Освобождението от мита за освобождението е дело на свободните
Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София ще проведе мълчаливо бдение на 1 февруари 2013 от 14 ч. пред монумента, издигнат в чест на съветската окупация в България, позорно наричана ОСВОБОЖДЕНИЕ вече десетилетия наред.
Събитието е във връзка с Деня на почит към жертвите на комунистическия режим в страната ни.
Елате и бъдете с нас на 1 февруари 2013, от 14 ч., пред паметника на съветската армия в Княжеската градина. Да разоръжим лъжата за “благодарността” ни за насилствената съветизация на България пред нейния главен паметник на българска земя.
От инициативния комитет
Там сме!!!
Иво,ВРЪЗКАТА на ОСВОБОЖДЕНИЕТО с Деня на почит към жертвите на комунистическия режим в страната ни Е ЗНАКОВА и нека не Е случайно припомнянето /в другата тема/ на глагола ПЪКАТ,а вероятно си дойде на място и заради това ,че нашият неповторим писател -Д.Талев е жертва на комунистическия режим точно заради този глагол,който той е свързал със съдбата на комунистите у нас в смисъл ,че те ще пъкат в страната ни дори тогава когато в Русия няма да има ни един комунист т.е. там ,в болшевишка Русия наистина забраниха комунистическата партия със закон ,а у нас имаме вече преименувани и реформирани комунисти в лицетосъответно на бсп и герб.
Пожелавам успех на движението за ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ КОМУНИЗМА чрез инициативата за демонтиране на паметника на СА,който е символ на лъжата за унизителното положение на нашия народ.Унизени са били комунистите,а народът ни е изстрадал и носи с достойнство извисения си дух,което всъщност ни помага да се чувстваме истински,цивилизовани граждани на ЕС.
Бъди здрав!
Там сме + приятели!
Господин Инджев,
казват че “свободата е състояние на духа, поради което, тя не може да се дарявя”
В такъв случай, така нареченото ни “двойно освобождаване”
заблуда ли е или е виц.
Мисля, останали са малко свободни хора в България.
Дори и аз не съм в момента там.
по това време повечето хора са на работа
За всички, които твърдят, че Съветският съюз е освободил България и Европа от хитлерофашизма.
Ето няколко исторически факти:
– 23 август 1939 – Подписан е Германо-съветски пакт за ненападение от външните министри Рибентроп и Молотов. Този пакт съдържа и един допълнителен протокол, с който се регламентира поделянета на Полша между Третия Райх и Съветския съюз в резултат на вече решената война. Също и Балтийските страни, Бесарабия и Финландия са придадени към съответната сфера на влияние на договорните партньори.
– 1 септември 1939 – Германски войски нахлуват в Полша без обявяване на война, в съгласие с тайните клаузи, съдържащи се в Съветско-германския договор от 23 август 1939 г.
– 17 септември 1939 – Червената армия нахлува по цялото протежение на източната полска граница, в гръб на все още сражаващите се полски войски.
– 1 октомври 1939 – Полша капитулира.
– 30 ноември 1939 – Съветският съюз напада Финландия.
– 12 март 1940 – Съветският съюз и Финландия подписват мирен договор. Съветският съюз заграбва 40000 кв.км. финландска територия.
– между 3 април и 19 май 1940 г. в гората Катин, недалеч от Смоленск, служители на съветското НКВД разстрелват около 4400 полски офицери. Това престъпление, извършено по заповед на Сталин и политбюро на КПСС, е част от серията масови убийства на около 24,000 – 25,000 полски офицери, запасни офицери, полицаи, интелектуалци на най-малко 5 места в Руската, Украинската и Белоруската федерации.
– В Германо-съветския пакт за ненападение от 1939 г. Балтийските страни Литва и Естония са включени към съветската сфера на влияние. Към нея е придадена и Латвия според сключения на 28 септември 1939 г. немско-съветски договор за приятелство и гранично регулиране. В замяна на това Съветският съюз признава едно увеличение на немската окупационна зона в Полша.
Базираща се на бързо сключените договори за приятелство и ненападение с Германия, Червената армия нахлува през есента на 1939 г. в Латвия, Естония и Литва както следва:
. Латвия – нахлуване на 15 юни 1940 г., насилствено присъединяване към Съветския съюз на 3 август 1940 г.
. Литва – нахлуване на 17 юни 1940 г., насилствено присъединяване към Съветския съюз на 5 август 1940 г.
. Естония – нахлуване на 17 юни 1940 г., насилствено присъединяване към Съветския съюз на 6 август 1940 г.
– 28 юни 1940 – Под натиск Румъния е заставена да отстъпи на Съветския съюз Бесарабия и Северна Буковина.
– 12 ноември 1940 – Официално посещение на В. Молотов в Германия по покана на фон Рибентроп. Цел: уточняване позициите на двете страни в Източна Европа. СССР приема присъединяване към Тристранния пакт при следните условия:
а) незабавно изтегляне на германските войски от Финландия;
б) сключване на договор за взаимопомощ между Съветския съюз и Царство България.
в) изграждане на съветски бази на Дарданелите.
г) отказ на Япония от минните и петролни концесии в северен Сахалин.
Срещата завършва с неуспех. Отношенията между двете страни се обтягат.
– 22 юни 1941 – Германия нахлува в Съветския съюз. Начало на Отечествената (за Русия) война.
За Съветския съюз започва битката за защита на Съветската държава от завладяване, за защита на суверенитета ѝ, за нейното оцеляване и в никакъв случай битка за освобождение на Европа от фашизма. От 1 септември 1939 г. до 22 юни 1941 г. Съветския съюз беше верен съюзник на нацистка Германия и участваше активно в подялбата на европейските държави и предаването им към съответните сфери на влияние. Първо завладяват и си поделят Полша с германския си съюзник, а след това я освобождават от Хитлер.Типично руско безочие и арогантност. След края на Втората световна война руският болшевизъм донесе на народите от Източна Европа единствено насилие, терор, масови убийства и пълна разруха – икономическа, морална, нравствена.
Все рани, които се лекуват с десетилетия.
Според мен съобщението на Инициативния комитет за демонтиране на позорния паметник на Сталинските окупатори е някакво недоразумение?! Недопустимо е да се прави “мълчаливо бдение за почит към жертвите на комунистическия режим в България” пред най-вулгарния комунистически символ в Посткомунистическа България! И то на Първи февруари, когато е официалният траурен ден за Жертвите на комунизма у нас. В София на този ден почит се оказва на две места: пред Паметника на жертвите на комунизма (до НДК) или на Софийските гробища, където в двете ями, изровени от самолетни бомби, е заровен политическият и интелектуален елит на Българската нация. Инициативният комитет има моралното право да свиква пред МОЧА единствено протести срещу “Гордостта на нацията” Фандъкова. При това единствено затова, че Боковата послушница не изпълнява решението на СОС за демонтиране на Паметника на Окупатора. Тези протести не могат да бъдат мълчаливи бдения. Напротив! Те трябва да са много шумни, за да ги чуят онези, които дремат в Брюксел и се правят, че не виждат какво става в Родината ни!
Уважаеми, господин ДРАГУЛЕВ,
ще дойдеш ли заедно с мен да крещим пред МОЧА срещу”гордостта на нацията Фандъкова”? “За да ни чуят онези, които дремат в Брюксел”! Само обяви на коя дата и от колко часа – аз съм там!
Ти междувременно ще организираш и оглавиш масово участие.
Да ти кажа, писна ми от “философи”, дето “мъдро” наблюдават процеса отстрани (отдалеч) и ту дават менторски съвети, ту “вържат махну”. Дето рекъл шопът: “Я не знам как требе да биде, ама не е така.”
В процеса на установяване на някаква комунистическа или фашистка диктатура първото нещо, което диктаторът прави, е да отнеме на свободните хора свободното слово. Някои го наричат Боковизъм.