Станишев по следите на изчезналите кюлоти

“Турците по-глупави ли са от нас, защото те имат сключени споразумения за изграждане на нови атомни електроцентрали и ТЕЦ на границата с България?“.
С такъв въпрос вчера лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев се обърна към партийния си актив в София.Ще му отговоря лично в края на тази статия, докато наблюдавам как самите турци в България, бившите му коалиционни партньори и съучастници в реанимирането на мъртвородения проект АЕЦ „Белене”, мълчат.
Мълчат и медиите, които „пропуснаха” да отбележат що за шаран се крие в подмолите на едно мимолетно проблеснало „знаково” изказване на Ахмед Доган на конференция на ДПС на 12 декември 2009 г. , след което настъпи всеобщо смълчаване. При това Доган атакува тогава фронтално, за първи и последен път, действащия по онова време президент Първанов, макар и да не го спомена поименно, но на практика направо си го нарече глупак:

Припомням цитати от бомбата на Доган ( архивирани в ivo.bg), която той никога след това не дублира ( а и никой не се осмели да разчовърка нейния механизъм за евентуално по-късно взривяване):
“-Започването на АЕЦ „Белене” е по-скоро патриотична авантюра за 6 млрд. евро отколкото демонстрация на ясни политики за енергийната стратегия на България в бъдеще.
-Няма нужда от тези 5-6 години безплодни, но патриотични дебати във връзка със затварянето на първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй”.
„-Трябваше да искаме не рестартиране или парични компенсации, а съдействие за изграждането на 7 и 8 блок, или помощ а изграждането на големи хидроенергийни проекти, от който държавата има нужда за управление на водните си ресурси”.
Постоянните внушения, че страната е или ще бъде енергиен диспечер на Югоизточна Европа, не само че не са верни, но са и глупави.
„-България има около 10 хил. мегавата енергийна мощност, от които само 5-6 хиляди са ефективни. Инсталираната енергийна мощност на ЕС е над 1 250 хил. мегавата. Да си въобразяваме, че с 0,5% от европейската инсталирана мощност ще бъде диспечер е по-скоро израз на недоразумение, а не на реална преценка на възможности и резултати. Същата диспечерска мания се повтори и във връзка с идейните проекти за газопроводите „Набуко” и „Южен поток”. Достатъчно е човек да хвърли един поглед върху картата на ЕС за действащите и проектни трансфери на природен газ, за да разбере кои сме и за какво се борим”.
„Забелязвате ли езика? “Диспечерска мания”, “глупави внушения” за енергийното диспечерство, “безплодни, но патриотични дебати” по темата и “патриотична авантюра” по адрес на най-свидната рожба на енергийното лоби и неговия най-представителен лобист, президента Първанов.
Самият Първанов засега мълчи. Вече цели две денонощия. На удара отвърна Румен Овчаров, който заяви пред Нова телевизия, че това за патриотичната авантюра не било вярно. А и нямало мърдане, защото вече от две години в Русия се работи по изпълнение на поръчките, направени за АЕЦ “Белене”.
И какво става сега? Доган премълча каквато и да било критика по адрес на ГЕРБ. Борисов продължава да мълчи за Доган, който от месеци вече изчезна от неговия речник. А Г.Първанов мълчи за тежките думи, които за първи път чува публично от устата на Ахмед Доган.
Кой кого ще надмълчи, ще видим. Но и сега е видно, че мълчанието наистина е злото!( ivo.bg, 14 декември 2009 г.).

Тази своя публикация бях нарекъл „Доган проговори енер(гет)ично и се включи в голямото надмълчаване”.Припомням я е в контекста на голямото проговаряне в рамките на сегашната кампания за разясняване на позициите по земетръсната тема АЕЦ „Белене”, предизвикала цял референдум.Гордият с неговото предизвикване Сергей Станишев вчера се опита отново да влее ядреналин във вените на столетницата със стандартното си обещание за нещо, което самият той като премиер не свърши и не довърши, но отново обещава да направи, ако му дадат власт:

“Инвеститор за АЕЦ “Белене” може и ще бъде намерен, всичко зависи от политическата воля“, каза той на софийския партиен форум, преминал под лозунга „гласуваме „за”.

Както виждате, всички приказки за икономическите съображения като фундамент на земетръсния проект „Белене” са паднали като ненужни кюлоти от измършавял дирник. И понеже той лъсна отново, Станишев се опитва да го прикрие пред аудиторията си със следното смокиново листо:

“ГЕРБ отиде при тези, които закриха първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй“, подхвърли интригантски шефът на ПЕС, настъпвайки педала на автоматичната омраза сред червената аудитория към всичко , що се синее на хоризонта, макар и да е разводнено днес на гербера на вълната.

Вместо да анализира собствените си лъжи от онова време, базирани на поръчката на ядреното лоби, че след закриването на въпросните блокове България щяла да осъмне с режим на тока и да се превърне във вносител на електроенергия към 2012 г., сегашният европейски социалистически началник, продължавайки да оспорва ( но само за вътрешна консумация) европейското изискване за европейското ни членство за закриване на онези блокове, набляга на покачилите се междувременно цени на тока, сякаш това нямаше да стане при наличието на още по-големи излишъци, произведени от изведените от експлоатация стари съветски блокове в Козлодуй.

Днес, близо десетилетие по-късно след лъжите за енергиен фалит на страната ни без два от блоковете в Козлодуй, в България не само има свръхпроизводство и износ на електроенергия, но и по странен начин нашата катастрофирала постсоциалистическа икономика се “радва” на следния дисбаланс от гледна точка на международните параметри: пада ни се цял процент от световното производство на електроенергия от ядрени реактори, докато собствената ни икономика мъждука с някакви си 0,1 процента от брутния вътрешен продукт на света.

Това ли е „основанието” да развиваме нови ядрени мощности в момент, когато на Север ( а не на юг, край Босфора), трескаво се оглеждат за заместители на доказано опасната ( чрез стрес тестовете в Чернобил и Фукушима) ядрена енергетика?

Или отново ще се закопаем още повече в задния европейски двор, в който сме се насадили със закрепостяването към мръсни, опасни и нежелани в технологично напредналите държави производства, радвайки се на отредената ни роля на производител и износител на химически продукти ( като сода каустик) или цимент, докато развитите ни съседи гнусливо си ги внасят от ( явно умствено) изостаналите, вместо да ги развиват на своята чиста територия?
Проспериращите държави залагат вече основите на геометричната прогресия на своя просперитет, докато Станишев и компания тук ни дърпат назад към битата карта АЕЦ „Белене”, ругаейки откровено новите технологии за добив на енергия от възобновяеми източници  (ВЕИ) само защото били в момента по-скъпи (макар те на практика да поевтиняват буквално с всеки месец там, където се развиват целенасочено и приоритетно в страни, където не може да се краде яко от далавери със съветски авери, като в Германия например).
“Ако “Белене” беше заработило ( което е „то” в случая- май, когато се развълнува за нещо много близко и скъпо на сърцето му Станишев пак се изказва в стила на „един симбиоз”-  ivo.bg), цената от него щеше да е съпоставима с тази от “Козлодуй” и щеше да е няколко пъти по-евтина от тази от ВЕИ“, заплака за „неродения Иванчо” Станишев, който би трябвало да научил най-после основното правило в тълкуването на миналото: изпускането на „ако” в миксера от аргументи силно мирише. На популизъм, най-малкото.
Истината е, че предишните управляващи действително напълниха не само гащите с липсата на смислено обяснение за „пропуска” да задействат обречения на несбъдване гигантски руски проект, но и гушите на пеликаните с бели якички, накацали край някогашния комунистически концлагер. Но са погълнали достатъчно, за да могат да издържат още дълго в крякането в хора на другарската жалейка около трупа на гиганта на съветско-българската корупционна дружба.

Къде в тази миризлива картинка се губи раздавачът на порции Доган и дали той се държи така гнусливо настрана, защото е изтикан или по-друга сходна причина, свързана с неговата порция, това не само не ни казват, но и като истински скачени съдове (в координатната система ГЕРБ-БСП, като и Атака – ДПС, мотивиращи се взаимно) не подсказват на подчинените си медии. Няма заповед, няма въпроси.
Има обаче изобилие от зарибяване на шарани в беленския гьол за нуждите на пеликаните, за изхранването на които Станишев подхвърля отново патриотична стръв на дребните риби:

“За БСП “Белене” е български проект и имаше намерен инвеститор. 2008 година имаше опашка от инвеститори, не само RWE, които спечелиха. В нито един момент до изборите през 2009 година RWE не е поставял въпроса за напускане на проекта“, размахва опашатата си лъжлива реторика израсналият до континентална величина соцлидер , цитиран от БГНЕС

Щом ще цитираме обаче, да припомня каква е действителната оценка извън бруталната пропагандна лъжа за „опашката от инвеститори”, за каквито Станишев явно припознава всеки чужденец, проявил някакъв интерес към потенциалната хранилка в Белене. Истинската оценка се съдържа в една от изтеклите в Уикилийкс грами на американското посолство в София. Цитирам по ivo.bg от 21 декември 2010 г. в частта, в която се изяснява, че германският инвеститор се оттегля от България поради това, че сделката вони още преди концерна да е придобил акции от него, т.е. смърди още по времето на управлението на Станишев и компания:

21 Декември 2010
в. Гардиън / БТА
„В американска грама от София, публикувана в “Уикилийкс”, се казва “Германската компания RWE (Ер Ве Е) осъзнава, че съвместната работа с руски и български компании за строежа на АЕЦ “Белене” е “отровна комбинация”, и затова се оттегля от проекта, разкрива статия в английския вестник “Гардиън”.
Един от най-големите енергийни доставчици за Великобритания – RWE (Ер Ве Е), който иска да построи половин дузина ядрени реактори в Обединеното кралство, е помогнал за разработването на един в България, който е бил “преследван от постоянни сериозни опасения за сигурността”, сочат американски дипломатически доклади, разпространени от сайта “Уикилийкс”, съобщава в. “Гардиън”.
Германската фирма Ер Ве Е (rwe.com), която доставя електроенергия и газ на 6,7 млн. британски потребители, купува 49-процентов дял в проекта “Белене” през декември 2008 г. и се оттегля като стратегически партньор през октомври 2009 г. Тя заявява, че решението й да се оттегли от проблемния проект за реактор на стойност 7 млрд. евро се дължи на факта, че “финансирането може да не бъде финализирано в рамките на договорения период” и че “въпросите на сигурността не са фактор”.
Но участието й в такъв очевидно компрометиран проект, който според дипломатите “вонял на съмнителни сделки” още преди Ер Ве Е да купи 49-те процента, би могло да навреди на репутацията й по отношение на безопасността и да хвърли сянка на съмнение върху преценката й при подбора на партньори по реакторните й проекти.”

Така че, вместо да се прави на Индиана Джоунс и да подстрекава престарялата си аудитория да се отправя на поход по следите на изчезналия кивот в пясъците около Белене ( където всъщност са закопани костите на концлагеристите от времето на комунизма), Станишев трябва да се опита поне малко да вдигне падналите кюлоти. Под тях прозират преплетените сърп и чук, както и интересите на руско-българската мафия, на която се опитаха да услужат не просто с някакво си застъпничество за мъртвородения проект АЕЦ „Белене” ( отречен дори от съветската Академия на науките още през 1984 г. и от Българската й посестрима през 1990-та), но дори демонстрираха при изпълнението на задачата мощта на русофилската пета колона чрез провокиране на цял референдум, въвличайки на практика народа в своите корупционни „патриотични игри”.

Сега, както виждаме, българските големи европейски социалистически водачи вече питат с какво сме били по-глупави от турците, които се събудиха с апетит за ядрено развитие по пътя към Европа. Което силно напомня за прословутото изказване на Доган от зората на демокрацията, когато ни съобщи, че пътят ни към Европа минава през Босфора- нещо, с което раболепно явно се солидаризират и големите патриоти от ВМРО и Атака, съюзниците на БСП, сочещи турския пример като повод за подражание просто защото така им диктува прокремълският патриотизъм.

Филмът ” По следите на изчезналия ки(вот)”, чиято прожекция обещава Станишев, всъщност трябва да се чете “вот как”:
“По следите на падналите кюлоти”