Обади ми се възмутеният от мен режисьор Атанас Киряков, който ми наложи цензура в своя документален филм за прехода, за да ме нахока сега, че съм…цензор. Бил съм цензор, защото не съм пуснал в личния си блог коментар в негова защита от моя блогърска милост, която си позволи да сподели ( не някъде в някаква обществена медия) несъгласието си с неговото произведение на документалния манипулативен монтаж на най-новата ни история.
Приемам за комплимент факта, че на режисьора му е толкова важно да се оправдава в личния ми блог, вместо да ме подмине с презрението към един журналист на свободна практика, с което съм свикнал вече 7-ма година от страна на медии, политици и всякакви „величия”.
Реших да проверя, след като той ме напада, че не съм допускал друга гледна точка, дали ще допусне да му върна жеста с обаждането с моята гледна точка в неговото лично пространство. Цензурира го. Изкрещя ми своята гледна точка по телефона и не допусна да му кажа своята.
Толкова за цензурата по отношение на един сценарист и режисьор, който смята за свое право да цензурира историческата истина ( ок, това си е неговата пристрастна гледна точка, но защо отказва същото на други, след което иска на всяка цена да се наложи?).
Изобщо, доста хора не са наясно с правото да не си съгласен с тях и се гневят, когато отказваш да спориш по техните правила. Едно от лицата на протестите в София наскоро ме заплашваше със съд защото съм изказал мнението, че е станал известен заради достъпа си до мегафоните и мобилната платформа за извисяване над останалите под формата на микробус. След като му обясних как ще изглежда революционния му плам в съда срещу правото на един журналист да изказва мнение, човекът ме разбра. И дори се извини ( не споменавам достатъчно известното му вече име, защото не целя нищо лично срещу него).
Понеже уязвеният творец на историята (по негов вкус) няма явно да приеме и тази моя гледна точка, предлагам мнението по темата за цензурата на друг блогър, натикан в интернет извън света на хонорарите, спонсорството и изобщо- в сферата на свободното творчество, за което не се плаща. Ето какво казва колегата, подписващ се като д-р Тони Филипов:
“Понятието цензура се ползва у нас едно към гьотере. Цензурата е явление, което може да се свързва само с държавна намеса. Нито едно частно действие не е цензура. Определянето на редакционната политика от собственика на една медия е негово конституционно право (чл. 39-41.) Обратното би означавало един издател да е длъжен да дава гласност на възгледи, които смята за погрешни и вредни. Reductio ad absurdum – да дава трибуна на всеки логоретик и графоман. Медиите са бизнес като всеки друг. И както при всеки друг бизнес, медиите престават да са честен бизнес, когато се намеси държавата.”
Mediapool.bg:
“Концентрация на собственост, автоцензура и скрита реклама
Междувременно германският посланик в София Матиас Хьопфнер посочва три големи предизвикателства пред българските медии: концентрация на собственост, автоцензура и скрита реклама.
“Намирам за обезпокояващо, че според индекса за свободата на пресата, публикуван от “Репортери без граници”, България е регистрирала спад от 35-о място преди присъединяването си към ЕС до днешното 87-о. Абсолютното дъно в ЕС. Тези тревоги се споделят от мнозина от колегите ми в София и други международни наблюдатели”, казва Хьопфнер пред излизащото на английски език списание “Vagabond”, цитирано от БГНЕС.”
“Абсолютното дъно в ЕС” – Това е!
Въпросът за цензурата е особено актуален у нас. И, забележете, както обръща внимание авторът – не само медийната цензура, но и личностната. Тази цензура, която започва да се развива вътрешно у всеки един човек и тухла по тухла започва да изгражда защитна стена срещу чуждите гледни точки. На приказки всички сме демократи и сме искрено убедени, че сме такива. Реално обаче хората пропускат да си признаят, че много често робуват на мотото “Всеки има право на мнение… стига то да е като моето”. Останалите са комунисти, корумпирани субекти или пълни глупаци и нямат право да цапат пейзажа с низките си коментари. (тук веднъж бях наречен “г-н Позитано” в един от коментарите 🙂 – стана ми забавно)
.
И аз, разбира се, съм се изкушавал да споря по този начин, но от години вече се пазя от такива състояния и мисля, че съм достигнал значителен напредък. (особено полезни за тренинг са ми били дискусиите за Бербатов по разни форуми)
.
Започнах да се питам, откъде идва този понякога яростен стремеж, да обориш противника на всяка цена, дори и с откровено грубиянски обидни похвати. Защо хората влизат в спор не за да достигнат до истината, а за да наложат своето виждане за нея.
Според мен коренът се крие в ниското самочувствие на нацията като цяло. Ти ако си един човек, уверен че ще се справиш с живота, чувстваш се пълноценен, полезен за себе си и за околните, ако знаеш точно колко струваш – ни повече, ни по-малко, ако собствения ти малък свят е сравнително подреден и ти заемаш достатъчно важно място в него, ти няма да се впечатляваш от това, че някой си има различно мнение от твоето – много важно, няма да се впечатлиш и от това, че някой непознат ще те нарече “глупак”. Ти си знаеш колко струваш, хората чието мнение е важно за теб те ценят. Какво мисли за теб останалия свят си е негов проблем. Важна подробност е, че трябва и реално да се оценяваш и ако някой е по-добър от теб или да се стремиш да го достигнеш, или да приемеш това и да го признаеш пред себе си. Надуването на въздух под налягане под краката ти по времето на комунизма може много да е вървяло, може и сега често да върви, но в дългосрочен план е обречено и ще върви все по-малко за в бъдеще.
.
Не си спомням кой беше казал “Не съм съгласен с мнението ви господине, но ще дам живота си за правото ви да го изкажете”. Днес не е нужно да даваме живота си, нужно е приемем тази максима и да повярваме, че това, че и хората с други гледни точки имат право да ги изкажат е добро, без значение дали са прави или не.
.
За това и въобще не смятам, че всеки журналист или обществена личност, яростно подкрепящ дадена идея е корумпиран. Понякога просто става въпрос за комбинация от ниско самочувствие и голяма трибуна.
Г-н Инджев,много долниподлисъщества има,същества на които Вие ,с Вашата прекалена доверчивост се доверявате.Г=н Инджев,постояно ви подвеждат тези долни същества и Виползват за техни мръснуи цели и служатна това срещо което Вие се борите.Г-н Инджев,тези мръсни същества,който Ви се представят за това,което неса,Ви подвеждаха постоянно и за мен,защото аз съм ги разбрал що са и на коко и за какво слугуват.Аз не случайно въпреки,че от много време пиша тук,все така с “Г-н Инджев” се обръщам към “Иво.бг”.”Дългогодишно наблюдение” към Журналиста Иво Инджев БГ.”Доносника Инджев’ – бе имам накаква представа от “що е то ДС и подобни” и “що е истински доносник”,и без досиета.А имам и някаква “минимална” представа за “технологията ” на “доносничеството” и “има ли място то у нашенско”.Г-н Инджев,не бъдете толкова доверчив,много мръсници са асе нароили в по новите ни времена,много много,подавляващо мнозинство.Малко са тези на които може да се довериш,много малко.И много внимателно към “хвалещите” Ви (писал съм отдаавна в “беседката” защо)
И Г-н Инджев,купища мой писания не стигат до Вас,постоянно е “обгрижвана” – “разкаляна” “неконтролираната и свободна БГ интернет връзка”.Но “Бог си знае работата” върши си я и ще си я върши,който не вярва му се ще му се повярва ,болезнено ,меко казано!
не съм съгласен с определението на Филипов за цензора. Цензора е скриване и/или изопачаване на истината и гледните точки (каквито и да са те) с цел задоволяване на политически и/или икономически интереси.
Или казано на кратко цензората е липса на обективност.
http://en.wikipedia.org/wiki/Censorship
Простичко, типично по български, реагира Атанас Киряков… Крещи, ругае , лепва етикет и разговорът е приключил??? Приключил е нескопосаният му опит да прикрие поръчката на “спонсора” на филма. Киряков го знае и това го прави още по-гневен. Разговора за манипулацията Кирякова сега започва…
Простичко, типично по български казано: Никога не е късно да станеш за резил.
Г-н Инджев,
Следя блога Ви от скоро, и за момента съм съгасен с повечето от позициите изложени в дискутираните теми.
Но ми прави впечатление, и ме питеснява тона с които поднасяте тезите си. Някой от постовете лъхат на злоба. Това е нещо което очаквам от жълтата преса, а не от журналист които уважавам. Сарказмът е супер, но на места се сипят просто нападки.
Ще посоча само два примера:
1) Не разбирам защо толкова много внимание се обръща на Бареков? От 4г не гледам телевизия и не мисля че които и да е телевизионен водещ заслужава толкова внимание.
2) В конкретната статия заставате зад твърдението че “цензура може да се свързва само с държавна намеса”, което на практика противоречи на отношението Ви към съответния филм (освен ако имате доказателства че съответните монтажи са поръчени от държавата). Въпреки че не използвате думата “цензура” в поста “Монтираната Истина”, изказвате мнението че истината е манипулирана от автора и не допускате възможността че това са просто неговите възгледи.
Ще се радвам да мога да следя блога Ви, без да се сещам за “2 minute hate” от “1984”.
Поздрави,
Илиян
Dobre kazano, G-n Indzhev.
Свобода е и да можеш да кажеш на другите това , което не искат да чуят.
Някои хора си мислят, че като крият, подправят или обръщат наопаки нещата, ще променят хода на историята, но се лъжат. Толкова не оставят и островче инакомислие, обаче разгласяването е онова, което ги изпепелява.
Да не натрапвам случващото се с книгата ми, но след като ми призля от окастрените абзаци разбрах защо в договора ми има клауза, позволяваща едностранно разтрогване отстрана на издателството, вслучай на несъгласие от моя страна с наложени промени, както и за непубликуване на нито една част никъде. Само при споменаването, че хора са я чели без наложените промени, помогна отстраненото да се върне. Ако можело, да не съм изразявала и мнение, а читателят сам да мислел… Пред мен не мина, но останалите добри, благи, не до там угнетени, не толкова комплексно препатили и ненасъскани хора/автори/? На кого ще му се разправя, при това неочаквано…
Към ММ:
Абсолютно точно! Прецизно, ясно и в целта. Поздравления
Към Iliyan:
Г-н Iliyan,
Опитвате се да ме хванете в противоречие, но същевременно твърдите, че не разбирате нещо, което от години не гледате ( Бареков). Ами как да разбирате, като не гледате!
Не съм видял това, което Атанас Киряков е искал да напише, но ако едно мнение не е крайно обидно защо да не бъде публикувано?!
Аз собствено още се дивя защо под статията „Някой замери София с близкоизточен с(к)андал“ беше дадена гласност на мнения с откровени обиди, а като си направих труда да им отговоря, не с махленски обиди, а с факти, подплатени с множество връзки към източници, защитаващи тезата ми този коментар не беше допуснат.
Съвсем не съм от тънкокожите, на псувни и обиди, особено пък в интернет, хич не се връзвам, жалейката ми е за необяснимия подбор за публикуване на читателски мнения.
Този г-н Киряков да не би да има родствена връзка с един бивш премиер, вдигнал кръвно след оставка? Нещо реакциите му ми звучат съвсем по тикво-стоичковски.
От години следя тоя блог;не коментирам,тъй като не се смятам достатъчно достоен…
Какво е цензура???
като нямаш достатъчно добри доводи в спора-цензурирай…
Ние,като българи(аз все още се смятам за българин),
къде сме и накъде вървим.
Промяната е в нас,трябва само да я поискаме и пожелаем.
каква цензура би могъл да наложи един собственик на много медии?
интернет е за всички
ако отидете в Нови Хан ,при
отец Иван ,и видите какво е направил.
“една птичка -пролет не прави”…
аз смятам обратното-
една птичка(като г-н Инджев),променя картинката и дава надежда,
че нещата наистина се променят.
с уважение
Г-н Инджев,още не е оправен линка,за който ви писах преди време
Iliyan сподели:”Въпреки че не използвате думата “цензура” в поста “Монтираната Истина”, изказвате мнението че истината е манипулирана от автора и не допускате възможността че това са просто неговите възгледи.“
Виждам, че допускате основна грешка.
Не е допустимо да се смесват документалното кино и публичните медии от една страна с художественото кино и личното мнение от друга.
Лицето Киряков излиза с претенцията да е създало “документален” филм. По дефиниция това изисква позоваване на исторически верни документи, обективност ( не лично мнение) и като краен резултат – НЕ-едностранчивост на продукта.
Ще дам пример.
Документален филм ли ще е, ако диктор говори за „успехи“, за „индустриализация“ и „грижа за младежта“ на фона на архивни кадри от 30-те години на 20-ти век, показващи усмихнати “граждани” на откриването на язовири в СССР и на магистрали в Германия, последвани от кадри от “пионерски” лагери в СССР и “Хитлер юнген” лагери в “Германия”, където младежи се състезават и играят футбол?
Отговорът е лесен, нали?
Това няма да е документалистика, а пропаганда – в конкретния случай възхваляване на човеконенавистни идеологии и практики!
Ще стане ли пропагандата по „обективна“, ако се поканят германски и руски евреи да разкажат спомените си. И когато те кажат, примерно: „В началото имаше голям ентусиазъм в страната( СССР или Германия – все едно), но после започнаха преследвания и репесии“ да се „монтира“ в „докумнталния“ филм: „…имаше голям ентусиазъм в страната…“.
Сега, да се върнем в нашата „прекрасна“ родна действителност.
Лицето Киряков е създало един пропаганден материал. Поканило стопанина на блога, Иво, за да използва лицето му като смокиново листо, с което да поприкрие срамотиите на пропагандата, като „документален“ филм. И така стигаме до следващия въпрос.
Има ли право Иво да се възмути от „монтираното“ си участие във филма?
Отговорът е очевиден и аз няма да го напиша– уважавам интелекта на четящите тук.
По-интересен е въпросът, дали Киряков има право да настоява за „отговор“ тук, в блога.
За мен отговорът е, НЕ!
Личните блогове не са публични медии.
Иво е създал блога си за да споделя личните си, неговите си мнения, разсъждения, изводи и не на последно място информация, която е научил и смята за нужно да публикува. Това, че споделената от Иво информация е вярна, че мненията му са обосновани от проверими, реални факти, разсъжденията правилни, а изводите логични не превръщат блога автоматично в медия. Макар че май повечето от нас го възприемат точно като медия.
Това беше по принцип.
Сега ще споделя личното си субективно мнение.
Всички рублаждии, всички „разочаровани от Иван Костов“ „десни“, гербави и гърбави имат огромни медийни „мегафони“, имат си и медийни бЮрековци, и тошевци, и цяла армия от „журналисти“. Не е нужно да им се дава трибуна и в този личен блог.
Да, те вече напират, вече настояват за място и тук, сред нас!
Защото милионите посещения точно в този блог, им показаха, че силата на интелекта и почтенността на един мъж са сравними със силата на пропагандата на десетки „журналистически“ бюреци.
Към Arthur
10 ********** !!!!!!!!!!
Arthur, много !!!
@Artur
Страхотен коментар.
към Arthur,
С малко думи, много казано!!!
Към Arthur:
Възхитен съм!
@ARTHUR
Поздравления!!
“…милионите посещения точно в този блог, им показаха, че силата на интелекта и почтенността на един мъж са сравними със силата на пропагандата на десетки „журналистически“ бюреци.”
ПОЧТЕНОСТТА и факта, че тя намира все повече хора, които и се възхищават, това е “камъчето в обувката” на “интелектуалци, та и творци”, облъчващи народа от медии, но печелещи само пари но не и уважение.
Благодаря, на Вас и на Иво Инджев.Мнозина усещат истината, мнозина я знаят, но когато тя е казана по-точно и по-ясно от хора, които не са водещи, социолози и политолози, не са налаганите на обществото нови лица, човек се чувства като поел свеж въздух при изплуване от водовъртеж.
Към ARTHUR
Достоен коментар на достойно място!
@ARTUR
Блестящ коментар!! Радвам се, че поне в този блог, заедно със стопанина му, срещам много съмишленици!!
@ARTHUR
Успокояващо е като прочете човек такъв коментар. Благодаря!
@ Artur – Браво! Достойно изказване под достойната теза на Г-н Инджев.
г-н Инджев, принципно съм съгласен с вас по повод цензурата и правото на собствена гледна точка. Само искам да отбележа, че цитираният от вас в края колега “д-р Тони Филипов” е измежду най-последователните и оригинални плювачи на Иван Костов и неговото правителство. И понеже всяка седмица в иначе доста смешният си текст “д-р Филипов” се чувства длъжен да налее нова доза манипулации, заклинания и сарказъм срещу Костов, /а пък всички “злодейства” извършени от Костов са ужасно тиражирани и твърде банални/, авторът подхожда творчески към задачата – открива нови престъпления извършени от “черния мизантроп”. Последният път в писанията му поредната вина на Костов беше в това, че бидейки вегетарианец, той отделял твърде много метан в газовете си с което допринасял за глобалното затопляне!
С това разкритие “д-р Тони Филипов” според мен спечели наградата “най-екзотична злина на Иван Костов”, раздаван ежегодно от група съветски специалисти. Сигурен съм, че “д-рът” скоро отново ще надскочи себе си!
sir sven ,не всички гледат влюбено Костов. А това което сте написали, не го прочетох в неговите дневници…
За Айде холан, както и в помощ на всички, имащи проблеми с лични филии и фобии, инак така упорити в постоянството си да “замерят” с подобни квалификации несъгласните с тях.
Един текст на Белчо Дончев.
ЗАЩОТО СМЕ БЪЛГАРИ!
Политиците не трябва да се обичат! Политиците трябва да се ползват от избирателите! Трябва да избираме политиците не според сърцето си, а според Разума си, ако все още ни е останал Разум! Трябва да избираме политиците не според партийната принадлежност на родителите си, а според нуждите на Държавата ни! Трябва да избираме политиците си според това – каква полза от тях може да има Държавата ни, а не ние лично, защото всеки от нас е част от Държавата, но нито един от нас не е България! Политиката, политиците, партиите, парламентаризма, демокрацията, институциите, са единствените фактори, които определят приемлива или неприемлива е физиономията на всяка държава! А ние, избирателите, Суверенът, сме тези, които определяме физиономията на политиката, политиците, партиите, парламентаризма, демокрацията, институциите! Правим го на избори! Правим го по демократичен път чрез съзнателен и информиран избор! Поне аз винаги го правя така! Аз не обичам и не мразя нито Иван Костов, нито Надежда Михайлова, нито Мартин Димитров, и нямам нито една лична причина да ги обичам или мразя! И не ми е нужно да обичам или мразя точно тях или когото и да е друг, за да гласувам за ДСБ и Единство на идващите изключително важни парламентарни избори! Ще гласувам за тях, защото те са засега единствените политици, които ми говорят различно от комунистите, смислено, разбираемо, анализират тежката ситуация в България обективно, знаят пътищата, по които да излезем от тази ситуация, те са “компромАтирани” единствено от тошотошевите гъзобръсници, от отровното двуезичие на агент Димитър Кеворкянов, и от лъжите на левите “политици и интелектуалци”!
Политиците не трябва да се обичат! Политиците трябва да се товарят с национални отговорности! Политиците трябва да се контролират! Политиците са хората, които ние назначаваме по трудов договор да свършат най-належащите Български работи за срок от четири години, всички ние им плащаме за това, трябва да сме им благодарни, ако си свършат работата и безпощадни, ако ни излъжат! Политиците не са априори маскари! Те стават маскари, ако ние им го позволим!
Следват първите в най-новата ни история пролетни парламентарни избори! Да сменим политическия климат! Да гласуваме за истинската СИНЯ ПРОЛЕТ! Може би никой не знае в момента колко сме, но всички се страхуват от нас!
Защото сме отговорни!
Защото сме почтени!
Защото сме умни!
Защото сме знаещи!
Защото сме можещи!
Защото сме Българи!
Към Айде холан…
“sir sven ,не всички гледат влюбено Костов”
… не мислите ли, че това е проблема в България? Защо трябва да си влюен в някой или не и какво значение има това за преценката ни, дали е полезен или не за нейното бъдеще? Имам чувството, че избираме не прагматични и можещи политици, а артисти за филм, по предварително подготвен сценарий. Думите на Филипов, че ” Медиите са бизнес като всеки друг. И както при всеки друг бизнес, медиите престават да са честен бизнес, когато се намеси държавата” са нито повече, нито по-малко от едно правило в капиталистическия свят. Аз бих казал, че в българският вариант, “държавата” отсъства. Борисов и Цветанов направиха от нея фирма за собствено обслужване, със собствена съдебна система, медии и прокуратура.
Малкото журналисти, сред които Иво Инджев заема(според мен) водещо място, са лишени от трибуна и “отупвани” редовно заради тяхната неподкупност и непокорство. Тук искам да кажа, че д-рът Филипов, Сугарев и О. Стефанов не принадлежат към тази “шепа”. Не е достатъчно да налагаш (с малки паузи) бития гръб на Иван Костов, за да докажеш колко си смел и голям демократ. Смелоста е повече в това, да намериш сили да признаеш качествата му и ползата от хора като него за страната ни, въпреки че не си “влюбен” в него/тях.
Към айде холан
Четете по-добре, и ще го откриете, беше изтърсено мисля, преди около 2 месеца. Предполагам, “Дневниците” имат архив, лесно ще го откриете.. Пък и тази изцепка не е нещо единично, както прекрасно знаят читателите на “д-ра”. Ето ви още една от многото – според “д-р Филипов” личното име “Иван” много намаляло статистически в България именно поради същият “черен мизантроп”, заради когото хората вече не кръщавали децата си така..
Лично аз преполагам, че “д-р Филипов” се гордее със своята анти-Костовска креативност и едва ли иска вашата защита.
Отделен е въпросът, защо всякакви писачи, писатели, политолози и политоложци редовно плюят по Костов? Ето ви един прост отговор – /махаме автоматично платените автори и комунистическите полу-идиоти, те са ясни/. Останалите? Ами те пишат, защото след една псувня по Костов в коментарите отдолу вместо двама души реагират двеста. Затова суетните писачи, включая и тези които искат да са забавни, всеки път ползват този способ, ухажвайки хейтъра и лумпена и така си осигуряват едно добро окъпване в читателското внимание.
Но флиртуването с читателя има граници. Когато се прекрачат, авторът става чалгар съвсем като най-низкият си читател. Става “и аз съм прост, и вий сте прости и затова се разбираме”.
Огромната маса журналя и писачи се носят по тази наклонена плоскост, /което между другото говори и за ужасно ниска себеоценка/, както и за болезнена нужда от ОБЕЗАТЕЛНО харесване от страна на псуващото мнозинство.
Иво Инджев е от много малкото изключения, и за това е твърде необходим за запазването на здравия разум на нацията /каквото е останало от него/ и психичното ни здраве. Затова спирам да занимавам интелигентната му аудитория с “д-р Тони Филипов”. Той си има достатъчна такава от 4-тия километър..
Не спорете с мен, нито ме поучавайте!
“Докторът” си има трибуна -там спорете с него,обявете му дуел-разбийте го и му кажете какво дребно отмъстително джудже е -щото недолюбва титанът на демокрацията. Може пък човекът да ви извади своите си доводи….
Аз мисля ,че “докторът” е отговорен човек и стои зад думите си.
И пак апелирам да прочетете какво ви каза г-н Зашев преди няколко постинга на автора. Щото иначе се получава …юруш , ура!дайте да дадем! хайде наште!
@Айде холан…
“sir sven, не всички гледат влюбено Костов”
He гo глeдaм влюбено, a гo cлyшaм c pecпeкт пpeд знaeнeтo и мoжeнетo мy. Bпрoчем, плювачитe му гo cлyшaт пo-внимaтелнo и oт cимпaтизaнтитe мy. Te нeщacтнo влюбeни в Костов мaзoxиcти ли сa, или имaт дpyг проблем?
@ айде холан, който казва:
“Не спорете с мен, нито ме поучавайте!”
-Много е трудно да не спориш с човек, който спори с нещата, които си казал! Заради това, че сте пропуснали някой бисер в текстовете на “д-р Тони Филипов” не съм виновен аз. Попитайте го, и той като “отговорен” човек ще ви каже..
Аз от своя страна ще му подскажа /съвсем безплатно/ нова, неосветлена досега злина на Иван Костов –
-Костов е продал Нефтохим на руснаците за да е сигурен, че винаги ще имаме достъп до свеж нефт за да могат хората да си го купуват и да си се самозапалват.
Отстъпвам я безвъзмездно на “д-р Тони Филипов” И стига толкова, хайде холан, Айде Холан!
Аман!
Какво се чудим на Айде Холан – той е този, който преди няколко дни твърдеше ( под формата на въпрос ) в този блог, че замозапалванията започнали СЛЕД оставката на Рапона!
Дончо Тонев, фирли ма в оркестъра…
никога не съм твърдял подобно нещо.Как пък ма разконспирирахте:)
Айде Холан, прав сте, не сте го казал Вие. Моля да ме извините за нелепата ми грешка!