Голямото българско ослушване за кремълския камертон по казуса с Хизбуллах

Съветът на ЕС по външни работи ще обсъди в понеделник предложението за налагане на санкции на военното крило на Хизбуллах. Това съобщи БТА в петък, като се позова на източници от Съвета.
Предвижда се да бъде обсъдено налагане на визови ограничения на отделни хора, участвали в терористична дейност, както и замразяване на имущество на определени организации.
Очакваното решение в понеделник ще бъде политическо, а приемането на конкретната рамка на санкциите и уточняването на начините за нейното прилагане ще отнемат повече време, добави източникът.
По неговите думи причината за обединяването около мнението, че тази стъпка е необходима, са били предотвратеният атентат в Кипър и успешният атентат на летището в Бургас преди година.
Някои държави в ЕС все още се въздържат, но вървим към решение. Ще подчертаем, че запазваме диалога с всички партии в Ливан, допълни дипломатът. Той посочи, че не се предвижда прекратяване на хуманитарната подкрепа, оказвана на Ливан заради сирийската бежанска криза.
Броят на държавите, които имаха затруднение с подобно решение, постепенно намалява. Държавите от ЕС желаят решението на европейските външни министри да не застраши политическия диалог с Ливан и помощта от ЕС за страната, уточни източникът.( Медиапул)

Както се вижда днес, точно година след атентата в Сарафово,мнението на малцинството ( държави, в случая) не винаги е за пренебрегване.

Помните ли какъв вой имаше в нашата евроатлантическа родина срещу посочването на Хизбуллах като евентуален извършител на атентата в Сарафово? Един през друг в българската публичност бълваха змии и гущери всякакви родолюбци, които заклинаха България да не вярва на Израел, САЩ и Великобритания за твърденията им за съпричастност на Хизбуллах към атентата, защото сме щели да слугуваме на чужди интереси.

В България се обслужваше интересът на подсказаната руска версия да се „пазим” от отмъщение на опасната Хизбуллах и да си траем по липса на доказателства, освен онези, които имат споменатите три държави. Покровителката на Сирия, за която подкрепата на кремълската марионетка Башар Асад е въпрос на оцеляване на руския имперски престиж в страната и в чужбина, показа силата на своите връзки в българската пропаганда, където разполага с дълбок ешелон от свои помагачи.

Понеже самият аз не си спомням друго изключение от онова единодушие в местното ни овчедушие ( било опасно да посочваме Хизбула, в хор пееха всякакви експерти и политици), освен скромното ми мнение, изразено на другия ден след терористичната касапница край Бургас в ivo.bg, ще се наложи да се цитирам, не за да си поискам правото да бъда прав, макар и самотен в своята позиция, оплювана междувременно като „проамериканска” и „еврейска”, разбира се.
Смятам за полезно да си преговорим причинно-следствените връзки за драмите, които ни натрапват и от които ставаме безмълвна част заради преднамерено изкривената информация в българската публичност.
Дирята на кървавата безотговорност от Кербала до Бургас
Иво Инджев ⋅ юли 19, 2012 ⋅
Вярно е, че атентатът на бургаското летище е първи по рода си на наша територия, но е не е вярно, че е първият от този вид и мащаб срещу България като мишена на международния тероризъм. Забравихте ли Кербала и кървавата „българска Коледа“?
Нека ви я припомня, защото в реакциите и липсата на такива, в закъснението при оценката на събитието спрямо световните медии, в обслужващия властта медиен акцент върху физиономиите на управниците с (почти) разразилия се възторг от внушението колко добре и навременно са реагирали началниците на вцепенената ни държава има много общо с онова, което се случи при разгрома на българската военна база в Ирак преди близо 9 години.
Тогава България на практика претърпя най-унизителното си военно поражение от времето на големите войни в Европа от миналия век насам- един атентатор причини толкова смърт и разрушения в неукрепената по вина на командването база в иракския град, че се наложи тя да бъде закрита и преместена. Това беше успех на терористите, сравним с постижението на двойния атентат от 23 октомври 1983 г. в Бейрут срещу американските морски пехотинци и френските парашутисти, който доведе до изтеглянето от Ливан на военните части на 4 държави от НАТО , където се опитваха да въведат някакъв ред в хаоса на гражданската война, оставяйки страната на милостта на т.н. „въоръжени милиции“, зад всяка от които обаче стоеше по някоя от местните суперсили.
Който знае, ще ви каже, че „Ал Кайда“ е ученик на „Хизбуллах“ и далеч не е надминала учителя си въпреки гръмката й „слава“ от 11 септември в САЩ. А Осама Бин Ладен е пионерче като организатор и командир на терористични акции в сравнение с опитните лидери на „Хизбуллах“. „Ал Кайда“ няма и да надмине ливанската групировка , защото зад „Хизбуллах“ стоят две регионални суперсили, като Иран и Сирия- същата, която се опитва да представи гражданската война в страната си като дело на терористите от „Ал Кайда“.
Тази лъжа за иначе реалното присъствие в конфликта на „Ал Кайда“, беше пропагандирана цяла седмица като самата и единствена свещена истина от страна на близкия до правителството в България уж частен телевизионен канал ТВ 7, чийто екип бе приютен, прегърнат и насочван къде и кого да снима в Сирия, за да бълва манипулациите на режима в Дамаск, но нито веднъж, дори и след завръщането си в София, не постави под съмнение версията на Башар Асад. Напротив, даже от безопасната (спрямо евентуална реакция на режима в Дамаск) софийска територия, репортерката на телевизията настоя нацупено да повтори, че войната в Срия се водела от „тежковъоръжената „Ал Кайда“.
Питам обаче: сега, когато наистина тежковъоръжената „Хизбуллах“, отгледана със сирийската логистична подкрепа, с иранската фундаменталистка идеология и парите на Техеран, ни дойде „на гости“, някой ще потърси ли сметка за толкова безобразното пропагандно обслужване на един враждебен на България режим? Дали ще стигне дотам някой тук да провери как така български телевизионен екип се оказа най-любим, единствен дори, допуснат и обгрижван от маниакално параноичния срещу чужди журналисти сирийски режим? Едва ли. Защото и днес ни управлява едно подобие на Георги Първанов, който прикри вината на подчинените си през декември 2003 г., за да ги направи още по-зависими от себе си.
Проблесна версията, че става дума за отмъщение на „Хизбуллах“ за убития военен командир Имад Мугния, чието име име и днес се произнася с шепот и озъртане от хората, разбиращи за какво и за кого точно говорим. Къде точно беше убит той? Взривен беше в Дамаск, който беше негово убежище, оказало се недостатъчно сигурно, както се видя през февруари 2008 г. Но дори да не е вярно, че смъртта му преди 4 години и отмъщението за нея е конкретният повод за бургаската кланица с израелските туристи, пак да попитам: какви изводи трябва да си направят българските (уж) компетентни власти за факта, че в доскоро „братска Сирия“ „Хизбуллах“ е добре дошла, след което се чувства и в България така поради благосклонността на пропагандата, илюстрирана от канала ТВ 7 и безхаберието на службите, призвани да не допускат дейността на такива не особено „братски“ организации.
Впрочем , като става дума за телевизионен канал и пропаганда, при официалното посещение на Башар Асад в София, посрещнат със салюти, комплименти и всички други ухажвания като близък другар, българските власти допуснаха телевизията на „Хизбуллах“ „Ал Манар“ да придружава високия арабски гост в България.

„Башар ал Асад заяви пред Георги Първанов стремежа на Сирия да продължи да задълбочава отношенията си с Европейския съюз и изрази признателността си за направеното от България предложение за иницииране на дебат в рамките на Съюза за бъдещето на отношенията Сирия – ЕС”, се казва в съобщение на пресслужбата на президента Първанов от 9 ноември 2010 г.
И още похвали имаше за сирийския режим, който по мнение на западните съюзници е дестабилизиращ фактор в Близкия Изток именно заради ролята си на основна база на тероризма:
„Георги Първанов приветства значимата роля на Сирия като стабилен регионален фактор в мирния процес в Близкия изток.”
Припомням как весело удари звънеца в пленарната зала на българския парламент Башар Асад тогава при това последно свое европейско посещение, преди да започне да избива сънародниците си през март 2011 г. в опит да пресече поредната арабска вихрушка. Но според арабската поговорка, който сее вятър, жъне буря- за него бие камбаната, но не е лошо повече хора тук да я чуят сред какафонията, настъпила след взривяване на мирния облик на България край Бургас.”