Премиерът Орешарски отново отказа да говори пред нас- макар и само да прочете, каквото са му написали като становище за кризата в и около Сирия.
Ние си мислехме, че проблемите на Станишев с неговите руски лапсуси или езиковите недоразумения на Сакскобургготски са били връх на неволната политическа сатира през последния четвърт век, след като техният предшественик Тошо от Правец забавляваше дълги години без да иска българите с легендарните си простотии.
Да видим какво ни сервират от името на Орешарски онези, които не му позволяват да се появява на сцената с разни импровизации, за да не сбърка линията на партията, в която формално не членува.
„България счита, че СС на ООН е необходимо да изпълни своите отговорности, за да се прекрати насилието в Сирия”.
Ако наистина пишеше от името на България на български език, Орешарски нямаше да „счита” на руски, а да смята на български.
По-важно е обаче да преведем на разбираем български посланието, според което СС трябва да реши онова, което не може да реши без Русия, решена да не допусне онова, в което Орешарски и началниците му не желаят да се случи без санкцията на Москва.
Иначе казано, Орешарски ни съобщава, че Москва не позволява нещо и поради това ние искаме въпросното невъзможно нещо. Ако стане чудо и Кремъл си промени мнението, което би направило възможно едно решение на СС, тогава Орешарски ще се съгласи също.
” Използването на химическо оръжие е действие, което противоречи не само на международното право, но потъпква и елементарните норми на морала и хуманизма и заплашва да срине отдавна установени международни норми срещу използването на химическо оръжие.
Извършителите на това тежко престъпление трябва да понесат своята отговорност, а международната общност е длъжна да предприеме адекватни мерки, за да предотврати повтарянето му в бъдеще”, продължава писмената позиция от името на Орешарски.
Как точно международната общност да предприеме адекватни мерки, след като Москва не позволява косъм да падне от главата на Башар Асад? Това е абсурд, който в изявлението от името на Орешарски препуска ръка за ръка с
обещанието България да работи „за формирането на единна европейска позиция” , каквато няма и няма да бъде постигната.
Както няма и единна позиция на страните от НАТО, където решенията също се взимат с консенсус, т.е. и един троянски кон да изцвили против определено решение, алиансът не може да се произнесе с единна позиция.
Поради което днес управляващите в София поискаха единна позиция и на НАТО.
Лавирането в София по правилата на Лавров продължава, но лавров венец за това не се очертава.
Не мога да разбера защо Русия (а и Китай) е в СС на ООН?
Там би трябвало да са само великите държави.
А какво е велика държава?
Велика държава, според мен, е тази, чийто народ е ЩАСТЛИВ, независимо от големината на държавата.
Велики държави са Лихтенщайн, Люксембург, Швейцария и Малта.
Какво и е “великото” на Русия – това, че отнема залъка от устата на гражданите си, за да пренасочва този ресурс в геополитиката?
Не, merci!
Думата на такава държава не струва пукната пара.
Отново взаимоизключващи се думи употребени от “правителството” ни.
Поздравления отново, г-н Инджев !
Интересно ми е вашето мнение относно тази гледна точка за ставащото в Сирия. Обръщам се към вас като човек имащ по-дълбоки познания за арабския свят : http://podmosta.bg/syria/
Днес попаднах на информация, която, ако е вярна, показва промяна в позицията на Русия. Става дума за готовност от нейна страна да предаде Асад, каквото и да означава това! За ъжаление, не мога в момента да се сетя къде я прочетох! Това обаче показва, че нашето правителство пак е изостанало и просто “се слага”!
БРАВО НА ИВО. ОРЕШАРСКИ НЕ МОЖЕ ДА ЗАБРАВИ РУСКИ И ЗНАЕ САМО ДА ПОВТАРЯ ДУМИТЕ НА ЛАВРОВ, ЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ В СИРИЯ БЕЗ НАС, А НИЕ НЕ ДАВАМЕ. ТОВА Е РУСКАТА ГАРАНЦИЯ ЗА КОЛЕНЕТО, ТРОВЕНЕТО И ПРОКУЖДАНЕТО НА СИРИЙЦИТЕ. КОГАТО СИ ИЗТЪКАТ КИЛИМА В СИРИЯ, БЪРЗО ЩЕ ОПРАВЯТ И АСАД.
И още 2 забележчици, които касаят изказването на Орешарски, включая неговия ментор Станишев, които аз считам за уместно да спомена. В изречението за химическото оръжие е допуснал повторение, думите “химическо оръжие” се срещат 2 пъти. Самото изречение е толкова витиевато, че напомня на реч на Тодор Живков от 60те.
Пак ни заливат със словесна алабала. Всъщност, всеки момент очаквам някой като Мая Манолова да започне да ни обяснява какъв харизматичен премиер имаме и как той е едва ли не най-добрия премиер през последните 20 години, изключая Станишев.
Към Стоянов:
Преди всичко е вярно, че всяка гражданска война е ужасна. Могат да се изтъкнат аргументи от името всяка засегната страна, които сами за себе си са верни.
Параноята всичко да се обяснява с интереса за заграбване на ресурси е толкова универсална в този регион, че няма смисъл да се спори с нея- когато ресурсът е наличен ( като в Ирак)тя някак си се подразбира, но когато няма такъв ресурс ( както в Сирия), то за оправдание на една от страните ( в случая правителствената) се прогнозира.
Не ви ли прилича разказът за прекрасния светски живот в условията на фамилната светска диктатура на носталгията по Тодор Живков у нас? С тази разлика, че Живков беше котенце в сравнение с онези лъвове ( Асад означава лъв). Бащата Хафез не се поколеба например да срине цял квартал с артилерия в Хама заради неподчинение на кадети във военното училище.
Сирия е вероятно сред водещите в класацията диктатури по брой на специални служби не само на глава от населението- всичките се борят да обслужват предано диктатора с репресии срещу всеки реално и мнимо противопоставящ се на режима. В това отношение баасисткият социализъм в Сирия не беше по-различен от светския му конкурент за първото място в Ирак.
Опитът да се омаловажи причината за взрива е показателен: имало такова нещо в Дераа, но било после употребено…”Хубаво”, употребено беше от ислямистите недоволството, спор няма ( както и в Египет, уви, те са единствената оцеляваща в десетилетията репресии жилава опозиция). Само че става дума за взрив на масово недоволство от един режим, който арестува деца и родителите им след това заради писане на лозунги, които децата видели по телевизията от бунтовете в други арабски страни.Типично! Гневът от семейната диктатура, обградила се точно като в Ирак на Саддам с нещо като партийна номенклатура по социалистически , си е напълно автентичен и няма нищо общо с геополитиката, трансгранични и хипотетични тръбопроводи…
Иначе пропагандата в този регион, в който диктаторите от десетилетия държат на колене народите си със сплашване с външни врагове,е не по-малко опитна от комунистическата, която и до днес набива в главите на желаещите да вярват, своите парадигми за лошия Запад и добрите диктатори, които са по-малкото зло.
Характерното в иначе правдивата картинка в разказа на младия сириец за разделението е, че при изброяването на външните причини за конфликта не споменава и дума за руския фактор, което е меко казано необективно. Сирия е последният бастион на руското влияние, в който СССР е инвестирал както никъде другаде до степен, че Москва рискува сега да загуби всички останали араби заради подкрепата си за режима в Дамаск.
За съжаление опасността от радикален ислям и от жестокости на крайните ислямисти са реален сценарий и това е най-голямото притеснение на всички колебаещи се държави, които иначе заклеймяват режима, чиито оръдия и самолети методично унищожават цели квартали и населени места, за които знаят, че при една разделена Сирия след войната няма никога да бъдат на тяхно подчинение- хладнокръвна преценка в духа на хитлериските заповеди да бъдат взривявани столици, като Прага, след отстъплението от там ( планът за взривяването на Прага, впрочем, се проваля не от друг, а от разбунтували се руски части на генерал Власов, които спасяват Прага с двудневни боеве докато пристигне червената армия, което обаче не ги спасява после от унищожение в съветските концлагери).
Ако ислямизацията беше толкова болезнен проблем за Русия, тя нямаше да я допусне в своята Чечня, където режимът на доказания сатрап Рамзан Кадиров все повече завива към радикалния ислям, което не пречи да е верен васал на Кремъл.
Картината е гадна, но причината за нея все пак си е сирийският режим, който сега се опитва да разделя възмутените западняци като ги плаши с настъплението на крайния ислям- уви, с основание вече. И в западния печат се появяват саркастични подмятания, как Обама се оказва в един окоп с Ал Кайда. С такава позиция се появи в “Индипендънт” моя стар познайник от Бейрут Робърт Фиск- безспорен познавач, със спорни понякога позиции, както в случая: дотолкова, доколкото може да му се отвърне със същото, че Асад е в един окоп с “Хизбуллах”,в сравнение с която “Ал Кайда” е като забавачка във военно отношение.
В такава(почти) невъзможна ситуация да се избера страна е доста трудно, но да се мълчи е още по-безпринципно, доколкото първоизточникът на проблема не бяха ислямистите, а режимът, който брутално се опита да си реши проблема с недоволството на част от населението по познатия му начин и така предизвика спиралата, довела до това ужасно положение.
Да , и на мен ми направи впечатление, че винаги упрекват САЩ в дестабилизиране на даден район в света, защото щяло да има сурувини за 50-100 г.Но винаги се мълчи,както случая в Сирия, а какво по дяволите търси Русия там.Тя няма ли интереси.И освен това вече се е намесила с мощни оръжия за масово унищожение.Значи САЩ са проводници на радикален ислям, с цел събаряне на правителства и насаждане хаос, а Русия го прави от любов към мира.Как може да се обвинява САЩ, който все още не се е намесил. докато Русия директно доставя ракети и установки и инструктори с които утре режима на Асад ще стреля срещу амереиканските войници, а ние и останалия свят който се ослушва , ще се оправдаваме, че сами са си виновни за жертвите, които неминуемо ще дадат.Руснаците са там в тази част на света точно заради собствените си интереси и без тях режима на Асад да е паднал отдавна.Тогава и намесата на САЩ може би нямаше да е нужна.И освен това САЩ си осигуряват достатъчно шистов газ в собствената си държава и постигат ниско ниво на цените, което прави конкурентноспособни и много други производства, а Русия разчита само на износа на суровини.
Г-н Инджев, прочетох коментара Ви до Стоянов и благодаря за него от мое име, защото засяга точно дълбочината на проблема. В края на краищата, става въпрос за посегателство върху хуманността, което никаква геополитика и имперски амбиции не може да оправдае. Все пак от ислямизма потенциално най – застрашен е Израел, който е директно там вътре в региона. Още повечче, че Иран открито заявява, че удар срещу Сирия би означавал директно директен “унищожителен” удар срещу Израел! По подобен начин се “репчи” и самият Асад. А това прави нещата още по-сложни. Подобни страхове предизвикаха и пълзящия преврат в Египет срещу ислямистите на Морси от бившата клика на Мубарак. Но истинската вътрешна причина за тях е, че мюсулманските братя бяха затворили “кранчетата им за крадене”. Тук аз виждам известна прилика с политическата ситуация у нас. Разбирасе великоруският империализъм е ясен и проявленията му, политиката на разделение са едни и същи по цял свят. Вие обаче сте не само арабист но и дългогоидишен журналист международник, бивш директор на БТА. Би ми било интересно да коментирате също така позицията и поведението на Китай. Това е нещо за което много малко или нищо не се говори и знае у нас, освен клишетата, поставящи го наравно с Русия. Но има доста голям антагонизъм между тези две комунистически страни! Благодаря!
Г-н Инджев, аз пък днес прочетох една хубава статия за Лавров в която имаше и много лични впечатления и отзиви за него от хора с които е работил. Дават много добра представа за руската “дипломация” и как тя е възприетa в дипломатическите среди и по света. Ето есенцията от тях.
Александър Лукашевич, говорител на руското МВнР казва за Лавров, че бил “идеалният човек” на руското МВнР и в действителност , той като го гледал му се струвало че Лавров бил с способен да управлява Руската дипломация, от царско време, през Съветския съюз и до ден днешен. (!!! отлична констатация, подкрепям)
Според Дейвид Крамър , вицесекретар при Дж. Буш, Лавров е един вид Громико на модерните времена , със своите италиански костюми и инстинктивното “НЕТ”. (за справка, в първото десетилетие на ООН Громико прибягва до правото на вето в СС точно 79 пъти, докато Франция го прави два пъти , Китай веднъж а други страни не са използвани изобщо този ход.)
Кондолиза Райс била написала в мемоарите си за него че е съветски апаратчик застинал в 91-ва година докато светът продължава да се развива. А Кери имал пресен отвратителен спомен че трябвало да го чака три часа през април в Москва, с цялата делегация и охрана да бъде приет.
Джон Негропонте бивш американски посланик в ООН, казал че целите на Лавров са две: едната е да се използва правото на вето за “славата” на Русия , а другата е да се вреди на САЩ , всеки път когато се представя възможност за това.
Някои постоянни служители в ООН си спомняли как преди 10 г когато Кофи Анан забранил да се пуши в сградата, Лавров се провикнал – “тази сграда не е негова собственост”
Други си спомняли и за твърдите му изказвания, способността да доминира заседанията , да налага своите приоритети в центъра на дебата . Спомняли си за общите излети във Вермонт, какви цигари пушели, какви питиета пиели. Един казвал “напиваше се яко още преди обяд”, друг стар дипломат казвал “смуче като риба”.
Повечето американски дипломати обаче казвали за Лавров “HE’S A COMPLETE ASSHOLE”
Аз лично си мисля че най-добре за БГ ще бъде ако ни заплаши че ще си прибере амбасадора – оня толстолоб дето се крие в скривалището срещу Парк-хотела, и дойде и си изпълни заканата.
Но тъй като се стигна до задните части, ето какво е споделил пред американски журналисти Хрушчов преди много години, желаейки да се изфука и покаже как държи “на каишка” страховития за Запада Мистер НЕТ – Громико. “Когато кажа на Громико да си свали панталоните и да седне на буца лед , той го прави, без да каже и дума и си седи докато не му бъде дадено разрешение да стане” . Ако трябва и ние сега да използваме неговите думи да опишем нашите дипломати ала Вигенин, то трябва да кажем че “Tе сами си свалят панталоните, сядат на буцата лед , без никой да им е казвал и за разлика от него не мълчат а настойчиво викат “Виж, аз седнах, виж аз седя”. Така искат да бъдат забелязани от Алфа Дога и това също е “дипломация”.
Господин Инджев, така е, ама Орешарски си пада малко бухгалтер, та за това знае да счита, а не да смята.
Господин Инджев, моите прадядовци са бежанци. Целият кв Лозенец сме потомци на бежанци от Македония. Такива сме почти всички софиянци – бежанци от Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини, та само Бог знае само от къде другаде. Не приемам пилатовската позиция на правителството на Орешарски! Днес казаха, че почти един милион сирийски деца са бежанци. Що за хора сме да знаем за тези сирииски деца и да си траем като бити задници?
Към GB:
Китайската позиция на пръв оглед е като руската, но все пак има своята специфика.
Пекин се бои от всякакви аналогии по темата за сепаратизма, която му пари под краката, а Сирия е сериозно заплашена от разпокъсване след края на режима на Асад. При това именно мюсюлманската окраска на сепатаратизма в Китай, извън тибетския случай, кара Пекин да слага в сметките този аспект от проблема в Сирия.
Подобно на Русия, Китай използва Съвета за сигурност да показва своята важност като контратежест на САЩ.
По идеологически причини комунистически Китай не е точно държавата, която да критикува арабската социалистическа диктатура.
Като цяло обаче китайците са прагматици и при първа възможност ще потърсят различен подход, изгоден за тях.
Не е по темата, но по още нещо, макар и много условно , положението в Китай и в Сирия си приличат: ако комунистите изпуснат властта в Китай, много е възможно там да дойде на власт режим, чийто китайски национализъм да накара мнозина да съжаляват за по-сговорчивия корумпиран комунизъм.Има такава реална опасност и в Сирия с настъплението на консервативния ислям, което обаче не е причина светът да гледа спокойно развитието на най-жестоката хуманитарна криза на нашето време, вината за което в дълбочина носи режимът на Асад.
Г-н Сотиров,моля не се увличайте,как така ви се видя целия квартал Лозенец от бежанци?Бежанци има в цяла България,ама къде забравихте Русчук,Панагюрище,Котел,Търново,Враца,Копривщица,да не изброявам още български градове и села,къде се изпари населението им,та видяхте всички софиянци бежанци?Да не говорим за шопите и коренното софийско население!Прочетете -“София през вековете”на Александра Монеджикова да се озаптите малко!
Външнополитическите анализи са нещото, което липсва на блога Ви. Особено за такъв труден за ориентиране регион. Ще ми е интересно да разбера мнението Ви по два въпроса.
1. Настъплението на радикалния ислям в Сирия няма ли да се окаже в крайна сметка сериозен дразнител за християнския свят при наличие на 2.5 млн християни там?
2. Още един мандат на демократ след Обама не носи ли потенциален ли риск за Израел?
Абсолютно съм съгласен, че не трябва да мълчим, но …
http://www.foreignpolicy.com/articles/2013/08/25/secret_cia_files_prove_america_helped_saddam_as_he_gassed_iran
Резултатът от упорството на Русия в Съвета за сигурност е повишаване цената на петрола – което, според мен, е целта ня упражнението!!!
Във времето когато медиите биват ползвани най-вече за пропаганда е трудно да различиш коя е истината, скрита зад “факти” поднесени така, че отразяването на действителността да звучи логично. Именно за това вярвам и знам, че имаме нужда от повече хора като Вас – професионалисти и смея да твърдя борци за истината!!
Мнението Ви ми беше важно за да стигна до заключение, дали “великите” сили в лицето на Щатите се борят за влияние на геополитическата сцена или пак правят същото но с маската наречена борбата за справедливост и защита на слабите, но поне с реални позитивни последствия за сирийския народ ( премахването на както вече разбрах от Вас потомствен диктатор ). За съжаление милиони погубени съдби отново ще се окажат само цифрички в книгите по история като поредното доказателство за борбата за власт върху хората, между хора вече имащи такава и ламтящи за още.
Вярвам, че словото и действия като вашите могат да водят към истината и справедливостта, а не армии (били те червени/сини/резедави и т.н.),крилати ракети и танкове.
С благодарности за отговора и пожелания за здраве и много успехи г-н Инджев !
Г-н Стоянов, благодарно благодаря за разбирането, което благоволите да изразите към Иво Инджев по един коварен, според мен, начин!
Отново Ви благодаря с дълбок поклон за проявената щедрост, другарю.
Г-н Тонев, човек вижда това което иска да види! Това, че на вас ви се привиждат другари си е ваш проблем. В интерес на истината не съм живял толкова, че да имам досег с другаруването 😉
Ако съм се изразил не достатъчно ясно е мой грешка. Надявам се поне от г-н Инджев искреността ми да не бъде сбъркана с ирония!