Когато медийните тиран(т)и паднат, ще им лъсне заникът

Когато раздавачите на порциите в българските медии, маститите собственици и главни редактори от Българския медиен съюз, възроптаха на 29 март в своя декларация срещу „група български журналисти на свободна практика”, че били виновни за дискредитирането на медиите ( им), бяха прави в едно: свободата на свободно практикуващите е убийствено опасна за тях. Защото практикуващите безплатно журналисти казват и пишат в интернет истини, които не могат да прозвучат от скъпо платените трибуни. А това се разчува и „реномето” на несвободно практикуващата журналистика ще продължава да ерозира, докато някой ден се срути върху главите на виновниците, когато медийните тиран(т)и паднат и им лъсне заникът.
Вижте какво не може да се види в медиите, в които не се практикува свободно. Двама свободно практикуващи журналисти в две статии обясняват това, което много други колеги знаят, но нямат свободата да заявят.
Статиите на Иван Бедров и Иван Бакалов са от онези, които отсрамват българската журналистика, приклещена в царството на мълчанието.(ivo.bg)

Кой диктатор си дава властта
Ivan Bedrov

10 апр 2013
„Мен ме обвиниха няколко негодници, че съм диктатор. Кой диктатор си дава оставката, кой диктатор си дава властта! Това, че при нас има ред и дисциплина, не значи, че има диктатура“, каза Бойко Борисов пред 14 хиляди партийни активисти на ГЕРБ, които бяха изпълнили спортната зала „Арена Армеец“.
По думите на Цветан Цветанов 800 души са работили за подготовката на този спектакъл – демонстрация на богатство, самоувереност и лош вкус. Десетки автобуси докараха от страната актива на партията, а хората бяха допускани в залата, само ако покажат билет с надпис ГЕРБ. Срещу билета си те получиха освен бляскавото шоу и знаме, балон, ключодържател, лукче с надпис ГЕРБ и карти за игра с емблемата на партията.
Картите заемат особено място в културата на тези хора. Бойко Борисов обясни преди две години честите си контакти с шефа на „Лукойл“ за региона Валентин Златев именно с игра на карти: „Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят и вика: “Терца”. Има седем, вале и асо и вика “Терца”!“. А миналото лято правителственият самолет превози аматьорските отбори на Бойко Борисов и разлюбения вече лобист Емил Димитров, защото двамата играли на вързано в резиденция „Евксиноград“ и загубилият премиер трябвало да изпълни едно желание на партньора си по карти.
Церемонията в „Арена Армеец“ имаше двама участници – един водещ и един награден. Цветан Цветанов влезе в ролята на спортен коментатор и съобщаваше от трибуната кой от водачите на листи излиза на сцената, описваше пътя му до сцената, информираше с кого се здрависва и прегръща по пътя до сцената: „Ето, Деси Танева в момента приема поздравления от Станка Златева…“ Бойко Борисов получи наградата – номинация за втори премиерски мандат и аплодисментите на седящите на първия ред шефове на Европейската народна партия (ЕНП) Джоузеф Дол и Антонио Лопес, видни десни политици от европейски държави, трикратният бивш премиер на Турция Месут Йълмаз.
На пръв поглед представлението напомни на срещата на върха на ЕНП, проведена в София точно преди 12 години. На 5 април 2001 година в НДК няколко десни премиери от Европа пожелаха успех на Иван Костов два месеца преди той да изгуби изборите. Сега отново има пожелания за успех, отново има заклинания, че „само ГЕРБ може да спре бившите комунисти“, но има и една разлика – засега никоя партия не заплашва първото място на ГЕРБ на изборите.
Изключително скъпото представление напомни повече на телевизионните предавания от нощта на последната изборна победа на Владимир Путин, както и встъпването му в длъжност отново като президент преди година. Подбрана публика, ефектна режисура, големи екрани, много светлина, а двамата Първи играят така, все едно ходят върху водата. Камерите пикират от високо и прелитат ниско над публиката (устройството се нарича пантограф), кадрите на двамата лидери задължително включват и десетократно по-големия им образ върху видео стените. Ако задачата е била да се копира шоуто на Путин и Медведев, то тя беше изпълнена перфектно.
ГЕРБ е на път да остане единствената забележима партия по модела на „Единна Русия“. На пръв поглед това е следствие от обърканите послания на БСП, нищоговоренето на партията на Меглена Кунева и латино сериалите в десницата. На втори обаче се вижда милиционерският и медиен ресурс, който в последните години услужливо подпомагаше процесите в България на гражданите и в бившата Синя коалиция. Следващата стъпка на ГЕРБ е не само да акушира ментета като Яне Янев и някои от т.нар. партии на протестиращите, но и открито да започне да завзема пространството с фракции ГЕРБ – Либерали, ГЕРБ – Ляво крило, ГЕРБ – Зелени и т.н.
Като се вживееш в ролята на Путин вече можеш да говориш наистина каквото си поискаш. „Ние нямаме нито една медия, медиите са на БСП, ДПС, Атака и СКАТ“, каза Бойко Борисов. И вече няма кой да му припомни публично, че медиите са или собственост, или силно зависими от кръга около Корпоративна търговска банка, която беше щедро захранвана с държавни пари от правителството на Станишев и още повече от правителството на Борисов.
Вече обаче няма кой да го каже на глас – нито медия, нито партия. На този фон Бойко Борисов изигра картите си брилянтно – подаде оставка наужким, но Цветанов пордължава да го нарича „премиера Борисов“; хората се стреснаха от хаотичния крясък по улиците, усилен многократно от „гражданските студия“ на телевизиите; накрая избирателите си казаха, че е по-добре да има ред, макар и лош. И започнаха отново да заобичват ГЕРБ. Блъфирането в тази игра успя. Затова отговорът на въпроса на Борисов „Кой диктатор си дава оставката?“, вече е ясен – само този, който добре играе карти. А останалите сме негодници.
DW

Изборите няма да ги спечели ГЕРБ или БСП, а Групировката
9 Април 2013
Иван Бакалов

Ако някой си мисли, че изборите ще ги спечели ГЕРБ или БСП, греши. Изборите са само за парлама. Всъщност на власт е Групировката. Коя е Групировката? Трудно е да се каже с имена, но става дума за един конгломерат от политика, бизнес, капитали, разделен основно между Борисов и Доган.
Чу ли някой един детайл в изказването на кандидат-премиера на БСП Орешарски по „Панорама”? Как той каза, че не е проблем, дето парите на държавата са в Корпоративна търговска банка? Само тази реплика говори ясно нещо много просто – който и да дойде на власт, Корпоративна търговска банка (КТБ) и целият медиен конгломерат зад нея с вестниците и телевизиите на Пеевски, ще продължат да печелят от парите на държавата. Не било проблем…
Какви притежава КТБ? Вече никой не знае. КТБ е 32% собственост на омански фонд. Тя купи „Булгартабак” в съдружие с руската Външнотърговска банка, в която също има арабски капитали.
КТБ купи и БТК-Виваком, пак в съдружие със същата руска банка. КТБ в конгломерат от свързани фирми и лица притежава две от фирмите за цифровизацията, две телевизии, десетина вестника, печатници, радиа. Хора и фирми, свързани с КТБ притежават електроцентрали, винарски изби, предприятия, земи.
Това е най-голямата групировка, която е създавана в България от Мултигруп насам. Това не става ей тъй, от трудолюбието на един мустакат банкер. За разлика от Мултигруп, Групировката хвърли много пари за медии, чрез които рекетира и обслужва политици. Друга банка, която стана частично собственост на омански фонд, пък сложи ръка върху вестниците “Труд” и “24 часа”. Уж няма нищо общо. Въпрос на време е да стане ясно дали и как е зависима и бТВ от конгломерата зад КТБ.
Държавните пари са набутани в КТБ по искане на Доган при Тройната коалиция. При Борисов тези пари в КТБ бяха удвоени, а малко преди това 32% от банката стана оманска собственост. Срещу държавните пари (90% от фирмите в енергетиката – НЕК, АЕЦ, Булгаргаз и др., БДЖ и др.) банката плаща 1,5% лихва, както сам призна публично шефът на КТБ Цветан Василев. Като се знае, че лихвите по кредитите у нас са към 15%, всеки сам може да направи сметката за какво става дума.
Банкерът Василев даде необичайно агресивно интервю срещу президента Плевнелиев в австрийски вестник. Това може да направи само
човек, който се чувства по-силен от държавата

И който е накаран от хората зад него да го направи. Иначе банкер да се заяжда с президент – такова животно по света няма. Причината е проста – на служебното правителство, назначено от президента, му хрумнало да помисли за правила как да се избират банки за сметки и депозити на държавни компании. Тоест – временното правителство аха да посегне на Групировката, която паразитира върху държавата. Това вероятно ще се размине след предупредителната атака.
Очевидно Групировката е толкова силна, че предложеният от БСП за премиер Орешарски е трябвало да направи публично заклинание в „Панорама”, че няма да й пречи. Той е накаран да каже това по телевизията, иначе ще го отсвирят като кандидат, най-малкото ще го смачкат медиите на Групировката.
Всички помнят как Доган публично унизи премиера на тройната коалиция заради Пеевски. Когато Станишев уволни зам.-министъра на „Бедствията и авариите” Пеевски, само след две седмици го назначи отново, принуден от Доган. От Доган тогава зависеше правителството. Той дърпаше конците, както и сам каза в един разпространен видеозапис преди изборите (виж тук). Затова мнозина гласуваха за ГЕРБ, за да отстранят Доган и корупционните му схеми от властта.
И?
Всичките закани на Борисов как ще разследва Доган, Пеевски, министрите от ДПС и т. н. останаха празни приказки. Съществуващите схеми се развиха, появиха се и нови. Това разрастване на банката и включване на нови акционери дали не беше
видимата част от мутренските маниери
– пускаш ни да влезем в бизнеса, ще има за всички? В колко още бизнеса така се е разпростряла като тумор Групировката?
Има основания политологът Евгений Дайнов като нарича ГЕРБ не партия, а групировка. Но Групировката е нещо друго, над всичко, ГЕРБ е само елемент от нея, нейна маша.
Доган остана силен и след като падна тройната коалиция, чувстваше се добре и при ГЕРБ. Срещу какво – той си знае. И сега, когато той не се кандидатира за депутат, неговите аватари Пеевски и Лютви Местан са водачи на по две листи на ДПС. И валсът на медии, държавни пари и власт ще продължи.
Може да е парадоксално, но дори когато Борисов публично напада Доган (театралното му изявление пред парламента, че той искал да го убие), двамата остават съдружници в Групировката. Или може би в онзи момент са имали нещо да делят и този театър е част от пазарлъка…
Парите не миришат, е казал преди 2000 години император Веспасиан, когато в сената започнала караница дали да обложат с данък римските тоалетни.
Затова нека няма учудени, ако в следващия разпокъсан парламент, без явен победител на изборите, се появят странни коалиции. Но и който се плаши, че Групировката ще става все по-силна, също греши. Нека погледне назад какво се случи с всички групировки по време на прехода. Рано или късно те се разпадат и започват войни за парчетата.
Дали сегашните избори не са началото на делбата?