Ако си въобразява някой, че ДПС и БСП са нещо различно ( а руският проект проект „Атака” едва ли не „случайно” и от немай къде се включи вече открито в тяхната игра), време е да припомня добре забравеното и заровеното в архивите уникално интервю на Констанца Анчева ( която почина скоропостижно след това в разцвета на младостта си) и Соня Колтуклиева.
Разкритията в това интервю, първо и последно по рода си през изминалите повече от 20 години с разкритията, направени от проговорил висш бивш служител на ДС, показват цялото лицемерие на всички, които се правеха, че „не знаят” за какво става дума през целия този период.
Много пъти съм споменавал това интервю, което направих тема на първото си предаване „Още” като автор и водещ по БНТ в късната есен на онази 1992-ра година. Заради този пробив в омертата ( ДС явно контролираше медиите и замисълът беше то да бъде удавено в мълчание) бях заплашен устно депутата от ДПС Иван Палчев. Той беше предал на репортерка на БТА да ми съобщи, че „главата ми ще се търкаля по стълбите на БТА”, на която бях главен директор.
Констанца бързо си отиде от този свят. Моята глава се търкулна (само символично) по стълбите на БТА, а разобличителят Радослав Райков изчезна безвъзвратно.
Благодарение на усилията на читателя на блога Георги Петков, който в отговор на призива ми е издирил в архивите интервюто, днес можете са запознаете с неговото съдържание, което звучи изключително актуално в светлината на днешните тъмни облаци на българския политически хоризонт ( очаквайте и интервюто по темата в предаването ми „Още”, което две от децата на Констанца са намерили и обработват с цел да бъде гледано в интернет).
ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК
Понеделник, 2 ноември 1992г. Брой 14053, година XLIX
Досиетата, това е властта в сянка
Защо лавира Движението за права и свободи
При последното си телевизионно изявление Юнал Лютви декларира готовност да се приеме някакъв “прецизен” закон и тогава ще се извадят досиетата. В същото време още през 1991 г. е подготвен съвместно от БСП и ДПС проектозакон за унищожаване на досиетата. Понятно е, че той не би могъл да бъде гласуван при доскорошното видимо парламентарно мнозинство на СДС и ДПС. Законопроектът би могъл да бъде предложен и от коалиционно между БСП и ДПС правителство.
Примката е била заложена, когато досието на Ахмед Доган в Първо главно управление е било изискано от БСП. Заповед за това е дал полковник Тодор Бояджиев – бивш заместник-началник на ПГУ. Досието представлява плик с надпис “САВА” и гриф “Лично, строго секретно”. В плика има два тома, а самият той – залепен със скоч. Заповедта за доставяне на досието изпълнил началникът на отдел “Архив” Радко Тодоров. Същият може да потвърди това. Пликът е бил отнесен в Партийния дом през март 1990 г.
Работата по проектозакона за унищожаване на досиетата започва през 1991 г. и в нея активно участие взема Димитър Луджев като заместник-премиер и отговарящ за силовите министерства. Тогава, между другото, Луджев е попаднал на останалите досиета, сред тях тези на Юнал Лютви и Шерифе Мустафа. Вариантът на Луджев за проектозакон за унищожаване на досиетата се оказва най-добър. В неговите ръце са и твърде много досиета.
След парламентарните избори през 1991 г. за известен период от време неизбежно се оформя коалиция между СДС, спечелила изборите, и Движението за права и свободи. Когато Луджев е отстранен от правителството на Филип Димитров и той започва да провежда добре познатата на обществеността своя линия за бламиране на кабинета на СДС, идва моментът на старите натрупвания. Отказ на ДПС от парламентарната коалиция със СДС. Разменната монета трябва да стане цитираният вече и малко известен проектозакон за унищожаване на досиетата. Той трябва да бъде внесен в пленарната зала от Мирослав Дърмов (капитан от Държавна Сигурност). По време на обучението си в бившата ГДР Дърмов получава задача да се сближи с дъщерята на ръководителя на забранената в Турция Комунистическа партия на Исмаил Билен.
Дърмов не само се сближава, но и впоследствие се оженва за нея. Това обяснява присъствието му във Великото Народно Събрание от името на ДПС. В сегашния парламент той е депутат от опозицията.
В начинанието е ангажиран и полк. Димитър Йончев, който не е офицер от разузнаването, а политически офицер. Прехвърлен е в Разузнавателното управление на армията (РУМНО) със съдействието на “съветските специалисти”.
Досега БСП и ДПС изчакваха момента за внасяне на проектозакона за унищожаване на досиетата. Мнозинството на БСП и ДПС в пленарната зала вече е факт и без проблем, и не толкова скандално той вече може да бъде гласуван.
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА:
Поради очевидното съвпадение с по-раншни публикации за агента “САВА”, редакцията си позволи да публикува горния текст. По молба на автора името му ще бъде запазено в тайна до сряда, когато той ще предостави повече подробности на страниците на “Отечествен вестник”.
ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК
Сряда, 4 ноември 1992 г. Брой 14055, година XLIX
Доган наистина е бил агент на Държавна Сигурност
Това бе потвърдено снощи пред “Отечествен вестник” от бившият заместник-шеф на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков
Възмутен съм от поведението на Доган и изявлението му миналия петък след срещата с президента Желев. Знаейки за своето минало и за връзките си с органите на Държавна сигурност, на които беше агент, той няма право да се държи по подобен начин със съюзниците си от СДС и да се подиграва както с електората на СДС, така и със своя електорат – този на ДПС. Повече от очевидно е, че в сегашното политическо положение Ахмед Доган не изразява интересите на своите избиратели, а изпълнява указанията на оперативните работници, които го ръководеха и продължават да го ръководят – тази декларация направи късно снощи пред “Отечествен вестник” ексразузнавачът Радослав Райков – името, което читателите очакваха да прочетат днес по повод на публикацията в понеделник “Досиетата, това е властта в сянка”.
Ще ми се да кажа още във връзка с не малко публикации, че линията на ДПС се инспирира от Турция. Като специалист по турските въпроси, какъвто мисля че съм, искам да изразя категоричното си становище, че това е просто недопустимо. Турция би имала интерес ДПС да бъде в съюз със СДС, защото именно благодарение на този съюз Движението за права и свободи стана трета политическа сила в България. Турция има прекрасни държавници и дипломати, които поради това никога не биха могли да внушат подобни политически действия на лидерите на ДПС, които на практика доведоха до разрушаването на сътрудничеството между СДС и ДПС, заяви в заключение бившият разузнавач.
Кой е Радослав Райков?
Достатъчно информиран заради поста, който заемаше в продължение на година време – от март 1991 до януари 1992 г., е заместник-директор на Националната разузнавателна служба и назначен след протекцията на тогавашния заместник премиер в правителството на Димитър Попов и отговорен за силовите ведомства Димитър Луджев, както твърдят едни, а по собствените му думи, издигнат от президента.
Райков предостави публикувания в “Отечествен вестник” текст за агента “САВА”, твърдейки, че това е лидерът на ДПС Ахмед Доган.
В телефонен разговор късно снощи с представител на редакцията Радослав Райков потвърди верността на изнесената от него информация, но поиска още половин ден отсрочка, вероятно за да получи понятните в подобни случаи гаранции, че ще бъде защитен.
Редакцията реши да огласи името на източника си днес сутринта. Към вече писаното остава да добавим следното: Ахмед Доган е бил вербуван като агента “САВА” през 1974 година от оперативния работник Стайков от Първо управление на тогавашната Държавна Сигурност – Варна. Службите създават специални условия за утвърждаването му като научен работник. Разходите по обучението му се поемат от ДС. Съгласно директива Б-1396 от 1984 г. е внедрен в нелегална група, по-късно прераснала в Турско националноосвободително движение. След едногодишна нелегална дейност и утвърждаването на агент “САВА” за лидер се разиграва активно мероприятие и ръководителите на турското националноосвободително движение в България са осъдени на различни срокове затвор. Между тях е и агент “САВА”, като присъствието му в затвора го легализира като лидер на турското националистическо движение. Тази легенда е изготвена с цел агент “САВА” да получи доверието на турските специални служби с цел прехвърлянето му в определен момент там. След 10 ноември тази операция се осуетява и агент “САВА” бива натоварен със задачата да оглави опозиционно настроените турци в България.
Няма отърване от тоз “симбиоз”.
П.С. На Станишев му избива руския акцент при силно притеснение, а вече нервно си хапе и устните в добавка…
Благодаря Ви г-н Инджев (въпреки че в главата ми сте просто “Иво”)! Вие останахте един от малкото истински Български журналисти. За жалост трябва да търпя Я. ДЕчков, неспоменаваният от ТВ7 и други безпринципни индивиди. Благодаря Ви, че се опитвате да пазите спомена жив и нещата в историческа преспектива, защото избирателят е късопаметен, но аз не му се сърдя.
Встрани от темата,но загриженоста на Станишев за изчистване името на Плевнелиев,относно,евентуални пари държани в офшорки-Кипър,противоречи с,направо безотговорното му отношение към неговия съпартиец Гоце,за времето когато беше двоен президент,както щете го разбирайте.То скриването на Алексей Петров от делегацията в кралство Швеция,мезонетите на ул.Гоце?! Делчев 55,ми вашето отстраняване г-н Инджев,ми само как бе “взел страха”на Слави и той нито веднъж не го показа в роля от неговите комици,докато диктатора и сатрап Б.Б.направо му пълнеше,дори и сега продължава,програмата.А Плевнелиев преди още да постъпи бе подхванат на яко окарикатуряване,което продължава и сега.
Според мен повече от очевидно е, че ДПС е най-успешният проект на Кремъл в БГ. Твърде наивно е да се смята, че след като Ахмед Доган бил турчин, то е агент на Турция. Доган първо е агент на ДС и им е верен защото от бедно селянче полу-сираче са го издигнали до върховете на властта. Това е типично в стила на бившия режим. По-късно пък от агент на ДС (филиал на КГБ у нас) Доган става и агент на КГБ (ФСБ). Няма по-идеален вариант за Кремъл. Държат и двете етнически партии в момента – Атака(на етническите българи така да го наречем) и ДПС(на етническите турци). С войната между тях се насажда разединение в нашето общество, дестабилизира се политическото управление. С една дума – разделяй и владей. Трябва да се разбере, че Русия от векове има интерес да поддържа българите разделени и враждуващи. Техен е проекта Македония, Северна Добруджа, бяха категорично против Съединението и так дале.
Уважаеми г-д. Инджев,
Чета материалите Ви,но за съжаление, не винаги в деня на тяхното публикуване.И понеже името ми е споменато в цитираната от Вас статия, бих искал да се възползвам от правото на отговор (коментар), защото доста лъжи са публикувани по мой адрес и е крайно време, да започна да отговарям, дори на пасквили с десетилетна давност.Понеже това, което ще напиша,може да е по-обемнно от размера на един коментар,ще Ви бъда безкрайно благодарен,ако ми предоставите е-майл адрес където мога да го изпратя.
Към Мирослав Дърмов:
Уважаеми г-н Дърмов,
От една страна разбирам какво е да се чувстваш несправедливо засегнат.
От друга-не бих спорил с покойници с доста драматична съдба, които са поели страховит риск по времето на едно престъпно управление.
Не ви квалифицирам по никакъв начин, но твърдя с пълна отговорност, че управлението на кабинета “Беров” беше в услуга на заякналата ( безвъзвратно до днес) организирана престъпност в България. Ако напишете нещо конкретно по темата, като вътрешен човек от онова време, наистина би било интересно…
И както виждате-да, имате възможност да реагирате тук.
Уважаеми г-н.Инджев,
Ще се възползвам от възможността да изложа мнението си по материалите от „Отечествен вестник“ с двадесет и една годишна давност, препубликувани по-горе. Познавам статиите. Навремето прецених, че са безкрайно несъстоятелни, но днес смятам, че трябва да отделя малко време, за да ги коментирам. Правя го по две причини. Първо, защото намирам за безкрайно неморално да се ровят костите на починалата ми съпруга. Това се прави може би с надеждата да се намали ефекта онова, което публикувам в последно време.
Второ, понеже липсва каквато и да е компрометираща информация за моята скромна личност, още от времето на ранния преход се повтарят до безкрай лъжи и измислици по мой адрес. Такива са твърденията за принадлежността ми към Държавна сигурност. Заявявам, че името ми не фигурира в проверките, осъществени до тази дата и подобни данни няма да се появят и в бъдеще. Аз никога не съм бил в каквито и да е отношения, нито като оперативен работник, нито като секретен сътрудник с ДС и РУМНО. Точка. Тези твърдения са лъжа, породена от страха у някои във връзка с твърденията ми, че „възродителният процес“ е престъпление срещу човечеството и българската държава в нейната „демократична премяна“ прави всичко възможно истината да не се разбере, а също така, че атентатите през този период са дело на самата ДС и че смъртта на Исмаил Билен е предизвикана от българското разузнаване. Нещо, което аз съм заявявал и на български, и на английски.
Колкото до двете статии, препубликувани по-горе, моето мнение е, че мотивите за тяхното сътворяване е необходимо да се търсят в следните две насоки. Първо, появата на кабинета „Беров“ (за който аз напълно споделям Вашето виждане) изискваше някакво обяснение за пред общественото мнение, поради което му бе предложена версията с агентите в ДПС. Но проблемът с ДПС е малко по-сложен. Не са само агентите, които предизвикаха свалянето на правителството на СДС. Самата организация „Движение за права и свободи“ е създадена от ПГУ на ДС с цел посредством „агенти за влияние“ да се държи турското население под контрол. И Ахмед Ахмедов е агент (но това е само част от истината), израснал до оперативен работник, готвен за нелегал.(Виж по-подробно http://frognews.bg/news_23616/Konspiratsiiata_ot_koiato_OR_stana_lider/ ). Втората насока е в последствията от избора на нов началник на Националната разузнавателна служба (Бриго Аспарухов). Конкуренти за този пост бяха Красимир Райдовски, Радослав Райков и още няколко имена. След като не бяха избрани, Райдовски започна да се увърта около БСП и благодарение на „нестандартия“ си изказ се превърна в говорител на най-реакционните кръгове в тази партия. Колкото до Райков, той се ориентира към СДС, факт, който бързо стана известен на началниците му и те го пенсионираха. Предполагам и че в допълнение, той е бил уплашен с нещо от своето минало. В резултат на което всички, разговаряли с него (Йончев, Луджев и моя милост) се оказват в светлината на споменатите публикации. В тази връзка искам да заявя, че закон за унищожаването на досиетата никога не е подготвян, нито, че аз съм имал намерението да го внеса в Парламента. Подобна идея беше сондирана от Тодор Бояджиев, но той остана в изолация. Защото досиетата в тяхната значителна част вече бяха микрофилмирани и унищожени. Слуховете свързват името на Петко Ангелов с това дело и както може да се предположи, микрофилмите се съхраняват някъде. Най-вероятно в среди близки до БКП/БСП. А моята скромна персона е поставена под светлината на прожекторите с надежда, че ако не замълча, то поне влиянието на казаното от мен ще бъде минимизирано. За това и те не дебатират по темите на моите публикации, а само повтарят една и съща стара лъжа: “Мирослав Дърмов е офицер от ДС“. Само че подобно твърдение не е вярно и въпреки че това консумира време, ще се опитам, когато това е възможно, да представям реалността. А ако някой си мисли, че ще престана да пиша, жестоко се заблуждава.
Към Мирослав Дърмов:
Господин Дърмов,
Не опонирам на личната Ви биография- дори напротив, намирам за хубаво, че имате различни позиции днес като оценка на онези събития.
Но все пак искам да кажа, че акцентът в двете статии на Отечествен вестник е друг и той е напълно достоверен в главното- как, от кого и защо е създадено ръководството на ДПС, което и днес разиграва България.