Темата за народните будители не е някакъв дисидент, затворен като „хулиган” за един ден в подземието на милицията по време на партиен конгрес, за да не развали празника на управляващите по някакъв начин. Тя трябва да има продължение и след 1 ноември.
Въпреки всеобщото лицемерно (само)окайване, че съвременна България си нямала будители, има и други мнения, с едно от които- това на Йордан Попов във в. „Стършел”, съм съгласен. Той пише:
„За мен лично народен будител от по-ново време е писателят Георги Марков. Има и други неколцина съвременни писатели, които бих причислил с чисто сърце към будителите, но Георги Марков заплати с живота си заради своите “Задочни репортажи”.
Ето една книга, която отвори очите на мнозина и която комунистическият режим не можа да прости. И вместо да бъде изучаван в училищата, Марков е оплюван от жълти пера или като сътрудник на българските тайни служби, или на английските.
След като е премълчаван, низвергнат и оплют, задължително е след още двайсет години да влезе в учебниците като народен будител.”
С риск да прозвучи „богохулно” за самоназначилите се за „важни медии” в България, ще кажа, че всъщност вестник „Стършел”, с неговото немощно хартиено тяло на вестникарската амбразура, може да бъде наречен колективен будител днес, защото не се плъзна по течението на карикатурната злоупотреба със свободата на словото. Постига го с карикатури и фейлетони, с които осмива някои от най-тъжните истини на прехода през изкривения идеал за демокрация, към чието светло бъдеще надничаме „през крив макарон”. До такава степен, че се налага един германски професор да напише вчера това, което „важните”български медии не смеят да дискутират: предупреждава за надигането на авторитаризма в България ( и другаде- другаде обаче винаги го има, тъй че да не жалим самоизвинително за това, че нейде пак „бият негрите”).
И защо „Стършел” си позволява този горчив смях? Защото, представете си, няма собственик, няма издател, няма друг спонсор, освен читателите си. Уникално е за нашата говорилня, в която (почти) всички, примирено или гузно, се надприказват в повтарянето на лъжата, че една медия не може да съществува, ако не бъде дундуркана от бавачките с пачките.
Разбира се „Стършел” си плаща за „гяволъка” с това, че не плаща ( на своите будители) нищо подобно на онова, което прибират за мълчанието и слугуването други колеги във „важните медии”…
Не мога да говоря от името на колегите, които са избрали този път ( а и едва ли вече имат голям избор-„дискредитирани са” в очите на бавачките с пачките). Но съм сигурен, че те притежават нещо, на което другите завиждат- тайно, явно или подсъзнателно, това няма значение. Досещате се какво е то, защото свободата е естествена потребност на всяко човешко същество и- вярвам в това- на всяко общество. Дори и българското. Колкото и да потискаме в себе си този нагон, той тайно хлипа в някоя гънка на подчинения ни на „прагматизма” мозък.
Апропо, будителството у нас се наказва по различни начини. Убитият български писател Георги Марков не само отсъства от учебниците, не само го „разстрелва” с плюнки отново и отново при всяко негово споменаване дежурният наказателен взвод за осъдени на смърт волнодумци, но и споменът за него е принизен в калта чрез единствения монументален знак за неговото съществуване, който напомня, че е имало такъв (световно известен с печалната си съдба) българин.
Извинявай, читателю, ако се почувстваш несправедливо обвинен, че и ти не знаеш къде се намира тази възпоменателна плоча. Та нали това е целта на „упражнението”- да не знаеш! Тъкмо по тази причина тя е скрита в една софийска градинка на площад „Журналист”, известен напоследък с това, че в месарницата край него, на броени метри, виси на видно място портретът на Тодор Живков, на чийто рожден ден „случайно” е убит Георги Марков в Лондон.
По-ярък контраст на касапската пропаганда от съжителството на тази символика не може да се измисли!
Дори и да се взирам, минавайки често покрай вкопаната в пръстта плоча за Георги Марков, едвам я разпознавам сред епитафията на есенните листа, които неволно участват в криеницата сред крясъка на тоталитарната символика, реабилитирана музейно като „социалистическо изкуство” срещу вход от 2 лева, обгрижвана и дори прославяна отново на държавно ниво от реставраторите от ГЕРБ ( Гарвани за ехидно реставриране на болшевизма) .
Впрочем, както и преди съм обръщал внимание, паметникът на десетките хиляди загинали българи във войните, които съвсем не са „незнайни”, не само не се перчи над гологлавите държавни лицемери при полагащите им се церемонни по полагане на цветя пред този символ на„незнайния воин”, а е издълбан под нивото на улицата.
В училище ни учеха, че при турското робство са карали християните да снишават църквите си със закопаването на част от тях, за да не мерят ръст със стърчащите над тях минарета.
А минарето със солдата с автомата, от което ни призовават да прекланяме главица, какво друго е тогава, ако не символ на робството, за което робите поддържат благодарствен надпис със златни букви!
За смокиновия лист на преродения сталинизъм, стърчащ с оръжие в ръка на главите на уж освободената и уж свободна днес България, властта упорито не иска да каже нищо- както не може да се каже името дори и на един загинал съветски „освободител” на България, защото няма такъв.
С такива „освободители”, признавани все още за такива, такава „свобода” ни се полага! Освен ако не си я поискаме достатъчно убедително.
На 9 ноември, от 18.30 ч., ще припомним, че Берлинската стена отдавна падна, но тук тя оцелява с благословията на властта в условията на едно продължаващо мълчаливо престъпление към свободата на България. Ще бъдем отново пред Монумента на окупационната червена армия, за да кажем в ноемврийския мрак „добро утро” на сънародниците си.
Гарваните са полезни птици – почистват природата от мършата.
Може би трябва да ги наречем – Гробари за Експресно Реновиране на Болшивизма.
Ще се радвам да се появят истинските гарвани за почистване на политическата мърша възпроизвеждаща се 68 години.
По ирония на съдбата вестник “Стършел” е единственият сериозен вестник у нас( по мое мнение). А уж е хумористичен и трябва да се смеем като го четем, но често се смея през сълзи. Той е единственият, който си купувам и чета от много години. Имат много хубава инициатива- помогни му да се засмее- тя е ежегодна. За абониране на соц. заведения- старчески домове и други за вестника. Като по този начин се помага повече хора да прочетат истината за действителността у нас. Може би не е редно да пища това във Ващата медия- моля да бъда извинена ако е така.Аз нямам нищо общо с вестника- просто един обикновен читател-верен читател както и на Вашата медия
Поздрави Г-н Инджев затова, че забелязахте най-сериозния и можеби единствен реформиран вестник у нас “Стършел”! Уважавам “Стършел” още отпреди “прехода”. И не само Йордан Попов, но и другите там, които си плащат за “гяволъка” са достойни за уважение. На времето само там можа да излезе “Антология за трите Хаш” на Валери Петров, а и само там сегиз-тогиз се печатаха епиграми на незабравимия Радой Ралин! Този вестник упорито потвърждава мнението ми, че у нас сериозни неща могат да се случат за съжаление само на майтап. Макар, че майтапът не е никакъв майтап, когато се позамисли човек сериозно. Хареса ми много и предложението би за абревиатурата ГЕРБ, макар, че не е много точно. Защото се реставрира нещо, което е било разрушено или поне частично повредено. Нищо такова обаче не може да се каже за болшевизма у нас. Затова предлагам, като по-точна абревиатура Гьонсурати (защо да обиждаме някои птици) за йезуитска реабилитация на болшевизма.
Поздрави!
Пропуснах да отбележя, че абревиатурата ГЕРБ трябва да се чете всъщност ГЙеРБ по няколко причини. Първо зашото “ние сме от далеко и говорим меко”. Второ защото това е е дна модерна реформирана партия, която дори “тайно си е избрала за химн песен на “Бийтълс”: “Back in USSR”, макар че официално твърдят, че е “Нашата полиция ни пази”, което е не само йезуитщина, но чист гьонсуратлък! Затова : “Гьонсурати за йезуитското реставриране на болшевизма” Йе-йе-йе!
ГЕРБ- ГРАЖДАНИ ЗА ЕХИДНА РЕСТАВРАЦИЯ НА БОЛШЕВИЗМА !
Г-н Инджев, за мен също писателя Г. Марков е този когото би трябвало да тачим като най-изявен народен будител от най-новата ни история.
И много нагло е как неговите убийци и вся остальная сволоч от нац. предатели се гаврят с паметта му (за съжаление чувствайки се безнаказани)!
А много е жалко, че овчедушния ни народ (в своето мнозинство) спи дълбок сън и не знам кой би могъл да го събуди…
Къде “потъна” Недялко Йорданов който критикуваше доскорошните си съпартийци – организатори на мафията и мутрите, защо не пее повече за Ванички, банички, мутри ит. н.?
Свалям Ви шапка, защото сте един от малцината журналисти които будят заспалите ни сънародници!
Към DSB:
Ок, приемам да е “ехидна” най-малкото, за да избегна препирня за това дали може да се каже “езуитска”.
Иво, проблема не е в “съдия” Марковска, а в делата на “съдия” Марковска.
Предлагам по-следващия петък, 16 ноември да се съберем пред паметната плоча на Георги Марков, за да я почистим от есенните листа и оставим цветя. Може и да си прочетем някой от репортажите му.
…. както Христо Ботев е казал ясно: „Свестните у нас считат за луди…”
Дано да не предизвикам съдбата като кажа:Вие г-н Инджев сте от малцината БГ журналисти,които настойчиво искат да събудят този заспал,зомбиран народ,поставяйки ви в редиците на съвременните ни будители!С големите ми симпатии и уважения!
От много години (по–точно след като Боко стана кмет на София) не мога да си обясня един странен парадокс. В центъра на Прага, столицата на бившата комунистическа държава Чехословакия, има статуя на Ян Палах, който се запали и изгоря в знак на протест срещу инвазията на Червената армия в Чехословакия, извършена с една единствена цел (подчиняване волята на чешкия и словашкия народи), а в центъра на София, столицата на бившата комунистическа държава България, стърчи паметник на същата армия извършила инвазия в България с една единствена цел (подчиняване волята на българския народ).
Иво,дали ледовете не се пропукват вече?Като че ли не те заобикалят.Радвам се да те виждам и чувам в ефира,а за 16 ноември да се уточни часа за да мога да попадна сред съмишленици.
“Предлагам по-следващия петък, 16 ноември да се съберем пред паметната плоча на Георги Марков, за да я почистим от есенните листа и оставим цветя. Може и да си прочетем някой от репортажите му.” – това вече е нещо. Не живея в София, но наистина ще се почувствам щастлива, ако се съберат почитателите на Георги Марков. Не е ли време да се преброят хората, които искат истината и не желаят да живеят в мутренска държава. Промените са ставали и ще стават само когато малка група от хора се заемат да променят нещата. Интересно какво ли би написал за днешния ни ден Георги Марков?
Господин Инджев, “Стършел” е единствения вестник който си купувам. Купувам го по много причини, но дори и само за това, че вестник “Стършел” е списван на чист български литературен език, пак си струва.
И Вие сте будител, г-н Инджев. Благодарност от мен и семейството ми.
Не чета стършел от 1990-та
Тогава наивен младеж им вярвах.
Вярвах но виждах, как нещата се нагласяват не така както искаха да ни убедят, че ги правят.
Тогава написах едно кратко разказче, в което лиричния герой спи и гледа мач, в който играчите преди мача се разделят на червени и сини и после започват под виковете на публиката да играят. Особенността на играта беше в стадиона – беше с една врата без вратар и на нея пишеше публика. И сините и червените играчи биеха силни шутове в нея и никой не пропусна да вкара гол ….
Няма да забравя човека в редакцията – къдрави прошарени коси – каза, че не представлява интерес за тях. Може би заради лош и бездарен изказ или може би заради безинтересния сън на героя ми.
Кой знае?
Само знам, че от тогава за мен Стършел стана свършил – играч от стадиона.
Уважаеми г-н Иво Инджев,
не само клеветници и оплюватели се занимават с писателя Георги Марков. В началото на септември т- г. излезе ПЪРВАТА книга , посветена на творчеството му – ГЕОРГИ МАРКОВ . ДА ПИШЕШ , ЗА ДА МОЖЕШ ДА УМРЕШ.Имаше и премиера в София на 25 .09. Тя съдържа 8 литературоведски студии и 40 цветни снимки и факсимилета на ръкописи, които се публикуват за първи път. Но е в тираж само 160 бр. и досега от нея в книжарница “Български книжици ” са продадени само 4-5 екземпляра. Вътре има и фотография и текст за просната в калта плоча. Благодаря Ви за инициативата за почистване на тази жалка плоча, несъвместима с ръста на големия писател и духовен будител. Според мен Вие сте негов събрат по дух , по съвест и смелост.
Докато даскалицата по руски, лична приятелка на Шаренкова, заработваща в свободното си време като кмет на София – другарката Фандъкова е на позиция не се надявайте за човешко отношение към паметни плочи на които и да са българи. Неин приоритет ше бъде МОЧА.
“Особенността на играта беше в стадиона – беше с една врата без вратар и на нея пишеше публика. И сините и червените играчи биеха силни шутове в нея и никой не пропусна да вкара гол ….” – В смисъл “аз лежах по гръб и чаках да ми кусат и сипват в устата,пък те не ми сипваха,както на мен ми съ ще “всички са маскари” ,а аз съм недоволен,що неми изтриха дупенцето и не ме дондуркат “народ”.
“питанка” = а ти нещо да те е спирал някой илуи да си публика която да вика “у ,а,разпни го ” на който хванал да ти свърши и твоята !
“Я сакам да намирам маану,не да работа” =- критикарска БГ публика,кога да се свърши работа “о без мен,аз си имам мой си лични,друг да се жертва,аз шъ му ръкопляскам от скамейките,ако ми симпатичен и ми прави да ми е веселба” И пари ми дай акъл неща ,аз ще давам акъл,друг да върши работата “оная държавата” и “ония управниците” – пролетарии БГ непоправими “500 години малко” !
Е това е.за това така си върви “НАРОДЕЕЕ????”
На такъв народ такива управници му се полагат и бой по главата ден и нощт да лази !
Към ПЕНЧО ПИТАНКАТА,
Интересна но противоречива история разказвате! Казвате, че сте били тогава (1990-та год.)наивен младеж, но сте съчинили сюжет, който никак не би могъл да бъде съчинен от невинен младеж! Невинните младежи тогава подскачаха с ентусиазъм по площадите и през ум не им минаваше да се усъмнят по такъв начин в делението на сини и червени. Мнозина се досещахме, но не бяхме никак невинни младежи. А и повечето от досетилите се отдавна емигрираха. Те бяха най-първата вълна. От друга страна преценката ви за “Стършел” тогава, както и на оставането и непроменена досега пък говори за наистина неопитност на невинен младеж! Странно е след, като сте могли да съчините такъв сюжет тогава да се изненадвате от реакцията на някой редактор, на когото сте попаднали. Или искате да кажете, че сте се надявали на демократична и независима медия тогава, няколко месеца след 10-ти Ноември! Нямаше такава и е голяма наивност да не сте го разбирали. Пипалата на ДС бяха всеобхватни и навсякъде. Та ние не можем и досега да се освободим от тях, а какво остава за тогава! И ако тогава сте били неопитен младеж, а сега вече имате опит би трябвало да признаете и възможността за еволюция, осъзнаване и реформиране. Иначе всички ние нямаме никакъв шанс и просто трябва да се самоотречем и затрием. Не, че не сме на път и да го направим де!
Г-н Инджев,моля ВИ за Вашия прочит и коментар на “История на славяните” от Мавро Орбини.Книга,която загадъчно се появи в Деня на българските будители!?! Според представящите я,тя е била “източника” на Пайсий Хилендарски при написването на неговата “История Славянобългарска”.Също така е била като настолна книга на руския цар Петър Първи-Велики.Книгата е открита и представена от певеца Михаил Белчев,в поста му на директор на Националната Библиотека.
За съжаление “Стършел” го четат само вече събудилите се.
Аз съм се обедил, че в. Стършел е сериозен весник и все пак хумористичен. Ти си написъл едни разсъждения, които водят до никъде. Какъв интерес може да представлява нещо, което води до никъде. Проблемът е твой. Може би в мисленето.
Писателят Геопги Марков отдавна е заслужил званието Народен будител. Репортажите му слушани някога през заглушаваното радио са актуални и днес. Потресаещ за мен бе разказът му за ловните страсти на опитващият се да аристократее тогавашен партиен каймак – обкръжението на Тодор Живков. Приликата в използваният за самоутвърждаване и демонстрация на висша власт авджилък с височайшия лов на партийните следовници на някогашният “елит” и специално на екс президента Първанов е доказателство за непроменената същтност на пъководството на тази партия. Доказателство е и за проницателността на Георги Марков, който имаше съвестта и смелостта да показва лицемерието и първенющината на властниците и с това си подписа смъртната присъда. Доказателство е, че думите му и днас служат за осъзнаване на заспалото гражданско общество, приспивано от носталгични въздишките на същите ония придворни “интелектуалци”, които тогава мълчаха, а днес лъжат защото всички превилегии получиха и получават зареди сделката със съвеста си.
Признат или все още не, споменаван или премълчаван, Георги Марков е и ще си остане Будител! Защото събуди поданиците на партияните сатрапи и ги превърна в граждани….
Е, не всички, но поне тези които имаха ум и морал.
“Интересно какво ли би написал за днешния ни ден Георги Марков?”-`Сия
Не се знае какво би казал Георги Марков,ако беше жив,но по-интересното е какво би казал Петко Славейков,ако въкръсне? Би казал,че мършата вони ощо по-силно.
Ден на народните будали, а не народните будители трябва да честваме! Защо ли? Защото живеем примитивно. Послушно. С животоподдържащи примитивни и жилави митове. А се правим, че честваме Ден на народните будители. Голям смях. “Искам целувка, Бойко!”, ето какво поискала от премиера една женица от град Съединение по време на негово посещение, а вие за Ден на народните будители ми говорите. И ми чествате българския дух. Спомняте си ужким за именити наши личности от историята. Що за наивност и лицемерие от ваша страна, целокупно множество сънародници?! ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДАЛИ трябва да честваме, а не на народните будители! Защо? Защото обичаме да ни будалкат и да се самоизмамваме целокупно с жилави митове, пълзейки по пътя на безвремието, а дори не умеем да осмислим и използваме Историята като смислен декор на жалкото си съществуване. И как да е другояче? Митът за Бащицата, за Закрилника на бедните и неоправданите е неизкореним! Митът за Мускула, който ще измести от сцената безгрижният и непродуктивен (според материалистичната ни представа за живуркане) Свободен дух, е неизкореним! Митът за загрижената за нас Мутра от годините на прехода, която ще размаха бухалката, за да ни осигури уж сигурност и справедливост (а всъщност ще рекетира и парализира душите ни!) е неизкореним! Митът за Борисов властва и функционира на воля чрез простолюдието. Онова оскотяло и изтощено от посредственост и безнадеждност през годините тъжно целокупие, за което карикатурата Борисов е многосериен и зрелищен балкански персонаж за многократна употреба. Още по-жалкото е, че Борисов с хулиганско самочувствие се явява представително лице за страната ни в Брюксел и по света, заема “достойно” и най-безсрамно позата на Всезнайкото, и от време на време го играе метафорично казано Камикадзето във властта. Вероятно така си мислят симпатизантите на глупостта в Деня на народните будители: “Той, Бойко е наше момче, той е нашият будител. Знае какви ги върши, знае две и двеста. Знае и кога и кого да напляска, да наругае, ако е нужно. Наше момче си е. А ако някой му се опъне там горе, във висините на Държавата, ще им разкаже играта. Ще ги смачка, ще ги натика в миша дупка…” Вероятно така си мисли простолюдието, което копнее за “целувката на Борисов”. В едно примитивно и манипулируемо общество днес няма място за духовни водачи. Свободата на интелекта и духовното са в пълна парализа. Будителите са само на картинка и в архивите на историята. А глутница олигарси, монополисти и политици с изтекъл срок на годност се саморазправят с настоящето ни. Стига!!!
Към КРУМ:
Убаво си се обедил и споделил, ама и да беше помислил преди да си се изложил…
Специално за бърцов.
Простете на младежа, който току що излязъл от казармата и решил, че това което вижда е добро да бъде споделено. Може би със същия този младеж сте били на студентската стачка в лукановата зима или на 10-ти януари пред парламента или в последствие сте скачали заедно с надеждата, че управниците ще започнат да уважават мнението му.
Повярвайте му, той знаеше още като ученик през соц-а, че не би понесъл да работи на държавно като чиновник или работник.
И знаете ли, не мисля, че е много възпитано да раздавате клиширани квалификации на хора, които не познавате.
А отностно питанката – явно не сте осъзнали, че въпросите са пътя а отговорите са подробости от пайзажа.
Към ПЕТЪР ПЕГРОВ.Поздравления за написаното.Към него трябва да се добави и мнението на DO ,за да се закръгли визията за ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ!
Круме, а твоя проблем е преди мисленето. Оправи го и после мисли,ако ти се удаде.
Освен българския народец,има ли в света и други народи,които си имат будители.
Нашите будители явно не са си свършили работата,защото народът е все още заспал. Впрочем,явно буденето не достига до празноглавите българи,а те са мнзозинството…
До GLORIA – Добре е да не пишете по такива поводи, че се излагате. От поста ви става ясно, че никога не сте прелистили и страничка от Паисиевата история, а това определено си е срамно за човек, който се опитва да се покаже патриот. Апропо, самият Паисий в книжицитата си твърди, че е ползвал сведения от историята на Мавро Орбини, когото той нарича Маврубини.
Здравейте,търся поне един спътник от Варна до София,целта ми е да си разделим пътните разходи!!Тръгване от Варна-около 10.30 сутринта на 09.11.12
За връзка-НЕТ-а