За много избиратели днес е трудно да припознаят свое политическо представителство- това се вижда и без статистическите везни, които измерват тежестта на „празнотата”, т.е. потенциално огромния вот (ако можеше той да бъде опакован заедно) на онези български граждани, които не биха гласували за възпроизвеждане на политическото статукво. Възможно ли е обаче двете водещи в проучванията партии да произведат така липсващия в публичното пространство авторитет, на който мнозина българи биха се доверили в бъдеще именно, защото е превърнат с обща мишена на уж толкова разделените БСП и ГЕРБ?
Хипотезата, че това може да се окаже личността на президента Росен Плевнелиев на пръв поглед изглежда странна. Той се възприема все още не просто за част от същото това статукво, но направо за негова емблема. Защо обаче все повече той се откроява като обща мишена на БСП и ГЕРБ и няма ли по този начин да бъде превърнат в техен антипод?
Жалка е атаката срещу Плевнелиев от страна на Борисов чрез неговите клакьори, че било много опасно президентът да бъде оставен без контрол да управлява еднолично. Защото самият Борисов не просто управляваше без контрол и демонстративно налагаше волята си на парламента чрез безмълвните си депутати, но и се гордееше с това всевластие до степен, че обичаше да се „шегува”, как над него е само „началника”, т.е. господ.
Същевременно „големият борец” за повече държава ( и държавност) Сергей Станишев, който след евентуална загуба на изборите през май най-вероятно ще се отдаде на скъпата си ( и скъпо платена) европейска кариера в Брюксел (намеци за което вече се носят из политическите кулоари там и в София), направи вчера едно твърде противоречащо на претенциите му за „държавник” изявление. Той заяви, че Росен Плевнелиев е „първият президент избран по съмнителен начин”.
Да припомня моята теза, че Георги Първанов, менторът на Станишев в политиката, беше избран за президент след един нерегистриран и непризнат засега истински български политически Уотъргейт. В книгата си „Президент на РъБъ” съм се обосновал, че в разгара на предизборната кампания през есента на 2001 г. от щаба на действащия президент и кандидат за втори мандат Петър Стоянов е изнесена поверителна информация за намерението му да извади доклад на контраразузнаването срещу свои опоненти. Първанов научава това от „къртица” ( която после прави шеметна кариера в БСП и в бизнеса), оттегля се от телевизионния сблъсък ( воден от моя милост по Би Ти Ви) под „благовиден”, но абсолютно несъстоятелен предлог да се види със симпатизанти в Русе. След това той оставя Петър Стоянов и Богомил Бонев да се „сбият” ( и да се изложат) пред цяла България. Така,благодарение на шпионската си предварителна информация, Първанов успява да натрупа точки, за да се окаже победител противно на всички социологически проучвания. Изненадата си остава до днес най-големия изборен сюрприз в цялата 23 годишна история на прехода.
На този фон твърдението за Станишев за Плевнелиев като „първия президент избран по съмнителен начин” е най-меко казано недостоверно. Опитът на лидера на българските, че и европейските социалисти, да делегитимира законността на избора на държавния глава е толкова сериозна индикация за нетърпимостта на червената централа към него, че заслужава специално внимание. С какво Плевнелиев, който дори не е членувал в ГЕРБ, но беше издигнат за президент от тази партия, дразни толкова много с днешна дата Станишев и компания? Нима те не виждат признаците за неговото отдалечаване от менторството на Борисов, което би трябвало да ги радва ( ако бяха искрени за „войната” си с ГЕРБ)?
Този път нямат нужда от вътрешно партиен шпионаж. Вижда се ясно обтягането на отношенията между между ГЕРБ и Плевнелиев, но това ги тревожи. Защо? За разлика от Борисов, който носи вината за протакането на цели три години и произтеклото от него доплащане на допълнителен милиард на руснаците за АЕЦ „Белене”, Плевнелиев заяви още в битността си на току-що назначен министър през август 2009 г. : „България няма да бъде повече троянски кон на Русия”. После стана първият български президент, който си „позволи” да пропусне митологизирането на българската благодарност пред Русия в речта си на 3 март 2012 г. – „разкрит” беше в това отношение от разгневения по този повод др. Румен Петков.
Сега имам една новина за другарите от „Позитано” 20 и за останалите, които искат да внушат, че Плевнелиев „топли мястото” на Борисов за следващите президентски избори. В книгата си „Премиер на РъБъ”, която ще бъде представена пред публиката на 25 април от 18 ч. пред Народната библиотека в София, опровергавам създаденото впечатление, че Плевнелиев е безропотна проекция на волята на Борисов.
Плевнелиев категорично е отказал на Борисов да го замести на премиерския пост като негов най-рейтингов министър и на практика е спрял началника си да стане президент- нещо, което Борисов е искал до последния момент преди да отстъпи и да се съгласи да издигне (със скърцане на зъби) кандидатурата на своя министър за държавен глава. Борисов просто няма друг вариант за отлично приет от Брюксел и популярен в България управленец, който спокойно да му пази наследството начело на правителството и с огромно нежелание дава път на Плевнелиев към държавния връх.
За „наказание” Борисов отмъщава на Плевнелиев като го унижава публично на самата пресконференция на другия ден, след като най-после е принуден да се откаже от мечтата си и дава пресконференция, на която през цялото време говори в присъствието на току-що номинирания от него министър на благоустройството, че… страшно много съжалява за това. Трябвало да е Цветанов, но се наложило, да е Плевнелиев. Борисов повтаря същото отмъщение в нощта на изборната победа, когато натъртва пред камерите и микрофоните своето менторство над Плевнелиев- с покровителствени жестове и с декларация, че новоизбраният президент щеше да е никой без него.
Всичко това не остава без по(с)ледици в отношенията им, по които те се хлъзгат надолу. Това не е предположение, а моя увереност, базирана на достоверна информация.Така че Плевнелиев не само не „топли мястото на Борисов”, но се превръща в най-важния фактор за неговото замразяване в политиката- сега и в перспектива.
Ето на тази двустранна и двусмислена основа се развива странният на пръв поглед антипрезидентски „симбиоз” между Станишев и Борисов, който праща остриетата си в компроматната война да атакуват медийно и политически човека, попречил му да стане президент. Но двамата другари по компроматно оръжие могат да се окажат всъщност инструменти за наточване на своята алтернатива в ситуацията , при която има толкова остра необходимост от това.
Двама се (правят, че се) карат, трети печели- ако прояви същата твърдост, както при отказа да замита следите след Борисов начело на правителството, превръщайки се в негов заложник без да има влияние върху партията му и парламента му. Играейки хазартно с номинирането на Плевнелиев за президент Борисов всъщност го е освободил от себе си и сега, опитвайки се да му оспори свободата на действие, попада в другарски „симбиоз” със Станишев, превръщайки президента в общ враг и възможна алтернатива на двуполюсния модел БСП-ГЕРБ.
Е, Г-н Инджев. Тука вече има много по-реален оптимизъм!
Господин Инджев, целият пехливанлък между Борисов и Станишев, разбира се и между ГЕРБ и БСП е само прах в очите на простия електорат и на двете партии. Нещо повече – няма никакво значение коя от двете партии и техните аслани ще победи на изборите. И двете партии, ГЕРБ и БСП са слуги на едни и същи господари. Всички знаем тези господари – руската-българската енергийна мафия, монополите във всички отрасли на икономиката и милиционерско-мутренските олигархия за измуване и на последната капка кръв на сиромашкия народ.
Някой по-осведомен може ли да сподели коя е “къртицата” от БСП, за която пише в статията?
Здравейте от Брюксел, Г-н Инджев! Това, което казвате в този си анализ, буди много размисъл, признавам. Аз лично, все още не съм наясно защо му беше на Плевнелиев да се включва в цялата тая политическа кал (да не употребявам друга дума). Защо му беше нужно да търпи цялото това публично унижение при условие, че е достатъчно заможен човек? В смисъл – явно не е в политиката, за да облагодетелства себе си (само). Въпросът ми към вас следния: Тъй като наистина не мога да преценя кой материал е компроматен и в кой има доза истина – моля, споделете, ако имате желание разбира се, дали смятате, че Плевнелиев изтърпява всичко това просто защото е дошъл момента да си върне услугата на тези, които са му помогнали да забогатее толкова? И те тези не са нито от БСП, нито от ГЕРБ (БСП 2)… Моето лично впечатление започва да добива точно такова очертание и си мисля, че Плевнелиев е “активиран” в момент, в който е ясно, че БСП не може да бъде оставена да вилнее повече (и да създава сателити като ГЕРБ, РЗС и Атака). Извинявам се предварително, ако въпроса ми Ви обезпокоява. Статията Ви наистина проводи такива мисли в главата ми.
Успех!
Тодоров
А сега де?! Все-пак и на двамата е ясно, че сигурната им изборна победа се корени в “любовта им” към Русия! (Нямам пред вид Сергея).
И по този повод поговорката “Магаре магаре чеши” е уместна. Родения “директор” Борисов вече се бил научил да управлява, обяви самият Той. А “трудовака” Станишев – аристократ в собствен “соц”?
Може ли “Москвича” да стане “Мерцедес”???
А как да си обясним бързите назначения на Б.Велчев и Цацаров.Иот президенството мирише на тиня.
Г-н Инджев, няма двама се карат и няма ала бала…има обаче ДСБ и ИВАН КОСТОВ!!!
Не гласувате за Костов и не влиза Костов в Парламента и Вие, г-н Инджев, и всичко останало пропада в ПРОПАСТА!
Дали ще ми пуснете коментара или не е Ваш избор, г-н Инджев, но последиците са за Ваша сметка!
Няма значение кой с кого в коалиция, г-н Инджев, истината не е на Ваша страна ако Костов не влезе в Парламента!!! И не се сърдете на ГЕРБ, те просто ще ЦУНКАТ ПУТИН както и до сега макар и с европейска лъжлива изборна ЛЪЖЕ авангардна предизборна РЕКЛАМА!!!
Гражданите за Европейско Развитие ще ИЗЛЪЖАТ простодушната тълпа както и преди и Ще Ви се смеят последни както и Преди…и така Ще бъде както и Преди, а Вие , г-н Инджев, ще си останете пишещ и неоправдан както и преди!
А ние ще драпаме да Ви защитаваме и да Ви се радваме, че съществувате, но ИЗХОД няма да има освен ЕМИГРАЦИЯ и СЪЛЗИ по мило и родно, по семейства, деца, майки и бащи!
Пишете, г-н Инджев, пишете и се радвайте докато можете!
IN KOSTOV WE TRUST!!!
Към Имигрант
Приятелю, овладейте емоциите, те никога не са били добър съветник!
Че Станишев и Борисов са в ‘симбиоз’, е ясно, но според мен в ‘симбиозa’ е и самият Плевнелиев, а търканията между всички тия херои са фокуси за пред публиката. Плевнелиев е поръчков президент и доказателства за това има вече доста (Popova пó горе е дала едно).
Наскоро ме озадачи Орешарски, който се изпусна пред Кулезич със следната реплика: “[…] затова избрахМЕ служебния финансов министър […]”. От която реплика произтичат поне два въпроса (които Кулезич му спести, въпреки че забеляза очевадното му сконфузване):
1) кои вместо Плевнелиев избират служебното правителство, за което уж той носи отговорност и
2) какво прави Орешарски в този ‘елитарен симбиоз’?
Нещата са по-прости, г-н Инджев: роденият да пълзи никога няма да политне – справка действията на Пл. във връзка с Велчев и Цацаров!
Глупостите, които Станишев не спира да ръси срещу президента имат за цел да подкопаят доверието в него, а чрез това – и в служебния кабинет.
Намерението на левите е да оспорят резултатите от парламентарните избори, които както вече се вижда няма да са приятни за тях. Един провал на Сергей би предизвикал катастрофални сътресения в ляво и за част от червените велможи би означавал край на кариерата.
Колкото до “приятелския”, милиционерски огън, то той логично рикошира в онези,които си го позволяват. Ако е вярно, че Плевнелиев се опрял на Борисов в толкова важен за него момент, това означава, че възможностите някой да му се налага сега вече са равни на нула.
А да сриваш доверието в най-рейтинговата фигура на ГЕРБ в управлението е политическо късогледство, което подготвя провал.
До Киров
Г-н Киров, моите емоции са може би в повече, но анализите ми в никакъв случай не са емоционални.
Няма КОСТОВ…НЯМА БЪЛГАРИЯ…
Ще перифразирам Георги Марков:
В България ще управлява БСП-ГЕРБ-АТАКА от името на РУСИЯ!!!
Никакъв Плевнелиев( нали той беше човека, който нарече приватизацията престъпна в негово интервю в чужбина) …нали!!! Сега чрез тази статия едва ли не г-н Инджев го изкара някакъв ДИСИДЕНТ или онеправдан борец за свобода! Плевнелиев е една МИШКА и си заслужава униженията от Борисов!
Не разбирате ли, че България потъва, не разбирате ли, че Костов е ГАРАНТ за правилната ПОСОКА, Не разбирате ли…?!
ЕДИ къртицата се казва Петър Корумбашев.
Великолепна статия!
И –
ЧЕСТИТА КНИГА!!!
Г-н Инджев, в никакъв случай не приемайте тона на коментарите като някаква лична агресия към Вас. Въпреки, че не мога да се съглася с темите и конотацията на последните Ви статии запазвам уважението си към журналиста Иво Инджев.
Личното ми убеждение е, че един месец преди изборите трябва да се разяснява кой е правилния път за България и кой може да ни изведе от тресавището, но пак повтарям, това е лична позиция и начин на изразяване.
Съжалявам ако прекалявам.
IN KOSTOV WE TRUST!
Съжалявам, но не съм съгласен – Плевнелиев е нищо повече от една плюнка, при това Бойкова плюнка/подлога!
Ало, имигранте много знаеш, но не можеш да пишеш!!”Не гласувате за Костов и не влиза Костов в Парламента и Вие, г-н Инджев, и всичко останало пропада в ПРОПАСТтА!”
До Еди.
Къртицата се казва Корумбашев, който “хитрият” Петър Стоянов беше прибрал в предизборния си щаб.
Според мен “къртицата” е Петър
Курумбашев. Ако не се лъжа той беше в предизборния щаб На Петър Стоянов. Поправете ме ако не е вярно.
Някой по-осведомен може ли да сподели коя е “къртицата” от БСП, за която пише в статията?
Posted by ЕДИ | април 13, 2013, 14:57
КОКОРБАШИЕВ!!
Към Имигрант:
“Приятелският огън” понякога ми идва повече върху “синята каска”, за каквато отдавна съм обявен, но понеже съм кален в окалването, мога да изтърпя и още…
Няколко неща:
Уважавам вярата Ви, но с вярващи никога не споря, дори и да сме съмишленици на ръбъ.
Не е добре да ми натяквате, че сте ме “защитавали”- никого не съм молил за защита и това е моята специфика- приел съм да действам в лично качество.
Освен това, ако някой защитава някого на принципна основа, тогава не си иска обратно дивидентите.То е като благотворителността, която престава да е такава, когато се превръща в очакване за възвращаемост.
Имигрант съм в известен смисъл моя милост в собствената си страна. Ако живеете в чужбина сте Емигрант.
” Не си прави кумири…”, е казано…
Да, Росен Плевнелиев не е първия, а втория президент избран по съмнителен начин.
Г-н Инджев, пиша с ник ИМИГРАНТ, защото когато започнах да пиша в блога Ви имаше вече ник Емигрант. Помня подиграхте ми се, но така да е…Не си създавам кумири, но личното ми убеждение е, че Костов трябва да завърши това, което започна! Може и да не осъзнавате, г-н Инджев, но аз обичам България макар и с емигрантска съдба! Много си обичам Родината! И аз като Вас, г-н Инджев, не отстъпвам, защото ИСТИНАТА е моята ВЯРА! И аз като Вас се опитвам да помагам на по-слабия и онеправдания! Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо! Дивидента, който си поисках е ИСТИНАТА, защото счетох, че Вие сте източника! За всичко останало сте прав! Благодаря за времето, което сте отделили, за да ми отговорите!
IN KOSTOV WE TRUST!
Браво за статията г-н Инджев, точно в десятката, понеже сега е времето на размисъл.
И все пак, да възлагаш надежди на мекотело е все едно да търсиш опора в тресавище, блато, плаващи пясъци, каквото е Бойковата подлога Плевнелиев.
В тая тънка заек няма и няма да има!
Е, аз имам информация, че министрите на Б.Борисов знаеха около седмица по-рано състава на второто ГЕРБ правителство, наречено служебно от Конституцията, и (уж) съставено от президента по-късно и след противоречия с Борисов. Това ясно ли откроява сегашния ни президент като самостоятелен и независим от ГЕРБ и Борисов политик?…Ако не е достатъчно, може да се изредят и още примери в тази насока, но ще е доста дълго за коментар.
Благодаря на тези, които отговориха на въпроса ми!
ДРАГИ ЕМИГРАНТЕ, не се обиждайте на острите думи – знаем ,че не му е лесно на ИВО/както и на всички нас/.Аз също припознах за своя ДСБ,но повече заради хора като Веселин Методиев, Калин Янакиев, Петър Москов и най вече – бившия и съосновател д-р Николай Мехайлов.
Браво на Инджев. Както винаги той успя да каже истината. Между двамата обиграни политически акробати: Борисов / Станишев, с много маски и фалшиви скокове, той посочи най-стабилният и умен играч като Плевнелиев. Ако България има по-вече хора като него, може да има надежда да оцелее и даже да успее. Но дали ще го оставят на мира дяволите, които го дърпат упорито надолу, не се знае. Защото до сега, все те успяват да въртят колелото.
Очевидно, че Плевнелиев прави много за да бъде истински Български Държавен глава. (С главни!!) Ясно беше от първия ден, че такъв президент на такава позиция, няма да е поносима загуба не само за отбора на конкурента му – фаворит на Първанов, но и на доста по-широк кръг от заинтересовани. Те не го преглътнаха. Случайно ли беше, че против него гласуваха, не само привържениците на БСП/ДПС но и привържениците на атака,вмро и различни “генно модифицирани” творения на БСП? Още в изборната кампания срещу него, се изказваха от централите на партии, за които има подозрения, меко казано, че защитават анти ЕС и анти БГ интереси. Това си пролича и при обявяването на състава на служебното правителство. Проличава от непрекъснатото създаване на враждебност към служебното правителство и използването и за подронване на личният му имидж.
На фона на всичко това, са много показателни изявленията, че Плевнелиев не заслужава да бъде защитаван от десни избиратели. Според мен, пасквилите за “комсомолското” му минало, за близостта на негови роднини с бкп, показваха само намеренията на при пръв удобен случай след смяна на парламента да му се спретне импиичмант, за което от сега се подработва общественото мнение и най-вече това на десните избиратели. Защото честен човек с ясни и пробългарски позиции с такъв авторитет ще бъде винаги пречка за “енергийните проекти”, които ще вкарат страната не в по-голяма криза , а направо в икономическа катастрофа.
Именно за това, читателите на този блог трябва с повишено внимание да се отнесат към всички никове, които проповядват “че е зависим от Герб, бсп и че не си струва да се защитава”. Такива позиции са не случайни, а дирижирани. Ха сетете се от къде? И защо!
ИМИГРАНТ, не е лошо човек да вярва някому. Но по-добре е да се вярва в ИДЕИ и ПОЗИЦИИ. А те се представят освен от личности, и от общество, група или партия, които защитават тези идеи. Иначе разговорът се изопачава върху личностите и техните качества. А личността не е съвършена. Дава възможност да се говори за истинска или измислена, грешка , или грях. И така като не може да се оборва идеята да се отблъскват хората от нея, като се критикуват личности. Това е любим метод на лявата пропаганда, които са ненадминати – природно надарени, в обругаването. Затова не давайте възможност за вкарване на играта на този терен!
Разривът м /у Плевнелиев и Борисов е неминуем и предстоящ. Те 2-та са в различни културни и ценностни орбити. И поставени м /у 2-те кранчета/заплахи евросредства /рускигаз ще успее Брюксел и ще загуби ментора Вальо Златев. Дали от разпадналия се на Цветаноционери и Плевномениджъри Герб и сините остатъци и др. ще възникне нормалното дясно зависи и от Плев нелиев, като институционално устойчив времеви фактор. За съжаление без Костов, Надя, Катя и Рак.134. Убедете всички да гласуват!!!
Interesen analiz, stiga da e veren.
A DSB viarvam shte vleze v parlamenta, zashtoto fasadnata demokratzia v BG ima nujda ot “fasada”. Ostanaloto sa nedopraveni komsomoltzi, mutirali do samozvani demokrati, rojbi na sotzialisticheskiat materialism.
Immigrant, ne se pritesniavai, bezpolezno e, ne mojesh da pomognesh. V BG vseki znae vsichko.
Имигрант, едва ли Ви е утеха, но май само аз разбирам емоцията, която влагате в посланията си, вероятно защото и аз отдалече следя събитията в България. Никога няма да забравя гордостта си в края на 1990-те години, когато България за първи път беше не както обикновено задния двор на Европа, а държава, на която отвън се гледаше с респект и удивление – за това, че икономическият ни ръст беше по-висок от този на най-динамичните икономики в югоизточна Азия; за това, че премиерът Иван Костов си позволяваше нечуваната смелост да не слушка нито американци, нито руснаци, когато искат неща, които не отговарят на българския интерес; за това, че президентът Петър Стоянов развеждаше из София самия Клинтън; за това, че в западните вестници излизаха снимки на Надежда Михайлова дo Медлин Олбрайт и т.н., и т.н.
Иначе казано: ако си видял Родината през положителното отношение на чужбина към нея е доста по-различно чувство на национална гордост, отколкото постоянното състояние на родолюбие, което ни е заложено във възпитанието ни кaтo българи. Затова и много боли да гледаш как уважението на чуждите към България след правителството на ОДС бавно, но сигурно се срива, как отрязаха Станишев от еврофондовете, как Гоце не го канеха пó на запад от Кулата, как ЕК пише унищожителни доклади за работата на нашите управници и т.н., и т.н…
Не знам дали изложих нещата достатъчно ясно, но се опитах да обясня защо на Запад много българи свързват краткия период на български възход с Иван Костов и само на него вярват. Което няма непременно общо с някакво обожествяване, идолопоклонничество или нещо подобно, а с факта, че той остана верен на идеята си за развитието на България, която е и нашата идея. И която няма нищо общо с тази на “гражданите за европейско развитие” или на БСПинозните, които още въздишат по “двете Българии”, “построени от бай Тошо”. Не като идолопоклонник, а като прагматичен човек съм убеден/а, че най-доброто за България би било Иван Костов да стане отново премиер, за да продължи това, което започна през 1997-ма, защото посоката беше вярната, за разлика тази, в която тръгнаха последните три правителства.
Манов, комунистите много обичат лъжата, че ОДС и лично Костов, продал предприятия струващи 30 милиарда долара (наследство от развития социализъм) само за 3 милиарда долара. Тази лъжа редовно се споменава от Първанов, Станишев, Борисов, Цветанов и от … Плевнелиев. Ако приемем, че последния е демократичен, еманципиран и честен, то единственото оправдание за думите му може да бъде глупостта. Та глупак ли е Плевнелиев според вас?
Към Бивш Седесар
Благодаря за това изложение!
Припомняте ми статии във вестник Таймс, по времето когато Иван Костов беше премиер…журналистите на Острова пишеха с дълбок респект за тази малка нация на Балканите, която заслужава повече внимание и подкрепа. А сега вестниците са пълни с апокалиптични предсказания за нахлуването на българите, които ще грабят от тукашния данъкоплатец…
Така е, приятелю, но който разбрал…разбрал.
Поздрави.
IN KOSTOV WE TRUST
borbata na gerb+bsp s/u plevneliev e borba mejdu edni bogati sre6tu drugi bogati. i dvete grupi ima6ti za cel da stanat po-bogati.
г-н Инджев в началото на първото изречение думата “избиратели” е дублирана. Искам и да Ви попитам можем ли да очакваме и кога представяне на книгата и в други градове (Пловдив).
Господин Инджев, имам съмнения относно отказа на Плевнелиев да замита следите след Борисов. Причината е скоростното назначаване на Сотир Цацаров, и защитаването на процедурата по избора му. Плевнелиев така се проявява като изключително наивен и/или глупав човек. Този му ход просто ме изуми, но кой знае, може пък да му е направено предложение за Цацаров, на което не е могъл да откаже, ако ме разбирате правилно…