Първият ми коментар в първите минути след първия по рода си зрелищен, но бутафорен „атентат” в България, беше да покажа и запазя първите впечатления и реакции на журналистите в тяхната противоречива взаимна връзка като свидетели на нападението срещу Ахмед Доган, видели, чули и описали…различни неща.
Целта на самото упражнение е била именно такава: да заблуди публиката и в това отношение на първо четене успехът беше постигнат. И пишещият тези редове, естествено, без да знае, че „ножът е мукавян”, т.е. , че пистолетът не е могъл да убие Доган, също окачестви сцената като „атентат”. Време е обаче за втори прочит и за въпросите, които на третия ден след събитието остават без (официален) отговор.
Не, не става дума за това броени дни следствието да разплете всички причинно-следствени връзки и да се произнесе с окончателна версия като за присъда от обективните съдии. Говорим за друго: какво НАИСТИНА видяхме ние, а и целият свят, доколкото грозната картинка обиколи световните медийни трибуни.
Видяхме на какво е способен „елитът” на една партия, която пледира да е защитник на човешките права и свободи, но е излъчила на върха си хора с нечовешки инстинкти и поведение. И си представихме, че ако това е елитът, направо не искаме да знаем на какво е способна „кротката” рая, която има много повече и съвсем истински основания да е озверяла и то именно поради факта, че нейния „елит” я лъже с десетилетия, че защитава правата и свободите й.
Видяхме, че ритането на падналия в България, за което многократно съм писал метафорично, е жесток национален „спорт” и то в най-буквалния смисъл- от плът и кръв.
Видяхме, че медиите ни, нямат нищо против да показват това със садистична наслада, която напомня, че не случайно България беше единствената държава в Европа, освен сръбския анклав в Босна, където в националния ефир преди 15 години беше показано ужасяващо обезглавяване на жив човек с мотива, че такава била реалността и тя трябвало да бъде видяна ( всички останали телевизии в Европа, получили същите кадри от руските специални части, които целяха да покажат зверското лице на един чеченски главорез, „преразказаха” кадрите и само ги загатнаха затъмнено).
Явно нашите медии не са научили нищо след онзи зловещ свой опит, за който беше платено единствено с уволнението на водещата на новините Милена Милотинова. Днес, ако имаше справедливост, по същата логика за нещо подобно, като садистичното стократно повторение на нечовешките кадри от побоя над поваления нападател на Доган, трябваше буквално да бъдат изпозатворени комай всички телевизии в България, които се състезаваха коя по-надълбоко да бръкне с камерата в кървавото лице и дори под смъкнатия панталон на бития.
Видяхме, че държавата, която плаща ( с нашите пари) по два милиона лева на година за охраната на Ахмед Доган, не може да гарантира сигурността на един от най-строго обгрижваните с телохранители политици. От това всеки си прави простия извод за безценицата на собствения си животец на обикновен човечец, за когото никой и без това пет пари не дава, а какво остава да го защитава от нечий насочен пистолет.
Видяхме, че дори президентът ни не може да фокусира проблема, повтаряйки мантрата за необходимост от запазване на етническия мир в ситуация, когато етнически турчин провокира с „мукавян пистолет” етнически турчин и беше смазан от бой от етнически турци.
Видяхме също демонстрация на епическа глупост от страна на етнически българин, лидер на парламентарна партия, привидял зад турското меле ръката на …турските служби. Същата глупост сподели в национален ефир плиткомислено и виден бивш следовател по т.н. тежки убийства, с което обясни косвено защо те като правило си остават неразкрити в България: плитчината на предположението, че турските служби са толкова безумно тъпи показва, че в нея е заседнала като крайъгълен камък почти нулевата успеваемост в разкриването на тежките престъпления в наша страна.
Видяхме, ако имаме памет за това, че ДПС, бившият коалиционен партньор на НДСВ, е почерпил „мъдрост” от премиера Сакскобургготски и от неговия главен секретар на МВР Бойко Борисов, които почти потриваха ръце доволно от смъртоносната саморазправа в подземния свят , защото това било „нормално” за взаимоотношенията между бандитите- нещо като регулирането на популацията в животинския свят с помощта на хищниците. Съответно ни беше показано, че нищо хищническо и животинско не е чуждо на един охранен партиен „елит” в нашия див Изток.
Остава да видим и повторението на всичко това. Защото липсата на чувствителност спрямо видяното вещае рецидивизъм.
Изобщо, наблюдавахме продължението на толкова популярните „риалити” шоу програми. Бяхме направени насила воайори в едно групово насилие. То е неприлично, но съвсем истинско с неподправената си откровеност съпреживяване на родната действителност, в която участниците са преминали през бруталния кастинг на политическата далавера.
Казват, че унижаването на един мъж чрез побой е в психическо отношение като насилствения секс за жената. И как завърши масовият побой? Приключи с изригване на масовата любов към доминиращия и досега несменяем вожд, който беше обявен за „пожизнен лидер”. На този апотеоз на перверзията като награда за победителя най-добре отива отколешният руски политически девиз: „бий, за да те уважават” или , в превод на нещо като руско-български език, употребяван от Сергей Станишев: „ един симбиоз” между правата и свободите на правото на силата да тържествува над свободата.
Бецгранично е възмущението ми от гнусната картина, на която станахме свидетели.
Чрез Вашия блог бих искала да разбера, ако е възможно, има ли адвокат това нещастно момче? Биха го в конгресната зала. Кой ще го защити в съда, а преди това и в полицията, защото известно е, че в полицията “побийват”? Не вярвам семейството му да може да си позволи добър адвокат.
В началото му приписаха “криминални прояви”. После млъкнаха по въпроса. Оказа се, че е студент и свястно момче. Сега?
Най-сетне и Цвъки да свърши една хубава работа – каза, че с такъв пистолет не може да се убива. Дали няма да се отметне?
Отличен коментар! В десетката!
Зверският побой над един повален на земята и неутрализиран човек показва истинското лице на елита на ДПС. Но това, което ме потресе е събуването на панталоните на този човек. Всички сме гледали екшъни и бой на беззащитен човек, но не сме виждали такава гавра. Някой може ли да ми обясни до какви психически отклонения води това да си политик от ДПС?
Езикът на омразата наистина съществува, но няма етническа, а класова принадлежност. Омразата наистина е двустранна – политически “елит”, срещу мукавяния нож на “народа”. Колкото и да е цинично, аз се радвам, че се показа. Нека се види колко универсален е този език. Едно истинско “есперанто по български”.
А се смеехме на мелетата в македонския и украинския парламент…
Здравейте господин Инджев. Чест Ви прави, че засягате една такава тема. С омерзение наблюдавах сцената на побоя над падналия младеж, но с два пъти по-голямо омерзение слушах изказването на градския прокурор Николай Кокинов, че прокуратурата няма да повдигне обвинение срещу побойниците. Та трябва ли за токова дребно нещо да се повдига обвинение??!! От няколко години насам все по-често си задавам въпросите: що за държава е това, що за племе е населява и що за управление си е избрало?
Ако физическото ритане и саморазправата с човека са характерни за Доган и партията му-то защо е това словесно “ритане” от страна на политици, журналисти и подобен елит?
Отговора е много прост-за пръв път в главата на “заслужил”политик от последните години опря пистолет някой от т.н.-електорат .За последната седмица от пистолет две семейства си отидоха -от безпътица ,притиснати от липсата на държава от власта на банки , монополи , държавни комисии .Самоубийствата вече не се отбелязват и в медиите-те са ежедневни -тоест нещо “нормално “за това , което се нарича държава.При такова развитие на нещата логичното е някой да не насочи пистолета към жената и децата , а към виновните.Този “елит” явно не обича да чете история.
Писна ми да слушам за толерантност.Толерантността е двустранен процес-защо само електората трябва да е толерантен към простотиите на политиците-къде е обратната толерантност-към мизерстването на този електорат.Някаква съпричастност или поне опит да се проумее тази мизерия. Дали отзивите в нета биха били по-различни ,ако на мястото на Доган бяха Бойко Борисов,Иван Костов или Сергей Станишев?Едва ли-даже възторга щеше да е двоен.Поради това -жалки са напъните да се обясни масовото одобрение с някаква етническа нетолерантност.
Дали обаче виновните го разбраха?! През последните години целият политически елит се гаври с хората.За тях май това е политическа игра и тъпоумно не разбират ,че тази игра заприлича на руска рулетка – към главата на всеки е насочен пистолет.Но при руската рулетка патроните не са халосни или с пипер….
Побоят над Октай беше илюстрация на манталитета на “елита”на ДПС.Делегатите на конференцията са народни представители,кметове,общински съветници,дори евродепутати от ДПС.Коментарии относно Октай не мога да правя,докато не излязат резултатите от кръвната му проба,наркозависим ли е?Какво криминално поведение има?Необходим е пълен портрет на това момче,за да бъде анализирано поведението му.Но какъвто и да е,линча над него е престъпление.
С охраната на НСО, званието “пожизнен” лидер звучи някак… неутешително 🙂
Но Доган не разчита на физическа охрана от упълномощените институции. Тяхната задача открай време е била да го направят непробиваем политически и те, очевидно, се справят добре.
Кой от “упълномощените” се запита сериозно, в ефир, какво щеше да стане, ако “атентаторът” беше българин? Някой негласно е “упълномощен” да пъди лошите мисли от нас. Да не би този “някой” да има нещо общо с национализираните под масата медии? Те ни снабдиха чевръсто с подробен, психо портрет на атентатора, но не и с актуалната “снимка” на ръководителите на отговорните за националната несигурност институции.
Действителността в политиката се постига чрез наслагването на интерпретации. Един от малкото заслужаващи внимание и имащи истинска тежест, политически “интерпретатори” бе прекъснат от нахлулия извън правилата, популярен “формат” на реалити-то.
Не вярвам в смелостта му, да си направи сам тази услуга, освен ако сам не е връчил на атентатора и пистолета, и мунициите. Тук пръст има и случайността, тоест, съдбата.
От друга страна, ако систематически култивирате определени условия в конкретна среда, това не прави ли всяка “случайност” предсказуема?
Аз си задавам, във връзка с наблюдаваното, следния въпрос: “Е, добре, вече знаем, че пистолетът не би убил никого. Но това връхлитащите башибозуци не би следвало ТОГАВА да го знаят. Как така проявиха такава масова смелост и скочиха като един “с голи гърди срещу куршумите”, същите, които се свиваха като “…..” (автоцензурирано!) когато убиха секретаря на Доган? Коя бе силата, която накара “хранените” хора на Доган като един да скочат върху младежа от тяхната етност? Магията на вожда? Или на интереса? За мен ДПС е модел на клика, която от обективната нужда на българските турци да участват в граденето на съдбините на родината си с оглед да не са толкова неадекватни потърпевши от мафиотизма на съвременната българска олигархия, както това става с масовия им български побратим, прави лично обогатяване, съчетано с експанзия в мафиотизираното ни политическо пространство с амбиция за скрита доминация – един почерк, характерен за бившите “спец” от върховете на Путиновия Газпром. Т. нар. атентатор, възможно е, наистина да е искал по някакъв начин публично да покаже (знаейки какво го чака), че много български турци разбират тази игра, не я искат и не желаят да са пионки в нея.
Президентът: Посегателство върху демокрацията?! Демокрацията не е свещена крава, не е някакъв фанатизируем идеал, а е най-добре проработилата досега форма на един обществен компромис (приблизителен цитат на Уинстън Чърчил). А зад един компромис винаги се крие напрегнато равновесие, което, изместено в някаква посока, предизвиква (съгласно известния принцип на Льо Шателие), поредица от неконтролируеми процеси, стремящи се да възстановят равновесието. Така че, г-н Президент, “посегателството” върху демокрацията няма как да не е реакция на вече направено отклонение от демокрацията!
За морала на попитиците се изказахме. Хайде да кажем нещо и за морала на журналистите.Те също заслужават своята 5 минути слава. Непосредствено до мястото на побоя бяха щръкнали поне двадесетина млади репортери, на възрастта на бития и снимаха ли снимаха с упоение. Как нито един не се притече в помощ на Местан и Бисеров? Всички вкупом можеха напълно да неутрализират биещите депутати. Но не, те предпочетоха да си снимат, па макар и последния дъх на жертвата… Нямам думи !
Неприятни хора са българите.
Това не е публичен побой, това е де(пе)сарско хоро – един се търкаля по земята, а другите подрипват около него и го ритат.
В настървенито на доброволните джелати на “атентатора” прозира повече натегачество и комплексарщина, отколкото кръвожданост.
Имам известни лични впечатления и мисля, че “елитът” на ДПС са хората от бившата ДС и БКП – те и до ден днешен държат в страх и подчинение целия си електорат.
Случаят “Доган-Октай” е политическа провокация.Побоят над Октай, не знам защо, но ми напомня за нещо станало в Родопите преди 137 години. Затова тези джелати трябва да бъдат съдени. И да не забравяме, докото не излязат осъдителните им присъди. И да не забравяме по никакъв начин, че първата битка за всички демократи за тази година е битката за България на 27.01.13 год. Гласувайте Българи! С радост очаквам да узная % на тия, които Захари Стоянов нарича:”…идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка”
V na4aloto na postinga si GEORGI GEORGIEV spodelq nablyudenie, koeto govori v polza na versiqta za “atentata” kato teatro, v koeto u4astvat dosta pove4e hora ot dvamata glavni geroi.
Qvno slu4iloto se e dejurnoto predizborno aktivno meropriqtie na DS s cel konsolidirane na turcite okolo DPS i na balgarskite nacionalisti okolo ATAKA – dve partii, koito imaha razlojitelni tendencii naposledak.
Govoreneto na Lyutvi Mestan & Volen Siderov sled sme6niq ék6an (dostoen za nagradata “Zlatnata malinka”) potvarjdava tova predpolojenie.
A savsem 6te se potvardi to ako “napadatelqt” vmesto da vleze v zatvora, izleze ot tazi istoriq s novo Ferrari.
аз искам да Ви предложа малко по-различен прочит.Кой има полза от тази бутафория:1.ДПС винаги преди избори сътворява скандал чрез Ахмет Доган.В случая трябваше да се стигне до “крайност” след заплахите към Цветанов,изпращане на бели цветя на Борисов /според него знак за смърт на мафиотски език,а той ги разбира тези работи,нали е виден мафиот/;2.ГЕРБ ще се коалира с ДПС и БСП след изборите в името на етническия мир.Спомнете си,че така постъпи и ментора на ББ,когато се включи в тройната коалиция.Така Борисов мисли,че спасява честта си,след заканата никога да не се коалира с ДПС и БСП.На него също му е ясно,че не би спечелил изборите,за да направи самостоятелно правителство.Той не успя при този телешки възторг преди три и половина години,та камо ли сега-след толкова гафове,лъжи и манипулации!Смея да се надявам,че разумът ще победи в по-голям процент от избирателите!
Поредният парад на чалгата. В случая – политическа.
Сценарий – връх на простотията.
Режисура – вопиюща бездарност.
Изпълнители – провинциална треторазрядност.
НСО – парад на некадърност и нищонеправене.
Политически централи – смут и неадекватност.
Изпълнителна власт – снишаване и имитация на компетентност.
Прокуратура – витиеватост в изпълнение на поставената (платената) роля.
Президентство – инфантилни клишета.
Финал – битов водевил (хулиганство).
Завеса.
I oshte, G-n Indzhev, vidiahme za koi li put potvurzhdenieto na tezata che teritoria BG ne e durzhava a nishto poveche ot pornografski cirk v koito zretelite si umirat ot kef i vuzdishki i pripadat da rukopliaskat pri vida na edni i sushti maimunski nomera veche pone 23 godini…
Добавка към поста на Георги Георгиев…
Театърът е пълен. Ако не ме лъжат очите излиза, че госпожа Емел Етем е една смела българка, притичала се на помощ не на Доган , а на тримата си колеги повалили изпълнителя на провокацията. Смела жена изправена с голи гърди пред газов пистолет.
“Но това, което ме потресе е събуването на панталоните на този човек” Ех, БЕЗПАРТИЙНА, нрави и инстинкти! Турски.
Попитали радио Ереван, може ли мъж да забременее, а те отговорили: науката смята, че не може, но опитите в Турция продължават.
Една личност застреля лъжата за демократичният преход. Дано се появи друга личност да застреля останалите лъжи. Един нов партиен водител изрече предсмъртното слово -България няма да бъде същата след опитът на Октай. Да, България ще решава по друг начин съдбините си.
Ще си позволя да не се съглася с някои твърдения на г. Инджев. Благодарен съм на всички телевизии излъчили зверския побой над обезвреден хулиган.Още по-благодарен съм на онези ТВ, които показаха и лицата с имената им.Ако не бях видял това театро с очите си , нямаше да имам собствено мнение. Тези куклосклановци трябва да бъдат съдени, в редицата им трябва да се нареди и Кокино. Не съм съгласен и с това, че най-голямото унижение за един мъж било побоя. За ДПС мярката е друга.Нали си спомняте колко бяха обидени, че и по два пъти, нашите изселници по време на голямата екскурзия.Нали Доган определи самоубиеца Емин като мъжка секретарка. В този случай на “убиеца” манафитуе му свалиха гащите.
Потресен съм от побоя, който нанесоха над един вече обезвреден човек делегатите на ДПС, които се проявиха като банда освирепели неандерталци.
Сетих се обаче за друго…за дискусията, която се разгаря от време на време в публичното пространство (обикновено след подобно жестоко сбиване или по-лошо – убийство) за “агресията сред младите”. В тази дискусия обикновено се пита “Как може малдите да са толкова агресивни?!”, като изглежда премълчаното допълнение е “а пък ние, възрастните сме толкова кротки и миролюбиви.” В случая с хулигана на конференцията на ДПС си пролича, че и “старите” знаят това-онова за нанасянето на тежък побой.
Проблемът с дивашката агресия е проблем на цялото ни общество, не само на младите в него.
След като не се появи за много продължително време нито един официален предствител на полицията и правоохранителните органи, да сложи белезници и озъпти терориста, съвсем логично беше да последва линч. Така реагира тълпата- с линч. Нали се бореха за по- малко държава. В случая държавата изобщо я нямаше. Анархия- мать порядка. Ще видим, докъде ще я докараме, ако оцелеем в света на дивото.