Как на Бойко Борисов му изстина мястото – нещо (едно)лично за “Премиер на РъБъ” – част 2
22 Април 2013
Иво Инджев
Ако си мислите обаче, че това беше единственият конфуз, лъжете се. Борисов се появи в една зала, където ни сместиха, за да го чакаме, извини се (все пак) и взе думата. Започна да обяснява кой е той и за какво се бори, поглеждайки постоянно към посланика в нескрит израз на пълно пренебрежение към Джим Ходж, който беше причината за срещата.
Тирадата на софийския кмет се свеждаше до задочна словесна битка с жълтия печат, който пишел лъжи за него – например за някакви двама, които претендирали, че са го били. „Тия ли, бе, аз тях с една ръка мога да ги смачкам“, взе да повишава тон Борисов, сякаш някой от вцепенените присъстващи би се усъмнил в несъмнения факт на неговото мускулно превъзходство. Ужас! Беше достигнал „върха“ или поне така си помислих. Обаче съм се мамил.
Монологът на Борисов, който досега не съм цитирал никъде от чувство за дискретност (макар да не ставаше дума за някаква конфиденциална среща, а за приказки пред многобройна, включително българска аудитория от двадесетина души), продължи с „откровение“, за което не бих повярвал, че се е състояло, ако не присъствах със собствените си уши и очи.
За да ни впечатли с влиянието и политическата си ловкост, Борисов разкри гордо как е попречил в софийския парламент да бъде гласувана резолюция, осъждаща Турция за арменския геноцид, за което е получил „бонус“ от… турските специални служби. Сподели ни без притеснение, че те му се отблагодарили, като му дали информация за трафиканти на наркотици, които той хитро изчакал да минат границата и едва тогава да бъдат заловени на българска територия по негов сигнал, за да… натрие носа на политическия си противник, премиера Сергей Станишев – един вид да види той как дори и като кмет Борисов продължава да е номер едно в борбата с престъпността и само формално отсъства от върха на професионалната пирамида в МВР.
Описвайки този случай тук, още не знаех, че Борисов ще „издъни“ пак партньорска служба, този път публично и от трибуната на самия парламент, в деня на оставката си на 20 февруари 2013 г. Ако имаше организация „Егоизъм без граници“, този човек трябваше да я оглави по право!
Това самохвалство е толкова невероятно, най-малкото поради своята недискретност пред толкова много хора, че не е за вярване да е истина, нали? Обаче беше факт и свидетелите са доста. Споменавам го като лично преживяване, защото в тази книга няма да се позовавам на нищо друго освен на личната си гледна точка. В статиите, писани от мен между лятото на 2009 и пролетта на 2013 година, обаче няма как да спестя позоваването – не на клюки, а на други публикации.
Всъщност перченето на господин кмета, както се изясни от многократните му подмятания, целеше да впечатли именно посланик Байърли, който стоически слушаше тирадата му, докато Борисов не му вмени за трети път какво трябвало да каже на премиера Станишев.
Наложи се дипломатът дипломатично да напомни, че не е негова работа като чужденец да казва на българския премиер какво да прави. Но нашият бай Борисов не се смути: „Аз знам, че той ви слуша, така че му кажете, все пак“, настоя отново той пред представителя на американското правителство, третиран от софийския кмет като личен пощенски гълъб.
Времето вече изтичаше, а Борисов не спираше. Някой трябваше да предприеме нещо и аз го прекъснах с напомняне за целта на срещата. Настана за кратко неловко мълчание и най-сетне гостът Джим Ходж получи благосклонно думата да обясни с картинки и данни от разстланите пред него рекламни диплянки какво предлага за овладяване и дългосрочно решаване на проблема със събирането и преработването на сметта в София.
Не сте познали, ако си мислите, че Борисов прояви интерес. Посрещна кратката презентация с нулево внимание и с видима досада, която се четеше в зареяния му нейде другаде поглед. За него срещата беше приключила с онова, което искаше да каже за себе си на американския посланик.
За мен обаче Бойко беше запазил един господарски жест на изпроводяк. Паднал му бях най-после в ръчичките и не пропусна, минавайки покрай мен, да ме изкомандва като на плаца на пожарната: „Аре, действай“. Прозвуча като: „зависим си от моето благоволение да продължим тези контакти и си знай мястото“. Само го изгледах за последно – повече не съм „действал“ с него каквото и да било оттогава и предадох на Шон да си търси друг посредник за общуване с този нашенец. Но не се наложи. Джим Ходж си взе обратния самолет, а аз – поука с кого си имам работа.
Може би онова наше общуване си спомня Борисов, когато излъга от телевизионния екран в края на 2012 г., че съм му се бил обаждал много?
Истината е, че ако трябва да си мерим обажданията, при това само от периода, когато бях телевизионен журналист (т.е. важен за него фактор по онова време), той многократно ми е звънял след предавания, уж че не успял да гледа, и да ме пита какво е станало. След което започваше да ми дава съвети какво е трябвало да кажа или къде щял да навре еди-кого си, който бил казал еди-какво си. Не съжалявам, че не разполагам със запис на някой от тези разговори, които в един момент прекратих с ясния си отказ да ги водя, защото все пак не бих публикувал в книгата си нецензурните изблици на когото и да било.
Както и в „Президент на РъБъ“, където целта ми беше да покажа злоупотребите с власт на върха на държавата чрез примера на Георги Първанов, така и в „Премиер на РъБъ“ нямам амбицията на всяка цена да демонстрирам обилния материал за негативния образ на Борисов, който се върти в публичното пространство и е тема на други автори.
Една от причините за това самоограничаване е, че не бих искал да ставам проводник на каквито и да било интереси, различни от стремежа ми да кажа истината, каквато съм я видял лично. Но няма как да избегна някои повторения на тези и факти. Те са като лайтмотив в симфония – появяват се отново и отново като типична част от композицията.
Воден съм не просто от съображения за регистриране на миналото. Интересуват ме повече мостове към бъдещето. Имаме нужда да свържем „две и две“, като се обърнем четири години назад, балансирайки по люлеещото се над пропастта от лъжи и премълчавани истини скърцащо мостче на правдивия спомен.
Мостчето няма претенцията да бъде магистрала (на духа), спонсорирана от еврофондове. Може и да поскърца, докато четете и откриете, че всъщност зъбите ви издават този звук. И така, след кратката предистория за още по-кратките ми контакти с главния герой на тази книга ето и хронологичния разказ за неговото управленско житие – такова, каквото съм го регистрирал в личния си блог www.ivo.bg от момента, когато Борисов пое в здравите си ръце властта над България като министър-председател.
Послеслов
Това бягство, представено като държавническа загриженост „да не се пролива кръв“, всъщност отразява основния порок на Борисов като личност и политик, добрал се до върха на властта – егоизмът на голямото му его, заради което той е готов на всичко на принципа „след мен и потоп“. В подкрепа на тази теза, нетипично за финал на една книга, предлагам новината със стара дата за (почти) неустоимото желание на Борисов да стане президент заради предимството да си гарантира власт за години напред и да покори лично и този държавен връх.
Росен Плевнелиев вече е разказвал пред медиите малка част от историята на неговото номиниране за президент от Борисов. Но нейното продължение е интересно с това, че издава огромното изкушение на Борисов да напусне премиерския пост и на практика да се самоназначи за държавен глава, но при едно условие: Росен Плевнелиев – най-успешният му министър, човекът с най-високия рейтинг в кабинета му и с най-добри позиции пред Брюксел – да го замести на премиерски пост. И тук удря на камък.
Борисов прави първия си сондаж при едно пътуване до Перник. Той кани Плевнелиев в автомобила си (нетипично, защото Плевнелиев не е от лично приближените му министри, като вътрешния Цветан Цветанов, земеделския Мирослав Найденов или транспортния Ивайло Московски, които направо си „живеят“ в резиденцията на Борисов в Бояна сред парада на минаващите през парадния вход олигарси и откровени мутри – парад, командван от Борисов).
Плевнелиев получава в движение предложение да избира между кандидатирането за кмет на София (защото и Йорданка Фандъкова е била сред обмисляните от Борисов номинации в евентуална рокада по вертикала и хоризонтала на властта), премиер или президент, но отказва и трите номинации. Борисов реагира на отказа му с многозначителната фраза „нямаш право да ми отказваш“!
Втората стъпка идва дни по-късно. Предприема я самият Плевнелиев. Той посещава Борисов и загатва за първи път, че би приел само номинацията за президент. Борисов обаче продължава да го увещава да стане премиер, т.е. да го замести на поста в Министерския съвет като най-подходяща кандидатура.
При положение че самият Борисов е зачеркнал с прискърбие най-верния си сподвижник Цветанов Цветанов като кандидат за този пост заради аферата с апартаментите му, кой друг, ако не самият Борисов, би могъл тогава да е официалната кандидатура на ГЕРБ? Очевидно е, че Борисов е бил обсебен от идеята да се закичи със славата на победител и в това изборно състезание, което би му гарантирало властово дълголетие в далеч по-спокойните и още по-ласкателни за егото му води на водачеството на нацията от мостика на непотопяемия президентски кораб.
Историята обаче е пожелала друго. Плевнелиев остава непреклонен и обърква плановете на Борисов. Накрая, в самото навечерие на окончателното решение, колебаейки се до последния момент, Борисов се „предава“. На обещаната за целта пресконференция той номинира Плевнелиев, като хвали седящия до него Цветанов и съжалява публично за неговата несъстояла се номинация.
Така унижава напълно преднамерено също така седналия от другата му страна Плевнелиев, към когото – вече като определен за кандидат-президент на ГЕРБ – се държи демонстративно пренебрежително. По този начин си отмъщава за това, че волята му е била скършена от Плевнелиев.
Борисов никога не прощава тази победа на своя министър. Тя е голяма тайна, защото „силният човек“ на България държи всички да си мислят колко зависим от него е Плевнелиев. Същевременно го подлага на ново, още по-брутално унижение: в нощта, когато Плевнелиев е избран за президент, Борисов се държи с него пред телевизионните камери покровителствено на езика на жестовете, а вербално направо чупи собствените си рекорди, заявявайки на всеослушание, че Плевнелиев щеше да е никой (в управлението на България), ако на този свят не съществуваше Борисов.
Отмъщението на Борисов, което продължава и след като той егоистично напусна премиерския си пост на 20 февруари 2013 г., си пролича и с насъскването на подчинената му пропаганда срещу държавния глава, оказал се (непоносимо за Борисов) в ролята на реално управляващ. Тази отмъстителност само потвърждава факта, че Борисов е дълбоко уязвен.
На въпроса за логиката Борисов да подложи на риск самото съществуване на ГЕРБ, ако беше станал президент, лишавайки партията си от своето обсебващо лидерство, отговорът е прост като формулата за решаването на проблемите от онова емблематично изречение на главния герой на тази книга, изречено от него пред стачкуващите в Кърджали работници: „и аз съм прост, и вие сте прости – ще се разберем“.
Борисов, любител на простите решения, просто се е надявал, че ще може да президентства по образ и подобие на своя приятел Първанов, който уж загърби БСП в ролята си на държавен глава, но никога не се отказа да й дърпа конците и дори се опита да я оглави отново след 10 години игра на „надпартийност“.
Така Борисов не успя да приложи примера на онзи „президент на РъБъ“, оставайки само един „премиер на РъБъ“. Изстиналите до заледяване отношения с Плевнелиев, които Борисов сам пожела да демонстрира като такива след бягството си от премиерския пост през февруари 2013 г., опровергават хипотезата, че настоящият президент Плевнелиев му „топли мястото“ по подобие на договорката между Медведев и Путин в Русия. Тъкмо напротив: на Борисов му „изстина мястото“.
Из новата книга на Иво Инджев “Премиер на РъБъ” (Сиела). Премиерата на книгата е на 25 април, четвъртък, от 18 ч., пред Народната библиотека в София.
Аз мисля, че и Цветанов не искаше Борисов да стане президент, защото това означаваше края на ГЕРБ и на следващите, т.е. сегашните, избори без Бойко те са пълен провал за ГЕРБ. Цветанов е наясно с ролята на Батман и със сигурност е притискал Борисов да не се кандидатира, въпреки неистовото желание на Бойко да стане президент, което доста прозираше в този период.
И друго си мисля сега, като чета Вашата книга, ако всички журналисит бяха казвали истината и бяха коментирали справедливо поведението на Борисов, можеше да избегнем това позорно управление на ГЕРБ.
Г-н Инджев, приемете поздрави за новата ви книга “Премиер на РъБъ” от един ревностен ваш почитател и читател! Пожелавам ви успех и с нея. Като коректен и точен наблюдател дори само от горните пасажи сте успели да опишете савършено точно какво представлява “личността” Борисов. За съжаление тази “личностъ” е характерна в по-голяма или по-малка степен за целия ни политически “елит” и никак не е чудно ако намерите паралели между “Президента” и “Премиера” на РъБъ. Може да се спори затова кой от тях е по-голям егоист, но това едва ли има особен практически смисъл. Но определено “премиерът” е по-глупав и откровен и в резултат по-малко коварен. Ще потърся книгата веднага, когато имам възможност, но едва ли ще е скоро. Затова ми е интересно да знам дали някъде там сте цитирали една обективна информация за Борисов изтекла с грамите от докладите на Американското посолство, че (цитирам по памет)”той може да бъде полезен, ако бъде подбутван в правилната посока” Не помня името на Посланика, написал доклада. Разбирам, че това може да доведе до нов прочит на много от цитираното в горния тексът, а верочтно и на друга информация в книгата ви, както и разбирам, че за обективния изследовател такива паралели не са позволени, тъй като отива вече в сферата на личните интерпретации и предпочитания. Но казвам това, защото според мен е много важно за да може съвременният ерудиран и интелигентен гражданин на България да се ориентира за какво всъщност става въпрос в така нареченото “наше” управление и да проумее по-ясно защо резултатите от “прехода” ни са такива, кавито ги виждаме.
Аз отдавна имам съмнение за това доколко всъщност ние се управляваме и дали не сме управляване от други “скрити” сили, които за простота наричаме “кукловоди”. Пиш=а кавичките на “скрити” защото за мен и като специалист по управление на процеси (индустриални, не политически) отдавна е ясно, че в глобалния свят има борба между две концепции в управлението. Едната (на която съм безрезервен привърженик) е децентрализираната система на управление, която наричаме по много начини: конкуренция, свободен пазар, капитализъм и т.н. С други думи и общо казано демокрация. Докато другата концепция на управление е централизираната система, която също обхваща доста различни понятия, като административна, командна, регулирана и т. н. Но точно тази концепция при безконтролно свръхдозиране води априори до автократизъм и тоталитаризъм. Мисля си, че и “кукловодите” у нас не са само едни, а са най-малко два екипа, предсттавители на точно тези две концепции и като не сме в състояние да се вземем в ръце и да се управляваме сами или поне да се определим към коя от двете концепции да се ориентираме ще става точно това, което вече 23 години наблюдфаваме. Печално е когато трябва да разчитаме на политически “елит” изтъкан от егоисти и продажници ориентиращи се към концепциите само заради “кокъла” И добре би било, ако някой от тях, дори и от глупост работи поне малко от малко и за страната. Като не можем сами ще ни управляват “кукловодите”. Ние сме си виновни, не ни е виновен някой друг. Та казвам това, зашото си мисля да не превъзнасяме толкова “характера” на новият ни Президент. На времето и Сакскобурготски искаше да е президент, но не му дадоха. Трабваше им за премиер. Ако беше оставено на Борисов да ги решава нещата никакъв характер не би помогнал на Плевнелиев.
Поздрави!
На мен лично ми увисна ченето от това на какво унижение са се подлагали американските приятели на Борисов – по-специално представителите на американското правителство. Странното е, че след като са видяли на какво е способен, те продължиха да си въобразяват, че могат да се договорят с това безмозъчно влечуго. Представям си какви съблазнителни сделки им е предлагал в ущърб на българския народ само и само да постигне глупавите си грандомански цели и те си въобразиха, че могат да извлекат ползи от него и от нас.
Също толкова странно е приятелството между Борисов и членовете на ЕНП и тяхната подкрепа. Но само на пръв поглед. Ако се вгледа човек в биографията на всеядния Жозеф Дол, вижда че този човек има много сходства с Борисов и не е учудващо, че ЕНП подкрепя дори Орбан в Унгария. Жозеф Дол е прост и неук фермер от френския прованс, чиито фермерски бизнес е на всичкото отгоре много малък. Видял възможността да се издигне в очите на слепите чрез политическа дейност, Дол стига до висините на европейските институции, въпреки че има и проблеми с правосъдието.
Allegations of fraud
Joseph Daul was under investigation for misuse of public funds in France. He was part of an inquiry into the diversion of €16 million (£10.6 million) of agricultural money in the 1990s that has also ensnared three former agriculture ministers. He was placed under investigation in 2004 for allegedly diverting money to finance the farmers’ union, the FNSEA, and to pay his own staff. He was not accused of benefiting personally but of “complicity and concealment of the abuse of public funds”.[1] On 8 August 2007, the court had however asked that all charges against him be dropped, stating that the cases made against him did not require legal punishment.[2]
Екатерина, защо трябва журналистите да ви казват? Конкретните случаи, които г-н Инджев описва са само детайли, понеже какъв е Борисов се вижда и с невъорежено око и при един бегъл, повърхностен поглед по диагонала.
Имам един въпрос: защо всички говорят за “мускулите” на Борисов, след като той целият е обвит в тлъстини? Къде ги видяхте тези мускули? Това много говори за образа,с който Борисов е възприеман от хората и за този образ са си виновни те.
Към Nathanalie
“защо всички говорят за “мускулите” на Борисов, след като той целият е обвит в тлъстини?”
..сигурно защото по ориенталските стандарти, е подходящ за “мазни борби”!!
Ако бяха допуснали Сакса да стане президент Костов щеше да повтори мандата и държавата сега да е друга. Борисов щеше да си е охранител, Цветанов никой нямаше да го познава, ама нейсе такава ни е съдбата.
Гн Инджев
С вашата книга представена точно сега ако мога да попитам:В коя църква свещ палите или в чия мелница вода наливате?
Ако си мислите че с това ще успеете да помогнете за възкръсането на един политически труп…ще си послужа с логото на един ваш фен:’in Kostov we trust’…се лъжете.
Остава другото да си мисля че вашата “политическа безпристрастност”е добре платена.Поздрави и успех с продажбата на книгата!
Към Nathanalie
не сте ме разбрали – не искам на мен да ми казват журналистите, но те създават общественото мнение и те трябва да изразят нетърпимост към поведение, като това на Борисов. Не аз виждам мускули, а пак медиите създадоха образа на Бойко.
Към Б.Борисов:
Така е, платена е моята безпристрастност. От читателите.
Колкото до труповете ( политическите), явно имате някакъв некрофилски проблем, но не си мислете, че всички са като Вас- да си мислят за трупове. Освен парите и труповете, на този свят съществуват и други нещица, които могат да мотивират хората да си вършат работата.
Като гледам Плевнелиев що за президент е, искрено се радвам, че не е премиер.
Всички знаем, че Боко е мутра и то не от ранга на дон Корлеоне.А от най-ниското ниво – на биячите.То и оттам са му комплексите, та все иска да се хареса, като изпада в абсурдни ситуации.Сутрин каже едно, на обед друго.Имам чувство, че беше някаква подигравка неговия избор за мин.председател.Даже повечето му министри бяха доста по-умни от него.Кого ли ще избираме сега?
Г-н Инджев
Ако не сте го разбрали тези които ще гласуват за Герб не четат Вашия блог а и няма да си купят книтата Ви.Хората в България са много по прагматични и на тях пределно им е ясно що за стока е Вашия нов герой “Премиер на РъБъ”.А тези приказки за плащането от читателите ги оставете …Парите трябват на всеки за да преживее.Поздрави и още веднъж успех с продажбите.
Към Б.Борисов:
Не, не съм го разбрал. Не съдя за читателите само по коментарите- читателите са хиляди на ден.
Но това, което Вие не искате да разберете ( или да признаете), е че не гоня никаква прагматична цел със статиите си- нито да отказвам, нито да убеждавам някого за кого да гласува.
Колкото до парите, да, те са важни, но не са моята цел. Ако ми бяха по-важни, щях да си стоя в Би Ти Ви, където получавах около 2500 лева месечно, но се отказах от тях на мига ( до момента “пропуснатите ми ползи” в пари наближават 200 000 лева за 6 г. и половина- щом искате да смятаме), в който разбрах, че съм достигнал дъното на компромиса в работата си с хора, които загубиха минимума уважение в моите очи.
Здравейте г-н Инджов,
Поздравления за книгата! Ще излезе ли и като е книга?
Предложение: Много бързо да направите представяне на книгата из страната. Ако успеете преди изборите ще бъде много добре. Дерзайте!
Hallo Herr Indzhev,
Haben Sie die Straße Targovska wiederhergestellt, nein. Anstatt eine widerliche Konstruktion – häßlich und sehr teuer. Nur für 2 Monate fertig….wie kann das möglich sein.
Aber Hallo
Ist es nicht ein Verbrechen, oder Sie haben Kinder, würden Sie sagen…
@antoinette
Könnten Sie, bitte, klar stellen, was Sie sagen wollen? Und ja, BB ist widerliche Konstruktion…
Imam useshtaneto,che liceto,podpisalo se kato “B.Borisov” v komentara,e imenno istinskiqt B.Borisov…
@antoinette
Точно така. И аз имам същото чуство. Напълно в неговия стил: неясни и противоречиви “мисли”(съмишлениците му от ГРОБ не четели, това което се пише и коментира тук, а същевременно той най “осторожно” прави това), заплашителен тон, пренебрежително отношение (към всички, които не одобряват действията му), омразата му към Иван Костов (въпреки твърденията му, че той е “политически труп”, а страшно много се страхува от него), опити за груба намеса и диктат в интернет пространството над демократично настроените хора(отдавна лелеяната му мечта за милиционерски контрол и в Интернет), даване на “оценки” и “съвети”(на истински журналисти и коментатори какво трябва да пишат)без никой да e искал това от него, лъжи, инсинуации, клевети и др.още неща (списъка е безкраен).
И всичко това, без чуство за срам, почтеност, самокритичност и реална оценка на действителността.
Поздравления за страхотната книга, както и за цялостната Ви работа до момента, г-дин Инджев! Добре е, че все още има хора да казват нещата такива, каквито са, каквото и да струва това. Продължавайте в същия дух! И дано има повече журналисти като вас.
“Ако бяха допуснали Сакса да стане президент Костов щеше да повтори мандата и държавата сега да е друга. Борисов щеше да си е охранител, Цветанов никой нямаше да го познава, ама нейсе такава ни е съдбата.”
Поздравления към г-н Кирилов за тази мисъл, защото тя обобщава една голяма истина, която толкова малко дясноориентирани българи осъзнават! А относно този, дето се подписва като Борисов – нищо ново под слънцето. Милиционерщина във всичко. Затова и ГРОБ стана символ на чалга-поколението, защото (не)мислят по един и същи начин.
Коментарът ми @antoinette погрешно е насочен към него, извинявам се за което! Той се отнася към репликата на “DANDANCH0” предшествуваща моят коментар.
Бай Пешо, грешите – много “дясноориентирани” българи осъзнават това, но малко осъзнават кой е виновен това да не се случи: любимецът на много от тези, които пишат по форумите, вкл. и на Вас самия – другият самовлюбен “голям” политик Иван Костов.
“Кака Марийка”, грешите. Кукловодите от ДС/КГБ гласяха още от средата на 1990-те години Симеон Последний за дълбока резерва в случай, че седесето не им играе съвсем по свирката (както и се случи поради лошия Костов и кривването му в неправилната от Партийна гледна точка западна посока). Eдно познато ченге ми каза под секрет през лятото на 1998(!), че най-късно през 2001-ва Костов ще бъде заменен от величеството. С други думи: НИКОГА не е имало вариaнт Симеон да става президент!
А отговорът ми на зададения от “GB” въпрос гласи: да, понятието “кукловоди” не е абстракция, а една глутница съвсем реални и добре преплетени помежду си наши и руски ченгета.
Поздравления, г-н Инджев!
Всяка една дума във Вашите книги, както и тук си заслужава да се прочете!
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5721631
Vsichki ste BIVSHI: sedesari , besepari, komuniagi i ste NASTOIASHTI CHERVENI OTREPKI!! BBravo-o-o-o-o-o!!! A Ivo e izvadil azik za pari-i-i-i-i!!!