Ангел Найденов стана днес вторият виден деец на двойната коалиция с тройната подкрепа чрез решаващия единичен глас на Атака, който се предложи бутафорно като запушалка на амбразурата на властовия бункер, взривен от висящия въпрос за най-съкровената тайна на властта: кой предложи Пеевски. „Приемете, че аз го предложих”, заяви пред БНТ министърът на отбраната, който по този начин се нареди в отбраната компания на своята другарка Мая Манолова, разиграла вече същата сценка пред публиката.
Тези хора си мислят, че успяват чрез кроткия си цинизъм да профанизират важността на темата, но всъщност постигат обратния ефект. Успяват да илюстрират безсилието на един инат, роден от греховната връзка на политиката с корпоративния капитал, на който служат. Защото много добре знаят, колко разрушително за тях е това самопризнание в очите на същите онези бедни хора, които използват като пушечно месо, подкарано на война с врага като авангард, докато в тила му пируват корпоративно помазаните лакомници, подстрекатели на войната.
„Стига вече с този Пеевски” е бойният вик на отчаянието в редиците на управляващите, които са разглезени от надмощието си в дългогодишната битка за опрощаване на греховете им. Успяха да се наложат в нея „чрез нахалство и прогрес”, както казвахме иронично ( в частта за „прогреса”, един от пропагандните синоним на „социализъм” по времето на социализма) в случаите, когато се дразнехме от „пробивността” на нечий успех, постигнат със зъби и нокти за сметка на кротките хорица.
Самият Орешарски, уж технократ и експерт, демонстрира като типичен политик от неговото котило нетърпимостта си към тази болка, която впрочем напълно безнаказано (за участниците в операцията по прогонването) прогони две водещи лица на една водеща телевизия в друга като наказание, че са му я причинили с любопитството си да го питат какво знае за номинирането на Пеевски. В редкия случай, когато до неговата програмирана програмна персона бяха допуснати фриволни журналисти, той прекрати общуването с тях в мига, когато отново му зададоха въпроса за Пеевски и така акцентира върху забраната да издава най-съкровената истина за корпоративното слугуване.
В този смисъл е доста лицемерна повтарящата се „загриженост” на партийните надзорнички на Орешарски за неговата медийна активност- вчера Татяна Буруджиева меко го скастри за ограничените му медийни изяви, днес към другарската критика се присъедини и спомената вече в този текст Манолова. Вестник „Сега” я цитира да казва, че се била дразнела дори от медийната му пасивност, защото бил човек с чувство за хумор, но бил изградил стена между себе си и медиите, макар тя ( Манолова) да била сигурна, че той щял да спечели от контактите си с тях.
Оставям настрана прехласването на Манолова, която смятала Орешарски също за обаятелен. За нея може и да е прекрасен принц от корпоративната приказка, в която участват заедно на трапезата.
По-съществена е нейната увереност в превъзходството на управленския титан, който само щял да спечели от контакта си с медиите. Заявявайки това, Манолова показва какво в действителност си мисли за същите тези медии- че са лесна плячка на такива, като нея ( защото явно има съответното самочувствие). Тя, както и „обаятелният” Орешарски, само трябва да пожелаят и веднага ще ги омотаят ( медиите) в своя чар, със своето красноречие и чувство за хумор!
Орешарски обаче нещо се дърпа. Не му идва на ум да се измъква с отговори като „ приемете, че аз го предложих”, а се зъби и гневи на опитите да го накарат да проговори. Може пък наистина да се окаже умен по принуда и да спазва стриктно забраните в стройната организация, в която дърдорковците се наказват най-напред с изпращане на риба, а после и с отрязана конска глава в кревата.Не искам да продължа с аналогията за следващата стъпка…
Този филм сме го гледали. В предишната му серия дон Бойко играеше главната роля прекалено схематично- буквално копираше оригинала. Ето защо сценаристите го „убиха” и повериха изпълнението на обаятелния счетоводител на столетната мафия, който упорито отказва да прояви чувството си хумор- въпреки подозренията, че има такова, слухове за което разнася вездесъщата Мая.
Три дента го били, ни дума, ни лаф.
Чолав го правили, у шарото лилав.
– Ха, не човек, хламаринта –
просъскал ченге фашист.
– Ха, ниц бе, брато – комунист.
Разривът между ДПС и БСП става все по-осезаем. Вътрешнокоалиционната култура, на която бащи бяха Първанов и Доган започва да придобива краски на лека враждебност, примесена с доза предателски уклон. Въпрос на време БСП и ДПС да тръгнат по различни пътища.
Г-н Инджев!
хора!
Както много пъти вече много хора писаха (и аз съм коментирал това тук), залогът за оставането на това правителство на власт е единствено руският интерес. И то основно двете му остриета – Южен паток и беляНе. Нищо друго! Ето един важен коментар по горещата тема от днес, който изцяло потвърждава това:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/09/18/2143229_ot_blogovete_nacionalno_predatelstvo_za_1_miliard_evro/
Оказва се, че злите сили, стоящи зад това правителство, планомерно са работили през последните 100 дни, докато ние си играем на мирни протести и цветни хепънинги, да ни поставят пред свършен факт с капитулация на България пред Атомекспортстрой и Путин, като първо, ни лишат от 1 млрд. евро по съдебния спор с азиатците, второ, като харижат НЕК на същите без пари, и трето, най-важно, като цената за постигане на “взаимноизгодно сътрудничество” е строеж на беляНЕ.
Изправени сме пред най-голямото, и, уви необратимо в своите дългосрочни последици, предателство на настоящето и особено на бъдещето на тази клета страна и злочестото й население. Предателство, което чрез чуждия гражданин, небългарина Дмитриевич Станишев, небългарите Доган и Местан, подпомагани по всякакъв начин от българите от БСП, ДПС и Атака, ще ни зароби завинаги!
Отвратен и бесен съм! И аз, който винаги съм се опитвал да търся спокойни и трезви решения чрез диалог и компромиси, вече съм убеден, че мирният безкръвен преход на другаря Жельев ни излезе много, много скъп и кървав – стотици хиляди емигрирали, стотици хиляди със затрит живот тук, стотици хиляди преждевременно починали от прекрасните социални, икономически и здравословни условия на живот, продукт на мирния (за БСП и Жельев) преход…
Май докато ловецът не откъсне главите на стотина червеношийки, спокоен живот в гората няма да има, уви!
Днес и аз като поемах поредната порция политически цинизъм излъчван от студиата на медиите , обилно сутрин , денем , обилно вечер си казах същото! Няма промяна , преди Борисов играеше тази игра , сега тези , нищо ново !
За каква поука от протестите можем да говорим , тези 240 престъпника ,които са вкарани в парламента, нямат никакви задръжки !И както се казва козината си менят , но нрава не!
Много сме загазили , как пък случайно някой свестен се появи, ей така да го изпуснат по грешка до властта !То не бяха , беровци с 4 байпаса , то царе , бандити , измекяри , какво още може да дойде!?
Някой изпуснат от контрол прокурор да се появи , та да им поиска сметка , ама не !
Разказаха ни играта !
Взех да се надявам на късмета и случайността , защото с добро няма да стане !
Но като гледам , тези май си ги заслужаваме , щом и до днес има кой да гласува за тези 240 престъпника!
Ама какъв хумор може да е това? Черният хумор за сметка на обществото си е чист цинизъм. Говори глупости г-жа “Матросова” и никакви последствия. Наглост и безкрайно нахалство!
До преди известно време си мислех, че единственият ни премиер, който две смислени изречения не може да навърже е Симеон Сакскобурготски. Той наистина не можеше, “милият”. И не защото не знаеше български, а защото нямаше мисъл в главата си. Сега се оказа, че пак имаме такъв премиер. Но, забележете, това е преподавател във висше училище по икономика. Защо ли се чудим, че икономиката ни е на такова дередже? Елитните й преподаватели две приказки не могат да свържат! А дали наистина премиерът не може да говори пред хора, или по такъв начин му дърпат конците, че го объркват, е друг въпрос.
Жалко за добрия морски офицер – политиците го направиха на маймуна и приобщиха към политическия свинарник.
И още нещо, което се набива в очи. Само сравнете начина, по който “не” може да говори Орешарски – икономист, с начина, по който говореше Костов, пак икономист. Няма как да не се открои КЛАСАТА. Тогава, какво да очакваме?
Точно така, отдавна си го мисля – този човек е изнервен и ПАРАЛИЗИРАН. От страх, естествено!
Прекрасен текст, г-н Инджев! Ако във всяка медия имаше такъв стил на мислене с хапливи, а не услужливи въпроси към властниците, сигурно нямаше да сме на това дередже.
Зададох въпрос чрез ел.поща на “Денят започва” по БНТ до министър Найденов. Относно излишната бюрокрация той да подписва заповеди за настаняване на военнослужещи във ведомствени жилища след като зам.министър ги е подписал и още ред други началници. Не само че не му поставиха въпроса, но и не публикуваха коментара ми по този повод. А услужливо (или страхливо) го оставиха да си говори по темата Сирия. Сякаш проблемите на хората в нашата армия и децата им са по-маловажни от всички други световни проблеми.Не кротък, а неукротим цинизъм блика от устата на този министър и неговите другари.
Към безпартийна,
във Ваша подкрепа трябва да кажа( макар, че вече го споменавах в този блог!), че тази персона непрекъснато говори за цифри, а не за числа! Започне ли един икономист да ми говори цифрите показват това, цифрите показват онова( а не числата показват това, числата показват онова) – разбирам, че той е псевдо-икономист!
Господин Инджев,
Аз също гедах въпросното предаване, от кето ми направи впечатление безпомощността на другарите от управляващата, некоалиционна балканска тройка (нещо като шведска тройка, но с ориенталски привкус). Поставям на вашето внимание и на вниманието на приятелите на вашия блог статията на Калин Янакиев – 100-те дни: анонимност и псевдонимия.
http://www.factor-news.net/index_.php?cm=14&ct=50&id=33366
Тя е много близка по съдържание и изводи до Вашия материал. Най-общо казано авторът стига до извода, че нас ни управлява най-безличното, до степен на пълна анонимност, правителство от началото на прехода. Честно казано когато я прочетох, ми се стори доста пресилена. Но за мое най-голямо учудване тя получи пълно подтвърждение не от кого да е, а от самата Мая Манолова (Матросова) във въпросното предаване. Освен че обвини премиера за трова, че не общува с медиите (а той горкия се държи като комунист на разпит и го е страх да си отвори устата – защото ако я отвори или трябва да говори глупости, или да каже истината, но тогава бързо ще му я затворят), въпросната дама помолена да даде коментар за работата на ресорните министри отговори, че тя не може да направи коментар, защото не познавала работата им!!! Не можах да повярвам на ушите си – Мая Матросова, която в миналия парламент в качестото си на опозицонен депутат критикуваше всички министри (т.е. познаваше много добре работата им), днес в качеството на заместик председател на парламента не познава работата на министрите, подкрепяни от нейната партия. Ето това е най-силното доказателство за безличието безпрограмността и безекспертността на този кабинет.
И на края, когато трябваше да покаже каква са я свършили самите депутати, тя даде за пример върха на достиженията им – проекта за изборния кодекс, с малко сподавеното уточнение, че това е само проект и всички тези прекрасни предложения могат да не видят бял свят или да бъдат променени до неузнаваемост след гласуването в пенарна зала (видите ли депутатите гласували по съвест и не можело да им се заповядва, който не вярва да прочете стенограмата от гласуването за Пеевски). Това само по себе си не е новина, защото комунистите до сега не са изпълнили и нямат намерение да изпълнят нито едно от поетите популиски обещания, които щедро даваха. Новината е, че проектозакона е толкова додър, защото по думите на самата Матросова, е написан от протеста. Така тя сама се оплете от опитите да ухажва протестиращите, че призна очевидната истина – депутатите и това не можаха да натравят.
И тук идва въпросът – след като за 100 дни парланет и правителсто по собствените им думи не са свършили нищо за народа си, който ги е избрал – за чии интереси са работели през цялото това време?! Време е маските да паднат и кланящите се на чужди идоли да си отидат.
Учудването е огромно – как един премиер не иска да назове имената на М.Манолова и на нейният приятел(който му е подчинен, като министър на отбраната)?!?!?
Та нали той(Орешарски) е предложил А.Найденов за министър на отбраната?!?
Защо крие имената им до днес?
То бяха едни недомлъвки, едни недоизказвания, едни уволнения в БТВ?!?
Но хайде Орешарски е принципен, и аз го разбирам,той не иска да топи другарите си, но защо до сега М.Манолова и А.Найденов не го облекчиха , като признаят за тяхното предложение?!?!?
Така обиждат и Д.Пеевски, сякаш е бил неподходящ за номиниране, щом като не искат да се легитимират(до сега), като автори на предложението за неговата номинация?!?