// Глас срещу пустинята

В БЕСЕДКАТА

Глас срещу пустинята

Теодора Димова
Портал Култура
27.08.2013
ОНЕЗИ 20 ДЕПУТАТИ

През 1990 г. Давид Черни боядисва съветския танк в центъра на Прага в розово. Изтриват го. След това двайсет депутати от чешкия парламент го боядисват отново.
Ето това се питам – къде са онези 20 депутати в България, които биха боядисали за втори път съветския паметник в розово? Защото смятам, че това не само не е престъпление, а изразяване на отношение от страна на свободни хора. Отношението към червената армия и към комунизма не е еднозначно, не може да бъде еднозначно и не може законът да забранява изразяване на различно отношение, на неприемане и несъгласие. Точно това беше комунизмът – диктатура на единственото мнение. Точно това изразява боядисването в розово – друго отношение, категорично неприемане и отхвърляне.
Явно сега действащият закон трябва да се пренапише, защото е някакъв комунистически рудимент.
Затова питам имаме ли 20 депутати, които биха могли да излязат и да кажат – да, анонимни протестери боядисаха паметника на Съветската армия в центъра на София. Ние категорично подкрепяме този техен акт като израз на гражданска позиция по отношение на присъствието на паметника на една окупационна армия, която 45 години ни е държала в мъртвия капан на комунизма и още 23 години в трансформирания капан на посткомунизма. Подкрепяме този техен акт, защото за 23 години ние не дадохме окончателна историческа оценка за миналото си. Не само не дадохме окончателна оценка, не само не се разграничихме от него, а започнахме да впръскваме в обществото носталгия по комунизма. Не само носталгия, но ние дори идеализираме 45-те години комунизъм – парното, сиренето, здравеопазването, автобусното билетче, всички онези бабешки приказки, които ги знаем до втръсване. Празнодърдоренето на Бузлуджа, делянпеевските назначения, кръвожадният стремеж на уродливата коалиция към властта на всяка цена, „контрапротеста”, „подписката в защита на Орешарски”, „пакетите от социални мерки”, „преговорите с протестиращите”, всички тези скелети от миналото върлуват из нашия живот сега. Сега.
Къде са тези 20 депутати в нашия парламент, които биха защитили тримата анонимни, боядисали паметника в розово? И след това да внесат проект за изменение на този комуноиден закон на единственото мнение.
Били се криели зад своята анонимност. Разбира се, че ще се крият. Да бъдат арестувани ли? Да бъдат осъдени? Нали това биха били единствените трима души, осъдени в държавата, в която върлува едрата безнаказана престъпност. Защото у нас все още е законно да си самозапалиш партийния дом, а е противозаконно да боядисаш паметника на окупационната армия.
Било безвкусно, не било оригинално! А оригиналното и стилното е празноговоренето на министър-председателя, крясъците на фашизоидния клоун, среднощната акция с белия автобус и „контрапротестите” в защита?
Паметниците не можело да се пипат. Да бъдат оградени с решетки тогава! Да бъдат поставени под стъклен похлупак. Да има пред тях полицаи с автомати, които да застрелват всеки, който дръзне да се приближи към „паметника” и да го „оскверни”.
Боядисването на паметника в розово не е осквернение нито на Съветския съюз, нито на Русия, нито на съветските войници, а е категорично неприемане, отхвърляне, заклеймяване на комунизма и действащия в момента неокомунизъм. Неприемане и отказ да се живее под размахания над главите ни съветски автомат.
Международните споразумения се отнасят за военните паметници, паметниците на загинали войници. Този не е на загинали войници, той е идеологически. Неговата идеологическа цел е да внушава покорство и послушание пред армията-окупаторка. Затова войникът на пиедестала е размахал автомата над главата си. Всъщност той го размахва над нашите глави.
Ако съветската армия беше преминала през територията на България, ако не ни беше окупирала, нашето отношение към нея и към нейния паметник сигурно щеше да бъде съвсем различно. Затова казвам, че боядисването в розово не е осквернение на паметника или на армията, а е отношение към нашата окупация, ясен глас, че не считаме тази армия за наша освободителка.
В продължение на половин век бяхме задължени да обичаме червената армия, съветския паметник, размахания автомат, бяхме длъжни да ги възпяваме, да манифестираме любовта си пред мавзолея три пъти през годината, а тези, които ни налагаха окупационния режим, приветстваха оттам манифестациите. Сега техните наследници продължават да унижават националното ни и човешко достойнство вече с други средства.
Паметникът беше боядисан в деня, когато се навършиха 45 години от окупацията на Чехословакия от същата армия. В зловещата нощ срещу 21 август 1968 година същата армия прегази порива на народите на Чехия и Словакия към свобода. Младите хора лягаха пред танковате на същата армия окупаторка, за да ги спрат с телата си. Затова нашият паметник беше боядисан на този ден и в същия розов цвят като танка в прегазена Прага. Това е израз както на нашата солидарност, така и на нашето извинение. Солидарни сме с тези, които отбраняват отечеството си, а не с окупаторите.
Всяка война е зло, но има разлика между отбрана на отечеството и окупация. Не може да ни налагат със сила да не правим тази разлика. Всяка армия е машина за убиване, но не може да ни се налага да приемаме окупационната армия като освободителка. Не бива да допускаме да ни налагат робския манталитет, както го правиха в продължение на половин век.
Розовият цвят е цветът на нашето отрицание. Дано да изберем поне 20 депутати, които да бранят нашето национално и човешко достойнство. Дано да имаме такъв закон, че анонимните оцветители да не бъдат преследвани като престъпници. Дано да имаме закони, които ще наказват истинските престъпници. Дано да не се уморим да протестираме, докато извоюваме истинската си свобода. Достатъчно живяхме в зловещата сянка на размахания автомат на червената армия. Пражката пролет беше през 1868, нашата още не е дошла. Затова от юни 2013 ние я очакваме.”

 

P.S. Публикувал съм доста собствени разсъждения, подобни на споделените от Теодора Димова. Не чакам никаква „печалба”, нито суперлативите на съгласните с мен. Още по-малко се надявам на „милостта” на възбудените защитници на постколониалното ни настояще, за които окупацията на България и нейната нахална символика е светиня, която била поругана от такива, като мен.

Добавям обаче в ivo.bg и текста на писателката с въпрос към развилнелите се тези дни защитници на съветската окупация на България, които заклеймиха порозовяването на съветския фетиш в София.

Няма да изброявам поименно онези, които нападнаха авторите на розовата промяна на паметника- включително за това, че били анонимни ( а не както Пуси райът в Русия например- какво лицемерие от страна на хора , които никак не се зарадваха в България на руските бунтарки).

Бих могъл и сам да отвърна на нападките. Питам обаче, освен нас, активно противостоящите на съветската монументална окупационна символика със скромните си физиономии и имена ( без ни най-малко да се крием, а тъкмо напротив, осветявайки предварително акциите си сред мрака на раболепния медиен бойкот), Теодора Димова също ли заслужава да бъде наречена „пале”, „дървар” и т.н. , както ни пустосва например защитникът на съветския тотем Кеворк Кеворкян с типичното за него презрение към низшите, според него, същества, обект на злобата му?

Отговор не чакам, а и не търся-нямам желание за лична полемика с човек, който е доказал, че няма равен в персоналното преследване на врага от поверените му медийни трибуни ( сал един Бареков напоследък се очерта като негов талантлив ученик в това отношение), макар иначе да претендира за интелектуално превъзходство над обектите на неговите охулващи кампании.

Е, от битки не бягам, но в случая текстът на Теодора Димова дотолкова се покрива с моята гледна точка, че предпочитам по изключение „някой друг” да отговори обобщаващо на злостните хули. Още повече, че не става просто за „някой” и за „кой да е”, а за едно от най-талантливите съвременни български пера.

Запазвам си правото да продължа темата, ако бъде предизвикан.

Discussion

24 коментара for “Глас срещу пустинята”

  1. Bravo,Teodora,dostoina nasslednica na prekrasnija inteligenten D.Dimov!!prekrasno e,dano xora kato Vas stavat vse poveche!!

    Posted by mun4o | август 27, 2013, 21:15
  2. Силен глас! Срещу пустинята… А кои са бедуините?

    Posted by Михаил Душев | август 27, 2013, 21:23
  3. Адмирации! Както към текста на Теодора Димова, така и към автора на блога.

    Posted by Почитател | август 27, 2013, 21:25
  4. Чудесна статия! Наскоро си мислех да предложа на в.”Култура” публикуването на поредица от статии с основна тема защо не са паметници на културата монументите в чест на Ч.А. и на Й.Сталин.Ето че камбаната удари. Въпреки предварителното признание от авторката, че гласът й все пак е “Глас срещу пустиня”.
    За това, надявам се, г-н Инджев, Вие и мнозина други съмишленици да направим това. Освен в”Култура” да предизвикаме дискусия и в други медии. Няма да е лесно, но не е безсмислено. Къде са интелектуалците, учени, професори и т.н. за да се изправим всички като стена пред пълзящата рекомунизация и в открита защита на розовите бунтари?!

    Posted by Киро Проданов | август 27, 2013, 21:27
  5. Иво не скверни блога си с имената на тези двама боклуци

    Posted by Тодор Костадинов | август 27, 2013, 21:42
  6. Когато човек прочете статията на Теодора Димова не може да не изпита чувство на гордост, че посткомунистическа България има такива достойни журналисти. Дълбок поклон, госпожо Димова! Убеден съм, че ако протестиращите в София против Правителството на Орешарски издигнат като свое първо искане незабавното изпълнение на решението на Столичния общински съвет (СОС) за демонтиране и преместване на Паметника на Окупатора, Софийските протести ще станат всенародни, защото съществуването в центъра на Столицата на този паметник на Съветската агресия е най-големият позор за всяко посткомунистическо българско правителство. Той е и най-голямото унижение, на което може да бъде подложен днес всеки достоен българин. Може би, всенародните действия на протест срещу унижението ще заместят липсващите в Народното събрание 20 достойни български депутати!

    Posted by Петър Драгулев | август 27, 2013, 23:47
  7. Не само тази статия на Т. Димова в портал Култура е прекрасна.
    Господин Инджев, покрай розовата акция ме зачовърка такъв един въпрос. Занимават се всички с тоз безумен монумент. В столицата. Ами онзи Альоша, така страховито виснал над любимия ми Пловдив!? Той докога ще е видим от къде ли не!? Призлява ми всеки път, като го видя. Ужас.Нали има музей на соц изкуството- `що не заминат там и двата монумента!?

    Posted by МАРИЯ П. | август 28, 2013, 01:40
  8. Иво, Отличен коментар както винаги. България никога не може да бъде суверена държава докато оставя паметник на армия поробител да стои в центъра на столицата и.
    Алекс Алексиев

    Posted by Алекс Але4ксиев | август 28, 2013, 07:27
  9. Прекрасна статия!Бих я дал на депутатите за домашно четиво за размисъл,но за съжаление в този парламент надали ще се намерят и 5 депутата да подкрепят тази кауза.Все пак всички са родени и свързани с партията “майка” – БКП и нейни производни (ДС,”крупни бизнесмени” и друга подобна “сволоч”).

    Posted by Любомир Димитров | август 28, 2013, 08:01
  10. Поздравления и за двама ви!Открито,честно,с достойнство!Дано ви стигнат сили,за да измиете лицето на други т.нар интелектуалци.Зад всяка Ваша инициатива за заличаване на МОЧА стоят 18 души само от семейството ми от10 до 75-годишна възраст.

    Posted by kita | август 28, 2013, 08:25
  11. Приятно съм изненадан от статията на Теодора Димова!

    Да отдадем заслуженото и на домакина на този блог, който отвори очите на много хора.

    Благодарим!

    Posted by Ив.Терзийски | август 28, 2013, 08:40
  12. Поздравления за г-жа Димова!Гледах нейно интервю по телевизията и си казах,че кръвта вода не става!Достойна дъщеря на достоен баща!Защо някоя дясна формация не покани Теодора Димова?Бих искала да видя такава жена в Парламента!

    Posted by Мария | август 28, 2013, 08:43
  13. Въпросът е защо.Защо тези контрапротестиращи се оставиха да бъдат манипулирани от властта,която ги обслужва?Сега пък взели да протестират срещу президента!Някакви си там… от провинцията сметнали за добре да си направят някаква екскурзийка до София с автобус,а всъщност нищо не разбират от политика.Тръпки ме побиват като разбера,че в България са останали руските комунисти.

    Posted by Борис Недялков | август 28, 2013, 09:18
  14. Много внимателно огледах шопарите от парламента – 240 на брой и мисля че измежду тях ще се намерят много повече от 20 такива които да вапцат не само мочата в розаво ами и парламентчето ако трябва.
    Въпрос на реални стимули. За неколко милиона и догана може да се включи, не с четка разбира се с консултации.

    Posted by Георги | август 28, 2013, 09:38
  15. Ot mnogo meko testo sme izmeseni za zhalost, ostavame vseki da ni machkia, a kogato stava duma za suprotiva sreshtu zloto – rusia, neinite simvoli i podlogite koito rabotiat za da podurzhat Bulgaria v sustoianie na defacto ruska satrapia – togava masata ot praktichno misleshti bulgari izliza na niakolko shestvia, a sled tova zastava zad saladkata i rakiikata i ochakva niakoi drug da i svurshi rabotata. 23 godini iavno ne stigat za promiana. Niama da sum zhiv do togava no se chudia dali 230 godini shte sa dostatuchni? Dali pone shte dozhiveia do nachaloto na promianata – premahvaneto na pozornata komunistichesko-suvetsko-ruska okupatorska simvolika ot surceto na Sofia!!!

    Posted by ulian | август 28, 2013, 10:45
  16. Благодаря ви!Балсам за душата ми.Удоволствие е да прочетеш собствените си мисли.Особено ако са формулирани от по-умни от теб хора.

    Posted by Светослав Стоянов | август 28, 2013, 10:54
  17. Впечатлен и очарован съм от статията на г-жа Димова и Вашия коментар г-н Инджев.Поздравления и за двамата!Трябва със съжаление да кажа,че такива блестящи примери за собствено и национално достойнство,са екзотика в съвременния/а и години назад/пейзаж в медиен план и като гражданско поведение!За разлика от бившите соцдържави:ЧССР,Полша ,Унгария дори и СССР/с нейните Солженицин,акад.Сахаров и доста други/.Причината не е само 500годишното робство,но и отровата РУСОФИЛСТВО имплантирана от преди столетия в част от българското съзнание от имперските традиции на Русия и СССР.

    Posted by инж.Лазар Маджаров | август 28, 2013, 11:25
  18. Присъединявам се към написаното от г-н Светослав Стоянов

    Posted by smeshka | август 28, 2013, 13:46
  19. Много хубаво написано, красиво! Обаче депутати у нас! И не един – двама, ами цели 20! Абе какви депутати, какви пет лева! Ние депутати нямаме. Имаме ДУПЕДАТИ. А дупедатите използват розовата боя за да си вапцват задниците, а не паметниците.

    Posted by GB | август 28, 2013, 14:59
  20. Поздравления и за двамата.Гласът е срещу пустинята, но в никакъв случай не е в пустинята.Все повече хора вслушвайки се в този глас,осъзнават какво означава присъствието на МОЧА в центъра на нашата столица и каква е истината за нахлуването на съветската войска в България.Още веднъж ПОЗДРАВЛЕНИЯ и ПОКЛОН!!!!

    Posted by Ваня | август 28, 2013, 16:51
  21. POZDRAVLENIA!!

    Posted by Rossitsa | август 28, 2013, 19:54
  22. Брилянтни текстове! Наистина балсам за душата – присъединявам се към г-н Стоянов! БЛАГОДАРЯ!

    Posted by Емилия | август 29, 2013, 00:20
  23. Учил съм в СССР, но това не ми пречи да споделя 999.99% мнението на г-жа Димова. Достойна позиция, която много ми харесва на фона на 240 плазмодия, разположили се в парламента, сякаш им е бащиния. На този паметник мястото му е или в музея, или ако си го искат, да си го занесат вкъщи-тяхна воля. Но преди това да си платят масрафа за неговото проектиране, построяване и 70-годишната му поддръжка. И ако са толкова големи тарикати, нека поне да запазят плочките от събаряне, защото като нищо могат да паднат по случайност върху главата на някой яростен защитник на съветския автомат. А пропо, защо никой не си отваря устенцата и да докаже, че в България има поне един загинал в бойни действия съветски солдат. Всички са умрели или от препиване, или от собствен куршум за мародерство. А убитите българи и изнасилени жени, отнетото незаконно имущество. Това явно не влиза в сметките на г-жа Шаренкова.

    Posted by Антонов | август 29, 2013, 08:33
  24. Ето че в азиатската квази-империя действат ударно срещу “вандали”, дръзнали да се изправят срещу многохилядното им “паметниково наследство” на СССР.

    “До 3 г. затвор за повреждане на паметник в Русия.

    В Русия бяха въведени поправки на Наказателния кодекс, които предвиждат по-тежки наказания за унищожаване или повреждане на обекти от културното наследство, съобщи агенция „Интерфакс“.

    Подробностите даде и.д. ръководител на департамента за културното наследство на Москва Александър Кибовски. Той отбеляза, че досега отговорността за подобни правонарушения на практика е отсъствала.

    Според промените в кодекса глобата се увличава от 35 хил. на 3 млн. рубли (от 1500 на 132 000 лв.), а освен това, за по-тежките престъпления се предвижда и затвор до 3 г.”

    http://offnews.bg/index.php/235889/do-3-g-zatvor-za-povrezhdane-na-pametnik-v-rusiya

    При положение, че Мая (Общата) Манолова се готви да управлява още 4 години, можем със 100 % сигурност да очакваме челният съветски опит да бъде внедрен и тук. И то съвсем скоро, че иначе другарите току-виж изпуснали пропагандната инициатива “съветските паметници – най-българските паметници”…

    Posted by 1 нayм | август 29, 2013, 11:09

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив