Много са заблудите, с които ГЕРБ се опитва да „омагьоса” избирателите в оценките за себе си преди парламентарните избори, но най-голямата е мнимата „твърдост” на партията пред Русия.
За пример обикновено ни дават протаканото три години решение за спиране на АЕЦ „Белене”. Това престъпно протакане струваше на България още милиард евро- т.е. над двойно повече, отколкото похарчиха от тройната коалиция със заложената от нея финансова бомба в блатото край бившия концлагер.
За внимателния наблюдател е ясно, че решението за спирането на проекта от 28 март 2012 г. очевидно имаше пряка връзка с небивалия ентусиазъм, с който Борисов реагира на няколко протеста през януари същата година срещу шистовия газ и разпореди на парламента за по-малко от седмица след тях да угоди на руския натиск България да си забрани дори да знае, дали поне хипотетично разполага с тази суровина, конкурентна на руския монополен внос в страната ни.
Колкото и да се перчеше чрез глупостите на Дянков да „напляска” руснаците, двойнственият Борисов ( зодия близнак) така и не поясни например защо се е „чул” с Путин в навечерието на решението си да подаде оставка, като същевременно остави без коментар спекулациите, че бил посетил американското посолство в София.
От преписката относно съдбата на паметника, прославящ съветската окупация в центъра на София, която публикувам днес ( научаваме отговора с половин година закъснение след съответното запитване?!), можем да съдим обаче за това чии интереси защитаваше на първо място кабинетът „Борисов”. От политическия кабинет на външния министър Николай Младенов отговарят на писмо на Инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия на практика така, че да зарадват в Кремъл.
Договорът, на който се позовава българското министерство, без да бъде секретен, беше крит на практика 17 години, през които кой ли не се позоваваше на него, без той да е познат на публиката. Именно в този блог го публикувах за първи път на 27 ноември 2010 г.
В т.14 от него са изчерпани трите хипотези, според които България поема задължение като осигуряване на достъп: към костници, военни гробища и „културно-исторически ценности”. Въпросният съветски паметник, извисяващ се агресивно над българската столица, доказано не отговаря на нито една от тези хипотези. Въпреки това обаче, както ще видите, от българското(!) министерство говорят от името на една друга държава ( включително и покойната съветска)- при това в преамбюла на договора ясно е посочено правото на всяка от страните да постъпва суверенно спрямо този договор, включително като го прекрати, ако пожелае ( с година предизвестие).
На отговарящите от българската страна явно е наредено да намерят пролука и те я откриват в „ценностите, свързани с историята и културата на Русия”. Иначе казано, от българското министерство се произнасят с оценка, кое е ценно за Русия ( защото от Москва били пращали ноти в този смисъл, както ще видите от аргументацията на отговора):
член 14
Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани в Русия ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.
Ако руските искания са по-важни за България от исканията на българските граждани, защо изобщо имаме българско правителство?
Ако руските интервенции за съветски паметници са толкова решаващи за българската позиция, защо тогава заместник-министърът на външните работи Марин Райков отказва на руския посланик Юрий Исаков Русия да вдигне край Шабла паметник на съветски подводничари. Припомних този факт, описан в книгата ми „Течна дружба” и той обиколи света чрез цитирането му в лондонския „Файненшъл таймс” и московския „Коммерсант” в деня на назначаването на Марин Райков за служебен премиер на България.
Непреходна максима ли е тук да се охранява съветско-руският интерес, при положение, че при наличие на суверенна българска воля през пролетта на 1993 г. представителите на българския народ в Столичната община гласуваха решение за демонтиране на този паметник, което не е отменено и до днес, но е спряно в последния момент под външния руски натиск от правителството на „Мултигруп” по онова време?
Очевидно е, че става дума за волята да бъдеш защитник повече на българския, отколкото на съветско-руския интерес в България.
Изводите оставям за онези, включително за „най-десните от десните”, които зоват да се гласува на ГЕРБ като „по-малкото зло” или като за автентично прозападна партия. Защото шарани има не само в гьола край Белене. Нека погледнат в очите истината и да им се проясни в мътилката дали там случайно не „плава корабче” и по-точно: руска подводница.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ПОЛИТИЧЕСКИ КАБИНЕТ
Към № 12ПР-1136
ДО
Г-жа Валентина МАРИНОВА
СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАРИНОВА,
В отговор на писмото, заведено с № 12ПР-1136 на 18.09.2012 в „Приемна” на Министерството на Външните работи (МВнР) и подадено от името на Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” (Сдружението), относно тълкуване на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, съставен в София на 4 август 1992 (Договора от 1992), в сила от 1 април 1993, моля да имате предвид следното становище на експертите от министерството:
В чл. 14, ал. 1 от Договора е уговорено задължение на всяка от страните да полага необходимите грижи и да предприема необходимите мерки за намиращите се на нейна територия ценности, свързани с историята и културата на другата страна.
В цитираното по-горе писмо се съобщава, че Сдружението е получило писмо от бившия министър на културата в България, както и становище на Националния документален архив към МК, според които Паметникът на Съветската армия в София (Паметникът) не е/не притежава статут на недвижима културна ценност според българското законодателство.
Този паметник обаче е “ценност,свързана с историята и културата на Русия” – на “другата страна” – по смисъла на посочената по-горе клауза в Договора. На това основание руската страна многократно е отправяла вербални ноти по повод на състоянието на Паметника на Съветската армия.
Международноправно задължение за съхраняване на културно-исторически паметници и други обекти на материалната и духовната култура на другата страна правителството на Република България е поело и в чл. 10, ал. 1 от спомената по-горе Спогодба от 1993. според тази разпоредба „специално внимание се отделя на опазването на паметници и паметни места, свързани с историята на двата народа и за осигуряване на свободен достъп до тях”. Това задължение е независимо дали тези паметници или паметни места се смятат за културна ценност съгласно законодателството и на двете страни.
Съгласно Договора от 1992, не е от компетентността на МВнР или на друго българско ведомство да прецени доколко паметникът представлява културна и историческа ценност за другата договаряща се страна, в случая Руската федерация. В този смисъл, по силата на чл. 14, ал. 1 на Договора от 1992, за Паметникът на Съветската армия от българска страна следва да се предприемат мерки за запазването му.
С уважение:
Валери Р. РАЧЕВ
Началник на Политическия кабинет
Писмо до Министъра на Външните работа на България
ДО
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО: ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧЕН ПРЕЗ 1992
ОТ: СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Обръщаме се към Вас с молба да ни предоставите компетентно становище относно тълкуването на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подписан през 1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин.
Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия е юридическо лице със статут на сдружение, съгласно българското законодателство. Интересът ни към този договор е продиктуван от факта, че член 14 от него често се цитира като най-сериозен и силен аргумент паметникът на съветската армия в София да не бъде демонтиран и преместен от центъра на столицата ни. На този договор често се позовават някои български организации, които смятат, че той е защитен от демонтиране според член 14 на въпросния договор.
Член 14 гласи:
„Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия, ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член”.
Нашето сдружение получи писмо от бившия зам.-министър на културата Тодор Чобанов, в което той изрично заяви, че паметникът на съветската армия не е недвижима културна ценност според българското законодателство. Разполагаме и със становище от Националния документален архив към МК според което „ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ в гр. София не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство /ДВ бр.19 от 2009 г./.”
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Този спорен „паметник” продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и недемонтирането му в последните 21 години е крещящ и позорен акт за една демократична държава, за каквато се представя Република България. Паметникът на съветската армия окупаторка продължава да е символ на една лъжа, която е видна още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”. Смятаме, че паметникът е безкрайно унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който вече няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му и неговото преместване на подходящо място, ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни.
Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин, Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП.
Разчитаме на експертите от Министерството на Външните работи да ни дадат становище относно това доколко ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ касае паметника на съветската армия в София.
С уважение: ………….
Писмото е внесено в МВнР на 18.09.2012
Че защо не си вземат всички “ценности” и да си ги пазят на сигурно в Русия. Щом са им толкова ценни.
Г-н Инджев, напразна е борбата…
Питате се дали ДОГОВОРЪТ ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ касае паметника на съветската армия в София.
Ами явно го касае, защото днешна Русия е просто проекция на бившето Се Се Се Ре.
Някаква дяволска амалгама е днешна Русия – съчетаваща хем болката по “изгубения” интернационален комунизъм, хем национал-болшевишкия експанзионизъм на товаришч Сталин, пардон Путин.
И в допълнение, в днешна Русия никога не може да има декомунизация, нито разграничаване от престъпленията на Съветска Русия, там такъв въпрос никога не е стоял на дневен ред. Има единствено носталгия по СССР и нищо друго.
Г-н Инджев,
Тъй като този паметник е “експертно” класифициран от външното ни министерство, като “ценност,свързана с историята и културата на Русия” имам следното предложение, за което се основавам, както следва:
1. У нас е станало вече традиция наши културно – исторически ценности да се пазят в чужбина с аргументи за “по-добро съхранение” Като примери бих споменал “Лондонското” четворо евангелие, История Славяно Болгарская, Държавните ни архиви отпреди 1944 и т.н.
2. Ние обаче, като културен народ не желаем да отвръщаме по същия начин на другите. Знем колко би се засегнало националното им честолюбие.
3. Най-малко пък желаем да причиняваме такава болка на братския ни руски народ.
5. Ето защо предлагам с най-топли и братски чувства да се лишим от тази толкова голяма “ценност,свързана с историята и културата на Русия” и я предоставим на братушките да си я вземат обратно. Могат да я демонтират, за което ще им окажем пълно съдействие и да си я монтирт у тях, на което си желаят подходящо место, което да осигури нейното запазване през вековете. Могат да си монтират този паметник и на “Червения” площад, ако искт мисля, че би стоял много добре там. А и у нас има опасност разни хора не разбиращи от истински “ценности свързани с историята и културата на Русия” да го цапат с бои и спрейове, като вече се е случвало.
6. Повечето от нас които от години сме свикнали даживеем без нашите си културно исторически ценности няма да загубим кой знае колко със загубат и на една чужда такава а ценителите и тънките познавачи на руската култура ще бъдат горди да приемат жертвата за своите руски братя.
Тръпки ме побиха!
Значи за най-големият паметник, заемащ няколко декара в центъра на БЪЛГАРСКАТА столица София:
“не е от компетентността на МВнР или на друго българско ведомство”
казва
Валери Р. РАЧЕВ
Началник на Политическия кабинет
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Това е прав текст команда “На колене!” на българските граждани пред Съветския съюз и Русия. Явно с думи не може. Сега май следва да минаваме в нелегалност, за да защитаваме достойнството си. Така ли? А другарите приветствам: Добре дошли обратно в “едно време”!
Уважаеми г-н Инджев,
Подкрепям силно позиции, които спомагат за това хората отново да почувстват справедливостта. Започнах да чета блога Ви сравнително скоро. Като човек, който живее в чужбина и се интересува какво все пак се случва в България, се опитвам да търся медии, който сравнително коректно да препредават картината на събитията в страната. Така попаднах и на този блог. Особено интересна за мен е темата ГЕРБ и начина по който Вие гледате на нея. Аз лично ще се радвам, ако напишете една обширна статия в която освен посочването на недъзите, се посочат и истински възможни и приложими алтернативи. Вие сте човек с изключително богат опит, който не е свързан само с политиката в България. Смятам, че много добре бихте могли да анализирате, какво е възможно не само от политическа гледна точка, а и от обществена. Реалната оценка и реално приложимите алтернативи са от изключително голямо значение, особено в този много тежък за България момент. Икономиката се крепи на вярата, а тя е дефицит в България, тъй като е безкомпромисно ограбена. Чудесно е да има свобода да се критикува, но и критиката може да бъде точно толкова разрушителна за едно общество, колкото е корупцията, политическата проститу“ия и моралният опадък, когато не се показва алтернатива. Приложима, реално осъществима алтернатива. Точно една такава алтернатив си пожелавам да видя в този блог.
Поздрави и успех
В.
Драги Инджев, абсолютно съм съгласен с болшинството от критиките ви към ГЕРБ. Признавам и правото ви да сте определено пристрастен при тълкуването на някои от действията им. Мисля си, че очевидната ви цел да накарате дясномислещите гласоподаватели да се откажат да гласуват компромисно за Борисов,защото той по същество не се различава много от БСП, не би могла да се постигне, без да посочите коя е СПОРЕД ВАС алтернативната на БСП/ДПС/ГЕРБ/Атака РЕАЛНА, А НЕ БЪДЕЩА партия. В блога ви, като антитеза на това ми пожелание, непрекъснато се пише, че всеки трябва да мисли с главата си и да гласува по съвест. И все в тази насока, която явно не е чужда и на вас самия. И чудно защо АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ МИСЛИТЕЛИТЕ НЕ ПРЕДЛАГА ПРИЕМЛИВА КАНДИДАТУРА. А и тезата, че всеки сам трябва да стигне до подобно прозрение някак олеква, след като всекидневно, с 99% от статиите си в този блог, вие се опитвате да “подпомагате” самостоятелното мислене в насока “никога ГЕРБ”. Пак повтарям, никак не съм чужд на тази аксиома, защото приемам, че в най-общ аспект Борисов е вреден за бъдещето на България. Въпросът на който вие упорито не желаете да отговорите и по този начин позицията ви много олеква е КОЙ ТОГАВА? Вие сте умен човек и знаете, че отричането е нещо полезно и лековито, но по принцип – непродуктивно. За това си позволявам за пореден път да ви призова ДА ЗАЕМЕТЕ ЯСНА ПОЗИЦИЯ – НА КОГО СПОРЕД ВАС ТРЯБВА ДА СЕ ДОВЕРИ ПРОЗАПАДНИЯ, ДЕСЕН ИЗБИРАТЕЛ, В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ?
Към Orlin:
Пиша каквото мисля и мисля, че не съм този, който може да мисли ВМЕСТО вас ( с малка буква, защото не се обръщал лично към Вас, а към всички, на които не съм отговорил и няма да отговарям на опитите да бъда накаран да вдигам лозунги и да заместя собствените ви решения).
Нека този паметник ни бъде като обица на ухото за да ни напомня, че Русия винаги е била и ще си остане враг на България.
Към Орлин:
Знам, че очаквате отговор от автора на блога, но аз бих ви дала своето мнение. Гласувайте за ДСБ!
Дивашката кагебистка кремълска сган няма никакво основание и право, да говори за исторически и културни паметници и ценности.
Унищожавайки уникални и безценни , движими и недвижими хилядолетни исторически и културни паметници след 1917г.
А след 1945г. в Източна Европа – религиозни храмове и църкви.
Каква култура , какви паметници са успели да създадат от 1918г. насам?
Освен разбира се над 50-те им милиона невинни жертви.
Първо трябва да издигнат ВСИЧКИ надгробни плочи на унищожените от тях хора , и унищожените от тях човешки съдби.
Този сизифовски труд ще им отнеме многократно повече време от ТОТАЛитарното им царуване простиращо се вече близо 100 години.
Ако прибавим и времето необходимо за възстановяване на УНИЩОЖЕНИТЕ от началото на царуването им действително безценни и автентични материални и нематериални паметници ,то в Кремъл трябва да остане свободна от кагебистко дивашко присъствие поне няколко хиляди години.
А колкото до МОЧА, това не е паметник , защото не отбелязва нищо, което би трябвало да отбелязва един паметник.
Унищожението на духа и целия хилядолетен опит на един народ не заслужава мазохизма , с който лековато приемаме садизма отправен към нас и вграден в МОЧА от създателите му.
А путинските кремълски “историци” , имащи непреодолимо желание да отбележат някакво ДЕЙСТВИТЕЛНО историческо събитие , да вземат и да построят паметници на Вермахтът , който загуби милиони войници в СССР, от Ленинград чак до Сталинград, и за капак на всичко това, може и един хитлеристки монумент да въздигнат насред Червения площад, който да напомнят за сраженията водени в СССР от Вермахтът през 1941-44 година.
Към Валя. Благодаря ви Валя за ясната позиция и препоръка! Но наистина очаквам подобен искрен отговор от Иво Инджев, придружен (по възможност) от по-задълбочен коментар. Защото той е обществено значима личност и е редно да го направи най-накрая.
За ДСБ си струва да се гласува дори само защото комунетата и герберите ги е страх от Иван Костов и пред него не минават селските им, корумпирани и милиционерски мурафети. Важно е да е в парламента за да ги респектира. Друг е въпросът, че ни трябва печелеща изборите дясна партия.
Колкото до паметника – трябва да се премахне като незаконно и оскърбително строителство.
Отдавна предполагах че тук(ivo.bg)се дава лек уклон към ДСБ. Чета г-н Инджев редовно, и 99% съм съгласен с написаното от него. По-умен, ерудиран и честен човек е от мен. Вярвам му. Но, и на мен това не ми допада че между редовете проличава за кого е. Което не е лошо. Но, аз лично виждам и в Гаргамел също толкова греди в очите калкото и на Бойко. Не съм гербераст(както казват серГейте). Но някак г-н Инджев като че ли косвено подкрепя ДСБ. Хубаво, но какво от това? Аз също се колебая дали за тях или за ГЕРБ да пусна листчето…. И, колко ще гласуват за ДСБ? Не достатъчно! Така че пак си мисля че за ГЕРБ в момента е най-малкото зло за Родината! Уважавам мнението на всеки, много на г-н Инджев. Обикновен човек съм, никой не може да ми нареди да хейтърствам и да пиша каквото и да е. Но, моля, ВИЕ, Журналистите, Елита на нацията, Трябва да си сложите главата в торбата и да застанете на страната на която сте избрали! Защото такова е ВАШЕТО ПРИЗВАНИЕ! Аз съм никого! И да кажа или не, кой ще ме чуе?! Да псувам комунистите, против съм памятника МОЧА, против Беляне съм, но ако можеше да ме чуят хора, колкото г-н Инджев, Щях да застана пред тях със своята съвест и чест, и за кажа аз съм за този и този! А, не завоалирано, лУеко хумористично и с пиниз да намеквам, пък после да кажа “че не съм този, който може да мисли ВМЕСТО вас”. НО си ТОЗИ който има МОРАЛНОТО ПРАВО ДА Е ДОРИ И ПРОСВЕТИТЕЛ! Да каже, ДА, заставам зад решението си! Пък каквото ще да става. Костов е най-подходящия за НАШАТА Родина сега! а, не шушу-мушу, ама аз казах, ама не точо, и т.н.
Кой, ако не ВИЕ, с вашите познания, езици, интелект, морал, контакти, и информация от първо лице трябва да кажете на нас, необразованите, смачкани до ежедневно оцеляване, и омерзение, смачкани от злоба, и държавен терор, без бъдеще, без БЪДЕЩЕ и на децата ни!!!!! Как да разберем кой ни лъже НАЙ-МАЛКО? Да, НАЙ-МАЛКО! Защото човек зверски затъпявяа от скотски и безперспективен живот дори и за децата си(те вероято никога няма да помиришат западен ВУЗ, камо ли гранцата да прекрачат), но пък ще плащат Белене, на ЧЕЗ, и т.н. Също и всевъзможните социални помощи на българските граждани с преференции от не български етнос. Затова се МОЛЯ, КАЗВАЙТЕ НЕЩАТА ТОЧНО И С ИСТИНСКИТЕ ИМЕНА! Знам че не ви е страх, имайте позиция….
Искренно се надявам г-н Инджев и всички достойни журналисти да не изтълкуват грешно това мое писмо, и отчаян апел. Пиша го само защото знам че поне ще се чуе.
Моля за прошка. И искренни уважения!
България има нужда от водачи, смели и …желуезни. (от Перник съм и затова се бъзикам с У(но не съм комунист)).
Към Орлин:
Номерата са раздадени от ЦИК – правилният номер е 27!
Към Орлин,РК и други такива:
Ако разбирате казаното в БИБЛИЯТА,без съмнение ще се справите сами с отговорите,които търсите тук.Така че, най-напред БИБЛИЯТА.
Много хубава статия. Бих препоръчал също статията на Едвин Сугарев: http://www.svobodata.com/page.php?pid=11248&rid=6
Ето и цитат: “Пригласянето в хора на всички, които искат ГЕРБ да потъне в политическото небитие, е именно работа в полза на БСП и нейните московски кукловоди – и то не само защото – благодарение и на провала на “традиционната десница” – днес отстраняването на ГЕРБ минава през връщането на БСП на власт.
Изумен съм от неграмотното, бих цитирал – безгръбначно отношение на поредният високопоставен БГ-чиновник към “Ръша”!
1. Няма такова нещо като културна ценност за една страна да бъде, че е ОКУПАТОР на друга страна, какъвто е случаят със Съветската армия – СССР и България – състояние на война, обявена от СССР на 05.09.1944г. Това е международен правен термин – обявяване на война!
2. България е ПОБЕДЕНА СТРАНА във ВСВ, а ОКУПАЦИЯТА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ продължава до 1947г. официално и неофициално поне до 1990г.
3. Като своеобразен връх в ОКУПИРАНА БЪЛГАРИЯ, българският Сталин – В. Червенков издига за сметка на българската държава този позор /завършен през 1953г./, наречен ПСА, като благодари за поредното “ОСВОБОЖДЕНИЕ” на кукловодите от Москва.
4. Не зная къде работи въпросният г-н Рачев в момента,въпросният началник на политически кабинет, но той трябва да бъде подведен под отговорност за държавна измяна, след като в качеството си на представител на МВнР си позволява официално така да тълкува международни договори, вкл. от близкото и не толкова близкото минало.
5. Що за “политически сигнал” е това писмо от този мазен чиновник,представител МВнР към ЕС и НАТО?
Кръстев, злобата на Сугарев против ДСБ е в полза на комунистите от БСП и ГЕРБ.
1.За паметника съм си дал мнението-включил съм се към сдружението за пре-
местване на паметника.
2. Уважаеми РК явно сте си превърженик на ГЕРБ и знаете ли откъде вадя заклю-
чение: от израза -аз лично виждам и в Гаргамел и т.н.Аз бях един от основателите
на СДС ,а след това и на ДСБ,до сега съм гласувал за СДС а след това за ДСБ и се-
га пак с внуци и дъщери ще гласуваме за ДСБ с номер 27.
Към Светослав Кръстев:
Аз пък бих Ви препоръчал да помислите върху следния въпрос.Защо ръководителя на ГЕРБ е бил награден с орден от ФСБ на Русия?
Към Светослав Кръстев:
Благодаря ви! Едвин, както винаги, е на ниво. Препоръчвам на всички, които малко първосигнално избират “очевидното” решение Ив.Костов, да прочетат преди това какво мисли Е.Сугарев по въпроса в
http://www.svobodata.com/page.php?pid=11248&rid=6
На времето по “невнимание” станах “член”, ок. Сега предлагам на бартушките, (иначе безкрайно хубави обикновени човеци) да си изнесат всички боклуци,свързани с тая идиотска история, включително и педерастката мраморна плоча на храм-паметника Шипка. Русите, румънците, финладците, украинците, беларусите и т.н. руски воини, загинали за нашата свобода нямат нищо общо с престъпната по презумпция азиатска вълна, настъпила в страната ни след 9.09.1944 година
“не е от компетентността на МВнР или на друго българско ведомство” Това е достатъчно в нормална държава прокуратурата да повдигне обвинение за национално предателство на този “български” чиновник.
Г-н Инджев гледах снощи вашето изказване на протеста. Направи ми впечатление, че бяхте наобиколен от много национални медии до момента, в който заговорихте за най-големия монополист в България Русия. Май остана само канал 3.
“Гьол с шарани” е много хубава метафора. Е ги и тук питат за кои да гласуват.
Искат да ги хване г-н Инджев за ръчичка и да им пусне бюлетината. Иначе ще му се хванат за панталона и ще циврят. Добре че някой тук им подаде Сугаревата дрънкулка, че се залисаха.
В централните софийски гробища има място където са погребани загинали руски воини през руско-турската война 1877/1878г.,но когато човек се загледа в надгробните плочи с изненада ще установи, че всички починали са след 1931г.
След като дясната опозиция е разединена (защо?) какво остава на избирателя, който не желае да гласува за лявата столетница? ГЕРБ. Друг начин няма г-н Инджев. Наблюдавах президентските избори в Мексико през миналата година. Мексиканците искаха Обрадор но не стана. Пеня го избраха и всички западни правителства го подкрепиха. Ама имало корупция… има и при нас. Но има нужда от стабилност. След като Европа застава за ГЕРБ това му остава на избирателя. НЯМА КЪДЕ ДА ХОДИ. Тъжно но това я чака България. Разединението на десницата (Синя или каквато е там) допринася за това. Разбира се избирателя може да се реши на нещо като в Италия и те сега смучат пръсти и се молят за правителство. Бепе Грило (професионален клоун/комик) държи баланса и се е запънал. И какво ще промени с ината си? България си е обречена да страда и понеже винаги сме били сплотенни ще “цъфнем” съвсем.
Г-н Инджев благодаря за информацията че родните петоколонници са измъдрили “обяснение” за нежеланието си да изпълнят демократично взети решения. Но това което чета в статията означава още и че по силата на това споразумение държано на тъмно 17 години МОЖЕ ДА СЕ ИСКА СВОБОДЕН ДОСТЪП ДО БЪЛГАРСКИТЕ АРХИВИ КОИТО СА СИ ПОВЕЧЕ ОТ БЪЛГАРСКО ИСТОРИЧЕСКО И КУЛТУРНО НАСЛЕДИЕ КОЕТО Е ОТВЛЕЧЕНО И ЗАТВОРЕНО ЗА ОЧИТЕ НА ОБЩЕСТВЕННОСТТА. Мисля че в тази насока трябва да се пробва и да се действа и след като това споразумение е международно, да се направи официален иск към някоя международна институция (може би съда в Хага) за достъп на което Руската страна като съучастник в престъпленията на комунизма срещу човечеството и българското и послушно копие да не могат да отговарят с цялата си наглост както е в случая.
Иначе мога да споделя че използвах оскъдното първо пролетно слънце на неделния ден за една екскурзия при която реших да посетя едно американско военно гробище, да повървя между белите кръстове и шестолъчните звезди на тези които са спрели по-нататъшната инвазия на съветската армия в Европа. Имаше хора, просто посетители, имаше и близки които търсеха гробовете на своите дядовци. Размених няколко думи с някои от тях и с администратора на музея. Нашият дядо не беше там, той се е върнал жив, по думите на баба ми доста след края на войната, тя изнемощяла и болна изкачвала всеки ден баира край селото с две малки дечица да гледа дали ще се зададе някой от далечината, докато един ден той се появил, гладен, изтормозен, брадясал и много много въшлясал. Той стигнал до Печ и Надканижа в състава на 31 железен силистренски полк. Затова ние с малката ми племенница тъй като не бяхме подготвени отидохме в гората наблизо и набрахме малко букетче със свежи пролетни цветя и сложихме на кръста на железния генерал Дж. Патън. Който за жалост така и не дочакал заповедта да изхвърли руснаците зад Висла, подчинил се на заповедта да не влиза в Прага и все пак това че сега имаме все още някакви надежди за цивилизационно и европейско развитие го дължим на такива като него и на загиналите му войници.
шистовия е ясен, защо се подминава черноморския…….
Samo za maloumnite ne e iasno che ruchichkite na rusia tegliat koncite na GERB, stoletnicata, NDSV, Ataka i niakoi drugi izhurzuleni v rezultat na socialisticheskoto minalo + neugasima liubov kum rusia i neinite rubli nai-veche formacii. Dokato tezi NECHESTIVI ruchichki ne budat otsecheni nishto dobro ne chaka teritoria BG!!!
О, неразумни и юроде, поради что се страхуваш да гласуваш със сърце? Нима г-н Инджев напразно ни представя тези блестящи анализи? Нима е по-добре да търпим още едно некадърно, корумпирано и еднолично управление?
Г-н Инджев,
Споменавате отказ на Марин Райков за издигане на паметник за загиналите съветски подводничари при диверсия на българския черноморски бряг, но такъв паметник всъщност съществува, само че при нос Лимнос /Царево/. Мисля че имам и снимков материал от едно морско лято. Много ме заболя като го видях и веднага се сетих, че и преди съм чел ваши статии по въпроса.
Успех!