Съветофилите да не бързат да се радват

Улисани във всекидневието и за радост на съветофилите, тази година инициаторите на протестите с искане да бъде демонтиран и преместен съветският окупационен символ от центъра на София отлагат вече традиционното от 3 години насам отбелязване на 10 януари като ден на протеста пред символа на българското търпение към голямата, въоръжена лъжа за окупацията на България като нейно „освобождение”.

Но нека съветофилите не бързат да разчитат на победата на апатията, умората и безразличието, с чиято помощ давят в България паметта за истината в блатото на овчедушието. Събитие, организирано от нас, ще има и то скоро.

Междувременно в други части по света свободолюбивите хора ( прави или не в рамките на спецификата на своята родина), показват какво означава живо гражданско общество. Без да взимам страна в толкова пиперлив въпрос, като северноирландският, искам да илюстрирам за контраст какво става в един Белфаст само заради символиката на едно знаме, свързана с думата окупация ( макар там тя да няма нищо общо с мащабите на пораженията на съветската окупация в България).

Всъщност, колкото и да е трудно да се прави аналогия, в Белфаст събитията са с „обратен” знак: възмутиха се привърженици на британското знаме от това, че то е пренебрегнато от местната управа. Това звучи на пръв поглед абсурдно в рамките на тезата, която искам да подкрепя, но всъщност става дума за следното: няколко метра повече или по-малко „стърчаща” символика е в състояние да докара до улична война хората…Докато у нас над главите ни от десетилетия стърчи откровеното 30 метрово предизвикателството на въоръжената съветска лъжа – все едно , че ни намигват приятелски с благодарност за раболепието, а не ни се плезят и зъбят окупаторите ни, поставени на непоклатим и до днес пиедестал от наместниците на Сталин в България.

След като общинският съвет на Белфаст гласува на 3 декември британското знаме да се издига над сградата на кметството само в някои дни на годината, а не постоянно като досега, там избухнаха сблъсъци.Протестиращите атакуваха полицията с камъни и коктейли “Молотов”, а полицаите използваха гумени куршуми и водни оръжия, за да разделят враждуващи групи лоялисти и републиканци.

И ако иронията в сравнението с начина, по който Софийската община продължава да бяга от изпълнението на собственото си решение от 1993 г. за демонтирането на въоръжената съветска лъжа от центъра на София не е достатъчна, нека да припомня още веднъж етимологията на термина „коктейл Молотов” ( това забравят или не знаят дори и западните коментатори, какво остава за нашата съветизирана провинция).

Тази „напитка” е хрумване на свободолюбивите финландци, подложени на агресията на Червената армия през зимата на 1939 г. с наглия аргумент на Сталин, че я праща да освобождава финландците по искане на шепа местни комунисти. В типичния нагъл стил на съветската пропаганда дясната ръка на диктатора Вячеслав Молотов заявява пред Лигата на нациите, че съветските самолети не бомбардирали финландските населени места, а им хвърляли провизии за изхранване на населението. Вбесено от това нахалство „населението”, вдигнало се на крак като един срещу агресията, оказва ефективна съпротива и в рамките на партизанската война се подиграва, че срещу „колетите” на самолетите връща на съветските танкове „коктейл Молотов”, с който да замезят.

У нас обаче все още взимат „за мезе” българите, които дръзват да поискат възстановяването на историческата справедливост чрез премахване на най-представителния фундамент на съветската лъжа: този на съветския паметник, доминиращ над българската столица.

Аргументите могат да бъдат прочетени и в сайта на Инициативния комитет за демонтиране на съветския паметник:

Участвал съм в много уж „обречени” поначало инициативи. Да спомена някои от най-значимите:
– за спиране на държавния произвол в изсичането на гори в Рила и Места (по времето на НРБ) – имаше протестна подписка и дори демонстрация в София
-в демонтирането на партийния монопол на място и на национално ниво след 10-ти ноември 1989 г.
– в отзоваването на ВСИЧКИ агенти на тайните комунистически служби под прикритието на кореспонденти на БТА и в закриването на съответните им гнезда ( в 26 места на няколко континента, заради което и съм „любимец” на мимикриращите метастази на ДС и до днес)
-в кампаниите в полза на присъединяването на България в ЕС и НАТО
-в кампанията за спиране на проекта АЕЦ „Белене”

Общото между всички тези каузи е, че бяха смятани за обречени на неуспех в началната им фаза, но всъщност всичките успяха.

Обещавам, че преместването на лъжата от нейния централен софийски пиедестал ще се увенчае също с успех. Рано или късно.

Аргументите са формулирани в сайта на Инициативния комитет за демонтирането на паметника:

Окупацията, наречена освобождение
Паметникът на съветската армия в София, в Княжеската градина  е открит официално на 7 септември 1954 г.
В България съществуват стотици паметници, посветени на Съветската армия.
Дискусиите за неговото издигане в Столична община и Министерски съвет продължават близо 10 години. (Виж част от архивните документи в рубриката АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ). Те започват през 1946 г. и едно от първите неща, които се обсъждат, е местоположението му. Ясно формулираната по време на обсъжданията цел на издигането на паметника е била той да доминира и „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение”. Неговият надпис „На съветската армия освободителка от признателния български народ” съзнателно се стреми да конструира принципно нова историческа истина противоречаща на следните факти:
• На 26 август 1944 г. българското правителство обявява неутралитет във Втората световна война и напуска Хитлеристката ос.
• Вечерта на 5 септември 1944 г. демократичното правителство на Константин Муравиев взима решение да обяви война на Германия и нейните съюзници. Около два часа по-късно Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) обявява война на България и на
• 8 септември Червената армия (Трети украински фронт и Черноморският флот) нахлуват на територията на България през северната и морската граница и окупират редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива.
• На 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация е обявено правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев.
• Окупирането на България от Червената армия е последвано от вълна на насилие и терор. Според различни оценки броят на убитите в първите два месеца е между 20 000 и 40 000 души.
• Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
• От българска ръка не е загинал нито един руски воин, но към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а.е.423, л.8, 37; а.е.424, л.5-17; а.е. 312, л.4; а.е.325, л. 4; а.е. 315, л.2 )
• Над 2000 (две хиляди) таврийски българи са се преселили в България в годините 1942- 1944. След 9 септември 1944г., в условията на окупация, по заповед на Сталин, са върнати обратно в СССР от спецчасти на червената армия и изпратени в лагерите на ГУЛаг. Част от тях са убити още в България.
• За периода септември 1944 г.-декември 1947 г.(3г. и 4 м.) издръжката на червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция, т.е. унищожен е в огромна степен националния ни капитал- финансово стопански и интелектуален.
В резултат в България е установен тоталитарен режим на управление, който продължава 45 години, до 10 ноември 1989 г. В периода 1944-1989 г. България на практика загубва своя национален суверенитет и се превръща в подопечна територия на СССР.
По време на тоталитарното управление на БКП са отнети основните
граждански права и свободи.
През април 1993 г. Общинският съвет на София взима решение за демонтирането на този паметник, което не е изпълнено и до днес. На 26 април 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според него „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система”.
На 18 септември 2008 г. Народното събрание приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.
23 август е обявен от Европейския парламент за ден за памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими в Европа. С този акт Европа призна едновременно националсоциализма (Хитлер) и комунизма (Сталин) за престъпни режими, отговорни за смъртта на милиони европейци по време и след края на Втората световна война.
Инициативен комитет
Заб. Отворени сме за всяко мнение и допълнение към гореизложените факти.