Понеже не знам как се подкрепя гладна стачка, освен с гладна стачка, призовавам Едвин Сугарев да я прекрати.
Не от безразличие, още по-малко от разминаване в повода, заради който Едвин стачкува, три седмици си налагах въздържание на приказките по въпроса.
Какво да кажа иначе: давай, Едвине, мри за каузата, пък ние ще берем плодовете на твоята саможертва!?
В писмото си 4 от децата на Едвин, които се присъединяват от днес към гладната му стачка, ясно изразяват волята си баща им да живее.
Тази воля, ако не каквото и да и да било друго, трябва да бъде зачетена.
Не очаквам мнението да има някаква значение, но мълчанието е злото, което е основата на българските драми.
Още една би била непоносима за съвестта на всеки, който претендира че я има.
В случая се присъединявам с призива си като баща.
Едвине, когато имаш семейство, трябва да смириш гордостта си. Тези думи на Атанас Далчев ми припомни Стефан Стоянов, който гладуваше солидарно с теб, но се вслуша в съвета на големия български поет.
Послушай го и ти, не е срамно!
Господин Инджев, позволявам си чрез Вашия блог да помоля искрено господин Едвин Сугарев да прекрати гладната стачка! Животът ни го дава Бог! Един човешки живот е цяла вселена! Нямам друг аргумент!
Свидетели сме на трагичен апел на две от редките в България светли исторически личности. За освестяване!
Дай Боже библейската истина, че гордостта е грях, да се покаже по-силна. Защото Библията е Светлина. Амин, дай Боже!
едвин вече е в кома, в болница.
Подкрепям призива на автора към Едвин Сугарев. Хора като вас двамата трябва да са на предни позиции в протестите, докато успеят, а не да се принасяте в жертва, която само ще накара НАГЛИТЕ в парламента и мин-съвета да се израдват, че протестиращите са намалели с един.
Г-н Сугарев, прекратете гладната си стачка, нужен сте ни жив!
Съмнявам се, че ще се вслуша, дори и да не беше в реанимация. А вече е.
Не знам дали си дава сметка, че ситуацията около гладуването му ще пренасочи усилията на нашия протест в много погрешна посока. А нямаме енергия за губене.
Едвине, спри, възстанови се и ела на площада, там ни е силата!
Днес е 22-я ден от гладната стачка на поета и големия българин Едвин Сугарев, който бе приет в болница. Шайката хиени, които ни управляват, очевидно го чакат да умре. А ние какво чакаме? И докога?
ЕДВИН СУГАРЕВ из книгата му – “ЖИТИЕ НА СЪНЯ”
КАПКА ПОТ
„Защото житотът е повече от храната,
и тялото от облеклото.”
(Евангелие на Лука: 12,23)
Животът не е онова, с което го заменяме.
Не е самотността ни сред надеждите и целите.
Не е усилията ни, израстването ни, постигането,
не е носталгията, спомена, уплашеното взиране
в празните ни длани, през които времето изтича.
Това са само буренаци в нивата
и облаци, чиито сенки гоним.
Подобен на земя животът е, не пита
стръкчето трева дали си спомня семето,
дали предчуства сребърните сърпове на зимата.
Подобен на небе животът е, не помни
ни формата на облака, ни изгорелите звезди,
ни погледите, дирещи сред него упование.
А и защо да помни? Мигар вечността
изпитва нужда да се уповава в нещо свише?
Самата тя е упование, защото
еднакво е присъща на вселената
и пърхащите в нея еднодневки.
И в нас животът е, но и през нас протича,
като река през пясъчните наноси –
и как ли песъчинката си мисли за смъртта,
при все че някога е била част от камъка?
Да, повече животът е от тялото,
от дрехите, храната, от всичките обвързаности –
танцуваща безкраен танц енергия,
която обитава всичко, освещава го,
а тъй наречената смърт е малка стъпка в танца
или пък капка пот върху челото на танцьора.
Напълно съм съгласен. Не може здрав човек да си отиде заради някакви си долни депутати. Човека има семейство и наистина трябва да ги послуша и да спре стачката. Мисля, че с други методи може да е много по-полезен.
Добре казано и напълно Ви подкрепям, г-н Инджав!
И аз искам да призова Едвин Сугарев да прекрати гладната стачка. Има един основен аргумент, че животът, който ни е даден е единствен, а каузи, за които да се борим винаги ще има. Това обаче, че децата ти жертват своя живот, за да спасят твоя, защото си нужен и на тях, а и на всички нас, няма измерение.
Спрете гладната стачка, г-н Сугарев.
Към Едвин Сугарев, Николай Генов и всички морални и почтени българи, които се заблуждават, че управляващите в България имат съвест или уважение към ЧУЖДИЯ човешки живот: моля ви, спрете гладната стачка!!! Не допринасяйте за редуцирането на и без това малкото стойностни хора, останали в Родината! Вашата саможертва ще накаже тези, които ви обичат и уважават и ще облекчи съществуванието на тези, срещу които стачкувате.
Основен инвеститор в купувача на “Доверие” бил Сергей Мастюгин от руската “ИнвестБанк”. Не остана област от нашия живот, към която да не са посегнали “големите братя”. http://www.dnevnik.bg/biznes/2013/07/17/2105242_osnoven_investitor_v_kupuvacha_na_doverie_bil_sergei/
Финансовото им “присъствие” се разширява…
Саможертвата на Г-н Сугарев е безсмислена. Без него народът средно статистически ще е още по-прост, а практически няма да си извади поука, защото освен прост е циничен и нихилистичен.
“На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!”
Мъка ми е …
ОТ чехословашки студент, написал на 21 август 1968 , което е озаглавено „Мълчи“.
Мълчи!
Който е открил тази ужасна дума
Мълчи,
Той е прав. И ние сме прави
Затова мълчим!
Истината ли някой тъпче?
Мълчи?
Клепките ли ти треперят?
Мълчи!
Зрението ли ти чезне?
Мълчи!
Искаш ли да крещиш?
Мълчи!
Усетиш ли кръвта ти да кипи?
Мълчи!
Искаш ли да излееш гнева си?
Мълчи!
Съхне ли езикът в устата ти?
Мълчи!
Насочват ли танковете срещу тебе?
Мълчи!
Целят ли се оръдията в тебе?
Мълчи?
Донесат ли сина ти мъртъв?
Мълчи!
Когато братята ти те прегръщат, за да те удушат?
Нищо, нищо! Само мълчи!
Захлупят ли те?
Мълчи!
Ядат ли те червеите?
Мълчи!
Повдигне ли змията главата си? Съскай като нея!
Само мълчи!
ДА БЪДЕМ ОСТРОВ НА ТИШИНАТА
ЗА ВЕК, ДВА ИЛИ ТРИ
МОИ НАРОДЕ — МЪЛЧИ!
Ще се превърнем на камък грамаден
Овален камък на тишината
Покрит с малко мъх,
върху който щиковете ще напишат
че ние — мълчахме!
Що се отнася до мен
обещавам да мълча…
Когато умра!
Моето каменно лице
ще бъде уверено,
презрително и тихо,
със стиснати устни
и стиснати юмруци!
А сега?
Обещавам, ще опитам
лудо да мълча!
Ние поетите сме с вас
Вие ще бъдете с нас!
…
Тишината ни разкъсва отвътре
и ни зове
Навярно ще останем сами,
но нека не се дадем
НИКОМУ
Докато можем да дишаме!
IF….
Rudyard Kipling
IF you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise:
If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ’em up with worn-out tools:
If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: ‘Hold on!’
If you can talk with crowds and keep your virtue,
‘ Or walk with Kings – nor lose the common touch,
if neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!
——————————————————————————–
Muchno mi e da go kazha, no e nastanalo vreme kogato v mirno vreme nai-dobroto ot naciata se prinasia v zhertva, za da mozhe ostanalite da zhiveiat po-dostoino. Neka si spomnim che samozhertvata na edin razpali Arabskata prolet. U nas ne edin chovek se semozapali za da osveti putia na istinata. Neka si spomnim che samozhertvata na edin mlad zhivot be neobhodima za da mozhe varnenskoto kmet-chudovishte da se mahne.
Dulbok poklon s shapka v ruka kum G-n Sugarev, tova e nai-malkoto s koeto moga da izrazia priznatelnostta si za izbora koito toi e napravil.
Г-н Сугарев,мнозина сме отчаяни,но нямаме вашата сила да гладуваме,разбирам ви напълно,защото едно общество, в което думите нямат значение,хора на перото,като вас не намират смисъл да живеят.Разбирам,че сте мъж на честта,но моля ви спрете гладната стачка.Чувствам се безсилна да помогна и страдам,когато чувам новините около вашето здраве.
Г-н Инджев, надявах се да кажете нещи по този въпрос и толкова добре сте отправил призива си към г-н Сугарев и дано се вслуша, че мина много време и се говори че е доста зле. Само мога да си представя какво им е на децата му, то ние без да го познаваме лично страдаме! Подобна саможертва няма да трогне управляващите, но ще покруси всички протестиращи граждани и не това е пътя. Аз лично се зачудих какъв е генезиса на явлението гладна стачка, чух че корените му са в Индия, но с промените ли идва тука…
Все пак да не забравяме, че Едвин Сугарев е диабетик….Диабет и гладна стачка – човек наистина трябва да е с “голям дух” 🙂