При толкова много исторически поводи за коментари не е чудно, че в медийното пространство не се класира третата годишнина от възкресяването на гражданските усилия за премахването на унизителния за България символ на съветската окупация от центъра на София. Но фактът си е факт: неизвестната на публиката Валя Маринова предизвика на 21 септември 2010-та година вълната във фейсбук и на тази основа беше създадена ( както сега е актуално да се казва) „група за натиск”.
Участниците в нея организирахме най-различни протестни действия пред въпросния паметник. В лют януарски студ и в летни жеги, в светлата и тъмната част на деня, но винаги „на светло”!
Общото между акциите ни беше и продължава да е почти пълния медиен бойкот, независимо от „атрактивността” на събитията.
Моя милост представи книгата си „Течна дружба” именно на това централно място, но нито присъствието на стотици граждани, подредени на опашка за автографи на пъпа на столицата, нито музикалният фон от свирещи под дъжда джазмени не „трогна” медийния бойкот.
Организирахме какво ли още не, като концертно изпълнение на руска класика ( и това ли беше „вандализъм” и недостойно за медиите събитие?!). Опаковахме позорния надпис с благодарствените думи за окупацията със съшити знамена на България и ЕС, лепихме български знамена ( общо 7 броя ) върху този надпис като „смокинов” лист, който да покрие поне временно срамотиите на раболепието пред наглата лъжа за окупирането на неутрална България като вид „освобождение”.
Всичко това сме правили многократно и не просто публично, но и с предварително заявени намерения, за които сме известявали десетки медии. Което е също така отлично известно на съответните власти. Те методично изпращаха следобърсачи да отлепват българските знамена и да ги хвърлят на бунището ( на историята- такава, каквато обслужват на колене с известно неудобство, защото ни дебнеха, но избягваха да ни „легитимират”).
Нещо повече, публикували сме свои снимки от протестните ни изяви пред символа на търпимостта ни към лъжата, който нарекох в блога си Монумент на окупационната червена армия ( МОЧА). Ни най-малко не сме се крили, но пък от нас се криеха не само медиите, но и онези политици, които на думи са големи храбреци в борбата за демокрация, но предпочитат да не се пречкат на съветската пета колона, предрешена днес като руска.
Гузното слугуване на съветската конюнктура в уж независимата днес България обаче продължава. За знаците на нашия протест срещу нея биваме наричани „вандали” от разни червени феодали.
Честотата на протестните изяви и територията им не просто се разрасна, но и придоби размерите на нещо като „епидемия”.
Алпинистът Пламен Горанов- да, същият, който се самозапали пред варненската община през февруари, надена качулки върху каменните глави на съветските окупатори, монтирани в разцвета на диктатурата да „красят” красивата ни морска столица. Неговото авторство стана известно едва след смъртта му, но искам да видя кой ще се осмели да го нарече страхливец заради анонимното му действие!
Сега вече и в Пловдив обект на подобна акция е близнакът на софийския атрибут на слугинската признателност за съветската окупация. Някой декорирал с червено наметало и сложим маска на очите на гранитния Альоша, който доминира над хилядолетния град и над микроскопичния паметник на Левски под ботушите му в подножието на хълма. Властите в града, управляван от върл поклонник на съветския окупатор от уж антикомунистическата ГЕРБ, издирват „извършителя”.
Един извършител, който искаше да бъде заловен и покани на практика властите да го арестуват с предварително заявеното си намерение, храбро опита да повтори посред бял ден акцията с розовата боя върху МОЧА в София ( между другото: двата паметника в столицата и в Пловдив се родеят и във времето- издигнати са цели 10 години след войната в прослава на местната диктатура и победата й над въоръжената съпротива на Горяните). Смелостта му заслужава уважение, но твърдението му ,че дава урок на „младите”, които се криели, а не бивало така, е меко казано спорно както в частта за „младостта”( уви), така и с намека за „страхливостта”.
Не искам да влизам в такъв спор- имаме си достатъчно врагове. Но се налага да повторя: ние, десетките участници в инициативата за демонтиране на МОЧА, регистрирана като неправителствена организация и снабдена с реквизити на публичността (като собствен сайт например), не можем да бъдем заподозрени в „криене”.
Не знам дали нашите упорити и доста самотни откъм медийно „внимание” многобройни акции през изминалите три години катализираха темата дотам, че стотици протестиращи българи в столицата „забелязаха” това лято стърчащия тотем на съветската окупация и му посветиха полагащото се послание да се маха в музея, където му е мястото за поклонение от фанатичните привърженици на религията, според която окупацията и диктатурата означават освобождение.
В този кратък и далеч не изчерпателен „отчет”, който няма за цел да мери нечии заслуги, няма как да не отбележа обаче основното: дори онези, които ни плашеха с „масовата” подкрепа за съветската гранитна символика срещу нашата „маргинална” инициатива ( както благоволи да я нарече тяхното превъзходителство посланик Юрий Исаков, демонстрирайки имперско презрение към българофилите) днес са принудени да замълчат.
Убеден съм, че българофилите ще имат последната дума.
Що за нищожество трябва да си,за да приемеш МОЧА?Попаднах на юбилеен сборник на Гранитоид,имаше сведения за Райнхард Йохан Томанек,техническия директор,убит от комунистите при “партизанската акция Жабокрек”.Става дума за австриец,български поданик,живял над 25 години в България,строител на съвременна България-наложил желязобетонните конструкции,електрифицирал,получавал ордени и метали за това,убит като куче,без гроб и спомен за него.Какво ще стане с този безпаметен и безмозъчен народ,моя народ?
Г-н Инджев,може ли да се свържете с мен по мейл?Имам нещо,което бих желал да споделя с Вас.
Поздрави
Г.Костов
За съжаление още в началото ми се стори, че има нещо нередно преобразяването на паметника в Пловдив.Днес се оказа, че за съжаление съм прав.Автори са ” младежката лява организация „Че Гевара” “. Реакцията на местните русофили е очаквана: Според депутата от БСП Захари Георгиев паметникът е бил “осквернен”. От името на партията си той настоява полицията да открие извършителите и да ги санкционира.
Друг депутат от БСП – Петър Мутафчиев, бивш министър в правителството на тройната коалция (2005-2009), също е на мнение, че декорирането на статуята, видима от целия град, с червен плащ и черна маска е недопустимо.
“Трябва да се научим да уважаваме паметниците на други народи”, каза той и добави, че реакцията на Русия след неколкократните оцветявания на Паметника на Съветската армия в София е била “еднозначна”.
Още 100 дни протести и за да не дадат властта от БСП, ще вземат съвсем да обърнат палачинката и да започнат да арестуват неизпълнилите решението от 1993г. за демонтирането на МОЧА, подобно на арстите по АЕЦ “Белене”!
За тези паметници има много фалшива пропаганда. Ако говорим за приносът към победата на съюзниците през втората световна война, срещу национал социалистите на Хитлер(прекръстени фашисти от Москва, за да не се повтаря думата социализъм), всички знаем, че тя не се дължи само на съветската армия. Можем да не споменаваме за американци, канадци, англичани и т.н., но голямо предателство е мълчанието за българският принос. От европейските страни освен СССР, България даде една сто хилядната българска армия, която се би девет месеца до Австрия заедно с съюзниците и даде много жертви. Тя помогна много на южният фронт. Но тази истинска война на България на страната на съюзниците се премълчава, защото беше ръководена от царските генерали Дамян Велчев, генерал Стойчев, генерал Маринов и царски офицери. Имало е руски и чужди офицери за връзка, както и координация с генерал Бирюзов, но на фронта се биеха българи, командвани от български царски офицери. Исторически факт е, че България бе Царство две години след девети септември до 15 септември 1946., когато става република. И няма никакви паметници за тези жертви. Ако претендираме за принос към Втората война ПЪРВО би трябвало да имаме БЪЛГАРСКИ паметници, после съветски или американски или каквито да е други.
Създаването на тези паметници е “символ на верност и преданост” на групата назначени съветски наемници в България. Да не говорим за останалото население, което поради своето “освобождение” загубиха имотите, правата, парите, упражняването на свободна професия и много от тях живота си в огромния концлагер още наричан България. Но съветските наемници направиха тези паметници не от някакви истински чувства, а от СТРАХ. Както в СССР така и в новите съветски колонии, властта се крепеше само с страхът създаден с хиляди убийства и терор. Този терор засягаше не само вероятните врагове на комунистите, но и самите комунисти. Знаем имената на Трайчо Костов, Рудолф Слански, Ана Паукер, Имре Наги, и най-вероятно Станке Димитров и Георги Димитров. Но заедно с тях има още хиляди други комунисти, за които нищо не знаем и на които устата бяха запечатани. Така оживелите след чистките бързаха да издигнат символи на “верност и признателност”. Можете ли да си представите, когато се е предлагало съветски паметник, някой да дигне ръка и да е попитал “защо”. Това би било пълно самоубийство. Толкоз за “единомислието”, “признателността” и “одобрението” за тези паметници.
Mrusna bezrodna paplach – tova sa BSP, DPS, ATAKA, GERB i tehnite podruzhnici – vsichki do edin suznatelno ili ne slugi na ruskite interesi v BG.
Ако се проведе едно честно допитване, ще се разбере, че за болшинството българи, тези паметници са символ на робство и унижение. Даже и за тези, които се издигнаха благодарение на тях. Няма българин, който да няма роднини или близки засегнати или унищожени при превръщането на България от буржоазна демокрация в съветска колония. Но страхът ги гони. Местните агитпропчици, ще бдят, кой как ще гласува, защото все още много комунисти имат в ръцете си не малко власт. А и хора с капаци на очите, колкото щеш.
Да, съветският манекен МОЧА продължава да трови живота на столичани, а неговото присъствие в центъра на столицата е най-убедителното доказателство, че комунизмът все още не си е отишъл от България! Най-куриозното обаче е, че сред тримата виновници за този позор няма нито един комунист. Виновни са кметовете на София Стефан Софиянски, Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова, които не изпълниха решението на СОС за демонтиране и преместване на МОЧА. И тримата се представят за убедени демократи и противници на комунизма, а с цената дори на такова недопустимо престъпление по служба са готови да помогнат на комунистите. Странно защо и Прокуратурата бездейства! Няма кой да я сезира ли или управниците в посткомунистическа България имат право да нарушават закона, за да се облагодетелстват за сметка на народа си? Става дума за горните три личности, но това е друга тема.
Малко в страни от темата – вчера беше 23.09.На този ден е “избухнало” септемврийското възстание,както съм учил по история,но по никакви новини не видях някои от червените да го празнуват.Срам (за тях)!На този ден преди много години,пред един хубав паметник,бях приет в редиците на пионерчетата.Комунистите забравиха ли за първото в света антифашистко възстание(както ни учеха) или не е интересно,понеже не е свързано с червената армия,въпреки че е организирано от коминтерна…
Свалиха петолъчката от Кремъл, преди повече от двадесет години, но това не промени Русия.Вместо прахоляка от съборения МОЧА, предпочитам да видя “праха” на тези, които докараха болшинството от Българите до унизителното им положение, и превърнаха тази прекрасна земя в “турския кенеф” на Европа(независимо от убежденията,религията,националността,произхода и превъплащенията им,нито сексуалната им ориентация,мотивите и епикризата им).Злото има много лица и може да се преструва, на каквото му е удобно, според ситуацията! Абсолютно съм съгласен с г-н Драгулев. Не случайно нашият приятел гоци, организира дискусионни клубове, а г-жа Пръмова сутринта твърдеше, че всеки БГ политик трябва да се държи, като политик(от държава, на която иска да заприличаме),който харесва.Отдавна съм наясно,че г-жа Кунева не е от най-светлите умове, на територията, но не предполагах, че може да достигне до такива висини на посредствеността и глупостта!
Първите официални коментари в утринните часове на 22-ри септември по повод декорацията на Альоша бяха: “предстои да се изясни дали това е проява на изкуство в нощта на музеите или е гавра с монумента и тогава ще се предприемат мерки”. Много се смях…
От каквато и да е гледна точка да се разглежда МОЧА, той е най-големият национален резил на България, откакто тя съществува като държава!
към smeshka: “предстои да се изясни дали това е …” – и аз се смях – изясняването се предполага, че ще бъде извършено от “цивилни изкуствоведи”.
Предполагам, че всички ще се обединим около факта, че в целия свят няма друга страна, която да е издигнала огромен паметник на нападналата я без никакъв повод чужда армия, а след това същата армия окупирала страната и я превърнала в своя послушна колония. Такова чудо светът не познава!
Преди шестдесет години никой не можеше да каже да не се правят съветските паметници. Веднага Мирчо Спасов щеше да го оправи, или в лагерите, или под земята. Сега вече повече от десет години никой НЕ може да изпълни публикуваното решение да се махнат, въпреки че няма Съветски съюз, въпреки че БКП е отречена с закон, а Мирчо Спасов го няма отдавна. Изглежда назряло е времето, когато СТАНИшеФ ще ни предложи да се промени името на България като “БЕЗНАРОДНА КОМУНИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА”. И който иска да стане “шеф” да се пише в неговата партия.
Г-н Инджев,не бива да забравяте,че България е комунитсическа страна и никога след Десети не е управлявана от антикомунисти.
Поради тези две причини,демотирането на който и да е паметник на съветските агресори-убийци е невъзможно засега. Не се очератват никакви възможности за подобно нещо и в близко бъдеще. няма кой да декомунизира държавата и затова нещата са такива.