Да живее турското освобождение!
Битката за повече демокрация, която неочаквано избухна в Турция (дано не прерасне във война!), завари партиотите тук неподготвени за урока, а самокритичните патриоти- леко посрамени, може би.
Може това да засегне егото ни, но фактите са пред очите ни.
Бунтът на турските младежи срещу авторитарното управление на страната засенчва нашите европейски претенции, ако го сравним с февруарските улични събития в България.
Разликата не е толкова в решителността или мащаба на бунтовете, макар да е очевидна- тук си беше бутафория с много неосъзната еуфория- включително и спонсорирана от петата колона в нейната лаборатория.
Друго е тъжно (за наша сметка): хиляди турци застанаха зад каузата на демокрацията с ясни искания срещу тиранията на собственото си правителство. Докато у нас станахме свидетели на лутане в търсене на причина за изливане на обществената енергия и тя беше намерена във високите сметки на тока, галванизирали някакво смътно чувство за мъст като в селските въстания през средновековието.
Отгоре на всичко безидейността на уличните протоберанси от късната зима на народния гняв в България е доказано ялова по своя резултат. Защото беше заземена и приземена до нулевия ефект- видно е от възпроизведеното политическо статукво с нов етикет. Не стига това, ами самосвалилата се управляваща партия беше наградена за бягството си от отговорност с най-много гласове на предизвиканите от нея предсрочни избори. А за да бъде фарсът пълен, тя остана в опозиция, откъдето да се репчи уж като победител, но по същия (безпо)мощен начин, по който днешните управляващи налайваха кервана й.
Бунтовете в южната ни съседка не са повод за радост, но след като са факт, вероятно у мнозина от нас предизвикат благородна завист с принципността на каузата, която ги мотивира. Не ми е приятно да посоча този факт, но няма как да го подмина. Полезно е, макар и с горчивина, да си дадем сметка за нашето ориенталско изоставане.
Саможертва заради някакви си свободи и в името на проклетата демокрация? Аааа, нее… Не и тук. Не и напоследък!
Ако имате нужда от друго мнение по въпроса, включете си телевизорите.
Първо ще ви обясняват колко прекрасно сме изиграли политическата криза. После ще ви покажат отново и отново под някаква форма ( на кон, от балкон, винаги пред микрофон) главния спасител на българската демокрация.
Димитър Пешев може да е спасил евреите, но Сидеров е готов да ни спаси не само от тях , но също и от циганите, от турците, от ГЕРБ, а най-вече от западната колониална схема ( прилагана по руска рецепта)! Вчера той основателно намекна твърдо в едно от непрекъснатите си телевизионни интервюта, че не трябва да чакаме истинските патриоти да умрат, за да им вдигнем паметник, а да ги ценим приживе.
Ценим го толкова много, че без да искаме колекционираме безценните му мисли, които ни набиват в главите от многобройни медийни трибуни. Обаче той нещо се дърпа. С патоса на герой, който си е жертвал гласа заради нашето добруване, партиот номер едно в борбата срещу турското робство (попържайки за целта днешния Ердоган), отдаде най-милото си, за да живее властта на ДПС и БСП, крещейки скромно : „това не е вярно, не е вярно”.
Не по-малко показателно за нашето полудяване е обстоятелството, че докато гледаме и слушаме спасителя на българската демокрация в рамките на час ( гарантирам) от телевизора ще ви информират на майчиния език в рекламите: я за предимствата на кренвиршите от времето на Живков, я за храбростта на македонските харамии в защита на наденицата или пък за салама, както единица мярка за свобода.
Иначе никой не знае какво може да довлачи мътната вода, в която турските военни не веднъж са „избивали рибата”. Справедливо е обаче на смелите турските демонстранти да бъде отдадено дължимото за позицията, от която рис(к)уват живота си, преди евентуално да бъде употребена саможертвата им за ретоградни цели, както често става в с революциите.
Ще наблюдаваме и…ще се учим от комшиите за поправителния си европейски изпит, след като ни приеха в ЕС ( елитарния султанат) с дипломи на оставачи, на които демокрацията беше подарена от любимите колонизатори , наричани освободители, след което подаръкът им се изроди по техен образ и (без)подобие.
Какво да се прави, днешна Турция, при всичките й тревожни за демокрацията недостатъци, е наследник на светската революция на Ататюрк. Докато нашата одобрена по европейски документи демокрация е реален наследник на съветската действителност- в смисъл, че действително не иска да си отива, а мутира в управления на мутри, партиоти и откровени….досещате се за римата. Използвал я е в отчаянието си от народа същият Ботев, чиято истинска саможертва налазиха в деня на гибелта му политически спекуланти от всички страни на странната ни страна, съединили се в сегашния парламент.
Четейки за турските протести, ми се ще да се върна за нашите.
Тук, “интернет-блогъра” Иво Инджев пръв разкри медийната звезда-‘лице’, Ангел Славчев. Та този последният бе единствен интервюиран днес рано в БНТ-Хоризонт, за един от вчерашните протести (аз оставям настрана този на РЗС и Скат). И ‘лицето'(явно на БСП е лице!) бе недоволно от неделята, в която не беше ‘лице’, даже си позволи окуражен от водещата, да призове: “Сега трябва да се протестира не срещу властта, а единствено … за закритата болница в Девин”.
Какъв Девин, каква само една болница …,
когато Олигарски не иска да си ходи, а Буда напъва да се връща.
Иво Инджев,извинете ме,че спамя Вашия блог:Сикрет Сървис награди Калин Георгиев.
http://frognews.bg/news_55067/Sikret_Sarvis_nagradi_Kalin_Georgiev/
Един ник се опита да ме вкара в “режим на обяснение”,не мерси!
Реалистично погледнато, вероятността Ердоган да не е поне първи (ако не с мнозинство) на следващите избори в Турция е почти нулева.
Турците ще си извоюват демокрацията, много преди нас.Ердоган ще си ходи, защото вече взе жертви.И той като Путин, се опита да управлява еднолично и според мен затова му е исляма, защото с ограниченията на религията, хората са по-управяеми.Виновен му бил Туитър, прави хората независими.От това се страхуват и комунистите.От независимостта.И затова пращат Бареков да обикаля и да облъчва хората, че само ГЕРБ бил за разследване, или му готвят роля на водач на следващите организирани бунтове.
Мисля си, че май е вече ред на Русия за руска пролет, че и ние да се осмелим.
Тази сутрин слушах по немската ARD интервюта, с живеещи в Германия турски граждани. Впечатляващо беше, че оценката им за Ердоган, напомняше поразително нашата за Борисов. Популист, разчитащ на подкрепата предимно на многобройна ниско-образована прослойка, ограничаващ методично свободите на хората.
Разликата е в това, кой и по какви причини демонстрира в двете страни.
Докато в Турция протестите са в защита на демократичните им свободи, в България, както винаги протестите се сведоха до “високи сметки” и се оглавиха от “сметкажии”.
Към Марио065
Вие наистина спамите в този блог. Ако ГЕРБ има собствен вестник, това е жълтият фрогнюз на О.Стефанов.
Не ни натрапвайте вкуса си, чрез постоянното подаване на линкове към неговия сайт за щяло и нещяло. Най-малко ни интересува дали цветановета марионетка Калин, е получила грамота от някой на прощаване.
Още 2 щриха:
1/ Турците протестират при сравнително перфектна икономическа ситуация, която до голяма степен дължат на “черните турци” на Ердоган. Т.е. исканията им действително са само за демокрация.
2/ Ердоган обвинява опозицията в подстрекателство: интересен паралел с дудучката мая у нас.
Всеки народ си заслужава управниците. Дори да има изключения, тази максима, според мен, е напълно валидна в България.
Има една сцена във филма “Мисия Лондон”, в която двама от героите се държат за гушите и крещят “Мразя българите!”. Сцената е не повече от 10 секунди, но като я гледах за първи път нещо ме жегна – хич не беше смешна, а трагично вярна.
Взаимното прецакване, неуважението към чуждия труд, собственост и право на житейски комфорт са силно разпространени в цялата страна. И защо? Защото всеки смята, че никой не уважава труда му, собствеността му и правото му на житейски комфорт. Съответно, за да не се чувства ощетен, често отговаря със същото – в много случаи напълно непредизвикано.
И от къде накъде искаме политиците ни да са по-различни – да не сме ги внесли от Германия или Щатите? Те са учили в български училища, израснали са сред българи, работили са в български условия. Създали са си всички видове защитни механизми и предразсъдъци, характерни за повечето хора тук. Като се има в предвид, че нивото на интелигентност силно падна в парламента през последното десетилетие (благодарение най-вече на вижданията на избирателя – да не се лъжем) няма защо да искаме политиците да са много по-различни от средното нивото на цялата нация.
Все пак, поне аз, с моите скромни познанства виждам нещо положително. По-младите хора – около 85-ти набор, като че ли имат по-различно мислене. Не че съм много по-голям от тях, но ми се струва, че има разлика между тяхното и моето поколение. Разлика в положителна посока. Силно се надявам, че това ми впечатление е вярно и, че смяната на поколенията в близко бъдеще ще започне да дава резултат.
Г-н Инджев “Под егото” е можеби най-сполучливото заглавие, което срещам досега в блога Ви! Защото егото е в нас и като резултат ние сме в неговото иго. И не само отсега, а много, много отдавна. Под това заглавие може да напишете една съвременна епопея, в която би се вписала и “Под игото” на Вазов, която вече не се разбира от съвременните млади и затова не я четат. Материялът е готов и събран тук във блога Ви, както и в книгите Ви. И няма как нещо да засегне егото ни понеже ние сме под него, а не то под нас. Дано това помогне да се обърнат нещата!
И в този ред на мисли да си припомним, че българският герой на новото ни време е по ирония… турчин.
За мене това, което направи Октай Енимехмедов си беше несравнимо геройство.