА ТЕ…НО ТИ СИ ДРУГ !

Господин Министър, Г-н Председател на БАН,

Наближава денят на българските будители. Институциите, упълномощени да въплъщават, развиват и отговарят за българската наука и българското образование ще имат неприсъствен ден. Ще празнуват. От ученика в най-малкото българско училище в някое градче, до Вас двамата, господа. Включително Ректорът на най-старото висше училище в страната ни.
И той ще празнува.
Нищо чудно той отново да произнесе и някоя възпламенително-будителска  реч към „възпитаниците” си, призоваваща ги към свободолюбие и отпор на простащината.
Само че, преди това, господа, след паметната най-перфидна простащина, състояла се десетина дни преди този значим български празник  в заведението, за което отговаря, той дължи обяснение в какво качество се обръща към българските студенти.
Дали изобщо притежава качеството, което да му даде това право – на обективен учен и демократичен ръководител на деполитизирано елитно висше учебно заведение?
И дали не го прави в качеството си на продължител на традицията на злоупотреба с науката и образованието, както и с професионалното си положение в името на интересите на една партия?
Това звучи в общественото съзнание, господа, от 19.10. насам.
И омерзява дори приближаващия се празник. Защото в него то придобива и още по-конкретно и грозничко значение: Дали не се обръща към младите хора в качеството си на пряк потомък на ректор на същото заведение от времената на пълновластието на тази партия и лоялен продължител на „най-добрите” и традиции на употреба на науката за собствени нужди?

Че кръгът привилегировани „отварачки” на българското общество от времето на злоупотребите с наука, образование, култура и с всички други обществени сфери, спретнал си среща на територията на СУ, е пак тук и пак си е същият  – това, го видя българската общественост по време на  широко отразеното  и предизвикало скандал събитие. Организирано и ръководено от професор – член на Висшия съвет на БСП,  връчила официална покана на фигурата, оглавявала онзи отдел на ДС, отговарял за следенето и тероризирането именно на българските учени и преподаватели. Видя българската общественост  как завоювалият прозвището „Митьо Гестапото“ удостои нАучното събитие с височайшето си присъствие под ръка с бившата благоверна на един официално прогонен от България висш функционер на „братското” КГБ. Зърна смачканите  под натиска на гузността им и на студентския и граждански протест, физиономии на участниците. Чу гънещите се гласове. И си припомни осезаемо майсторлъка им в йезуитското използване на словото.

Те пак са си ТЕ. Те пак са ТУК. Въпросът, който поставям с това обръщение е:

Министърът на образованието и науката днес ДРУГ ли е?  Председателят на Българската академия на науките – ДРУГ ли е? Ще бъде ли този скандал напълно неглижиран от Министъра, /в стила на бившия Първи „…да се снишим, другари, докато мине бурята !”/ .  И  не просто неглижиран и игнориран, а дори възнаграден от Председателя на БАН : Дни след скандала в СУ, ректорът му е произведен в член-кореспондент на БАН.

На новина като тази, изтекла в общественото пространство, и подхожда фразата:
„С прискърбие научихме, че…”

Защото умря пред очите ни всякакво доверие, че в България днес има наука, има образование, на което можем да разчитаме. Че науката и образованието ни вече са ДРУГИ.  Не онези, които отхвърлихме, отвратени от тяхната десетилетна функция на пропаганда, наукоподобност, и непрекъсната възхвала не на какво да е, а на престъпен тоталитарен обществен строй..

Днес, 23 години след това, и българската наука  и българското образование бяха напъхани в  интензивното реанимационно отделение. Има още някаква възможност да се реагира. И тя е:

Да изискате на 1 ноември, на деня на българските будители, Ректорът  на СУ да се обърне към обществеността. Не към българските студенти, които на 19.10. показаха, че са доста по-напред от него –  не само по свободолюбие, но и в оценката си на недалечното ни минало. А към цялата българска общественост, на която, след устроената с негова подкрепа обществена провокация, той дължи  да подаде ясна позиция по един въпрос:

КАКВА Е НЕГОВАТА ОЦЕНКА ЗА ОСЪДЕНАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ И ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ТОТАЛИТАРНА ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА, НАЛОЖЕНА И ПРОСЪЩЕСТВУВАЛА В БЪЛГАРИЯ В ИСТОРИЧЕСКИЯ ПЕРИОД 1944 -1989г.

Има ли според вас, Господа, още мегдан за избягване на този въпрос от  г-н Ректора и бивш декан на Историческия факултет?

Г-н министър на образованието, младежта и науката, какво отношение ще има българската младеж към академичните институции и към своето министерство, ако Вие не изискате Ректорът на СУ и бивш декан на Историческия факултет да даде ясна позиция на учен относно периода, за който не само студентите, дори журналистът Бареков показа, че е доста по-напред от него като яснота за цялостната оценка! Като формулира въпроса си по един от дебатите относно конференцията така: „Светъл лъч ли е Людмила Живкова  в една тъмна епоха?”  Необозримо по-напред не само от Ректора, но и  от настоящия Декан на Историческия факултет, от преподавателите в него, т.е. от академичната институция, упълномощена  да подава обективни научни оценки на българската история  и отделните периоди от нейното развитие. Щом като, за разлика от тях постави въпроса за оценката на една фигура от най-новата история на България В КОНТЕКСТА на оценката на цялостния исторически период.

Защото и той, като всеки поне донякъде разумно мислещ човек, предполага, че такава оценка на  историческия период несъмнено е налична  като ПРЕДПОСТАВКА, върху която ИФ се занимава с частния въпрос за оценка на една от неговите високопоставени фигури. Защото е недопустимо и немислимо, че такава оценка на цялостния исторически период, няма от страна на ИФ. Че той е абдикирал от функцията си да даде такава. Вече 23 години. Че бяга от  негативна оценка  на цялостния  историческия период  на властване на една партия, изравнен с национал-социализма  като тоталитарен режим и осъден като престъпен и от Европейския и от Българския Парламент.
Този опасен прецедент е в унисон с поведението на преименуваната наследничка на същата тази партия. И Историческият факултет на СУ и БСП  избягват цялостната негативна оценка като запълват празнината с активно издирване на малки плюсчета, които да пуснат в нея. В това си бягство от цялостна оценка като от огън, ИФ се хвърли към тази , чието завещание беше: Мислете за мен като за огън. И е на път да изгори, уви, не за да свети!..

Абсолютно независимо от това дали Л. Живкова е, или не е отворила дупка в желязната завеса, тази злополучна конференция прогори дупка в розовата завеса, под която до сега партийната лоялност необезпокоявано е била поставяна над научните  принципи и стандарти. През тази дупчица надникна  българската общественост и се стъписа.
Г-н Министър, г-н Председател,

българската общественост обръгна на нетърпими неща. Най-честият коментар, който можете да откриете в разговори или под публикации в интернет пространството, независимо колко чудовищна е новината , визирана в тях, е: „Нима си учуден?”
Този път, обаче, реакциите бяха:

„ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!!!”

Че подмяна на нашето минало се прави от партията, стремяща се да отхвърли отговорността си за него, поставяйки търсенето на електорални дивиденти над обществения  интерес – не е новост. На 19.Х. и обществеността и Вие, господин министър, получихме силен сигнал, че в подмяната на миналото ни участва и академичната общност, употребявайки  бастиона на деполитизираната наука в страната ни, призван да отправя от тази свещена за българската наука територия обективно-научни послания към българското общество.

При това участието на ИФ и Ръководителя на държавния университет е с напълно идентичен стил на този на извършваната от БСП подмяна. Няма по-нечистоплътен, нито по-опасен и деморализиращ начин на извършване на подмяна от именно този стил: Заместването на обобщената цялостна оценка с частни крайпътни оценки. Наречен от философа Бертранд Ръсел: „подмяна на логическите нива”.

Г-н Игнатов, преди няколко месеца, Вие лично, при това от името на цялото правителство, произнесохте отчетливо:

„Подмяната на нашето минало е заплаха за националната сигурност.”

Надявам се, в тази ситуация, няма нужда да обясняваме на човек, имащ тази яснота, че е опасно да не реагира!

Светъл лъч ли е Людмила Живкова  или тъмнотата на епохата не може да позволи такова определение върху член на ЦК на БКП е вторичен въпрос. При налична негативна оценка на този период, никой не би имал против да се анализират и търсят – кой където си реши и може – някакви малки плюсчета. Поне никой, който е наясно, че няма човешко явление, което да е 100% негативно. ПРЕОБЛАДАВАНЕТО на негативното е това, което определя обективната научна оценка на едно явление, именно като негативна.

Г-н Министър на образованието, младежта и науката, не поемайте и върху себе си омерзението, което с основание изпитват българските младежи към подобно лицемерие и абдикиране от поетите функции. Не ставайте част от процеса на абдикиране от отговорност. Изискайте такава оценка от дължащите я на обществото ни сега. При неспособност да се подаде тя – независимо дали от научна немощ или от партийни пристрастия, Ректорът на СУ, настоящият  Декан на ИФ и всички преподаватели, взели участие в подменянето на тази оценка с опит да раздават индивидуални индулгенции,  губят правото си да заемат постовете и функциите, с които са упълномощени от обществото ни.

Нещо повече – показват, че 23 години сме си затваряли очите пред употребата на тези функции от тяхна страна за реваншистко-партийни  цели. И че се налага спешно да се преоцени продукцията, излязла през този период от представителите на тази институция! На първо място – учебниците за българските ученици. Както и спешни предложения за допълване на Закона за осъждане на престъпния обществен строй от най-новата ни история, които да придадат на този Закон операционалност и да предотвратяват бъдещи злоупотреби с науката и образованието за неговата явна и/или още по-деморализиращата за обществото ни – подмолна реабилитация чрез подмяна на общата му оценка  с частни, псевдонаучни, роднинско-приятелски позитивни оценки.

Мога само да се надявам, че и вие, господа, няма да абдикирате от поверените ви функции. И съпровождащата ги  отговорност да стимулирате конструктивни процеси в толкова важната  за бъдещото ни развитие като нация сфери на науката и образованието, младежта. Химнът ”Напред науката е слънце!” се изпълняваше с патос и в годините, когато злоупотребата и с наука, и с образование повече заслужаваше една небългарска песен: „Ослепен от науката, аз бягам”. /Blinded by science, I’m on the run/

Надявам се силно, да НЕ избягате. Да НЕ се държите като слепи и глухи към това, което разтърси общественото внимание. Българските медии показаха поне донякъде, че не са точно тези, които бяха по времето, в което трите фигури, отговарящи за БТА, Българското Радио и Българската Телевизия носеха имената: Глухчев, Тихчев и Трайков. Спомнете си! Не си измислям. Наистина това бяха имената!

Въпросът сега е, дали в деня на българските будители, няма да ни се наложи да  раздадем тези имена като прозвища, разпределяйки ги между  Министъра на образованието, науката и младежта, Председателя на БАН, и Ректора на СУ. Силно се надявам да не ни се наложи!

Женя Георгиева
– магистър по психология, Софийски университет, София;

– автор на 123 научни публикации и съобщения на български и английски, вкл. такива, преведени от реномирани издания на френски и унгарски език;

– член на български, европейски и световни научни асоциации, включително учредителен Съ-председател и Председател за Източна Европа на Международната научна общност за прилагане на системен подход към процесите в обществата в преход „Системи в преход” (SiT). От 1993г. насам SiT функционира и като официална под-структура на Международната асоциация по фамилна терапия /IFTA/

– изнесла на наУчна конференция в Будапеща, Унгария през август 1991г. /в дните на „Пуча” в тогавашния СССР/ разработка на двама български и един германски автор, спечелила Конкурса за най-добър научен анализ на психо-социалните процеси в света след падането на Берлинската стена. Разработката е удостоена с две международни награди, с връчването на които се ангажира първият демократичен Президент на РУнгария:
– Наградата за 1991г. на Световната психиатрична асоциация;

– Наградата за 1991г. на Международната Фондация за световно разбирателство „Масерман”.

преподавател в Медицински университет, София, притежаващ най-ниската степен на научно звание в България,

За сметка на това, притежател на най-висшата титла пред нечие име:

в качеството си на един от 1043 членове на сформираната в знак на подкрепа на настоящото обръщение ФБ група:  ТЕ ПАК СА ТЕ. ТЕ ПАК СА ТУК… НО ТИ СИ ДРУГ! и особено в качеството си на един от десетките студенти и интелектуалци, „ръкопляскали” час и половина на проведената в СУ на 19 октомври 2012 нАучна конференция . Сещате ли се коя е тази най-висша титла, господа?

ТИТЛАТА: СВОБОДЕН!

Пожелавам Ви я!

31. 10. 2012, София