В рамките на телевизионна дискусия около притежаването на оръжие чух тази сутрин един персонален пример, който за мен лично разкопава старата тема за ролята на интелектуалците в духовно изнасилване на цяло едно поколение, родено и насилствено формирано по комунистически калъп без право на избор на друг живот. Именно съзнанието за това изнасилване е в основата на личната ми позиция срещу комунизма, но няма да ви занимавам със себе си…
Не бих искал да персонализирам, но примерът беше следният: „Валери Петров има ли нужда от оръжие? Не, няма, той те разбива и без оръжие…”.
Ще кажа само в скоби, че съм противник на носенето на оръжие поради една основополагаща причина: който има пистолет трябва да е готов да убие човек. Няма такова нещо като „за сплашване”- имаш ли оръжие, извадиш ли го, многократно повишаваш вероятността подплашения обект на твоята ярост да гръмне пръв. Тогава вече ще си длъжен ти да го изпревариш, т.е. да стреляш без да се замислиш. А мисленето след убийство е страшно нещо…
Но да се върнем към Валери Петров, който е на възрастта на баща ми ( покойник от май месец) и не бих искал да съдя по политически причини ( ще дам думата на един известен и млад политик в края на текста). Ще припомня обаче нещо, което съм споменавал и друг път.
След като телевизионният водещ Асен Агов за първи път в българския национален ефир наруши табуто и се обърна към аудиторията с „госпожи и господа”, срещу него с целия си авторитет на интелектуалец ( и депутат от БСП във Великото народно събрание) се изправи Валери Петров. В гневна реплика във в. „Дума” Валери Петров нападна Асен Агов с обобщението, че с това обръщение той възстановявал времето на „слугинчетата”.
Като знам, че в отсъствието на родителите ми, които ходеха на работа, съм израснал с братята ми сред грижите на селски момичета, подгонени от немотията в текезесарска България, цанили се за домашни помощници в София…
Като знам още повече, че висшата комунистическа номенклатура беше обргижвана от армии от слуги и слугинчета- но не заради прекалената трудовата заетост на родителите, а от господарски позиции…
Като знам, че НРБ беше слугиня на СССР, а на слугата Живков слугуваха практически всички негови поданици, превърнати в послушно стадо от слуги…
Беше връх на лицемерието и лъжата таза реакция на Валери Петров. Но Асен Агов взе, че поиска право на отговор, в което с голяма доза почтителност към поета и преводача на Шекспир Валери Петров си позволи да не се съгласи с него.
Главният редактор на в. „Дума” Стефан Продев обаче се включи с истерична „защита” на Валери Петров чрез персонално охулване на Асен Агов , който изобщо не нападаше поета.Това беше началото на калтащината по вестниците, сигнал за настъпление срещу изпълзелите „хлебарки” , мръсната пяна” и прочие журналисти, дръзнали да оспорят чистотата на комунистическата кочина, в която са ги родили и възпитавали във вярност към червената кал.
Преди да стигна до заключението, не мога да подмина и факта, че тъкмо Стефан Продев беше „разконспириран” като обект на награждаване от МВР с пистолет по време на комунизма, а пък Валери Петров с умиление разказва в спомените си за това, как с пистолет в ръка е раздавал септемврийска справедливост.
А сега, най-важното, което искам да кажа.
Улисани в заклеймяване, осъждане на думи, но не и в съда на престъпленията на комунизма, през всичките тези години „пропуснахме” да о(б)съдим вината на интелектуалните изнасилвачи на българския народ. Хиляди, ако не и милиони са техните невинни жертви с изкривено съзнание, възпитавано да мрази „врага” и да се подчинява безмозъчно на партийната диктатура. Поради този „пропуск” и днес изнасилвачите посягат на невинно детско мислене чрез наследството на интелектуалната нищета на „партийната правда”, надничаща победоносно от филми, книги и учебници.
Не бих искал думите ми да се възприемат като лична нападка, но лъжата трябва да получи съответния отпор.
Като казвам отпор, нямам предвид нещо в духа на стихотворението „Боксьорчето”. То беше написано като предизборна агитация в полза на БСП в най-агресивен комунистически стил от Валери Петров и беше рецитирано в централните телевизионни новини от актьора Сава Хашъмов специално за изборите през онази 1990-та, когато учудихме света като единственият (вече бивш) съветски сателит в Европа, легитимирал пребоядисания комунизъм в плуралистична среда.
Под отпор имам предвид правото на самозащита. Без нея лъжите, които и без това ни заливат, заплашват съвсем да удавят паметта за нашия преход през Червено море.
А ето и обещаната гледна точка на един млад човек, публикувана в интернет при поредния спор около името на Валери Петров:
Радан Кънев
17 мар 2008
Хехе, винаги се разгаря жесток спор, когато се спомене / цитира Валери Петров.
Тъй като аз съм доста запознат с творчеството му (и авторско, и преводи – Шекспир в оригинал ми е непосилен), си имам и мнение:
1. Валери Петров е гений. Ни повече, ни по-малко. Истински титан на поезията, уникален, разпознаваем от три думи, не е нужен цял стих, признат като преводач далеч извън България (което си е чудо само по себе си).
2. Валери Петров е забележителен сатирик, с онази способност да каже триста страници в две думи и половин интонация, която е прочее присъща на мнозина интелектуалци-евреи, независимо на какъв език пишта. Да, сатирата му никога не е била яростна и дори често е била конюнктурна но това не е творчески въпрос.
3. Валери Петров е хуманист от висока класа. Човекът, любовта, смъртта, силата и слабостта са невероятно развити в поезията му. Когато не е политически обременена (а тя често е), може да те разтърси до петите. Но…
4. Валери Петров е комунист “в червата”, тъпоумно убеден от пубертета до дълбока старост, че “някакъв вид” комунизъм трябва да бъде изнамерен, за да бъде светът по-добро място. Хиляди разочарования не променят това, което той смята за своя форма на хуманизъм. Ужасно, но факт.
5. Валери Петров не е герой и никога не е бил. В младите си години, като “борец против фашизма” е преодолял много в себе си, но сам признава, че и тогава не е бил герой. След това пък – хич. Примерите са много, ако щеш отказа да използва фамилното си име Меворах (което е безспорен повод за гордост – проф. Нисим Меворах е изключителен теоретик и практик на правните науки).
6. В ранните си комунистически години Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици. Това само доказва, че тоталитарните идеали не прощават никому – ни на гения, ни на селския скотоложец.
Най-после, Някой да обвини истинските виновници за състоянието на БГ!
“..„пропуснахме” да о(б)съдим вината на интелектуалЦите-изнасилвачи на българския народ. Хиляди, ако не и милиони са техните невинни жертви…”/”Ц”-то е моя “поправка”/
Що се отнася да “преводите”.
Мисля, че е много по-добре, ако младите хора в БГ се научат да четат Шекспир и “Собачие сердце” в оригинал, отколкото ако някой им го преведе.
Спомням си какво написа преди избирането на Петър Стоянов в навечерието на президентските избори през 1996-та – беше изпълнено с такава омраза, че след това никога не прочетох нито ред от неговите “стихове”.
Съгласен съм напълно с характеристиката на “Зайчето Валери”/по Радой Ралин/.Харесвам стиховете му,но си остава комунист.Сменил е куршумите с думите.Много често се опитват да ме убеждават,че е имало и добри комунисти,осъзнали се и т.н.Съжалявам но не мога да се съглася,показаха истинското си лице особено в последните 23години.Докато бяха официално на власт,някои вършеха избирателно и добрини,за да успокоят гузната си съвест,но вече хвърлиха овчите кожи и грабят като за последно.Припомням си една сентенция “ако не си комунист на младини – нямаш сърце,ако си комунист в зряла възраст – нямаш разум”.Дядо Валери и други като него отдавна са излезли от младежката възраст.Припомням си и друга сентенция че “осъзнатия комунист”трябва или да сложи край на живота си или да попадне в лудницата.За комунистическото възпитание мога да кажа само:
“от рано ни надъхваха с омраза,
към миналото,класовия враг,
ний трябваше различните да газим
и да умрем под чуждия байрак.”
В горните текстове липсва, пропуска се, участието на Валери Петров, Радичков, Васил Михайлов и някои други в изборите за парламент с цел привличане на електорат. Скоро след избирането им те го напуснаха, за да влезат там други.
“Зайчето Валери
пише и трепери…”
Този висококултурен човек, известен поет – стоеше чинно (в книжарницата на дъщеря си) на опашка за автограф от автора на “Защото сме социалисти”…
Какъв пример за почит към истината, справедливостта…
“Зайчето Валери
пише и трепери.”
Радой РАЛИН
Ще цитирам една сентенция от “Нашата музика” на Годар от края на 90-те, която гласи: “Писателите правят библиотеки, не войни”. След болшевишката окупация на 9-ти септември не е имало никакво значение кой как си е представял България – всичко е било смазвано с небивала жестокост, и така – 45 години. Дори след 10-ти ноември опасността от избиване на антикомунистите беше на косъм да се случи и да дадем последните си оцелели – по-страшно отколкото в Сирия сега.
Те и досега комунягите налитат на бой, вземат жертви и жалят за всяка отнета им слободия и привилегия. Погледнато от друг ъгъл, може да се каже, че именно те са измамените от тези интелектуалци в прехода, а ние, все пак – живи, а не при убитите си от комунистическия терор дядовци и бащи. С цялата военна, съдебна, полицейска и шпионска мощ в ръцете на тошистите толкова е можело!
Валери Петров има и един сериозен провал като преводач – това е стихотворението “Ако” на Ръдиард Киплинг.
Най-добрият (според множество критици) е за съжаление непубликуваният превод на Сидер Флорин – може би дори по-голям титан на превода от В. П.
Г-н Инджев,
Приемете искрените ми уважения за статията Ви!
Толкова пъти съм се замисляла над поставените въпроси в нея, още когато гледахме във Великото народно събрание след 1989 г, хора като Валери Петров, Радичков, Борис Димовски и др.
Може и да са гении в своята област, но като общественици са се провалили.
Още един път поздравления за Вашата силна позиция!
И хубави християнски празници!
Дано думите Ви да “лекуват” успешно гражданското съзнание през 2013 г !
Господин Инджев, като стана дума за превод на Шекспир, моето скромно мнение е, че преводът на сонетите на Шекспир на Владимир Свинтила е на космически височини пред превода на същите сонети на Валери Петров.
S komunizma i s komunistite ne trjabva da se spori ! S KOMUNISTITE I S KOMUNISTICHESKITE PRE-VUPLOS3HTENIJA …TRJABVA DA SE VOIUVA BEZ-ZALOSTNO I BORBATA TRAJBVA DA DOVEDE DO OKONCHATELEN RAZGROM ..NA BSP/BKP I NA AGENTURNATA MREZA,NA INPERSKA RUSSIA ,VODENA OT DIKTATORA ,OFICER OT “STAROTO” KGB /SEGA – FSB /.BULGARIA ..NJAMA DRUG IZBOR OSVEN DA UNISHTOZI KOMUNISTICHESKITE I PSEVDO-NACIONALISTICHESKI ORGANIZACII,KOITO NI VRUSHTAT “NAZAD” ..KUM DIKTATORSKOTO MINALO..!
Otdavna cte moi ljubim zyrnalict Vce oshte ne cam najacno c vashite idei za promjana? Blagodarja za realictichnijat material.
Човечеството никога няма да оправдае двете най-грандиозни престъпления на Българския комунизъм – тридесет и една хиляди “безследно изчезнали” български интелектуалци и противоконституционния тъй наречен “народен съд”! Потомците на жертвите от тези две безпрецедентни в световната история престъпления никога няма да простят на онези български комунисти, които са ги извършили!
Здравей, Иво!
Друго е човек да е завършил МЕЙ. Пак ще вляза за последен път!
Здравей Иво,
Написаното от теб и Радан Кънев ми дойде като коледен подарък и ме върна в детството.
И мен трябваше да ме гледа „домашна прислужница” , защото майка ми като лекар я задължиха в 5 ч. да тръгва за Перник, а баща ми да работи на собствения си рентген и други национализирани , закупени с негови пари уреди в 20 поликлиника – Княжево. Зад всички тези мероприятия на народната власт стоеше името Коен. Не знам дали си запознат , но името Меворах стои далече под Коен.
А какво ще кажеш за Анжел Вагенщайн, който за първи път го видях на първия митинг на СДС и какво ли не прави, за да омаловажи и „малкото” , което сме направили за българските еврей.
А какво ще кажеш за наглото поведение на комунистката Леа Коен?
Знам също, че първи приятел на баща ми д-р Пейчо Пейчев беше аптекарят Леви, които идваше в къщи с една жълта звезда на ревера. Защо не е бил изселен от София, не зная. Знам също, че когато се връщах един ден от училище през 1948 г. , бях на 8 години и видях баща ми и Леви да работят по неговата кола. Не знам какво е станало, но чух баща ми да казва: Много е малък, нищо не може да разбере. След това разбрах, че са слагали златото на разни сришни места в колата му, заминаваща за Израел. Лекарството „малага” от аптеката напълни нашето мазе. Колко пъти съм молил баща ми да отворим една „малага”, а той ми отговараше: Не, когато се върне моят приятел ще трябва да има всичко, което е оставил. Баща ми умря, Бог да го прости, Леви не се върна и аз отварих една бутилка. Всичко трябваше да се изхвърли. Това е само нещо, което съм го преживял. Убеден съм, че има много такива и те трябва да се разкажат. Разкажете бе хора, за да се разбере, че и ние българите сме направили нещо голямо и човечно. Не оставайте комунистите Анжел Вагенщайн, Леа Коен и др. да се подиграват в вас!!! Вижте им биографийте комунистически. Пишете, защото следващата година стават 70 от спасяването на българските еврей. С това трябва се горедеем, като народ!!!
Благодарности за г-н Инджев, добре, че те има.Честита да ти е коледата и новата 2013г.
Ne sum suglasen s menieto vi za pritejanie i nosene na orujie. Vseki tirabva da ima pravo. Tova dava raven shans na vsichki. Zashto moia shans da e po – maluk ot na chovek koito narushava zakona i ima nezakonno orujie.
Govorih si s kolega amerikanec tochno sled subitiata v Newtown. Toi beshe potresen i drugite okolo nego se chudeha zashto na uchitelka i e neobhodimo avtomatichno orujie. No beshe kategorichen, ako niakoi me napadne shte go zastreliam.
Смешно е, когато нямаш корени, да пишеш за господа. Преди да заплюеш Валери Петров, измети елементарния си анти-комунизъм. Комунизмът не е създаден от Червената армия. Бъркаш в историята без да мислиш.
Neveroiatna statia!! Badete zdav i mnogo lichno shtastie. Veseli praznizi!
“…журналисти, дръзнали да оспорят чистотата на комунистическата кочина, в която са ги родили и възпитавали във вярност към червената кал.”-Иво Инджев
Антикомунизма е позиция,комбинираща различни способи за разобличаване на комунизма-политика,история,философия,сатира,поезия,литература,публицистика и пр.Но от гледна точка на публицистическата ирония, горната мисъл-сентенция-диагноза на Г-н Инджев в своеобразен връх не само в българския,но и в севетовния антикомунизъм. Нека тези,които изразяват съгласие с това да го поздравят по този повод. По-силна,разобличаваща ирония на комунизма лично аз не съм срещал.
Както винаги,искрени поздравления към Г-н Инджев и без негово разрешение ,нека счетем,че това е подаръка към всички истински български антикомунисти за настъпващата Коледа. “ЧИСТОТА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА КОЧИНА”. Няма кой да реагира на този уникален израз,дори такива комунисти като Валери Петров.
Действително Г-н Инджев заслужава някавка импровизирана награда за тази своя мисъл!!!!!!!!!!!
Владея 4 езика като майчиният.
Поети не се превеждат!
Ако Шекспир ползва 100 000 до 200 000
думи как ще се преведе на български
които има около 50 000.
Какъв е богатия света на Англия и
Шекспир в сравнение на ограниченият
и посредствен мироглед на тези комунистически пропагандатори и аналфабети.
Преводачи на художествена литература са ментарджии.
Благодаря на Господ,че Ви има и че мога да чета написаното от Вас.Весели празници!
Към :Стефан ЧЕРНОКОЛЕВ
Виждам, че ме чувстваш близък- пишеш ми на “ти”- вероятно ме мислиш за близък по линия на липсата на корени…. Ако наистина ми беше близък, щях да ти покажа снимки на мои предци от средата на 19-ти век ( дошли в София от градове като Прага, където предците им са се заселили, идвайки от Париж, или от Кукуш, или от Свищов- един от най-европеизираните български градове тогава)…Но ти заслужаваш не интимно споделяне, а единствено присмех заради напъна си да приравниш към себе си “врага”, за да го оприличиш на нещо гадничко…
Към johny:
И аз това казвам: човек трябва да има нагласата да убива, за да носи оръжие. Защото носенето на оръжие увеличава безкрайно много шанса някой да го гръмне, бързайки да го изпревари. А после да му мисли ( например кой кого е нападнал с дръжка от метла). По мое скромно мнение е хубаво първо да се мисли…А състоянието на афект е нещо, което се случва всекиму- я в трамвая, я в магазина…
Към Румен:
За да обясня кратко с какво не съм съгласен, ще дам пример с позицията си в днешния контекст, с която със сигурност съм в малцинство: не съм съгласен да се говори и пише за “циганската престъпност” заради многобройните кражби, извършвани от цигани по селата. Какво да кажем за “българската престъпност” в градовете? “Майсторите” на квартирните грабежи, побойническите рекетьорски банди от т.н. борци,автоджамбазите и крадците с “бели якички” по ведомства и банки, както и световно известните ни фалшификатори, обирджии на банкомати и т.н. – те не са ли предимно “българчета”…
Така че не съм съгласен с етническия етикет!
Г-н Инджев, поздравления за силната статия! Желая на Вас и семейството Ви много здраве и весели Празници!
А за дядо Валери какво да кажа – той е един от плеядата “талантливи творци” (не че нямаше наистина по-талантливи но те не искаха да стават слуги и шутове на червените велможи), назначени за такива от скъпата им партия защото изключително вярно и слугуват (без значение дали е добро). Никога не съм харесвал тези добре обгрижвани прасета от комунистическата кочина! А ние обикновените хора оцелявахме някак в миризливата червена кал. Хак да ни е като и сега се примиряваме и си траем!
Не съм нацист и уважавам приноса на еврейската нация в световната история и наука но не ми харесва, че са “измислили” комунизма и имат голямо участие в налагането му. Не знам само защо не са го наложили още в собствената си държава?!
Не съм бил разбран добре. Имам много приятели евреи. Споменатите от мен от ортодоксални комунисти се предрешиха за една нощ в “демократи” и затова сме на това “дередже” вече 23 г. Такива не понасям. Пример: Анжел Вагенщайн и Леа Коен. Същото е отношението ми с българските “люспи” в СДС. С циганите съм на “ти”. А Стефан Черноколев, който познавам от едно дело има корени. Племенник е на прочутия Титко Черноколев, виден столичен адвокат и настоящ бизнесмен.
Светът се прекланя пред великото дело на Цар Борис и българската общественост – спасяването на българските евреи. Буди недоумение, обаче, паметната плоча пред сградата на Народното събрание, която вменява във вина на българите депортирането в Лагерите на смъртта на евреите от Беломорска Тракия. Безспорна и многократно доказана истина е, че тези евреи са гръцки граждани и българите не са могли нищо да направят за тяхното спасяване. Друг въпрос е, че областната българска администрация до последния момент се е борила за тях. Ако аз бях на мястото на потомците на спасените български евреи, никога не бих допуснал такава паметна плоча на неблагодарността.
Великолепен текст на Иво Инджев! И защото е Коледа, нека бъдем милостиви и да прочетем това стихотворение на неизлечимо поразения от комунистическа идейна проказа талантлив поет. Написал го за чекмеджето през 1969 след като монголоидите смазаха Прага и Ян Палах -вечна Му слава и памет!-се самозапали. Но забележете, че и тук Валери Петров намеква, че има и “хубав” соц- на Ванюша и Катюша, на онези “два Донкихота”, Маркс и Ленин ще да са тези двамцата хубавци. Ето пример как комунизма руши и таланта:
САМОИЗГАРЯНЕ
Валери Петров
Ян Палах не е между живите вече,
Ян Палах е нейде далече, далече,
Високо там нейде във въздуха син,
над Прага трептящ като дъх на бензин,
Един миг, едно тяло с пламтящи коси –
преди миг само бил и вече не си …
Ян Палах го няма, а у нас нито звук,
Ян Палах го няма, а ней сме си тук,
и бензинът е нашият и го помниме ние
как във лъскава струя от сондата бие
и как с него по бузите се мажат със смях
Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах !
Филми, книги, идеи, къде сте в живота ?
Нима сте измислици на два Дон Кихота
и нищо, и нищо от Вас не остава,
освен това облаче дим над Вълтава
и тоз вик “Свобода !” едва чут, едва чут
в януарския въздух, синьо – розов от студ ?
Ян Палах го няма и така ни се пада –
сега всеки си има своя вътрешна клада,
на която страхлив, разтреперан и ням,
се самоизгаря от мъка и срам !
НЕВЕРОЯТЕН, ТОЧЕН и КОНКРЕТЕН ИВО ИНДЖЕВ,
С НАРЕДЕНИТЕ в АНАЛИЗА СИ СЛОВА,
за ПОРЕДЕН ПЪТ, СМАЗА МОЯТА ДУША!
А ИЗРЕЧЕНОТО ОТ РАДАН, КОГОТО ЗНАМ ОТ ДИАЛОГ,
КАТО С БОЗДУГАН в ШЕСТ ПУНКТА ЧЕРВЕНИЯТ ПОЕТ МАРКИРА,
НО АКО БЯХ НА НЕГОВОТО МЯСТО,
ЩЯХ БИЛ ДАМГОСАЛ В СЕДМИ ПУНКТ,
БИХ ЗАВЪРШИЛ и ДОПИСАЛ АЗ ПОРТРЕТА НА ПОЕТА-КОМУНИСТ ПЕТРОВ ВАЛЕРИ: “… , а пък Валери Петров с умиление разказва в спомените си за това, как с пистолет в ръка е раздавал септемврийска справедливост”. …
НЕК` ТАЗ` ИСТИНА за КОМУНИСТА БЪДЕ ВОДЕЩА
при завършване рамката на комуналния ПОРТРЕТ на КОМУНИСТА,
защото Той-ПОЕТА КОМУНИСТ,
свойта истина,
с пистолет в ръка насилствено,
е налагал той и свойта ПРОЛЕТАРСКА справедливост на света!
…Кому е известно, че толкова уважаваният „деликатен” поет Валери Петров – всъщност Виталий Нисим Меворах, чиито баща бил сред най-видните ционисти и масони у нас, издавал присъди като съдебен заседател в един от съставите на т.нар. Народен съд? И изпратил не един и двама достойни българи на ешавода?! Същият Валери Петров издал стихосбирка с краткото и ясно заглавие „Народен съд”. Един от стиховете на „нежния лирик” завършва с призива: „Смърт! Смърт! Смърт!”. Няма да откриете „творбата” му даже в Народната библиотека… Ала садистът Меворах-Петров е уважаван и постоянно награждаван…комунист и активен борец против фашизма и капитализма?!
КЪДЕ ДА ОТКРИЯ “БОКСЬОРЧЕТО”, и онова
…”Партията е безгрешна,дори когато съгреши…!??
ЗАЩО ЛИ ГИ КРИЯТ???
Опит за защита на Валери Петров: Хората трябва да се оценяват вне в сравнение с достиженията на общественото съзнание в днешния ден, а в сравнение с онова от тяхното съвремие. Затова, въпреки че съм напълно съгласен с всичко написано в статията, и с коментарите на Иво и Радан – смятам я за много полезна, за да престанем да се кланяме на клишета и икони – все пак в сравнение с останалата паплач от Априлските поети и писатели Валери Петров бе по-достоен човек. Негово нещастие е че не можа да се излекува от комунизма и продължи да го обслужва, макар да е имал и своитес отделни моментни просветления. Едно от тях е стихотворението “Пражки бензин”. Друго е поведението му по време на акцията срещу Солженицин – тогава той е един от четиримата, които не гласуват предложената заклеймяваща резолюция. Трето е, че не написа славословия за Тодор Живков в онази прословута стихосбирка “Априлски сърца, и не лижеше подметките на вожда при прословутите негови срещи с художествено-творческата интелигенция.А това не е малко за онези времена. Валери Петров е живо доказателство, колко жестоки са пораженията на тоталитарния режим върху душевното здраве на българския народ и особено върху неговия духовен елит. Ами спомнете си филмите за Живков и истерията от подмазвачество около Людмила и Батето. И обърнете внимание, че и през 2014 г се оказа че идеал на гласуващата публика на “Биг Брадър” е Тодор Славков. Е, май това е всичко което може да се каже в защита на Валери Петров – талантлив човек, но така и не успя да се излекува от заболяването. Бог да прости греховете му, кой ли ги няма.