Някои български журналисти са сплашвани, което налага автоцензура, казва в интервю новата посланичка на САЩ Марси Рийс.
Тя е в София от три месеца, но вече е говорила с много журналисти.
В интервю за за излизащото на английски език българско списание Vagabond тя не скрива, че изучаването на медийната свобода в България е един от основните й приоритети.
Журналистите трябва да са отговорни, обективни и точни. Другото е, че те трябва да са свободни да пишат по каквато тема изберат, казва Марси Рийс.
Американската посланичка посочва, че медиите са известни като четвъртата власт и са от огромно значение за демократичното общество, но не е тайна, че “България почти е “ударила дъното” що се отнася до свободата на словото”.
Друго важно нещо е разследващата журналистика. Трябва да видим отговорна журналистика, основана на разследването на теми като корупция, посочва още Рийс.
Като втори свой приоритет дипломатът посочва улесняването на бизнеса между български и американски компании. Тук проблемите изглежда са по-малко.
България е добра дестинация за правене на бизнес. Тя има благоприятно географско положение, важно е да работим за създаването на добра атмосфера за предприемачите в България, отбелязва Марси Рийс. ( Каfene.net)
А сега, след като сте прочели резюмето за казаното от г-жа Рийс, позволете един малък автошарж на домакина на блога ivo.bg в стила, който в края на миналото хилядолетие наложиха т.н. „часови вестници“ и лично сайбията им (когото напоследък непрекъснато гледаме да говори авторитетно от всякакви телевизионни трибуни по всякакви теми). Със специфичното чувство за хумор на въпросната журналистика, наложена като еталон за куцащия и до днес на опашката на европейския керван медиен обоз на властта , нека ми е позволено по аналогия да кажа: „Публикувам горното поради историческото му значение…“за мен!
Получавал съм комплимента, че „дърпам конците“ на …американското посолство. Ако искате вярвайте, но в. „Монитор“ ми посвети неподписан коментар преди 12 години, в който най-сериозно се твърдеше точно това. И ето че вече тяхната конспиративна теория за моята величава роля се потвърждава от интервюто на Марси Рийс, която повтаря най-важното от онова, което твърдя от доста години: че най-големият проблем на България е НЕсвободата на българската журналистика, защото чрез контрола над медиите управляващите от поредното правителство „препират“ безобразията си и дори често ги поднасят за консумация с аплодисменти, макар срокът им на гадност да е безкраен.
Ето че сега става ясно кой на кого плаща. Получи се най-сетне отговор на въпроса, който често ми задават (слово)б(л)удни граждани за „платените“ ми от американското посолство публикации. Както виждате, от американското посолство, смея да твърдя за първи път ( най-после!) си признават косвено, че ме „преписват“. Възприели са изцяло моята теза за значението на пискалната скала, над която отдавна се е надвесила българската журналистика и за необходимостта да бъде предотвратена следващата й крачка по този път.
А за това, колко плащам на американското посолство, за да пише онова, което му диктувам, засега ще запазя (търговска) тайна. Напук на онези с петолъчките и жлъчките, които ще се спукат от завист и яд, че такъв могъщ спонсор, като мен, не е потърсил техните услуги по ценоразпис, който явно е достатъчно апетитен, за да зариби самата американска дипломация.
Ето конкретни случаи (повечето отразени и от Репортери без граници) за тормоз и заплахи срещу журналисти у нас, които със сигурност са само върха на айсберга предвид навика на премиера да праща sms-и на журналисти и редактори:
(2012) Иво Инджев публикува в блога си една от многобройните заплахи, които получава от анонимни източници
(2012) ТИМ праща на кореспондент на „Дневник” и „Капитал” Спас Спасов книгата “Изкуството на войната” със заплашително посвещение.
(2011) Врзивена е колата на Сашо Диков.
(2010) Тревожен скок в безконтролното подслушване, вкл. на журналисти.
(2010) Кмета на Царево Петко Аранудов праща хора да сплашат журналиста Атанас Чобанов и семейството му.
(2010) Телевизионния репортер Димитър Върбанов от “Господари на ефира” е нападнат и пребит.
(2010) Репортера Иван Янев е заплашен от говорителката на Старозагорската полиция.
(2010) На Радио К2 е отказан лиценз без основателен мотив.
(2010) Журналистката Лидия Павлова е заплашена от горили на братя Галеви.
(2009) В-к Виделина е глобен ОТ СЪДА НА ЦАЦАРОВ за пубуликация от 2007, разкриваща политическа корупция.
(2008) Ареста на администратора на сайта frognews Йорго Пецас по подозрение, че стои и зад сайта “Опасните новини”.
(2008) Пребит е Огнян Стефанов, подоризран, че стои зад сайта “Опасните новини”, направил разкрития за Първанов и Алексей Петров.
(2008) Убийството на писателя и журналист Георги Стоев, писал книги за подземния свят и твърдящ, че самия той е принадлежал към него и може да свидетелства срещу някои босове.
(2007) Побоя над фотографа Емил Иванов, нанесен от милиционерите на Р. Петк., когато репортера се опитал да снима Маджо, който тогава влезе в съдебната зала като султан – с бронирана жилетка и със собствена охрана.
Под свобода на словото трябва да разбираме не само журналистиката. Властта у нас има порочния навик да преследва вестоносеца, който разпространи нелицеприятни факти, дори да е невинен, и да защитава тези, които спазват омертата, дори когато са виновни. Така се насажда манталитета, че не е лошо да извършиш престъпление, а да разкриеш и разгласиш престъпление.
Примерите са много:
– служителите на МВР и НСО, които биват тормозени и уволнявани, когато изнесат информация от “кухнята” за злоупотреби във ведомствата си
– съдийката Тодорова, която беше оклеветена и уволнена за реални и въображаеми грехове много по-малки от тези, на любимците на властта – Цацаров, Янева, Гугушева, Марковска …
– казионни клеветническите кампании и тормоз срещу обществени фигури, позволяващи си да критикуват властта и да сочат грешките и безобразията и – Тома Белев, Трайчо Трайков, водачи на граждански и гилдийни протести
– преследването на редови граждани подали сигнали за нередности – случая “селски глупак”, случая с Георги Тонев Колев подал сигнала срещу Марковска и т.н.
Отначало се започна със заливането с киселина на журналистки. Анна Заркова беше залята със сярна киселина през 1998 година на автобусна спирка в столицата. Мисля че и преди това е имало такива случаи но тя беше най-известната. След това множество будни жени с гражданска позиция пострадаха по подобен начин. Още през 90те беше ясно че това няма да доведе до нищо добро в бъдеще, както и стана. Общество в което децибелите на чалгата са по-важни от силата на словото, е обречено да остане в небитието така както траките са изчезнали нацяло от аналите на древната история!
И сега като пуснат в-к ДЕМОКРАЦИЯ, всичко ще си дойде на мястото…
Шегувам се, разбира се! (Такъв ли беше израза?)
Здравей Иво,
То часовите вестници имаха много сайбии / сега гледам, че на в.Монитор сайбията е Ирена Кръстева/ но смятам че става дума за невероятния журналист“ Петьо Блъсков , внедрил простащината в българския книжовен език. Вероятно не го споменаваш, защото при новия Гл. Прокурор Цацаров може и в затвора да те вкарат, за до ти „запушат“ устата.
Та накратко. Някакви боянци си реституираха пет декара на ул. 772 – № 6 и закачиха табелата „Не се продава“, на което много се зарадвах. След това табелата падна и 5000 кв. м. бяха продадени по 100 долара на кв.м. на Петьо Блъсков. Това прави 500 000 долара за онова време. Как ги е спечелил тези пари, акъла не ми го побира. Нищо не построи и го продаде на друг българин / не зная за колко/, представител на Газпром в Лондон. Издигна се палат.
Недоумявам как някои чужди дипломати все още не са разбрали, че в България се върна комунизмът! Заглушване изцяло на свободното слово и медиите, както и пълно овладяване на съдебната власт, са първите неща, които задължително извършва всяка еднопартийна комунистическа диктатура. Тези отличителни белези на комунизма са налице в България. Но не само те! В коя друга държава, освен в комунистическата или фашистката, държавният глава може безнаказано да наруши Конституцията, като прекъсне полагането на клетва от конституционните съдии и така да остави за една година държавата си без Конституционен съд? Къде другаде, освен при комунизма или фашизма, президентът може да предложи (от своята квота) за конституционен съдия човек, който в качеството на бивш Главен прокурор, е главният виновник изпълнителната власт да овладее съдебната, а мафията – държавата? В коя демократична страна Висшият съдебен съвет може да наруши Конституцията, която изрично постановява изборът на нов Главен прокурор да бъде таен? В коя друга държава, освен в неокомунистическа България, такива корупционни скандали могат да тресат държавната администрация?
Защо ли всичко от тошово до бодигардовото му време се повтаря в комплект: от ядреното безхаберие с руски технологии до обвиненията на честните и свободни хора във връзки с Америка.
(не)СВОБОДАТА на Печата е висша форма на ДЕМОКРАЦИЯ! Казал го е ОРУЕЛ?, а може би ТИКВОНИИ?
В блога над снимката на Иво отдясно горе има един бутон, който е проводник на влияние върху американското посолоство. Който иска да окаже влияние върху г-жа Марси Рийс, може да го използва, лесно е 🙂