Нека ми е позволена малка равносметка на един граждански български успех…
От три години инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), подета спонтанно в интернет от граждани, като Валентина Маринова, биваше пренебрегвана от медиите. Без тяхното разгласяване на акциите за пробуждане на българите, те бяха осъдени на подигравки от антагонистите и от тази възможност активно се възползваха глашатаите на петата колона в добре смазаната им пропагандна машина.
МОЧА, както го нарекох в блога, междувременно стана популярно название на този тотем на колониализма.
От вчера, 21-ви август 2013 г., „съотношението на силите” на този фронт се промени.
Гражданите събудиха медиите с розова инжекция патриотизъм и те прогледнаха за онова, което не „виждаха”, когато на същото място организирахме във вакуума на медийното (не)внимание какво ли не: от боядисване и залепване на български знамена върху позорния надпис под ботушите на МОЧА, през симфонични концерти с руска музика и джаз еквивалент с американска.
Понеже прокуратурата търси „хулигани” и „престъпници” , боядисали в розово МОЧА, трябва да припомня, че никога не сме се крили. Моя милост е „развявал” българското знаме със спрей върху унизителните думи на благодарността за окупацията пред десетки случайни свидетели в светлата част на деня.
Нито една партия не ни подкрепи официално. Но на 21-ви август, след като два месеца демонстрираме с лозунга „Свобода или СССР” и „Вдигайте си чуковете” ( за чието авторство поемам пред прокуратурата личната си вина, която лесно може да се докаже тук в ivo.bg), ни подкрепиха гражданите. Стотици!
Гражданите превърнаха протеста на 21-ви август в признание за важността да се протестира срещу основополагащата причина за жалкото състояние на българската демокрация, закотвена на европейското дъно от петата колона.
Гражданите подеха инициативата за извинение пред Чехословакия със задна дата и го поднесоха пред посолствата на Чехия и Словакия.
Гражданите изненадаха полицията, която беше мобилизирана от властта да пази МОЧА от народната любов (на основание, че порозовелият паметник на Червената армия бил „местопрестъпление”) и „атакуваха” с розов бутафорен танк МОЧА носещата колона на петата колона в България.
Гражданите скандираха „демонтаж”, обикаляйки няколко пъти монтирания от сталинизма символ на съветското владичество в центъра на София. Скандираха и лозунги, които гражданите от инициативата за демонтиране на МОЧА скандираме от самото начало на протестите.
Но всичко това пак щеше да остане „незабелязано”, ако не беше едно важно обстоятелство: медиите в България прогледнаха!
Нямаше как да си затворят очите този път- направиха го световните агенции, телевизии и вестници.
А да накараш упорито мижащите български медии да се откажат от позата си на слепци за неудобната истина е наистина събитие от туземна величина, с което ние от племето на несъгласните със съветската окупация, се гордеем като причинители на тази оздравителна операция по фокусиране на българския медиен поглед върху червения влак в тунела, връхлитащ от миналото върху бъдещето на нашите деца.
Дори медиите на петата колона бяха принудени да споменат събитието- макар и със злоба, но нямаше как да го премълчат.
Партийният орган на Орешарски ( нали той сега им е официалното прикритие на БСП ! ) в. „Дума” пусна снимка на порозовелия паметник в рубриката „карикатура на деня”.
BNews, сайтът, поверен от Корпоративна търговска банка на вечния слуга на властта Николай Бареков, лаеше на верижката с презрителни квалификации за изцапването на „руските войници”.
В същото време обаче други медии, които доскоро биха удавили в капка червена боя подобна акция, показаха промяна, която за илюстрация искам да покажа с коментар във в. „Труд”:
Вандализъм и късогледство
Христо Кьосев
22.08.2013
Паметникът на Съветската армия в София осъмна за пореден път преобразен – боядисан в розово, като извинение за участието на български войски в потушаването на Пражката пролет преди 45 години.
Няма да закъснеят обвиненията във вандализъм и те ще са поредна проява на късогледство. Така, както навремето при комунизма народният съд осъди на смърт човек, който бе пуснал електрически ток по оградата на градината си и уби крадец.
Всички приветстваха присъдата. На никого не му хрумна да протестира, че цялата ни държава е опасана с ограда с електрически ток.
Да, боядисването на паметник е вандализъм, но нахлуването в чужда държава и потъпкването на порива за свобода на друг народ е много по-голям вандализъм – държавен.
И затова да не се брои, така ли?”
Пиша ти от Плевен, драги Ванка
Помниш ли кагда пришол с танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки.
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли как кушаше картошки?
На конец забърса три кокошки.
После си преспал със кака Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате в главата.
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После целои девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси …
Зарад тебе ходим голи – боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше с танка
и ни взе последната луканка.
Пазеше и немците и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.
Не знам кой е авторът,но е много добро,
Едно време бях убеден русофил… Днес вече НЕ… Сред руснаците има и свестни хора, които признават нашите огромни заслуги в собственото им оформяне като народ. Но повечето са пълни невежи, които са изпълнени с имперска надменност. А кръвта Българска е горда и не търпи някой да й се надува насреща… После – руснаците постоянно поддържат сърбите, които са най – големите боклуци на планетата и са ни направили много повече зло от турците. Няма как да си затворя очите пред тези факти. И постепенно русофилията ми се изпари, та помен не остана от нея. Няма как да харесвам някой, който помага на главният враг на България – Сърбия. Соломон Паси беше прав: ,,Майната му на православието !!!”
Иво е прав, че някой хора от медиите прогледнаха, но нека да припомним какво в същност значеше за българите Съветската “ОКУПАЦИЯ”. Не знам има ли хора да видят всичко това, скривано умишлено толкова години или предпочитат да се преструват на слепи. Сега когато няма СССР, няма Съветска Армия, няма загинали руснаци в България, няма го Брежнев или българските сталинчета, е трудно да се мисли, че г-дата Путин, Медведев или техният представител в София дават пет пари за Съветските паметници. Никой от тях сега не се смята “совиетчик”, и вероятно ще се радва тези позорни жалони да се махнат.
Но нека да отворим някои страници от истината. Първо, с “окупацията” от 1944 г. министрите на няколко български правителства и Народното събрание бяха пратени в гроба или по лагери или изселени. С една дума бяха напълно обезвредени. Тяхната съдба бе последвана от всички областни управители, кметове, полицаи, офицери, подофицери, банкери, индустриалци, журналисти, интелектуалци, фризьори, модисти, джаз музиканти, даже и селски пъдари. Парите, пенсиите, спестяванията на българите изчезнаха. Лозята, нивите, зеленчуковите градини се изпариха. В собствените си къщи, направени с усилията на цял живот, можеха да живеят само по двама в стая и да приемат в другите си стаи каквито хора им пратеха. Разбира се, ако въобще къщата им не беше конфискувана и собствениците изселени. При тези “операции” много неща изчезваха, но всички мълчаха. В добавка сто хиляди български момчета бяха мобилизирани и пратени девет месеца да събират с гърдите си куршумите на отстъпващите германци. И за награда не ги признаха победители в единствената война, която водихме на страната на Съюзниците против Германия, но ги определиха като напълно победени, за да се оправдаят милионите, които после плащахме като репарация на Гърция и Югославия и като “обезщетение” за разходите на СССР. Това беше въпреки, че нито един български войник не бе убил нито един съветски войник. Въпреки това, заради окупацията на България от СССР, българите хранеха първо окупаторите и ако останеше нещо, имаше и за тях. Разбира се окупацията значеше нещо съвсем друго за избраните наемници от Москва. За тях имаше специални заплати, специални магазини, специално снабдяване. За болшинството българи ОКУПАЦИЯТА БЕШЕ ИСТИНСКО КЛАНЕ. За една малка КЛИКА беше невероятна АВАНТА. Но има много в България, които треперят от страх, ако се махнат тези въоръжени войници, готови да ги пазят. Измислят се оправдания за да не се каже истината, като “Признателност за клането”, “Благодарност за поробването”, “Смачкване на българщината физически и духовно”.
И ако попитате “защитниците на МОЧА” сигурно ще Ви кажат: дядо ми беше борец против фашизма и той допринесе за изграждането на тези паметници. Той можа да ме прати в Оксфорд или Харвард, той можа да накара учителите да ми пишат отлични, въпреки че не знаех нищо. Той нареди да ме пускат в чужбина когато милиони не можеха да прекосят стената. Как сега искате да излаза срещу него или цялата фамилия. Това е невъзможно. Нека паметникът да стои. А това са сега много от хората, които управляват държавата. С тях паметникът няма да мръдне.
Моите поздравления за автора на горното многостишие! Отдавна не бях чел нещо по-правдиво за Окупацията на Родината ни от Сталинските пълчища. Браво! Всеки българин трябва да го научи наизуст – това е класика!
Ще ми се защитниците на МОЧА да се видят в чудо от “набезите” срещу него, които стават все по-чести и все по-масови и да си го приберат на завет в пародийния музей “на социалистическото изкуство”, дето се пръкна преди години от гениалната “хрумка” на министър “Веждичката”.
По време на тригодишната Окупация на Родината от Сталинските пълчища са унищожени по най-зверски начин близо тридесет хиляди български интелигенти от елита на българската нация. Само за първите петдесет дни на Окупацията по заповед на Сталин, но без съд, са убити над двадесет хиляди българи. Пак тогава “Освободителят на България” диктува присъдите на т. н. “Народен съд” по линията Сталин – Гошо Тарабата – Трайчо Костов. Една година след Окупацията Сталин праща престъпника Вишински, за да бъде осъден на смърт и екзекутиран Никола Петков, с което започва разгромът на българската парламентарна опозиция. Три години по-късно Сталин отново командирова Вишински у нас, за да организира разгрома на Горянската чета на Георги Търпанов. Вишински е бил придружаван от елитни части на НКВД, които са имали готовност да се сражават с Втора Сливенска горянска чета. Когато Вълко Червенков се завръща от битката в Сливенския балкан, отменя конкурса за Паметник на Съветските окупатори и назначава колектив, който под негово лично ръководство да изгради Мастодонт на страха в центъра на българската столица.
Идеята за демонтирането на МОЧА кара бая другари да мочат червено…
Да, наистина е много фрапиращо, че боядисването на “паметник на окупаторите” – какъв оксиморон само- се оказва по-голям вандализъм(според управниците ни,подтиквани директно от Москва)- отколкото нахлуването в Чехословакия през 1968 г. и избиването на много хора.С танкове срещу невъоръжени – това за Москва е нормално.И ако българските управници искат наказание за извинението на обикновенни хора , а не за убийците ,да знаят, че се нареждат сред самите убийци.Боядисването и извинението не е престъпление. Убийството на хора е такова.Москва да разбере, че в държавата България, има достатъчно хора които разбират разликата между свобода и подчинение.Свободните хора не понасят паметници, символизиращи насилие и окупация.Ако иска прокуратурата да ме преследва – аз съм за розовия паметник с извинението.
Коя е силата, дето в крайна сметка ще събори МОЧА? Мисля, че това няма да са само хората, заставащи зад Иво Инджев в неговата битка. Вижте Дума, идейното котило на БСП, където често буквално се апелира към загърбване на Европа и гравитиране отново около Русия. Това няма как в един момент да не отврати и УПЛАШИ голямата част от хората в България. Именно тези откровени послания ще помогнат на обществото у нас да проумее, че МОЧА не е просто паметник, просто купчина инертни материали, оформена от скулптор. И че всъщност това си е “художествен израз” на съгласието да сме робски зависими от една мрачна империя. Не по-малко мрачна от другата.
Освен израз на шведски синдром в България МОЧА е и мрачен покрив от едни тъмни времена, хвърлящ тежка сянка върху днешна София с текущите и, нелеки проблеми, в по-голямата си част произтичащи именно от “освободителната” мисия на армията на СССР.
Руските власти, толкова ревниви за съхранението на подобни реликви, дали имат отговор на въпроса колко техни войници щяха да оцелеят, ако Сталин не ги беше въвличал в подобни “освободителни” мисии в Източна Европа, а армията бе изтласквала войските на Вермахта по най-ефикасния тактически път? Дали този род паметници всъщност не са възслава на мощта и имперските амбиции на една доплувала от историята оцеляла империя, а не слава на паднали войни за една справедлива кауза? И нашите “защитници” на рушащото се грозилище какво бранят всъщност – светлия спомен от братушката Иванушка (Альошка и пр.), дошъл неканен да ни освобождава, въпреки умората му от кървавата война, или келепира, който съпътства напъните за експанзия на въпросната империя с всякакви средства напук на обречеността и от историята?
Въпросът не е риторичен, защото се очертава трета “освободителна” мисия – тази на Росатом (подразбирай Газпром) срещу “хищните” ни енергийни монополи, чрез “евтина” атомна енергия (плюс други енегийни глезотийки за братята българи…)! Тази възможност особено ярко личи от почесването зад ухото на Орешарски, щом стане въпрос за АЕЦ Белене.
“…основополагащата причина за жалкото състояние на българската демокрация…”
А, защо не го кажем и така:
Основополагащата причина за жалкото състояние на България е окупацията на страната от армията на СССР – Червената Армия и установяването на комунистическата диктатура в резултат от това и следствията от това:
– пълна манипулаци на населението, голяма част от което и днес не разбира какво става в България,
– пълна обвързаност на страната с руските имперски интереси, довела до непреодолимо икономическо и нравствено изоставане от модерния свят.
За г-н Петър Драгулев
Петре, съмишленико, прав си за всичко, освен една фактическа грешка. Сталин изпраща в България, за да коли и беси не Вишински, а най-големия садист на НКВД- следователя Лев Шварцман. За него виж този линк, има подробно за “комендировката” му в България. Краят е чудесен- щом го разстрелват след смъртта на Сталин, наистина голям изрод е бил.
http://www.novayagazeta.ru/gulag/764.html
Тези от нова телевизия игра с огъня правят !Поканили Сашо Диков в сутрешния блок !Задава въпроси , иска отговори и то съвсем директно , Рада Богданова се видя в чудо !За 2 часа този човк им направи революция , изглеждаше като преврат на истински журналисти !Остава и Лили Маринкова да поканят и заради тези двамата на третия ден ще им затворят телевизията комунистите!Добре, че се отсрамиха с петното , той нали си е към управляващите , пък и румен петков се намеси , друго си е !Я по БТВ що филми вървят, да не им се случи и на тях !
Die Welt забеляза: http://www.welt.de/print/die_welt/debatte/article119260927/Feine-Geste.html
Стихотворението от първия коментар е остроумно! Хубаво е да знаем името на талантливия автор. Защото на тоя “паметник” му е писано рано или късно да изчезне, но тези стихове ще останат и с тях народът ще се присмива на незавидното си минало през втората половина на XX век.
Днес ЕС почита жертвите на комунизма и националсоциализма. По БНТ ще се излъчи “Горяни” – и двете части, а по БНР интервюта дават хора, които ОТКРИТО говорят за окупация на България от СССР.
…За да има основание за насилие срещу противниците си, правителството трябва да получи “импулс” от низините. Тоест, подкрепата на онези с рейсовете не е само за забавление! Трябва им повод да застанат на страната на народния гняв против предателите, трябва им народна подкрепа за насилие срещу протестиращите. Щото се очаква протестите да станат доста по-осезаеми след някой друг ден…
Амин.
А не е ли ВЪЗМУТИТЕЛНА намеса във вътршените работи на България искането на Руското Външно Министерство за наказания на извършителите на порозовяването на окупаторите в скулптурната група на паметника на съветските окупатори на България??? И това нашето Външно Министерство на ДРУГАРЯ Вигенин оставя без отговор?!?
И докога ще позволяваме на петата колкона на СССР да определя дневния ред на тази теротория?
(към Стамбо) Моите сведения за двете посещения на болшевишкия престъпник Вишински в България след края на Съветската окупация на Родината от Сталинските пълчища се базират на двутомния научен труд на проф. д-р Диню Шарланов “История на комунизма в България”. Вишински идва в поробената от Сталин България като личен негов пратеник, а освен Вишински тук е действал и многоброен престъпен апарат на НКВД, за да бъде разгромена първата в Источна Европа Общобългарска антикомунистическа съпротива (ОАС). Горяните първи в Европа се опълчват против болшевишката диктатура на СССР, дори преди Въстанието на Берлинските работници в 1953-та година! И след всичко това днес за българите няма по-голямо национално унижение от този позорен Паметник на Окупатора! Защо мълчи Европейският комитет след това драстично нарушаване на човешките права? Такава ли ви е Европейската демокрация?
Иска ми се да вярвям,че излъченият за втори път филм за горяните по БНТ е слабо проглеждане на медиите и дали не е “обяснителна бележка” към порозовелия МОЧА?Този филм трябва да се прожектира и в училищата,а “Репортажите” на Г.Марков и “Хайка за вълци”на Й.Петров задължително да се изучават в часовете по история.Младото поколение не познава историята,а това,което му се поднася като история е напълно деформирано.Това го обрича на грешки в наши дни и в бъдеще.
Стихотворението е изключително!
МОЧА в розово е жесток удар върху руските империалистчета и техните български мекерета.
За г-н Петър Драгулев
Благодаря, така е, но визитата на Вишински в София е политическа- с червени килими, аз имах предвид “оперативната работа” на палачите в София.
До BORETO:
Договорът с Русия не касае точно тези монументи. Поставените в основите на повечето от тях “паметни записки” от местните комунистически вождове съдържат освен възхвала на непобедимата Червена армия, но и възвеличаване на” вожда и учителя Й.В.Сталин.” Всички са платени с пари на изстрадалия български народ, събирани буквално насила от комунистите.
От 22-те основания за обявяване на комунистическия режим 1944-1989г. за престъпен от българския парламент през 2005г., три от тях произтичат именно от материалните паметници на ограбването: „лишаването от право на собственост, злоупотребата с възпитанието и културата за идеологически и политически цели, подчиняване интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет”. Това е нашият закон. Ако Русия се смята приемник на СССР, включително и на тоталитарното наследство, трябва да уважи именно този закон. Иначе атаката от висшите кремълски държавници си е груба намеса във вътрешните ни работи!