Грам лоялност=килограм интелект, признаха си предано от ГЕРБ

Оказва се, че си имаме български Макиавели или поне като такъв се изживява парламентарният шеф на ГЕРБ Красимир Велчев, както научаваме от в „Труд”. Вестникът публикува 35 „златни правила” за успех политиката на видния гербер, които без никакви кавички нарича мъдри.
Внушението е, че Велчев едва ли не ги е измислил сам, макар да е ясно за внимателния читател, че става дума за еклектика и това се признава с половин уста в статията чрез „откритието” на Велчев, според когото същите принципи се преподавали в САЩ на студенти. От тази форма на „признание” обаче замазването на истината е още по-комично като претенция, защото излиза, че Велчев сам е достигнал в концентриран вид до мъдростта ( наблягайки на циничната й страна в политиката), събирана през вековете.
Подборката от правила и принципи, напомнящи за прагматичните съвети на флорентинеца Макиавели от неговата знаменита книга „Владетелят”, издава обаче тъкмо безпринципността на събирача на световния опит в теорията и практика на властването- безпринципност, подчинена на един единствен принцип: прославата на владетеля Борисов.
Самият флорентински мислител от края на 15-ти и началото на 16-ти век е посветил цяла глава във „Владетелят” на значението на избора на съветниците за един владетел. „За ума на един владетел се съди преди всичко по неговите приближени”, пише Макиавели ( „Владетелят”, София, 2006 г. PANORAMA BG, стр. 107 ). Ето защо си струва малкото усилие да вникнем какво „струват” съветите на Велчев, за които в. „Труд” рекрутира като възторжен рецензент не друг, а Симеон Сакскобургготски, благодетеля на Борисов.
Но преди това ето още малко вестникарски възторг в духа на пропагандата, която служи на поредния владетел за ” 35-те златни правила, които председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев стриктно спазва и прилага и в политиката, и в бизнеса” като пише “Труд”. И добавя:
„ Попаднал на тях съвсем случайно, научил, че същите се преподават на студентите по социология и политология в един университет във Вашингтон.
Шефът на депутатите от управляващата партия е решил да разпрати мъдрите мисли по имейлите на колегите си от ГЕРБ, тъй като се е уверил, че ако те се спазват, успехът е гарантиран.
От мъдростта им се впечатлил дори и бившият премиер (2001 г. – 2005 г.) Симеон Сакскобургготски. Миналата година се засякли с Красимир Велчев на някакъв прием и царят похвалил шефът на ПГ на ГЕРБ за умението му да ръководи и управлява депутатите. Симеон Сакскобургготски бил изненадан най-вече от факта, че парламентарната група на управляващите е сплотена и няма отцепници. За разлика от НДСВ, които за един мандат два пъти се люспиха – първата партида жълти мравки създадоха “Новото време”, а втората – БНД.
“Няма някаква тайна, въпрос на лоялност и към лидера Бойко Борисов, и към ГЕРБ”, отговорил му Велчев и цитирал правилото за “Грам лоялност е равна на килограм интелект”. Сакскобургготски го помолил да му прати и останалите “бисери”, което шефът на ПГ на ГЕРБ направил.”
А ето и представителната извадка на вестника от въпросните 35 „златни правила” на претендента за български парламентарен Макиавели, който подобно на колегата си в правителството Вежди Рашидов, измерващ значимостта на книгите в зависимост от тяхната дебелина в сантиметри, мери интелекта на килограм според предаността към вожда, наричана от него за краткост „лоялност”. От сметката грам лоялност= килограм интелект се вижда, че предаността е златото, разменната монета в монетния двор на герберите.
– „Само нарочно се гневи”.
Тази кратка форма обобщава хилядолетния опит във философията и психологията от Сенека и неговите „Морални есета”, сред които „За гнева”, до наши дни , когато безброй мислители ( като Кинг) са се произнесли: „Ако не контролираш гнева си, той ще контролира теб”. Само че как се прилага на практика този лоялен съвет към самия лидер Борисов, който често се гневи и се кара на народа си ( „нарочно”?. За последно Владетелят избухна яростно на 25 януари 2013 г. в сутрешно телевизионни предаване, в което отново се развика от екрана срещу една работничка, че дръзнала да му праща лук, а имала златни пръстени.

– В политиката имаш само твоята дума и твоите приятели. Предадеш ли едно от двете, си МЪРТЪВ.
Този принцип е толкова откровено мафиотски и зловещ в извода, че няма нужда от коментар.
– Насочи поглед към голямата цел и не спирай да подритваш всяко лаещо куче.
Иначе казано: за доброто куче се полагат по милостта на владетеля телешки пържолки, а всички останали заслужават неговия ритник.

– Моралното възмущение е най-голямата мотивираща сила в политиката.
Точно това правило интиутивно експлоатира до крайност Борисов, за да стане владетел, след което захвърли предизборния си морал и не изпълни заканите си да въздаде справедливост за онези преди него, които потъпкваха морала.

– Усилието е повод за възхищение, но ценно е постижението.
Тук всеки разпознава йезуитския принцип, прегърнат от социализма и националсоциализма, според който „целта оправдава средствата”.

– Добре водената партия се грижи сама за себе си.
Тази мъдрост вероятно Борисов е споделил с Велчев, а не обратното. Защото е очевидно, че е запомнил един от заветите на ментора си Тодор Живков- умел раздавач на порции, чиято партия и днес е най-голямата в България, докато партията на Сакскобургготски, другият ментор на Борисов, се разпадна поради прекомерните грижи на лидера си за личните си материални интереси.

– Персоналът е политика.
? Някакво самопризнание за значението на обслужването като път към успеха в политиката?

– Не можеш да победиш някой с никой.
В това отношение Борисов е живо опровержение.

– Не се отнасяй с добрите по същия начин, по който се отнасяш с лошите.
Разбирай: който слушка, папка…който играй ( по правилата на Владетеля), пичели…Останалите са”лошите”.

– Дайте им титла и ги обвържете.
Така и стана с Генерала!

Накрая, ето още един цитат от Макиавели, чието живо олицетворение в често менящата се позиция на нашия Владетел, разчитаме непрекъснато ( и за АЕЦ „Белене”, и за криволиците около забраната за тютюнопушенето, и т.н.):
„Мъдрият владетел не се чувства обвързан с договори, които са вредни за НЕГО ( курсивът е мой, за да подчертая, че си имаме именно ВЛАДЕТЕЛ, а някакъв си премиер), или с договори, които вече не отговарят на изменилите се обстоятелства” ( пак там, стр.9)
Щом ще се позоваваме на мъдрости, предпочитам друга, съвършено различна визия за политиката, събрана в едно изречение от Томас Джеферсън:
„Само грижата за живота и щастието на хората, а не тяхното разрушаване, е първата и единствена законна задача на доброто държавно управление”.
Обаче къде ти …Да сравняваш мотивацията на Джеферсън с тази на Борисов и компанията му от съветници е като приликата между Конфуций и конфуза. А и сходството между Велчев и Макиавели е колкото между Борисов и Лоренцо де Медичи, на когото първият европеец ( като наричат Макиавели) посвещава „Владетелят” преди 5 века.
Изобщо, яловият опит на Велчев да компенсира най-дълбокия концептуален проблем на ГЕРБ с този напън за интелектуално опаковане на философията на герберизма върху някакви принцип издава точно обратното на неговото намерение: подборът на неговите мъдрости е признание за огромния дефицит на мисловност в управляващата партия, яхнала успешния досега таран на уличния език за мобилизиране на наборна любов за целите на абордажа срещу парламентарната крепост. Пътьом пометоха и „разбитите авари”, които разполагаха с този презрян от победоносните завоеватели интелектуален потенциал и сега се опитват сами да изобретят „топлата вода”, но всъщност отново мият с нея краката на вожда.

И са прави да се стараят. Защото ако той се препъне, всички те вкупом ненужни ще станат.