Позовавайки се на официално разпространена информация, сайтът Медиапул съобщи, че външният министър Кристиян Вигенин се е срещнал в Ню Йорк с генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, като по време на разговора е посочил, че в България се “обмислят мерки, които да осигурят повече прозрачност по отношение на медиите, без това да доведе до ограничаващи свободата на словото регулации”.
Обаче не уточняват какви точно мерки, свързани с медиите, е визирал Вигенин. Което е типично продължение на усилието за „прозрачност”.
Съветът на Европа е демократичната институция на Европа, приемането в която беше първото задължително условие посткомунистическа България да бъде призната за демократизираща се държава. Явно в днешно време на нашите управници е нужно да убеждават отново тази организация, че въпреки управлението на БСП и ДПС (с позволението на Атака, т.е. на Русия), днешна България все още не е абдикирала напълно от кораба на демокрацията.
За целта обаче Съветът на Европа трябва да повярва, че тук се предприемат някакви стъпки за „повече прозрачност” по отношение на медиите, което означава вероятно повече свобода на словото като основополагаща ценност.
През 1992-ра, малко след приемането на България в Съвета на Европа ( което беше предварително условие), учредих българска секция към Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). В София се изсипаха десетки журналисти от западната част на континента и в тържествена обстановка в БТА, с участието на вицепремиера Илко Ескенази, получихме „европейска виза” на европейското журналистическото поприще.
Година по-късно, след като без да искам се „прославих” международно със скандала около прогонването ми от поста генерален директор на БТА по чисто политически причини, същата асоциация вече беше принудена да ме брани от онази България, която току-що беше призната за демократизираща се.
Още година след това вече бях толкова „прочут” на континента, че ме избраха на конгреса в Хелзинки за вицепрезидент на АЕЖ. Видя се, че да те прогонят властите и да окажеш съпротива е достойнство, ценено в демократичния свят. После отново и отново ми се наложи да си преговарям този урок с допълнителни практически примери, които животът на инат ме принуди да вкуся.
Човек е толкова свободен, колкото се чувства и колкото е готов да се бори за свободата си.
Давам си сметка, че това предисловие и обобщенията ми ще ми се припишат като нескромност, но не виждам защо да изопачавам или премълчавам фактите в угода на желаещите да си трая пред лицето на вихрушката, която вършее из българските медии.
В най-голямата телевизия се извършва истинска чистка докато Вигенин се заиграва на американска почва с недомлъвки и празни приказки по темата за медийната прозрачност. В БТВ обаче отработват чистката така, че в публичното пространство да бъдат поднесени взаимни реверанси между принудени да напуснат журналисти и анонимното ръководство, което неизменно благодари на поредния изстискан журналистически лимон за търпението да даде всичко от себе си в телевизионната сокоизстисквачка.
Може да ви изненадам, но своя косвена вина по мое мнение за това има и президентът Плевнелиев ( който също е в Ню Йорк). Вярвам на твърдението му в интервюто за в. „Труд”, което даде преди да замине за рутината годишна сесия на Общото събрание на ООН, че като държавен глава не се е месил в нито една медия. Не ми е известен факт, който да го опровергава.
Знам обаче доста факти ( и съм ги описал в „Президент на РъБъ” през 2010-та година) за това, как гръбнакът на българската журналистика беше превит пред неговия предшественик Първанов.
Плевнелиев, въпреки заявеното си намерение да „проветри” институцията, не направи нищо да се разграничи от подмолната практика на Първанов, върху която със своите червени ботушки стъпи най-напред тройната коалиция, а после и Бойко Борисов ( чрез наследената медийна империя на същите играчи, които сега му танцуват на политическия гроб), за да доживеем до сегашните дни, когато на Плевнелиев му се налага да включва сред приоритетите си искането за повече свобода на словото в България.
Трябва да уточня все пак, че медийната риба не се вмирисва откъм главата ( на държавата) днес, защото е многолава ламя. Ако не да бъде сразена, то поне да бъде усмирена е възможно само с колективните усилия на „юнаците” в самите медии. Овластеният мажоритарно „юнак” Плевнелиев може да помогне логистично, но няма как да се бори за свободата на медиите ВМЕСТО професионално най-заинтесованите от нея, самите журналисти.
Лекотата, с която най-голямата телевизия се разделя за пореден път с най-големите си звезди ( цяло каре за броени седмици- Анна Цолова, Виктор Николаев, свалената от централната й позиция в новините Ани Салич, а днес и с острието на разследващата журналистика на Би Ти Ви Миролюба Бенатова) показва, че прилага към тях правилото, че никой не е незаменим, без обаче то да е валидно за самите медийни началници.
Общото между (поне) трима от това каре е, че явно не се харесват на новата власт.
След интервю с премиера Орешарски с началническия си пост на шеф на новините в БНТ се раздели и Бойко Василев.
Известно е, че журналистическата професия може да бъде опасна ( за живота), но това обикновено е свързано с отразяване на бойни действия. У нас източникът на най-голямата опасност за журналиста е докосването до детонатора „Пеевски” чрез интервю с Орешарски. Питаш Орешарски за Пеевски и гърмиш!
Този филм е лоша пародия на „Интервю с вампир”, но върши работа на онези, които искат да вземат страха на гилдията, в която той и без това отдавна се е настанил след бойните действия на поредица от властници, отстрелвали целенасочено неудобни журналисти в България.
Добър анализ, както винаги.
“Отговорът” , който задавам, е към пострадалите от тези кадрови решения журналисти:
– защо мълчат
– защо не разкажат каквото знаят; кой, как и защо се набърка така в живота им и размъти професионалната им реализация
– нима само Иво Инджев има смелостта да изрича истините
– защо не сезират професионалните си организации и международни такива
– защо не потърсят помощта на Протестна мрежа
– има още много защо…
“Не на страха” ли беше онази кампания?
Показно , как един народ бива натикван в ъгъла от управниците си!Вместо да е обратното !
Комунистическият СПИН синдром на Антон Кутев , е частен случай на националният ни синдром ОПА.Откривателят на тази болест с гордост заяви наличието на заразата в съратниците си.И наистина комунистическият СПИН , е висша форма на българския наследствено латентен ОПА.
Нашият ОПА е запазената ни марка пред света , подобна на бациликус булгарикус!
Благодарение на него оглавяваме класациите отзад напред.
Синдромът ОПА действа безотказно и се развива само в мозъка, като проявата му е липса на мислене!
Неговото действие се обяснява с трите му геномни комбинации- Омраза, Простотия, Алчност! Смесени в пропорции , съставките увеличават силата си и дават различни степени на умопомрачение и отклонение.
На територията се полагат големи грижи за ОПА.
В сутрешните блокове , вместо физзарядка , облъчват с лъжа , а след това със социология мерят степента на оскотяване.
Мерещите са все умни хора , професори, големи професори , дори генерал лейтенати на професорите не им стига като титла, толкова са умни.Най умният сред тях е Петър-Емил Митев , нищо че се пъкна , ънка и се гуца , като говори , то е от много ум.
Изобщо тези носещи комунистическият СПИН синдром са най-умни на територията.
Имат си и 100 годишна организация , като по-висши, да се различават от останалите населяващи .Те самите вече са не само носители на съставките , омраза , простотия , алчност , но и ги посяват сред хората.За да могат да се раждат нови заразени и така, породата да се запази като уникална и невежество да плъзне навсякъде..
Действието на ОПА се намалява, като по чудо , извън пределите на страната, дори при дълго живелите навън изчезва напълно ( това се говори тайно между младите още не заразени ) , но на наша територия ОПА е в пълна сила !
Поради тази причина животът на територията никак не е предвидим, не знаеш какво ще ти се случи, а вариантите са безкрайни, не знаеш какви ще ги забъркат комунистите.
Затова повечето млади и предприемчиви хора , напускат тази територия, все пак животът е един!
Говори се , че до 50 години ще има пълна оспеваемост, 100 процента всички на територията с ОПА.
У нас опитите на Антон и дружина , продължават , до окончателната и пълна победа на комунизма !
Целта на “мерките”, за които дрънка сесесерското мекеренце с гинекологична фамилия, е ясна: българските медии, които и така в момента ревностно догонват белоруските, да достигнат скоро и медийните стандарти на Северна Корея. Или поне на Туркменистан по времето на Сапармурад Туркменбаши.Още малко дерзаене му е майката!
Здравейте, Г-н Инджев. Няма да коментирам статията Ви, защото то просто няма какво да се коментира – достатъчно ясно сте направили изложението си и, както винаги, съвсем точно. Затова Ви и чета. Думата ми е за нещо друго, което определено ме смущава. Тъй като без съмнение сте водещ журналист от години, бихте ли ми обяснили, откъде в Българския език се привнесе тази неука употреба на думата “Media”? Имам предвид следното: Media е мн. ч. на Medium. T.e, Media само по себе си е множествено значение. Да се каже на Български “Медии” е като да се прибави множествено число към множественото число. Направих си набързо труда да потърся дали има други езици, в които да се употребява “Медии”. Да, има – в Руски сайтове срещнах подобно нещо. И тъй като от години живея в Западна Европа, се опитвам да се сетя дали някога уважаващо себе си средство за масово осведомяване е употребило “MediaS”. Навсякъде се пише Digital and Print Media. Разбираемо е, след като на Латински Media е множествено число на Medium, нали. Позволих си да напиша съобщение до няколко информационни сайта в България, че подобна употреба на Медии е нелепа, но получих странни отговори, от типа, че това бил езиков, а не информационен “проблем”. Според мен е проблем на инерция. Някога, някой велик Български партиен мислител е казал “Медии” (по образец на това, което прави “по-големия слон”), и след това никой дори не се пита как точно се употребява тази дума. А употребата и (по този начин), съвсем не говори за мислене. Благодаря, че ме изчетохте. И успех! С най-добри чувства…
Иво е прав в категориите и принципите на истинската журналистика. Отстоявал ги е с цялата си професионална и гражданска биография.
Аз си признавам обаче, че не мога да променя мнението си за едно лице, което…,свидетелството впрочем е известно:
“…На 11 септември 2001 г. Миролюба на висок глас и в екстаз повтаряше “ Е, сега им се еба майката на американците”!
Наистина ли Бойко Василев е отстранен от БНТ? Ако това е така, самият факт е достатъчно основание за протест поради задушаване на свободното слово. За Миролюба Бенатова е разбираемо, че една пробесепарска ТВ е разкарала една запленена по Бойковата “харизма” журналистка.
Уволнението в наши дни е много близко до отстрелване с отровна съчма от чадър: вземат ти думата и те смазват икономически, а после все нещо ще те застигне от самосебе си и без тяхна помощ/казвам го от позицията на семейство на уволнен миналото лято през управлението на Боко, а с БСП досмазването е сигурно/
Путинисткият режим се настанява все по трайно по тези земи!
На четиредесетия ден от гражданските протести срещу правителството на Орешарски и по точно в „нощта на белия автобус” станахме свидетели на случващото се най-вече благодарение на изключителния професионализъм на Миролюба Бенатова. Даже БНТ излъчваше кадрите на БТВ на живо. Докато ставах свидетел на този прецедент, вече допусках, че Мира ще си има проблеми в бъдеще. Такива у нас не ги търпят. Прекалено съм им „професионални”.
“…. взаимни реверанси между принудени да напуснат журналисти и анонимното ръководство, което неизменно благодари на … ”
Искам да знам, кое е това анонимно ръководство на бТВ-то. Ако не снимки, поне имена и фамилии да видя :). Признавам – търсенето не ми даде резултат. Може ли някой да помогне?
До ТОДОРОВ:
“Медии” е също като “политики”.
А колкото до произходът – той е ясен. Както и на безумиците:
– “считано”;
– “в тази връзка”;
– “значи”
– “видеозон”;
– “растяжение”;
– “в положение на засада”;
– куче “овчарка” и мн. др.
…е какво излиза, че в официалните БГ медии останаха лакеи и платени поръчкови драскачи – няма ли механизъм, с който ЕК да забрани тези медии като недемократични и вредни???
Трябва да има регулаторен механизъм, който да позволява да оцеляват само свободните медии, явно пазарния подход не върши работа в БГ, затова сме под постоянен надзор на ЕК в много сфери все още…
Някога царете на журналистиката Боков или Топенчаров командваха кой какво да пише или да не пиша. Те плащаха или не плащаха. Цензурата беше “доброволна” от боса както заповядана от Агитация и Пропаганда. Сега Пеевски определя на кого и за какво да се плаща. И който не слуша “доброволно вън”. И защо се чудим, когато всеки европеец който мине през България му обясняваме, че не така, а той като вижда въоръжените съветски войници по хълмове и площади си казва, тези са си все още в старата дупка както преди.
в Интерес на истината в България всяка медия си има партия и всяка партия – -медия
НФСБ си има в. “десант” и скат ТВ
Атака си има телевизя Алфа ТВ и вестник “атака”
ДПС си има Тв 7,ББТ, ДНес.бг, нюз.БГ, Афера.бг и един куп медии
герб си има БТВ, ЕВропа Тв, Он ЕЪр Тв (последниет две са общи за всичик десни,) в.Стандарт,капитал, Дневник,
Левите си имат в. Дума, сега, БНТ…
кажете ми как може да пробие някой независим играч? трябав да съзадеш миниму собствен вестник (по добер ТВ) а за това трябавт пари, а щом имаш пари значи не си независим а си свързан с олигархията!