Екологично чести въпроси

Не взимам страна в спора дали еколозите- истински или непризнати за такива от властта в случая- са прави да оказват „натиск върху българската минерално суровинна индустрия”. По същата логика не искам да оспорвам и правото на работещите в тази индустрия да си пазят хляба, както стана видно вчера от тяхно шествие в София, преминало под надслова за борба срещу „квази еколози”.

Стана обаче ясно чрез това събитие, че властта за пореден път употребява двойния си аршин за управляване на лобистките интереси в държавата чрез тояга за едните и морков за други. През януари, след еднократен екологично обяснен за пред публиката протест срещу добива за шистов газ (какъвто в България никога не е добиван, т.е. той е „нероден Иванчо”), същата тази власт светкавично се задейства и услужи на интересите на руския монополист „Газпром”, който има интерес България дори да не знае дали да разполага с такава суровина, забранявайки на себе си дори проучването.

Ето че сега същата тази власт, която обоснова онова единодушно гласуване на ГЕРБ и БСП с „чуваемост за гласа на еколозите”, се солидаризира изцяло срещу еколозите и с протестите с обратен знак срещу реално съществуващ проблем- т.е.срещу „роден Иванчо”, защото това не били истински еколози. Може и да не са. Обаче онези, възмутените от невиждания и непомирисван газ, какви бяха? И как ги определиха като „истински”?

В интервю за радио „Фокус” президентът на КНСБ Пламен Димитров благодари днес на министъра на икономиката , енергетиката и туризма Делян Добрев, че не се е поддал „на натиска на квази еколози”.

„Водещ: Миньори, металици и химици от КНСБ и КТ „Подкрепа” излязоха на митинг-шествие. Акцията е за запазване на работните места в рудодобива и срещу необоснованите нападки, изказвания и натиск върху българската минерално-суровинна индустрия. Какво успяха да постигнат – въпросът е към президента на КНСБ Пламен Димитров.”

Обобщаващо казано ( за да не цитирам повече скучния разговор), г-н Димитров благодари на властта, действайки в тандем с нея срещу еколозите. Каква идилия на профсъюзно-властовата дружба!

Щом като конкретните работни места, за които профсъюзите управляващите така солидарно са загрижени, са по-важни,как да разтълкуваме решението да НЕ се създават работни места по линия на проучването и евентуалния добив на газ в България под натиска на едни еколози, сред които дейно участие взеха структурите на БСП по места?

Този логичен въпрос не пречи с днешна дата екологичните претенции в друг сектор да бъдат обявени за политизирани и за по-убедително да се правят аналогии със зелената вълна в Европа, когато това изнася на управляващите- защото Европа не е Русия и едва ли стряска с тайни лобита и ултиматуми ГЕРБ.

„Водещ: Г-н Димитров, казали сте на протеста, че миньорите и металурзите не стават за политическа дъвка. Кой произвежда тази дъвка, коя е тази политическа сила?
Пламен Димитров: Вижте, аз го казах метафорично, в преносния смисъл, но съм убеден, че има политически интереси зад тези екологични напъни на организации, които между другото нямат своята доказана същност като такива. …

Зелената вълна, която доведе нови движения в Европа на власт, ако щете, и в техните парламенти, трябва да е автентична, тя не трябва да бъде измамна или пък преднамерено рекетьорска, ако иска наистина хората да й повярват. И аз апелирам тези, които наистина защитават природата, също да се присъединят към нас и да обявят тяхната експертиза – дали според нея наистина има замърсяване конкретно от тези предприятия, които се обвиняват от няколкото квази екологични организации.”

Това ли е същината? Да не би „някой” в нашата държава, който говори в случая на „профсъюзен език”, да се е разтревожил от зелен пробив в българския парламент? Ами ако момчетата и момичетата от „Орлов мост”, които стресната високомерния сън на ГЕРБ, вземат и се обединят с подобна цел? Това ли е причината за „гъвкавата” тактика на овластените съзаклятници за недопускане на подобно обединение чрез приласкаване на едни и отблъскване на други еколози?

Давам си сметка колко скучна тема съм избрал – двойният аршин на това управление отдавна не впечатлява никого. Да го изобличиш е точно толкова „впечатляващо”, колкото да съобщиш, че напоследък вълците ядат месо.

Имам обаче „интересен” въпрос: къде са еколозите- онези от „Орлов мост” с техните (основателни иначе) протести срещу посегателствата срещу горите и особено „липсват в картинката” вече цели 10 месеца онези януарски еколози, които с един единствен отлично организиран ( от кого ли?) съботен протест в 12 български града пожънаха небивал успех в преодоляването на ушната кал по пътя към съзнанието на властта?

Не знам дали въпросите ми са екологично чисти, но са чести поради странното съжителство на нетърпимостта към екологични претенции в един случай, съчетано с подозрително бърза „чуваемост” за някои добре организирани изблици на „народен гняв”, употребяван за обосноваване на решения от стратегически характер за днешния и утрешния ден не на някой регион, а на цяла България, какъвто беше случая с протестите срещу „американците, които искат да ни дупчат земята”.