В студиото на Би Ти Ви ( където, подобно на всички останали, претендиращи за водещи телевизии „пропуснаха” да коментират уж историческото пребиваване на премиера Борисов в овалния кабинет на Обама преди властелинът на медиите да се завърне от работното си посещение и сам да пожелае да коментира), днес прозвуча едно доста съветско изказване.
В желанието си да подсили едно от своите патриотични тези ( както ги разбира той) с пример от (често любимата у нас в избирателното цитиране) Франция, от която беше преписан и надписан по своята забранителност текстът на законодателно обоснования мораториум върху шистовия газ в България, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов възкликна, че нямало как в Париж на площада да пуснат песента „Лили Марлен”. Явно искаше да каже „фашистката песен”.
Изказването му, ако оставим настрана персонализацията, е типично за загнездените в доста български глави съветски парадигми. Да не ги изброявам…
„Лили Марлен” наистина временно е била разпозната от германския Вермахт като пропаганден хит, след като лично генерал Ромел ( същият, когото „самоубиват” след съпричастността му към атентата на Щауфенберг от 20 юли 1944 г.) , я харесва и поръчва по германското радио за войниците си в африканските окопи. Тя обаче няма нищо общо с нацизма, национализма и дори ( о, Боже, да бъда извинен!) с патриотизма, освен ако той е от онзи български тим, който поставя на първо място любовта към Русия и СССР.
„Тъкмо с Лили Марлен” на уста на френския бряг слиза заедно с победоносните съюзнически войски и Марлене Дитрих, изпълнителката на войнишката песен, избягала от нацизма в САЩ.
„Лили Марлен” е тъжна общовойнишка сага, прескочила (почти) всички граници в Европа и САЩ. Но е бойкотирана като световен хит през Втората световна война от съветската пропаганда, която не може да преглътне някаква западняшка, обединителна при това за вкопчените във войната западняшки войници, да мъти чистата вода ненапита на съветската комунистическа пропаганда. Именно по тази причина в България е известна като „фашистка” песен и Каракачанов е много представителен изразител на тази изкривена престава в крак с времето, което в България е застинало с вдигнато оръжие на окупационната червена армия над преклонените ни глави в центъра на София.
В помощ на незнаещите припомням за какво става дума- поводът за текста ми беше митинг с искане за демонтиране на съветския окупационен символ и фактът, че Камен Кацата изпя там стария европейски войнишки хит, който не е признат само от сталинизма за такъв по време на войната:
Лили Марлен” иронично ни освободи от съветската претенция за освобождаване
Иво Инджев ⋅ ноември 10, 2011 ⋅
„Лили Марлен” е любовна поема за раздялата с дома, с любимата по текст на германеца Ханс Леип, написан по време на първата световна война, докато е служил на фронта с Русия. Публикувана е през 1938 година и по музика на композитора Норберт Шулце се превръща във фронтова песен едва след като фелдмаршал Ромел я чува в Африка в излъчване на германското радио от Белград, след което си я поръчва отново ( в скоби казано, нацистката пропаганда отначало не разпознава нейния заряд на потенциален войнишки химн и не може да намери изпълнителка на песента, поради което са издадени от нея символичен брой плочи). Феноменалният успех на баладата обаче се откроява при невероятния обрат, когато тя става страхотно популярна сред…британските войници, противостоящи на армията на Ромел. Би Би Си съобразява това и пуска английска версия. След което тя става най-големият хит на своето време. А още повече се прочува, след като холивудската звезда, германката по произход Марлене Дитрих, я запява и дебаркира с нея на европейския континент заедно с десанта на съюзниците в Нормандия- най-голямата подобна операция в човешката история и до днес.
Така че „Лили Марлен”, обичана еднакво от жестоко вкопчените в смъртна хватка войници от западните нации ( помирили се в общ отбранителен съюз срещу СССР след това), но непризната от съветската пропаганда – ще кажа пак- беше перфектната ирония на факта, че стоим и я слушаме пред символа на откъсването на България от нейното естествено европейско развитие, което се дължи именно на съветската окупация, вероломно наложена на страната ни от Сталин ( за изненадата и несъгласието на западните съюзници с окупационния съветски режим съм дал доказателства в книгата си „Течна дружба”, цитирайки разсекретени западни дипломатически сведения, от които става ясно, че първите искри на студената война припламват именно заради този акт на Сталин в нарушение на съюзническите договорки).”
Преди много години преоткрих за себе си „Лили Марлен”. Преди това аз също я смятах за нациска песен. После прочетох това, което Иво пише сега…
Оказва се, че дори за дребните факти от бита ни ние, обикновените, по-възрастни хора, живяли и тогава сме просто радиоактивни ….
ако Кракачанов може изобщо да бъде единица мярка за нещо… каквото и да е…
Колкото и да ни се искаше да опровергаем Моисей, той се оказва напълно прав. Ще си ходим още дълго в пустинята на съветското си възпитание. Проблема ни е, че си нямане Моисей!!!
Prekrasna pesen! Osemdesette god.si pozvolih da Ya svirim samo instrumentalno na Nemskite gosti…
Imam Nadejdi gn.Indjev.Tuk sme i varvim napred,vodeni ot ,takiva,kato Vas.Blagosloveni da Budat svetlite Umove Bulgarski!!!
Господин Инджев,
не му се впрягайте на Краси Каракачанов. Поведението му не е пропагандно – той толкова си може.Просто е комсомолчето – подготовката му от друго естество.
Не се напрягайте и да го ограмотявате – не може.
🙂
Господин Инджев, песента „Лили Марлен” е илюстрация, че хората могат да останат човеци дори и в такава касапница каквато е войната. Това е нежна и лирична песен. Пее се от всички войници по всички фронтовете на войната. Младите хора с тъга са си спомняли за своите любими. Един сладък спомен – това е песента „Лили Марлен”. Но за атака песента не е ставала. За атака е подходящо 200 грама спирт и “Вставай страна огромная”, примерно. Но малцина знаят, че “Вставай страна огромная” е написана през Първата световна война. През Втората световна война, комунягите правят незначителни промени в текста на песента.
Някъде докъм 1955 година всичко, което не е съветско се заклеймяваше и преследваше като фашистко. Баща ми /лека му пръст/ ми разказваше как в първите години след съветското “освобождение” тъпите шумкари провеждали периодични чистки на хорските библиотеки. Не пожалили и държавната /тогава вече “общонародна”/ библиотека към читалище “Развитие”. Цяла една нощ полуграмотни селяци изхвърляли през отворените прозорци на втория етаж върху горящата върху паважа клада уникални книги – издания от началото на века. Особено старателни и безкомпромисни били към отпечатаното на латиница. Баща ми се прокраднал всред тълпата насъбрали се граждани и в тъмнината успял да мушне под палтото си някакво томче, с луксозна твърда подвързия. Когато го разгледал в къщи на светло се оказало, че книгата е разкошен немски инженерен справочник, с формули, дименсии, физични константи и др.п. Ползвах го по време на следването си, а мисля, че зет ми го пази и до днес.
Спомнам си думите на покойния ми баща: “Власт, която гори книги е осъдена на провал!”
Вашият блог освен всичко което оценявам с ++,е и образователен!!Колкото до Каракачанов,какво може да се очаква друго ,освен поредната проява на зависимостта му от ДС.
Много благодатна тема отваряш Иво! Поздравления за това! Тя може, и аз много бих искал, да бъде продължена. Например защо и откъде накъде, някои все още наричат германците немци, наричат ги фашисти, каквито германците никога не са били и т.н. За някои това не е от особено значение, но живота ни показва обратното. Мисля си, че солдата със шпагина продължава да стои там иминно поради тези изкривени и натрапени ни понятия. Всъщност за голяма част от възрастното поколение 9-ти май е “Ден на победата”, а не ден на Европа! Затова, моля те да не забравяш тази тема и от време на време да насочваш публицистиката си към нея. Преди всичко с образователна цел и с мисия към младите българи. Нека положим усилия те да станат европейци! Лили Марлен струва ми се е добро начало.
Друг е въпросът, че Марлене Дитрих след Войната е била недолюбвана в Германия като сътрудничка на враговете от САЩ и като спасила се в чужбина от нацизма. Не случайно прекарва последните си години в Париж. И до днес дори в Германия за нея отзивите са противоречиви. Нарекоха улица в Берлин на нейно име, но в посветителния надпис не се споменава изобщо за войната и нацизма. Едва по-късно и е признато почетно гражданство на Берлин.
Здравейте, три пъти се опитвам да изпратя коментар и той просто изчезва автоматично (изобщо не достига до Вас, доколкото разбирам).
Вероятно погрешка IP-то ми е маркирано като недружелюбно и затова не се получава при Вас. Може ли нещо да се коригира?
Blagodarja, g-n Indjev za pojasnenijata otnosno ;LILI MARLEN;.
Tova trjabva da se znae. Osbeno ot znaestite samo ;Razzvetali jabloni i grushi;. Prostichkata, grabvasta sarzeto pesen v izpulnenie na goljamata Marlene Dietrich ste ostane. Izvun granizite i manipulaziite.
Izvun temata: Vie pitahte predi njakolko meseza v edno izrechenie:
KADE SA AVTENTICHNITE LIDERI. Nikoj ne otgovori v komentariite, no mislja, che vuprosat stoi i ste stoi pred vsichki nas. KADE SA AVTENTICHNITE LIDERI?
Zenka Kuiumdjieva
P.S. AKO nagradta PULIZER e internazinalna: VIE ja zasluzhavate s vseki Vash tread v bloga Vi.
Zenka Kuiumdjieva
На английски… Марлене Дитрих…
http://youtu.be/qPUMAFhfRHk
И руската версия… Клавдия Шулженко… http://youtu.be/7IIzsSdq6sU
Браво на Иво, че напомня за сладкият бизнес с “разобличаване на враговете”, който отваряше много врати и доставяше доста неща, които обикновените хора не получаваха. Тоя върлуваше и с музиката в България. Не беше само Лили Марлен. Никой не смееше да свири и слуша Рахманинов или стари руски романси като “Очи чьорние”. Беше позволено само “Сулико” защото Сталин го харесвал. Иначе слушането на “забранена музика” произвеждаше томове от доноси от “бдящите”. Наградата за такава “верност” можеше да бъде повишаване в службата, достъп до образование за децата, а понякога и пошушването че “дават маслини на скиорката”. Изобщо много доходен бизнес в първобитната търговия на шашми и услуги.
Чудната аванта с доносите за музиката има продължение. Децата на тези които доказаха своята “верност към партията и тия, които позволяваха да се се наричат “народ” и “народни синове” си купуваха от Кореком електроника и почнаха да слушат Бийтълсите и да носят дънки. Започнаха да пращат децата си в Оксфорд и Бостон и “бум”, единствено образованите и способни хора в България се оказаха внуците на тези, които изклаха предишният елит. Всичко добре би било, ако сред тях пак не си надигаха главите на тези които мечтаят отново за старата аванта.
на тези които изклаха