Конферансиетата на олигархията в казино “България”

Румен Гечев, бившият вицепремиер и министър на икономиката в правителството на Жан Виденов, което е синоним за икономически и политически провал в съвременната българска история, имаше тази сутрин нахалството да заяви от екрана на Би Ти Ви ( позовавайки се на американски социолог за повече авторитет- какъвто самият той няма), че не е важно какво се говори, а кой го казва.

Кой го казва? Гумен Речев! Така беше наричан той заради празнодумието си, с което си заслужи прякора като емблема на онзи социалистически провал от 1994-та 1997-ма година!

Днес този човек отново е овластен с ключов пост като шеф на парламентарната комисия по икономика и ни го показват по телевизора като единица мярка, като тълкувател на успеха на 100-те дни на кабинета „Орешарски”, който по своята безпринципност в сглобката на интереси по политически и олигархичен признак може да се мери само с кабинета „Беров”, подготвил краха на България при кабинета „Виденов”.

Нека да обърна срещу нашите конферансиета смисъла на цинизма за важността на личността, която говори: да, така е, важно е да се види с какви говорители разполага днешната власт и какво символизират те.

Щом ще се позоваваме на американски авторитети, което е любим болшевишки номер в избирателното цитиране на вражески източници, да вземем за основа прословутия американски капиталистически постулат за всевластието на парите „money talks” в буквалния превод „парите говорят”. Може и в идиоматичния- „мръсни пари”.

Да, парите си намират конферансиета!

Покойният писател Христо Калчев беше достатъчно храбър да наруши бетонния медиен комфорт на президента Георги Първанов и презрително го нарече конферансие на хазартния олигарх Васил Божков-Черепа, когато държавният глава обслужи от микрофона на спонсорирана от него церемония в рамките на рекламна кампания с връчване на награди.

Конферансие на същия бос беше и финансовият министър в тройната коалиция Пламен Орешарски, който след многократни опити да прокара облекчения за хазарта най-после наложи през 2008-ма година желаното от олигарха намаление на данъка по толкова скандален начин, че чак на премиера Станишев му се наложи да се черви необичайно като за червен политик в парламента.

Сега конферансието Орешарски вече разиграва хазартно България, а негово конферансие е говорителят на най-големия управленски провал на държавата Румен Гечев.

За да не остане някой с впечатление, че тази констатация е някакъв бонус за предишните управляващи, доколкото Гечев се изяви тази сутрин в спор с ГЕРБ за изминалите 100 дни управление на Орешарски, да припомня нещо и за конферансиетата на олигархията от предходния период.

БЛЯСКАВА БЕЗЦЕРЕМОННОСТ КОРОНОВА НОВИЯ ФАВОРИТ НА УПРАВЛЯВАЩАТА ОЛИГАРХИЯ

Иво Инджев ⋅ декември 1, 2011

Като събитие от „национална величина”, което с помпозния си фалш и грандомания напомня т.н. журналистически награди „Черноризец храбър”, конкурирайки ги със своята нелепа тенденциозност в предпоставения и удобен за властта избор, БНТ излъчи пряко тази вечер (вместо „Лека нощ деца” преди централната си информационна емисия) церемонията по награждаването на „Мистър икономика” 2011 г.
…вицепремиерът Цветан Цветанов изигра ролята на конферансието. Рекламираният от него бос се оказа най-близкият до властта банков медиен властелин Цветан Василев, чиято Корпоративна търговска банка стои зад масовото изкупуване на вестници, телевизионни канали и сайтове, за да ги превърне в послушен инструмент на властовата пропаганда в България.
Такава нагла „врътка” не е имало от времето на „Мултигруп”, когато през лятото на 1995 г. червеният официоз „Дума” се опита да изпере образа на Илия Павлов със статия,чиято цел беше да се легитимира първоначално награбения капитал. Статията се запомни с лансирания в нея образ на гущера и претенцията му да си откъсне опашката. Години по-късно се разбра, че истинският автор е бил журналистът от „24 часа” Георги Кадиев, вдъхновяван за това деяние от бившия шеф на 6-то управление на ДС Димитър Иванов.
Ако се вярва на едно интервю на Иванов от юли 2007 г., ето как се е състояла операцията по „откъсването на опашката”, т.е. препирането на съмненията в публичното пространство относно тогавашния „Мистър икономика” Илия Павлов чрез метафората за гущера. Говори Димитър Иванов ( пред в. „Шоу”):
„Тази фраза не е на Илия Павлов и има интересна история. Тя излезе в една публикация, подписана от Илия Павлов, която в общи линии беше писана от мен. Тогава към моя кабинет бях взел едно младо момче. Това момче се казваше Георги Кадиев. Да, това е същият, който стана депутат и който сега е заместник-министър на финансите. Жоро е икономист по образование, но тогава беше репортер към “24 часа” и го взех да ми помага при анализа на медиите. Тогава, през 1995 г., имах договорка с Жан Виденов и Кольо Добрев, когато дойдоха на власт, да им помогнем да овладеят престъпността. Аз имах личен ангажимент като специалист по проблемите на престъпността, а те поискаха и “Мултигруп” да даде пример на прозрачно поведение и желание да се работи с правителството при ясни правила. И тогава излязох с поредица интервюта в медиите за обществената отговорност, морал и поведение на частния бизнес. Илия по това време беше в Щатите, аз му се обадих и го питам: имаш ли нещо против да излезеш с една статия в “Дума”? Той взе да се смее и вика: “Е, кой ще ме публикува мене в “Дума”!” Викам му, не се притеснявай, ти само кажи съгласен ли си. Тогава започна да ме разпитва каква я идеята. Аз му разяснявам нещата и той се съгласи – подкрепям, вика, идеята, и аз искам да работим добре с правителството, имаме няколко големи проекта, които, ако не работим с правителството, няма да можем да осъществим. Значи, съгласи се, но накрая се сети да пита: “Абе, ние не сме писмовни, кой ще я напише тая статия?” Казвам му, спокойно, ще я напишем, искам само съгласието ти. Той вика, добре, няма проблеми, само че като я напишеш, пусни ми я по факса да я видя. Викам при мен аз Жоро Кадиев, казвам му сядай и записвай. Продиктувах му тезисите, върху които трябва да подготви материала за “Дума”. Той пита – колко време имам. Казвам му, никакво време нямаш, сяда пиши и като си готов, ела да го видим. Той донесе текста. Сядам и аз, поправям, поправям и накрая викам: готови сме, трябва ни само заглавието. И както си седим и си говорим – в кабинета ми имаше една огромна кръгла маса и той беше седнал на най-отдалечения стол – по едно време се усмихва от другата страна: “Абе, аз имам една идея, но не знам, няма да я приемеш. Викам, кажи. И той: “Гущерът си къса опашката!”
Подобна „пречистваща” образа на „гущера” операция, но вече с „новия Димитър Иванов” начело, изигран като роля от шефа на МВР Цветан Цветанов, наблюдавахме тази вечер от екрана на държавната телевизия, която посвети след това и репортаж по същата тема за онези, които са изпуснали прякото предаване.”

Цитатът може да е малко дълъг, но дългата памет е задължително условие за проследяване историята на някои конферансиета – не заради самите тях, а заради същината на онова, което прикриват.

След горната ми статия, буквално на следващия ден, конферансието Николай Бареков връхлетял при подчинените си в гербаджийската ( по онова време) ТВ7 и на всеослушание държал пламенна реч срещу моя милост. Водещият на днешната кампания „България без цензура” наредил от този момент нататък Иво Инджев да не стъпва в тази телевизия. С което ( да ме прощава Иван Гарелов за аналогията), но е постъпил по същия начин, както шефът на Международна информация на единствената при комунизма телевизия Иван Гарелов, който забранил на една летучка през пролетта на 1989-та „кракът на Иво Инджев да стъпва повече в телевизията”-както и стана ( в радиото впрочем-също). Поводът не бил обяснен, но беше ясен: бях имал наглостта да поискам оставката на Тодор Живков в зала 11 на НДК на форум на т.н. „млада творческа интелигенция”.

Да, правилно четете: колкото и на мнозина да не им се вярва, дори и да не им се иска да е истина ( за да не ставам „герой” със задна дата, което е строго забранено и обидно за доста гузни днешни „герои”), пред стотици хора произнесох тогава от трибуната на НДК лесната за произнасяне днес дума „оставка” по адрес на тогавашния държавен глава.
Конферансието Бареков, изместил вече от поста Цветанов в обслужването на банкера Цветан Василев, днес разиграва лъжливия театър „България без цензура”.
Парите наистина говорят в България. Дори крещят, докато медии, прокурори, политици си мълчат и не попитат кой финансира невиждано скъпата кампания на „безцензурната” стартова кампания на конферансието, чиито образ грее вече като в предизборна кампания на милионер от челни страници на вестници, сайтове и от кориците на списания.
Някой ще рече: защо да питаме, като е ясно?
Ами, да. Цинизмът вече е победил до такава степен, че направо живеем като в циничния виц за онзи, когото всички минувачи изнасилвали вързан за едно дърво в гората и накрая той направо ги призовавал да пристъпват към поредното изнасилване, вместо да си правят труда първо да питат защо е вързан.
Ето защо Румен Гечев има самочувствието да говори колко е важно кой именно говори, а Бареков, „прославил се” с по(зо)рно видео на подпийнало конферансие в пловдивска кръчма, напада в сайта си политически опонент с видео, на което врагът му е заснет в компрометиращата компания на цигански бос на фона на предизборен кючек. Иначе казано, кълчещият се лично като конферансие в чалготека крадец вика “дръжте крадеца”.
В страната на конферансиетата е така: тук мръсните пари говорят и представят мръсните си номера за чисти намерения.