Германски вестник подкрепи българската кауза срещу МОЧА

Водещият в Североизточна Германия всекидневник „Меркише Одерцайтунг” посвети статия на нежеланите паметници от времето на комунизма в България. Всъщност по-голямата част от статията обръща внимание на съветския „колос” в центъра на София.

Всеки, който е наясно доколко в Германия темата със съветската монументална маркировка е третирана с особена предпазливост срещу подозрения за някакъв нацистки реваншизъм, ще разбере статията като знак за европейски пробив в неразбирането на съответната българска специфика: в България, която не е воювала със СССР и не е убивала съветски войници, съветските монументи символизират единствено насилственото налагане на съветската комунистическа диктатура.(ivo.bg)

“НЕЖЕЛАНИ КАМЕННИ КОЛОСИ

„Меркише Одерцайтунг”

27 юли 2013 г.

Елена Лалова

„Ужасяващо!” – така коментират повечето българи огромния Дворец на Културата в столицата София. Някои призовават да се демонтира монумента, който е бил строен, за да олицетворява българската непоклатимост.

(…)

А съществува и монументът в чест на Червената Армия. Никой друг комунистически паметник не разединява българите повече от този. Той се намира в парка близо Университет на София. Централната фигура е съветски войник с голям релефен надпис в основата. С изграждането преди 1989 е била почетена Червената армия като „освободителка от фашизма”. Социалисти, антифашисти, както и руснаци всяка година празнуват там края на войната 9. Май. От друга страна, антикомунистическият лагер вижда в Червената армия като „носител на диктатура и тоталитаризъм” и призовава към демонтиране на „омразния паметник”.

Иво Инджев, един от най-известните български журналисти, от години се ангажира с различни акции за демонтирането на монумента, който нарича „символа на окупацията на България”. Берлинската стена падна, паметника на Червената армия – не, критикуват участници в едно събитие. В блога на Инджев повече от 2000 души изискват демонтирането чрез онлайн петиция. Столичната община неколкократно отлага трудното решение относно бъдещето на Паметника. По последна информация  има планове територията около паметника да се преоформи. Междувременно паметника стана сцена за поп арт и протести. Непознат човек на изкуството временно премени неговите фигури в западни герои в поп арт стил, като Супермен или клоуна на Макдоналдс”.

P.S. Преводът е резюме, в което цитирам на частта, засягаща Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София

 

24 мнения за “Германски вестник подкрепи българската кауза срещу МОЧА”

  1. Иво,да се рушат паметници е кущунство,па макар и да са символ на нещо,което не ти харесва.По абсолютно същата твоя логика,преди 7-8г. талибаните в Афганистан унищожиха две 30-метрови статуи на Буда на 2000г.Със сигурност те са имали железни доводи да го сторят и правдата е била на тяхна страна!Прочети го и ме изтрий!

  2. Възможен ли е компромис, относно МОЧА?
    Паметникът остава. При всички подходи към него от всичките му страни да се поставят табели, в които да е описано:
    1. ЧА не е никаква освободителка, а е окупатор;
    2. ЧА не е дала дори едничка жертва при окупацията на България;
    3. Издръжката на ЧА като окупатор е струвала на България ……..златни лева (не ми се иска да преписвам числото от медиите)
    4. ЧА е била опората на БКП за насилствено въвеждане на тоталитарен режим. Режим, който се сгромоляса самичък, като непригоден. Режим, причинил страдания и през съществуването си и при сгромолясването си.
    5. Този паметник сега е паметник на комунистическата глупоста и наглост.

  3. Всички в България знаят, че България не е водила война срещу СССР.

    Всички в България знаят, че няма в България убити съветски войници от българи.

    Всички в България знаят, че в България нямаше германски войски, и ако е имало няколко души, правителството бе дало заповед да бъдат обезоръжени като пленници, с което се създаде положение на война с Германия още пет дни преди нахлуването на съветските войски в 5/9/1944 г.

    Всички в България знаят, че още от май 1944 г. правителството на Багрянов започна преговори да приеме англо-американски войски в България, за което платиха с живота си.

    Всички в България знаят, че след 1944 г. бяха избити около 28,000 видни българи със съд и без съд по списъци от комунистите, от наетите от окупатора българоубийци.

    Всички в България знаят, че 100,000 български момчета бяха изпратени от генерал Бирюзов да събират немски куршуми с гърдите си. Хиляди от тях не се върнаха. Вместо победители, бяха обявени победени от съветската армия и няма нито един паметник за тях.

    Всички в България знаят, че от това най-голямо клане в България- почти няма човек който да няма убити роднини, близки или приятели.

    Всички в България знаят, че и сегашните ръководители Бойко Борисов и Сергей Станишев имат роднини между загиналите от бандата българоубийци. Това е дядото на Борисов, и известният хирург професор д-р Александър Станишев от същото семейство на Станишеви от Кукуш, от където е и Димитър Станишев, бащата на Сергей Станишев.

    Всички в България знаят, че това най-голямо масово клане в България, бе наречено “освобождение” и поръчителите му “освободители”.

    Всички в България знаят, че за това клане бяха издигнати най-големите паметници в България, като знак на “признателност” за огромното кръвопускане.

    Всички в България знаят, че вече 23 години няма Съветски Съюз, няма Съветска армия, няма БКП, няма нужда от “признателност”, но паметниците ги има.

    Всички в България знаят всичко това, но все още се страхуват от най-горе до най-долу да махнат тези “жалони на поробителя” и всеки ден бившите съветски войници бдят, готови с оръжието си, щото някои да не надигне глава и да каже това, което всички знаят.

  4. Не се събарят, за да ни е ясно, че всичките тези години ни управляват слуги на руските имперски интереси.Че и чинията от Бузлуджа искали в София.Това правителство със сигурност няма да ги събори.Затова ние трябва да изметем първо руските слуги и после паметниците на подчинението.

  5. Г-н Инджев, не коментирам по темата, но нещата все пак са много свързани.
    Опасявам се, че протестите притежават един много отрицателен елемент, а именно поставят фокуса върху ОСТАВКАта на това марионетно и обслужващо руските интереси правителство като по този начин ни отнемат цялата енергия и възможността да видим от къде ще дойде огромното зло.
    А то е Южен поток – ние тънем в пълна мъгла относно финансовите параметри на тази руско-бесепарско-депесарска уйдурма, които могат да нанесат огромен пробив в нашия суверенитет и да позволят матушката да ни яхне окончателно!
    В тази връзка искам да си призная, че не съм далеч от мисълта, че схващам назначаването на Пеевски като “активно мероприятие” с цел избухване на протести, които да ни обсебят до степен да не можем да реагираме на архиподлостта им с потока. Даже смятам, че активното говорене за намеренията за рестартиране на Белене са също отвличащ вниманието ход в същата посока.
    Активното говорене на всякакви партийни активисти, че най-добре е да има избори на пролет съчетани с тези за европарламент ми говори, че това е времето необходимо им за приключване на този пъклен и заробващ ни план, след който тяхната оставка или катастрофална изборна загуба ще е безсмислена. Даже по-лошо – ще е отвратителна подигравка от сорта на “кьорав карти не играе”.

  6. Драги ТИ, сравнението ти е напълно в стила на строителите на МОЧА. Да, наистина стойностните паметници не ги събарят.

  7. Не драги ТИ,как можеш да сравняваш паметник на Буда с паметника в София?

  8. Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
    Помниш ли кагда пришол със танка?
    Беше млад, но се държеше мъжки.
    Зарази семейството ми с въшки…

    Взе на мама златните пендари
    и дори галошите ми стари.
    Помниш ли, как кушаше картошки?
    Наконец забърса три кокошки.

    После си преспал със как Сия
    и изпил си всичката ракия.
    А след време чухме и мълвата,
    че си гръмнал тате във главата!

    Длъжен бях да те обичам, Ваня.
    Даже кръстих дъщеря си Маня.
    Залъкът си давахме насила
    на Русия – тая дива сила.

    После цели девет петилетки
    грабихте уран и руди редки.
    Грабихте и жито, папироси…
    Зарад тебе ходим голи-боси!

    Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
    Ние всички хранехме танкиста.
    А пък ти ни пазаше със танка
    и ни взе последната луканка…

    Пазеше и немците, и чехите.
    Ние тук възпявахме успехите.
    С паметник стърчиш ни на главата
    и скверниш небето и земята.

  9. предложението на Алеко ми хареса.
    Паметниците са за да ни напомнят, а окупацията на България от ЧА определено е нещо, което трябва да се помни. В крайна сметка, то спира развитието на страната за десетилетия, а може (не дай Боже) да го докара и до столетие. Така че, паметника може просто да бъде обяснен. Около него може да се наслагат големи табла със снимки и факти за окупацията на няколко езика, да водят там ученици и пр.

  10. За художествената стойност на МОЧА може да се добави, че според спомените на участниците мобилизирани в колектива, голяма част от работата е била извършена от тогавашни студенти от Художествената Академия, въпреки че в авторският колектив е имало имената на “автори”, които само са се мяркали, за да поглеждат от време на време направеното. Някои от тези помагащи студенти като Величко Минеков, Владо Гиновски, Ана Далчева, Любо Петров по късно са се изявили като добри скулптори и специалисти. Главно Васка Емануилова и Любомир Далчев са от авторите оставили ръцете си в този паметник.

  11. Поздравления !!!!
    Но и това управляващите няма да допуснат, защото ще е още по-въздействащо – ясно, точно, с аргументи! И ще отнеме всякаква възможност за манипулации от типа “Вижте ги как се погавриха с нашите освободители!”…

  12. AZ, има много “по-заслужили” армии от РККА, на които да се издигне паметник- османската от 14 век и визнатийската от 10 век. А защо не и на Вермахта от 1941г., нали и той е “преминал” през България, че даже ние дал да управляваме аминистративно Егейска и Вардарска Македония и част от Тракия , при това без да сме воювали за тях,почти даром.
    Освен това и на антифашистките съюзници на РККА – американските и английските ВВС, и на тях трябва да се построи антифашистки паметник, защото те воюват с българските фашисти , все пак!
    И то преди 1944г.!

  13. Харесва ми предложението на Алеко в допълнение нека до МОЧА да се направи още един паметник за тези 100000 български момчета споменати от ПАП.

  14. Има няколко традиционни и общочовешки правила, по които трябва да се водим когато решаваме съдбата на паметници от миналото.

    1) Ако носят актуален, емоционален и патриотичен заряд, такъв какъвто отразява съвременните настроения и посоката на обществото – оставят се на видно място за вдъхновение.

    2) Ако нямат съвременно значение по /1/, но са културни постижения с артистична и културна стойност – местят се в художествената галерия за да им се любуват специалистите почитателите.

    3) Ако нямат значение по /1/ и /2/ – но са важни в исторически аспект – слагат се в мазето на някой археологически музей, за да ги изучават историците които се занимават със съответния период от историята.

    Комбинации са възможни, но в случая с паметниците на Червената Армия – предполагам ще се съгласите – мястото е в мазето. Не отричам че за 26-27% от населението тези паметници може да имат емоциаонално значение; сигурен съм и че докато това малцинство е на власт паметниците ще стоят там където са сега. Не искам и да налагам моето мнение, че те нямат културна стойност и са грозни. Но историята не прави изключения, времето не прощава и българинът не забравя…

  15. Към До AZ:

    Писал съм подобни саркастични реплики по темата не веднъж, но не мога да се въздържа да не отбележа, че Вашата кратка форма на сарказъм е отлично обобщение на дългата тема за абсурда с благодарността към чужда завоевателна армия в България.

  16. Г-н Инджев, аз съм безпристрастен към чуждите окупатори!
    Просто не толерирам някой от тях, за разлика от определени защитници на ПСА, а и дали го правят базкористно е и друга тема за разговор

  17. Към До AZ:

    Да си безпристрастен към чуждите окупатори е все едно да ти дойде крадец в къщата, да се устрои както му е удобно, да почне да нарежда как да се боядисат стените и какво да се сготви за вечеря, а когато най-сетне се избавиш от него, да оствиш портрета му, който той си е закачил на стената,да виси като исторически паметник и творба на изкуството.

  18. Пак за спомените от мобилизирания авторски колектив за МОЧА. Далчев направил една гладна, окъсана тълпа юрнала се да граби двореца. Веднага го нахокали и го накарали да работи цяла нощ, за да са “оправят” неговите фигури и са ги направили с изгладени дрехи и лъснати ботуши. Той се смеел след това и казвал – добре, направихме ги белогвардейци готови за парад. Махнали са фигурата на моряка и са поставили един “комисар” с пистолет да стреля в гърба всеки, който не върви напред. А един важен от “комисията” все ходил и мерил с дланта си циците на жената. Били много големи според него. Толкова за “голямото изкуство и свободата на творчеството”.

  19. Господин Манев, приемам напълно класификацията Ви, но искам да направя малко допълнение –
    “слагат се в мазето на някой археологически музей” – тъй като оттук нататък ще имаме нужда от много площ в археологическите си музеи, имайки предвид че след като вече имаме право на собствена история /археологическите разкопки са доста изобилни в сравнение с тези на “северните диваци”, намиращи също български артефакти/; да отделим това, за което говорите в отделни музеи, като например Музей На Руското Робство. Не е необходимо да се строи нова сграда – може просто да бъде сменена табелата на музея на СоцКича.

  20. МОЧА да се демонтира,никой не говори за разрушаване!Каква информация имате за родство между проф.д-р Александър Станишев и бащата на Сергей Станишев?Станиш е често срещано име в Македония.Моля ви не пишете без да сте информиран!

  21. В моя статия “Паметници на ограбването” предложих на бургаската общинска власт да поиска пари от руската страна. За демонтирането и преместването на бургаския “Альоша” в крайморски парк. От такъв музей на открито общината дори може да събира приходи – примерно от почитателите на тези тоталитарни символи. Ни вопъл, ни стон! Дори новият проект за реконструкция на площад “Тройката” предвижда централно място на този гранитен монумент и забележете – с европейски и национални/общински/средства. Но вече едва ли ще ни се чудят европейските партньори и дали един ден няма да им писне и да ни кажат:”Хайде, чупката!”???

  22. Господин Тодоров, много хубава идея за музей на СоцКича, или на тоталитаризма; Петолъчката на Бузлуджа ми идва на ум. Доста чугун и мрамор ще се побере вътре. Като мине време нашите потомци могат и на палеонтологичен музей да го прекръстят.

    Господин Проданов, миналата година бях със семейството си в Пловдив. Качих се с жена си на тепето с Альоша. Хубав ден, млади хора, влюбени двойки. И тоталитарния сфинкс. Почти толкова монументален, също толкова нерабираем. Сега, пловдивчани са търпеливи и мъдри хора, кой ли не е строил паметници там през хилядолетията. Хората са се научили, че колкото и да се каят да векуват, окупаторите рано или късно си отиват. Грозен паметник е Альоша, много грозен. Но пловдивчани май постъпиха доста практично – като се има предвид колко ще струва да се подмени, хората са готови да чакат по-добри времена. И го търпят паметника; не защото има историческо значение, не зашото има емоционална стойност, не от благодарност към бившата Съветска Армия и не защото бил символ на града. Търпят го, защото паметника на Альоша няма значение.

  23. г-н МАНЕВ, явно не схванахте иронията в написаното от мен?!
    Разбира се ,че съм ПРИСТРАСТЕН, няма безпристрастен човек.
    Въпросът е: -Към какво си пристрастен?
    Някои са пристрастени към определени окупатори, противопоставяйки се на други! Защо ли?
    Отговорете си сам!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.