Герберизацията на рекомунизацията

Съюзът на българските художници (СБХ) се обяви против допитването до гражданите за съдбата на паметника пред НДК и настоя “да се спре веднага и завинаги кампанията срещу паметника пред НДК”.
Това се посочва в изпратено до медиите отворено писмо на организацията, адресирано до кмета на София, министъра на културата, главния архитект на столицата и други лица.(Медиапул)
Цял референдум ни спретнаха за допитване по абсолютно неразбираем за масовата публика въпрос, но за грозилищата, нацвъкани при диктатурата на правешкия „естет”, не ни е позволено да даваме мнение!
С този тон се изказват същите подмазвачи, които искаха да обявят Бойко Борисов за „почетен художник”, понеже е угодил на техните интереси в един спор за имот ( вероятно повлиян от лобито на „културния” им министър Вежди Рашидов).
Аз пък искам „веднъж и завинаги” в нашата посткомунистическа държавица повечко хорица да проумеят, че комунизмът се е провалил не само по отношение на гигантоманията на обекти, като комбината „Кремиковци”, завлекли икономически в гроба НРБ и не могат да налагат мнението си по този начин, натрапвайки собствената си носталгия, опакована в целофана на тесногръдите претенции на една гилдия ( доколкото въпросният съюз е представителен за мнението на българските художници, а не за някакви самозвани техни говорители).
Тук се разпореждат хората с пари и влияние, имащи самочувствието на приближени до властта, на която се мазнят. Включително и по отношение на паметниците, увековечаващи дехуманизацията на градската ни среда чрез натрапените вкусове на едно гигантоманско тоталитарно минало, което брани продукцията на своето време и претендира то да е „непреходна ценност”. Значи всичко останало може да е преходно, но символите на съветската окупация, например, трябва да останат недосегаеми?
Тъкмо това е усещането, което получих днес, минавайки покрай паметника с благодарствения надпис към съветската окупация и лъжата, че тя ни била донесла свобода. Край него се суетяха дузина работници с кирки и колички. Поставени са химически тоалетни за работниците. Преносими къщички са сложени до самия постамент вероятно за улеснение собствена охрана от „народната любов” спрямо обекта, който смятат да разкрасяват зад издигнатите за целта паравани.
Кипи необявена предварително бурна дейност по ремонтиране на паметника на лъжата. Действат по същия залпов принцип на светкавичното настъпление по нечия невидима заповед, както при изтриването на боята по паметника, когато някой се осмели да го оцвети.
Не е трудно да се досети човек кой плаща за това: същите, които всяка година на 23 февруари празнуват празника на истинското си духовно отечество: покойния СССР. На тази дата в Русия отбелязват „Ден на защитата на отечеството”, както са преформулирали стария празник на съветската армия.
Очевидно, преди да бъдат осъществени многократно обещаните обществени дискусии за съдбата на този позорен топоним на съветската окупация и преди да се случи митичният конкурс на общината за околното пространство, русофилите бързат да лъснат самия паметник в цялата му чугунено-заплашителна „красота”.
В столицата, управлявана от учителката по руски Фандъкова, която не намери за възможно и нужно да се срещне с протестиращите срещу символиката на същия паметник граждани, е логично руските пари и интереси да се разпореждат чрез своите български протежета по този начин с паметник, разделящ българите като един вид местна Берлинска стена. Защото Фандъкова е производна на „голямата” политика на дребнодушието пред петата колона в България, включително и при тази, уж „прозападна” власт.

28 мнения за “Герберизацията на рекомунизацията”

  1. От много отдавна предлагам да възродим “светлото” минало: ленински съботници, димитровски трудодни и все посветени на разтурването на това грозилище. Ще се самоорганизираме и инструменти ще си донесем за да го разкараме и да си върнем стария паметник на загиналите във войните БЪЛГАРСКИ ВОЙНИЦИ. Веднъж тръгне ли, цяла България ще изчистим от комунистическата символика а пътьом политиците и за закон за лустрацията може да поработят (по-добре късно отколкото още по-късно).
    Хубави почивни дни на всинца ви!

  2. Шефа на съюза на художниците е едно крайно бездарно протеже на Веждю,което е безкритично подчиняемо на Веждю.А самият Веждю освен,че е мултак е и горд шестак,защото все по-вече прокарва интересите на другия виден шестак Митьо Гестапото за закона за легализацията на колекциите придобити по неясен начин.Имам художествени образования ,но никой не може да ме накара да подам молба за членство в този съюз вече 22 години.Такава гнусна употреба за малтретиране чрез посредник-една безкритично зависима институция като СБХ.

  3. Ами на скоро на Веждю му дадоха академична титла от Московската художествена академия,пък от американската са надменни и не се сещат и сега послушно и възпитано оценява нещата със съветската емоционално-художествена естетика.Освен това паметника на цар Освободител,чиито крака и красива патина съсипа ,за да усвои едни дарителски пари от някакъв руски мафиот уж като дарение за реставрация,а вероятно ще отидат за изборите на ГЕРБ като параван за културната реставрация.

  4. Не може един мултак,бездарен алкохолен философ да се само-титулува и като министър и като разпоредител и говорител на СБХ,и да поучава за естетика,сектантски или култови канони в изкуството ,както и да се прави на морален ментор на съзидателното.-Не може някакъв неадекватен алкохолик,макар и меркантилно рационален си е напълно мисловно и морално несъответствен да ми налага силните си ,макар и изкривени виждания за морал и критерии за изкуство.Това не трябва да се оставя така.Да почнем да събираме подписи за референдум за махането на ПСА.

  5. Колко по-леко се дишаше в началото на 90-те години. Тогава, по времето на Луканов, Попов и Филип Димитров, бяхме по-бедни от сега, но имаше много повече свобода на личността и словото. А и позорния паметник беше на косъм от събаряне. Сега, като сме членове на НАТО и ЕС (което тогава беше само в мечтите ни), се задушаваме под натиска на същия този руски ботуш, който ни натискаше 45 години, само че ботуша е получил някаква шапка-недовидимка и малко по-нова форма. В началото на 90-те дискусията за събарянето на паметника се водеше на висок глас и доведе до …почти резултат. Сега тази тема стана пак обществено неудобна и медиите я избягват. Върнали сме се 20 години назад в “развитието” си.
    А съюзът на художниците, тази сянка от миналото, наистина се чудя за какво съществува.

  6. За да стане едно същество “комунист” трябва да пройзходи от “макак”.Да е просто,некъдърно,душевна да му е празнота,задължително мразещо всичко що мърда околовръст – “комплексарче” казано по научно му “фройдиски”.Тъ те това същество много обича лъскавите опаковчици и големите работи,колко му по голема работата “по дефолт”,толкова по голема му съ ще да е.Да се покаже пред “мацките”.”Идолопоклонници” “наполеончета”.Много обича паричките това същество,”щастие” да си набави,повечко “мацки” да “управи”(СПИН).Бе пролетариат,Хитлер,Гьобелс,Стали,пропуснах ли някой….?!Комунизъм,просто,сатънинска рабиота.Христос бил първият “комунист”- така викат другарите.Молим,аз пък що си мисля,че змийчето рогато ще да е “първият”.
    Това “Съюзът на българските художници (СБХ)” що да ми се чини,че на по “полов и семеен път” ще да е ?!

  7. И тук отново виждаме катастрофалните разлики между нас и онези, с които до 1989 г. пребивавахме из различните бараки на соцлагера. Първият проблем не е, че огромната маса хора в България са зомбирани с комуна и съветизъм- във всички останали соцстрани, като цяло, огромното мнозинство “средностатистически хора” прие соцманталитета и убеждението, че под СССРския ботуш някак ще се живее, май, вечно; 2 100 000 членове на Чехословашката компартия къде отидоха? Толкова бяха и в полската, и т.н. Само че , освен национално ориентирани леви хора и антисъветски реформатори сред управляващия комунистически елит като И. Надь, Ал. Дубчек, в тези страни имаше силна национална интелигенция с антисъветски дух.Т.е.- не е проблем, че ни е съветизиран народът, а че неговата интелигенция е рубладжийска. И да подчертаем, че тя станала такава ДОБРОВОЛНО!-за разлика от много съветски републики като Грузия, Литва, Латвия, Естония, че и Украйна, а парадоксално- дори и от Русия! Тази (уж) българска и (уж) интелигенция се самосъветизира ревностно от времето на Гошо Тарабата до времето на гоцэ сырыщныка, че досега. Затова в Талин паметникът на съветския окупатор е натикан… сещате се къде, а у нас само още не са ни закарали на задължителни масови поклонения пред него в центъра на “евроатлантическата” ни столица .

  8. ЧЕТИРИЛИСТЕН ПЕТОХУЙ -това е името на паметника пред НДК!Нима не помните това име дадено му от покойния Радой? Всичко що е лошо и гадно по света не е от лукавия,а от
    КУМУНУИДИТЕ!

  9. СБХ все още счита себе си за изразител на меродавни мнения, извън кръга на своята, чисто синдикална дейност. Спомен от друго време е една гилдия – пък била тя на високо културни специалисти – да ссчита себе си за естетически или морален съдник. Артистичната професия, по принцип, е органически несъвместима с монолитния блок от задружни единоверци.

    Без ни най-малко ирония предлагам, на мястото на излишно патетичната инсталация да бъде построено кафене – та нали мястото за срещи и спорове на парижките артисти са именно кафенетата – с няколко бронзови маси на които да “седнат” Майстора, Слона и дори – Кристо, вие допълнете останалите – за да се сещат и професионалистите, и техните “некомпетентни” почитатели, на какво всъщност е ХРАМ гигантският “мол” на фона на Витоша…

  10. PS
    Мястото на вандалски поруганите войнишки паметни плочи е в княжеския парк – на мястото на позорящото България стърчило, наречено “паметник” от безпаметните.

  11. Е, СБХ мълчи и не намира време да подеме инициатива за възстановяване паметника на загиналите във войните за националното обединение чинове от 1-и и 6-и пехотни полкове, но да бранят яростно паметника на съветското поробване на България винаги са готови. На нас поробители не ни трябват – винаги у нас ще се намерят хора, които да ви бутат с остен в ярема.

  12. Заболели сме от червената левкемия и няма да дочакаме ремисия! Целият свят (включително обикновените руснаци) разбра, че болшевизмът, това е руски национал – социализъм, маскиран под утопичната завеса на Марксовия интернационализъм, само ние говорим за Освободители и Освобождение и се кланяме съответно!
    Чисто и просто си заслужаваме съдбата! На нас не ни е нужна независимост, ние искаме една конюнктура, в която малка фракция тарикати трупа за сметка на примитивността на масата, да се увековечи и чрез “реформи” само да се сменят най-интензивно богатеещите – нещо като политическо Тото. По-голямо признание на един народ, че е некадърен да разчита на собствените си потенциали не бих могъл да си представя! Това е реалността на т.нар. “български” прагматизъм!

  13. “Тук се разпореждат хората с пари и влияние…”

    Такава е реалността.
    Не само “там”. Навсякъде по света и в частност в държавата Българип, където публичната власт не иска, не може да установи закони, които да бъдат спазвани и защитавани от гражданите.

    Реалната власт е на тези, които притежават активите, с които се създава трудова заетост – поминък.

    Публичната власт служи на тях или на обществото. Няма средно положение.

  14. Здравей Иво,
    Напълно съм съгласен с твоето възмущение. Само, че Паметникът не може падне при това управление. Съвсем скоро на 01.02.2013 г. назначиха агент Гоце за заместник председател на някаква дружба със СССР. Паметникът може да падне единствено с “Калашников”. Като казах “Калашников” се сетих, че този “изобретател”, завършил някакъв неизвестен техникум в СССР е назначен за началник в бюрото, където са докарали пленникът от Германия Шмайзер.Същото се отнася и за ракетите в космическата програма на САЩ. Там пък плененият Вернер фон Браун им направи ракетите Сатурн. Спомням си, че преди много години го слушах по някаква “вражеска радиостанция”, като каза: Ами това е същата стара краставица, като Фау 2, но много по-голяма.

  15. От гербери или рози, все са гушнали букета комунягите и ще се пръждосат, заедно с паметниците си – рано или късно.
    /ако не ни пръждосат нас руснаците преди това…/

  16. НАЙ-СТРАШНАТА БОЛЕСТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА – ОТКАЗЪТ ОТ МИСЛЕНЕ

    Разбира се, процесът на загуба на мисълта не се появява просто така, от само себе си. Също както демокрацията не е естествен процес в развитието на обществото, така и всички нейни последици представляват изкуствено, насилствено изкривяване на личното и обществено съзнание и отклоняването му по пътя на утопията. Дали тази утопия ще бъде обозначавана с високопарни лозунги като «свобода, равенство, братство» или с кухи пропагандни термини, дори без стремеж към някакъв маскировъчен патос, от сорта на «мулти културализъм», «плуралистично общество», «гражданско общество», «отворено общество» и тям подобни, естествено, няма никакво значение. Утопията си остава утопия. Лъжа. Измама.

    Видяхме и изпитахме на собствения си гръб резултата от утопията, лъжата и измамата, наречена «комунизъм», независимо, че беше обозначавана и с други изкуствени словообразувания: «социализъм», «диктатура на пролетариата», «социалистическо общество», «развито социалистическо общество» и прочие пропагандна дрън-дрън ярина. И най-странното е, че независимо от собствения ни горчив исторически опит да реализираме на практика една утопия, който опит се превърна в морета от кръв, архипелази от концлагери и безкрайни железни завеси от бодлива тел, все още има хора, които по същия начин както комунистите вярваха в своята утопия, сега вярват в новата утопия, наречена «демокрация».

    Защо демокрацията е утопия?

    Защото утопията те кара да вярваш, че е възможно такова обществено устройство, което е невъзможно. Специално демокрацията се опитва да внуши опашатата лъжа, че обикновеният човек чрез един акт, наречен «гласуване» или «избор», е способен да определи, да “избере” кой да бъде на власт, кой да го управлява. Милиони, милиарди хора вярват, че като пуснат хартийка в кутийка, получават правото да определят собствената си съдба и съдбата на своя народ. И малцина сред тези милиони и милиарди се замислят над обстоятелството, че «правото» им на избор се движи в строго определени рамки и, «избирайки» измежду различни представители на управляващата демократична олигархия, те всъщност придават допълнителен аргумент към демократичното лицемерие – защото която и нова личност да дойде на власт, тя ще продължи да управлява именно в рамките на демократичната диктатура, а не извън нея. Та нали така беше и при комунизма?

  17. БРАВО!

    “Цял референдум ни спретнаха за допитване по абсолютно неразбираем за масовата публика въпрос, но за грозилищата, нацвъкани при диктатурата на правешкия „естет”, не ни е позволено да даваме мнение!”

    Ето с този параграф пуснах линк към статията на стената ми във Фейсбук, да я “лайкнат” всички мой съученици и приятели, с който съм израснал и съм си играл в “Монтето”, около стените с имената на загинали във войните за национално обединение български бойци.

  18. @Безпартиен
    “Абсолютната” гледна точка на анархиста и на тиранина е една и съща – това е културният нихилизъм.
    Да се вярва, че обществото се ръководи от необуздани, лични стремежи, поначало е несъстоятелно и най-очевидният пример за това е качествената разлика между паралелно съществуващите култури, постигнали различна степен на народовластие, тоест на демократичност.

    Човешкият свят е наистина несъвършен; без съмнение, и демокрацията е власт на политически най-безогледните (в конкретния исторически момент и на съответното място на картата). Но моралното несъвършенство на отделните индивиди и общества не е аргумент срещу способността на човешката раса въобще да бъде морална, да се самоорганизира и усъвършенства. Точно необходимостта хората да живеят заедно, без да се избиват взаимно, движи обществения напредък и културата, тоест натрупаната в различните човешки институции обществена памет, не спира да го доказва.

    Разбира се, всеки има своя теория за посоката на човешкия път. Онези, които твърдят, че няма съществена разлика между робското съществуване в условията на диктатура и отговорните, граждански действия според законите на демократичните общества, очевидно живеят в един “безпартиен” свят на самодоволни, лични утопии с които реалността, отказва да се съобразява.
    Какво им остава тогава, освен да отричат реалността?

  19. Относно Радой Ралин. Той го кръсти седмоъгълен петох*йник. А, че не му е мястото там, то от Фандъкова нищо не зависи. Който я избра за кметица-на рамо да си я носи. И наистина, крайно време е паметниците от войната да си дойдат на истинското си място. А паметникът на Съветската армия-окупанто-освободителка да отиде в музея, където сега са истинските паметници.

  20. Към Антон:

    Вместо да отиде в музея обаче в момента кипи усилена работа на фирма, наета ( най-вероятно с руски пари- никой не казва, цари пълна конспирация зад издигнати паравани), която усдарно ремонтира същия този съветски паметник в София.
    Явно целта е да го излъскат ( къртят стари плочи, заменят с нови и т.н.) за празника на съветската армия, който в СССР се празнуваше на 23 февруари, но поради липса на Съветска армия го преименуваха на “Ден на защитниците на отечеството” Туземните почитателите на истинското си съветско отечество всяка година отрупват своя тотем с венци на благодарност за окупацията на Българи по толкова траен начин, че и до днес сме оставачите на Европа: обезкървена нация, с избягали от нея поне милион нейни граждани, след като стана възможно да напуснат руската губерния и да отидат на гурбет.

  21. След ремонта тектът ще е :

    НА ВИЗАНТИЙСКАТА,
    ОСМАНСКАТА И
    СЪВЕТСКАТА АРМИИ
    ОТ ПРИЗНАТЕЛНИЯ
    БЪЛГАРСКИ НАРОД

  22. Да започнем да събираме подписи за референдум за махането на ПСА!

  23. Към бивш седесар:
    Убеден съм, че софиянци биха дали пример и ще “повлекат крак”, ако имаше такъв референдум, но проблемът с подписите не е толкова прост: както се убедих( още веднъж) от кампанията около референдума, за подобно нещо се изискват структури, които да се занимават с тази дейност. това е по силите на партия със съответните структури.

  24. Идеята за референдум в София за съдбата на ПСА е най-доброто решение. Ако има силна гражданска подкрепа, на която да се опрат ще го махнат веднага. В момента никой не иска да вземе еднолично решение, защото ги е страх.

  25. Г-н Инджев,
    пускам ви този линк ,

    http://tv7.bg/nasreshta-lyuba-kulezich/VideoDetails&id=9629422

    за да ДИАГНОСТИЦИРАТЕ поведението на един “български” националист на РУСКА(путинска) служба.
    Вместо да виси БЕЗотклонно пред зданията на истинските монополисти,които опустошават финансово България ,като Газпром ,Лукойл, Атомстрой и т.н., Болен търси причината за монополизма ,където най-малко трябва да я търси – виновен отново е омразният Запад. Който се опитва все пак да противостои на монополизиращия ни КаГеБистки цар Путин I, на когото Болен иска да стане васално царче, макар и САМО за една година(365 дни), през която щял да ни “оправи” ,и сме щели да цъфнем и вържем!
    С това си диагностициращо го откровение, той иска да надмине и потомствения цар Симеон ,който ни “оправи” за 800 + 661 НЕпредвидени за “оправянето” ни дни!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.