Понеже цяла година се шегувам, мога да си позволя на 1-ви април да използвам деня на хумора за текст, в който няма нищо смешно. Сериозно ви казвам!
Чудя се откъде да започна самопризнанията за глупостта, с която си заслужавам насмешката. Може би трябва да отбележа, че съм един Дон Кикот на прехода.
Нормалните хора се стараят да се сближат с величията и величествата. Дон Кикот обаче систематично си разваля отношенията с тях. Рекордът май беше през 1993 г., когато, макар и държавен директор на БТА, Дон Кикот успя да се скара едновременно с триадата на величията начело на държавата, от които му зависеше службата- с президентската, изпълнителната и парламентарната. Нищо чудно, че го изхвърлиха от седлото и пуснаха медийните кучета по петите му да лаят, че така му се пада на този…кариерист.
Не гоня автобиографична изчерпателност. Затова препускам с Росинант направо в наши дни, когато в колекцията си със скандали на персонално ниво вече имам трима президенти. Реакцията ми на филма на Атанас Киряков за прехода, в който (разказ) беше дадена думата на Петър Стоянов да раздава оценки от някакъв пиедестал, добави окончателно към Желев и Първанов още един (бивш) държавен глава към вятърничавите мелници в главата на Дон Кикот. Самият режисьор, с когото сме в обществения съвет комитет на гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската окупация в София, също се пресели в тази категория.
Дон Кикот, освен, че е скаран с кого ли не в медиите и в политиката, напоследък разшири този кръг от мелници, с които преди е мелел брашно. Няколко сайтове, които публикуваха текстове от блога му, затвориха за него кепенците. Има и обратен случай: информационен сайт му предложи да пише за тази медия ексклузивно. Дон Кикот, верен на скандалджийския си нрав, взе, че постави въпроса да бъде оценен в това качество чрез съответно заплащане и разговорът приключи.
Приятелският огън съпровожда препускането на Дон Кикот през цялото време. Напоследък кръстоса приятелски копия с “Дневник”, един от малкото вестници, в които му бяха останали приятели. А издателят на в. „Ретро“ ( и на покойния „България днес“), където по едно голямо изключение Дон Кикот беше желан автор, буквално го заплаши вчера със съд.
Ако щете вярвайте, но самият Бойко Борисов се опита наскоро да приласкае Дон Кикот чрез предложение за среща- избори идат! Но на този Дон беше отговорено с кикот.
На Дон Кикот толкова му е пораснала работата, благодарение на читателите, които имат глупостта да го четат ( бройката у нас е от определящо значение за онези, който „бройкат“ какво става в блога му), че за първи път в живота си получи предложение за тлъст подкуп от най-богатото икономическо лоби. Но понеже е глупав, Дон Кикот не се подсигури с доказателства за този ялов опит и сега, споменавайки случката, е обречен на кикот- например защото се е отказал да попълни сумата в празния чек. Връх на глупостта ( а и се „хвали“, отгоре на всичко с това)!
С този баласт от протести и скандали Дон Кикот можеше да се опита да изплува като един заслужил майстор на мърморенето и да оседлае някой сегмент от разпадналата се февруарската революция, но вместо това насочи перото си срещу нейни копиеносци, изтикани напред от техните кукловоди. А можеше сега да се облажи като кандидат за парламентарна слава- поне за парлама, ако не заради едни пари! Проблемът е обаче, че Дон Кихот предпочита свежия полъх на свободата на гърба на Росинант пред гнилоча на гарантираната манджа в търбуха на троянския кон.
Дон Кихот, обстрелван от години с отровните стрели на обвиненията в някакво лакейство пред американците ( защото отказва да се включи в хора на русофилския български антиамериканизъм), сигурно е успял да ядоса и самите американци. Само така може да си обясни ситуацията, при която един българин на висока служба в американската фондация, иначе подкрепяща български информационни сайтове, буквално го излъга за евентуална среща ( няколко пъти-повече от достатъчно, за бъде прекъсната тази комуникация от страна на известния с глупавата с гордост Дон Кикот).
Дон Кикот всъщност е национален предател, защото го цитират в чужди медии и си въобразява, че е „голяма работа“- толкова, че това да послужи за пример и на българските, които правят всичко възможно това да не се случи тук дори и тогава, когато самите те цитират цитатите от онези световни медии, позоваващи се на Дон Кикот.
А вие, които имахте глупостта да прочетете всичко това, сами се поставяте в ролята на Санчо Панса от прованса като спътници на Дон Кикот.
Честит Първи април, национален празник на истината- такава, каквато сами си я надробим и сърбаме!
Иво, прочетох това, което сте написал и Ви пожелавам да продължавате да бъдете Дон Кикот! В настоящият момент много лесно може да станеш уважаван журналист, просто трябва да бъдеш честен в цялото това безчестие в журналистиката! Много е лесно, а в същото време сте единици! Но пък си струва! Моля, когато имате възможност да коментирате новата селска проява на Кеворкян и интервюто му със “зеленчукаря” Филчев! Ще се радвам да прочета мнението Ви! Поздрави!
Иво!!! НИЕ Санчовците те поздравяваме и винаги ще те следваме макар възседнали крантави магарета.
Жалко е че българските журналисти и хората, които се опитват да изглеждат, че упражняват тази професия, са единни само в едно – да оплюват ,,колегата”, който е успял да докопа повече от парите на данъкоплатеца и да се додрапа до по-голям държавен кокал, да мачкат падналия, независимо, че паднал стои по-високо отколкото те, когато са изправени.
А би трябвало да е обратното – единството на журналистите да е в отстояването на професионалните стандарти и в защитата на пострадалите им колеги, спазвали тези стандарти.
Така мафията превзе българската журналистика отвътре – на принципа разделяй и владей – чрез всяване на страх, стимулиране на алчността и човешките пороци и използване на човешки слабости.
Обзе ме този Дон Кикот без Дон.Все пак е първи април ,а ние сме обърнали гръб на реалността и се Кикот-им. Опитваме се да излъжем ,пък то никой не ни вярва.И истината да кажем пак не ни вярват.Ние на Баш държавните люде не вярваме ,на медиите също и така обезсмисляме денят на лъжата. А твоя “Дон Кикот” в този лъжовен ден го приемаме като истина .Поне за мен е така след като съм успял да проследя твоя КНИЖОВЕН живот отразен в книгите ти.Днес обаче е време за Кикот,който успее да ГО намери за да го напуши .
Здравейте, това е много добро като констатация но има едно много голямо ”НО” Според мен ако искате да промените нещо трябва да сте като останалите и упорито да работите за промяна с всички възможни средства”НО” според мен.Съжелявам, че се опитвам да давам съвет, това е ваш избор и не е съвсем лош след като има Санчо Панса
Успех
Много отдавна се чувствам като Санчо Панса,скъпи Иво Инджев.
брилянтно
Уважаеми г-н Инджев (Дон Кикоте!), ако нямаше Дон Кихот, то и Санчо Панса нямаше да се промени! Знам,че изглежда несправедливо, но май това е Вашата мисия…изстрадана с жертви в личен план и опити за асоциализирането Ви! Надявам се Вашата жертва да има смисъл и все по-вече хора да прогледнат какво и защо става в България! Само така можем да променим нещата!
Дано издържите на изпитанията и останете все така критичен и неподкупен!!!
Честит и на Вас 🙂 ! Ваш предан Санчо ! Бъдете здрав и Бог да пази !
Добре казано
Чета “1-во априлската” статия и макар че “не и вярвам” си казвам, че по-добре е да си Санчо Панса като оръженосец на Дон Кихот, отколкото лакей на господар-тъпанар! Явно човешката съдба и история е все мъка, мъка и пак мъка. Но някак си надеждата за нещо по-добро и различно в нашия живот е по-силна от простото лакейство и сребролюбие.
Може на някой да се види смешно, но и аз съм чел “Дон Кихот Ламанчки”. И съм запомнил от последните думи на героя, че всъщност е бил наричан от съгражданите си Алонсо добрият. -!
Е, Иво, ще ми позволиш да се “погъделичкам” с мисълта, че си прочел моя пост към статията ти “Уотъргей” (28.03.2013)! Който може да мисли, да мисли! Който може да преценява думите ти, да го направи! Аз си оставам твоя Санчо! Благодаря за първоаприлския поздрав!
Уважаеми, годподин ИНДЖЕВ!
Едва ли бихте могъл да си представите, колко горд се чувствам от това, че ме приемате да бъда Ваш САНЧО!!! Един от (вярвам) десетките хиляди!
Особено поласкан съм!
С дълбоко възхищение!
Много добро, г-н Дон Кикот. Когато повечето от нас могат да се видят през тази призма и да мотивират по този начин действията си и решенията си, тогава ще преместим теглото си, и ще определим сами съдбата си. Дотогава Санчо Панса от прованса може само да се възхищава на това с което ни дарявате ежедневно г-н Кикот. Благодаря!
Проучване на “Алфа Рисърч”:ДСБ-Единство – 21.9%, БСП – 7.4%”, ДБГ – 10%. Както сами виждате, всичко е различно, всичко е ново, всичко е тотално променено, след събитията от февруари, избирателите са се променили до неузнаваемост. Писнало му е на избирателя от Бойко и Цецо, писнало му е от БСП и това махленско мятане на обвинения продължаващо години наред между тях, писнало му е от агресията на Волен Сидеров и изобщо българския избирател не е същия и сега вече можем да очакваме нещо различно да се случи с тази държава, можем да се надяваме. Ако някой си е мислел, че ще слуша същата плоча още цели 4 години, след изборите, жестоко се лъже. Плочата е счупена, плочата е изхвърлена, иде промянта, защото избирателите така пожелаха. Те осъзнаха ментето Симеон дошъл специално, за да свали десницата от власт, която за ужас на БСП се оказа наистина по-добра от тях, осъзнаха червената пропаганда спомогнала за това, осъзнаха и че Бойко не може да е алтернатива на БСП и със своето накдърно управлние може единствено да ги върне на власт и изобщо всичко е на път да се нормализира. Избързах и не бях прав, като си помислих, че мнозинството българи са толкова тъпи, че ще дадат 2-ри мандат на Бойковата партия, или пък да припознаят като нейна алтернатива единствено БСП, или пък ще харесат и повярват на хулиганчето Волен Сидеров и неговите съ-хулиганчета. Това беше 1-во априлска шега. А, ето и истината: ДСБ-Единство остава с мизерните 2%, а истинските резултати са такива: ГЕРБ – 21.9%, БСП – 17.4%”, Атака – 5%, ДПС – 5%, ДБГ – 4%. СДС след като се оттърва от воденичния камък – Костов, “дръпна” и сега е с цели 0.6%, но това е друга тема. Гадна шега, но такава е и реалността в България – гадна.
Eto zatova vi haresvam i cheta s udovolstvie i redovno, G-n Indzhev!
Благодаря ти Иво, че те има, и че си такъв, какъвто си! Продължавай да бъдеш все така истински и да сечеш с точен изказ и тънък хумор сивотата и полит-еднообразието на мутро-чалгарската ни държава!
Г-н Инджев, погледнете от добрата страна – ако имахте постоянна работа, силно подозирам, че щеше да страда блога Ви….
Г-н Инджев, много сте иносказателен в описанията. Днес е ден на лъжата и мисля, че е допустимо точно в този контекст да ни кажете кои са въпросните сайтове и личности, за да ги уважим подобаващо
Дон Кикот пожелавам ТИ много здраве и дълъг живот на острото ТИ перо! Благодаря, ТИ че те има! Петър Камбарев твой верен Санчо Панса
Г-н Инджев, обърнете внимание, че в “Коалиция за България” влизат БСП и БКП. Това си е достойно за кикот – как е възможно една партия да се коалира със себе си. Преди време споменах във Вашия блог за статията, която бех чел като малък – “За да има БСП, а не БКП, трябва да има БКП”, трябва да я има онази най-лява партия, на които всички да бъдат опозиция, за да се легитимира БСП като “прогресивно лява”, “ляводемократична”, за да се стигне до “демократична левица”. Пък то вътре се същите хора, които си бяха и едно време. Едно време БКП успяваше да събере около 3% и комунисите, пардон, демократичните леви, бършеха сълзи за пропуснатите възможности. Сега се коалират с политическите маргинали, с цел да вземат онези 10 или 20 хиляди гласа, които може да не им достигнат за още 1 депутатско място. А там порциите са разделени.
Според мен с този си ход БСП окончателно се делегитимизира, също и с намерението им при евентуална победа да назначат за премиер Пламен-Седенката.
Proud to be Your Sancho because your great and brave position G-n Indjev !
Понякога една свещ е достатъчна за да видим муцуните на останалите в мрака.
Често една главня стига за да държи вълците настрани.
Един фар посред океана предпазва корабите от подводните скали на невидимите брегове.
Бъди тази свещ, тази главня, този фар в здраве и дързост много години.
Don Kikot, no ne na shega, You are my flag!!!
Честит 1-ви Април г-н Инджев !!! Напук на злобарите !!!
Imate nashata lubov,no dali tova e dostatu4no?!?…a taya lepkava Tuga ima li kray Gospodi???!!!
Г-н Инджев,няма да се уморя да Ви се възхищавам!!!
Дон Кикоте, не е проблем да се биеш с мелници и с президенти, с великани и с лобита! Това, явно, го правиш, защото така разбираш живота! Но така човек остава верен на себе си и на принципите си! С това го запомнят и хората. Завинаги!
А какво да кажат мераклиите да бъдат запомнени? Какво да кажат тези “Пацовци” на новото време? Те си везат буквите на ризите, за да не си забравят имената! Търсят титли и звания, че да има нещо смислено около тях. Да се отъркат в умните и нормалните хора! Тези същите мераклии ходят всеки ден в медиите, да напомнят на хората, че “ТЕ” са направили нещо, макар и с парите на хората! Явно хората не разбират това! Харата не разбират и какво е мястото на тези мераклии за слава и ще ги забравят веднага, след като загаснат светлините около тези самозвани “звезди” на политическия, културния, журналистически и обществен небосклон. Те ще бъдат забравени мигновено и разбират това прекрасно. Най-много да останат в съзнанието на хората с глупостта си – незавидна слава за новите Пацовци! Точно с това ли ще ги помнят?
Така че, Дон Кикоте, дерзай! Ние, Санчовците, къде пеш, къде на магарета, къде на други моторни и безмоторни превозни средства, с колела или с крата, ще се опитваме да те следваме! От близо, от далеч, кой както може! Важното е да има един Дон Кикот, пък след него все ще се намерят последователи! Извинявайте за сравнението, но и след Христос не са хукнали всички. Само дванайсет! И то не съвсем уверени в това, което правят! Но са тръгнали! Хората също чувстват идейната близост с теб и ще те следват! И комунистическата шизофрения ще отмре като езичеството, бавно, мъчително, не без бой. Но ще умре! И хората ще знаят, че са следвали Дон Кикот! Защото и те така са искали.
ПОЗДРАВЛЕНИЯ – НЕ Е ШЕГА !!!!:-)
Горд и честен човек! Не е лесно на такива в България!
Жив и здрав да си, Иво!
Възхитително! Жив е духът на Алеко и Райко Алексиев. /Не е първоаприлско!/
Дон Кихот или не – Вас все ще Ви четат,г-н Инджев и името Ви ще се помни,а повечето “величия” вече ги забравихме.
колко дават за преброен Панчо…..
Г-н Инджев,Вие сте ми светлинката от България!Благодаря Ви!И честит празник!
Антоанета
Иво,
ще си позволя и аз една шега на днешния ден.
След години в учебниците за България ще пише “Бойко Борисов е бил министър председател по времето на журналиста и будител на българите Иво Инджев”.
Сега сериозано!
За МУТРАТА вероятно ще напишат по едно две изречения от род на “разрушил демократичните…” и “преклонение пред диктатора Т. Жовков”, но твоите книги все ще се четат.
Вярвам в това!
От сърце ти пожелавам здраве и кураж.
П.С. Колеги, помислете дали сред познатите ви е останал някой, на когото все още не сте показали блога. Да си помогнем, като разпространим словото не един от малкото достойни наши съвременници. “В началото беше словото”. Тук започва промяната!
Бог,да Ви благослови господин Инджев с живот и здраве,да Ви дари с мъдрост и сили да се борите за истината на която сте се посветил.
Здравей Иво,Здравей Дон Кихоте,
Надеждата за по-справедлив свят се крепи точно на Дон Кихот и на Санчо Панса. Трябва, обаче да измислиш нещо, не зная как, но копието да бъде смъртоносно насочено срещу тази комунистическа управленска “сволочь”. А, “санчовци” след теб ще има много. Все още има и честни хора в тази страна.
Кикот, който води към пристрастяване, е истински, макар да му идва да вие на рицаря, а и на всички нас!
Както казваше Радой Ралин: “Много лесно е да разплачеш някого, най-трудно е да го разсмееш!”
Това изкуство го владеят единици, особено в огромни мащаби! Как няма да не са бесни “бившите” другари, днешни “господа”!
Винаги обичам да казвам, че може да контролират маналото, настоящето и бъдещето, но им убягва вечността!
@bgfiles
Kогато в Германия се зададат избори, предизборните прогнози на различните агенции за една и съща партия се разминават най-много с 1,5%. А в България за една и съща партия едни дават 21,9%, а други – 30%… Ho cтaтиcтикaта е точна наука и няма как да допусне разминаване с над 8% ако се спазва методологията, зaтoвa предлагам на родните стъкмиcти да накладат един хубав огън и едновременмно да хвърлят дипломите си за висше образование в него. Не им вярвайте и убедете хората около вас да не им вярват, защото те са срам за науката, както агентдимитревците са срам за журналистиката. На българските медии не им трябва специaлен ден на лъжата, а на истината. Поздрави на всички симпатизанти на ДСБ!
Кой на кон, кой на магаре, кой на каквото може.
По-добре отколкото под опашката на троянски кон със зинала уста за благини.
“Дон Кикот” и авторът му си ги бива. Съвсем сериозно!
С дълбоко уважение:
“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.”
Бъди здарав и силен! Не е лесно да себориш с вятърни мелници, особено ако са изградени от бетонни глави. Завиждам ти, че съм толкова мързелив и не мога да пиша така.
С уважение Ви поздравявам, Дон Кикоте! Честит ден на истината – Първи април и дано сте жив и здрав дълго време да ни радвате с честни и достойни статии, а ние като Санчо Панса да ви следваме!?
Изцяло се присъединявам с уважение към цитата от МЕЧТАТЕЛ.
Поздрави за силния текст!
Пожелавам Ви броят на Вашите “Санчовци” да расте в геометрична прогресия! Дано издържите ( физически и психически ) на неравната борба, която сте повели!
Хората имат нужда от честни журналисти, така че…..бъдещето е ясно!
Здравей Иво, Благодаря на Господ 4е те има! Благодаря за вси4ко 4естно и искренно написано.Работя и живея Барселона ве4е 4 години и всеки ден 4ета твоите анализи и се гордея с теб и с вси4ки 4естни българи, които устояха на напана да не се поддадат на изкушението да си продадат душите за пари. Да слугуват на неграмотните и необразовани хора.
Загубихме младостта си в о4акване 4е сте се променят нещата, 4е ще доидат по-добри времена. 23 години в лъжи, измами, кражби, далавери, задължения на държавата т.н., които поколеия напред ще плащат.
Всяка ве4ер гледам и слушам новините в о4акване на нещо хубаво, както от 23 години насам- едно и също.
Благодаря ти за тонуса, които поддържаш не само в България, а и за вси4ки , които сме извън милата Родина. Всеки един от нас е напуснал родината си за да помогне на семеиствата си,с болка дале4 от близките си.
Пази се много ! Бог да те пази и закриля!
Следващата Ви книга може би ще се казва “Дисидент по време на демокрация”;)))
Поздрави и от мен, г-н Инджев! И аз бих искала да имам честта, да се причисля към Санчовците.Да иронизира другите може всеки, но само духовно извисен и уверен в себе си човек може да погледне с ирония към себе си. А Вие го можете. Поздрави!
42ma
На фона на цялата аморална “журналистическа” гнус у нас фактът, че имаме журналист като Иво Инджев (и още неколцина други, по-малко са обаче от пръстите на едната ръка!) показва, че работите не са отишли съвсем на поразия; докато имаме такива като Иво Инджев, още има надежда, че истината и у нас все нещо значи…
Блестящо есе. И не първото при това. Естествено продължение на перфектните коментари по злобите на деня.
Г-н Инджев, вашата независимост обръща съня на платените драскачи в безкраен кошмар.Колкото и високо да са инсталирани и колкото и да им е трудно да си броят парите.
Поздравления г-н Инджев! Някой тук каза, че е трудно да се бориш с вятърни мелници, но още по трудно е да се бориш с великани които мелят думи като мелници. Няма значение. Няма мелница дето да е вечна, а и великаните се спихват като балончета на манифестации, каквито са. Остават думите “Свободата, Санчо,…” Защото хората и Санчовците ценят храбреци като Дон Кикот, а не накипрени с отличия придворни писачи. Пък те и дворовете много, като партиите. :))
Господин Инджев възхищавам се на вашия талант. Радвам се че има хора като вас.
Предполагам, че Arthur ше ми позволи да ползвам част от един негов възхитителен коментар:”…силата на интелекта и почтеността на един мъж са сравними…”,като добавя от себе си и скромността на г-н Инджев със възвръщането на независимостта на БЪЛГАРИЯ и достойнството на БЪЛГАРИТЕ.Идва нашето време.Не сме малко.Все повече ставаме,но дотогава:”Искам съседа,който се прави на глух,да възвърне слуха си…. Искам от смях да умре и от гъдел този,който умира от скука…Трябва да свиря в глухата вечер,докато не дочуя към мене да иде гласът на хиляда тромпета далечни,Или на някой архангел невидим.”
“….обществения съвет комитет на гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската окупация в София….”
Чудя се дали сте ходили във Виена? На няколко стотин метра от един от известните дворци има паметник на Руската армия. Подобен на нашия, дори по-внушителен. Никой не го покрива с графити, нито пък напъва го демонтира. Но във Виена са европейци.
Към temerut:
Само неграмотен темерут може да сравнява Виена ( в битката за която загиват десетки-дори стотици хиляди съветски войници) със София и да бърка “руската” армия с Червената ( окупирала несъпротивяваща се България, поддържаща дипломатически с Москва, прекъснала ги,нападнала и окупирала България на 5 септември 44-та).
Така че, темерут, чуди се, но на собственото си антибългарско невежество.
Г-н Инджев, това си е стара болест да се поставя знак за равенство между антифашизма и комунизма…
Естествено, у нас това невежество бива редовно подхранвано и поощрявано, а БСП (БКП) сякаш е платила патент върху марката “антифашизъм”….
Ама то при социалистите-комунисти логика няма даже и със свещ да я търсиш….те за това и си избраха за баш-шеф човек без един ден трудов стаж ( представям си как ще защитава трудещите се…).
Със същата “логика” излизат и лъжат за “евтиния” ток от Белене