Днес, докато чакаме края на света, реших да свърша някоя работа. В крайна сметка в последния ден на човечеството малко човещина не е излишна, а и поговорката „не оставяй днешната работа за утре” е по-актуална от всякога. Може пък просто да няма „утре”.
Почистих от снега паметната плоча за убития в Лондон български писател Георги Марков, която има нерадостната съдба през есента да не се забелязва от падналите листа, през зимата да е закрита от снега, а през лятото и пролетта да се губи в зеленината. Четири сезона гарантирана анонимност!
Ефектът беше неочакван и невероятен. Потвърди се твърдението, че по Коледа стават чудеса!
За първи път почти невидимата плоча в градинката на площад „Журналист” в София се открои контрастно на белия фон. Нещо повече, в гравираните букви се загнезди сняг и така името на отровения ни сънародник и мемориалният надпис в чест на убитите журналисти по света, изписан на английски език, станаха забележими!
Забележително е, но и е тъжно това като сравнение със златните букви на благодарност за съветската окупация, които греят на огромния паметник на въоръжената и въпреки това денонощно охранявана и осветявана с прожектори лъжа за благодарността на българския народ към нашите съветски нашественици.
Тук е така: тъжната и срамна истина за невзрачната почит към един забележителен българин е вкопана в земята досущ като паметника на „незнайните” българи, загинали с хиляди във войните, докато над главите ни в столицата на България стърчи арогантно и необезпокоявано паметник на една завоевателна войска, която не е дала нито една жертва на наша земя, окупирана от тази армия три години де юре и още 42 години де факто.
Мислех да напиша една малка, почти весела зимна импресия, но няма как да избегна темата за монументалната съветска репресия, която предизвиква сред свободните по дух българи само депресия, породена от аналогията с монолитната агресия.
Още един бисер ! Бъди щастлив, Иво 🙂
Г–н Инджев,както винаги сте написали брилянтен текст,но той ме изпълни с голяма тъга и гняв.Бъдете жив и здрав!
Уважаеми, господин ИНДЖЕВ,
замислял ли сте се – няма голяма и малка истина. Докато малка и голяма лъжа има. Но… големината на лъжата не може да я направи велика. При лъжата се получава като с купчинките, които оставят колибрито и слона (тези, които Бойко увива в целофан) – слонското огромно, ама въпреки това л…о!
Освободете душата си от болката и обидата, презаредете с коледно настроение и ни подарете веселата зимна импресия!
А МОЧА – МОЧА така или иначе ще бъде махнат от там и ще си отиде така, както си отидоха истуканът на Ленин в центъра, петолъчката и мавзолеят. Ние просто се стремим да ускорим процеса.
Весела Коледа! 🙂
С уважение!
Все някога, все някак нещата ще си дойдат на мястото, във времето след официално обявения край на света.
Здраве и щастие на Вас и семейството Ви!
Господин Инджев, желая на Вас и цялото семейство весела Коледа, и една Нова Година пълна със здраве, любов и вдъхновение!
Колко мил и красив жест към Георги Марков! Благодаря.
Колко вълнуващ текст!
На автора на блога и на всички блогуващи – Честито настъпващо Рождество Христово! Весели и щастливи празници. Бъдете благословени.
Весели и светли празници на цялото семейство! Пожелавам от сърце здраве, щастие и да доживеем всички премахването на МОЧА, а защо не и на петата колона. Нереалистично е, но както написа-стават чудеса.
Една друга белотА, не от сняг, а от наркотици, по върховете на Партията и Правительството:
“Хероинът влиза през битума за магистрали”:
http://offnews.bg/index.php/137146/legiya-antimafiya-heroinat-vliza-prez-bituma-za-magistrali
Чудесен си с действието, свързано с паметната плоча на Георги Марков! Благодаря ти, Иво! Очаквам с нетърпение, както(надявам се) и останалите коментатори в блога, твоите действия и слова след “края на света”! Аз също се надявам, че този злокобен паметник в центъра на София, ще изчезне един ден! Само не трябва да спираме съпротивата си срещу него, за да прекършим желанието на съветопоклонниците (нашите дебело червенокожи, както казваш)! Така ми се иска утрешната сакрална дата да промени разума на сънародниците ни за доброто на България. Съмишлениците в блога знаят какво се съдържа в това. Съжалявам, че за изпълнението на тази “детска мечта” ще трябва много повече време, отколкото ни се иска! Весело и щастливо посрещане на Рождество Христово и Нова година на всички! Отдайте се на грижа и любов към близките си, а и не само към тях!
Весела Коледа и щастлива и здрава Нова Година за Вас и цялото Ви семейство! Много ми се иска 2013 да зарадва всички нас, поне с едно нещо – например преместването на МОЧА в музея на социалистическото изкуство ( какво определение, Боже – ако това може да се нарече изкуство!).
Г-н Инджев, на няколко места изпратих моето предложение за “ликвидиране” паметниците на Съветската армия, като поставим пред тях масивни паметни плочи с подобаващо съдържание, напр. “Този паметник не отговаря на историческата истина. България не е освобождавана от фашизма от СССР, а е заробена от него, като ни обяви непредизвикана война.Паметникът е една лъжа!”
Иво,
пак си брилянтен.
Специално за Георги Марков лична благодарност. Интересното е, че като чета твоите неща и написаното от Г. Марков усещам твърда земя под краката си.
Тия дни много се впечатлих от историята на тази жена, която беше разкостена в медиите като “пияната учителка” и предполагам, че неуспешния опит за самоубойство няма да и бъде простен. Скоро в Англия се самоуби медицинската сестра, на която журналисти от едно австралийско радио и погодиха номер. Само че журналистите вече ги съдят – не за смъртта на жената, разбира се, но ги съдят за две неща: че не са поискали съгласието и да запишат разговора и, че не са поискали разрешение този разговор да бъде излъчен и са разкрили самоличността на жената без нейно съгласие. Не съм видяла български медии да пишат или говорят за това. но може и да съм го пропуснала. Та по тоя повод пак потърсих Г. МАРКОВ за помощ. Това е линк към неговото есе “Образът на жената” – http://chitanka.info/text/24403-obrazyt-na-zhenata. Той казва “В ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА СЪВРЕМЕННА ЛИТЕРАТУРА НЯМА ЕДИН-ЕДИНСТВЕН СВЕСТЕН ОБРАЗ НА ЖЕНА.” – курсивът е на Г.М.
Може да няма много връзка, но това ми дойде.
На теб и семейството ти, на всички твои блогъри, приятели и врагове,пожелавам весела Коледа и Щастлива Нова Година!
Не е като да няма пряка връзка между двата паметника посредством корелацията свидна жертва-убийци.
Прекрасен жест и прекрасна импресия! Поздравления!
Пожелавам Ви празнично настроение!
G-n Injev, jelaia na vas i semeistvoto vi vesela Koleda, zdrave, mnogo kasmet i shtastliva Nova godina.
Убеден съм ,че редовно почиствате въпросната плоча.Най-малкото защото се асоциирате с делата и личноста му.Вашите собствени дела го показват и доказват
Аз лично предпочитам плочите пред НДК,стоял съм там часове наред, питайки се:
“Ако бях техен съвременник, каква ли личност щях да бъда”
“Ако бях изправен пред същите обстоятелства, как ли щях да реагирам”
“Защо стоя тук, гледам хилядите имена на хора които никога не съм познавал, и за които никога няма да науча нещо повече, освен имената и трагичният им край”
“Защо тяхната съдба ми е толкова близка”
….
Поредица от въпроси от които осъзнах, че мълчанието, безразличието и бездействието ми като личност са пагубни какво за мен така и за останалите.
Питам се дали някой, приема толкова лично онзи огромен моноумент, дали си е задавал същите въпроси.Дълбоко се съмнявам.
Може би е време да се сетим да онези трима прокажени, които победиха една цяла армия.
Ее,няма никакво чудо,цъ !
Белите,снежните букви са от Бог (от Спущи Боже).Златните буквици на “Моча” са от “златният телец” на идолопоклонниците,на друзята де.
Бе то на един диалект бг “моча” е да си изхождаш по мънечка нужда,да ! Кученцето водихте ли да се изМОЧА ?А!? Само да внимажате за “златните буквици”,щот съ повреждат от МОАнето,пък белички снежни Бог без парици дава !
Божа Му работа !
Все пак събитието от вчера, освен че беше “последния ден преди края на света”, беше и последния ден в който аз поне имах надежда за България. Скандалният начин, по който протече избора на Цацаров доказва, че Б.Б. и компания няма изобщо да се затруднят да спечелят изборите догодина чрез манипулации и така ще е занапред. След 23 години отново сме в тоталитарна държава, само дето преди светът го знаеше и даваше на българите политическо убежище, а сега се водим дори член на ЕС и можем да бъдем само икономически емигранти. Много жалко! Последната ни надежда е в президента, ама като му знаем зависимостите … Все пак да опитаме: http://www.facebook.com/groups/570710356288606/
Господин Инджев,
Десетки, ако не и стотици пишем във Вашия блог и ви се възхищаваме искрено!
Ето и сега… всички ви поздравяваме, че сте свършили работата (почистването на паметната плоча на Георги Марков). Така ще Ви поздравим и като демонтирате паметника на Съветската армия (най-вероятно сам), така ще ви поздравим и като тикнете зад решетките (предполагам сам) престъпния октопод, убиващ България….
Хубаво нещо е интернет… Направи от нас форумни революционери!
Поздравявам ви! С настъпващите празници!
Каквото и да кажем за прозрението на маите, те накараха целия свят, толкова години по-късно и на толкова по-високо ниво на развитие, да отдели достатъчно внимание на датата 21.12. 2012. Не знам каква е била логическата база, довела ги до този извод, но 21.12.2012 ще остане датата на уважението към самобитното мислене и самобитните достижения в познанието за заобикалящия ни свят. В този смисъл ние, българите, има над какво да се замислим – не сме ли прекалено безкритични към традиции, освобождаващи ни от потребността да рзсъждаваме и да усъвършенстваме начина си на възприемане на света!
Както не можаха да ни накарат да забравим нашия Бог и спасител, да го заменим с недомислената им доктрина, така и сега няма да успеят да запазят жив спомена за ТЯХНАТА империя,каквито и монументи да се опитват да съхранят. По рано или по късно всичко свързано с тях ще отиде там където му е мястото – “на бунището на историята”! И ние няма да се уморим да им го повтаряме.
УЮТ И ВЕСЕЛИЕ ПО ПРАЗНИЦИТЕ, за Вас г-н Инджев, и за всички приятели!
Да не забравяме, че и в Лозенец на „Черни връх“ има паметник, посветен на Червената армия.
STRAHOTNA STATIA !
POJELAVAM VI ZDRAVE I VSI4KO NAI HUBAVO !
Господин Инджев,
Привърших четенето на Задочни репортажи, които през последния месец бяха спътникът ми в метрото на път за работа и които дълбоко ме развълнуваха(може бе още повече, защото съм родена след 89-та и винаги съм се чудела защо близкото минало е сякаш умишлено обвито в мъгла). След последния репортаж ме обзе чувство за безисходност. Сякаш съм загубила приятел и той е потънал в забрава. А аз няма какво да направя… Благодаря Ви за статията. Накара ме да се почувствам по-добре. От нея разбрах за паметната плоча и днес последвах примера Ви.