// КТБ (донос) пише, Дойче веле брише

В БЕСЕДКАТА

КТБ (донос) пише, Дойче веле брише

В отговор на реакциите и писмата от България “Дойче веле” разпространи днес отговор, в който потвърждава решението си и причините за прекратяване на отношенията с журналистите Еми Барух и Иван Бедров. От медията отново отричат, че писмото на Корпоративна търговска банка (КТБ), в което тя се оплаква от материали на двамата автори и засягането на името на мажоритарния й собственик Цветан Василев, е причина за решението и твърдят, че то е взето независимо от него.

НОВОТО ПИСМО

Заради нарушение на журналистическите стандарти сайтът на българската секция на германското радио “Дойче веле” (Deutsche Welle) спира да работи с журналистите, се казва в писмото, което беше изпратено до “Дневник” тази сутрин след наши въпроси по казуса. То е подписано от програмния директор на радиото Кристиан Грамш, ръководителя на редакциите за Източна Европа Верица Спасовска и ръководителя на българската секция Александър Андреев. Първата реакция на медията беше от петък вечерта и беше подписана само от Спасовска.

В него се казва, че Бедров и Барух, които от години работят в български медии, имат добра репутация в страната си. “Ние оценяваме тяхното желание за критично отношение към демократичните дефицити в българското общество и изразяване на недоволството им от това.”

В писмото се казва още, че “критичното журналистическо отразяване на политическото развитие в България е сред основните задължения на международната германска медия. Може би в този контекст двамата автори погрешно са интерпретирали ролята на “Дойче веле”. Медията посочва, че е задължена да поддържа обективност, неутралност и баланс в публикациите си, и че този принцип изисква в поредица от статии всички страни да бъдат отразявани равностойно.

“Твърденията в текстовете, които изразяват позиция/мнение, трябва да са базирани на проверими факти. За съжаление в случая на двамата автори на свободна практика невинаги това е така”, смятат от “Дойче веле”. Те обясняват, че стандартите на медията са записани в ръководство, с което всички журналисти са запознати. “Само това е причината “Дойче веле” да спре работата си с Барух и Бедров до второ нареждане. С удоволствие ще разговаряме с тях за нашите журналистически стандарти, ако те поискат.”

След това германската медия добавя: “Подчертаваме отново, че решението е взето независимо от писмото на КТБ до редакцията ни.” Скандалът започна, след като стана ясно, че “Дойче веле” е получило писмо от банката, с което оспорва факти в коментари и анализи, публикувани в българската секция, и малко след това двамата автори са освободени.

От “Дойче веле” обаче не посочват конкретни материали, в които според тях са нарушени стандартите им. В първата реакция на медията се казваше, че по отношение на твърденията в писмото на КТБ проверката им е показала, че те не са основателни. Това означава, че тогава става дума за текстове по други теми и интересно кои са те”. ( Дневник)

Ще нарека коментар реакцията си на безобразието с отстраняването на двамата известни български журналисти от вълните на Дойче веле под натиска на най-одиозната днешна българска корпоративна структура, предопределяща буквално днешната политическа конюнктура. Щеше ми се да напиша писмо или обръщение до ръководството на медията, която откликва на този натиск, но не искам да давам повод за обвинения, че си въобразявам някаква своя „важност” в несъстоялия се наш задочен диалог.

Като казвам несъстоял се, имам пред вид, че никога не съм работил за Дойче веле и това си е почти изключение от правилото да съм сътрудничил на сходни западни медии: например за „Свободна Европа” работих 5 години, а със световната емисия на Би Би Си съм и днес в контакт по-често, отколкото да речем с БНТ ( да не говорим за БНР, управлявана от години от директори, за които съм политически враг).

В наши дни да си враг на българската медийната конюнктура, оглавявана от окопали се и омотали се с корпоративни, властови и други пипала (без)личности, е комплимент.

Държа да се знае, че намирам прогонването на Иван Бедров и Еми Барух от вълните на Дойче веле заради прекалената им критичност за морална награда, присъдена по невнимание от хора, които или не разбират това, или са жертва на нещо по-лошо, определяно обикновено с вълнистата дума „интереси”.

Бях поканен и присъствах неотдавна на състоялото се честване на Дойче веле в посолството на Германия и този факт показва, че имаше взаимно уважение между нас- не ми е минавало през ум да се „обидя”, че не са ме канили за свой коментатор, макар  че през последния четвърт век съм бил на свободна практика ( т.е. без постоянна работа) близо три петилетки и едно приятелско „германско рамо” в трудни периоди нямаше да ми е излишно.

И още една важна подробност ще споделя, преди да продължа по темата: не съм разговарял с Еми Барух и Иван Бедров откакто Дойче веле избра да вярва на КТБ, а не на тях. Съзнателно избегнах контакта си с тях, за да мога с чиста съвест да кажа, че изразявам изцяло собствената си позиция, без да съм повлиян от тях като пострадала страна в един неравностоен ( по своите количествени измерения) конфликт.

Няма да изтъквам цялата неоснователност на внезапно появилите се забележки на шефовете към колегите, с които Дойче веле „спира да работи” ( евфемизъм за нещо като спиране на кислорода с претенцията, че това не трябва да означава посегателство срещу свободното дишане на пациента).

Ще направя реплики на само три конкретни твърдения.

Изтъкването на фактора неравнопоставеност в представянето на позицията на засегнатата страна в случая с личната позиция на самотни български коментатори, изправени срещу медийната империя на корпоративната медийна симбиоза в България , вероятно трябва да бъде съотнесена към клишето за лошото германско чувство за хумор.

Клишето обаче не съответства на истината, както повечето расистки по своята същност обобщения от пободен род. Налага се изводът, че става дума за обикновена подигравка на чиновници, овластени да се разправят с волнодумци, от които абсурдно се очаква сега със задна дата да се оправдават, че не дават думата на едни едри риби, чието мълчание е част от същината на българската медийна непрозрачност.

За справка по въпроса за т.н. пристрастност поради липсата на другата гледна точка ( например на мафията) без необходимите доказателства ( за мафията, която упорито отказва да ги сподели с безпристрастните журналисти): книгите на германския писател Юрген Рот за българския преход. И ако те не са достатъчни като аргумент, ето още нещо за прочит и размисъл: подписът на германския посланик Матиас Хьопфнер в София в подкрепа на гражданите, протестиращи срещу емблемата на въпросната корпоративна империя Пеевски. Посланикът беше обвинен по този повод в „пристрастност” и дори в намеса във вътрешните работи на България.

В писмото на ръководството на Дойче веле се казва, че двамата журналисти имат добра репутация в България ( но да си добър журналист тук не значи, че ставаш за извисената трибуна на Дойче веле, както се подразбира). Заявяват ни го явно от позицията на чужденци, които нямат много високо мнение за въпросното ниво тук. Иначе нямаше да прогонват двама високо оценявани в България автори.

От тази забележка лъха зле прикрито презрение, което, уви, въпросното ниво у нас си заслужава като цяло. Само че има и изключения и тъкмо коментаторите на Дойче веле, избрани от Дойче веле, са сред смятаните от българската публика за такива изключения.

Но и това не е най-лошото в случая- свикнали сме да ни навикват и дори да се съгласяваме, че си го заслужаваме. Лицемерните погалвания по главата, с които искат понякога да смекчат ефекта от ударите по нашата чувствителност, никак не са болкоуспокояващи. Напротив, напомнят ни по този начин, че се държат с нас покровителствено и високомерно.

Най-лошото,направо разрушително за остатъците от българското доверие в приятелски протегнатата до вчера ръка на Дойче веле, е във факта, че няма нормален човек дори на вълните на нашата широко разпространена ненормалност, който да повярва, че началниците на Иван и Еми са се присетили за ниските им журналистически стандарти след години и най-случайно тъкмо в момента, когато КТБ изпраща своя донос с елементи на заплаха срещу тях.

Ако от Дойче веле са искали по някакъв завоалиран начин да ни окуражат да преодолеем прословутия български песимизъм, като ни намекнат, че и в Германия началниците лъжат, за да ни олекне, успехът им в кампанията по убеждаването ни е пълен.

Но не ми олекна.

Discussion

28 коментара for “КТБ (донос) пише, Дойче веле брише”

  1. Недолюбвах г-жа Барух когато се удиви, че ветеринарен лекар може да е министър, че пожарникар може да е премиер, а физкултурник-министър на вътр. работи. Представих си как тя изготвя списък с професии, които не бива да бъдат допускани до властта…
    Това си е мое, чисто субективно мнение, нямащо нищо общо с факта, че DW са дриснали много ако!!!

    Posted by Фрунзе | септември 24, 2013, 19:43
  2. Иво, винаги сте бил смел и силен човек, доказвате го и сега със своята колегиална солидарност. “Deutsche Welle” за мен става вече нещо, като “Deutsche Bank”, просто няма да ги свързвам с нацията Deutschland, a с нещо като корпорация, изгодна за себе си и част от клиентите, но готова да смачка всеки, който не внимава в “картинката”. Освобождаването на Еми Барух и Иван Бедров(по силно конюнктурни причини) може само да създаде автоцензура сред останалите коментатори списващи за тяхната редакция и да отблъсне много от читателите считащи досега DW за свободна западна медия. Чудя се кой е превеждал коментарите на двамата потърпевши журналисти на немски език, за да прецени Кристиан Грамш, че са нарушили правилата Им? Верица Спасовска или Александър Андреев?

    Posted by kirov | септември 24, 2013, 19:48
  3. Не е само до Дневник, а до всеки изпратил имейл до адресите публикувани от Атанас Чобанов във ФБ.

    Dear Sir or Madame,

    Thank you very much for your interest and critical observations of the reporting by the Bulgarian department of Deutsche Welle.

    We understand your dedication to the two journalists Emmy Baruh and Ivan Bedrov. Both journalists have worked for many years in Bulgarian media and enjoy a good reputation in the country. We certainly recognize their commitment to critically addressing the democratic deficits in Bulgarian society and pointing out grievances.

    The critical journalistic coverage of political developments in Bulgaria belongs among the core duties of Germany’s international broadcaster. Perhaps given this context, the two authors misinterpreted the role of the DW. However, the Deutsche Welle is obliged – on the basis of its legal mandate and its self-understanding – to maintain objectivity, neutrality and balance. In all reporting, the principle applies that in the sum of publications all parties must have an equal say. Allegations in opinion pieces must be based on verifiable facts.

    That is, however, in the case of the pieces by the above mentioned freelancers unfortunately not always the case. Hence they did not comply with the journalistic standards of the DW. These standards are defined in the Journalist Handbook, which every journalist at the DW knows. It is solely and exclusively for this reason that the DW has decided until further notice not to continue the working relationship with Ms. Baruh and Mr. Bedrov. We will gladly speak with Ms. Baruh and Mr. Bedrov about our journalistic standards and work with the DW, should the two of them request so.

    We would like to stress again, that this decision has been made completely independent of the letter from the CCB.

    As a German international broadcaster, the DW is not a partisan player in the Bulgarian media landscape – which we in Germany, moreover, perceive to be extremely polarized. Our goal is for the people of Bulgaria to form an opinion based on our mediated comprehensive and objective information.

    These principles have apparently not always been communicated clearly enough by the Bulgarian department to the freelancers. For this the editorial department head Alexander Andreev takes full responsibility. Currently we are working with him to establish a number of quality assurance measures. This is intended to ensure that our journalistic standards are upheld at all times.

    Be assured that the Deutsche Welle will continue to report comprehensively and critically about the political developments in Bulgaria.

    We hope to have helped you with this information. We would appreciate it if you would continue to follow critically our journalistic coverage in the future.

    Regards
    Christian Gramsch, Program Director
    Verica Spasovska, Head of middle southeast Europe
    Alexander Andreev, Head of editorial department Bulgarian

    Posted by Yanko | септември 24, 2013, 19:55
  4. Съалявам, че ще се изкажа остро, но колкото повече се обясняват, толкова повече им лъсват…стандартите. Наистина много жалко!

    Явно сценаристите са се светнали, че като превземат българските редакции на популярни западни медии, ще контролират напълно “масовото осведомяване” в родината. И което явно в “свободният Западен свят” изобщо не е трудна задача.

    Пределно ясно е, че авторитетът на тези медии беше натрупан в годините когато позициите им бяха по-скоро справедливи, отколкото “балансирани”. Сега този авторитет отива по дяволите пропорционално на стремежите за “балансирана позиция”.

    Силно се надявам Александър Андреев, който е спечелил уважението ми още от тийнейджърските ми години, да не е част от този “балансиращ” акт и да подаде оставката си, което ще е силно послание към обществеността в България и Германия, че ставащото е резултат от корпоративен натиск.

    Posted by ZASHEV | септември 24, 2013, 20:07
  5. Най-унизителното би било, според мен, ако Кристиан Грамш, както леко бих подозрял, не знае какво точно се случва.

    Posted by Велизар | септември 24, 2013, 20:32
  6. След като Герхард Шрьодер се настани на софрата на Газпром чудно ли е, че DW предпочете банката пред обективната журналистика?! И като си припомня с какво усилие се добирахме до емисиите на Дойче веле, за да чуем обективни новини само допреди четвърт век! Все по-малко остават авторитетните медии и все по-важна става ролята на блогърите като Иво Инджев и Иван Бедров.

    Posted by smeshka | септември 24, 2013, 21:24
  7. Deutsche Welle се оплескаха с л….а без дори да посещават публиката в Монтана и Враца (както представителя на ТВ7 преди месеци), г-н Инджев, не превъзнасяйте медиите в Германия, не забравяйте позициите на немските медии, когато великия г-н Шрьодер замина на руска служба няколко седмици след слизането си от власт.
    Немските медии също са корпоративно зависими, но по далеч по по-цивилизован начин, и двете страни, корпорациите и медиите се стремят към хигиена, за която можем само да мечтаем…
    Все пак немските медии с десетилетия успешно покриваха партийната корупция в страната си и след това се правеха на ощипани булки …

    Posted by Мирослав Георгиев | септември 24, 2013, 21:43
  8. Очевидно в стремежа си да избягаме от желязната хватка на Изтока идеализирахме Запада. И сега си теглим последствията във вид на разочарования от отделни индивиди или цели институции. И там живеят люде с прекомерна любов към парите. По дългия път на т.нар. преход получавахме удари от ляво и от дясно и в собствената си Родина. Наистина от ляво с боксова ръкавица, а от дясно шамари, но все пак боли..

    Posted by smeshka | септември 24, 2013, 21:46
  9. Doiche Vele dochaka preizbiraneto na bivshata komsomolska sekretarka Merkel za da se razdeli s volnodumcite. Sram i pozor za tazi agencia! Nikoga ne sum gi haresval, sega oshte poveche.

    Posted by Ulian | септември 24, 2013, 21:47
  10. Дойче веле да наеме Петър Волгин, той ще им бъде по мярка. И Цветан Василев ще бъде доволен.

    Posted by Сотиров | септември 24, 2013, 22:51
  11. Позицията на немската агенция все повече заприличва на народната поговорка посран са за плет държи.

    Posted by Петрова | септември 24, 2013, 23:08
  12. На 62 години съм. Преди 1990 г. черпех информация основно от Свободна Европа и Дойче Веле. След това няколко години с надежда четях българска преса. Повече от 15 години не съм взимал вестник в ръка с изключение на Държавен вестник. В последните две три години информация получавах само от блогове и преоткрих Дойче Веле. Все още не мога да повярвам, че отстраняването на Барух и Бедров е факт, а не някаква лоша шега.Въпреки годините, в които разчитах на Дойче Веле не виждам друг изход освен и аз да прекратя отношенията си с тази медия и не “до второ нареждане”, а за винаги. Тъпото е че чувствам вина за безочието им и подлагането им на КТБ, та те бяха образец на медия в очите ми десетилетия наред. Бог да им прости за решението аз не мога.

    Posted by Ангел | септември 24, 2013, 23:26
  13. Никакви обяснения за някакви стандарти могат да замажат унизителното навеждане пред една одиозна личност като Цветан василев. И това е ноторен факт, кото не се нуждае от доказване. Разочарованието ми от Дойе веле, която от дълги години следя с интерес, е пълно и невъззвратимо…

    Posted by петър | септември 25, 2013, 00:51
  14. Германия като цяло и Дойче Веле в частност се срутиха в очите ми като кулите-близнаци в Ню Йорк. По-скоро земята ще почне да се върти обратно, отколкото аз да отворя някога страницата на Дойче Веле или да слушам тяхна емисия. Продажни и корумпирани шваби. Имали лошо мнение за нас, щото в България имало конфликт на интереси, корупция, медиен натиск. Хахах, присмял се хърбел на щърбел.

    Posted by Анти-Дойче-Веле | септември 25, 2013, 09:08
  15. Тъжната истина е, че т.н. ЗАПАД повярва в падането на съветския болшевизъм, в ликвидирането на КГБ и ГРУ (и техните източноевропейски сателити), в отмирането на глобалната съветска заплаха. Студената война и днес е факт – просто прие пови форми и се води с други (по-перфидни) средства.
    Днес американската външна политика на формацията Обама и отношението на ЕС на Меркел и сие рушат безмилостно постигнатото от политиката на Рейгън и Тачър. Този тъжен факт ще има своите незаличими последици за човешката история и в частност за бъдещето на България.
    Приеха ни в ЕС и НАТО, но ни третират като куцо домашно животно (евфемизмът е “любимец”). Въпреки, че дори когато човек прибере животно в къщата си, поема морална отговорност спрямо него, лекува раните му и го ОБЕЗПАРАЗИТЯВА (от бълхи, тении, пети колони и др)
    Гордите господа европейци, би трябвало да са наясно, че имат три възможности в отношението си към “кучето”, което са приели в дома си:
    – да го обгрижат и научат на ред;
    – да го изхвърлят обратно на улицата или
    – да го приспят.
    В противен случай то рано или късно ще зарази или нападне децата им.

    Posted by Павел Тинков | септември 25, 2013, 09:11
  16. Добре, а какъв е точно механизма по който КТБ може да накара DW да отстрани журналистите? Просто с едно писмо едва ли стават тези работи, ако е за българска медия и с SMS сигурно би се получило, но как КТБ заповядва на една чужда медия?

    Posted by Стоян | септември 25, 2013, 09:50
  17. Наскоро бях прочел писмото на Георги Марков до Димитър Бочев, където родния дисидент пише:

    “Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки.”

    Не съм очаквал че толкова ниЗко могат да действат от DW. В крайна сметка спасителния пояс е интернет със своите блогове и социални мрежи.

    Posted by vorbis | септември 25, 2013, 10:20
  18. Всички медии са се превърнали на селски сергии като че продават краставици. Срамота за всички лицемерни “отговорни редактори” – мижитурки! Александър Андреев ако е журналист на място трябва да си подаде оставката в знак на несъгласие с това подлизурско поведение на шефовете на ДВ! Уволняването на журналисти само заради казването на нещата с истинските им имена е лицемерие и трябва вече да се прекрати в България!

    Posted by ALEX-YMB | септември 25, 2013, 12:09
  19. @ vorbis , прав си, че интернет е носител на свободата на мненията, но, съгласи се, че за един обикновен човек е много трудно сам да прави преценка на това кое какво е в този сложен свят…
    Далеч не всички хора имат широка обща култура, позволяваща им сами да отсяват зърното от плявата.
    Именно за това хората се доверяват на преценката и тълкуванието на събитията от живота на институции ( или личности ), които са доказали своята компетентност, честност и безпристрастност.
    Именно за това шокът от решението на DW за прекратяването на работата с Барух и Бедров е толкова голям – защото DW беше спечелила доверието като честна и независима институция.

    Posted by SteveN | септември 25, 2013, 12:42
  20. примката около троянския кон на русия се затяга с всеки изминал ден…

    Posted by Таня Стоянова | септември 25, 2013, 12:46
  21. Искам само да отбележа, че Бойко Василев от Панорама също изглежда ще оваканти поста си след интервюто с Орешарски. Нет человека – нет проблема!

    Posted by Иван Лозев | септември 25, 2013, 15:08
  22. Почти никога не бях влизал на сайта на DW, тъй като не съм учил немски и отскоро разбрах че имат и сайт на български. Но след стореното от тях (по невнимание или по-скоро обратното) едва ли някога ще им повярвам за каквото и да е.

    Posted by DIMITROV | септември 25, 2013, 15:28
  23. Нямя такова падение! Браво на DW създадоха чуден “стандарт” за навеждане 1-но DW!

    Posted by 1 | септември 25, 2013, 15:57
  24. Германия е най-скъпоплатената фаворитка на Путин, която за осигурени търговски предимства продава и предава интересите на ЕС и неговите граждани, най-малко пък им пука за някаква борба за морални ценности в България и това, че с руски капитали се контролира една банка, която пък контролира медийте в страната.Останали са ни само “шепа независими блогъри”, но и на тях им стягат примката около врата! Дали в българската редакция са взели от парите на цигането, или са получили заповед от някой “другар”, на когото не могат да откажат – все едно. Просто изтриваме DW от списъка на свободните медии, и я вписваме при медиите на Делян Пеевски

    Posted by Живко боев | септември 25, 2013, 23:31
  25. Дали само писмото от банката или нещо друго? Отговорът е много ясен – паричната зависимост. Свят, в който всичко може да се купува с пари не може да гарантира бездействие от страна на хората с пари. И те купуват ли купуват вестници, радиа, телевизии! Ако закона не преследва тези зависимости, демокрацията наистина ще си остане една фасада…

    Posted by Киро Проданов | септември 26, 2013, 09:00
  26. Голяма излагация за една известна западна медия. И определено това, което би подразнило хората там ако се отнасяше за техни журналисти няма същия отзвук, когато става дума за българи, някакви маргинали в техните очи. Да не забравяме също, че на Запад и особено в Германия са се окопали много другари от време оно и сега са на сладки службици. От моя приятелка имам нагледен пример, чиято директорка на нейния институт в западна Германия е рускиня, мачкаща служителите по същия долен начин, характерен за времето на соца.

    Posted by Теодора | септември 27, 2013, 12:43
  27. Posted by Розалиа Петкова | октомври 2, 2013, 11:12
  28. Към Розалия Петкова

    Прочетох Вашият коментар “За абсолютната власт и относителната свобода”, в блога Ви. Бих го препоръчал на всеки от посетителите на ivo.bg. Изключително интересно тълкувание на темата, с което съм склонен да се съглася напълно. Единствено оценката ми за покойния вече Marcel Reich-Ranicki не съвпада с Вашата, но това няма нищо общо с темата. Желая Ви успех!

    Posted by kirov | октомври 2, 2013, 15:32

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив