In memoriam за Констанца и българската журналистика

 

Ако беше жива, журналистката Констанца Анчева днес щеше да празнува 60 годишнина, но преди 20 години, в разцвета на силите си, беше принудена да остави на този свят 4 деца, близките си и не на последно място-  осиротялата откъм ярък свой представител българска журналистика.

Констанца , която не познавах кой знае колко лично, защото не бяхме работили заедно, направи ( в съавторство със Соня Колтуклиева) единственото и до ден днешен интервю с единствено и искрено проговорил и до тази дата висш служител на бившата ДС.

Радослав Райков, бивш заместник шеф на Първо главно управление на ДС по турско направление, прогонен малко преди това от тогавашното разузнаване от новия началник Бриго Аспарухов, разказа в онова интервю през есента на 1992-ра година с детайли легендата на Ахмед Доган и няколко други негови съратници от ръководството на ДПС, някои от които днес ни управляват отново и надничат толкова победоносно зад кулисите, че в. „Сега” описва в днешния си брой този факт като причина за назряващ бунт в средите на уязвените коалиционни партньори от БСП.

Понеже Констанца внезапно се разболя след това и от най-веселия човек на света се превърна в силно депресирана, постоянно плачеща жена, починала скоропостижно само за два-три месеца, не преставам да се питам, дали нямам вина за това чрез разгласяването на журналистическия й подвиг.

Както му е редът у нас, истински сензационният журналистически удар беше обграден от пълно мълчание. Идеята явно е била истината да не напуска страниците на „Отечествен вестник”. Наруших тази омерта.

Посветих на тези разкрития първото си публицистично телевизионно предаване „Още”, излъчено ( по памет) на 18 ноември през същата онази доста фатална за българската демокрация 1992-ра година. Беше времето на пълзящия преврат, когато с интриги , оглавени от  Бриго Аспарухов, довели в крайна сметка до правителството на проруската корпорация „Мултигруп” под формата на …програмен кабинет „Беров”.

Прекроено беше мнозинството в парламента и още един приближен на президента Желев ( освен Аспарухов), неговият съветник Любен Беров, предстоеше да бъде монтиран високо във властта, за която днес безпомощно си спомняме като участник в масовите нарушения на югоембаргото, т.е. съучастник в първоначалното награбване на капитала от страна организираната по онова време ( с решаващата братска помощ на потоците руски горива и последвалите мръсни парични потоци) българска престъпност.

След предаването получих заплаха от депутат от ДПС по репортер от БТА, че главата ми щяла да се търкаля по стълбите на агенцията и скоро наистина ме погнаха. Не ме оставиха, докато не ме прогониха от поста ми Генерален директор. Но това е нищо. Констанца я сполетя много по-страшна съдба.

Вярно или не ( като самохвалство и приписване на „заслуга” за смъртта й), но един забогатял от петролни далавери бабаит беше споменал месеци по-късно пред приятелка на Констанца, че тя си е заслужила смъртта, защото имало много голяма уста.

Радослав Райков, който си призна, че се бои да дойде в предаването и беше на практика заместен от Констанца ( и Соня Колтуклиева), успя да ми каже в единствената ми среща с него, че отзвукът е страховит. Заплашвали го с оръжие насред София.

Райков изчезна от България. Обаждаше се от чужбина през периода 1995-та 2000-та година на редакционните телефони на „Радио свободна Европа”, където работех по онова време, след някой мой коментар. Къде е сега, нямам представа.

Днес сутринта, по някакво зловещо съвпадение, чух в едно от безбройните си телевизионни интервюта Волен Сидеров да подкрепя кадровите кадрили в специалните служби, извършвани в момента от правителството, родено с неговия решаващ глас, по следния начин: така трябвало- тези служби били васални, защото се занимавали с …Русия! А пък ДПС вече не било инструмент на Анкара, направи той поредна крачка към обяснението на факта, че самият той стана инструмент за овластяването на ДПС в кабинета “Орешарски”.

„Говорит Москва”!

Това е положението- производна на факта, че твърде много усти бяха запушени, за да може отвсякъде да триумфират откровените говорители на съветския колониализъм в България.

13 мнения за “In memoriam за Констанца и българската журналистика”

  1. Комунизмът непрекъснато мутира,и като следя събитията, мисля, че се оформя нов деветосептемврийски сценарий.
    Този път директно започват с ДС.
    След това може да бутнат някой в дранголника за да се знае, че демокрацията е само ала-бала за наивници.
    Съветския щмайзер ще тегне над главите на софиянци дотогава докато се намери някой да го взриви.

  2. За съжаление, много хора биват оценявани по достойнство едва след смъртта им…

    Колкото до ДС, за съжаление, Българския преход ( доколкото го има, след като се оказва, че отново ни управляват ДС и БСП ) ще остане в историята като пример как може да не се смени една система: като се имитира нейната смяна!
    Какво да се прави, след като ние си нямахме своите 1956-та и 1968-а…
    Едни екологични протести преди 1989-та не стигнаха, за да узрее обществото ни…
    ДС остана да управлява държавата (явно или неявно) икономически (а оттам – и политически). Огромна грешка (ако е било грешка, а не нарочно, защото има мнения и в тази посока) беше фактът, че правителството на Костов не посмя да проведе лустрацията докрай, и веднъж завинаги да се счупят зъбките на ДС, като се разкрият и разсекретят ВСИЧКИ досиета!!!

  3. Наивно се надявах, че на стари години няма да вися по площадите. Както изглежда генералното сражение тепърва предстои.
    Те се организират, дори мобилизират. Неприятни гологлави чернодрешковци пият в клубовете на Атака, готвят ги да смажат България, както я смазаха през 50-те години на миналия век.
    Трябва да се действа!

  4. Уважаеми г-н Инджев, искам да прочета това интервю, имате ли този брой от “Отечествен вестник”? Намерих откъс от интервюто в една по-стара ваша статия:

    Доган, Велева и компанията им- един $ дренки!
    март 26, 2010

    Ако го имате на хартия, можете ли да го сканирате? Истината трябва да се казва хилядократно, защото иначе рискува да бъде погребана от калта, която лъжата не спира да бълва.

  5. Към Георги:

    За съжаление го нямам. Със сигурност трябва да е запазено поне в Народната библиотека в течението на вестника от октомври 1992-ра.

    В интервюто Райков спомена не само с абсолютна точност ( както се видя при отварянето на досиетата) агентурните псевдоними на Доган и най-близкото му обкръжение, но и още много други подробности от този род.

    Днес това изглежда лесно, но през 1992-ра, когато ДС беше ранен звяр, никак не беше безопасно.

    Искам само да напомня, че като директор на БТА закрих с един свой подпис ( без ничие покровителство или разрешение в държавата- свидетели имам бол!) всичките 26 кореспондентски пунктове на ДС и РУМНО, пардон, на БТА в чужбина. След което започнах да изграждам алтернативна мрежа от нещатни кореспонденти, която е по джоба на една фалирала държава от мащаба на България. Дори богати страни, като Австрия, скандинавските държави и т.н. нямаха и нямат постоянни кореспондентски бюра, а работят с фрилансери по места. Но това не пречи и до днес да ме псуват като “рушител” на прекрасната кореспондентска мрежа.

    Освен, че това ми навлече неистовата омраза на засегнатите другари, заслужих си и “благодарността” на сума храбри антикомунисти,който не престават да ме слагат в общия кюп на своята колективна омраза срещу нещо,против което съм се изправил и стоя с всичките произтичащи от това рискове вече близо четвърт век.

  6. Констанца направи от “Отечествен фронт” истински вестник!
    “Отечествен вестник”.
    Който след смъртта й убогият Гиньо Ганев успя да си присвои и затрие…
    В онези времена на възторг и падение, Констанца събра екип от петима млади и честни(тогава!)журналисти, с които направи своя незабравим “Отечествен вестник. Още пазя няколко броя…
    Може би само тръгналият след години “Експрес” на Иво Инджев помня с такова преклонение…
    А Констанца склони да лекува рака си във Франция – и не заради себе си, а заради четирите дечица…
    Отиде и не се завърна…

  7. 25. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 1: Бъдещият лидер на ДПС е станал агент на ДС на 20 години
    (WHO IS WHO /НС)
    … служба полк. Радослав Райков. През 1991 г. той заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Не последва опровержение http://www.desebg.com/2011-01-06-11-34-55/804–1-20-

  8. Това, че всичко е под диктата на руските интереси, сигурно и на децата е ясно.Смяната на правителството, направо си е преврат, замаскиран с предсрочни избори и скандали с участието на прокуратурата.Големи простотии бяха всичките скандали.Четох, че имало вътрешна опозиция в БСП – сигурно конкуренти за обичта на Русия, а не да мислят за интересите на Родината си.ДПС и Атака си дойдоха на мястото в руския пъзел, ама си мисля, че и ГЕРБ са от пъзела.И какво се получи – в Русия има опозиция, в България – не.

  9. Моля, ако е възможно, да публикуваш въпросният текст тук! Някои сме забравили подробностите от “развитието” на БГ…

  10. Скоро ще качим в youtube цялото предаване “Още” с Констанца Анчева и Соня Колтуклиев аархив , което е 1 час. Очаквайте скоро!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.