Обвинявайте ме колкото си искате в самоизтъкване, но аз обвинявам в неколегиалност, продължаваща отмъстителност ( заради моите критики) и дребнодушие имащите се за едри „играчи” в българското медийно пространство.
Поводът е личен, доколкото е намесена моята личност, но твърдя, че е от обществено значение. Няма да изброявам подробно, но е представителен фактът, че „големи сайтове”, като Vesti и БЛИЦ се отнесоха арогантно към източника на информацията ivo.bg за прогонването на руския игумен Филип от България. Това не само не им прави чест, но и ги издава като част от невидимата за „простите хора” координация на тази цензура в България.
Да, случката не е от световно значение. Но се повтаря буквално по същото време и по отношение на световни медии, които, за разлика от туземните ни „корифеи”, цитират коректно ivo.bg, но биват цензурирани тук заради непоносимостта към моето име на местния пазар ( за журналистически роби).. В българския медиен преразказ името ми или бива отстранявано, или от превода изпадат уважителните думи на чуждите кореспонденти към моя милост. Ето например какво пише в оригинал влиятелният в цял свят „Файненшъл таймс” на 13 март 2013 г. като оценка за служебния премиер, взета от ivo.bg:
Raykov’s political career on the “reformist” right but with roots among the Communist nomenklatura have led to suspicions that he is what Bulgarians gnomically call a “hidden lemon” – someone who is not what they appear to be. But Raykov’s diplomatic record suggests that he is robustly on the pro-European, rather than pro-Kremlin, side of Bulgarian politics, according Ivo Indzhev, a well-regarded Bulgarian blogger. And after all, one can’t choose one’s parents.
Ето и преводът на статията на Андрю Макдауъл на в. „Дневник”- подчертавам, превод, а не резюме с обобщаващ характер:
“Политическата кариера на Райков като “реформист” е свързана с десницата, но произходът му от средите на комунистическата номенклатура предизвиква подозрения, че той е това, което някои българи наричат “скрита лимонка” – някой, който не е това, за което се представя. Но дипломатическите му постижения предполагат, че той определено е проевропейски, а не прокремълски настроен, твърди блогърът Иво Инджев. Освен това човек не може да избира родителите си”, пише Макдауъл.
Както виждате липсва уважителното определение „ well-regarded „ за блогъра Иво Инджев.
Вестник „24 часа” също не „пада по долу” в избирателното цитиране на чужди издания, които се позовават на мен. Преразказвайки днес статията на руския вестник „Комерасант”, в която за ориентир каква е ориентацията на служебния премиер Марин Райков, съобщава, че „писателят Иво Инджев” е казал ( впрочем от „Комерсант” не просто бяха прочели оценката ми в блога, но и буквално час по-късно ме издириха по телефона)…В резюмето на в. „24 часа” са вложили „малко творчество” с глаголното време и са „пропуснали” да уважат уважителния начин, по който известният руски вестник ( въпреки приписваната ми в България русофобия) ме е представил.
„Комерсант” пише:
„Как рассказал болгарский писатель Иво Инджев, на отношениях с Москвой может сказаться и то, что премьер находится в конфликте с послом РФ в Софии Юрием Исаковым. Будучи замглавы МИДа, Марин Райков отказал послу в разрешении поставить в Болгарии памятник советской подлодке, объяснив это тем, что та во время Второй мировой войны потопила и болгарский корабль”.
Как обаче във вестниците в България, на чиито началници съм дългогодишен враг, ще ме нарекат „писател”- за тях съм достоен за давене в капка мастило никой. Да вметна по този повод, че преди месец вестник „Джерузалем пост” ме представи на аудиторията си като „бивш вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти”, -нещо, което „посмъртно” българските медии не казват, за да не ме „правят велик”. И не само това: наскоро тази асоциация създаде наново клон в България и макар да съм основател на българската секция през 1992-ра година в София, а след това и избран на конгреса в Хелзинки за вицепрезидент ( 1994-96 г.), за „откривателите” на тази топла европейска вода днес това явно няма значение.
Ето как „лекичко” е „фризирана” статията на „Комерсант” в частта, която засяга името ми:
„Изданието цитира Иво Инджев, който посочил, че върху отношенията с Москва може да окаже влияние и фактът, че премиерът е в конфликт с посланика на Русия в София Юрий Исаков. В качеството си на заместник-министър на външните работи Марин Райков не даде( тук сменят отново глаголното време, внушавайки осведоменост от първа ръка, макар фактът да е изнесен в книгата ми „Течна дружба”- бел. ivo.bg) разрешение за поставянето на паметник на съветска подводница в България с довода, че тя по времето на Втората световна война е потопила и български кораб”.
По абсолютно същия начин се държи и близнакът „Труд”, който , подобно на „24 часа” държи да цензурира московския „Комерсант” .
А би трябвало въпросните служители в българските медии да се запитат защо от тези издания със световно влияние НЕ се обаждат в критични моменти на техните шефове Венелина Гочева или Светлана Джамджиева, на смятащия себе си за най-велик и също като тях несменяем на върха в бранша Тошо Тошев, на хвалещия се колко вестника бил създал пред еврокомисар Нели Крус „занаятчия” Петьо Блъсков ( с което си изпроси ехидния й въпрос колко паметника вече са му построени в България). Не питат дори непрекъснато лансираната от телевизионния екран Валерия Велева- да не говорим за ненагледния слуга номер едно на българската т.н. журналистика, директора на ТВ 7 Николай Бареков.
Отговорът е много прост- някои от тях не са прости, но са тотално, вкупом и напълно, безвъзвратно изхабени за каквото и да било доверие извън техния си кръг на дългогодишни зависимости. С отказа си да ги припознаят за авторитети, за каквито те сами се имат, стъпили на пиедестала на корупционните милиони, чуждите издания, включително от ранга на „Ню Йорк таймс”, Си Ен Ен, „Монд”, „Би Би Си”, от които имам честта да бъда цитиран в КАЧЕСТВОТО си на безработен ( защото днес е по-скоро чест да не си в отбора на медийното безчестие), на практика от чужбина скандират косвено на изброените фалшиви лица на покварените български медии ехото от българските площади „ОСТАВКА” , МАФИЯ”и „ВСИЧКИ ВЪН”
Остава „само” и българските граждани да чуят този призив, от което именно се боят и самозабравилите се медийни олигарси, предпочитащи да останат невидими като се поснишат в тази буря.
еее това надминава всякакви граници, дори да имат лично или персонално отношение не може така да цензурират чужди издания; дебни душици са окупирали официалните медии в БГ това е…
Г-н Инджев,
забелязах цитата за Вас в “КоммерсантЪ” днес и се замислих дали ще напишете нещо по темата. Оказах се прав – написали сте. А не бива. Ние – Вашите читатели – знаем много добре, че сте писател, че сте добре приет блогър.
Знаем и това, че водите “войната на Мърфи” с Първанов.
Но тази война не е толкова интересна, а и вече знаем всичко за нея. По-скоро помислете как ще работите занапред – тук, в сайта ли или ще приемете поканата, каквато вероятно ще получите, от кабинета.
Salve, достойний за давене в капка мастило Никой! Търсачите на Истината те поздравяват!!!
(Надявам се разбирате, че шегата ми е съвсем доброжелателна и че изпитвам голям респект и уважение към Вашата честна кауза, г-н Инджев!) 🙂
Много камбани ще са необходими, за да “уважат” всички медийни олигарси.
Към Някой:
Това, което съм написал, е опит да посоча проблема в българските медии. Премълчаването му, за не бъда упрекнат в нескромност при цитирането на информационния повод,щеше да ме накара да се почувствам по-егоистично. С пълно съзнание поех риска да поема стандартните упреци в “самохвалства”.
А колкото до поканите, в това драма няма. Отказвал съм какви ли не “изкушения” за постове и скъпо платени участия, така че няма опасност да ме променят точно сега след 7 годишна закалка, чиято цел беше да ме задуши ( включително финансово) чрез принудата на все по-затегнатия колан- не случайно Бареков се е гаврил пред подчинените си, че ме чака на среща ( с цел пазаруване), но съм щял да чакам, защото “имам нужда”! Е, не я дочака…
Ще спестя подробности ( освен ако не ме провокират пак), но опити да бъда “засмукан” от статуквото вече бяха направени от най-невероятно място( вчера), но не са познали!
Браво, Браво за признанието(поредното) от световната журналистика! Впрочем Комерсант и Русия само показват, че насистина имат най-великата Външна политика наред с Великобритания. Да, имат грешки и тн(по отношение на България), но от чисто политологична и дипломатическа гледна точка е удивително как Лондон и Москва се ориентират отлично. За да анализират ОРИЕНТАЦИЯТА на Марин Райков и новото правителство знаят къде да четат:-)Просто удивително! Затова на България са нужни умни хора, за да защитават интересите на българите! Впрочем в този контекст, ЗНАЕ ли БГ външната политика къде и какво да чете в Лондон и Москва, за да разбере какво реално става таМ?!(риторичен въпрос щом хора като Иво Инджев са безработни)
Има една приказка – Безсмисленото свят светува, смисленото го жадува. Та и сега така – безсмислените люде се веят като байраци под път и над път. Дали са журналистки с главно “Ж”, дали са разБълнувани протестиращи, дали са чисти православци или пък…нови министри – все тая безсмислица. Кухи лейки, празни кратуни. А за Вас г-н Инджев, мисля, че поведението на тези парцалени кукли си е чиста похвала. Какво общо имат с Вас тези недотепници, че да се позовават на информациите Ви. Дето викаше един герой от “Комиците” – Къде сте вий, къде съм аз, разбииш ли?
Учат ли във Факултета по журналистика история на българската журналистика?Има ли лекции по българска журналистика 1848,цитирам по памет,когато излиза в-к Орел,до 1944г.,когато масово журналисти са репресирани и убивани-Крапчев,Бадев,Алексиев и много др.?Имат ли представа Бареков,Карбовски и останалите,какви образовани и големи журналисти са затривани?Днес едвам ги събираме десетина,вкл.Инджев,нека ги пазим!Колко политически журналисти имаме?Бясна съм,защо се неглижират най добрите,а те са единици и се лансират дърдорковци!
Г-н Инджев,Вие доказахте че сте честен и обективен в своите коментари и анализи.И ние вашите читатели не можем така лесно да бъдем излъгани.
До EXPERT – няма граници за надминаване, или поне са предпоследни. Днес сутринта Бареков бил обиден на “ПОМИЯР” от Румен Петков, на обяд вече се помирили и изяснили, щото имали мъжки отношения. Бареков се нарича журналист и телевизионер. И други така го наричат. Заради тях на журналистите им викат “журналя”. Мръсно, по-мръсно, медии български.
Съжалявам , че злоупотребяват с Вас,но както знаете у нас никой не спазва правата на Автора.Моля Ви , отговорете ми директно , “За кои медиини олигарси бие камбаната”
Почтеността е много скъпа стока, господин Инджев. Луксозна стока 🙂
Подкрепям написаното от г-н Инджев в отговора му към “Някой” – познаваме го достатъчно добре като Журналист и Личност, за да го заподозрем в самохвалство. /Главните букви поставям, за да подчертая ужажението си към него./ Той ни алармира за поведението на централните медии, от които се “осведомява” клетият масов читател!
Г-н Инджев, известен е случаят с Й.С.Бах, когато е кандидатствал за някакво място някъде си, но не го е спечелил, заради което името на спечелилия (знайно как) влезло в историята. След време цитираните от Вас имена ще се помнят само защото ги свързвате с Вашето в подобни статии.
Не си заслужава -!
Браво г-н Инджев!
Страхотно участие при Милен Цветков!
Поклон!
Браво и за участието Ви днес при Милен Цветков!
Браво г-н Инджев. Така се брани име. Все пак не сте го намерили на пътя. Успех.
п.п. Ние знаем че не браните само вашето Име.
коментара е излишен просто сте казал всичко за слугите прави ви чест че осветявате тунела
Поздравления отново МАЕСТРО !!!
Смятам че ТРЯБВА да се говори за собствените способности, такъв стана животът ни. Не виждам защо тези които имат изяви в ЛА СКАЛА, КОВЪНТ ГАРДЪН и МЕТРОПОЛИТЪН трябва да го премълчават, където солистите са единици, никому неизвестните хористи (макар с твърде престижна позиция) са десетки и стотици, а стотици хиляди са пък “титаните” които и в едно читалище Зора на спявка не са канени. Такива “cпециалисти” естествено ще правят пълен разбор на пърформансите, ще премълчават, ще се правят на недочули или ще дават съвети като този НЯКОЙ. А в случая става въпрос за откровени завистливи злобари в качеството си на долнопробни балкански медийни чалгари от чиито вой не само не е нескромно но и е задължително да се защити човек .
НЯКОЙ или някой КОЙ ДА Е може да си мисли и си бръщолеви каквото му скимне. В съвременния свободен информационно свят всички имат думата и всеки е свободен да каже каквото мисли и много са тези които го правят и се бият в гърдите че “МОГАТ”. Светът чрез интернета се измени неимоверно и стана така че “можещите” станаха даже прекалено много. Преди поне не се забелязваха толкова.
Но има едно голямо НО.
Отново единици са тези които ги цитират и не всеки е канен, желан и слушан, още повече на такива престижни сцени.
Радвам се че отново сте бил послушан от ИСТИНСКИТЕ ЦЕНИТЕЛИ. Това вече стана ТРАДИЦИЯ и затова се радвам и че “табелката” която се осмелих да Ви “лепна” наскоро просто перфектно си ЗАЛЕПНА след като все по-често я сочат такива АВТОРИТЕТИ.
Поздравления за участието Ви при Милен Цветков , г-н Инджев. Блестящо представяне, продължавайте все така .
Радвам се , че Нова ТВ Ви дава тази възможност и напоследък ви кани все по-често.
Не се съмнявам в това колко са долнопробни и гнусни българските медии, затова и отдавна нито ги чета, нито гледам, но специално за руския поп вчера първо прочетох във „Вести“ информацията и тя е доста по-подробна от написаното предишния ден в ivo.bg, освен това се позовават и на църковния портал двери.бг, та си мисля, че може би не са съвсем прегрешили.
„Ще спестя подробности (освен ако не ме провокират пак), но опити да бъда “засмукан” от статуквото вече бяха направени от най-невероятно място (вчера), но не са познали!“
Не знам доколко е чувствителна информацията, но е добре да знаем какво се случва, защо да чакате провокация?!
Към zo:
Вие на практика свидетелствате колко е успешна манипулацията (по отношение на източниците- и наче е нормално, след като са научили новината денонощие по-късно да я разработят и допълнят). Vesti цитира сайта Dveri, който се позова за новината коректно на източника ivo.b. Но Vesti “пропуснаха” да отбележат този факт. И нямат доблестта да си признаят това вече втори ден защото явно и те действат на принципа , който аз наричам синдрома на самочувствието на “големия червен Икарус”: минават на червено, а “малките” да му мислят- да се блъскат, щом искат.
“Това, което съм написал, е опит да посоча проблема в българските медии…”
Ivo,искам да напиша съвършено кратко:) това,което със сърцето си виждам ,че се случва у нас ,сега:
Имаме истински български емигранти,живеещи в собсвената си Родина ,които мечтаят да постигнат поне демократичен стандарт на живот,какъвто имат бълг.емигранти,избрали за себе си да работят и живеят далече от Родината ни.Имаме в твое лице истински десидент ,който няма нищо общо с тези уж десиденти ,които бяха изфабрикувани у нас за целите на прехода от комунизъм към демокрация ,който приключи с фиаско и точно днес удари не камбаната на прехода ,а ЦЦ-наистина удари звънеца в парламента и сложи неговия подобаващ край,което всъщност е ново начало за промяна в поскомунистическото ни общество.
Не е тайна ,че у нас не само ,че ще неглижират десидентите и теб вкл. ,дори всеки ,който работи срещу статуквото ,но и не се съмнявай ,че ще има преследвания и атаки такива- задвижвани от машината на посткомунизма ,което всъщност представлява една истинска агресия на уродливия комунизъм ,който превзе обществото ни.
Моят избор Е: кръгом И завой на дясно -едно дълго пътуване извън страната и стотици срещи с бълг.емигранти ЗА ЗАВРЪЩАНЕТО- с времето и с тях- и на Демокрацията у нас ,а това налага час по скоро всички свободолюбиви българи като теб да издействат всичко необходимо и особено възможното доверие за да може под твое ръководство да се създаде такава информационна агенция /може и извън България/ за да успяват българските граждани да се информират своевременно за случващото се у нас на световно ниво .Приеми го като предизвикателство и от все сърце ти желая успех за отговорното преодоляване на предизвикателството -с общи усилия.Вярвам в теб така като вярвам във всеки истински български гражданин на ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ,който няма да пожали сили и воля за постигане на общото благо.
Не чакам отговор,искам да видя истинска ,а не фасадна: Демокрация в действие-с очите си и със сърцето си,всеки да я види за да се осъществи мечтата ни .Дай Боже,повече българи да станат съпричастни на ЗАВРЪЩАНЕТО именно посредством постигането на по-доброто,което България заслужава.
Поздрави,
Елена
Браво Иво!
Правилно е да се пише дисидент, мн.ч. дисиденти. Думата има латински корени – dissidens, -entis ’който е в разногласие с някого’.
Моля ,да се чете ДЕ-си….
Отлично-участието Ви при Милен Цветков!Ето защо следя всяка Ваша изява,чета всички Ваши книги,с удоволствие.БЛАГОДАРЯ!
До: Някой | март 14, 2013, 14:47
Такива хора като Мърфи правят историята, момче. Войната на Иво /Мърфи/ не е само срещу Гоце Първанов, а срещу целия този режисиран преход на комунистическата олигархия, копиран от една “братска страна”, внедрен от нейната “пета колона” в нас и разпространен с високо платените “журналисти” . Иво, обаче, няма да го потопят като Мърфи. Ще изплува накрая! Затова го чета всеки ден.
Г-н Инджжев, ами то е доста унизително за българските медии да цитират или превеждат сериозни чужди медии, които цитират Вас. И понеже го осъзнават някак си, си позволяват злобата да надделее коректността на цитираното. А, и реакцията им е’нормална’, като се има предвид колко сериозни са, че дори нямат добри източници на информация или пък са платени манипулатори.
Поздрави и от мен за изявата при Милен Цветков.
Дано след предаването повече хора напишат в google “Иво Инджев” и дойдат тук да вкусят малко горчива истина.
Уточнение, извинете за което.
Горните 2 коментара са наистина мои.
Благодаря за отговора.
Интересно е, че вече сте имали оферта. Разбира се, тя идва от хора, които не са си направили труда да потърсят информация за колосалния успех на Вашите книги. Човек, който има такива тиражи, не само може да си позволи, а трябва да си го позволи, да не бъде зависим.
Но не се поставяйте на едно ниво с Бареков. Самото обсъждане на този… журналист(??!?), екземпляр е по-точната дума, е принизяване на човек като Вас до неговото ниво.
Българските т.нар. журналисти са обзети от срам и страх. Срамът и страхът пораждат завист към този, който е с чиста съвест. Завиждат, че си професионалист. Няма как да ти мислят доброто.
А срамът и страхът подтикват към агресия. Войните се подклаждат от страх и срам.
Г-н Инджев, не мислите ли, че е време да смените името на блога си, или пък да създадете IIIA/Ivo Indvev Information Agency/. И без това обективна информация и анализи, човек търси със свещ из българско.
Г-н Инджев, през последните години следя блога ви, както и чета книгите ви. Пожелавам ви кураж и здраве за да продължите в същия дух. За мен вие сте достоен човек, уникален публицист и голям Българин, каквито уви, в днешно време вече не се срещат. Поздрави!
Благодаря за разяснението!
Така ще е, като освен ненаправения основен нов прочит на комунистическите безобразия върху историята, неразкаянието на комунистическите престъпници, неповдигнето на въпроса и за комунистическите фалшификации в преводите – ще си безчинстват и до наши дни на всички фронтове, както си знаят, макар още Патриарх Евтимий през 14-ти век пръв в цяла Европа да е въвел единни норми за превода и езика, но днес тук властват нормите на КГБ-езичеството в жанра. СССР е издигнат до “Светия дух” – хула срещу него не се допуска, “съгрешилият” по тази точка е анатемосан, а цялата истина се нагажда спрямо това обожествяване. Изключения се допускат рядко – само при неопровержимо изобличение, и то с максимално окастряне.