Противно на правилото коментарът да следва информацията, този път си позволявам въведение, но не с цел внушение, а като изпреварващо п(р)ояснение.
От статията на „Джерузалем поуст”, разпространена от БТА и цитирана в Dir.bg, най-после започна да се прояснява ( за непосветените) мъглявината около шикалкавенето на българските власти по тема за ливанската групировка „Хизбула”. И отново ще изпреваря очакванията, а може би и ще изненадам читателите, като кажа, че този път се отнасям с разбиране към мудността на нашите управници ( т.е. направо им съчувствам) . Защото „Хизбула” ( на арабски „хизб ул ллах”, т.е. „партия на бога”), е твърде голямо предизвикателство не само за България, но дори и за целокупния Европейски съюз, който буквално не се престрашава да постъпи като САЩ и да я обяви за терористична организация.
Заделяйки от десетилетия скромни проценти от бюджетите си за националната и общата си сигурност, богата Европа и в частност ЕС, дължи в много голяма степен благоденствието си на толкова оплюваната от европейците ( за азиатците и особено латиноамериканците да говорим) скъпо струваща на американците роля на САЩ като „световен полицай”. Случаят с „Хизбула”, която някои европейски служби може и да познават отвътре по-добре от ЦРУ, е емблематичен за лицемерието на Европа да гледа ревниво на американското могъщество след Втората световна война, но и да гледа също така американците да й свършат работата.
Това се видя по покъртителен начин при „случката” в Либия, когато на третия ден от военната акция срещу режима на Кадафи европейските военновъздушни сили повикаха на помощ „американския полицай”, свършвайки в най-буквалния случай боеприпасите за тази непосилна за европейците война.
Казано простичко, на старата Европа „не й стиска” да се изправи пред предизвикателство от мащаба на „Хизбула”, защото това не е някаква невидима, аморфна терористична структура от епизодично обучавани ентусиасти на емоционално мотивирани млади ислямисти, готови да извършат отделен атентат нейде по света.
„Хизбула”, създадена по образеца на революционните стражи на Иран след успешната хомейнистка революция там, е стройна, голяма, военна и ефективна машина, която за разлика от раздираната от вътрешни противоречия някогашна ООП е хомогенна, и достатъчно добре координирана, въоръжена и засекретена, за да окаже онзи ефективен отпор на израелската армия в южен Ливан през лятото на 2006 г., определян от самата „Хизбула” като първото военно поражение , нанасяно някога на Израел в многобройните военни сблъсъци с арабите.
Свидетел съм на създаването и възхода на „Хизбула” в южните предградия на Бейрут, където се озовах година по-късно след възникването на организацията (предполагаемо през 1982 г.) като кореспондент на БТА.
С какво се е занимавало българското разузнаване, към което уж съм принадлежал по документи като сътрудник, нямам представа, защото никога не съм бил п(р)освещаван към подобни тайни, нито съм приобщаван към някаква практическа дейност. Но знам, че поне мен не са ме питали за мнение тогава. А трябваше! Не защото съм бил кой знае какво в ролята си на захвърлен в онзи пожар абсолютно неопитен, неподготвен и незащитен с елементарни умения за оцеляване български кореспондент ( за сравнение- западните кореспонденти бяха специално обучавани, снабдяване с предпазни средства, като бронежилетки, каски и дори с антураж от въоръжени сътрудници понякога). А просто като свидетел на събитията от първа ръка.
Както съм споменавал, моя милост трябваш спешно да бъде изпроводен в разнебитения от шрапнели кореспондентски пункт на БТА ( дори нямаха време да ме направят партиен член, както се полагаше по тогавашния „закон Божи”). Не само в стените на жилището ми имаше дупки- трябваше да запълня явно кадровата дупка, зейнала в кореспондентската мрежа на България поради нежеланието на кадровите шпиони на НРБ по онова време да си рискуват живота в Бейрут. Дори не ми позволиха да изкарам ( на своя сметка) шофьорски курсове в София, поради което ми се наложи да се уча сам буквално на бойното поле и с цената на 4 катастрофи.
Предложението да попадна в тази световна столица на новинарския поток по онова време беше толкова неустоимо за мен както начинаещ и амбициозен журналист ( и явно толкова непривлекателно на онези, които само се правеха на журналисти в България, за да прикриват „другата” си дейност), че не се поколебах да го приема нито за миг след като се отърсих от изненадата да имам шанс въпреки писмения ми отказ от сътрудничество с ДС преди това като студент.
Документът с моята декларация за намерението ми да се оженя за чужденка – информиран избор, равносилен на скъсване в зародиш на евентуална бъдеща кариера в разузнаването, изплува през 2008 г. от досието ми, чието оцеляване вероятно се дължи на надеждата да бъда ударен и удавен с компроматен камък на шията в общото блато на „доносничеството”, в което непрекъснато ме тикат.
И въпреки това, толкова е било „напечено” при липсата на „печени” доброволци на заплата към тайните им ведомства (каквато никога не съм получавал, въпреки лъжите на в. „Стандарт” в днешно време) сред кадровите служители на ДС и военното разузнаване, че ми предложиха да замина за Ливан- от тях да мине, „дим да ме няма”!
То беше за мен ( при това след противопоставянето ми на волята на ДС по въпроса за сватбата), все едно на начинаещ служител на Външно министерство да предложат пост на посланик. Шок и радост ( без мисъл за опасностите)!
По ирония на съдбата тъкмо моята неопитна персона, с всичко 2 години трудов стаж като репортер на бюро в БТА, се оказа свидетел на резултатите от атентата в Бейрут, променил хода на историята на Близкия изток ( без голямо преувеличение).
Атентатът на 23 октомври 1983 г., извършен с камион, натъпкан с експлозив, не само уби на място повече от 200 от най-елитните войници и офицери на САЩ в базата им край бейрутското летище, причинявайки най-тежкото поражение на американската военна гордост от десетилетия насам, но и на практика прогони от Ливан намиращите се там с международен мандат въоръжени сили на 4 натовски държави. След този двоен атентат, дублиран и спрямо щаба на френските парашутисти в Бейрут с повече от 70 жертви, правителствата на тези държави вече не бяха готови да платят у дома ПОЛИТИЧЕСКАТА цена на своята мисия в ливанското блато.
Срещу кого и къде насочиха отмъщението си тогава френските бомбардировачи? Нали уж извършителят, от гледна точка на официалното поемане на отговорност ( коронен номер на „Хизбула” е никога да не си признава), остана „неизвестен”?
Явно е бил достатъчно добре известен, щом като френските ескадрили насочиха ракетите си срещу базите на „Хизбула” в ливанската долина Бекаа, крепост на тази поддържана от съседна Сирия и финансирана от Иран местна организация от регионално и дори международно вече ( след 23 октомври) значение.
Нямаше друг журналист от която и да било друга държава, който, проявявайки любопитство на мястото на събитието след атентата в ранната утрин на 23 октомври 1983 г., да е попаднал отвъд кордона на американската охрана ( французите в респективните руини на техния щаб в Западен Бейрут явно бяха готови да стрелят на месо и там такива пробиви нямаше). Отидох, минах покрай един стресиран американски морски пехотинец, който не ме спря и видях ужасяващата гледка на смазаната от взривната вълна постройка, макар да беше укрепена с трамвайни релси и затрупана с чували с пясък.
Защо припомням тази история? Защото нямам спомен някой да се е интересувал от впечатленията ми. Не намерих за подобно нещо писмена следа и в оцелялото ми след бомбардировката на чистачите на „правилните досиета”, (оставили обаче моето). И се питам дали днешните български служби са също толкова „велики”, на колкото се правят в спора с израелските, американските и британските тайни служби относно доказателствата накъде водят следите на атентаторите от Бургас.
Отговорът най-вероятно е прост като фасул, който, поставен във влажна среда обаче набъбва.
София основателно се страхува от рисковете, свързани с посочването на „Хизбула” като извършител, но няма доблестта да си го признае. Поради което играе политически игри. Статията на „Джерузалем пост”, цитираща посланика на Франция в Израел Кристоф Биго, казва доста от онова, което не ни казват нашите управници. А и няма кой да ги пита…
Българското разследване на атентата – ключово за ЕС и Хизбула
При взимането на решение дали да включи ливанската шиитска групировка Хизбула в списъка си на терористичните организации, ЕС ще вземе предвид като ключов фактор резултатите от българското разследване на бомбения атентат на летището в Бургас.
Това посочва вестник “Джерусалем пост”, като цитира френския посланик в Израел Кристоф Биго.
“Нашите британски приятели биха искали да включат военното крило на Хизбула в терористичния списък на ЕС. Но основният елемент за това е какъв ще бъде изходът от разследването в България”, подчерта посланикът в телефонно интервю за изданието, цитирано от БТА.
Кристоф Биго допълни, че България все още не е съобщила резултатите от разследването и че ЕС трябва да изчака този процес да приключи.
Вчера вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че вече има “достатъчно информация, която ни дава основание да имаме предположения за извършителите на атентата в Бургас, но към момента нямаме безспорни доказателства, които публично да могат да бъдат оповестени”.
Представители на американски и израелски разузнавателни служби твърдят, че атентатът е бил обща операция на Иран и Хизбула. Според вестник “Ню Йорк таймс” израелски разузнавателни агенти са прехванали телефонни разговори между Ливан и Бургас месеци преди нападението, припомня израелското издание.
Запитан за ролята на Хизбула в подпомагане на сирийския режим да потъпква със сила продемократичното движение, посланикът на Франция в Израел подчерта, че Хизбула е замесена в много неща и дори е част от ливанското правителство.
САЩ включиха Хизбула в списъка им на терористичните организации още през 1995 г. Нежеланието на Европа да направи подобно нещо накара Джон Бренан, най-високопоставения съветник на американския президент Барак Обама в сферата на борбата с тероризма през октомври публично да порицае ЕС. В Дъблин Бренан заяви, че фактът, че Хизбула не е посочена като терористична организация прави по-трудна защитата на “нашите страни и граждани”. Той призова ЕС да се присъединят към мерките, взети от САЩ спрямо ливанската групировка и то не само като признаят терористичните и криминалните дейности на Хизбула, но и като ги осъдят и попречат на тези дейности, подчерта тогава Бренан, припомня “Джерусалем пост”.
По този повод френският посланик в Израел посочи, че европейските разузнавания дискутират американското настояване и допълни, че става дума за комплексна ситуация. Биго добави, че Франция разбира много добре, че заклеймяването на Хизбула като терористична организация е важно за САЩ.
Запитан дали Париж ще действа едностранно в тази насока и ще предприеме мерки срещу Хизбула на територията си, независимо от ЕС, Биго само допълни, че се обсъждат различни варианти. През 2004 г. Париж самостоятелно реши да забрани приемането на сигнала на контролираната от Хизбула телевизия Ал Манар на френска територия, припомня израелският вестник.
Запитан относно медийните твърдения, че Франция не иска да посочи Хизбула като терористична организация, за да не развали дипломатическите си отношения с Ливан, Биго подчерта лаконично, че Франция има военни в Южен Ливан от 34 години, че познава добре ситуацията в Ливан и знае колко уязвима е тя. Той добави, че Франция знае добре какво представлява Хизбула и осъди антисемитските изказвания и отрицанията на Холокоста, направени от страна на лидери на ливанската групировка.”
P.S. Припомням, че въпросната телевизия на “Хизбула” Ал Манар придружаваше в София сирийския ( забележете- сирийския, не ливанския!) президент Башар ал Асад на триумфалното ( и оказало се последно в страна от ЕС) турне в България на гости президента Първанов в края на 2010 г.) А през юни тази година, също толкова “триумфално” жестът беше върнат-българската официозна ТВ 7 беше топло обгрижена от сирийския режим в Дамаск, оказал се изумително гостоприемен за една медия от държава, току що прогонила сирийския посланик.
Г-н Инджев, п(р)ояснението Ви е прекрасно, но едва ли ще проясни нещо в главата на тези към които го отправяте. Едва ли ПЕСоглавци като тях са способни на нещо повече от това сляпо да следват и изпълняват и действат по ръмженето на главния им ПЕСоглавец – удостоен от някои с титлата АЛФА-ДОГ, който е и главният закрилник на наследниците на Арафат каквито са тия.
А френските ПЕСоглавци са първенци по толерантност и полит-коректност в Европа, с най-високи трудови постижения като например предаване на католически църкви на арабската диаспора да си правят джамии. Това е един голям проблем за ЕС – зеленият призрак на ислямизма, не по-незначителен от червения призрак на комуно-фашизма от който Европа събра богата реколта. В идните години ще събира и реколтата посята от другия, все още неизбуяла достатъчно толкова колкото първата. Но тези сеячи го играят комбина и не оставят полето на Европа без посев никога.
Доста е написала по въпроса една Ваша колежка, също свидетел от първа ръка, кръстовала по тия места и по тия времена немалко, стигнала чак до бърлогата на ислямистите в Иран за интервю с аятоллаха, дори с цената на фиктивен брак с техен представител. Позволила си и нечуваната наглост да си свали наметалото от главата по време на това интервю. Става въпрос за Ориана Фаллачи и книгата и “Гняв и гордост” (Rabbia e Orgoglio). За което си е спечелила и преследване от европейските ПЕСоглавци и заплахи за екстрадиране и даване под съд. Спасила се единствено поради това че изпълняващият длъжността Министър на правосъдието на Италия по това време не е бил ПЕСоглавец.
Един цитат от книгата и: “Има моменти в живота, когато мълчанието се превръща във вина, а говоренето се превръща в задължение. Граждански дълг, морално предизвикателство, категоричен императив, от който не трябва да се избягва”. Досущ това което виждаме на първата страница на Вашия блог – МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛОТО, а и всекидневно в статиите Ви.
Бих се радвал ако видим и от Вас книга с впечатления специално по темата.
Уважаеми г-н Инджев, моля да пообясните малко предисторията на тази организация Хизбула, защо е създадена, за какво се бори и т.н. понеже, признавам си, слушал съм много за събитията в Ливан като бях малък но нищо не разбрах а и сега не знам кого да слушам за да не се объркам още повече. Считам че Вие, като човек бил там намясто може най-кратко и най-точно да ни предаде ситуацията, мисля че и на други ще е интересно да прочетат нещо повече за този изключително размирен район на света.
към ALEX:
Хизбула е полувоенна, но и влиятелна днес като политическа партия с развита социална дейност ( платена с иранска пари отново) организация на ливански шиити. Те са най-голямата ( вероятно- понеже няма официални преброявания от десетилетия)отделна конфесионална общност в Ливан. Хизбула се прекланят пред иранския аятолах Хомейни.
Партията на бога никога не признава официално своята подчиненост на Техеран, нито пък зависимостта си от Сирия като логистична база по трасето Иран-Ливан, като и никога не е поела отговорност за отделни атентати. В същото време е публична тайна връзката й с Иран и Сирия, без които едва ли би възникнала дори,а за терористични акции, като онази от 23 октомври срещу американците и французите в Бейрут, никой никъде по света не е “подозирал” друг извършител, освен Хизбула.
За тази организация, която оказа изненадващо силен отпор на Израелската армия в Южен Ливан през лятото на 2006 г. познавачите казват, че всички предишни и настоящи терористи в света са като “пионерчета”,сравнимо със специалистите от ливанската шиитска групировка с нейния боен опит и извънредна тайнственост, смятана за непробиваема през всичките тези десетилетия.
Възможно е Хизбула да играе съществена роля в боевете в Сирия на страната на режима на Асад под каквато си иска форма. Ако това е така, в което лична аз не се съмнявам, възниква интересният въпрос какво знаят и правят по въпроса руските военни, превърнали Сирия в единствената арабска държава с чисто съветско-руски военен потенциал без “примеси” от западно влияние.
Хизбула получи любовта на много ливанци с щедрите социални програми, включително раздавайки на “калпак” големи суми в брой на всеки пострадал някога от израелско оръжие, като и със строежа на болници, училища и пр. в бедни райони, населени с шиити в Ливан ( а те са именно най-бедната прослойка от населението в тази иначе заможна арабска държава, оцеляваща сред десетилетните размирици в голяма степен от големите парични потоци, превеждани по роднинска линия в Ливан от многомилионната ливанска емиграция, предимно от високо квалифицирани специалисти и търговци в арабския свят и Африка, като и в Европа).
Организацията спазва строга йерархия от болшевишки тип, при която основното е да не изтича информация. Дори и при отделен провал на отделна клетка от организацията, заловен или проговорил по други причини член на Хизбула не може да издаде никого, освен малък брой свои съпартийци.
Водещата идеологическа мотивация на участниците в Хизбула е омразата срещу външния враг- Израел и САЩ. В случите, когато съм бил разпитват от Хизбула в Ливан, искаха да знаят едно: бил ли съм някога в Израел и дали съм евреин!
Ако има успешен проект на износа на хомейнистка революция нейде по света,доколкото той работи за осъществяване на хомейнитската доктрина, това е Хизбула, чиято съдба би била поставена под заплаха обаче в случай, че спойката между Техеран и Дамаск се разпадне с разпадането на режима в Сирия.
Към читателите в блога на господин Инджев – Уважаеми Дами и Господа, тази статия е писана от голям специалист по тези въпроси. Винаги можете да се позовавате на фактите и данните изнесени от господин Инджев и да цитирате неговото мнение по въпроса. Написаното е еталон за журналистика.
Благодаря за отговора. Поздрави от Ямбол!
Господин Инджев,
поправете ме ако греша, но струва ми се, че проблемът на ЕС не е в това, че “не й стиска” да се обяви открито срещу терористичната организация Хизбула. Друго му пречи на ЕС – големи са съвместните му далавери със Сирия, с Ливан, а и с Иран. И в това отношение Франция определено играе ключова роля. Но да не забравяме, че ЕС не е Франция, още по-малко България.
Десетилетия наред просоциалистическа Франция флиртува и с Русия, и с арабите, поставяйки под заплаха независимостта и сигурността на Европа, за сметка на далаверата. Добре е, че във врата й вече дишат възродена и мощна Германия и централноевропейските страни от бившия соцлагер, което до известна степен балансира поведението на Обединена Европа.
Убеден съм, че докато не се сложи край на двуликото геополитическо поведение на страни като Франция и България, здрав и мощен ЕС, сигурен партньор на САЩ, няма да има!
Несъмнено много интересно!
А какви хора са ръководителите и идеолозите на тази групировка, какво образование имат? За да се създаде една такава работеща структура се изисква много, явно не са самодейци и неграмотни. Иво, напиши повече за това, ние тук нищо не знаем. За атентата в Сарафово се появи информация, че Интерпол разследва Цв. Цв. защото май се оказало, че терористът влязал в България по контролиран от правителството наркоканал. Знае ли някой нещо за това или все още се вдига пушилка около Марковска и светия синод за да не се говори за другите конституционни съдии.
Прекрасна статия и коментари. Много отговори и много въпроси.
“При взимането на решение дали да включи ливанската шиитска групировка Хизбула в списъка си на терористичните организации, ЕС ще вземе предвид като ключов фактор резултатите от българското разследване на бомбения атентат на летището в Бургас.”
Наистина ЕС е изцяло изперкал. Никога не съм си представял, че позицията на ЕС по такъв важен въпрос ще зависи от това, какво ще каже София. За мен това е просто “измиване на ръце” на службите в Германия, Франция и другите “големи”. Те се оправдават с “нас” пред САЩ, които от години искат и настояват Европа да се определи по основни геополитически въпроси. А това показва едно-просто съюз няма. Има борба за доминиране между Франция, Германия и Бе-Не-Люк-са. Англия е вече отдавна извън ЕС. Тя си има нейните интереси които са ВЕЧНИ.
ЕС трепери от страх, както е треперил и тогава в далечния 14 век. Остава да разчитаме на Rzeczpospolita Polska.
Съгласен съм с всички , които очакват повече по въпроса .
Г-н Инджев , очевидно е че по темата за близкия изток се усеща остра нужда от една дебела книга в първо лице единствено число . А ако включим ролята на някои “гъвкави” държави от ЕС , които г-н Тинков засегна , и топлите им сегашни отношения с някошното СССР – книгите мога да станат и две . Дебели .
Сигурен съм , че няма да са на загуба – тук въпросът с оценката на труда не знам как ще се вмести в сметката , ама у нас нали е евтин – да не издребняваме .
От вчера Vivacom и част от стратегическата комуникационна инфраструктура на България са собственост на руската банка Внешторгбанк и Корпоративна търговска банка. ЕС разреши това, въпреки че беше информирана за факта, че Башар Асад държи милиарди във ВТБ и оттам тези пари се инвестират в Европа. ЕС се държат буквално като полезни идиоти. Бих добавил към анализа на Иво връзката Башар-ВТБ-КТБ-ББ и нейната роля за българското помотване и офлянкване в разследването на атентата в Бургас.
Огромен проблем за ЕС са именно ПЕСоглавците. И по отношение на Хизбула. Преди бяха рамо до рамо в борбата с ООП, сега са симпатизанти на наследниците им и открито анти-израелски настроени.
За да не бъда голословен ще ви предложа една формулировка (не точно по темата но свързана с голямата ТЕМА), взета от един учебник от страна от Западна Европа.
Това и като едно предизвикателство –въпрос към колегата Алекс, който естествено пита за нещо по-запознатите. Останах с впечатлението че е млад, така че може би е учил за падането на Берлинската стена от учебниците които си е купувал в Ямбол.
Аз не знам какво пише в българските учебници за това събитие. Затова бих го попитал любезно, какво пише там и евентуално да го сравним с тази формулировка която ви предлагам, ЯВНО писана от голям европейски ПЕСоглавец.
Ето и нея:
“Краят на Втората световна война (1945 г.) бележи поражението на Германия от САЩ, СССР, Великобритания и Франция. Страните-победителки разделят Германия на четири сектора като градът Берлин остава под съветски контрол, тъй като се намира в източната част на Германия. Въпреки това, поради силно символичната роля, която играе столицата, Западните сили през 1961 г. успяват да изпълнят целите си като физически разделят града на две части с изграждането на стена, която да бележи границата между капиталистическия Запад и Европа на социалистическата икономика. Чак на 9 ноември 1989 г., президентът на Източна Германия Кренц, в съгласие с руския президент Горбачов обяви разрушаването на Берлинската стена и обединението на двете Германии. ”
Мисля, че тук всеки по-следващ коментар е излишен. Ако някой не вярва на очите си го приканвам да го препрочете, да види опитите за фокусиране на акцентите, действащите лица, тенденциите, внушенията и естествено НАГЛАТА ЛЪЖА в тия няколко реда.
Ще бъда благодарен ако някой представи тук в блога съответната формулировка от някой български учебник за да я сравним.
Макар общия интерес да е насочен към друга част на това вълнуващо изложение мен най ме впечатлява това заключение “… е емблематичен за лицемерието на Европа да гледа ревниво на американското могъщество след Втората световна война, но и да гледа също така американците да й свършат работата”. Защото, ако това беше мнение само на хора, които четат спортните рубрики на вестниците, а любимият им телевизионен канал е “планета” или както и е там името, бихме го отминали със снизходителна усмивка. Но не можете да си представите, колко голям е броят на учените простаци, които смятат, че поне две трети от проблемите на човечеството се дължат на “американската алчност” и на “американските интереси”.
Към ALEX, Росен Йорданов и всички.
Бих посъветвал всеки компютърно грамотен, когато търси информация за каквото и да било да ползва Гугъл и по възможност, ако има вече страница на Уикипедия по въпроса. Като казвам информация за каквото и да било имам предвид не само общи теми и понятия, но и най специализирани въпроси от каквато и да е било обща или специална област на науката и технологиите.
Ето например какво пише за Берлинската стена на Английски език:
http://en.wikipedia.org/wiki/Berlin_Wall
За мен какъвто и да е учебник, написан където и да е, в който пише нещо различно от това заслужава само да бъде използван за вторични суровини на хартия и авторите да бъдат подложени най-малкото на съмнение за компетентност, ако не за нещо по-лошо.
А ето за тези, които не знаят Английски език същата страница и на Български:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0
Доста съкратено, но горе-долу добре. Поне най-важните неща са казани. Правейки тези сравнения лесно се убеждаваме, че за съвременния българин ползването на Английски език е просто нещо задължително. Колкото и да сме патриоти не можем да наложим Българският език, като световен такъв. Поне не в близко време. И ако искаме да сме информирани на ниво ще трябва да признаем първенството на Английския език. И не заради самите американци или англичани, а защото всички в цял свят го ползват и информацията на Английски език в Гугъл и Уикипедия далеч не се пише само от американци или англичани. Има същат информация и на Български или Руски, но ето един пример, който говори сам за себе си! Хизбула! Ето Английската версия в Уикипедия:
http://en.wikipedia.org/wiki/Hezbollah
Тук намираме следната информация:
Between 1982 and 1986, there were 36 suicide attacks in Lebanon directed against American, French and Israelis forces by 41 individuals, killing 659.[26] Hezbollah denies involvement in any attack, though it has been accused of some or all of these attacks:
А ето и страницата на Български език:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B0
където намираме следният текст:
“Организацията е поела отговорността за извършването на множество атентати, между които се откроява и нападението над американското посолство в Бейрут през 1983 г.”
No comments.
Ето затова уважавам Г-н Инджев и го признавам за журналистическа институция у нас.
Цитат от Rossen Iordanov:
“Въпреки това, поради силно символичната роля, която играе столицата, Западните сили през 1961 г. успяват да изпълнят целите си като физически разделят града на две части с изграждането на стена, която да бележи границата между капиталистическия Запад и Европа на социалистическата икономика.”
Росене, Вие добре ли сте? Да не се опитвате да внушавате, че западът е изградил Берлинската стена? Очаквам скоро да прочета за стотиците убити граждани на Западен Берлин, в стремежа им да достигнат “щастливия рай” на комунизма.
Към ВЕНЦИСЛАВ КРЪСТЕВ:
Моля, прочетете още веднъж написаното от РОСЕН! Мисля, че не сте го разбрал. Убеден съм, че става дума за недоразумение. Дължите му извинение.
🙂