Правилото, че кризата вдига мизата, важи не само за икономиката. Дойде време за очистителния ефект от кризата, която внася яснота и в БПЦ, и в правосъдната система.
Щяхме ли да надникнем в публичните тайни за грозните сделки в правосъдието и по върховете на закостенялата ни православна църква, ако не бяха изплували на повърхността кризисните страсти в осиротялата след Максим синодална върхушка, както и с арогантния избор ( и поведение) на Венета Марковска за съдия в конституционния съд?
Кой, извън кръга на лично засегнатите и малцината експерти по темата, беше чувал кой кой е сред претендентите да командват църковния и правосъдния парад?
Ето че кризата ги извади на показ и то не заради някаква неумолима логика на задължителната процедура, която помазаните с власт биха прегазили отново при първа възможност,а именно поради междуособиците в боричкането за власт.
Никой друг акт, освен може би издайническото гласуване за забрана на проучването и добива на шистов газ миналия януари, не изобличи толкова ясно досега тайния троен сговор между ГЕРБ, БСП и ДПС , както напъните на същите съзаклятници да наложат своето протеже Марковска в Конституционния съд.
Чрез шефа на дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов управляващите се издадоха за своята услужливост по отношение на руските интереси, подкрепяйки протежето на Русия за овакантения български патриаршески престол , пловдивския митрополит Николай.
Усетиха се, но късно- вече се бяха издали. И нито заповедта на Борисов със забрана Велинов вече да мълчи, нито внезапното въздържание на медийния глашатай на дядо му Никола в официозната ТВ 7 Николай Бареков, могат за заличат спомена и впечатлението за този напън.
Някой вярва ли, че Велинов е проявил инициатива без съгласието на премиера Борисов или че Бареков ще се самоцензурира в угодническото си поведение спрямо неговия съименник с калимявката, без да му наредят?
В публичното пространство, благодарение на самоизяждането на претендентите в битката да се докопат до високи постове в правосъдието и в БПЦ, най-после настъпи някакво, макар и изнасилено от събитията, а не породено от благородни порови, информационно проветряване.
Засега в състезанието за наследството на църковния трон, където положението е „хвани единия, уреди другия”, настъпи временно затишие за прегрупиране на лобитата след като по формален признак едната групировка си гласува служебна победа. Но нима руското лоби, определяно като най-силното в БПЦ от най-компетентните коментатори ( като журналиста от БНТ Горан Благоев), ще се примири с временния неуспех на Николай от Пловдив да се закрепи в София, а след това и в цяла България? Едва ли. Москва е зад него и няма накъде да отстъпва!
Патова е и ситуацията в драмата около кандидатурата на Марковска, която пържи на бавен огън най-едрата риба в българската политика. Бойко Борисов е принуден да я моли три пъти да се оттегли. Тя мълчи ( като една друга риба), но може да се окаже, че слага тигана прекалено рано.
Във войната с компромати досега никой не е победил тандема Борисов-Цветанов ( освен Георги Първанов, който събираше тайни от своя президентски Олимп цели 10 години и явно си изигра картите с тях достатъчно добре, за да не бъде докоснат с пръст след края на двата си мандата).
Така или иначе, на смълчаната публика не й остава друго, освен да наблюдава зрелището и да си прави изводи в духа на поговорката, че всяко зло е за добро. Онова, което е забранено на медиите да разкриват и разследват, изплува на повърхността по волята на кризата при която кризата на доверието във върхушката на БПЦ и на симбиозата между властите в имитацията на правосъдие позволи на мислещите хора да се ориентират и без помощта на липсващото звено в Българската демокрация: независимите медии, призвани да вадят кирливите ризи, проснати в момента на простора пред синодалната и съдебната палата.
Интересен казус се получи с БПЦ! Разколниците отпреди няколко години бяха оплюти и обругани в много предавания по телевизиите след смъртта на патриарх Максим. Митрополитите бяха поразмазани малко в медиите, за да се разфокусира общественото мнение и да се заличат техните деяния. Но изведнъж се оказа, че дядо Максим е смъртен, няма го и … вече няма шега, започна борбата за престола! Сега изведнъж се оказа, че никой не става за патриарх защото повечето били “агенти”. Хубаво де, ама нали те бяха работили за РъБъ. Видите ли, само Николай Пловдивски ставал! Добре, ама има и други, които официално са без досиета. Защо трябва да се сменя устава на БПЦ? Дори и един да е – той ще е! Нали отговаря на всички условия. А Николай – не. Но как пък оплютите за “агенти” на ДС да изберат партиарх, след като това се смята за нарушение (или както се казва там според църковната лексика). И пак се връщаме на протестите отпреди няколко години, когато Сакса (за това, което направи за България не мога да имам респект от него) изгони протестиращите монаси от алтернативния синод. Но нещо не им дават думата като гледам. Медиите не знаят как да попитат някого за мнение, след като по заповед отгоре са го нарекли с всякакви думички и все нелицеприятни. Да ама … Явно така е било, както са казвали “разколниците” и сега БПЦ е изправена пред тежка ситуация, която дори генералите от БСП няма да могат да разрешат лесно. За тях пък да не говорим – те хем бяха горди от “агентстването си”, хем сега с него обвиняват неудобните за тях, хем бяха до вчера атеисти, хем сега (забелязахте ли кого най-често даваха около гроба и поклонението на Максим) първи целуват кръста. Е те такова пребоядисване като на комуняките не съм виждал! (Всъщност други бях виждал, но и това дойде наред) Но сега трябва да се справят с руските геополитически интереси, преминаващи през управлението на БПЦ, с мутренските икономически интереси, преминаващи през управлението на БПЦ и с политическите си червени интереси, преминаващи през управлението на БПЦ. Трудно! А пък ГЕРБ … те са си ГЕРБ, остава им още няколко месеца – време достатъчно да осерат още много работи.
Но както за всички у нас е ясно – за всичко е виновен Иван Костов!
Господин Инджев, има една много хубава българска поговорка, която гласи така – Три пъти мери, един път режи! Ако депутатите от ГЕРБ бяха мислили преди да гласуват за избора на Венета Марковска, нямаше да се стигне до този резил. Три пъти мисли, един път гласувай! Инак, депутатите от ГЕРБ не могат да пръднат, без да попитат началството си. А сега се стигна до там, че началството на ГЕРБ, премиерът Борисов, де, три пъти да моли Марковска да се откаже и да не полага клетва като съдия в конституционния съд.
Народът е измислил поговорките от горчивия си опит. Народните поговорски са задължителни и за министрите. Това е поуката.
Марковска, ако чакаш официална покана – махай се!
Извинете за израза “отврат”! За каква Църква и Съдебна власт (система) се говори? Аз не виждам морал никъде! …Марковска е подала оставка от ВАС. Митрополит(?) Кирил е
законно избран за наместник на БПЦ?!
Господин Инджев, като съм го подкарал с народните поговорки, ето още една, която е много показателна за случая – На лъжата краката са къси! – Точно тази поговорка беше доказана от Венета Марковска на 100%.
“Живот ли беше за да го опишеш. Разровиш ли го ще мирише.”, както го е казал поета. Пълен ОТВРАТ! Което напълно отговаря на сегашната действителност. СМРАД, СМРАД и СМРАД!!!
Все си мисля, че поговорката за всякото зло не е вярна – всяко зло си е чудничко зло,а добро ако настане, злото няма заслуга за резултата. От двете съседни по адрес палати с пълна сила струи зло, лъжат и мажат без задръжки. Така например на 04.11.-ден неделя, Синодът излезе с официално изявление по телевизиите, че патриархът е много здрав и твърденията за близката му кончина са направо долни клевети. Е, човекът почина само ден след това и никой не твърди, че кончината му е внезапна. Още тогава се запитах кому беше нужна лъжата за здравословното му състояние, изобщо позволено ли е на синодалните старци така откровено да лъжат. Кого лъжеш,домине? По същото време от съдебната палата се поточиха други едни лъжи – отново се питам кого лъжат. Общото ми впечетление е, че хорицата лъжат единствено и само заради себе си – те си вярват. А като настане такова положение управляващите да се сугестират от лъжите си, настъпва голямото зло. Което няма как автоматично да прерасне в жадуваното от нас добро…
Към Сотиров
А има и една друга поговорка според която ГЕРБ действат:
“Три пъти го режа и пак късо”.
Май не са “кирливи ризи”, а “насрани гащи”!
🙂
кал И мявка 🙂
Живеем в тресавище, затова и сме парализирани от страх дали ще оцелеем. А от нас се очаква да бъдем инициативни, да сме граждани по дух и морал – нали уж сме демокрация.
Ще трябва много вода да изтече, докато се измие мръсотията.
Но ми е невъзможно да разбера мУтрополитите – въпреки, че познават Свещеното писание /за разлика от повечето българи, зовящи се християни без да знаят какво е това/ те съзнателно приемат да служат на злото, на комунистите-атеисти и репресивните им служби. Грехът им пред България и българските граждани е огромен, неизмерим, горко им.
русия била зад дядо тапетко, да се свети ролексът му. ` ми хубаво. ама николай пловдивски НЕ отговаря на условията- 50 навършени години и 5 години стаж като митрополит. сега няма как да стане като преди години, когато в рамките на някакви си месеци тоя талибан и фанатик женомразец стана от йеромонах знеполски епископ за няколко МЕСЕЦА. няма как да стане- не русия, който ще да е зад него! правила има в тая държава все пак! и в тая църква! надявам се. какво взеха да го обсъждат, да го пробутват, да го лансират!? този е най- лошият вариант.
дядо неофит трябва да е новият патриарх. според мен. или дядо кирил. в краен случай.
ей за това даже искрено вярващите все по- трудно влизаме в храма. ` щото аман от скандали и простотии! има и свестни свещеници- познавам неколцина. ама малко са. малко.
и още нещо, господин инджев. нали казвате, че положението било ” хвани единия, удари другия”. водачите на църквата са или за спасение, или за смирение, или за наказание. като се замисли човек- колко велики люде през вековете са излезли именно от там, от Църквата!? пък ха дано новият патриарх не ни е за наказание! и стига вече с тоя николай, че просто мигрена получавам от името му само!
Днес видяхме, че не всяко зло е за добро. Даже напротив, зло върху зло си е злощастие на квадрат. Отнася се в равна степен и до подписването за Южен поток и до избора на конституционен съдия. Остава да се убедим на свой гръб по метода за солта, тоягата и плащането досежно избора а патриарх. Изобщо, малко са българските пословици, които ме приобщават интелектуално, а цитираните по-горе – никак.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/11/15/1947070_borisov_za_ceremoniiata_v_ks_izkljuchitelno_mudur_i/
Това е изключително мъдър и добър ход на президента, след като аз три пъти помолих г-жа Марковска и тя не разбра, че България трябва да спазва това, което е поела като ангажименти за максимална прозрачност в съдебната система. Това заяви Борисов, цитиран от “Фокус”
Според мен изявления като горното открито показват че имаме за премиер човек който не мисли за доброто на България.
Не може позицията ти в този случай да е определена от “ангажиментите които България е поела”. А интересите на българското общесто, тикво?
Или понеже е ваш кандидат бягаш по тъч линията така както само мърша като теб може?
Към Иванова:
Този поговорка си е добра и универсална ( на английски , ако не греша, е A blessing in disguise But ).
Да обръщаш негативите в позитиви е сред най-важните умения (висш пилотаж в помъдряването), които с възрастта човек трябва да усвои – заедно с изкуството на компромиса.
Въпросът е в мярката и в конкретното приложение на въпросните мъдрости според специфичната ситуация.
До РОСИЦА:
Кое Ви е трудно да разберете?
Едно е да се чете Светото писание, друго е да се изучава, трето да се разбира, четвърто да се вярва в него. Той и Сатана чете Евангелията!
Не се заблуждавайте, НИКОЙ от Синода не е вярващ и няма страх от Бога. Комунягите за половин век изчистиха вярващите от Клира и внедриха там свои довереници. Няма никакно значение кой имал досие, кой нямал.
Към Иванова, Задавате много труден въпрос! Как така всяко зло за добро?Би трябвало на това да ви отговорят митрополитите, те са за това. Самоче нямаме митрополити, а имаме мутрополити, Павел Тинков е напълно прав. Не знам дали са чели светите писания, но дори и да са ги чели, нито ги разбират, нито пък спазват нещо от тях. От това обаче мъдростта на тази поговорка не повяхва, нито пък намалява трудността на разбирането и. В точните науки няма отговор на такъв въпрос, както няма там и понятия, като добро и зло. Ако изключим само нарастването на ентропията, мярка за топлинното движение на частиците или хаоса и информацията, като мярка за подредеността и хармонията. Но и тук смисълът за добро или зло се свързва главно с живата материя, доколкото ентропията би я унищожила, а информацията може да нараства и да се противопоставя на хаоса, само блгодарение на човека, като “венец” на творението. И в този смисъл може да се мисли, че мисията на човека е да бъде спасителят на вселената. Тоест мислейки така правим поне стъпчица в разбирането на “неведомите пътища Господни”! Това обаче няма да го чуете от ДС владиците. Дори и от най-смирените от тях, пък каво да кажем за такива, които се вълнувт повече от Ролекси и Линкълни, отколкото да се терзаят от смисъла на творението. Пеят на Великден “смертю смерт поправ” но на никого не са обяснили какво значи това, а и едвали те самите го разбират. За всеки е ясно, че както всяко нещо в природата си има своето анти, така и самите ние сме изтъкани от добри и лоши черти и те са си в непрекъсната борба. Всеки знае себе си най-добре, но без тази борба не би имало никакво развитие. И накрая понеже питате кава би могла да бъде ползата от едно зло ще ви кажа, че най-малкото е, че поне ни показва какво е доброто, което противостои на това зло. А това не е малко. Ако нямаше зло, нямаше да има и добро. Дори и само, като понятия. Помислете! Поздрави!
Отечеството ни в историческия си път почти не познава по-голямо морално падение и нравствена разруха от това което направи управляващата партия Герб. Цялата тълпа от управляващи напомня латинската поговорка “Sutor, ne supra crepidam”