“Икономист” в крак с “група български журналисти на свободна практика”

БГНЕС

Инджев: Унизително е положението на БГ на картата на медиите

Реших да използвам популярното заглавие от може би най-успешната от четирите ми книги “Президент на Ръ Бъ”, това не е търсено, за да спечели популярност, а заради връзката, която съществува между Борисов и Първанов, която далеч не всеки съзира, а аз съм я проследил през годините и съм я посочвал многократно.
Има приемственост и по тази линия, за това си заслужава заглавието да бъде повторено, само че този път не президент, а “Премиер на Ръ Бъ”, каза в интервю за БГНЕС журналистът Иво Инджев.
Може да се каже, че блогът е нещо като личен дневник в електронен вариант и тъй като съм доста упорит в следенето на процесите съм реагирал по часове, за дни да не говорим. В този смисъл книгата е фактологически абсолютно вярна. Могат да разчитат на това читателите. Фактите са свещени. Всеки един цитат, който съм публикувал се позовава на точния източник по време и място. Оттам нататък интерпретацията е моя, но никой не може да очаква нещо друго, когато говорим за публицистика. Публицистиката е позиция на първо място, а не “дайте да кажем и доброто, и лошото”, както ме призовават много често. Мои коментатори в блога не могат да разберат, че жанрът изисква да заемеш позиция, а моята е такава и никой не може да ме накара да бъде друга. Не съм бил биограф на Бойко Борисов, не проследявам “жизнения му и творчески път”, уточнява журналистът за новата си книга “Премиер на Ръ Бъ” на издателство “Сиела”, чиято премиера е на 25 април в красивото пространство пред Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
Става дума само за тези четири години, в които той е бил премиер и в които аз съм регистрирал ден по ден неговите изяви, като съм наблегнал на абсурдите, тъй като не ме интересува къде е бил на мач и с кого е говорил. Но там, където той е излязъл извън рамките на нормалното, а това за съжаление беше всекидневие в неговото управление, аз съм го регистрирал. Включително твърдя, че има негови гафове, които аз съм засякъл със собствените се пеленгатори, които не са се появили по други медии. Не знам защо е бил пощаден за много неща. Той съобщи на международна конференция в Шератон миналата година, че България е обявила война на Съветския съюз, което е пълен абсурд и непознаване на историята, защото истината е, че България през цялата Втора световна война, макар за съжаление, съюзник на Германия, е уникална държава в Европа, която до последния миг поддържа дипломатически отношения с Москва до 5 септември 1944-та година, когато Сталин ги скъсва, напада България и я окупира. Да не знаеш това и да го кажеш с обратен знак на международна конференция говори за едно невежество. Ако оставим медиите настрана, защо опозицията не го захапа за това изявление. Ако приемем, че БСП е онази опозиция, която твърди , че е сериозната, истинската, последователната. Давам го само като пример, припомня Инджев.
Това от една страна е куриоз, защото аз с този човек никога не съм бил близък. Никога не съм изпил едно кафе или една бира или да съм имал частен разговор извън служебния, когато работех в телевизията. Той обаче обича да демонстрира близост и буквално излъга при Сашо Диков на 29 декември миналата година, когато му каза “А Иво Инджев..колкото често ми се е обаждал”. Той държи да каже, че съм се обаждал, както вероятно и много други му се обаждат, за да покаже едва ли не, че всички журналисти са му в джоба. Искрено ме ядоса. И тогава аз разказах няколко лични истории. Това е една от причините, която ме провокира да разкажа истории, които може би нямаше да споделя в книга, защото могат да прозвучат като издребняване за това къде и какво съм му казал. Но до голяма степен, за да изясним този въпрос кой на кого се е обаждал, тъй като той ми се обади, за да ми каже, че проектът АЕЦ “Белене” е приключен и аз съм първия човек, който разбира за това. И тогава аз, разбира се, го попитах защо на мен. Неговият отговор беше “За да не ми ядеш повече кокалите”. Тоест той се опита да ме очарова. Вероятно има богат опит в това с други колеги за съжаление. Влагам в това ирония, но не се получи. Аз на другия ден бях поканен в БНТ, това беше на 28 март миналата година, поради това че той се обади на мен и през моя блог всички научиха. Поне така се твърди. Не знам, може би да са играли паралелна игра и този момент да са давали информация и на други медии. Не съм проследил по минути и по секунди, не страдам от такава мания да съм първи. Но беше куриозно в този смисъл. Водещата на другия ден ме попита защо според мен министър-председателят се е обадил точно на мен и аз й казах “Стават такива грешки”. И тя се учуди, но аз й казах, че ако си въобразява /премиерът Борисов – бел. авт/, че по този начин ще ми затвори устата, много се лъже, отново се връща във времето журналистът.
За мен министър-председателят да се среща и да разговаря с президента дори и да са от различни политически сили е най-нормално нещо на света. Но задавам въпроса защо те се криеха. Защото те се срещаха непрекъснато по разни ловни хижи, в хотела на Златев в Правец. Аз съм написал в предишна своя книга, че двамата са прекарали три дни и три нощи на сметката на домакина с агнета и чевермета. В частния си живот са си близки, а в публично демонстрират някакво противоборство, защото си деляха лявото и дясното. Бяха се разбрали на теб ляво-център, на теб дясно-център. Не говоря просто така наизуст. Колкото пъти Борисов е легитимирал Първанов като истинския човек в лявото пространство, дори това даде повод на Първанов да му отвърне, че се очаква битка на титаните на изборите. Станишев им дръпна това килимче и тази битка се отложи, но ще видим сега след изборите какво ще се случи, подчертава задкулисната връзки между бившите премиер и президент Инджев.
Някой помни ли как се създаде партията на Бойко Борисов на 3 декември 2006 година. Защо не го направиха месец – два по-рано. Защото бяха президентските избори, на които Борисов трябваше да вдигне свой кандидат срещу Първанов и очевидно се бяха разбрали да не го правят, за да не му пречи. Това е една от причините Първанов с такава лекота да спечели втория мандат. Те по принцип си деляха политическото пространство в България. В нощта на победните президентски избори за ГЕРБ без никакъв повод Борисов отново повтори, че на предстоящите избори му предстои битка с Първанов. Този човек се въобразява, че светът се върти около него, категоричен е журналистът и като анализатор.
Да, това е водеща линия в книгата. Независимо, че тя е посветена на един конкретен главен герой, покрай нея има и много други теми и може би медиите са водещата, особено подмазвачеството на медиите, казва Инджев, помолен да коментира темата за свободата на медиите силно акцентирана в книгата му. Не искам да говоря с конкретни имена, въпреки че в книгата не съм ги спестил. Дори съм се опитал да смекча споменаването на имена от гледна точка да не излиза, че съм фиксиран върху конкретни личности поради някакви лични причини. Но няма как да го избегна. Сега като съм се заел с тази материя, не мога да говоря иносказателно с езоповски език и да си налагам автоцензура само и само, за да не ми се вмени лично отношение към някой . Това е една от най-грозните картинки, които смятам, че съм изобличил в тази книга. Как така се получаваше, че на този човек всичко му се прощаваше, всичко му минаваше, задава си въпроса той и като дългогодишен журналист. Това беше една наследена от Тройната коалиция голяма далавера в българските медии. Това е, за съжаление, грозната дума, която трябва да използвам. Когато през една банка с концентрация на държавни капитали на депозит се пазаруваха на едно български медии и съответно журналисти, за голямо съжаление, някои от тях утвърдени имена, за да служат на властта, не крие огорчението си Инджев.
Навремето при комунизма вътрешната политика практически не се коментираше. Това си беше партийна парадигма. Имаше двама-трима високопоставени другари по медиите, които пътуваха с Живков в чужбина и на връщане отиваха в “Панорама” и казваха онези клишета, в които всичко беше премерено дума по дума, само това, което беше позволено да се каже. Това беше – коментираше се външна политика и спорт. Поради тази причина донякъде беше спестена задачата на журналистите да се държат така срамотно, както се държаха сега с Борисов. Сега има такава вакханалия на подмазвачеството, аз честно казано, не си спомням да е имало и при комунизма. Защото тогава някак си това се възприемаше. Да кажеш, че вождът е вожд, че другаря Живков е най-велик..хората се подсмиваха на тези неща, припомня журналистът уж едно отминало време. Сега обаче в една демократична среда, когато би трябвало да има плурализъм на мненията, когато би трябвало да има някакви личности в журналистиката, които да са заели своята позиция, благодарение на своите качества, а не благодарение на това, че са платени от някого или, че са поставени там, за да се обуславят. Това е непоносимо и това ни поставя на картата на медиите в демократичния свят на едно много унизително положение, което с всяка изминала година пропада все повече и повече. Този процес на пропадане го регистрираха измервателните уреди на международните наблюдатели от 2006 година от началото на втория мандат на Първанов и възхода на Борисов, които си предадоха щафетата. Тогава властелинът на медиите, макар и по много по-задкулисен начин от Борисов, тъй като Първанов действаше с поставени лица, си предадоха щафетата един на друг в това отношение. После Борисов наследи от него и от Тройната коалиция онази медийна империя, която при него стана още по-голяма и се разрасна още повече. И нищо не можа да им попречи, нито намеците от Европейския съюз, нито посещението на Нели Круз. Борисов се качи веднага на този кораб и каза “Да, да вярно е, че тука има такива проблеми. Ние ще се заемем, ще ги разрешим.” Заеха се и ги разрешиха, ама друг път, категоричен е Иво Инджев.
По отношение на медиите нещата стоят както с икономиката у нас. Очевидно и това го казвам с много голямо съжаление, нещата тук трябва да се влошат дотам, че да няма накъде повече, за да тръгнат отново нагоре. Покойната Ана Политковская казваше за руския народ, а тя споделяше много горчиви оценки за собствения си народ и това я правеше до голяма степен голяма журналистка, защото можеше да се изправи срещу предразсъдъците на собствения си народ и по въпроса за Чечня и по много други неща. Тя казваше, че за съжаление сме такъв народ, даже ми е неудобно да я цитирам, за да не си помисли някой, че преувеличавам, “склонни към фашизъм”, казва тя за руското общество. Но в случая тя говореше за народ, който е склонен да се разбунтува, само ако му бръкнат много надълбоко в джоба. За голямо съжаление по тази причина ние наистина сме два братски народа. Приличаме си, отчита журналистът.
Много се надявах, че тези протести, които аз наричам образно “февруарската революция” ще прерасне в революция на каузата не само в революцията на изгорените сметки за ток и претенциите срещу монополите, който е един много неясен лозунг. Защото монополите могат наистина да са злодеи и да имат някакви вини, но едва ли това е най-представителното в България нещо като източник на злото. Но не можаха да прераснат тези събития в нещо принципно. Ще ми се хората да излязат, за да си поискат свободата. Ето сега защо няма протести за масовото подслушване. Защото това е кауза. Да излезеш да протестираш за това, че ти нарушават човешките права, нарушават гражданските свободи. Това се надявам да се случи в България, но не го виждам и нищо друго не мога да направя, освен да пиша статии и книги, е мрачната му прогноза.
А за бъдещето на Борисов, макар че в страната като България популизмът има много благодатна почва за развитие, струва ми се, че той е достигнал отдавна тавана си. Освен всичко друго предполагам ,че той със сигурност е настъпил доста интереси от това преразпределение на парите от един олигархичен кръг в друг, какъвто той се опита да си създаде. Първо, вероятно това няма да му бъде простено. Второ Борисов направи една много фундаментална грешка, която сега се вижда и се обяснява с неговото его. Той се обгради с некадърници, да ме прощават. Но той съвсем съзнателно не допусна в близкия си кръг интелектуалци, способни финансисти. Говоря за повече от един човек, кръг от някакви съветници. Защото той искаше да управлява едни хора по един-единствен признак – “ти ми се подчиняваш и ми ставаш верен”. И оттук нататък вървим заедно напред. Ако образно казано дойдеш и ми целунеш ръка, ставаш мой човек и аз ще те защитавам до момента, в който ми станеш неудобен. Не знам дали хората забелязаха с каква лекота той захвърля хора, в които се е клел, че са му най-близките. Така беше с Трайчо Трайков, за който говореше, че му е най-близкият министър в правителството, после го захвърли и започна да го заклеймява. Така беше с Дянков, така беше с Румяна Желева, която защитаваше… Искрено се учудвам на тези, които се хващат на тази въдица, но властта е нещо, която е неразбираемо за хора, които нямат амбицията да забогатеят по този начин или да се прославят. Защото знаем, че във всяка една нация хората, които отиват в политиката са представителна извадка на народа. В това отношение получихме много лош пример с управлението на ГЕРБ, защото извадката беше по-ниска, дори от това, което представляваме средно ние като народ в момента. Съжалявам, че трябва да направя тази самооценка, заключи Инджев.
Не е случайно, че е пред Народната библиотека ще е премиерата на книгата ми, винаги представям книгите си на открито. Освен всичко друго това е и едно много красиво място, може би най-красивото в София. Нека хората дойдат и видят с тези цъфнали японски вишни добре поддържана градинка и както аз се шегувам с охраната на Кирил и Методий отпред, какво повече може да иска човек за едно добро настроение и една символика, все пак с оптимизъм завършва журналистът. /БГНЕС

Икономист: Медийната свобода в БГ е накърнена

Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е накърнената медийна свобода. България трайно е последна от страните-членки на Европейския съюз в класацията за свобода на медиите, констатира сп. “Икономист”.
Днес тя е на 87-о място в най-новия годишен индекс за свобода на медиите на Репортери без граници, докато през 2006 г. заемаше 35-о място.
Съществува растяща загриженост, че повечето от медиите са отстъпили от изпълнението на основната си функции – да информират обществеността адекватно за събитията, констатира Нели Огнянова, български медиен експерт. Според нея медиите често обслужват политически партии и различни икономически групировки.
Няколко оценки от чужбина подкрепят оценката на Огнянова: Държавният департамент на САЩ констатира “значителни нарушения на медийния плурализъм” в страната като един от големите проблеми в областта на спазване на човешките права; еврокомисарят Нели Круз написа писмо до предишния премиер Бойко Борисов с призив да бъдат защитени независимите медии; посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер често е цитиран да казва, че са свободата на медиите в страната е изправена пред “опасни предизвикателства”.
Едно от тези предизвикателства е фактът, че “репортерите продължават да бъдат подлагани на натиск и сплашване в името на защитата на икономически, политически и престъпни интереси”, констатира Фрийдъм хаус в последния си доклад за свободата на пресата. Натискът идва от всички страни, дори от държавата: в началото на април журналистът Борис Митов е разпитван в прокуратурата във връзка с негова статия, в която намеква за връзка между софийския заместник-градски прокурор Роман Василев с незаконното подслушване. Върху Митов е бил оказван натиск да разкрие източниците на информацията си. Когато отказал да го направи бил заплашен, че рискува да влезе в затвора за пет години за разгласяването на държавна тайна.
Миналото лято разследващият журналист от Варна Спас Спасов получил още по-ясно напомняне за границите, които един журналист не бива да пресича: след серия от критични материали за местна икономическа групировка, той получил по пощата екземпляр от “Изкуството на войната” на Сун Цзъ. Изрично била подчертана мисълта: “Трябва да избягваш тези, които не можеш да победиш или с които не можеш да се сприятелиш”.
Друг голям проблем на българските медии е липсата на прозрачност върху собствеността им – според Орлин Спасов от Софийския университет, собствеността е като матрьошка – винаги има още една фигура зад първата. Напр. Нова Българска медийна група, компания, близка до политическата партия Движение за права и свободи, е собственик на редица високо тиражни вестници и на популярен телевизионен канал. Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, собственост на групировката, бяха много критично настроени към политическия съперник на движението – партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групировката промениха за една нощ позицията си и станаха сериозни поддръжници на Борисов. Една от матрьошките – Нова Българска медийна група основно е финансирана от Корпоративна търговска банка (КТБ). Получава се, че през последните години относително малката търговска банка държи голяма част от авоарите на държавни предприятия в енергетиката, транспорта и в областта на отбраната. Което означава според наблюдатели, че КТБ на практика финансира с държавни средства изданията на групировката, вкл. най-тиражният вестник в страната – в. “Телеграф”. И това не е изолиран случай. Финансовите проблеми на медийния пазар направиха много издания зависими от държавните средства (рекламният пазар се е свил с 1/3 от 2008 г.). И доколкото няма официално субсидиране на пресата, Фрийдъм хаус констатира, че източниците от реклама от държавни институции са второто по големина перо в приходите от реклама за печатните медии. От 2009 г. държавата чрез министерства и правителствени агенции е насочила 28 млн. лева към частни медии с публикуване на реклами и провеждане на информационни кампании. Като азбучен пример се споменава случая с 25-годишен служител на Министерството на земеделието и хранителната промишлености, който получил 50 000 евро, за да направи във Фейсбук и в Туитър профили на Програмата на ЕС за регионално развитие. “широко разпространено е мнението, че чрез използването на обществени средства властите си осигуряват медиен комфорт”, казва Нели Огнянова. “Членството в ЕС не донесе повече свобода за медиите. Точно обратното, европейските фондове увеличиха пропастта между близките до правителството медии и останалите.”
Тази пропаст особено ясно се очертава по време на предизборни кампании. България ще се изправи пред урните на 12 май, след като правителството подаде оставка заради масовите протести през началото на годината. И законната практика политическите партии да плащат за медийно покриване на своите изяви се превърна в проблем, доколкото платените политически репортажи рядко се афишират като такива. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбеляза по време на предишната предизборна кампания през 2011 г., че “на практика цялата предишна предизборна кампания в медиите е била платена, поради което на практика почти е липсвало медийно покриване на самата кампания”. Почти нищо няма да се промени и този път, констатира Съветът за електронни медии, независим медиен регулатор в страната.
Отразяването на предизборната кампания, непрозрачните структури на собственост и заплахите срещу журналисти са основните причини за влошаването на положението със свободата на медиите в България. Някои не са съгласни. Според Цветан Василев, банкер, в България има прекалено голяма свобода на пресата. Г-н Василев е мажоритарен собственик на КТБ. /БГНЕС
Лондон / Великобритания
P.S. Помествам интервюто на БГНЕС с моя милост ( което не бих направил по принцип- в блога си коментирам темите „по-гладко”, отколкото под формата на разговор), заради съвпадението с публикацията на сп. „Икономист”.
Съвпадение по време и в мненията. Добре е за един български журналист да бъде в „един отбор” с „Икономист” срещу декларация на Българския медиен съюз от 29 март, в която собственици и шефове на „големите” български вестници ругаят „група български журналисти на свободна практика” с обвинения, че дискредитирали българските медии с твърдения, за някакви ( измислени от злодеите а свободна практика) проблеми у нас!

Прочее, утре, 25 април е представянето на новата ми книга „Премиер на РъБъ” от 18 ч. пред Народната библиотека в София. ( ivo.bg)