Причерня им от порозовяването на червения тотем и позеленяха от хрисим яд

Може би не всеки е проследил този сюжет и затова ще го посоча: защитниците на съветския колониализъм в България, които довчера наричаха днешния си парламентарен съюзник Сидеров фашист, тихомълком се отказаха от позата си на антифашисти.

Първо(сигнално) бяха монополизирали тази удобна позиция от свое име, от името на Съветския съюз, Русия и понякога дори от името на Европа и…САЩ, воювали срещу националсоциализма, наричан за удобство от следовниците на социализма ( и национализма, като съюзника им Сидеров) с италианския му вариант „фашизъм”.

На орелефите на любимия им Монумент на окупационната червена армия (МОЧА) обаче няма и следа от съюзническа солидарност с Европа и САЩ, макар Европа, в лицето на Великобритания, да е водила тази война две години по-дълго от СССР, снабдявал за целта по силата на сговора с Хитлер от август 1939-та неговата завоевателна машина с огромен поток от суровини и материали- да не говорим за общите военни маневри и учения на нацистите с Червената армия на съветска територия преди Хитлер да изпревари Сталин и да го нападне пръв в надпреварата кой да измами другаря си по завоевателна лакомия като продължение на вече извършената подялба на държави, територии и цели народи между тях.

Също така безмълвно изоставиха брътвежите за „освобождението” на България от Червената армия. Не само защото България не е била окупирана, за да бъде освобождавана. Германците са избрали да се оттеглят и да се бият на вражеската територия на Югославия, вместо в България, за което, ако подхождахме с аршина на чуждопоклоничеството пред СССР, трябваше вероятно да й благодарим с разни монументи на признателност- спестена ни е разрухата от войната на наша земя

.
Твърде незащитима е и теза за българския фашизъм като дразнител за Сталин. Защото Сталин, каквито и аргументи за обратното да се опитват да изтъкнат червените историци днес, не е смятал България за вражеска страна, щом през цялата война е поддържал с нея дипломатически отношения до самия 5-ти септември 1944-та, когато вероломно ги скъсва едностранно. Но е смятал България за своя задължителна плячка още преди войната с Германия, както личи от разсекретени в германските архиви ( съветските крият това и до днес) негови писма до Хитлер от края на 1940-та, в които светското поглъщане на България е било сред предварителните му условия (под т. номер 2) за включване на СССР във войната на страната на победоносната по онова време националсоциалистическа Германия.

За всички тези „обстоятелства” червените защитници на червеноармейския окупационен символ все повече избягват да спорят- просто няма как, историческите факти са такива, каквито могат да бъдат премълчавани в условията на диктатурата, но не и в епохата на ( американския, пусто да остане!) интернет.

Ето защо на позеленелите от яд при порозовяването на червеноармейския им бащица с другарското оръжие, размахано срещу българския народ в центъра на София, им причерня пред очите от напъване. Мислиха цели три дни как да извъртят отново истината ако не в своя полза, то поне с минимални „жертви” на бойното пропагандно поле.

Както обикновено, при тях това не става спонтанно- един техен човечец, назначен за Областен управител на София-град, се изцепи без инструктаж от ВС на БСП, и стана за посмешище- направо стана национално известен с неграмотното си възмущение, вменявайки „геронтофилия” на българите, дръзнали да посегнат на светинята на комунистическата диктатура, заклеймявайки ги с подозрението, че само те действали посред нощ. След което др. Шаренкова изцапа лицето на България, което току-що беше измито с порозовяването на монумента, организирайки за пореден път среднощна акция по почистването му до пълната сивота, която толкова много харесва на петата колона у нас.

И ето, че след като са се наговорили, най-после започнаха да се обаждат сред многозначителното мълчание на пришпорваните в други подобни ситуации сателитни на петата колона „творчески съюзи”.

Отделни творци, като тежкото перо на партията Иво Атанасов, бивш съветник на президента (им) Първанов и бивш шеф на медийната комисия в Парламента, монтиран наскоро в беззъбата уста на медийната регулация, за да цензурира критиката срещу антисемитски изцепки в медиите ( както в случая с Мишо Шамара), се изказва в по въпроса в партийния орган „Дума”.

В статията му няма и помен от обичайните сълзливи прехласвания по величието на съветското освобождение на България ( от нейната независимост). Перото на партийната пропаганда е обърнато навътре- към сините врагове, които той предлага да се извинят за всичките си няколко години управление ( на фона на останалите близо 20, през които под различни форми просъветската БСП командва управленския парад в България, без да броим предишните колониални десетилетия).

Ще подмина с дължимото презрение писанията на един друг червен екстремист, горд с участието си в незаконния опит да бъде заглушен митинг на български граждани срещу съветския им фетиш в центъра на София – макар, че този момчурляк с фиксация върху обидите с псевдонаучна претенция за психоанализ, за когото вече съм просто „пич” ( т.е. хем съм никой, хем не спира да ме разпознава като персонално обобщение на образа на врага) не ме пропуска и този път, вменявайки ми несъществуващи вини.

Изявлението на др. Кристиян Вигенин обаче, който най-обича да се изказва по вътрешнополитически въпроси, свързани с протестите, с медиите и т.н., няма как да пропусна. Все пак е външен на министър на държавата, която мнозина от нас упорито не искаме да им оставим да разиграват без съпротива в полза на Кремъл!

На какво дължим “честта” този път да бъдем наречени от него само „вандали”? В края на краищата руските му началници ясно ни определиха като „престъпници”, „хулигани”, които трябва да бъдат строго наказани.

Не е нужно човек да е психоаналитик, за да прозре причината за лицемерната умереност, която се опита да демонстрира Вигенин, призовавайки да не се драматизира порозовяването на паметника ( което с опакото на устата си нарича вандалско, все пак). Достатъчен е политическият анализ на нрава и обичаите на вълка в порозовяла кожа…

Нашите просъветски управляващи никога и при никакви обстоятелства не отстъпват, макар и с цел заблуда, ако не им се налага много. А др. Иво Атанасов, който в телевизионно предаване запокити в лицето ни лъжата, че съветската армия не била убила нито един българин и следователно не била окупационна, забива сега перото си във вътрешнополитическия враг без обичайните обезболяващи съвестта(!) на болшевика открити благодарности към външния си покровител

Само таврийските българи, приютени от руските степи обратно в родната България през 1943-та, унищожени от лицето на земята от придошлата Червена армия в България като окупаторка, са повече от 2000. Да не говорим за 4 хиляди отвлечени и пропаднали в бездънната яма на съветските инквизиции и екзекуции 4000 българи, арестувани без съд и присъда по списъка на специалните части на Сталин СМЕРШ ( данните са на бившия посланик на България в Москва Василий Такев, цитирал съм ги в „Течна дружба”).

Та на какво дължим тази внезапна пропагандна интровертност на обичайно агресивните защитници на нашите „освободители”?

Обяснението е само едно: след години на наложено мълчание, което успяхме не просто нарушим, а да взривим, най-после разбраха, че работата е сериозна. Българите няма да се откажат от правото си да настояват за отказ от раболепието пред лъжата в полза на чуждия интерес тук да векува страхът от окупационния ботуш и от днешния му лакиран олигархичен чепик.

Вменяват ни херостратовски комплекс на рушенето спрямо техния тотем, който настояваме да бъде преместен за тяхна религиозна употреба ( например в храма, който им построи др. Вежди Рашидов под формата на Музей на социалистическото изкуство), но всъщност взривихме „само” мълчанието по темата. И самите те вече не могат да мълчат.

Съзнавайки, че всяка дума, изречена в защита на съветската символика им се връща като думеранг, като лъжа, осъзната вече от критична маса българи, предпочитат да мимикрират в позата на загрижени за „нивото на омразата”- досущ като съюзникът им Сидеров, който сее от години омраза, а когато се превърна в чучело на протестите, взе да кълне „подбудителите към омраза”.

Ако бяха поне наполовина умни, колкото са лицемерни, щяха да разберат и да признаят, че геронтофилската им любов към бетонно-чугунения труп на съветското влияние в центъра на София не е от полза дори на съвременна Русия. Работа на външния министър на България е да обясни това на Москва, а не да лъже солидарно с всички останали, че сме били длъжни да им опазваме съветските паметници.

Вигенин или не е чел договора с Русия от 1992-ра, който публикувах в ivo.bg на 27 ноември 2010 г. за доказателство , че този паметник не попада в нито една категория, обект за поети ангажименти ( като костници, военни гробища или културно-исторически ценности), или…

Само че Вигенин го е чел или поне са му докладвали смущаващото за него обстоятелство, че МОЧА е незащитим от клаузите на въпросното споразумение. И сега ще ви кажа по какво личи: Вигенин вметна някак под сурдинка, че сме длъжни да „осигурим достъп” до съветските паметници. Именно! Така пише за достъпа, но до костниците, военните гробища и културно-историческите ценности, което той „спести”. Както „спестява” също, че това е българска, а не съветска собственост, поради което България може да се разпорежда с нея по своя воля- стига да има такава.

Р.S. В помощ на Вигенин, ако случайно сътрудниците му го мамят, ето основното от договора с Русия, от който е видно , че той по никакъв начин не връзва ръцете на България да действа на своя територия по своя воля „отчитайки дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света… водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения ( включително, ако преценим, чрез едностранно прекратяване след предизвестие или поради неподновявяне), както ясно се заявява в преамбюла, обясняващ защо изобщо е необходим нов договор, заменящ онзи със СССР.

Договор за приятелски отношения и сътрудничество между република България и Руската федерация
( ратифициран със закон на Народното събрание от 03.11.1993 г., публикуван в “Държавен вестник” бр. 102 от 1992 г. Обнародван в “Държавен вестник” бр. 42 от 1993 г. В сила от 1.04.1993 г.)
Република България и руската федерация ( наричани по-нататък “договарящи се страни”),
основавайки се на традициите на приятелските отношения между народите на двете държави и на положителния опит на тяхното сътрудничество,
отчитайки дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света,
ръководейки се от общоприетите принципи и норми на международното право, преди всичко от устава на Организацията на обединените нации,
потвърждавайки своята привързаност към задълженията, поети от тях в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в съвета на Европа ( ОСССЕ),
признавайки необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения,
убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи,
водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа,
се договориха следното:
Член 1
Република България и Руската федерация ще развиват своите отношения в дух на приятелство, доверие и взаимно уважение.
Договарящите се страни ще се ръководят последователно от принципите на суверенното равенство, неупотреба на сила или заплаха със сила, нерушимост на границите, териториалната цялост, ненамеса във вътрешните работи, зачитане правата на човека и основните свободи, равноправие и правото на народите да се разпореждат със своята съдба, добросъвестно изпълнение на задълженията, добросъседство, партньорство и сътрудничество.
Договарящите се страни ще съблюдават принципа на свободен избор от всички държави на пътя на своето политическо, икономическо и културно развитие в съответствие с волята на техните народи, изразена в резултат на свободни и справедливи избори.
член 14
Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани в Русия ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.
Член 17
Настоящият договор подлежи на ратификация и влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи.
Настоящият договор се сключва за срок от 10 години.
Неговото действие се продължава автоматично за всеки следващ петгодишен период, ако никоя от договарящите се страни не заяви в писмена форма своето намерение да го денонсира най-късно една година преди изтичането на съответния срок на действие.
Съставен в София на 4 август 1992 г. в два екземпляра, всеки на български и на руски език, като и двата текста имат еднаква сила.
За Република България За Руската федерация
Желю Желев Борис Елцин
Президент на руската федерация
Президент на Република България

22 мнения за “Причерня им от порозовяването на червения тотем и позеленяха от хрисим яд”

  1. Този сраметник стои като размахан показалец. Явно на Вигенин му е избило и кафявото след случката на политическо саниране.
    Съвсем случайно съвпадение – според науката физика/оптика/ кафявият цвят е вторичен цвят, производен на червения.

  2. ЧУДО.Току що по БНТ гледх филм за Горяните. Накрая взривиха МОЧА.

  3. Чудесно.Много подробно е обяснено и става абсолютно ясно, че това е монумент на подчиненито на управляващите ни тогава / по предложение на Васил Коларов, председател на МС / на Москва.Не е паметник на загинали, още по-малко за нечие освобождение.А е паметник на унижението на един народ. Унижението да се нарежда от Москва 45 г като на колония и 23 г подмолно,чрез финансирани от тях партии.И Вигенин взел отношение по нареденото от Москва ,на път за Румъния да уточняват морските ни граници, защото докато слушахме руските заплахи, румънците откриха нефт и газ в морето.защо не им размахат пръст от Москва, а – смеят ли?

  4. В едно от малкото документални научни изследвания “Сталин и разгромът на българската политическа емиграция” авторът й Наско Петров посочва броя на репресираните българи след ВОР 647 души,като 364 са разстреляни, 58- изпратени в лагери, където умират.Да сте чули за някакви начинания на руската страна съобразно Договора от 4 август 1992 г.,нали е двустранен?

  5. Шапка свалям, гн. Инджев за този текст!

    Както ни учи цветознанието, колкото искаме нещо да стане по-розово, толкова повече от червеното трябва да махнем, пък било то и боя за паметник на поробител!

    С ваше позволение, ето няколко бележки по темата:

    – “почистването му до пълната сивота, която толкова много харесва на петата колона у нас” – според мен цвета на комунизма/социализма е мръсно-сивия, а не червения. В това можем лесно да се убедим, като се огледаме какво остава след управлението на “другарите” – сиви згради, сиви взаимоотношения, сива икономика /СИВ/ … – оставям списъка за допълване от хора с повече въображение.

    – “лъжата, че съветската армия не била убила нито един българин” –
    Но ето какво пише историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11)

  6. Колеги, току-що разбрахме, че кремълската шайка, начело с Орешарски, е отпразнувала тържествено…, какво мислите- “партизанската акция” в Жабокрек!
    Наистина, само изверги, подлеци и страхливци като българските комуняги и техните наследници могат да се гордеят с избиването на 18 РАНЕНИ (в Гърция!) И НЕВЪОРЪЖЕНИ НЕМСКИ ВОЙНИЦИ, запасняци от Вермахта.
    Ето линк към темата.

    http://angelovveselin.blogspot.com/2009/08/24-1944.html

  7. Голямо благодаря г-н Инджев!Историците да се засрамят!искам да добавя един малко известен факт,който показва българската почтеност и толерантност.След болшевишката революция в България намират убежище руски генерали,полковници,офицери на преклонна възраст,участници в Руско турската война 1877-1878.Нещо повече българското правителство им отпуска пенсии,за да ги спаси от мизерия и глад,да преживеят достойно старините си.Някои от тях заминават за чужбина,където се превеждат българските пенсии,други остават до края на живота си в България.Българите са толерантни,но МОЧА е агресия!

  8. Ако някой реши, че пиша не по темата, предварително поднасям молба за извинение!Простете ми, непреодолимо е желанието ми да изразя радостта си и чувството за съпричастност!
    Украина празнува своя нов, велик празник – Деня на своята независимост от Русия! Доживях!
    Почти в деня на празника украинският парламент ратифицира програмата на правителството, за рязко ограничаване на потребяемия природен газ от Русия, с тенденция в следващите няколко години, в резултат на целенасочена диверсификация (конкретните инженерни и маркетингови схеми са налице)вносът от Газпром да падне под 30 процента! Едновременно с това, предприети са мерки за ускорено проучване и следващо усвояване добива на шистов газ, с цел пълно задоволяване на вътрешните потребности от собствен добив след 2020 година!!!
    Предварителните петрогеоложки проучвания са оптимистични – твърде вероятно е след 2025 година да се създадат възможности дори за износ на природен газ!
    Кажете ми, драги съфорумци, къде ще си вре тръбите след 2020 година Путинова Росссия?
    Ще се сбъднат очакванията ми! България ще тръгне по пътя на нормалните държави, едва когато Украина стане пълноправен член на ЕС и НАТО (да се готвят Молдова, Беларус, Армения и Грузия)!
    Все пак, съгласете се – ще бъдем географския център на ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА!!!

  9. Този текст на г-н Инджев, особено в първата си част със своята сбитост и информативност може да влезе в учебниците по история, където би свършил отлична работа за разбирането на вътрешната логика и механизмите на действие на двамата тоталитарни изверга със сходни идеологии, предизвикали войната. Жалкото е, че и досега има немалко дори западни историци, подведени от “историческият отдел” на КГБ, които вярват на фалшивата поза на СССР, изобразяваща “жертва невинна” на вероломния Гитлер…

    Към Павел Тинков – Много важна и добра новина споменавате, радвам се да я чуя. М/у другото, когато преди известно време ровичках в Нета, за да разбера с какво по-точно се е занимавал ляво ориентираният азиат Вигенин бидейки евродепутат, открих, че участвайки в една от комисиите, занимаващи се с държави, евентуални бъдещи кандидати за Евро-съюза, той главно е попарвал Украинските стремежи за независимост от Русия. Доста подличко поведение, не мислите ли? В замяна е получил доста цветисти статии и реакции в украинският печат…

  10. Новината Ви е вътрешно свързана с темата г-н Тинков.
    Простете неинформираността ми:
    Г-н Плевнелиев (олицетворяващ Българската нация) поздрави ли вече независима Украйна?
    Интернет се криви като круша щом въведа в търсачка ‘Плевнелиев поздравява’

  11. Комунистите от БСП и ГЕРБ станаха за смях с неадекватната си защита на този позор на цивилизацията, който представлява МОЧА! Паметникът на Съветската агресия издигнат от комунистическия престъпник Вълко Червенков в центъра на Българската столица, за да плаши народа ни и го държи в подчинение, е незащитим от каквито и да е международни договори. МОЧА е собственост на Столична община и единствено Столичният общински съвет (СОС) може да разполага с него. Преценявайки новите обществени отношения в България, СОС е взел решение МОЧА да бъде демонтиран и преместен. Кметицата Фандъкова е длъжна да изпълни това решение!

  12. Много ми се искa г-н Инджев дa коментира изявлението нa цaря от вчера – зa разединението нa нациятa. Зa мен цaря пропускa много вaжнa подробност – случaят Пеевски! Нямa кaк демокрaтично мислещ човек дa се примири със стaтуковото след този прецедент.

  13. Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
    Помниш ли кагда пришол със танка?
    Беше млад, но се държеше мъжки.
    Зарази семейството ми с въшки…

    Взе на мама златните пендари
    и дори галошите ми стари.
    Помниш ли, как кушаше картошки?
    Наконец забърса три кокошки.

    После си преспал със как Сия
    и изпил си всичката ракия.
    А след време чухме и мълвата,
    че си гръмнал тате във главата!

    Длъжен бях да те обичам, Ваня.
    Даже кръстих дъщеря си Маня.
    Залъкът си давахме насила
    на Русия – тая дива сила.

    После цели девет петилетки
    грабихте уран и руди редки.
    Грабихте и жито, папироси…
    Зарад тебе ходим голи-боси!

    Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
    Ние всички хранехме танкиста.
    А пък ти ни пазаше със танка
    и ни взе последната луканка…

    Пазеше и немците, и чехите.
    Ние тук възпявахме успехите.
    С паметник стърчиш ни на главата
    и скверниш небето и земята.

  14. Като чета из фейсбук и в различни сайтове мнения и отговори на “учебникарския” въпрос: “Какво е искал да каже авторът с този розов цвят?”, да си кажа и аз мнението.
    Май някак се забравя какво точно са боядисали в розово “вандалите”! Според мен този акт не е толкова извинение към Чехия и Словакия (отправено два пъти от държавата), за мен това е НАШИЯТ РОЗОВ ТАНК и затова с такова определение реагирах веднага, след като видях снимката! Защото Давид Черни е боядисал в розово именно техния паметник на съветската армия, представляващ танк върху пиедестал! И затова е лежал в затвора! А годишнината от Прага’68 за мен е само повод да се покаже отношението на част от българите към монумента на окупационната червена армия, извисяващ шпагина си над София, лъскан и защитаван от Петата колона на империята на Путин!

  15. Да добавя – не че омаловажавам розовото извинение, отправено от гражданите, разбира се!

  16. (към Иван Лозев) А пък на мен много ми се иска господин Иво Инджев да не напуска победната позиция на единствен значим разобличител на най-големия български неокомунистически позор, който представля днес МОЧА. Другарят цар вече не е фактор в обществения живот на страната и е губене на време да се занимаваме с него, а МОЧА е най-уязвимата част на днешната българска проруска неокомунистическа политика на БСП и ГЕРБ, като дава възможност още веднъж да се извадят на показ безпрецедентните престъпления на Комунистическия режим в България.

  17. Основата на комунистическата пропаганда е лъжата. Те нямат никакви предразсъдъци или срам когато лъжат. Спокойно ни убеждават как бялото е черно и черното бяло. И има ли държава където обикновения народ е прокопсал от комунизма. И какво огромно нахалство е да се дигне паметник на “благодарността” за най-голямото кръвопускане в историята на България.
    Така наречените “русофили” дигат величави паметници за армията, която изгради и прати комунистическия башибозук от Кремъл да колят народа. Защо турското население не поиска да дигнем паметници за башибозука пратен от турските султани да колят непокорната рая. Даже турските султани са имали много по-вече оправдания да го правят, отколкото башибозука от наемниците на Кремъл. Българите никога не са посмели да критикуват султаните на Кремъл. Но както в турско, башибозука организиран от местните крадци и убийци, така и башибозука от Кремъл се изгради от местните крадци, разбойници и убийци. И сега българите са поучавани на най-високо равнища от Кремъл да не протестират. Има ли българи в тази държава или всички сме комунистическа рая?

  18. Поздравления, г-н Инджев! Наистина, Вие пишете историята за нашите деца и внуци. Искам да вярвам, че гледайки след време част от тези монументи в музеите на открито, те ще знаят истината за нашата история. Не тази, която сега червените шамани се опитват да поддържат и налагат. Радостно е, че все повече хора разбират какво всъщност прикриват с тези тоталитарни паметници българските прокремълски поклонници. Ето как една свободна рускиня отваря очите на заслепените българи:
    …Стихнаха залповете на Втората световна война, умря германският нацизъм, за да започне втори живот вече на наша земя, в лоното на различните движения против нелегалната емиграция, на скинхедите, национал-болшевиците и каквото там предложи нечистата сила. Спомина се и Съветският съюз, който любезно беше предложил на жертвите на хитлеристите своите услуги: вместо нацистки концлагери – съветски лагери на смъртта, вместо газови камери – вечната замръзналост на Гулаг, вместо Хитлер – Сталин, вместо гестапо – НКВД, а после МГБ. И всички се зарадваха.
    Ако Русия беше демократична страна, ние сами бихме събрали в кошницата си тези монументи и бихме ги превозили до Москва за претопяване. За да не ни е срам, за да не стърчат по цялата Източна Европа паметниците на нашата безпаметност. Но това няма да дочакаме. Затова, граждани на бившите окупирани страни, не се церемонете: разрушете сами до основи тези монументи. Имате динамит и булдозери.
    Валерия Новодворская

  19. Tozi pozoren za Bulgaria i bulgarite monument triabva da bude VZRIVEN, SUBOREN, RAZRUSHEN po vsiakakuv drug nachin, ili iznesen ot rushniacite v tiahnia si Varvaristan NEZABAVNO!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.