Разговорът за жела(тел)ното от хиляди българи възкръсване на дясното политическо представителство, което за първи път изчезна от законодателната власт през последните 23 години, тепърва предстои. До момента той се ограничава до коментарите след заявката за оставка на Иван Костов и ръководството на ДСБ.
Появи се и още един повод за размисъл.
Това е днешната ПОЗИЦИЯ НА ПП СИНЬО ЕДИНСТВО, която гласи:
„Резултатите от Парламентарните избори 2013 г. изправиха България пред сериозно предизвикателство. Решението на патовата ситуация в парламента е европейският тест за популисти, националисти и социалисти. Доверието в институциите е тежко разклатено, олигархията прекроява територии и преразпределя позиции, а демокрацията, правилата и законите в държавата са сведени до подробност. E вропейският проект на България е поставен за пореден път на изпитание.
Страната ни днес има спешна нужда от:
– възстановяване на демократичните практики;
– работещи институции;
– политическа предсказуемост;
– стабилност и растеж на икономиката;
– повишаване на стандарта на живот на българите;
– върховенство на закона;
Всичко това са основни десни цели и принципи, които ГЕРБ унижиха по време на своето псевдодясно управление. Впрегнаха и сериозни усилия да унищожат традиционната десница, като по този начин отвориха пътя към властта на БСП и ДПС. Ще бъдем категорична извънпарламентарна опозиция на правителство на своеобразна нова Тройна коалиция.
На тези избори разделението в традиционната десница получи тежка присъда от избирателите, която вече е без право на обжалване. Разочарованието и обидата на сините хора от неизпълнената заявка за създаване на единен десен субект се оказаха решаващи за трагичния изборен резултат. Сините хора казаха необратимо „не” на раздробената десница.
Дясномислещите български граждани се произнесоха по несъстоятелността на едноличните проекти и по безсилието на коалициите в десницата.
Нужно е сливането на десните формации в основата на една модерна обща партия, създадена от енергията на младите политици в десницата и базирана на опита на реформаторите сред тях. Единна партия, която ще пресрещне очакванията на съвременния десен избирател, ще функционира с пулса на днешното време и ще предлага конкретни решения за по-добър живот.
Механизмът за дясното обединение трябва се изработи с общи усилия и без претенции.
ПП Синьо единство стои зад Единната платформа, подписана на 20 януари 2013 г., препотвърждава ангажиментите в нея и изразява готовност да вгради целия си потенциал в единна дясна партия.
Готови сме да продължим разговорите с ДСБ в изпълнение на ангажиментите, поети преди парламентарните избори за създаване на ядрото на единната партия. Вярваме, че тя ще се яви силна и монолитна на следващите избори с нови идеи и нова визия за бъдещето на България.
Призоваваме десните хора, членовете и симпатизантите на формациите в център-дясно, както и граждански организации с десни ценности, да се присъединят към Единната платформа, да започнем незабавен дебат за преструктуриране на пространството и за изграждане на силен единен субект.
Позиция на ПП Синьо Единство след заседание на Националното представителство на партията на 16.05.2013 г. „
За сведение на онези, които не са запознати с първите реакции на първата протегната към останалите десница ( извън приказките на отделни личности), заявката на Синьо единство веднага беше нападната от запъхтяната до червено пропаганда, контролирана от депутата от ДПС Делян Пеевски.
Най-общо казано (контра)атаката на тази пропаганда си служи с изпитания метод на личностното оплюване. Изписукаха разтревожено, че „Надка” била избрала отново да се хвърля в обятията на Иван Костов, когото едновременно обявяват за политически мъртвец, но пък продължават да водят и за посмъртно привлекателен.
Напомням, че в лично качество заявка за строители на новото дясно направиха отделни претенденти- от Любен Дилов, през Стефан Софиянски до Богомил Бонев. Но до момента единственото предложение, базирано на изградената през януари базова платформа между ДСБ и Синьо единство, е горният текст. Ако някой има възражения срещу която и да е дума в него, нека добави тежестта на своя „камък”, под който да заспи злото, натрупвано през годините в раздора между десните.
Мълчанието е злото, т.е. има нужда от разговор, но по принцип, а не с лични нападки.
Да,ама Не!
http://frognews.bg/news_54288/Izbori_v_usloviia_na_konstitutsionen_prevrat/
Адмирации! Точно сега,а не след месец-два, е моментът да се покаже, че служебните (марионетни) партии в “чисто новия” парламент имат безкомпромисен опонент и автентична дясна евроатлантическа алтернатива. Моментът на сегашното вътрешно 4-партидно боричкане на служебно влезлите национално безотговорни комунистически фракции в парламента не трябва да се пропуска! Пропуснем ли го сега, ще пропуснем вероятно и рядката историческа възможност, поднесена ни даром от престаралите се в клонирането червени политически инженери и кукловоди.
Да, не е възможно да се “хвърли камък” по написаното.
Аз бих се подписал под такова писмо.
Единствено “ще функционира с пулса на днешното време” ми идва малко комсомолско (преди на станишвци сърцата им туптяха с ритъма на Москва – сега само банковите им сметки), но ще го преглътна, заради “една модерна обща партия, създадена от енергията на младите политици в десницата и базирана на ОПИТА на реформаторите сред тях” (курсивът е мой).
Понеже имам маалко опит вече знам, че само енергията на младите не е достатъчна :)!
Истински харесвах Синята Коалиция в предното НС.
Ще подкрепям и тази – дано сме повече като мен!
“Мълчанието е злото, т.е. има нужда от разговор, но по принцип,”
“Напомням, че в лично качество заявка за строители на новото дясно направиха отделни претенденти- от Любен Дилов, през Стефан Софиянски до Богомил Бонев.” – с тез десно,молим !!!
Е щом като е въпрос на “принципи” – No coment .
А “имало едно време в България една социалдемократическа партия,истинска такава..”,имало,ма имало и другарят Дертлиев да и види сметката ,да подаде “розичката” на другарите от “Българска работническа партия – тесни комунисти” от “висшата класа”,не от работниците нисши.Аз пък чул бях (от мен си май беше,ма отдавна било,когат май съм бил “съществително”),че от “тесен комунист” става всичко друго (всекакви бои чки),сал единствино “широк” социалдемократ не (стиснати са ,нищо недават други му и да диша даже наоколовръз).Спомени от “друг свят”,не от тоя,то пък…не нищо!
Само лични нападки имам и съм ги изложил на страницата на Нейнски.
Прекрасно, време беше!
Но къде е геополитическата ориентация, която въпреки европейското ни членство е под въпрос? Къде са изводите от близката история и от последните 20 години?
Мисля, че това са също важни въпроси, които ще определят отношенията между отделните партии, които искат да градят десния политически блок на България. Защото СДС, такова, каквото беше създадено през 1989 г. беше сбор от всякакви партии и движения – десни, леви и центристки, но във всички случаи антикомунистически. Само че лявото се изроди и изчезна, като остави празно място в коалицията и като отворена рана даде място за навлизане на всякакви вируси и болести. Така и десните започнаха да се делят, което само по себе си е естествен процес на самоопределение, но забравиха обединението срещу БСП/БКП и нейните производни. Личните отношения станаха по-силни от политическите и се стигна до краха. Сега, когато в парламента се наместиха четири леви и ултралеви партии, явно не само политическите фигури, но и обекновените граждани трябва да се сетят, че сами са изтървали ситуацията. Бездействието и прекалената политическа притенциозност и високомерие, както и откровените предателски ходове в определени моменти доведоха до тук!
А сега?
Десните партии и електорат имат рядката възможност на спокойствие да се отърсят от съня си на фона на задаващото се най-смешно правителство в България. Според мен правителството ще бъде съставено с мандата на БСП и двете крила на червените – ДПС и Атака, взаимно ще се балансират, противопоставяйки и съчетавайки левите си политики с личната си взаимна неприязън. Не случайно при такава задаваща се обстановка Румен Петков поиска нови избори – не му харесва да се съобразява с други, а иска всичко … като Боко и Цоко. Явно крилото в партията, чието мнение изразява не обича да се мъчи четири години като внимава във всичко, за да не схафи. Представяте ли си каква мъка ще бъде за тях. В този момент десните могат да преминат през политически процеси, които наистина трябва да имат здрава основа – здрави десни идеи и от там натакък всеки по своему. Но отношенията към ЕС и Русия, егологията и “мирния атом”, към етносите и съседите, към Близкия Изток и далечния Запад трябва да са предварително ясни. Иначе пак ще се делят на “мравки”, “люспи” и всякакви други.
Дано всички да имат успех заради себе си и заради нас!
Любен Дилов преди изборите обяви, че участва в някакъв проект, който има потенциал за разрастване. Ако е истина твърдението за този проект, мисля, че няма никакъв проблем да се присъединят към базовата опора на Синьо единство и ДСБ. ДСБ е освободена от сатанизираната фигурна на иначе най – големия българки политик(според мен) Иван Костов. Така че не виждам никакви пречки за мощно обединение.
Само че фигури, като Богомил Бонев и другите осем мушмула(заслужават си личната нападка), които Костов с основание изрита на 21 декември 1999 трябва да бъдат държани далеч, защото те съсипаха дясното с техните обидени малки фракциики!
Така мисля аз, това по – скоро е повърхностно мнение, не някакво решение, но за сега на това съм способен 🙂
Крайно време е!
Само дано да няма личностни претенции. Колкото по-малко познати физиономии, толкова по-добре!
Единната платформа не може да е словесна конструкция. В основата и трябва да има здрави хора. Да излъчват почтеност. Почтеността в синьото дясно беше подменяна системно с лоялност. Почтеността не означава доказано некорумпирани… Наново трябва да се гради демократична партия – дом за десни политики. Обединението е процес, последващ разединението вече много години. Думата обединение е несъпоставима с досегашните сини практики…и лидери. Други хора могат да поискат доверието на синия избирател, но обединителите – едва ли. Чакахме ги двайсет години да се обединят, а те си тръгват оТ “Раковска” като политически пенсионери, друга дума щях да употребя, но ми е мъчно. Не за тях, за нас, които ги подкрепяхме. Обединението, ако предлага познати имена с нови модни политически одежди, не е жизнеспособно, ако имената са нови – не е обединение, а неща ново. Дано се роди.
Има Надежда!!!
Има и надежда!
С малка или с голяма буква, но е време всички остатъци от разбитото дясно пространство да осъзнаят, че ЕДИНСТВЕНИЯТ шанс за бъдещето на десницата в България е един изцяло НОВ десен проект, който да стане истински изразител на неподправеното дясно мислене и идеи!
“Дано, дано, дано….само си викам -ДАНО!” – така пееше преди време Богдана Карадочева – един от трубадурите на “синята идея”.
Дано най-после дребнавите междуличностни вражди и ежби между “лидерите” на разпарчатосаната десница да отстъпят място на една бъдеща единна организация, която да възроди надеждите за една по-добра България!
“От количествени натрупвания,към То качествени изменения” си требе “интензификация на селското стопанство” демек ,трябва да се прочетЪт “тезисите на другарят Живков”,буквица по буквица !
“бил съм се бил напил” – минало свършено незапомнено !
Амин !
Според мен, трябва да има поне две десни партии. Едната на която аз ще симпатизирам и поне още една, за Сугарев, П.Стоянов, Борисов …
В една малка степен на фона на унинието, егото ми е погъделичкано, че прогнозите ми, споделени в коментарите ми тук се оправдаха:
– Преливането на гласове между ГЕРБ и БСП доведе до утечка в полза на АТАКА;
– Автентичното дясно има шансове само ако се обедини и се сменят поколенията в ръководствата, за да се освободи от негативите, но да запази подкрепата и опита на изминалите години.
Народът е прост и нихилистичен. Ако се търси широка подкрепа, елитарността, излишното интелектуалничене и концентрацията на идентификацията на партията в една, две личности е пагубна за реализацията на целите и ценностите.
По принцип, много хубави думи. В частност – увисват неподкрепени от дела. След като отцепиха поредната “люспа” от СДС,която не успяха да “залепят” никъде, нито едно от знаковите лица на ПП Синьо единство не излезе да призове своите поддръжници да гласуват – не за конкретна политическа формация, а по съвест, в защита на демокрацията и изконните човешки права. Напротив – някои дори заявиха, че няма за кого да гласуват. Е – дясномислещите хора не са апаратчета, които да включваш и изключваш, когато на някого това му е нужно.
Ние българите сме уникална нация!Дори когато сме
смачкани,свряни в дупка или изправени пред голяма
беда,ние не сме способни да се обединим(за разлика
от повечето народи)До каде трябва да стигнат
дясните партии,те вече копаят дъното? И без това
лидерите им са обречени на забрава.Кога ще разберат,че трябва да се отдръпнат на зад и да оставят -младите и сигурен съм-МНОГО ПО-КАДЪРНИ
нови лица да излязат отпред.Сега вече има вакум
за дясно представителство.Герб ще се сриват все
повече,а комунистите и турците -на хората им се
повръща от тях.Едно обединено дясно има шанс да влезе в парламента ,след няколко месеца(когато ще има нови избори)
Проблемите на Автентичната десница идват днес от липсата на електорат. Предлаганото обединение може би ще доведе до създаването на дясна партия по-голяма от СДС и ДСБ, но в никакъв случай то няма да върне синия електорат. За да се върне той и за да има страната мощна десница е необходимо пресъздаването на СДС в онзи му вид, в който СДС бе преди да стане партия, а именно дясно гражданско движение и коалиция от десни партии, като дейността и на движението, и на коалицията, се координира от общ координационен съвет. Същата структура ще имат и общинските организации. Убеден съм, че пресъздаден така Съюзът на демократичните сили за една година ще стане първа политическа сила у нас. Впрочем в 1990-та постигнахме това за шест месеца, но тогава изборите бяха фалшифицирани. И още нещо. Тази реорганизация не би могла да е успешна без активното участие на Евгений Бакърджиев!
“Стефан Софиянски до Богомил Бонев” – тези две имена са достатъчни да отблъснат мнозонството избиратели с десни убеждения, ако разбира се горните двама имат наглостта да се включат в бъдещ син проект и мнозинството ги приеме, което, нядвам се, няма да се случи.
Към Иван и не само:
“Ние българите сме уникална нация!Дори когато сме
смачкани,свряни в дупка или изправени пред голяма
беда,ние не сме способни да се обединим(за разлика
от повечето народи)До каде трябва да стигнат
дясните партии,те вече копаят дъното? ”
Никога няма да има истинско “дясно” в БГ.”ЩО ?”:
“комунистите и турците -на хората им се
повръща от тях.” – от кои по точно им се повръща на “хората” ,от комунистите в БСП,ДПС и прочее подобни или от турците,циганите,а може би от мен “оня на Бръцов пропадналият,с златните ръчички и 50 годинки тъпкана със съдържание като за 500,дето несъ го дали по телевизоро,(понеже по надалеч от “светлините на града”)че да го признаем за “звезда от първа величина”.По между другото имам някой “минимум” и в СДС личноръкотворни участия (подробности от пейзажа)и си бъркам в носа?
Чудя се Васил Иванов Кунчев ли с “чистата и свята,дето всички ще …както Бог …,българи,турци …” да цитирам или някой друг ,Бог с “10-те” ли,”обичай ближният,както себе …”.Знам Ли!Май Не !
Първо се става “Човек”,после население,пък се оре,сее,копа,плеви,”дай Боже дъжд”,ако никне да се опази от “говеда”,та до жътва да се жъне,офф…,а,а да мели ,ЪЪ,айде “пълнозърнесто с триците,щото да се пресява ще се забавим,меси,ако се намери горива да се пече,да не прегори коричката само,с лопатка някоя фурнаджийска да се не обърне,офф…отяде ми се,по добре ме давете.
До къде стигнахме ?!Аа ,”България на гражданите”(айде ми тез ,селяните дето сяха,кучетата ги…),не ,не стана десната БГ.
“Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.”-Алберт Айнщайн
Че болшинството българи са против руският модел на управление от полицаи и мафиози е ясно, ако могат искрено да си кажат мнението. Но когато върховният главатар на полицаите и мафиозите Станишев, каза че иска сам да се качи на престола, и че никой не може да го спре да бутне ГЕРБ, сините се спуснаха като река да му помагат. Поднесоха го мълчаливо на тепсия като голям светец с нито една дума против него, неговият план и неговата банда от БКП и техните деца. И сега когато е готов да седне на престола, те знаят само да хленчат, плачат, вият – “какво направихме”. Приказката е: Каквото сте направили, яжте си го сами. Толкова време имаха, толкова възможности им бяха под носа, но не се събудиха. Никой не може да помогне на такива слепци.
До Снежана Пънова:
Г-жо Панова, за какви “люспи” говорите? Та те бяха изключени от СДС?! Кабата просто се уля.
И слушам го, има нахалството от амвона на изборния си “успех”, въпреки че подаде оставка, да казва каква ще бъде политиката за в бъдеще на СДС!
Алоууу, Унуфри! Други, млади, ще казват, Каба, каква ще бъде политиката на СДС. А ти, ти Каба, ще замълчиш. Взема ти се думата.
kam mika
vzemai si redovno hapchetata nedei da gi zabravjash
Главните фигури в новото дясно не могат да бъдат предишните. Нямат политики, нямат потенциал. Сега, след изборните резултати, Мартин Димитров заяви, че най-добре би било служебното правителство да ПРЕРАСНЕ в програмно. Ужасяваща семплост, приказки нахалост. А някога работеше сериозно и предлагаше смислено визии за конкретни крачки в законодателната практика… Повече от всякога бившите сини лидери излъчват мързел и представляват откъснат от пирамидата връх, който никого не вълнува, а дразни. Надали хората чакат лидери с посипани с пепел глави, умориха се да слушат от тях как избирателят ги наказал, защо…Избирателят чака програми, личности, които не предизвикват полемика, и ТЕ НЯМА КАК ДА СА досегашните. Лично за мен например, ако чета Надежда, нямам резерви, но ако я слушам, прехвърлям канала – пресяда ми патосът, фалшива ми е. Винаги ми е звучала фалшиво. С другите не е по-различно. След много приказки – нищо ново. Чакам го новото, надеждата е в реанимацията, но Е.
Всичко това е прекрасно! И го чакаме от доста време. Един е само въпросът – кой ще уточни критерия, по който трябва да се изметат в пенсия огромна част от изтърканите вече физиономии на т.нар. “дясно”? Не е само Костов (при цялото ми уважение към способностите му), дето трябва да слезе от сцената. Може да се изброят още много, за които вече просто няма надежда ( и Надежда) никаква.
Ето и моята преценка на случилото се: http://aig-humanus.blogspot.com/2013/05/blog-post_3083.html
Макар да не се казвам “Надежда” и аз имам право на виждане:
Съвсем не ми се пише някакъв обобщаващ коментар за резултатите от изборите и за откриващите се “перспективи” пред страната. Ясно защо: защото всичко е ясно. По-ясно от това, което е, не може да бъде. Е, ще кажа нещичко, колкото да не е без нищо…
Попаднахме в дупка, от която излизане няма. Демокрацията – младата и крехка българска демокрация, доколко я имахме – блокира и доведе до резултати, които я отричат изцяло, които са подигравка за нея: в Парламента влязоха най-недемократичните, авторитарни, изцяло ченгесарски и милиционерски, проруски, пропутинистки партии. Явно е, че у нас върви целенасочено направляван от Москва процес на дестабилизация на страната с оглед да бъде променена нейната гео-стратегическа ориентация.
Т.е. повратът, зададен от “тоя проклетник” Иван Костов, който ни натика в орбитата на западния свят, на евро-американската цивилизация на свободата и демокрацията, най-после се удава възможност да бъде променен на 180 градуса, т.е. България отново да бъде запратена в азиатско-сибирската имперска орбита на Русия, на путинска Русия. Сиреч, процесът на путинизация на България, за който моя милост писа още преди толкова години, даде най-накрая своите отровни плодове. С демокрацията у нас биде “покончено” най-сетне, другояче казано, на български казано, демокрацията у нас беше ликвидирана. Припомняйте си руския език, скоро ще ни се наложи отново да проговаряме на руски.
Ето затова не ми се пише коментар по актуалната политическа ситуация. Мътна и кървава е ситуацията, която се задава. Като българин на моменти се улавям че си мисля ето как: всяко зло за добро, нека, нека ченгетата, нека комунягите да се задавят от власт, нека, та да си счупят най-накрая сами главата! Нека да управляват, нека да се продължават да крадат, та на този наш народ най-накрая истината да му просветне – и с шутове и ритници да изгони тая комунистическа напаст най-накрая не само от Парламента, но и от страната. Предстои ни период на невероятни сеирища и излагации, ето, Боко вече почна да се развихря пак: хем бил спечелил изборите, и то “съвсем честно”, хем заяви, че иска касирането им; хем можел да управлява, бил “най-големио експерт сред премиерите в целокупната история на България”, хем го е страх да управлява и да поема отговорности, щото сам най-добре съзнава, че не е нищо друго освен въздух под налягане. То и затова се фали така де, свестният, истински кадърният човек няма да вземе да се хвали, щото кадърността му си личи, а само на въздуха под налягане му се налага да се фали. Такива работи. Какво да коментира повече човек? Нима всичко не е ясно?
Има и една друга голяма тема, и тя може да се сведе до въпроса: а сега накъде? Какво да се прави, имам предвид какво да правим ние, нормалните хора (след Кунева, която открадна тоя лозунг за “нормалността” от Филип Димитров – той именно искаше да прави България “нормална страна”, тя, тази Кунева, иначе е много крадлива, всичко краде! – човек не да не смее да употреби тая дума), дето виждаме нещата в тази светлина и сме на път да се отчаем? Наистина, какво може да се прави в една такава ситуация? Какво е разумното поведение?
Някои, дето все още имаха някакви надежди и стояха тук, сега вече ще им се наложи да тръгнат в емиграция, ще им се наложи да бягат по света да си търсят късмета по места, където няма такъв вилнеещ комунизъм както у нас. А тия, дето сме инатлии, и ще останем тука, ще ни се наложи да се размърдаме, да си вдигнем задниците от меките кресла, дето седим и така хубаво си “философстваме”, и също ще ни се наложи да излезем на улиците да протестираме, да се борим, да покажем, че ни има. Този е пътят – пътят се свежда до една дума: борба! Съпротива. По всякакви начини. Не трябва да се мълчи. Не трябва да допускаме олигархичната пропаганда и проруските сили да присвояват и улицата и да я манипулират, както това стана в началото на тази години – и няколко пъти преди това.
За да дестабилизират страната и за да променят гео-стратегическата й ориентация тези сили успяха да овладеят и улицата – единственото място, където народът имаше възможността да покаже какво мисли. И улицата “приватизираха” другарите и я манипулират както си искат. Е, трябва да си върнем първо улицата, а след това, като овладеем това мощно средство, ще почнем да си връщаме една по една загубените позиции. Лозето не иска молитва, иска мотика. Трябва да се работи. Трябва да се действа. По пътя на борбата истински проевропейските, прозапно-ориентираните, автентичните десни сили неминуемо ще намерят формите на ефективно организационно взаимодействие и няма начин да не се обединят. Излезе ли на сцената една мощна дясна сила и организация, тогава работите ще почнат да се оправят. Ще прогоним “дясното” менте Боко, който няма нищо дясно в мисленето и поведението си, който си е чисто и просто една мутра, един бандит. И лека-полека работите ще почнат да си идват на мястото.
Не трябва да допуснем да се провали или да бъде превзета нито една вече завоювана позиция. Ще видите как сега се се опитат за кратко време, ползвайки антидемократичните настроения, дето се ширят в дезориентирания електорат, да направят промени, които да обозначат един завой, за да ни натикат в старите проруски азиатски коловози. Ще почнат да ни казват: защо на нас ни е НАТО, хайде да си се върнем към “братството” с Русия? Мекерето Сидеров пръв ще го каже, ако не го е казал вече. Също така ще кажат: другари, а за какво ни е тоя Европейски съюз бе, какъв ни е келепирецът от него, я да се си прегърнем пак с Матушката, а, и тя ще ни позлати, сакате ли? Ето такива умилителни за всяко българско сърце призиви ще почнем да чуваме съвсем скоро. И тогава трябва да излезем на улицата.
Аз, примерно, ще изляза, вие ако искате. Ще си направя един плакат, ще си го туря на тялото и ще си стоя пред Парламента, а пък вий си седете на меките кресла и си се занимавайте с дървена “философия”. И в Пловдив ще си стоя с тоя плакат, щот ми е далече София, ама и в София ще ида когато трябва. Няма да се помиря да съсипят онова, което България постигна. Ето, и Белене сега ще почнат да си строят, ще видите. Първо АЕЦ-ът ще построят, а после и концлагерът ще възобновят. Толкова им е акълът на комунягите, те друго не знаят.
Може лагерниците направо да ги турят да горят в атомния реактор, нищо чудно вече да е изобретена такава нова руска технология, знам ли? Всичко може да се очаква от такива, при тях лабаво нема. Нали така викаше твоя кумир, а, Боко, кажи де, що мълчиш като ощипана мома?
Това исках да ви кажа. Уж нямаше да правя коментар, ала ето, направих го. Не може да се мълчи в тия времена. Казах: трябва все нещо да се прави. Трябва да показваме, че ни има. И извън Парламента ний, хората, дето не сме съгласни мекеретата да погубят България, можем да се борим и да противодействаме, даже в някакъв смисъл отвън ще сме по-силни. Демокрацията е там, където е народът. Измамиха тоя наш лековерен народ, успяха да го преметнат, ето, наместиха се вътре само мекерета, ала допуснаха фатална грешка: сега срещу тях са всички, целият народ, ония, които мълчат и глухо роптаят, ония, които не гласуват, ония, които са от всичко недоволни, всички. Да оставим подлизурковците и платените гласове, що ги туриха в парламента, те в сметките не се броят. Народът срещу комунистическата мафия – това е разположението на силите.
Аз съм с народа. А вий продължавайте да се гнусите от “тоя народ”, да се правите на “аристократи”, на “учени”, на хитряги, дремете, правете се на “специални”, стойте си величаво на пиедесталчетата, дето сте си съоръжили…
За мен няма нищо по-хубаво от обединение в дясно. За това сега се създава особено благоприятна обстановка с отеглянето на Ив.Костов. Но не мисля, че обединено дясно може да се постигне, ако в него като ЛИДЕРИ пак се “набутат” хора като Софиянски, Бонев, та дори и Н.Неински. Подчертавам – като лидери.Защото и те, като Ив.Костов, са умни и определено “десни” политици, но са прекалено обременени исторически и звучат отблъскващо за повечето хора, принципно подкрепящи “дясното”.Според мен тези хора трябва да отстъпят крачка – две назад и да се изявяват от тук нататък по-скоро като “съветници”, а не като водачи. Така, че за мен въпроса за новия десен лидер/лидери остава открит, като при това е фундаментално важен.
Момчета, нема страшно!
“Успехът не е никога окончателен. Провалът, не е никога фатален. Единственото важно е смелостта.” /Уинстън Чърчил/
Г-н Грънчаров, прекрасен анализ!!!
Няма как да не се съглася с всяка написана от Вас дума.
Хубаво звучи декларацията на Синьо единство. Всичко което пише в нея е прекрасно. Смятам че хората, които я създадоха са последните представители на бившия СДС (защото такъв вече няма!), които заслужават доверието на дясномислещите хора. И все пак…Защо сега? И аз питам, като Снежана Пънова защо “нито едно от знаковите лица на ПП Синьо единство не излезе да призове своите поддръжници да гласуват – не за конкретна политическа формация, а по съвест, в защита на демокрацията и изконните човешки права. Напротив – някои дори заявиха, че няма за кого да гласуват.” Как така до 12.05. нямаше за кого да гласуват, а на 16.05. вече има дори с кого да правят единна партия?
“Готови сме да продължим разговорите с ДСБ в изпълнение на ангажиментите, поети преди парламентарните избори за създаване на ядрото на единната партия.” Чудесно, всички очаквахме тези разговори да не прекъсват, защо ги спряхте точно в навечерието на изборите? Какво се случи тогава? Отговор на този въпрос, ясен, точен, потвърден и от двете формации трябва да бъде даден, за да се започне на чисто, за да сме сигурни, че повече противоречия и неразбирателство няма да има, че междуличностните отношения няма да рефлектират върху политическото поведение на новата партия и ще бъдем сигурни, че доверието ни не е дадено напразно!
@ ДАНИ,
Изразили сте мисли с които съм съгласен.
Освен това не може за загубите да се прехвърля вината винаги на друг, същото г-н Костов го вменява на ГЕРБ, но това важи и за него след 2001г..А същото важи и за Атака(в два парламента отлюспване).
Най-големите им противници са всъщност самите те.
Как не се разцепва нито БКП(БСП), нито ДПС, дори ГЕРБ.
Лесно се търси вътрешен(П.Прошков и др.) и външен враг, което ни препраща към диващината на една друга “партия”.
Никой не може да предизвика делението , ако то не е присъщо заложено. А също и “проспиването” на появата и на НДСВ, и на Атака , и на ГЕРБ, и на НФСБ, и на ДБГ и …. т.н.. Които взимат електората на бившите ОДС.
И все повече се убеждавам , че за да няма предизборни машинации ,им а само едно решение – задължителното гласуване , и налагане на санкции за негласуване. Така ще се ограничи и “бизнеса” с малките(под 4 процента) партии, а също така ще намалее и вероятността в парламента да влезне партия с “твърд” електорат, или поне ще се намали влиянието й.
за мене има дясна партия -автентична и се нарича ДСБ.Какво възпря авторите на това обръщение да призоват дясно ориентираните хора да гласуват за нея? Ако представят смислено обяснение за отдръпването им от съвместно участие в изборите, може би ще ми зазвучат истинно – но така не ме убеждават. И още създаването на нова партия не е панацея. Лутането на една партия по пътя в търсене на точните идеи и поведение, когато е подчинено на спазване на принципи не само не е укоримо, заслужава уважение.Затова непрекъснато тиражираните идеи за чисто нова “необременена” партия не ми звучат като добро решение за поредно обединение на дясното.
Досегашните лидери трябва да работят, без да се афишират, само за създаване на нерушими демократични правила и да дадат възможност на десните избиратели само да определят кой да ги представлява.
А тези, които кандидатстват за ръководители, да се състезават с програми.
Споделям ентусиазма на повечето коментатори във форума,но излизащите на преден план подробности и оценки,както коментариите за една или друга личност,изкривяват смисъла на написаното от автора,според мен. Става дума,че масово оценките за лидерите в дясно бяха внушавани в съзнанието на българските граждани от “червените медии”.Те умишлено отклоняваха вниманието на обществото от ПОЛЕЗНИТЕ УПРАВЛЕНСКИ ДЕЙСТВИЯ на десните политици и го ангажираха с несъществуващи или измислени конфликти между тях. Действителното “дясно” трябва ясно да се определи за РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА ОДС 1997-2001г. Това е най-успешното управление на страната през последните 70 години. Отказа от този безспорен успех на десните сили премахва основата и посоката на бъдещите десни действия – каквито и да са и от когото и да са.Този отказ беше в основата на разпада слез 2001г. Защо е наобходима тази база? Тя ще върне политическия живот на страната във вярната посока : ПОЛЕЗНОСТ В УПРАВЛЕНИЕТО !!! Тази плоскост на сравнение е пагубна за БКП/БСП и сателити защото тяхното 65-годишно управление на страната беше пагубно,както ще бъде и бъдещото им управление,независимо в каква комбинация.
След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: “София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно. Щом се появиха избирателите с музика начело, шайката им се разбяга. Целият град тържествува. Да живее Негово Царско Височество.
Ганю Балкански”
Писмото до Граматиков., за което по-горе споменахме, се свършваше с тези думи: “А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй “практичен” и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!…”
Добре е да се възроди синята идея, но ако това ще го правят Дилов, Софиянски и Бонев, по-добре да не се захващат, защото почти никой искрен последовател на СДС от 90-те години няма да тръгне след тях. През годините бяха положени огромни усилия да бъде унищожена синята идея и да останат само бившите комунисти под различни форми, както са представени в настоящето народно събрание. Ако се зароди ново синьо движение, то ще бъде осуетено още в зародиш и там ще бъдат внедрени другари, които отлично знаят как да рушат отвътре. Вече видяхме… На какво можем да разчитаме? Това, което не може да се купи с пари, може да се купи с много пари.
Спомнете си Любимец 13: Въльо Вълчанов, треньор на ДП “Витоша”/Георги Раданов/ казва: -Отивам в Плевен и ще доведа ИСТИНСКИ ФУТБОЛИСТ – ето сега същите хора ще ни спретнат…
Десницата в Bg е фикция – моментално ще бъде смачкана, инфилтрирана; обществото е болно от тежка форма на проказа
Странно, но тук почти всички говорят за “дясно” обединение. А къде е лявото обединение? Може би подсъзнателно се счита, че автентичното ляво (в лицето на БСП) вече съществува и то задължително се препокрива с ориентацията към Русия?
Това, от което се нуждаем, е ОБЕДИНЕНИЕ на ГРАЖДАНИТЕ (леви и десни) на основата на няколко основни принципа на демокрацията като върховенство на закона, разделяне на властите, концентрацив върху проблемите на отделния човек и възмездие (морално и материално!) за всички, които ни доведоха до това положение и тези, които по престъпен начин са се облагодетелствали от мътните води по време на прехода.
За мен обединение на дясното пространство на основата на вече изградени партии е химера.
Първо, многократно за тези 23 години бяхме свидетели на факта, че при вече изградени партийни структури има непреодолими сили, които превъзхождат силата на разума и даже инстинкта за самосъхранение на политическите субекти. Последните избори отново ни демострираха този феномен: Нима ръководството на ДСБ не разполагаше с адекватна информация, за да прецени, че шансовете им да прескочат бариерата от 4% са минимални?! Нещо повече, даже направиха формална коалиция, поради което сега са лишени и от държавна подкрепа до следващите избори.
Предполагам, че повечето от тук пишещите виждаха ясно това неадекватно поведение на десните. Тогава възниква естественият въпрос : Коя е тази свръхсила, която превъзхожда инстинкта за самосъхранение? Доста наивно е да си мислим, че този феномен ще престане да съществува след тоталния крах на десните партии при последните избори.
Втората причина, поради която считам, че подобно обединение (на основата на съществуващи партии) е химера, е общото състояние на крайно недоверие към политическия елит у нас. Нужни са нови, светли, талантливи и неопетняеми лидери на вече сформираните партийни субекти. Такива, обаче, по ред причини, трудно може да се открият. В най-добрия случай тези личности ще разполагат с по 2-3 апартамента, които моментално ще бъдат поставени в основата на една кална компроматна кампания, организирана от тези, които вече разполагат с основните ресурси на държавата Р.Б.
Аз се присъединявам към мненията на Снежана Пънова, Пламен Иванчев и ЛНМ.
Ще добавя, че идеята на Надежда Нейнски е модерна, напредничава и трудно разбираема за голяма част от хората, но практическото й реализиране е доста съмнително предвид участието на определено дискредитирани хора. Възмутих се от изказването на Мартин Димитров, че не е гласувал на тези избори и се питам защо, нима не бяха заедно с ДСБ в Синята коалиция, нима не ги намира за достойни политици, нима това не е егоистично поведение, защо сега ще продължат разговори за обединение.
“Мълчанието е злото, т.е. има нужда от разговор, но по принцип, а не с лични нападки.” – Съгласен съм г-н Инджев, но не разговор по принцип, а разговор за принципите. Ето за тези принципи, които аз наричам “разговор за алтернативата”, няколко пъти Ви провокирах да напишете нещо, а Вие отказвахте с изключително интересни доводи. Нищо. Явно не му е било тогава времето. Искам да споделя няколко факта, които за много читатели може и да се сторят дребнавост, но за мен са от изключителна важност. Първият факт е за “върховенството на закона”. Случайно или не (за мен не е случайно), това “върховенство” никога не е на челна позиция, когато се иброяват приоритети или както “единството” го описва “спешна нужда за страната”, но не чак толкова спешна, че да го сложим най-отпред. Малко по-добре се справиха СДС в предизборната си платформа. Там беше на второ място след свободата (което без закон си е чиста свободия, но може пък и това да е целта). Та се питам къде са принципите? Виждат се само приказките. ДСБ дори не благоволяват да си обновяват страницата в нет-а след изборите. Иначе много държат на своите симпатизанти… Като си поговорихме за принципите, не е лошо да си поговорим и за реалностите. А те са че за добро или за зло ГЕРБ са водеща политическа партия в България. Това е суверено решение на хората и никой няма право да го игнорира. Всеки който не е съгласен с него е имал възможността да гласува. “Сините” са част от едно дясно европейско семейство, но част от това семейство е и ГЕРБ. Не без подкрепата на “Сините”. Така че връзката между реалността и принципите би било логично (рационално) да е едно силно “синьо дясно”, което да е достатъчно убедително за да може да “дисциплинира” ГЕРБ, тъй като очевадният факт е, че ГЕРБ е фактор, който на този етап по никакъв начин не може да бъде заобиколен. И тук едва въпросът: Кой би могъл да създаде едно такова “силно, синьо дясно”? Труден въпрос. Хубавото е, че поне се вижда кой не може. Хора, които поставят върховенството на закона не на челно място и твърдят, че:
“Страната ни днес има спешна нужда от:
– възстановяване на демократичните практики;
– работещи институции;
– политическа предсказуемост;
– стабилност и растеж на икономиката;
– повишаване на стандарта на живот на българите;
– върховенство на закона;
Всичко това са основни десни цели и принципи, които ГЕРБ унижиха по време на своето псевдодясно управление. Впрегнаха и сериозни усилия да унищожат традиционната десница, като по този начин отвориха пътя към властта на БСП и ДПС. Ще бъдем категорична извънпарламентарна опозиция на правителство на своеобразна нова Тройна коалиция.”
Е ако това е разбирането за реалността на “новите десни”, то няма защо да се вайкат. С реторика срещу ГЕРБ, която хората все още припознават като алтернатива на Тройната коалиция винаги ще си стоят там набутани в мишата дупка. С тези “сини лидери”-толкоз. Нищо лично.
Г-жа Нейнски отново прави грешка .След като ДСБ и показа вратата преди изборите , отново напира за единна партия. Питам я защо не се обърна към СДС , на който дължи цялата си политическа кариера .Само глупците повтарят грешките си, не знам кои ги потретят. о
Г-н Инджев, ”запъхтяването до червено” все пак идва от РАБОТА, колкото и долна и противна да е тяхната в нашите очи. А на мен ми посиняха ушите да слушам възвания, манифести, декларации и призиви от десницата, може би не съм сам. Дори от изказването на Бойко когото се прежалих да изгледам за втори път в живота ми на Великден как се ду пред Кеворкян запомних едно – че изброи 15-тина града в които направил митинги и още 5 в които му предстояло. Десницата колко митинга направи в предизборната кампания?
Аз пък си мисля че на България и е нужен сега далеч не тоя списък от възвишени демократични “показатели” които са наредили като мъниста, от хубав по-хубав протягащите се за обединение, а нещо много просто и по-кратко.
1. Усилена работа и безпощадна опозиция, която за съжаление не видях, не чух и не почувствах през последните години. Т.е. жесток пресинг в защита.
2. Организирани, мощни и ефективни предиборни кампании, които също не се видяха. Т.е. мощна и с всички сили игра в нападение.
3. Чак тогава може да развиват темите засегнати в листата им на която ни призовават да обърнем внимание.
Това са трите основни момента в тактиката в условия на демокрация мисля.
Вместо това десницата в БГ пропиля 12 години и се чуваха само възхвали към “най-великия изпълнител на дузпи” на Балканите, ако останем във футболната терминология.
Дано младите и новите които ще организират десницата да погледнат и какво правят колегите им зад граница, защото там вече има примери на цели революции организирани с новите средства за комуникация, а що се отнася до демократичните методи, отново има примери как без пари , медии и особена логистика, c един блог и един микробус да се вкарат в парламента маса представители. И дано не се обединяват около нови “перфектни изпълнители на дузпи” с академичен статут а около истински работяги-плеймейкъри които ще издаянят и на многото продължения. А когато я докарат до дузпите, да го попитат и него, ако склони и им назначи изпълнителите и им разкрие “тайните”.
Това е което мисля. Иначе ще запомня и този коментар на Р.Бърцов и препратката към големия учен, както запомних онова негово “Дайте ми го бе, дайте ми го това досие, да се опозная, белким се самообикна”
Малко ми е рано за дълбоки анализи на ситуацията в дясно. Но не мога да се освободя от усещането, че някой набързо иска да се разтури ДСБ. Добра или лоша, слаба, смъртоносно ранена на изборите, ДСБ все пак е единствената партия в дясно със здрави принципи, идеи, ценности и сериозен интелектуален капацитет. И много свит, но твърд електорат. Дали за пореден някой не иска да прилапа “костовистите“, но този път окончателно без Костов. В този ред на мисли коментарът на Снежана Пънова е напълно резонен. Позволявам си да препоръчам на съфорумците вчерашното интервю на Петър Москов пред в. “Преса“. В него има много повече съдържание, отколкото в декларацията на “синьо единство“. В едно съм абсолютно убеден – обединена десница, на която са бабували Бонев, Дилов,Софиянски и я е организирал Бакърджиев не е моята десница.
NOVA DESNITZA – DA !! No ne s CHEZRVENI IZRODI , koito ia provaliat!! Samo DEMOKRATI s novo mislene!!
Нека, като говорим за взаимодействия на каквото и да е ниво, обединения, коалиции и пр, не забравяме, че иде реч за общност от дясномислещи индивиди. Т.е. едни такива думички като за чест, самоуважение, достойнство, принципи би трябвало да говорят нещо.
В конкретния случай с Нейнски, тя беше от основните „съоснователи” на ДСБ. С безпринципната си политика и унижения, на които подложи СДС преди 10 години, успя да отврати достатъчно хора, които, кой знае защо, поискаха за свой лидер И. Костов.
@НИКОЛАЙ
+++++
Не съм оптимист. Не защото не мисля, че няма да се създаде нова дясна партия. Ще се създаде. Даже ще бъдат няколко. Но дали една от тях ще помете “четирилистната детелина”, дълбоко се съмнявам. Изчетох всички мнения. И не посегнах веднага към клавиатурата. Защото винаги първите мнения са на някакви човешки недоразумения. Дето гласуват за ГЕРБ, децата им за Атака, но пък са застъпници на БСП, заради 50 кинта.
Съгласен съм с Петър Драгулев, че (засега) в България няма достатъчно на брой хора, които да споделят приниципите, описани в тази статия. Това е хладна констатация, а не някакъв упрек към сънародниците ми.Ама не съм съгласен със същия този Драгулев, че единствено Бакърджиев може да бабува. Само това име ми е достатъчно, за да си остана в къщи. И не защото съм от “Костовистите от седмия двен”, както се изрази преди време Дайнов. А защото съм му сърбал попарата на Бакърджиев и Бакърджиевчетата му.
Е, как да застана до някой си В, който ми представя изборния клип на СДС като страхотно готин. Само че в този клип Костов надзърта, маскиран като циганин, грабващ някакви банкноти. И, според тази маскара В, аз би трябвало да се срамувам от периода 1997-2001. Ами, ако аз съм участвал активно в този период? Да се скрия ли?
Ако на това оплюване се гради бъдещото обединение, майната му! Да върви по дяволите.
Опитите за създаване на нова дясна партия, според мен, няма да завършат сполучливо.
Никой неможе да изгони от дясното пространство “десняците” ГЕРБ,
П.Стоянов,Софиянски,Бакърджиев,Дилов и други подобни.
Дясното и лявото са относителни понятия. Политиците се въртят на 180 градуса и пак продължават уж на дясно.
Затова искам да попитам дали не е по-правилно да се създаде една действително нова партия,която да бъде наречена прозападна,чиято основна цел да бъде придвижването на страната ни в посока на Запад,т.с. да следваме посоката на движение на Слънцето.
Г-н Стоилов, и да се нарече прозападна, все тая. Същите тези, които споменахте, ще се построят и там. На всичкото отгоре, много народ няма да разбере какво означава “прозападна партия”. Нали ГЕРБ се нарича “граждани за европейско развитие на България”. Е, и?!
Нали разбирате, ГЕРБ такива, ГЕРБ онакива, но дясното само си е виновно, че не се обедини на изборите. Освен това, ако изборите не бъдат касирани, приказките за ново синьо обединение ще са много красиви, но след дъжд качулка. Събудетеме отново след 4 години, когато им изтече мандатът на БСП+ДПС+Атака, ако все още нещо е останало от България, може да си поговорим отново за дясното. На всички избори досега съм гласувал за СДС и после ДСБ, но на тези беше прекалено очевидно, че няма да влязат в парламента, и гласът ми за тях щеше да се влее в БСП и ДПС. Гласувах за единствената партия, която сега се явява парламентарна опозиция на наследницата на БКП
Към г-н Ангел Грънчаров Много добре казано,аз също ще съм вън с “тоя народ”.Ние всички сме тоя народ.Време е-един за всички,всички за един!Или всеки за себе си..
Не успях да прочета всичко,но това за смелостта (У.Чърчил) ми харесва.А иначе аз по убеждение съм по-скоро “лява”!!!Не ме питайте какво търся тук?Гласувала съм само за СДС,ОДС и главно за ДСБ (откакто съществува),защото знам,че преди социалното трябва някак си средната класа да изкара парите за него.И съм благодарна на г-н Костов,че така добре ми го обясни и че ме представяше в парламента до сега.
P.S.”Не съм комунист(ка) и никога няма да бъда” Просто вярвам,че всеки човек има право на приличен живот и на помощ,ако не може да го постигне сам.
Неволно изпреварих с коментар под предишната публикация човешките недоразумения, за които пише Алеко. Те си падат фаталисти:) Радвам се, че написах това за жертвоприношението; май точно такова нещо се върти в нечии глави – реклама за отскок ли що ли, не знам.
Не мога да давам мнение за тази протегната десница, защото не ми е ясно още какво точно стана, когато беше протегната вече веднъж и после се отдръпна. Не ми е ясно защо и десницата на Мартин Димитров не присъстваше там. Въобще ей такива неща.
@ zora stefanova
Поздравления, че сте стигнала до този извод. Доста чугунени глави цял живот не успяват да стигнат до извода, че за да има социални привилегии, трябва икономиката да работи. “Икономиката, глупако” е добре известен цитат. Прост пример: хората в предпенсионна възраст протестират (и с право де) на покачващата се възраст за пенсиониране. А необходимостта от покачването й се явява липсата на достатъчно приходи. Ако обаче се завърти колелото на икономиката, повече хора почнат да внасят своите вноски, повече хора почнат да се осигуряват на реалните си пари, вдигнат се доходите, а с това и постъпленията, тогава тази необходимост от по-късно пенсиониране ще отпадне. Така пък възрастните работници ще освобождават работни места по-рано за младите. А с възможност за работа и повишаване на доходите ще се намали и емиграцията. В крайна сметка от стимулиране на икономиката ще имат полза не само трудещите се, но и пенсионерите.
Как обаче да го обясня това на 80-годишния ми съсед, който с бастунчето едва-едва върви и си пуска червения глас и имам чувството, че ще почине в междувременно в тъмната стаичка.
Като твърд и непоклатим привърженик на ДСБ и нейния учредител-Ив. Костов, макар и вече в оставка, аз съветвам съмишлениците да не прибързват с отблъкването на подадената ръка от страна на Синьо Единство. Мартин и Надежда имат кусури, но те не са предатели – поне досега не извършили предателство. При преливането в нова партия или създаването на нова коалиция естествено има риск, който би могъл в най-лошия си вариант да обезсили, дори заличи и обезсмисли създаването на ДСБ. Но нека не изземваме чужди функции и оставим ДСБ сама да направи оценка на този риск.
ПП. Надявам се да се подразбира, че моят апел към съмишлениците зз въздържание на този етап от критики към Синьо Единство изключва всякви каба или джура гайди, като гайдите изброените от Николай, макар че списъкът с “гайдарите”, всички знаем, е много по-дълъг и няма смисъл да го допълвам, а още по-вярно – няма да успея.
А бе хора, наистина ли мислите, че от парчетата на счупена стомна може да се направи НОВА такава!? Никакви такива разговори, обединения, изсмукани платформи няма да доведат до нещо СИЛНО, ПЕРСПЕКТИВНО и СТАБИЛНО! Па на всичко отгоре оглавено от Софиянски, Надежда не знам си вече коя, Богомил Бонев, та за капак и Любен Дилов – син ли червен ли или не знам още какъв! Трябват млади, умни, аналитични личности, харизматични личности с ясни и категорични десни убеждения, които да са притегателен център за младите хора, да вдъхват увереност и почтеност у по възрастните! Сега ГЕРБ била представител на дясното – как пък ви хрумна това!За другите парламентарни не говоря – там са клубове по интереси. Това, което знам със сигурност е че ДПС наистина купуваха гласове и поне 2-3 процента от резултата им е от купени гласове, за останалите нямам пряко наблюдение! Живея в непрекъснат и непосредствен контакт с бедни, мръсни, некадърни и мързеливи цигани, които и за 5 лева са готови да продадат всичко – даже и това, което не е тяхно, въпреки че ДПС им платиха по 30 лв на “глас” – схемата е описана в някои от днешните вестници – във Варна Данчо-Ментата и бил организатора. Твърдя, че тя беше приложена почти навсякъде из страната.Е-е тогава за какъв сблъсък на идеи и платформи говорим!? Тези ли цигани определят демократичния избор на България!? Не съм расист, но това са фактите, това е голата истина – разговора защо стоят така нещата е друг и доста дълъг! А някой тръгнал да пише възвания, прокламации и да обещава, че ще прави нов бардак, но със стари к…и. С две думи – борба, но не самоизмама!
Прочетох коментарите. Благодаря на нащия домакин за шанса и търпението… Оценям РАБОТАТА на Росен ЙОРДАНОВ. Мързеше си ги десните, “даваха” го заплатаджии. Има икономика, която може да победи политиката, но старата десница я проспа. Мързеливи и безпътни. Безработицата се повиши, заради спукания имотен балон – десните пасуваха. И в частност имоти купуваха… Добрата Европа – с нас вътре -години, години, внася от трети страни плодове и зеленчуци, а изнася субсидирано зърно – 17 млн. тона годишно, това унищожава сезонни работни места и праща евросубсидиите в трети страни – вдясно няма кой да обели зъб. Добрата Европа субсидира раждането на деца в семейства без минимални доходи и с мизерни битови условия – били имали права…а дечицата права нямат ли…мълчи дясното, пари отиват за производство на деца за издръжка на родилите ги – и увеличават броя на безработните, бедните и престъпниците… България се задушава от зле работеща администрация – наведоха ли се над клавиатурите десните експерти, извадиха ли числа, програми – не… Институтът общественополезен труд е фиктивен, а в него има много икономика – сметнаха ли нещо, направиха ли предложения – не. Че и една забрана за тютюнопушенето се отказаха да поддържат единно, такъв елементарен, делничен казус – и в него има много икономика… В атака срещу банковия произвол се включиха адвокати и граждани, има и единични пробиви – дясното обаче пак спа – а беше суперкауза от електорална гледна точка… Смешни журналисти направиха тонове бял хляб за брутални съдийски гафове, случаят Максим Савов и други жертви на правосъдието или на престъпното му бавене…дясното спа – защита правата на човека не е да хванеш лесното, например, да победиш МО и да им заповядаш да приемат жени в Националната гвардейска част…Правата се нарушават от администрации и компании ежедневно и систематично, за всички българи – дясното ходи на работа за заплата и трудов стаж, каузите …са крави свещени – никой не ги докосва. С тези нахвърляни примери се нахвърлям срещу десните потенциални обединители…да си живеят в своето измерение и да не чакат да ги припознаят , докато те самите не се запознаят с хората и техния живот. И, да, не само от мързел нищо съществено не предложиха, ами и да не си развалят космоса – ДОЛУ обаче нямат илюзии, усещат, че някъде нагоре сините това ги устройва. Ако не ги устройваше, щяха да напуснат политиката. Сега презреният, незрял и непризнателен електорат ги трудоустрои. Като не е по силите им да работят И за хората, да си работят за себе си и да не се преструват повече. Точно когато БСП се беше оплела отвсякъде, и беше идеална мишена, синьото спа четири години, събуждаше се само да се кара със себе си, понякога с ГЕРБ, с Кунева, почти никога с БСП – добре ,дошли са след дъжд качулка при избирателя, но дали са добре дошли…лъжци.
Идеята за свръхмощна, дясна партия, която да обхване всички десни симпатизанти е опасна за дясното обединение. Такава партия няма да е нито хомогенна, нито ефективна и това може да се установи дори само с един бегъл поглед към списъка на желаещите да станат нейни учредители.
Десните избиратели биха подкрепили искрено само коалиция от партии със собствена физиономия, обща предизборна програма и ясна формула за разпределение на отговорностите при евентуално, съвместно управление. Коалирането между политически субекти със свое лице е по-естествено за дясното мислене и е по-лесно осъществимо.
Проваленият проект за предизборна коалиция между ДСБ и Синьо единство трябва да ни подскаже колко много работа предстои. Вероятното обединение между тези две формации не бива да бъде разглеждано като опит за възраждане на “духа на СДС”. Основен двигател на това обединение трябва да бъдат идеите на младите в ДСБ и на реформаторите около Мартин Димитров и Надежда Нейнски. Всякакви претенции за монопол в дясно само биха навредили.
Простете ми отровния сарказъм, г-н Инджев, но да изпреварите БКП ли бързате, с това дясно? Понеже суматохата е феноменална!
По-добре късно, отколкото никога. След като се отдадоха безплатно на Боко и Цветаний на мисълта, сега сините зоват към единство. Добре, че се махнаха от прегръдките им, иначе лошо им се пишеше. И да се очистят от себични “политици”, за кото идеята е по-второстепенна от личността.
С теб съм Дончо! Никой не може да започне “от начало”. Можеш да започнеш от там до където си стигнал.
mdam, Инджев няма да Ви отговори. То Вашето не си е и за отговор. Щото не е въпрос, а изливане на мъничко жлъч. Цел – уравновесяване на собствената нервната система и леко натоварване на чуждата.
Най-любезно Ви моля да ми поясните – какво имате предвид думата “феномен”? “Явление” ли имате предвид, или “необичайно явление”?
Защото суматохата в татковината не е нито едното, нито другото. А е постоянно състояние.
Посочените в статията ценности са желани от всеки нормален български гражданин, независимо как е оцветен политически. Възникват обаче въпросите – как ще бъдат постигнати, колко време ще е нужно, кои хора ще ръководят бъдещата десница и т.н. Дори Костов спомена, че е необходима промяна на Конституцията. В този ред на мисли, смятам, че е необходимо да видим подробна програма за изпълнение, не само лозунги.
Всъщност исках да попитам, дали Вие г-н Инджев, сте готов да влезете в ръководството на такава структура, тъй като сте направо дисидент в журналистическите среди? Това не е ирония, а съвсем сериозен въпрос. Подобна организация има нужда от хора като Вас – така мисля аз.
До Алеко:
Прав сте във всичко. Под феноменален имам предвид това: Thus, the term phenomenon refers to any incident deserving of inquiry and investigation, especially events that are particularly unusual or of distinctive importance.
Благодаря,mdam. Бликналата любов на народа към “четирилистната детелина” наистина е достойна за изследване.
@Ангел Грънчаров
Ще си позволя да използвам казаното от вас, за да синтезирам най-важното, според мен, накратко.
”
…
…демокрацията у нас беше ликвидирана
…
…Предстои ни период на невероятни сеирища и излагации
…
…а сега накъде?
…
…трябва да си върнем първо улицата, а след това, като овладеем това мощно средство, ще почнем да си връщаме една по една загубените позиции. Лозето не иска молитва, иска мотика. Трябва да се работи. Трябва да се действа. По пътя на борбата истински проевропейските, прозапно-ориентираните, автентичните десни сили неминуемо ще намерят формите на ефективно организационно взаимодействие и няма начин да не се обединят. Излезе ли на сцената една мощна дясна сила и организация, тогава работите ще почнат да се оправят.
…
…Също така ще кажат: другари, а за какво ни е тоя Европейски съюз бе, какъв ни е келепирецът от него, я да се си прегърнем пак с Матушката, а, и тя ще ни позлати, сакате ли?
…”
Според мен, Европейския съюз е дойна крава, която никой няма да си позволи (и иска) да изостави.
Фасадната демокрация ще се поддържа, колкото за пред Европа, за да се усвояват (и краде от) европейските фондове (докогато може). Съмнявам се само, докога този номер ще минава “незабелязано” от европейските ни партньори.
Имайки предвид, как настроенията в някой от по-старите страни членки на Европейския съюз, започнаха бързо и драстично да се променя, надали това ще продължи твърде дълго. В по-дългосрочен план, може или да ни се наложи доброволно да напуснем, или просто повече да няма голям смисъл да оставаме вътре.
Кое знае?
Ще завърша с още един цитат, който само ще допълня:
“свестният, истински кадърният човек (или лидер бел. моя) няма да вземе да се хвали, щото кадърността му си личи …”
Точно такива хора е нужно да се изнамерят, насърчат и “избутат” в първите редици в едно бъдещо ръководство, на една обединена десница.
Някой направи ли им сметка на “сините” от колко години са в парламента на БГ?? Мисля си, че са от 23 години? Някой направи ли сметката, колко средно депутатски места те имаха, дадени им от народа?? Нека приемем, че са средно 15, през всичките тези години, защото може да се получи, че са и повече. Някой знае ли в детайли, закона за финансиране на партиите??? Ако го знае, нека ме коригира.
23 години, ПО 12 месеца, ПО 15 депутатски глави, ПО 15 000 лв/глава прави 62 100 000 лева, влезли в касите на “сините”. Към тези 62 100 000 трябва да се прибавят и онези годишни субсидии, получавани от общият брой на гласувалите за тях, умножени ПО 12 лв за всяка година от тези 23. Предполагам че ще се получи сума от около 100 000 000 /милиона/ лева влезла в касите на сините. Заплатите им и боносите им са отделно.
Аз си искам парите обратно??!! Може ли???
Не може!
Затова хора като ДАНИ са прави!!
Те не само лъгаха, но и крадяха!!
Взеха пари, големи пари от джоба НИ, и не направиха НИЩО…
Абе много са силни на обединения след избори, но все някак успяват да се разединят тъкмо навреме преди избори. БСП прави точно обратното. Резултатът и за едните, и за другите е виден, и говори сам за себе си – БСП ще управлява, а сините пак ще се сглобяват…
Ще се съглася с написаното от Николай. Криво ми е, че най-опитният и заслужил български политик бе принуден да си подаде оставката, но ще го преглътна. Както и да се преорганизира десницата, това не бива да става на принципа на лепенето на счупена ваза. Трябва да се направи един сериозен анализ кои от лицата вдясно са компрометирани по отношение на дясното единство и тези индивиди да останат задължително извън него, защото щом са работили веднъж за дясното разединение, утре ще го сторят пак. Говоря за боневци, стефчовци, сотировци, диловци и още ред подобни, дето всички си ги знаем и е излишно и аз да ги изреждам.
Не по-малко важен е въпросът кои ще са новите лица на десницата занапред. Две млади лица ми направиха отлично впечатление по време на предизборната кампания – Радан Кънев и Деница Сачева. Ще се радвам да ги видя на предни позиции в обновената десница.
🙂 четейки част от коментарите…обединение в дясно няма да има , отново познатото старо – язвителност,неприязън,интровертни групи с необосновано високо самомнение…просто не изпъкват почтени хора,друг е въпроса дали тази ценност респектира българския избирател
3a gost
http://www.vsekiden.com/134710