В някои демократични държави, като Германия, могъщи политици си заминават заради преписване, в което са ги уличили ( дори със задна дата!). Преписването е „първородния грях” на мързеливия ученик и това е причината хората да се възмущават от политическите му проекции.
С днешна дата преписването на слабите ученици в българската политика продължава обаче се смята за нещо нормално. Защото ни е ненормална взискателността към публичните личности.
Ето как, дума по дума, с моите изразни средства и в градацията, посочена от мен- включително по отношение на описани от моя милост събития, които нашите големи „антикомунистически дейци” в политиката не си направиха труда да подкрепят като граждански инициативи, ме е преписал един политик. В коментар от свое име, коментиран във форума на Медиапул, той казва:
„Във фейсбук пък Стефан Иванов, бивш лидер на СДС-София и общински съветник в столицата, разпространи информация за лицата на протеста, която публикуваме без редакторска намеса: Ангел (Че) Славчев. https://www.facebook.com/angel.ce.14 -член е на политическата партия „Нова левица” до преди 2 месеца, като стана известен с активното си участие в протестите срещу проучването и добива на шистов газ. – “Като кординатор на антишистовата кауза се занимавам с тяхното организиране” (в.Дума).15.12.2012: Избран за: „Координатор на младежкия клуб към Националното движение “Русофили”. Ангел Славчев пропагандира и разрешаването на марихуаната.Виден лидер на крайното левичарство с агресивни изяви от години насам. Беше сред хулиганите, които в нарушение на закона, поощрени от пасивното присъствие на полицията, организираха контрамитинг на митинг с искане за демонтиране паметника на съветската армия от центъра на София. Обърнете внимание на яростната му злоба срещу американци, „турчуля” и срещу…възрастните хора”!
Интересното е следното шизофренно положение, което произтича от плагиата от моите статии, сервиран като собствено „откритие” от въпросния политик. Явно е, че той не се съмнява ни най-малко в достоверността на изнесените от мен факти и съждения. В противен случай не би се подписвал под думите ми, като свои. Същевременно обаче гнусливо „пропуска” да се позове на моето авторство.
На този „феномен” се натъквам от години. Многократно съм засичал как разни политици „заимстват” от безплатния ми блог, но страшно много внимават да не ме споменат. И защо? Някой има ли логично обяснение за това голямо, но безименно признание?
Не мога да се сетя за друго обяснение, освен за страха от възникване на авторитети извън партийния контрол. Знае ли го човек този Инджев, нещо много независим го дава, утре може да използва независимостта си и срещу нас! Я да се правим, че го няма, макар да употребяваме безплатния му труд и да си го ползваме!
Въпросът изобщо не е личен. Истински съжалявам, че трябва да го кажа,защото не искам да припявам на арията „всички са маскари”, но няма как да избегна обобщението и то от личен опит. В този смисъл плагиаторът Стефан Иванов е типичен случай за това как (не) работи партийността.
А после се чудят защо гражданите ги отхвърлят.
Защо ли случаят с плагиатството и неспоменаването на името на автора досущ е преписано от други преписвачи, крали с пълни шепи от друг неудобен иначе за тях – Радой Ралин. Той не че сам не инспирираше хора да мислят като него, не че не раздаваше ценни идеи, само и само да бъдат прокарани, но днес, когато става дума за обеззъбване на творчеството му с комерсиална цел, без да се спомене дори името му и без да можем да се преборим за авторските му права – това е прекалено!
Непростим copy-paste!
/Вчера в Министерството на културарата, когато отидохме да подадем поредното оплакване, за досегашните си неуспехи да ни защитят правата, ни дадоха следното обяснение: Законът предвиждал обезщетение само в случай на висока обществена опасност или други подобни случаи,не във всички…/
Страховете на бесовете задушават на Свободните гласовете.
Пуснах гугъл да търси “Ангел (Че) Славчев” и Вашият блог излезе на второ място. На първо излезе дартснюз с копипейст от СДС активиста, което си е пак Вашият материал… Не става ясно кой от кого е преписал, докато не се сверят датите. Все пак е заблуждаващо и не е никак коректно от тяхна страна.
Понеже блоговете и фейсбук не са официални източници на информация, може би СДС човекът неволно е пропуснал да назове източника си – било заради неофициалната информация, било заради това, че не е задължително да го прави в социална мрежа. Ако се свържете с него и му обясните, че не е коректно да Ви цитира без да назовава източника, вероятно СДС човекът ще сложи един линк към Вашия блог. Искам да кажа, че е възможно това да е недоразумение.
Мисля, че наред с паниката, която предизвиквате сред колегите си,заради независимостта си, вече набира скорост и друго явление, а именно, че хората цитират името ви, за да добавят тежест към мнението си. Когато се каже, че Иво Инджев е написал нещо по даден въпрос, в компанията настъпва кратко мълчание, което ще рече, че нещата са сериозни и срещу мнението на Инджев няма да може да се излезе с “една жена ми каза”. И току вземе някой да изръси “абе той нали беше нещо агент…”. Ние, редовните Ви читатели (или поне аз), често заставаме в позицията на Ваши адвокати и обясняваме какво всъщност е агентурното Ви минало… Не знам при другите как е, но аз съм доста убедителен и безцеремонен в такава ситуация. Тръгвал съм си от масата, заради глупави реплики от герберистки зомбита. Вашата кауза държи много в България.
Истината е на Ваша страна. А “у кого правда, тот и сильнее”, както казва Данила.
Преписал е, защото така е най-лесно. Що да се напъва да мисли и да пощрака малко на клавиатурката, като може да открадне и да не се напъва.
Г-н Инджев, един интелектуален паразит може да съчини поне няколко причини да “заеме” от вас информация или идея без да ви цитира:
– вие и без това вече сте я дали “безплатно” на блога си, т.е. това не е кражба, а благородно рециклиране, разширяване на вашата публика, за която и която и без това пишете безвъзмездно;
– вие сте “от техните”, в смисъл, че сте бил главен редактор на вестник “Демокрация”, и всичко, което напишете е бащиния на всички “сини” – автентични и менте, бивши, днешни, утрешни.
– не той на вас, а вие на него трябва да сте благодарен за рекламата (макар и анонимна и индиректна), която ви прави от високата трибуна на безспорния си авторитет и медийна видимост;
– и прочие.
Подобно пренебрежително отношение към интелектуалната собственост и постижения ни поставя в класацията по конкурентоспособност на WEF на 105-то място от 144 държави по показателя “Защита на интелектуалната собственост” – след държави като Албания, Сиера Леоне, Казахстан, Ямайка, Либерия и т.н.
Защото защитата на интелектуалната собственост въобще не се изчерпва с принуждаване на държавната адмиснитрация да купува пре-скъпи лицензи за операционни системи, със спорадични акции срещу маркови стоки менте, и с бездарни медийни кампании, в които родни артисти и музиканти играят ролята на ограбени от пиратството.
Червена смрад лъхти отвсякъде!Но покрай Енергото и “политиците” гражданите не трябва да забравят и онези с тогите.Чухте кого избраха за Председател на Конституционния съд, нали! Разбрахте какво комунистическо изкопаемо се задава и че за него т.н. “народен съд” бил легитимен! Хайде да си представим сега следното съобщение от Берлин:
Днес след тайно гласуване за председател на Германския Грундгезетцгерихт беше избран съдията проф. д-р Ханс Мюлер фон Баден-Гаден. Този уважаван рихтер има богата кариера като активен член на националсоциалистическата партия и виден обвинител през годините 1933-45. Бляскавата си кариера като университетски преподавател геносе Гаден-Баден след това дължи на авторитетния юридически труд “Законност, ред и социална справедливост в Третия райх”, където ученият категорично доказва, че концлагерите на Хитлер са всъщност лечебни и курортни заведения, изградени с любов към човека и само някои особено опасни елементи се е наложило да бъдат обезопасени. С научна компетентност хер проф. Гаден-Баден развенчава и други митове, аргументирайки безапелационно, че Гестапо е по същността си организация с културни и хуманитарни цели. Като конституционен съдия фон Баден-Гаден влиза от президентската квота на Гоцхен фон дер Сирищзее, който неотдавна заяви, че се гордее с миналото си на активен агент от ЩАЗИ.
Как ви звучи, а?
Г-н Инджев, има и малко положително нещо в тези плагиатсва, които поне не изопачават първоначалната мисъл на истинския автор и я преписват дума по дума – безплатно разпространение на идеята на оригиналния автор!
Аз също вече забелязах първия случай в българското интернет пространство на преписване на части от мои публикувания, свързани с ММТ, без да е споменат блога “БЪЛГАРИЯ и ММТ”, но радостта надделя над яда ми. 🙂
Г-н Инджев, вземете се в ръце най-сетне! Припомням Ви една “поизтъркана” истина – “Съединението прави силата!” Всеки Ваш коментар е почти 100% в десетката, но докато сте солов играч, ще получавате само солово одобрение. Далече по-скромна по възможности персона от Вас съм, но гледам по-реалистично на нещата от живота: вярвам до голяма степен на себе си (както усещам и Вие си вярвате не без основание), но не съм сигурна, че и Вие разсъждавате като мен (че няма как да сме единствени). Искам да кажа, че соловият играч не може да реализира идеите си без да ги сподели и да бъдат подкрепени от съмишленици. По мое скромно мнение нито аз (далече не на нивото Ви), нито Вие (ако ще и да сте във върховете на човешката еманация), не сме единствени и нямаме право да се мислим за такива.Значи трябва да вярваме и да разчитаме на себеподобни, със сигурност не малобройни, с които да успеем да намерим решение поне на голяма част от съществените проблеми, които ни вълнуват или даже притесняват. Казах каквото исках, убедена съм че ще ме разберете.
ЧЕСТИТ ВИ НОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТ. СЪД!
“Токушев ми беше асистент навремето – подмазваше се на покойната Фани Младенова, титулярка, също комунистка, а със студентите се държеше като есесовец. Неприятен, невъзпитан, мнителен, подозрителен, ограничен човечец. Отдавна живея в чужбина, където направих магистратура по право и тогава разбрах колко е жалко правното образование в България, благодарение на блюдолизци като Токушев. Не можех да повярвам на очите си, когато веднъж прочетох, че е станал професор. Не знаех, че е в КС, а тази новина, че… [Прочети целия коментар] е вече председател направо ме подтресе до дъното на душата. Как е възможно това? Това показва страшното падение и девалвация на правната професия в България. Това е една от причините за трагедията на България. Защото хора като Токушев ни караха навремето да възпроизвеждаме наизуст примитивно написани комунистически писания,че при комунизма ще отпадне държавата и с нея правото и че правото е една отживелица. Затова всички преподаватели от ЮФ на СУ до 1990 г., които впоследствие станаха политици, са виновни за осакатяването на много поколения юристи. От уж най-добрия и единствения по рода си Юридически факултет в страната излизаха некадърни и юридически сакати юристи. Сега те са днешните прокурори, съдии и адвокати и вместо да правораздават си разпределят парите под масата. Аз започнах кариерата си като адвокат в София през 1993 и се отвратих от системата. Спечелих пълна стипендия и завърших втора магистратура на запад. Тогава разбрах, че нищо не съм научила от най-добрия и единствения Юридически факултет в страната. Всички тези недоразвити юристи трябва да се премахнат от ключови постове в съдебната система и в академичните кръгове, ако България иска да тръгне по нов път. Лошото е, че те продължават да преподават (или по-скоро препродават) лъженаука и покваряват следващите поколения юристи. Аз нямам намерение да се връщам в България, защото знам, че правото, което аз разбирам като изкуство за справедливото и доброто, никога не мога да практикувам по правилата в България. Заради такива като Токушев (на който му викахме навремето в СУ “Догушев”, защото ни беше стигнал до гушата с простотиите си)”.
В подкрепа на г-н К.Ганев да направя паралел. Навремето в ББС работеше емблематичния журналист Анатол Голдбърг. Неговите коментари бяха откровение за отровениете от пропагандата българи. Когато някой възразяваше срещу аргументацията на спорещия достатъчно беше последният да се позове на АГ и дискусията приключваше от само себе си.
Досега не съм срещал читаво “оборване” на която и да е теза на г-н Инджев.
Към RVMarkov:
Има разлика обаче между това от труда ти се възползват безплатно сайтове или дори медии от една страна ( не съм обявил ограничение в блога си за препечатване)- от една страна. Но е друго политик да рецитира дума по дума публично известните ти статии и да си приписва авторството им- “спестяването” на авторството в случая е лично враждебно, а и комплексарско-шизофренично, защото едновременно признава твоето качество, но пък не те смята за “авторитет”, достоен за позоваване от н.в. Политика, на когото ще му падне реномето да “похвали” някакъв си блогър.
Признавам, че е изглежда безумно, но за миг си представете, как би изглеждал паметникът на Съветската армия, ако вместо фигурата на войника от Червената армия се постави фигура на героя от Варна, демонстриращ с вдигнат юмрук и метла на рамо срещу мафията ( вж. копие на снимката на Пламен, например, в http://www.svobodata.com/page.php?pid=11075&rid=154)
Имената на Стефан Иванов и Иван Сотиров са тясно свързани с маргинализирането на СДС през времето,когато бяха фактори там.Това са имена на кариеристи,чиито изяви не могат да бъдат други освен случая на плагиятстване ,предмет на тази статия.
“Но е друго политик да рецитира дума по дума..”
Г-н Инджев ,нека да не бъркаме “партиец” с “политик” !
Тез ниса политици,а партиици от “последните станаха първи” .Комсомолци напористи кариеристи “десни” с лево завъртане.
Да не цитирам “10- те Божи”,ма все пак поне една “не кради”.Десни били,молим !Няма СДСари брей в СДС,тез дето бяхме “първите” ни изритаха е еей ,отдавна на сметището !”Прекарай другарчето,изпъчи себе си” с неговите откраднати “мат’ряли”.
“Началнико” да забележи и “мацките”,да съ издигне в очите на слепите съкафезници,а грешка, съ-Парти и ци. !
А ма а да го препитаме,да видим може ли да каже “ВръФ”.
Та такива ми ти работи !Много партийци,всякакви и партии с лопата да ринеш немож ги изрина.Политици…в Бай Ганя БГ…какво беше това!
“Партията”, ех “марсизмус ленинизмус” вирус !
Но пък “Бог….”,даа!
Относно: Posted by Иво Инджев | март 5, 2013, 14:46
Да, безспорно аргументът Ви е напълно валиден и харесвам как завършвате днешната си публикация:”…В този смисъл плагиаторът Стефан Иванов е типичен случай за това как (не) работи партийността.
А после се чудят защо гражданите ги отхвърлят.”
“На лъжата краката са къси!”
или както го е казал Ейбрахам Линкълн:
“Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време.
You may fool all the people some of the time; you can even fool some of the people all the time; but you can’t fool all of the people all the time.”
Отворено писмо
до Президента на България
Недостойно ест!
Уважаеми г-н. Президент,
(Моля да разглеждате „Уважаеми” и „П”резидент като отдаване на нужната почит към институцията като такава)
Днес Вие изрекохте думите:
“След всички тези кръгове на консултации Иван Костов поиска властта. Веднага, след което г-н Сидеров декларира, че ще излезе на въоръжена борба. Не ни трябва това в този момент на нестабилност на България”.
Много би ми се искало това да е неточна журналистическа интерпретация, но нямам основание да вярвам, че е така. С това изказване Вие, господин Президент дискредитирахте високата позиция, която съдбата Ви подари. Вие изрекохте една откровена лъжа, която разбира се, ще бъде възторжено приета от нежелаещите да слушат, четат и разсъждават, от тези, които 12 годишната сатанизация на Иван Костов превърна в политически зомбита, на които споменаването на думата „Костов” предизвиква атавистична реакция на озлобление и първосигнално озъбване.
Иван Костов НЕ ПОИСКА ВЛАСТТА. При цялата му самонадеяност и (напълно оправдана, от гледна точка на постигнатото в периода 1997-2001г, въпреки допуснатите грешки и непоследователност) самоувереност, той е достатъчно умен да разбира, че в кризисен момент като настоящия, поемащият властта не може да разчита на успех без всеобща подкрепа и сътрудничество, на каквито само малоумен на негово място би разчитал. Синята коалиция (колкото и да е олицетворявана с личността на Костов), но всъщност един реален и самостоятелен политически субект, предложи единствено мандата си на Вас господин Президент, за да го използвате за създаване на програмен експертен (по Ваше усмотрение и избор) кабинет, „който да има правомощията да изпълни основните искания на протестиращите” (декларация на Синята коалиция), опирайки се на действащ парламент (така, както все повече осъзнават и изискват хилядите по улиците). При всички резерви, които имам към Вас, господин Президент, не допускам, че е възможно да не сте разбрал какво Ви предлагат сините политици. Затова твърдението Ви, че Иван Костов (персонално!) е поискал властта не мога да определя другояче, освен като откровена инсинуация.
Аргументацията Ви, че отклонявате това „искане”, защото „Веднага, след което г-н Сидеров декларира, че ще излезе на въоръжена борба” би била смешна, ако не беше жалка. Вие, Главнокомандващият на българската армия, предприемате (или не) определено политическо поведение, съобразявайки се с истеричните заплахи на един изживяващ се като съвременен фюрер псевдопатриот, а всъщност откровен расист и ксенофоб, зад всеки маниакален крясък на когото издайнически звучи верноподаническо рускопоклоничество! Вие, който сте оправомощен да бъдете моралният стожер и пример за нацията, страхливо подвивате опашка пред човек, нееднократно демонстрирал както политическа, така и психическа неадекватност, показвайки му по този начин, че спокойно може да разчита на безнаказаност. (Нужно ли е да си припомняме съвета на Вашия гуру във времената, когато все още беше Главен секретар на МВР към гражданите на София да избягват местата, където се подвизават „добре облечени бизнесмени”?) И мина ли Ви през ум да попитате войнстващия патриот Сидеров, готов да запали софийската джамия и яростно нападащ турския етнос, защо не излезе на „въоръжена борба” през 2005 година, когато правителството на тройната коалиция бе създадено с мандата на ДПС, и още повече, ЗАЩО НЕ ИЗЛЕЗЕ НА ВЪОРЪЖЕНА БОРБА СЕГА, КОГАТО ПРЕДОСТАВИХТЕ МАНДАТ НА ДПС? АМИ АКО БЯХА ПРИЕЛИ?
Нима наистина на президентския пост е попаднала личност, позволила пред лицето на цяла България да бъде подръпвана за ухото от един индивид, далеч неравен нему по образование, възпитание и интелект, комуто прищявките на електората са поверили държавното кормило? Нима наистина на Вас е толкова неприсъщо достойнството (и лично и институционално) ?
А дали наистина опасенията от политическа нестабилност, от това, че „Не ни трябва това в този момент на нестабилност на България” са причина за Вашето решение? Или за Вас по-опасно е другото – че правителство, създадено с мандата на Синята коалиция (или дори на Атака, които също изказаха желание да „оползотворят” мандата си), все пак би поело и носило някаква отговорност и към политическата сила, с чийто мандат е съставено? И че би било по някакъв начин длъжно малко или много да се съобразява с „рецептите”, представени от мандатоносителя? И като такова – трудно управляемо и манипулируемо от „когото трябва”? А едно служебно правителство, абсолютно безотговорно за каквото и да е друго, освен за организиране на изборите, може спокойно да поддържа статуквото и да използва приетия изборен кодекс за имитация на свободни и неманипулируеми избори (като тези, в резултат на които бяха избрани последните местни ръководни органи, белязани от пренасяне на чували с бюлетини от лица-депутати, нямащи никакво право да припарят до изборна секция, но спонтанно обхванати от кавалерски чувства да помогнат на нещастните секционни председателки на изборни секции, обременени от дълга. А какво би се случило, ако се промени изборния кодекс, в съответствие с исканията на протестиращите? И коя от двете причини е по-малко недостойна?
Случилото се последния месец господин Президент, бе персоналният подарък на съдбата към Вас. То бе възможността да докажете, че не сте Неговият (знаете чий!) безличен избор, че не сте подвластен на която и да е олигархична групировка, че сте личност, отговорна и достойна за високия пост, който поехте, че във Ваше лице България има Своя Президент. (Трудно е във времена на спокойствие и благоденствие да бъдеш герой). Вие получихте шанса си – и го пропиляхте! Жалко…за Вас и за България!
Пламен Иванчев
(един обикновен българин)
Уважаеми г-н Иванчев,
Ще се радвам много, ако г-н Костов съди и осъди това нищожество Плевнелиев за тази му откровена лъжа!
@Пламен Иванчев
Прочетете цитираната по-долу редакционна статия в “Дневник” под заглавие “Кой и защо атакува президента”. Може би ще получите отговори на някои от Ваши въпроси.
Освен това, не разбирате ли, че предложението на Костов звучи много резонно, но на практика е нереализуемо, поради простата причина, че нито БСП, нито ГЕРБ биха подкрепили в парламента програмно правителство, съставено с мандата на сините?!
При сегашната конфигурация в парламента, вероятността за осъществяване на подобна възможност клони към нула. Това Плевнелиев добре го разбира и затова не желае да отлага предсрочните избори.
Накрая, когато критикувате президента, никога не трябва да забравяте, че в настоящия момент президентската институция е последният “рубеж” пред пълния хаос, от който полза могат да извлекат само тези, които задкулисно управляват държавата.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/03/05/2016231_koi_i_zashto_atakuva_prezidenta/
@Иванов
“…не трябва да забравяте, че в настоящия момент президентската институция е последният “рубеж” пред пълния хаос…”
Според мен, авторът на отвореното писмо разбира. И точно заради това завършва с изречението, „Жалко…за Вас и за България!“