Разни хора биха забелязали различни „странности” в откровенията на странния феномен Симеон Сакскобургготски, разстрелял монархическата идея и десницата( съюзявайки се с левицата), както и носталгичното чувство на мнозина българи по бащинията му, Царство България.
Всеки ще се досети, че няма как прогоненият наследник на Царство България да е бил в СССР през 1975-та като турист с документи, подписани с добре известния негов псевдоним „Рилски”, без това да е било договорено с „когото трябва” в Кремъл. Най-вероятно Сакскобургготски сега откровеничи изпреварващо с надежда да извади някой зъб на бъдещи разкрития.
По-важна е неговата ( представителна за петата колона у нас) лъжа, според която „ с Русия винаги сме имали дружески отношения”. Освен ако той е толкова неук, колкото телохранителя му Бойко Борисов и не знае историческите факти, според които България, ако изключим руско-турската война от 1877-78-ма година, винаги е била потърпевш обект на руска агресия, асимилация, колонизация, съветизация, колонизация, русификация и насилствена газификация.
По същата тази негова „логика” Сакскобургготски обосновава и ролята си в опита на Русия да закрепости България чрез реанимирането на замисления при комунизма обект край концлагера в Белене.
МЕДИАПУЛ:
Симеон Сакскобургготски пред руски медии: Логично е “Белене” да се завърши
21.05.2013
Бившият премиер Симеон Сакскобургготски обяви пред руски журналисти, че е логично щом като строежът на АЕЦ “Белене” е започнал, е редно да приключи.
Той се е срещнал в резиденция Врана със зам.-главния редактор на списание “Ехо планеты” Генадий Чародеев и с кореспондента на ИТАР-ТАСС в София Игор Броварник. Преразказ на разговора е качен на личния сайт на Сакскобуррготски.
Симеон Сакскобургготски е коментирал пред журналистите, че “за България и Русия стойност имат съхранените исторически и културни връзки.
“Виждам, че отношенията ни постепенно се нормализират. За всичко трябва време. Наблюдаваме колко руски туристи идват в България, колко българи пътуват към Русия. Най-важното е да запазим прагматичността и да определим областите на деловите контакти. В рамките на сътрудничеството с Русия съществуват много възможности, които България би могла да реализира и да развие търговско-икономическото партньорство. В това отношение винаги се опирам на историята, тя дава необходимите уроци”.
Бившият премиер е коментирал и неотдавнашното си посещение в Москва: “Изпитах невероятни емоции по време на престоя ми в Москва. С руския патриарх Кирил обсъдихме въпроси, които се отнасят до нашите две православни църкви, а така също и отношенията между двете държави”.
В отговор на въпрос за членството на България в ЕС и отношенията с Русия, той е казал, че Европейският съюз е прекрасен и значим проект за цяла Европа. А с Русия винаги сме имали дружески отношения.
“Като премиер никога не съм разглеждал едностранчиво избора за развитие на България. Винаги се стараех да гледам по-широко. С Русия сме свързани духовно, исторически и лингвистично. Така че отношенията ни никога не са били изправяни пред какъвто и да било избор”, е казал той.
А по повод на проекта “Белене”, който правителството на Сакскобургготски размрази, той обяснява:
“През 2002 г. посетих Белене и видях колко много средства вече бяха вложени в този проект. Всички съоръжения на площадката бяха в отлично състояние и стигнах до извода, че би било рационално той да се продължи. Още повече, ако гледаме 20-30- години напред, когато ще ни е нужна повече енергия. След като той е започнат с влагане на такива средства, логично би било да се завърши.”
Симеон Сакскобургготски обяснява и кога за първи път е посетил Русия. “За първи път бях в Москва през 2002 г. като премиер. Но в бившия Съветски съюз съм бил още през 1975 г. Със съпругата ми Маргарита посетихме тогавашния Ленинград като туристи с италиански документи, в които бяхме с псевдоними граф и графиня Рилски”, казва той.
Този господин, който по бащина линия е пра- пра внук на френския крал Луи-Филип, а прабаба му е братовчедка на английската кралица Виктория е срам за целия си род. Баща му сигурно се върти в гроба като чува какви ги дрънка( извинете ме за израза) неговия наследник, а дядо му сигурно е умрял втори път от яд и срам.Това неговото без извинение си е помиярщина. Да целува ръцете на хората, които убиха чичо му, конфискуваха имотите му, натириха семейството му и се изплюха на рода му. Това не е толерантност, каквато се опитва да ни я лансира. Това е най- обикновена бакалска сметка и продаване на себе си за пари- а това е една много древна професия.
Иво, делиш гражданите на България на русофили и русофоби или което е същото западо-фили и западо-фоби. Интересно ми е останаха ли просто българи в тази държава?
Я, дъртият бил още жив!
Господин Инджев, прощавайте за думите, но честно казано, писна ми от тъпите комуняги. Днес в парламента още не взели официално
властта и веднага засмърдя на комунистически нужник. А ето и дъртият царчок не закъсня със сенилния си червен сатириазис.
В една нормална, суверенна държава, с нормално законодателство, в случая няма нищо по-нормално от повдигане на обвинение и съд за национално предателство!Уви – днешна България не отговаря на горните условия!
Да оставим настрана амбицията на въпросната персона (както и повечето днешни наши “политици”)да се изживява като капацитет и менторски да се произнася по въпроси (в случая – икономика, инженерно-технически оценки, ядрени технологии и енергетика), без капка познания и професионална подготовка!
Горките наивници от ГРУ и КГБ! Как ги е избудалкал хитреца му с хитрец, като се прекръстил на “Рилски”. От къде да се сетят леваците, че Рила не е в Италия. Пък и сигурно тарикатът се е бил дегизирал като Карлсон от покрива.
Не знам защо трябва да се насъскваме постоянно срещу всеки който е бил или е участник в събитията около т.нар. преход.
Симеон Сакскобурготски осъществи жизнено важните за страната промени в политиката, икономиката и манталитета. Осъществи ги доколкото му позволиха и не без личен интерес. Забележително е че както и СДС получи колосална подкрепа, която след това бе системно неутрализирана за да се стигне на финала до лафа за мадридския крадец и комарджия. Според мен по- интересно е защо десните тогава не го подкрепиха с което на практика подкрепиха проекта Сакскобурготски.
Безспорно направи много грешки, но кой е безгрешен и което е по- важно то какъв е Неговия коментар, за изключително тлъстата грешка на договора за Белене, ама не извлечен от интервю в руски вестник, а от интервю на Български Журналист.
Мисля че никога няма да има дясно пространство, ако не се научим да работим съвместно за благото на държавата, а пространствата и партиите да бъдат само поводи за различни гледни точки и решения на насъщните проблеми на страната.
“Граф Рилски” или Симеон Сакскобурготский е на служба в КГБ отдавна, да, директно си е на подчинение на КГБ, той няма да си играе с някакви си там ДС-та – и това изобщо не може да е тайна за оня, който не е хептен тъпоумен или малоумен.
Той беше активиран от господарите си от КГБ в 2001 г. с една-единствена цел: да предотврати втори мандат на “чудовището Иван Костов”; само Симеон можеше в оня момент да предотврати толкова грозната за КГБ и за подчинената му руско-българска ченгесаро-кагебистка мафия евентуалност Иман Костов за втори мандат да управлява България – което би означавало окончателното и безвъзвратното й откъсване от “Матушката”… толкова е просто да се разбере това, че на човек му е неудобно да го изтъква даже!
Е, Симеон се провали в изпълнението на най-важната си задача, именно да осуети приемането на България в ЕС и в НАТО и обръщането й, връщането й отново в обятията на свирепата руска мечка – толкова мощен беше повратът към Запада, който й беше придал “извергът Костов”. Тогава именно КГБ и Русия решиха да играят малко “по-ентелегентно”, както се казва, именно, да превърнат България в руски троянски кон в ЕС и в НАТО. Това Симеончо успя да го постигне, съвместно с усилията на другият голям приятел на Русия и на СССР, именно президента Гоце Пырвановый.
Тия неща все пак трябва да се знаят от всички, щото ето сега отново сме в съдбовни времена: сега вече Парламентът ни е на 100% проруски и на 100% БКП, да, на същата БКП, която преди няколко десетилетия на два пъти се опита да направи България 16-та республика на СССР! Сега именно ще се разиграе окончателния епизод от битка за запазването на проевропейската, на евро-американската ориентация на съвременна България.
Всички ние сме призвани да участваме в тази съдбовна битка, кой както може, кой с каквото може. Или ще я има България на картата на Европа като една суверенна, демократична, културна, просперираща и силна държава, населявана с достоен, неунизен народ, или отново ще станем протекторат на злокобната имперска и анахронична сила, именно на путинска Русия, ще станем отново Задунайская губерния на Руската империя, за която руснаците подигравателно казват: “Курица не птица, Болгария не заграница!”…
Това е положението. Мислете, работите съвсем не са безобидни, съвсем не са за подценяване. Напротив, много сериозни са…
Според логиката на “царя” преди години трябваше да вдигне пенсиите незабавно и да оправи България за 800 дни ама не стана.Човекът си оправи положението с имотите и горите.Лингвистично не знам колко е свързан с Русия,като знаем колко е свързан с България…Логично беше и да завърши магистрала “Тракия”,ама не би!
“…ако изключим руско-турската война от 1877-78-ма година, винаги е била потърпевш обект на руска агресия”
Иво, тази война също не трябва да я изключваме. Резултат от предварителния /Сан Стефански/ договор е употребата на термина окупирани територии, които “ще продължат да плащат данък на Високата порта” и “…окупационната /руска/ войска ще бъде издържана за сметка на окупираните територии” за срок от 2г., докато се образува “едно ново княжество”. И т.н. и т.н. Както пише и Раковски доста по-рано – “Русия всякога ни е лъгала”. А З.Стоянов по-късно изключително точно употребява актуалният и до днес термин – рубладжии! Рублите, с които са подкупени шепа народни представители, за да стане София столица и да се изгради като руски военен протекторат, главният град на “Задунайска Губерния”… И до днес всички паметници в София са предимно руски, а най-знаковите – съветски! Последното разбира се едва ли някой го забелязва по-добре от теб и шепа “маргинали” подобни на мен…
Когато за първи път “величеството” дойде в България преди изборите през 1997г., още при посрещането му, на аерогарата журналист го пита какво е мнението му за евентуално влизане на страната ни в Европейски съюз и НАТО. Отговорът беше:”Ооо, това ще бъде нещо много скъпо и трудно.”Имаше още и “…рано е да се каже…”, бла,бла. Тогава ми стана ясно защо беше изровен и докаран тук.Само че през 1997 плановете на службите се объркаха.
Към Бучкова:
Точно така, реакцията му тогава беше толкова противна на очакванията за неговата “прозападна” ориентация, че направих остър коментар по радио “Свободна Европа” по темата. Май не остана незабелязан,съдейки по-събития с по-късна дата…
Да припомня:
– Доведе го генерал Бриго Аспарухов, човекът свалил първото демократично правителство на Филип Димитров с “активно мероприятие” за Македония. После генералът се извини, но никой не го чу, а и нищо не последва от страна на Жельо Желев.
– Реши въпроса с разкола в БПЦ, като изгони “разколниците” с милиция и целуна набожно ръка на дядо Максим. Много пара има в тези църковни имоти и в правилните ръце на ДС митрополитите останаха.
– Затвори трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, преди изтичане на експлоатационния срок, за чиято рехабилитация бяха дадени стотици милиони народна пара, като закупи и ядрено гориво за години напред, което след това го подарихме на руснаците. Възкреси проекта “Белене”. Голям “бизнес” е падал!
– С подписа на кмета Стефан Софиянски и неговия на Министър Председател си “върна” огромни количества ДЪРЖАВНА собственост – земи, гори и сгради. По едно време и връх “Мусала” се оказа негов.
– Оправи ни за 800 дни, ние пихме една студена рилска вода и от човек, продал ордените на дядо си, за да се изхранва, се превърна в един от най-богатите в Европа.
– Как да не послушаме сега, мъдрите съвети на такъв “бизнесмен”?
1975, италиански паспорт, звездата на Червените бригади е в зенита си и грее с “ослепителна светлина”, червеният терор е парализирал страната, Карлос Илич е на пика на славата си, централна година в периода “anni di piombo” , т.е. оловните години, италианската компартия прави първите опити да се откъсне от КГБ и СССР, чайката на Берлингуер е блъсната от камион в София, загива преводача, а Джорождо Наполитано е началник на културния отдел в партията. Имайки предвид културния характер на мероприятието в Ленинград и горните изброени маркери може да се направи връзката.
Към Ivone:
За съжаление се намираме на територия, на която да сме ” просто българи” е недостатъчно условие за оцеляване и развитие на държавата. Всеки от нас трябва да има собствена визия за това по какъв път да върви и в каква посока да се развива нашата държава. В този смисъл е и споменатото от Вас “разделение”.
Именно защото съм българин преди всичко, осъзнавам, че вампирската захапка, която руските интереси са впили в шията ни е до голяма степен причината за повечето от вътрешно-политическите и икономически проблеми на България. Ако моята осъзнатост по този въпрос ме прави “русофоб” – така да бъде, но тогава също би било вярно, че негрите са цигани защото не са бели.
От друга страна, ако това, че искам нашата държава да прилича на развитите западно-европейски държави, ме прави “западофил” -нека и това да е така. На Вас оставям да префените какъв българин съм аз и хората, които споделят подобно мислене.
@Георги
Лъжа №6 за Иван Костов: Коалицията с царя. Cпоред тази лъжа след изборите през 2001 г. бившият цар давал мило и драго да направи коалиция с тогавашното СДС, но СДС (под диктата на Костов, разбира се) му отказало. Само че истината е друга. Тогавашното СДС (начело с Екатерина Михайлова) постави пред НДСВ условие Доган и партията му да не участват в управлението. НДСВ не просто не отговори на условието, а фактически дори не предложи параметри за общо управление. После се оказа, че разговорите с десницата са се водели формално, а задкулисно са се водели други преговори – с ДПС, ген. Любен Гоцев и фигури от БСП. Прочее нерадостната съдба на НДСВ днес показва, че това да направиш безпринципна коалиция с победилата на избори партия само и само да останеш във властта, невинаги е блестяща идея. (Петър Николов, http://www.dnevnik.bg/blogosfera/post.php?id=11575).
Във връзка с текста на Иво бих предложил на вниманието на всички един на моменти леко шеговит, но като цяло засягащ много сериозни неща анализ за логиката на процесите в България, писан от мен, но ОТ ФИКТИВНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕДИН ХИПОТЕТИЧЕН АМЕРИКАНСКИ АНАЛИЗАТОР. Така според мен би трябвало да изглежда един честен и непреднамерен подход на американците към собствената им неадекватна политика спрямо посткомунистически страни като България и Русия. За съжаление нашите американски приятели не разбират в достатъчна степен комунизма и процесите на посткомунистическото пространство, така че в действителност подобен текст за съжаление не би могъл да бъда съставен или пък разбран от американец. Американците продължават да се връзват на лъжите и дезинформацията на комунистите и да вярват, че имало един добър чичко Миша Горбачов, който разградил комунистическата система и дал свобода на народите от Източна Европа и СССР. Истината обаче е съвсем различна.
Немалко констатации и твърдения вероятно ще прозвучат шокиращо за непосветени, но аз не хвърлям думите си напразно, те са резултат на дългогодишни сериозни проучвания и размишления.
БЪЛГАРИТЕ СА ХРАБЪР, САМООТВЕРЖЕН И СВОБОДОЛЮБИВ НАРОД, НО АМЕРИКА НЕ ГИ ПОДКРЕПЯ ДОСТАТЪЧНО
Анализ на нашите (американските) интереси в България
България е изключително интересна и важна страна, за съжаление незаслужено намираща се до голяма степен вън от полезрението на САЩ. На пръв поглед тя лежи в периферията на Европа, но ако погледнем картата на света виждаме, че от перспективата на Евразия тя е една от най-ключовите страни. България е и централната балканска страна. Който я владее и контролира, владее и контролира Балканите. Затова всеки завоевател на Балканите е отделял изключително голямо внимание на България. Нейното средищно положение е основната причина за противоречивата, бурна и сложна българска история. Подобна превратна история в Европа има може би само Полша и в нейния случай причината е също сложното й геополитическо положение между Германия и Русия.
Докато ние американците обаче подценяваме или игнорираме изключителното геостратегическо значение на Балканите и особено на България, Русия открай време смята Балканите и България за един от своите най-важни геополитически приоритети.
Поради това България, впрочем подобно на останалите посткомунистически страни, ВСЕ ОЩЕ СЕ НАМИРА ПОД КОНТРОЛА НА МОСКВА. Нашето американско влияние е по-скоро формално и много повърхностно. Българското правителство на думи винаги ще подкрепя Америка, но действията му винаги ще бъдат в нейна вреда и в полза на Русия. Впрочем това важи не само за Балканите, но и за много други региони на света. Нашето американско влияние обикновено е ясно видимо за всички. Но дори когато изглеждаме важен фактор, руското скрито, подмолно влияние е често не по-слабо, а понякога и много по-силно. Нашите военни бази в Косово, България и бивша съветска Централна Азия например са по-скоро бреме за нас и не ни дават някакви особени предимства, понеже важно е не толкова формалното военно присъствие, колкото оста на стратегическия вектор, която обаче в тези региони се контролира от Русия. Освен това в случай на конфликт нашите многобройни разпръснати по света военни бази не само няма да ни помогнат, а даже ще усложнят положението ни, още повече че те ще бъдат обект на първите унищожителни удари.
Така че членството на България и останалите източноевропейски страни в НАТО в крайна сметка е по-изгодно за Русия, отколкото за нас, защото вместо ние да изместим влиянието си на Изток, в действителност Москва разшири своето влияние далеч на Запад и сега има повече власт от всякога, много повече, отколкото можеше да мечтае по време на Студената война. Можем като цяло да кажем, че както Източна, така междувременно и Западна Европа, уж намираща се в нашата орбита, всъщност е под пряк или косвен руски контрол.
Днес вече знаем, че съветското влияние в бившите комунистически страни, вкл. в България, е било много по-всеобхватно и дълбоко, отколкото се смяташе доскоро. То се е разпростирало навсякъде, от най-високо до най-ниско ниво, включително до всички персонални назначения. Има сигурни индикации, че механизмите за контрол на Москва над Източна Европа ВСЕ ОЩЕ ФУНКЦИОНИРАТ, но никой на Запад не желае да изследва този въпрос, не на последно място поради съображения за “политическа коректност” и за да не се дразни Москва.
Трябва да се има предвид, че на практика процесът, чрез който Русия контролира независимостта на окупираните по-рано страни, е сложна тема. Но същността на системата се крепи на огромен и влиятелен елит, който е създаден и контролиран от съветската система. Проблемът може да бъде идентифициран в продължаващите съветски навици, невъзможността за лустрация и декомунизация, проблемите с истинската национална независимост на лидерите от бившия елит.
АКО НЕ БЕШЕ ТАЗИ ПРОДЪЛЖАВАЩА НАМЕСА НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ, СТРАНАТА ОТДАВНА ДА СЕ Е ДЕМОКРАТИЗИРАЛА ИСТИНСКИ И ДА Е ПРЕОДОЛЯЛА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА.
Във връзка с това е много важно да се право ясно разграничение между БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, който в своето мнозинство е антикомунистически, прозападно и проамерикански настроен, и БЪЛГАРСКИТЕ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ЕЛИТИ, които все още са командвани и контролирани от Москва и въпреки волята на мнозинството от българите не желаят да допуснат автентична демократизация на страната. България е забележителна обаче с това, че след 1989 БЪЛГАРИТЕ СТОЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ НА УЛИЦАТА, настоявайки за либерализация и демократизация. При това българските протести, за разлика от тези в Западна Европа и Гърция например, се отличават с изключителна цивилизованост. Екстремистки прояви, сблъсъци с полицията, счупени витрини и запалени автомобили са практически непознати явления в България.
Обстоятелството, че българско протестно движение не преля в истински отворени институции и демокрация, се дължи на продължаващото мощно руско влияние в страната. Все пак дори сравнително скромният напредък, който България отбелязва след 1989 в посока свобода и демокрация, нямаше да е възможен без храбростта, самоотвержеността, упоритостта и настоятелността на българския народ, за което трябва да му се възхищаваме и да му благодарим, вместо да го корим и упрекваме. ТОЗИ НАПРЕДЪК Е ОЩЕ ПО-ВПЕЧАТЛЯВАЩ, АКО СЕ ИМА ПРЕДВИД СРЕЩУ КАКВА СЪПРОТИВА Е ПОСТИГНАТ.
Освен това българският народ след 1989 НЕИЗМЕННО ГЛАСУВАШЕ ЗА АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ, ДЕСНИ СИЛИ. ТОЗИ НАРОД В ТОЗИ СМИСЪЛ ПОКАЗВА ЗАВИДНО ВИСОКА ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА. За съжаление истината е, че дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” Българската комунистическа партия неизменно е в печеливша позиция. Винаги печелят нейните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати. Но докато упражнява водещата роля, комунистическата партия се прави на невидима – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Въобще комунистите в Източна Европа успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници.
Българският народ обаче най-малкото инстинктивно усеща, че нещо с партиите и политическата класа не е наред и изразява своето оправдано негодувание и разочарование или чрез все по-чести протестни, наказателни вотове, или чрез ниско участие в гласуването.
Лошото е, че ние американците също волно или неволно участваме в сценария, КОЙТО СЕ ПИШЕ В МОСКВА, А НЕ ВЪВ ВАШИНГТОН, защото безкритично подкрепяме тези контролирани уж некомунистически и антикомунистически парти и кандидати и така В КРАЙНА СМЕТКА ОБСЛУЖВАМЕ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ.
За чест българския народ обаче може да се каже, че е един от малкото в Източна Европа, който на няколко пъти беше на път да разбие и на моменти даже разруши московските планове и сценарии. За пръв път това стана при прословутата демонстрация пред Народното събрание (българският парламент) на 14 декември 1989, а след това при правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. Специално Иван Костов все още е силно недолюбван не само в Москва, НО И У НАС ВЪВ ВАШИНГТОН НАЙ-ВЕЧЕ ЗАРАДИ ПОЗИЦИЯТА МУ ПО ВРЕМЕ НА КОСОВСКАТА КРИЗА 1999. Тук обаче трябва да се каже, че за разлика от останалите български премиери след 1989, които бяха марионетки на Москва, КОСТОВ СЕ ОКАЗА ИСТИНСКИ НЕЗАВИСИМ ПОЛИТИК СЪС СОБСТВЕНА ПОЗИЦИЯ. Той наистина не допусна косовски бежанци на българска територия, както настоявахме ние, но същевременно спря и руския десант в Прищина, който щеше да доведе до непредвидими последици за Европа и света. В този смисъл Костов постъпи като патриот, загрижен преди всичко за интересите на своята собствена страна Освен това днес се вижда, че неприемането на албански бежанци беше правилно решение, защото това щеше да доведе до дестабилизация на България и целия регион. Така че ние американците няма за какво да се сърдим на Костов, а напротив, трябва да проявим разбиране за неговите действия, дори ако навремето не ни харесваха.
Друг наш грях е, че по наше настояване той експулсира от страната няколко руски мафиотски бизнесмени, с което окончателно вбеси Москва, която впоследствие търсеше всячески начин да се отърве от него. В крайна сметка през 2001 тя му спретна сценария със “завръщането” на ексмонарха Симеон, а ние не само че не си мръднахме пръста да му помогнем, а даже доволно потривахме ръце, че най-после ще бъде свален и в София ще дойдат на власт “по-сговорчиви” политици. С какъв резултат? Ексвеличеството Симеон формално изпълняваше всички наши искания и прищевки, включително изпращането на български военни контингенти в Ирак и Афганистан, където впрочем влязохме, подмамени от Москва, както някога във Виетнам, за да се уморим и изтощим, без да постигнем нищо. В замяна оставихме Симеон, респ. неговите кремълски кукловоди на воля да възстановят поотслабналото по времето на Костов руско влияние в България и да ревитализират притисната до стената от Костов руско-българска мафия, която междувременно е укрепнала до степен, че нейното изтласкване изглежда изключително трудно или направо невъзможно.
Така че ние американците направихме прекалено много грешки в Източна Европа като цяло и в България в частност. Това е много жалко, защото българският народ в своето мнозинство е настроен много благосклонно към нас и се стреми към истинска свобода и демокрация. Нему обаче противостои огромна сила – Русия, с която той без външна и най-вече без наша помощ и подкрепа даже при най-добро желание няма как да се пребори. Нашата пасивност спрямо България и автентичните демократи в тази страна е изключително контрапродуктивна за нашите интереси в региона. Ако продължаваме този недалновиден курс към посткомунистическите страни и Русия, може в недалечно бъдеще скъпо да си платим за това.
Голям проблем е нашата отслабваща мощ, което също ни пречи на влияем в Източна Европа и света в достатъчна степен. След рухването на комунизма и разпада на Съветския съюз Америка наистина изглеждаше като единствената глобална сила и мнозина заговориха за еднополюсен свят, за окончателен и безвъзвратен триумф на либералната демокрация и “края на историята” (Фукуяма). За съжаление нещата не се развиха по този сценарий. Историята се завърна с пълна сила, респ. тя никога не си е отивала. Отслабването на Америка е видимо във всички области и балансът на силите все повече се измества в полза на “Евразия” – Русия и Китай, респ. БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. След Втората световна война Америка беше най-големият кредитор на света. Днес ние сме се превърнали в най-задлъжнялата нация в световната история. Към днешната дата бъдещето на Америка изглежда мрачно. Изходът от създаденото положение изисква толкова радикални и болезнени мерки, че е политически неосъществим. Ние сме банкрутирали – фискално, морално и интелектуално. Корабът на Америка има много пробойни, пълни се с вода и вече силно се е наклонил. По всичко личи, че бързо наближаваме катастрофален колапс, от който ни делят може би само няколко години.
А бе дами и господа, смятам че пишещите тук са интелигентни хора! Заслужава ли си да се занимаваме с тази “парцал”?!
Драги ми IVONE, още ли не си разбрал, че русофил значи БЪЛГАРОФОБ. Има книжки по въпроса. Ако България през цялата си история е имала основен враг то това е Русия и рубладжиите тук. Доказателство за твърденията ми е самия повод да пишем под тази статия. “Рилски” ни разказа играта за последните години (съжалявам за каруцарския израз).
През януари 1997г. на площад “Ал. Невски”, премръзналите и не виждащи светлина в тунела протестиращи слушахме с недоумение безмислиците, които неговата секретарка четеше в обръщението му към нас. След време стана ясно, че тази секретарка е била секретарка и на комунистическия министър Георги Йорданов. След срещите му с Ахмед Доган и други политически мошеници станах върл републиканец.
Много вероятно е да не знае българската история. Преди години беше публикувано писмото на неговия учител Л. Попов,с което се отказва от тази длъжност и причините за това.
Симеон се опита да събере всички българи заедно и да отвари пътя както на изток, така и на запад. Защото сам без хора да го поддържат и изпълняват нищо не би могъл да направи. Вместо да се говори само за лошото колко е лошо, той грешно мислеше, че българите ще се интересуват как да поправят лошите неща. Докато толкова са недоволни от него, никой не коментира, кои бяха тези които направиха лошото да бъде още по-лошо. А за успехите и хубавото да не говорим.
Абе и ние, смятащите се за десни сме си за .. бой да кажем. Ей го сега тоя цар, да се бяхме захванали с него планомерно и да приключим с тоя мит веднъж завинаги. Толкова е ясно, че е осребрявал де що има, като почнеш от депутатските листи и ключови правителствени постове, минеш през формалната реабилитация на одиозни фигури от режима, крили се на ЗАПАД (!) и стигнеш до двете гигантски врътки Белене и външния дълг.
Ето сега имаме всичкото време на света, докато БСП и ДПС планомерно разкешват, да почистим вдясно, че евентуално да почнем на малко по-чисто.
Много бих замолил тука пишещите, ако може да намери, сканира и публикува един знаков предизборен плакат. Когато се зададоха избори през 1997 година царят ни менте се появи на този плакат на ОНС, да гарнира с височайшето си присъствие една групичка ДС ченгета, сред които Доган, А. Каракачанов, Д. Луджев и прочие сган. Каквото и да се каже за сакса, то бледнее пред излъчването на този плакат. Предварително благодаря на направилите си труда.
Бoянe, ти мaй напocлeдък cи cтоял нa пpипeк пoвeчe, oтколкoто ти понacя.
Стига вече с тези 800 дни,точните думи са “Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.”…. само че,нито трудолюбието ни е прочуто а предприемчивостта ни стига до там,да ‘чуем’ ,че някой ще ни оправи за 800 дни…Сините отказаха протегната ръка тогава…
Имаше референдум относно АЕЦ “Белене”,демократично е да се приеме резултата.
И какъв беше резултата?
В допълнение към поста на KALIN:
Сериозните историци (не такива като отдавна продалия душата си като А. Пантев) знаят истините за Руско-Турската война, които (защо ли?!) няма да прочетете в българските учебници по история.
Тази война е опит на западащата Руска империя да осъществи отколешната си мечта да стъпи на Босфора. Второстепенната цел е била, ако успеят да изтласкат Турция от нашите земи, да установат тук своето влияние. Успели са само във второто – с наша помощ. Загиналите в кампанията български опълченци (без да броим финландските, румънските,черногорските и т.н.) са много повече от загиналите руски войници. Впоследствие, разбира се данните са фалшифицирани, за да се създаде митът за “безвъзмездната” жертва на руския народ за “освобождаването” на по-малкия славянски брат. До колко е била безвъзмездна преценете сами – току-що освободената България е изплатила на Русия 10 млн. златни рубли (сума, която сега се равнява на милиарди евро) за тази кампания. Нахално, нали! Платили сме за поробването си! Защото Русия създава институциите и чиновничеството в новоосвободена България по техен тертип, а именно – мързеливи, некадърни и корумпирани. Нещо, от което страдаме до ден-днешен.
Като допълнение, чрез безбройните си слуги в България ни сервираха 3-ти март като национален празник! Признавам – най-отвратителния за мен ден в годината! В него се говори само за Русия, славяни, “братя”, дружба, и прочие пропагандни глупости. Стига се дотам, че на последния 6-ти септември (дата, за която дори нахалните руснаци не могат да си припишат заслуги, защото са били против Съединението на България и са принудили Княз Батенберг да абдикира заради стореното от него) по Българското национално радио отново се говореше отново (nerde Yambol, nerde Stambul!) за Руско-Турската “освободителна” война – как иначе да вкарат “великата” Русия в контекста на празника горките?!
Като казах “великата” се сетих за резултатите от едно проучване, проведено сред руското население, за които прочетох преди години. На въпроса “Какво прдпочитате: да живеете бедно във велика страна или да живеете обезпечени в обикновена страна?” – над 75% от руснаците са отговорили, че предпочитат да живеят бедно във велика страна!
Русия? Велика?? Голяма – да! Опасна – да! Но велика? Извинете!
Лихтенщайн е ВЕЛИКА страна, защото гражданите й са щастливи. А в Русия на 35 години в устата си имаш не повече от 12 зъба , облечени в метални коронки, а на 50 години си вече в гроба! Спиртосан от високоалкохолни напитки. Велика страна, няма що! Това е цивилизационният модел, който искат да наложат на човечеството. И като добавка – феодалния капитализъм.
Merci beaucoup!
P.S. Към Иво.
Тъй като, поради пътуване в чужбина, наяма да мога да присъствам на проявата на 2-ри юни, като принос Ви изпращам един стих за съветския войник на руския дисидент А. Гуницкий:
“…
Я покоряю города
Истошным воплем идиота;
Мне нравится моя работа,
Гори, гори, моя звезда!”