Бившият шеф на медийната комисия в контролираното от БСП 40-то Народно събрание и вечен неуспял кандидат за по-високи постове в партийните боричкания най-накрая се добра до подобно място, от което да важничи с менторския си тон в ново качество.
В националния телевизионен ефир тази сутрин прозвуча призива му политиците да не се бъркат ( отсега нататък, било, каквото било) в работата на медиите.
Колко мило, колко сладко…Обаче самият той обичаше да се бърка.
Както обикновено, ще дам пример в лично качество.
На 3О-ти март 2011 г. В едно телевизионно публицистично предаване, което после пък беше затрито от началника Бареков заради личната намеса на неговия дядо Николай Пловдивски, осмян заради скъпия му часовник, на скромната ми личност беше заложен капан. Бях поканен да говоря за събитията в Либия, но се оказа, че целта била да бъда подложен на присмех по съвсем друга тема.
Както се оказа, идеята е била „подадена” на екипа на сайта на предаването от Иво Атанасов, страстен следовник на неговия Гоце като партиен и държавен ръководител, обаче силно възмутен от възможността Иво Инджев да говори в защита на свободата на словото именно защото има досие.
Така и стана: заръката беше изпълнена, а предаването-опорочено.
Ще каже някой , „голяма работа”! Така е, самата случка не е кой знае колко „голяма” Обаче никак не е случайно, че на фона на цялата шумна криза с протестите, началниците на Атанасов успяха без проблем да пробутат в единствения значим български орган с регулаторни функции в медиите не просто свой човек, а направо медийното острие на петата колона.
Този човек с лекота лъже от телевизионния екран по наистина големи теми. Припомням статията „В помощ на безпомощните пред мощта на лъжата за освободителната окупация”, публикувана в ivo.bg на 30 декември 2012 г.
АВТОР: ГЕОРГИ ЧУНЧУКОВ
Дебатът продължава: Червената армия окупаторка ли е?
В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удавете водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка?”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.”
Ето обаче какво пише самият Георги Димитров – кумирът на българските комунисти, в писмо молба до Сталин и Молотов две седмици след 9-ти септември 1944 г.: „… някои военнослужащи (червеноармейци – б. м. – Г. Ч.) в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже(к.м.-Г.Ч.). В с. Див Дядово, Шуменски район е убит заедно с други и стар член на Комунистическата партия.” (ЦДА, ф. 146б, оп. 2, а. е. 1765, л. 165 – 10). Явно писмото молба не е трогнало кремълските властелини, защото убийствата на българи от червеноармейци продължават. Доказателства за тях привежда историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11)
Сега ще се спра на едно събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя трагичната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо-обръщение до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Писмото е връчено от младия и даровит писател Мишо Хаджийски, предводител на българите от Таврия, а и от цяла Украйна. Цар Борис III откликва на молбата . Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР. Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР. Излиза така, че „фашистката” българска държава се проявява като любяща майка, а комунистическата – като мащеха убийца.
Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можеш ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова военно време българската държава си е свършила много добре работата по посрещането и настаняването им. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци …(к.м.-Г.Ч.). Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”
След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия.
С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.”
След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития.
Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи(к.м.-Г.Ч.), носещи същите обичаи като нас.
…Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.”
Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г., от с. Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.”
Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!”
Не е възможно във вестникарска публикация да бъдат представени свидетелствата на всички очевидци. Но две не могат да бъдат подминати, защото чрез тях съпреживяваме трагиката на разкъсването на създадените връзки между таврийските българи и местното население. Ето ги.
Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше красиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта(к.м.-Г.Ч.). Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.”
Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. Арестуван бил в самата класна стая… и отведен за депортиране от органите на Червената армия. Този учител се е казвал Милчев. … Целият клас, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.”
И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.: ”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг… ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…”(к.м.-Г.Ч.).
Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия(к.м.-Г.Ч.). Децата и жените са ги отправили за СССР.” (Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото ).
Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.”
Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др.
Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския ни и транспортен флот, причинили и човешки жертви. Но това е друга тема.
Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти , получили властта си от нея на тепсия.
Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство. Става дума за около 150 монумента на територията на страната ни по данни на председателя на движение „Русофили” Николай Малинов. За съжаление липсват знаци на преклонение пред жертвите на червеноармейците – българи, в това число и таврийски българи. Оказва се, че на окупаторите се отдава прослава, а избитите от тях българи получават забрава. Не е само срамно, и позорно е!
Забележка: Книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” се намира в библиотека „Дора Габе”. Заслужава да бъде прочетена!
Г-н Инджев,
Ама вие какво очаквате от тези барбарони, това са партии на карарзиса. Първо Пеевски, и многото други чието изброяване може да отнеме страница. Последните двама с пълен катарзис са явно Емил Иванов и г-на Атанасов.
Десетилетия заради грабителските интереси на Русия, ни промиват мозъците слугите на “Империята на злото “/напълно заслужено прозвище/.Подменят ни историята, само да им повярваме, че са двойни освободители.Но истината я прозира един велик българин още при първото “освобождаване” – Захари Стоянов -“Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!…От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно.Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава.”
За съжаление сега е същото положение.Дърпат ни назад към заробване с Южен поток и АЕЦ Белене и цялото правителство, което не мога да нарека българско, а обслужващо руски интереси, е скочило да ни донатика в руския ад.
Стига са лъгали за нови работни места .Да проверят колко българи останаха да работят в Лукойл. От 10000 при приватизацията сега са ок 1500.Руснаците обаче се увеличават.В Бургас 10000 руснаци искат руско училище.В уж пионерския лагер на устието на р.Камчия , не допускат българи на работа, само най неквалифицирани, за да им слугуват.Трагедия и срам за нас, че го търпим.
Чудесна статия, господин Инджев! Патриотична, аналитична, точна! Нищо не би могъл да възрази даскалът по трудово обучение Иво Атанасов. Това му е хоризонтът на бедното кюстендилче Иво: подгъзуване около Гоце, няколко мандата в парламента и примитивни речи, изтъкани от комуноидни клишета.
Петата колона на КГБ у нас включва и (уж) български военни издания като “Криле”, Пан.бг, “Отбрана” и разни вестничета на червения съюз на запасните офицери с председател Стоян Топалов (агент Котов). Вижте само няколко заглавие на червеното парцалче Пан.бг: “17 юли – Ден на Морската авиация на руския ВМФ”, “Първи полет от новия руски тренажорен комплекс”, “Руският Т-50 ще получи „безлимитна” кислородна система” и т. н. Забележете: “ще” получи нещо някакъв руски самолет. И вече го хвалят в уж българско издание. Собственикът на Пан.бг и на “Криле” е бивш ЗКПЧ от политотдела на ВВС.
Малоумниците от съюза на червените запасняци са учредили дружество в Плевен, наречено “Иван Винаров”. Който не помни кой е Винаров, ето справка от Уикипедия: “Иван Цолов Винаров е съветски и български офицер (генерал-лейтенант) и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Той е командващ Трудова повинност през 1945-1949 година и министър на строежите и пътищата през 1951-1952 година. Полковник от Червената армия (1936), член на Комунистическа партия на Всерусийската комунистическа партия — болшевики, съветски военен разузнавач в Европа и Азия, военен съветник на китайската армия, преподавател във Военна академия „Фрунзе“ в Москва.”
Иначе червените дъртаци със зелени чорапи реват, че били надпартийни и деполитизирани.
Не вярвам, че живея през 2013 г. Прилича ми на 1953-а.
Трудно се коментират подобни факти, защото асоцирането им с обикновеният фашизъм е толкова естествено…, че ти идва де се разревеш.
Нещо в което целия народ е вярвал и обичал като брат придобива все по- изродени очертания и това се отнася не само до нас. Същото е с Финландия Прибалтииските републики Полша Чехия Словакия Унгария бившата ГДР Кавказките републики и републиките от Средна Азия.
Да не говорим за Волжска България която и в момента е Татаристан.
Трябва да се извадят всичките им кирливи ризи точно по този начин и да се наврат в невъзмутимите им малоумни физиономии. Така както те ни навират собственото си малоумно присъствие. Говоря и имам предвид всички рашки споделящи имперските напъни и политика на руските имперски власти.
На тия нашите малоумници като иво ататнасов, шарената крава, отицата, миковото с партизанските имена и прочие искам да видя портретите им закачени на паметника на окупатора така че всеки който минава от там да ги заплюе от сърце. Друго не искам.
Още пробват с половинчати ходове, но както е тръгнало, реставрацията на комуната, сесесерщината и путинщината скоро ще е пълна! Иво – это маладец, большевик, руссофил, тайный советник товарища гоцэ сырыщныка! Най му приляга гегата, калпака с китката, кавала и стадото по баирите на Кюстендилско, но ето ти го медиен експерт.Има обаче още какво да очакваме- например задължително коленичене при споменаване на Путин, задължителни поклонения на учащата се младеж пред кокалите на красноармейските пияндури, разстреляни от собствения си СМЕРШ, национална федерация и състезания по чистене с език сапогите на “альоша” и на альошовците в София, Сесесерска телевизия в петък, забрана да се спонават имената на Г.С. Раковски (военната академия ще се прекръсти “Ген. Дибич”, потому что, без да му мигне окото, той харизал измамените от него българи на ятагана) Захари Стоянов и Ст. Стамболов ,мъничка промяна в името на град Преслав ще го направи Княз Святослав, който през Х в е донесъл мирния съветски атом, не, бе, сбърках!- мирния руски огън е донесъл в българската столица и я поизгорил като въшлив и неграмотен византийски наемник, смяна на химна с някоя песня на Йосиф Кобзон и промяна на конституцията, която обявява посола на Русия за генерал-губернатор на Болхарската Задунайка. Това още не се случва, затова да се гордеем с непоклатимата си евроатлантическа идентичност! Да здравствует!
Иво, благодарско за историческата справка за таврийските българи – даже не бях чувал за тяхното изтребване от Червената армия. Отивам да търся още материали по въпроса.
Господин Инджев, според мен Иво Атанасов е много подходящ за СЕМ, но като портиер – не повече.
Бях предложил неотдавна един филм за интернираните в казахските степи по спомените на израелсккия писател Давид Маркиш който разказва своите преживявания. В първите 10 минути е показана накратко атмосферата на заточението с екземплярната “проверка жмурикиов” (“жумящите”) на станцията за водопой. Нещо такова ще да е било преживяното от тия таврийски българи ако въобще са стигнали обратно до съветските територии и им се е паднал “софт”-ГУЛАГът на Казахстан. Най-малкото са им били тотално разбити семействата ако някои са оживели от тях.
http://www.youtube.com/watch?v=t5j3rlzh3Hk
Жените сигурно са попаднали “на курорт” в АЛЖИР или някой от многобройните му аналози.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80%D1%8C_%D0%B6%D1%91%D0%BD_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8B
http://www.novayagazeta.ru/gulag/37735.html
А ето че днес в буквалния смисъл на думата в нововъзраждащия се ГУЛАГ на Империята е хвърлен и поредният политически противник на Алфа-Дога – Алексей Навални.
http://www.novayagazeta.ru/
Вълната неминуемо ще залее и Задунайката, колкото и да искаме да се снишаваме или не.
Историята след 1944 не е написана и включена в учебниците. Когато това стане всеки ще знае кои са враговете на страната ни и коя е империята на злото. Тогава червените боклуци и сателити ще са политическа екзотика. Дотогава ще ги разобличаваме както можем.
Към Сотиров:
Прав сте, в смисъл, че ще му отива да илюстрира партийно надписа “бутни” , който се мъдри на доста учреждения в заповедна форма на стъклените врати, но за учудвате на стриктните западняци не е уточнена сумата, поради което чуждите инвестиции от демократичния свят са отчайващо малко.
Любимите на Атанасов братушки обаче, които идват от държава с 50 процента теч в бюджета ( по оценки на държавната статистика в Русия, а според частния статистически център Левада става дума за цели 70 на сто!), изтичащи в бюрокартични джобове по корупционни канали,добре владеят туземния код на безчестието, чийто фундамент са изградили с налагането на колониалната си схема тук и го захранват с техния си корупционен размах.
Г-н Инджев,поздравления!Винаги точен,актуален,непримирим,аналитичен,последователен в усилията си да изчисти калта върху историческата истина,за която “освободителите” и техните български комунистически лакеи ни отнеха правото да знаем.Ако на поколения наред не беше насаждана една деформирана история,сега,много грешки щяха да бъдат избегнати и моята Добруджа/добруджанка съм/ нямаше да червенее.А днес,е поредната проява на арогантност,с поредния избор на “капацитети” и заплашителен тон на пресконференцията в Парламента с гл.действащи лица Боруджиева/с огромно старание/ и Кутев.Престъпно самочувствие,наглост и посредственост!
Dari, da ne byrkame Rusiq sys SSSR.Bylgariq e “tigyra” na Balkanite sled osvobojdenieto 1878, a Rusiq e v tesni vryzki s Evropa pone ot Ekaterina Velika( Germanka s Shvedski koreni) i Petyr Pyrvi. Daje SSSR e pove4e “Evropejski fenomen”, otkolkoto Ruski.Stalin e Gruzinec,a Lenin e Shvejcarski vyzpitanik.
Edva li sym po-malko postradal ot “komunizma i socializma” ot pove4eto vyv foruma, no ksenofobiqta ne e pomognala na nikoj.Istinata trqbva da se razkaje, no moje da spomenete i za miliardite izneseni ot BG predi i po vreme na Vtorata Svetovna Vojna, v Arjentina.
Tragediqta e, 4e istoriqta se povtarq v BG, samo beneficientite sa razli4ni.Pozdravleniq za g-n Indjev, 4e ni osvetlqva koi sa.
Ген.Александър Иванович Черепанов,пристига в България с Червената армия 1944.Настанен във вилата на шоколадовия магнат Стефан Тодоров,собственик на фабрика “Щастие”,после Малчика,сега Нестле.Ползва цялата покъщнина и услугите на двете слугини.Жена му и той ползват гардероба на стопанина.Слугините разказват,че горкият генерал няма бельо,под куртката на голо има кожухче.Жена му също гола голеничка,дошла само с една бохчичка.Облекли и обули я с дрехите на г-жа Донка,а на генерала дали дрехите на г-н Тодоров.Генерала поканил на вечеря ген.Толбухин,слугините се старали много да приготвят вечеря,сервирали всичко и преди да дойде гостенина ги заключили на тавана до сутринта.Това са софийски градски легенди за присъствието на руснаците в София.Има още много,които старите хора разказват до ден днешен.Руснаците са настанявани в най хубавите къщи.
Споделям възмущението на всички, изразявам и моето, от връщането на Иво Атанасов. Но с какво той е по-различен от Георги Лозанов?Какво направи Лозанов толкова години, освен да подсигурява себе си и всички свои роднини. Какъвто Иво, такъв и Гого, за жалост такива и медиите.
Ех Кюстендил, Кюстендил…
Някога Димитър Пешев, Ильо Войвода, а сега Мая Манолова, Иво Атанасов…
Срам!
Комунистите знаят как да си плетат кошниците. Веднага след като “откриха” нови следи, които сочат Хизбула като виновник за атентата в Бургас, американският посланник се изказа за протестите като за ‘положителен диалог, част от демокрацията”. Очаквам скоро и британският посланник да се изкаже в подобен дух. А вие за СЕМ ще ми говорите.
Офф-топик е, сори.
Благодаря Ви за хубавия коментар !
Браво на Иво, че оправя кривите огледала на БКП, които нашите “историци” и “интелектуалци” отбягват.
Българското правителство успя да се противопостави на огромният немски натиск да не участва в войната срещу СССР, както скандинавските страни успяха да го направят. Този отказ заплашваше България да бъде окупирана от Германия. Вместо “награда” за тази смела постъпка българското правителство и народно събрание и администрация бяха изклани и заместени от набързо обучени и надъхани кръвожадни наемници на окупатора.
Историята с 2000 таврийски българи се развива по съвсем същият сценарии с хилядите украинци успели да се доберат до английските зони в Австрия и Италия, след което са били заградени и натоварени на влакове с конски вагони за СССР. Даже от Франция са предадени на СССР не малко руснаци, някои от които са били в Франция още от времето на Първата война. До сега не е известно колко от тези нещастници са успели да оживеят след като са видели разликата между болшевизма и капитализма.
Съвсем не се пише, че Българската армия на генерал Стойчев от 100,000 души води девет месеца бойни действия срещу германските войски в Югославия, Унгария и Австрия. Бяха дадени хиляди жертви за които няма паметници. България НЕ бе обявена като победител в единствената война срещу Германия в която участвахме, а като ПОБЕДЕНА в войната от СССР, и осъдена да плаща репарации на окупатора. С това България бе третирана като ОКУПИРАНА страна, а не като “освободена”. Какви герои са войниците на окупатора, че им се издигнаха паметници. А за нашите истински герои от войната НУЛА. Даже някои ги застрелваха, след като се бяха върнали от фронта ранени и осакатени.
“А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство.”
(1) Гласуване за “Не депутат” – колкото гласове се съберат за депутати толкова се махат от парламента. Така е било доскоро в Холандия (2) Лустрация – , който се е продал веднъж вън от публичния живот и д-вната рабора
(3)Нека най-накрая да си отвориме очите и кажеме ” имало е 500години турско робство”, “царските династии дожедоха 2 нац. катастрофи” и “през 45г СССР окупира България и наложи социализма”
Г-н Инджев, искрено благодаря за вашата статия, не бях и чувала нищо за таврийските българи. Вие за мен сте просветител, а колкото до Атанасов и сие, сами се закопават все по- дълбоко,тесничък им е хоризонтът на кумоноидите.
Змей Горянин
Епиграми
НАРОДНИ ВОДАЧИ
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, –
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
1938
ОСНОВАНИЯТА
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова – избран бе депутат.
1936
НЕ Е ЛОШО
Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, –
а с ума си “далновидно-бистър”
да си се сдобил с имотец скъп.
1947
АХ, ЗАЩО ЛИ
Всички честни патриоти
Ботев имитират, –
ах, защо ли като Ботев
и те не умират…
1950
ПОТОМЪКЪТ
Свързали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали години – ето:
депутат им станало детето.
1938
🙂
Браво на Иво и, за пореден път, браво на Дари!
А за този… Атанасов какво да кажа, освен, че е лошо копие на селяндура Първанов. Дори говори като него. Ако си затвориш очите, все едно слушаш Гоце.
Новина от днес. Без коментар
С организиране на тематични екскурзии по исторически места в България, свързани с Русия, представителите на българския туристически бизнес могат да привлекат много повече руски туристи – ученици. Причината е, че Русия изпълнява федерална програма за патриотично възпитание, по която училищата получават целево финансиране, за да популяризират историята сред децата. Това съобщи посланикът в Москва Бойко Коцев на среща с бизнеса, организирана от Министерството на икономиката и енергетиката, цитиран от пресцентъра на ведомството.
Целта на срещата е била да се обсъдят възможности за активизиране на българо-руските икономически връзки.
“Българското правителство гледа на икономическите отношения с Русия не от идеологическа гледна точка, а като огромен пазар с потенциал и традиции за българско присъствие”, каза зам.-министър Красин Димитров на срещата.
Петата колона и слугинажа им, започнаха масирана атака срещу президента Росен Плевнелиев. На предната линия отново са: Болен Лидеров, Дудука и вдъхновителите им от БСП, ДПС и “вся останалая сволоч”.
Благодарности за таврийските българи…
към the voice of jericho –
Вашия призив да не се бърка едно и също нещо намирам за, меко казано странен. Ето още по темата – Калинка-малинка и културата на подражанието –
Бедата на Русия е, че нейната имперска политика е изградена върху нейната паразитна култура на подражанието, която няма да ги отведе далеч –
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4868519,00.html