Същите, макар и остарели с 20 години, които ръкопляскаха на „боянските ливади” на президента Желю Желев заради пълзящия преврат с прекрояването на парламентарното мнозинство и превземането на България от проруската корпорация „Мултигруп” под етикета „Кабинета Беров” през есента на 1992-ра, днес имат формален повод да се направят на възмутени с упрека,че президентът Плевнелиев „безпрецедентно” взима страна в политическата криза и заговори с гласа на протестиращите за необходимост от нови избори.
Кворумният донор на сегашната власт Волен Сидеров изпълзя изпод масата и моментално обяви, че започвал консултации за отстраняване на Плевнелиев. И как няма, при нови избори, ако не започне пак да чупи безнаказано дръжки на вратите на Министерския съвет и рекордите по политическо нахалство, вдъхновяващо склонните към хулиганство 4 процента от избирателите, Сидеров е обречен на отлъчване от леглото на руската тройка, в която се наслаждава на (из)падналите в партер БСП и ДПС.
Нищо крайно и надхвърлящо правомощията му не съдържа днешната реч на президента Плевнелиев. Под казаното от него за изборите, като най-нормалното средство за решаване на проблемите в една демократична държава, би се подписал всеки човек, споделящ ценностите на демокрацията. В този смисъл анализът на казаното от него не изисква кой знае какъв микроскоп. Истината не се нуждае от тълкуване.
За съжаление обаче президентът не каза нещо, на което лично се надявах. Защото съм също толкова лично запознат с мнението му по преглътнатия от него въпрос и си въобразявах, че той ще използва случая да направи все някога решителната крачка-например днес.
Нямам предвид основополагащата тема за руския натиск върху България, пропусната в речта му. Намирам този компромис за разбираем, когато, говорейки изцяло за вътрешната криза, няма явни НОВИ поводи да коментира процеса на руското проникване в българската икономика, политика и задкулисие, набрало нова сила при предишната власт, част от която беше и той.
Не разбирам обаче защо Плевнелиев премълча истинското си отношение към управлението на Борисов, виновно за създадения вакуум, благоприятен за препускането на руската тройка БСП, ДПС, Атака.
Като пощади Борисов, президентът на практика отвори вратата още повече за продължаващите спекулации, че гражданските протести били инспирирани и дори имали за цел завръщането на същите управници, които се постараха след тях трева да не поникне в дясно от центъра, позволявайки на българската демокрация да буреняса на воля в лявата джунгла.
Нещо повече, по този начин президентът Плевнелиев остави да вилнеят използваните срещу него аргументи със задна дата, че е бил и продължава да е зависим от партията и нейния лидер, които го номинираха за поста.
Плевнелиев допусна тази грешка тъкмо сега, когато един след друг обкръжението му напуснаха ключови фигури от неговия екип. Изглеждаше така, сякаш еманципацията му от партийната зависимост е в пълен ход. Вместо обаче да направи следващата решителна крачка, той си прехапа езика.
Или са му казали да си го държи зад зъбите?
Ако са го препънали, положението е още по-лошо. Защото това подхранва атаката, че страда от някаква зависимост, с която го държат.
Пиша всичко това от позицията на осведоменост от първа ръка за истинските настроения на Плевнелиев, които (по взаимно споразумение) не оформих като интервю.
Имах привилегията да се запозная с автентичното му мнение, но нямам съгласието му да го съобщавам. Вероятно не е станало още толкова „напечено” в България, че държавният глава да потърси публичност за рязък завой върху платформата на един личен блог, настройвайки срещу себе си ревността на „големите медии” в страната.
Спазвам неписаните правила на общуването между политик и журналист- в крайна сметка не желая да се държа като атакистки хунвейбин. Но не мога да скрия разочарованието си, че познатата ми позиция на държавния глава се размина с очакванията ми и с надеждите на същите онези граждани, които той подкрепя в правото им да искат избори, чиято цел не е възстановяване на яловата ситуация от днешния ден.
Пропускът на Плевнелиев дава коз на най-върлите му врагове и той трябва да знае, че лишава от аргументи точно онези българи, които иначе биха го подкрепили от своя страна като изразител на стремежа към възраждане на България без премълчаване на основни, макар и трудни за отстояване принципни позиции.
Жалко. Дано е поправимо!
indjev shte se zadavish ot zlobata si kam Borisov.Ti si otvrat
Според мен не беше мястото и времето Президентът да се впуска в анализ на политическата реалност от времето на Борисов. Речта беше насочена към събитията от последните седмици и кризата в момента. Връщането към управлението на Борисов не би помогнало да се разреши политическата криза в момента. Нужно беше точно това, което се случи – да се даде подкрепа за хората, които защитават гражданското общество и демокрацията!
Ако сте слушали внимателно, той каза, че не е достатъчно да правиш социални реформи, реформи в изборното законодателство и МАГИСТРАЛИ…цитирам по памет. Можеше и да е по- отчетливо, но все пак каза нещо.
Иво, това, което казваш, щеше да е валидно само преди няколко седмици или даже дни. Днес вече хората са толкова настървени и настръхнали, щото слабо ще ги развълнува туй, че Плевнелиев не бил казал едно, пък бил казал друго. Положението започва да излиза от контрол и ако бесните и безочливите не бъдат смъкнати от власт буквално в близките десетки часове, ще настанат проблеми.
С отказването си да даде мандат на синята коалиция,Плевналиев прояви такава политическа слабост,която не е в негова полза.
“По българските улици и площади и през февруари, и сега се скандира „мафия“ и аз питам – как управляващите, а и опозицията, разчитат това послание и какво конкретно предлагат в отговор на гражданите.” (от изявлението на президента)
Отдавна тук пишещите се надяваме, че един ден Плевнелиев ще се еманципира от ГЕРБ. До каква степен това е станало, не мога все още да преценя, но все пак е достойно това което направи.
“Пропускът на Плевнелиев дава коз на най-върлите му врагове…” тук сте абсолютно прав, но все пак прави намек в по-горният цитат.
“Шубето е голям страх”, …. по принцип в БГ историята всички управници без изключения, винаги ги е гонело голямо шубе. /и не само управниците, има и доста други осведомени личности, които винаги знаят, но никога не казват, защото все “чакали някакви моменти”/.
Именно наличието на голяма доза шубе и прави нашите управници само управници, но никога Държавници.
Тя затова и България е просто една територия, а не държава.
Цялата тази “лошотия”, която се излива върху народа български е 100% на съвеста на всички управлявали България. Затова пак ще напиша “предупреждението” на Данте:
“The hottest places in HELL are reserved for those WHO, in times of great moral crisis, maintain their neutrality”
Г-н Инджев, Президентът крещи за това което ще се случи във Варна и след това в РБ. Наистина умните трябва да пощуряват, видя се тя най-накрая.
Г-н Инджев, в тази статия сте краен. Имате прекалени изискавания към Президента. Обръщението му беше дори по-остро отколкото аз лично очаквах. В него имаше нещо такова “Февруарските протести свалиха правителството на мафията, сегашните протести са също срещу правителството на мафията, аз подкрепих февруарските протести, подкрепям и сегашните”. Поне аз така разбрах смисъла.
Макар че не мога да се съглася напълно : февруарските мисля бяха организирани от Русия , като отмъщение за спирането на Белене.
Към РOPOVA,
Предложението на Синята коалиция беше, да получат те формално мандат, но при условие, че Президента има влияние над депутатите от ГЕРБ, за да се гласува един ПРОГРАМЕН кабинет за 4 месеца, който да предложи определени закони – разбиване на енергийната мафия, монополите и промени в изборното законодателство, които излъчилото този кабинет мнозинство в Парламента да гласува и тогава да се проведат РЕДОВНИТЕ избори! Ако си спомняте това беше краят на Февруари – началото на Март! Реално обаче това беше НЕОСЪЩЕСТВИМО!
Какво каза президента?Ами каза,че хората искат оставка и нови избори.Това нали е ясно!Демокрация!Кой се страхува от нови избори?!Който си пази властта.Кой си пази властта?Нали е ясно!
И на мен това с “магистралите” ми направи силно впечатление. Дори и аполитичният ми мъж реагира със звук, което е направо чудо.
Уважаеми г-н Инджев, ясно е, че каквото и комуто да кажете, ще се намерят хора, които да ви опонират, обиждат. Но този ви коментар е много, ама много добър. Нееманципиралият се президент едва ли говори днес от сърцето си? То, че няма еманципиран, бидейки избран от някоя политическа сила, няма, ама нашият, дори и след днес, си изглеждаше като детенцето на Бойко.
“По-доброто е враг на доброто.”
Представете си Гоце президент през юли 2013.
Представете си Пеевски с 3 седмичен стаж като шеф на ДАНС към 5 юли 2013.
Липсва ни търпението да постигаме успеха стъпка по стъпка, затова залагаме винаги на “идеалния”, приказния, нереалистичен и неизпълним вариант. Ние сме идеалната хранителна среда за популизма на всякакви политически шарлатани.
Докато Герб не бъде поставен на място и от президента, и от протестиращите, не подкрепям протеста! Не може тези протести да измиват петното Герб. Не е възможна нова десница под крилото на Герб, това е недопустим абсурд. Не бих участвал в никакви протести, ако имам и най-малкото съмнение, че те ще върнат, дори и частично, Герб във властта. Това е от мен, мисля че и много други българи споделят подобно виждане и затова наблюдават пасивно ситуацията отстрани.
@trenly
Ще се задавиш от злоба към автора на блога, към който публикуваш мнението си. Човека цяла книга написа за Борисов и ако си очаквал да го подкрепя след написването на книгата, въпреки новите(стари) настроения явно дълбоко си се лъгал. А последното изречение долавя нотка на безпомощност. Единствено те съжалявам.
Относно тревата в дясното, не я ли стъпкаха едни лидери които не разбраха, че отдавна е време да се оттеглят от лидерската позиция в лидерските си партии. Лидери които докато плюха ГЕРБ повече от столетницата не забравяха да се ритат един друг под масата. Б дясното много вожд няма индианци. ГЕРБ не са най-добрия избор но за съжеление са единственият, според мен. Пак ли ще чакаме месия, цар или експерт който набързо да сформира партия или ще изберем управляващи от площада, което на се сещам някъде да е довело до нещо добро.
Каквото е имал да казва г-н Президентът го е казал. Представяте ли си г-н Инджев какво щеше да каже г-н Калфин, ако бе на негово място, чак тръпки ме побиват. Дано българите разберем колко е важно да имаме достоен президент, а не партийна изтривалка. Според мен той в последните седмици се опита да игради някаква форма на диалог между партиите, уви това не се получи. Какво ни остава друго освен предсрочни избори?
Една открита атака по руските енергийни интереси не би била от полза към този момент, нека изчакаме следващия парламент!
Много точен анализ на Иво Инджев, за което го поздравявам! Но в критиките си аз отивам още по-далеч. Тази объркана (на места дори неадекватна) реч на българския президент е в пълно противоречие с духа на Конституцията. Президентът трябва да е обединител на нацията, а в случая с намеците си за предсрочни избори той разделя нацията и я тласка в хаоса на безредиците, защото след изборите на улицата ще излязат други “протестиращи”, които ще бъдат недоволни от изборните резултати. При това недопустимо е в една седеммилионна държава да се удовлетворяват капризите на десет или двадесет хиляди млади столичани. Значителна част от тях дори нямат намерение да живеят в България. Това ме обижда, защото аз съм дал за демокрацията в тази страна повече от две десетилетия от своя живот! Държавният глава трябва да е надпартиен. И с речта си, и с действията си след парламентарните избори, Президентът показа, че обслужва единствено ГЕРБ и Бойко Борисов. Аз ще подкрепя евентуалното искане за неговия импийчмънт, защото той е поредното недоразумение на недостойната българска политическа класа!
И какво ще се случи във Варна? Какво да избират хората? И двамата кандидати са нечисти, а “любовта” им към Варна “и хората й” стига да услугите на все същите задкулисни (и не толкова) типове 🙁
Струва ми се, че в изказването на президента няма нищо осъдително, нито има “шубе”. Изказването му е насочено към всички политици. Всички! В това число и Борисов чиято сянка все още плаши безгръбначните в тази държава и стряска много гузни съвести. Гузни от това, че се поддадоха на урода, който изскочи от историческото ни мазе след толкова години “демокрация” и ни показа, че не сме се променили изобщо. Какво чака народа? НАРОДЕ??? Така беше написал в бележника си Левски. Или забравихме? Или Дядо Йоцо пак е застанал и чака да дойде… кой? Койчо от Голямото Койнаре? Ако ние сега не си извоюваме свободата (средствата за това извоюване катастрофално намаляват заради безхаберието на политиците) няма никой да ни я дари. Ако не излезем масово по улиците и площадите, няма да има “утре” за територията наречена България.
Едно изследване на учени от (ако не се лъжа) Чикагския университет, показа, че яденето на кисело мляко намалявало влиянието на стреса и премахвало депресията. Сигурно за това сме толкова големи “оптимисти”, та си траем толкова години. Просто яденето на кисело мляко в България е национално занимание? Явно, че тези, които емигрираха, не са учени да консумират в по-големи количества родния продукт. Явно е, че тези 400 000, които си стягат багажите, са също от онези, които малко консумират кисело мляко. Яжте кисело мляко! То ще ви реши проблемите!!!
Господин Инджев, сигурно сте прав. Ясно е, че сте запознат с повече детайли, за които мнозина от нас само предполагат. Излиза, че освен, долу БСП, ДПС и Атака, ще трябва да се скандира и долу ГЕРБ. А нима не е ясно, че ГЕРБ е част от задкулисието и всички партии в този парламент са гребци в една лодка за която Кремъл е пътеводна светлина? Голяма грешка се оказа, че на изборите много от десните хора отидоха да спасяват ГЕРБ. А в същото време голяма част от електората на ГЕРБ, гласуваха на пук и подкрепиха БСП, подмамени, че Орешарски е независим експерт. Независим, ама от кого?
В този смисъл, не търпи отлагане реконструирането на десницата – това призовавам и вярвам, че много хора тук са същото мнение. Пък и друго решение и избор няма!
Крайно време е Президентът да се дистанцира и покаже,че действително е Президент на всички българи.Управляващите партии не трябва да забравят,че е възможен и сценария разиграл се в Египет за въстановяване на демокрацията-военен преврат с последващо суспендиране на конституцията и т. н.
Според мен Президентът каза достатъчно ясно нещата. Който има уши ще чуе.
Впрочем някои са вбесени, та искат и импийчмънт.
Средата между унгарската 1958 и чехската 1968 е 1963 г. Е, точно 50 години ни трябваха за да затоплим, че мирен преход не съществува!!!
Shapka vi svaliam za statiata, G-n Indzhev. Napulno suglasen. Triabva vsichki da ne zabraviame che GERB NE E alternativa na trite si drugi sestri v parlamenta. Rodeni i vuzpitani ot edna maika – rusia – te ne mogat da misliat i rabotiat za dobroto na Bulgaria!!!
Под микроскоп в обръщението на президента ми се стори, че обявеният за недостатъчен в сегашната ситуация социален пакет от мерки на БСП, сложен заедно със строежа на магистрали – емблемата на ГЕРБ, означава еднакво разграничаване и от двата клона на мафията в полза на протестиращите!
P.S. С няколко думи – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака са парламентарното представителство на руската пета колона в България.
Към Петър Драгулев – аз пък съм на мнение, че можем да корим президента Плевнелиев за премълчаването на факта, че ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака са петата колона на Русия в България. Само за това!
Препускащата дедемократизация на България
Действията на тройната коалиция са поразителни. Партньорите се опитват сякаш с машина на времето да върнат България далеч назад. Още преди да е поел властта в МВнР Кристиан Вигенин (БСП) публично реабилитира агентите на комунистическата ДС – в духа на насажданата от Станишев линия, че “нормален човек не може да се интересува от досиетата”. След спешното създаване на полицейската мегаструктура обединяваща ДАНС и НСБОП, за неин ръководител бе назначен Делян Пеевски (ДПС) – една от най-одиозните фигури на мафиотското задкулисие. Последва назначаването на потомствения “сикаджия” Иван Иванов за зам. министър на МВР (баща му също е бос в престъпната групировка СИК). За министър на Министерството на инвестиционното проектиране бе предложен забъркания до гуша в престъпни схеми (като “Дюни гейт”) Калин Тихолов. Същевременно започна спешно назначаване на областни управители на ДПС над повече от половината от територията на България. След това дойде циничното избиране за председател на комисията за борба с корупцията, и за парламентарна етика на нейния привиден антипод Сидеров, пропагандиращ пещерна нацистка ксенофобия, но изведнъж заобичал страстно ДПС, срещу която до вчера бълваше змии и гущери. След което Сидеров изпадна в истински амок – на всесилие и безнаказаност. И нищо чудно – изборът му е предшестван от безбройни скандали, които във всяка демократична страна биха го изхвърлили от политическия живот въобще. Сидеров лъжеше и лъжесвидетелстваше (инцидентът на магистрала Тракия през 2006г.), малтретираше журналисти, блъскаше и заплашваше публично полицай пред самия парламент, обиждаше в парламентарната зала опозиционни депутати и посланици на съюзните ни страни от ЕС и НАТО – заради което те напускат Народното събрание, преследваше в нощните часове разотиващи се след протестите граждани. Държеше се насилнически и просташки дори в сградата на Министерския съвет и Президентството – със служебния премиер Райков, и дори с президента на България Плевнелиев. След оказания му граждански отпор поиска от вътрешния министър Цветлин Йовчев да му съдейства да изчисти “хулиганите”, които протестират по улиците на София – иначе нямало да подкрепи изборът му за вицепремиер. Почувствал се на върха на пирамидата, Сидеров дори не дочака реакцията на Йовчев, а тръгна сам да се разправя с гражданите и да раздава правосъдие. Блокирайки възловото кръстовище на Орлов мост спираше минувачите, крещеше че сам ще извършва арести и проверява самоличността им, обяви награда от 1000 лева за някакъв човек, който му се бил заканил с физическа разправа. След това нахълта и в БНТ – за да търси сметка от ръководството й – защо не отразява в положителна светлина действията му. После призова шайката си на кръстоносен поход срещу всички телевизии, които не му харесват и се опита да прибегне до саморазправа. И всичко това ставаше под одобрителните погледи на коалиционните му партньори Станишев и Местан.
Всъщност полицията скоро наистина демонстрира двоен стандарт. Заради реплика по адрес на Сидеров бе повален, бит и арестуван артистът от Народната опера Александър Александров. След което бе и осъден за хулиганство по бързата процедура, докато Сидеров, размахваше безнаказано пистолети и полицейски палки пред Народното събрание, влизаше с тях в парламентарна зала, провокираше народни представители с вулгарни обиди и никоя инстанция не посмя да му направи дори забележка. Някои от смаяните телевизионни зрители се опитваха да си обясняват случващото се с наднормени дози стимуланти, други поведението на Станишев и Местан с обясненията им, че ако не подкрепят безчинствата ще падане правителството – издигнато в ранг на свещена крава. Въпреки, че във всяка бяла страна то би паднало, именно ако някой от управляващите би си позволил да се държи като тях. Всъщност опасенията, че Сидеров може да бутне правителството са абсолютно несъстоятелни. Той има най-голям интерес да го крепи, защото при нови избори не би и помирисал парламента.
Случващото се не е низ от неволни грешки, както се опитват да го представят апологетите на “Олигархски”. Доказва го с поведението си и председателят на Народното събрание, Михаил Миков (БСП), който едва ли може да бъде заподозрян в злоупотреба с хапчета. Същият също отправи сърдити заплахи към свободните медии, че неправилно информират обществото. И препоръча дори и на неправителствените организации да се поправят, иначе щели да се запознаят с “помощта”, която вече е поискал от МВР. За едно денонощие срещу заплахите му реагираха: Съветът за електронни медии, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, Хелзинкският комитет, “Репортери без граници“, няколко журналистически организации, БНТ, група журналисти от различни издания, няколко политици от други европейски страни. Българският хелзинкски комитет излезе с отворено писмо, в което припомни, че журналистите и неправителствените организации са независими и не могат да получават съвети от властта, че противното би ликвидирало свободата на обществото, и че използването на полицейска сила, която надвишава абсолютния минимум, необходим за изпълнение на законните полицейски цели, е нарушение на правата на човека, за което се носи институционална и държавна съдебна отговорност – и на национално, и на европейско равнище.
На фона на всичко това двойният стандарт към Сидеров на прокуратурата и министърът на вътрешните работи е симптоматичен. Йовчев знае, че имунитетът на народните представители ги пази само от повдигане на обвинение и арест. Ако депутат нападне гражданин или служител на МВР, или не изпълни полицейско разпореждане, би следвало да бъде закопчан в белезници и отведен в поделение на МВР дори с употреба на сила – както всеки друг гражданин. Но пред очите на цяла България двуметров български полицай трепереше пред недораслия Сидеров, който подскачаше около него за да го достигне и го блъскаше в корема – защото попречил на шайката му да малтретира журналист, задал неудобен въпрос.
Хулиганствата на Сидеров не се ограничават на територията на страната. През февруари 2010 г. специализираният за полицейски новини германски сайт Polizeipresse.de публикува официално съобщение на франкфуртската полиция, в което се казва, че по време на полета от София за Франкфрут “53-годишен видимо пиян пътник е буйствал и е отказал да изпълни нарежданията на персонала”. Наближавайки града, капитанът на самолета съобщава на летищните власти, че вози неуправляем пътник. Самолетът каца на страничен ръкав на летището, където са изпратени няколко полицейски патрула. От екипажа полицаите научават, че през цялото време на полета неуправляемият отказвал да изпълнява указанията, не искал да седне на мястото си, нахлул в бордовата кухня, хвърлил предоставената му храна, постоянно пречил на стюардесите и ги обиждал. Смайването на полицаите достига връхната си точка, когато установяват че неуправляемият е български депутат с дипломатически паспорт. Скандалът е замазан след молба на българското МВнР. Вместо да се покае пред българския народ за нанесения му срам, Сидеров натоварва заместник-председателят на парламентарната група на “Атака” Десислав Чуколов да заяви в парламента, че говорителят на МВнР е разпространил невярна информация и щял да си понесе последствията. Самият Сидеров без капка свян лъготи: “Няма такова нещо, това са интриги и лъжи, и ще заведа иск за уронване на престижа срещу всеки, който ги разпространява”.
Най-тревожно сред всичко това е поведението на българската прокуратура. Всъщност проектът АТАКА нямаше да е възможен, ако тя не съдействаше на неговото създаване. Неотдавна БНТ разкри, че сборището от дебеловрати типове, което се събира пред централата на АТАКА е ангажирано срещу 30 лева на човекоден и пица специално за постановките на Сидеров. На въпрос на редакцията на столичен вестник към прокуратурата, защо не се самосезира, тя отговаря: “нито са ни сезирали, нито сме се сезирали, нито сега като питате ще се сезираме”. Държавните обвинители не ги е еня, нито кой дава парите, нито дали има организация за престъпни провокации, нито за конституционните й задължения – не желае да се сезира и толкова.
Няколко дни преди този случай Сидеров направи показно излизане из нощна София с шайката си – предимно подбирани според журналистическо разследване на БНТ според теглото – над 95 килограма. Същите разбутваха и заплашваха журналисти, а един се опита да събори оператор на “Канал 3”, отразявал гражданските протести пред парламента. И въпреки, че площадът е претъпкан с полицейски камери, полицията не си мръдна и пръста да го усмири.
Няколко месеца преди това Сидеров публично изкърти дръжката на вратата на Министерски съвет и ругаейки и заплашвайки охраната се опита да нахълта насилствено при служебния премиер Марин Райков. Това бе видяно по телевизиите от милиони българи, но прокуратурата пак не реагира.
Две години назад – на 20 май 2011 г. малко преди изборите на които Сидеров се бе кандидатирал за президент, АТАКА и ДПС извършиха съвместно една от най-опасните си провокации срещу етническия мир в страната през последните 20 години. Това се случи в центъра на София – там където на метри една от друга се намират джамия, синагога, православна катедрала и католически храм. Сидеров не участваше лично в сблъсъка с богомолците, а насъскваше привържениците си с мегафон от безопасно разстояние, и сипеше обиди и обвинения срещу опитващите се да ги озаптят полицаи. Сред седмината пострадали и потърсили медицинска помощ е и депутатката от „Атака“ Деница Гаджева (ударена с камък в брадичката), но не и вождът Сидеров, който отпрашва към Народното събрание, където настоява министър Цветан Цветанов да подаде оставка – защото бил противодействал на антиислямистката му акция. А след това в предаването Панорама налетя да бие независимия депутат Корман Исмаилов – противоречал на версията му.
През 2010-та Сидеров забърка истински международен скандал, обвинявайки от екрана Израел, че поддържа връзки с българския престъпен свят. В отговор израелското посолство го определи като човек, с доказани „расистки, антисемитски и антиизраелски нагласи”, и изрази съжаление, че в България има водач на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров. И с пълно право. Антисемитските книги на Сидеров „Бумерангът на злото” и „Властта на мамона”, предизвикаха Българският Хелзинкски комитет да призове парламента да се обяви срещу разпространяването на подобни книги, в които Холокостът е представен като лъжа, изфабрикувана от американците, защото били управлявани от еврейския капитал. Ръководството на 41-то НС обаче си си направи оглушки, в резултат на което антисемитските демонстрации на Сидеров станаха още по-цинични – на 10 март 2010 депутатите от „Атака” демонстративно напуснаха залата при едноминутното мълчание в памет на жертвите на Холокоста.
Нацистките изцепки на Сидеров не са от вчера, но прокуратурата ги толерира и до ден днешен. Защото провокациите му са в интерес на цялата мафия. АТАКА и ДПС са като скачени съдове. Чрез Сидеров ДПС насажда страхове сред мюсюлманите, за да ги изолира от гражданското общество и им наложи своето безалтернативно политическо представителство. Връзките между БСП и ДПС са още по-топли – и бившият и настоящият лидер на ДПС са бивши агенти на бившата комунистическата ДС. За БСП ДПС е удобен партньор, който й осигурява парламентарно мнозинство при подялбата на “постната пица” България. АТАКА пък е най-удобният инструмент на мафията. Като руши толерантността между етноси, религии, обществени слоеве, като насажда омрази на всеки срещу всеки, като се противопоставя на европейската ценностна система, работи за запазването на статуквото срещу което привидно се обявява. Затова тройната коалиция – въпреки публичните задявки между партньорите за хвърляне прах в очите на публиката, е абсолютно монолитна. За лидерите им властта е незаменим бизнес. Да е чул някой “борецът срещу турцизацията” Сидеров да протестира срещу някое от абсурдните назначения на Орешарски? Например, срещу зам министъра на земеделието Бюрхан Абазов – известенен с участието си в какви ли не далавери и скандални заменки – онзи същият министър в по-предишния кабинет, който наричаше българите “гяури”?
Никой от тройната коалиция не иска да изпусне властта на никаква цена, но за да бъде задържана тя, България трябва да бъде дедемократизирана и откъсната от ЕС. Това е смисълът и на парадоксалното на пръв поглед правителство, и на абсурдните назначения, и на мащабните чистки на високо квалифицирани специалисти из всички институции, и на демонстративното незачитане на протестите. Обществото трябва да бъде убедено, че нищо не зависи от него, че демокрацията е фикция, че всички са маскари, че само управляващите могат да дарят на гражданите нов прекрасен изборен кодекс, иначе при нови избори щяло да си остане статуквото. Но след като са толкова сигурни в това, защо тогава не искат “Олигархски” да си подаде оставката?
Всяко едно действие на олигарха Плевнелиев доказва, че играе от комунистическия отбор на ГЕРБ. Това разбира се не е чудно, но е жалко, защото те са също толкова вредни за България, колкото БСП, ДПС и Атака.
Плевнелиев говори с езика на дипломацията, използва премерен тон, без никакви емозионални елементи.Така всичко ,което (не)казва може да се тълкува по доста различни начини.
Докато другите “вождове” отдавна са ни ясни какво и колко могат, доказали го първо с грандомански думи и след това с посредсвени дела, тук нещата стоят доста по неяно. Премерената реч, и фокуса върху случващото се говори единствено ,че подкрепя протестите.Делата ще покажат до каква степен и как.
Лично аз съм склонен да приема този човек на сериозно, точно от това му поведение. Дали е или ще се еманципира от партиината си принадлежност, мисля че трябва да погледнем в миналото му. Човек не изгражда характер за един ден.
Съгласен съм с Елисавета: “Ако сте слушали внимателно, той каза, че не е достатъчно да правиш социални реформи, реформи в изборното законодателство и МАГИСТРАЛИ…цитирам по памет. Можеше и да е по- отчетливо, но все пак каза нещо.”
Друго, което ми прави впечатление е, че г-н Инджев, Вие имате пряко доказателство, че Плевнелиев все пак се е еманципирал от ГЕРБ, но държите той да го заяви публично. Не е ли положително, че поне от първа ръка знаете мнението на президента относно ББ?
Драгулев- явен комунист.Не мърси блога на на един от най достойните българи.
Войната на мафията срещу законите и институциите на демокрацията, днес навлиза в етап на открита война с президента и гражданите на България.
Вгледайте се в лицата на “наглите” в парламента, чуйте гласа им –
това са мутирали мутри от времената на Луканов, Беров и Виденов.
Те никога не предават властта доброволно. За тях изборите са опция само като финален акт, узаконяващ договореното на тъмно съглашение – кой колко ще завлече от ресурсите на страната.
Днес ние им казваме: Искаме нов договор с нови лица!
Това те не могат да преглътнат.
Готови са да ни накарат да се разкъсаме помежду си чрез лъжи в парламента и с медийни манипулации.
Трябва да очакваме ВСИЧКО.
Но те са обречени.
Те са натикани в собствения си, бракониерски капан от недалновидното си политическо инженерство. Култивираният с десетилетия политически фалш е поставен като на длан пред очите ни в парламента: там “враговете” се съюзяват.
Там Волен обича Доган, там ПЕС се захласва в прегръдките на “десния” екстремизъм, а “демократът” Борисов се страхува да припари на трибуната на най-важната институция на държавата!…
Те са в “капана” на демокрацията.
И ние няма да им разрешим да се измъкнат от там. Те са длъжни да играят по правилата.
Президентът им каза отчетливо: заявете позицията си! От коя страна на чертата сте?
Те са ВИНАГИ против нас.
Те са мафията.
Ние знаем това и ги чакаме на площада.
ОСТАВКА! ОСТАВКА! ОСТАВКА!
Смятам,че обръщението на Плевнелиев бе достатъчно дипломатично и същевременно критично ,към случващото се днес в БГи в частност-в София.След бързата му реакция по повод номинацията на Пеевски/сваляне на политическото доверие от кабинета на Орешарски/и малко по-късно,по повод назначението на зам.вътрещния министър,повече от ОЧЕВАДНО би било,чеотчетливи критикикъм правителството на Борисов,с нищо не би допринесло за по-лесното “преглъщане”на позициите му от страна на БСП,ДПС и Атака.Нещо повече,при една евентуална процедура по импийчмант,към гласовете на споменатите три партии биха могли да се прибавя и тези на ГЕРБ…..Струва ми се също,че самото обръщение на Плевнелиев вероятно е било съгласувано с Борисов,който днес заяви ,че е за предсрочни избори през септември.Така че,колкото и да ми се иска Плевнелиев да бе казал и Б след А-то,логично трябва да приемем ,че макар и неочаквано/за мен и мнозина/,Президента постъпи така както диктуват неговите и на държавата ни интереси.В противен случай,при успешна процедура за импийчман с участието на ГЕРБ,би настъпила институционална криза ,чиито край не би могъл да бъде предвиден.
Г-н Президентът каза, че дълг на държавата не е само да повишава майчинските и да строи магистрали( кой строи магистрали). И че е подкрепял сегашният протест, но и февруарския( кой управляваше февруари).Така, че който разбрал- разбрал. Благодаря ти Господи, че днес не е президент Гоце! Гласувах за Плевнелиев и досега нямам причина да съжалявам.
Не са кой знае колко възможностите на българския президент да играе решаваща роля в политиката.Обръщенията към нацията му дават възможност да заяви позиция,по възможност колкото се може по-точно ориентирана към масовия българин.Това не е толкова лесна задача,пък и няма как да е харесан от всички.Може би липсваше не толкова оценка на ГЕРБ,респ.на отсъстващата от заседания парламентарна група,колкото страхът му да дефинира нашенската мафия,срещу която викат всяка вечер протестиращите.Ако в една или друга степен не се причислява към нея,не трябвало много да му пука.А че не е във възторг от Борисов,е видимо и с просто око.Опитал се е да го каже със заобикалки като соц.творците навремето и трябва да му го признаем.
Г-н Инджев,
Отскоро чета блога ви. С интерес. Доста ясно става кого и какво критикувате, но ми е трудно да разбера “за” какво сте. Може и да съм пропуснал, но би ми било интересно да разбера повече за това.
Поздрави,
И
@ Б. Арнаудов
Какво значи “лидерска партия”? Партия без лидер може ли да има? И какъв “единствен избор” могат да са ГЕРБ, които съвсем се спихнаха, откакто лидерът им Цветан Цветанов има грижи от съвсем друго естество?!
Драгульев, пламьеннитье ти слaвá много ми напомнят развълнуванитье обаждания на възмутьени чьервьени льелки със същитье жьельезобетонни аргумьенти в рубриката “Гласовете ви чувам” на Милен Цветков. Cтeгни се, не си във форума на в-к “Дума”.
(към инж. Лазар Маджаров) Господин Маджаров, тук не става въпрос само за премълчаната от Президента критика към Бойко Борисов и ГЕРБ, чиито действия са главната причина за съществуващите в страната безредици. Нарушена е Конституцията! Президентът не е компетентен да предизвиква предсрочни избори! Конституцията дава тази компетентност единствено на Народното събрание. По това нарушение на Конституцията задължително трабва да започне процедура за импийчмънт на Президента! (Разбира се ако действително сме правова държава). Нарушен е и духът на Конституцията, която задължава Президента да бъде обединител на нацията, а неговите действия в този случай безспорно разделят нацията. Оставам с дълбоко уважение към Вашата правозащитна дейност!
Към Фрунзе,
Другарю Михаил Фрунзе “Унгарските събития бяха НЕ ПРЕЗ 1958г, а през Октомври -Ноември 1956г! Как сказал товаришч Ленин – “Надо освежить Память!”. Привет Москву!Будь здоров!
Майор разведки – Иванов!
Бай Инджев, ти да не би да се опитваш да ни внушиш, че автентичният Плевнелиев е някакъв друг, с който си споделяте насаме, а публичният му образ бил лъжовен. Ха-ха-ха! Асфалтовият роб на Боко Тиквата ли имаш предвид, комсомолският перач от “паркинзите” или офшорният тарикат Росен. Името Иво Инджев не подхожда да бъде PR на едно появило се кой знае откъде нищожество. Алюзията с Желю дори не е подходяща защото веселиновският селянин все пак беше някой. Докато Плевню е тъпо парче, господин никой, връхлетян внезапно от непосилната тежест на политиката.
Когато попитаха Министъра на вътрешните работи да коментира постъпките на Сидеров, отговорът му беше че “не би си ПОЗВОЛИЛ да коментира български депутат, който депутат е и гражданин на БГ”.
С една дума, депутатите имат право да си правят каквото си искат, защото няма институция, която да ги накара да спазват законите, които ТЕ са написали. А има ли институция, която МОЖЕ и ТРЯБВА да ги “контролира” и “коментира”?
Има и тя е Президента!! И той е ДЛЪЖЕН!
Ангел Николов достатъчно подробно е изложил поведението на гражданина Сидеров. Но всички ги е страх!!
А какво би се случило, ако протестиращите излезат препасани с пищови?? Каква ще да е реакцията на шефа на МВР, или пак без коментар??
Към ZakkWilde:
Като за човек, който се опитва да адвокатства неадекватно и да ми демонстрира пренебрежението си с “бай Инджев”, направо удивително добре схващате какво съм казал- нищо, че го подлагате на съмнение ( защото имате претенцията да знаете по-добере от мен какво знам).
Но понеже споменавате интернет като някакъв аргумент, направете си труда да намерите едно интервю на Мира Баджева със собственика на в. Дума ( поне по онова време),в което се описва как въпросният Манджуков чете статия на Явор Дачков. Интересен акцент в една статия, която описва в най-розови тонове битието на този спонсор на Първанов.
Не желая да задълбавам, но щом толкова искате…
“Като пощади Борисов, президентът на практика отвори вратата още повече за продължаващите спекулации, че гражданските протести били инспирирани и дори имали за цел завръщането на същите управници, които се постараха след тях трева да не поникне в дясно от центъра, позволявайки на българската демокрация да буреняса на воля в лявата джунгла.
Нещо повече, по този начин президентът Плевнелиев остави да вилнеят използваните срещу него аргументи със задна дата, че е бил и продължава да е зависим от партията и нейния лидер, които го номинираха за поста.”
Благодаря Ви за написаното! Цитирам Ви, защото съвпада с моите виждания и ДАНО с г-н Плевнелиев не преживеем разочарованието, което ни обзе за Ж. Желев?!? ДАНО не е вярно, че някой му е наредил да си държи езика зад зъбите. Ще чакаме и се надяваме за откритост и искреност.
Президента представлява институция, която винаги се е ползвала с висок рийтинг. Освен това през последния месец е единствения политик, който реагира адекватно и своевременно на политическия цирк в България. Това че не назова директно грешките в поведението на ГЕРБ не мисля, че е проблем, защото той не назова директно и грешките на другите партии. Изказването беше дипломатично, каквото би трябвало да бъде обръщение на президент към нацията, и същевременно с точни и ясни послания по повод задълбочаващата се политическа криза и демократичните и конституционни пътища за решаването и. Това според мен беше дълг на президента, а не коментари на определени партии и личности. Браво на Плевналиев! Приятно съм изненадан