“Кой се меси в медиите” е като “кой предложи Пеевски”

Дал съм стотици писмени доказателства, повечето събрани в книгата „Премиер на РъБъ” ( и а след нея не съм си променил позицията): няма как да бъда заподозрян в добри чувства към Бойко Борисов. Ето защо мога да си позволя (не)журналистическия лукс да се съглася с неговия въпрос, зададен тази сутрин към водещите (вече) на Нова телевизия Анна Цолова и Виктор Николаев за тяхното „уволнение” от Би Ти Ви.

Колегите не отговориха, хващайки се за думата, че не става дума за уволнение. А за какво става дума?

Може да прозвучи преувеличено, но май се налага малка хипербола, мек натиск, твърд намек: неотговарянето на въпроса за външното кадруване в медиите все повече прилича на неотговарянето на въпроса „кой номинира Делян Пеевски”. Твърдя, че този въпрос е равен по значение, а да не говорим, че не датира от този юни, а витае като неспокоен дух на покойник от доста години.

Макар да съм по дефиниция на страната на журналистите (нищо, че те на са моя страна), в името на справедливостта, изисквана май от всички в държавата на несправедливостта България ( каквото и да означава „справедливост” в хаотичните мисли на обществения мозък), призовавам събеседниците на „преместени” без обяснение журналисти да ги питат кой стои зад тези необяснени пред обществото рокади. Но не вярвам това да се случи: гостуващите в телевизионните студия са зависими в слабата позиция на просители и като правило се боят, че могат повече да не им дадат думата, ако разсърдят „когото (не) трябва”.

Призовавам други да го направят пряко, защото е малко вероятно да имам тази възможност- иначе не бих прехвърлял другиму задачата. Давам си сметката, че най-вероятно си затръшвам една от последните открехнати през последните няколко години телевизионни врати за епизодично показване по „телевизора” в национален ефир, какъвто беше за мен сутрешният блок на Нова телевизия. Но това е дреболия в сравнение с едрия факт, че висящият въпрос за кадруването на парично-стоковата маша, третираща журналистите като стока, е също толкова легитимен от гледна точка на законното гражданско „любопитство”, колкото и въпросът за Пеевски , превърнал се в еманация на атаката срещу политическата профанизация на нашата демокрация.

Намирам за лицемерно да се иска САМО от политиците да си кажат истината. Нима не е по-малко важно да се знае какво се случва в тъмната медийна стая с машината за произвеждане или низвергване на политици, номерирана като четвърта власт, вместо да й бъде отредено справедливо първото място в разгадаването на властовия геном в България?

От конкурентната Би Ти Ви паралелно ни напомниха също тази сутрин, че азбуката на журналистиката са въпросите „кой, кога, къде, защо”. Заяви го основателно Генка Шикерова. Само че и Генка побърза да НЕ отговори на неудобния въпрос за принудата, преместила при конкуренцията Виктор и Ани, когато и тя беше попитана вчера за същото. Изненада я Еми Барух, поканена да обяснява кой, кога, къде и защо е решил вече тя да не е кореспондент на Дойче веле в България след повече от 20 години работа за германската медия.

И как да отговори Генка? Нали след опита да загатне нещо по въпроса принудата застигна дори и изтъкваната вече толкова години като водеща разследваща журналистка на Би Ти Ви Миролюба Бенатова,с което на практика ни съобщиха, че нищо не е по-важно е от спазването на омертата в медийната мафия и най-малкото провинение зад кадър срещу нея води до „раздяла” дори и с най-цен(е)ния кадър?

Умеят ги тези демонстративни нежни екзекуции за назидание и стягане на дисциплината, спор няма!

Колкото и да е добър професионално, какъвто и симпатяга да е на екрана журналистът, той се делегитимира, когато видимо крие истината, но изисква откровеност от събеседниците си. Което не е въпрос на лично право. В тази публична професия искреността е част от (под)разбирането за минимум почтеност, без който няма взаимно доверие с публиката и съответно се стига до деградация на връзката със зрителя, когото правят на глупак.

Защото да оставиш необяснен скандала със спирането на предаването ти и лъжата на ръководството ти, че го е направил за твое добро, за да си „починеш”, те прави косвено съучастник в прикриването този скандал, срещу който не протестираш, освен с краката си, които те водят в друго шикозно студио. А ми се струва, че неудобното „грачене”, а не удобното крачене по утъпкани пътеки е призванието на журналиста.

Отгоре на всичко, малко като при чистките в СССР и монтираните процеси срещу „враговете на народа”, натирените от Би Ти Ви журналисти…благодарят на досегашните си благодетели. Един след друг, за да не кажа- един през друг.

Не е същото, като благодарностите на обречените да бъдат разстреляни в СССР, които като по шаблон благодарят с писма или устно пред прокурорите ( и кинокамерите дори) на др. Сталин, че са прочистени от редовете на партията, но както вече отбелязах- малко хипербола за събуждане ( на някои човешки сетива) не е излишна.

Или поне така ми струва като на (не)нормален журналист, който НЕ благодари за уволнението си, което формално погледнато не беше уволнение, а напускане в знак на протест срещу заплахите на началството ми в Би Ти Ви, обслужило политическата конюнктура. Самотният ми протест срещу това беше „смачкан” с медийно премълчаване, защото солидарността в нашата гилдия е сведена до солидарно маргинализиране на непокорните.

И понеже това е наопаки, резултатът е налице.

24 мнения за ““Кой се меси в медиите” е като “кой предложи Пеевски””

  1. Само един бърз поглед по тв каналите ни и по някоя доловена дума от нарочно избрани, но все сконфузени събеседници и журналисти, разискващи по фалшиво подхвърлени теми, са достатъчни всеки ден отново и отново да ме отказват от гледане на телевизия, а от тук и фейсбук да разбирам какво става, но задължително през филтъра на критичните бележки на приятелите.
    Обаче регресът в медийната среда е сигурен признак за безвъзвратното окопаване на мафията във властта.

  2. Солидаризирам се с г-н Инджев, че въпросът “Кой?” относно медийните чистки е също толкова важен, колкото “Кой?” предложи, пардон наложи, Пеевски. Според мен, обаче, този въпрос трябва да се зададе към шефовете на Дойче веле и БТВ, а не към самите журналисти – те могат единствено да спекулират върху това кой е принудил шефовете им да ги уволнят. Друг е обаче въпроса, че Анна Цолова, Виктор Николаев и Миролюба Бенатова крият истинските причини да напуснат БТВ-то…

  3. Беше много жалко и недостойно поведението на двамата изгонени журналисти – Цолова и Николаев – които един през друг започнаха да оправдавт “палачите си”, че те не били ги уволнили!

  4. Дълги години се говореше за корупцията на политиците. За “Тъмната” страна на журналистиката, обаче и дума не се обелваше (по мои скромни впечатления). Хем ме беше малко яд на това, хем си казвах, че в крайна сметка “Гарван гарвану око не вади”. Както за лекарите е трудно да осъдят някой колега, бил той и петно за лекарската професия, смятах че подобно е положението и при журналистите. Пък докато за всички останали професии има кой да им пише за гафовете, то няма кой да пише за самите пишешти. Трябваше те да пишат за себе си и не виждах как това ще стане – мислех си, то ще стане медийна война, от която и двете страни ще са губещи и дори и най-съвестния и принципен журналист ще бяга от това. А медийните произволи съвсем не са от вчера. Просто трябваше да мине почти четвърт век за да опрем и до тях най-накрая.
    Моите наблюдения ме навеждат на мисълта, че отделните журналистически зависимости, близки отношения с този или онзи главен редактор, дългогодишният опит на политици и журналисти с манипулативни статии, анализите на резултатите от тях и липсата на контрол и най-вече самоконтрол доведе до развитието на отделните разпръснати пороци в мащабна “тъмна” медийна империя. А кой или по-скоро кои хора са императорът, мисля че хора които са навътре в тези среди най-добре могат да кажат. И аз се съмнявам, че този “император” има нещо общо със самата журналистика.
    Хубавото в цялата история е, че това зло стана прекалено голямо за да може да стои скрито и невидимо. А първата крачка към решаването на проблема е да го осъзнаеш.
    Силно се надявам, че цялото общество е осъзнало или в близко бъдеще ще осъзнае този проблем. Друго което хората започнаха да осъзнават бавно и според мен доста късно, е че начинът на мислене на обществото в една демократична държава определя поведението на политиците в нея. От там и приказката, с която съм напълно съгласен, е че всеки народ си заслужава управниците.
    Ще си заслужи ли нашият народ качествена и обективна журналистика? Предстои да видим в следващите години…

  5. Прав сте, господин Инджев: ако журналистът не е честен, когато го питат за собствената му професионална съдба, как бихме могли да му вярваме, когато анализира глабални и национални проблеми?
    Лично на мен не ми е жал за никого от (уж) доброволно преминалите на друга отговорна работа лица. Не бих ги нарекъл журналисти, защото никой от тях не успя да надскочи ниската летва на днешните български медии, да бъде достатъчно честен и борбен, докато го държаха на хранилката, наричана национален екран.
    Помним усукващите се около истината В. Николаев и Ани Цолова, както и хитричкият мушмурок Бойко Василев, който не направи нищо повече от дъртото ченге Гарелов.
    Ами Люба Бенатова, любимката на Боко? Нали си спомняте, че когато генералният генерален секретарисимус на МВР ген. Б. Борисов публично тръгваше по “горещите следи” на предварително разкрито и изяснено престъпление, първо с нежен гласец се обаждаше по телефона: “Миролюбче, идвай веднага! Има нещо за теб.”
    Не го жалете Миролюбчето. То, макар че не е русо, гладно няма да остане.

  6. Г-н Инджев,струва ми се,че искате много от Вашите т.н.колеги-журналисти.Те нямат тази смелост да задават или да отговарят на неудобни въпроси.Нямат смелост и да подкрепят свой колега,изпаднал в беда ,заради опита му да изяснява истината.Спомням си,когато бяхте директор на БТА и изпаднахте в немилост,бяхте изоставен да водите битката сам.Същото Ви се случи и с БиТиВи. Да Ви кажа честно,нито един от свалените журналисти не ми е симпатичен.Даже съм доволна,че стана така(макар че не това е начинът).Ще съм още по-доволна,ако свалят и Петър Волгин,но той е умен и много внимава какво говори. А за Вас мога само да кажа,че се прекланям и пред перото Ви и пред смелостта Ви. Благодаря,че Ви има!

  7. Ако имат малко достойнство, да си кажат кой ги пляска по дупетата.
    Как да ги гледаш? Как да ги четеш?
    За момента няма родна медия с достойни журналисти.

  8. ИНСТРУКЦИЯ
    За управлението на окупираните от
    Съветската армия източноевропейски държави
    КАА/08.113 Москва, 2.VІ.1947 г. НК/003 47

    9. Да се организира – всички държавни служители, освен милиционери и миньори да получават ниски заплати. Това специално да се отнася до здравните служби …, съдебно-изпълнителските служби, просветата и културата;

    10. Към всички органи на властта и всички значителни заводи да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.

    13. Да се приложи такава специална икономическа политика към частното селско стопанство, че то дя бъде с ниска производителност и неефективно. При втория етап да започне колективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опозиция – да се намали доставката на средствата за производство и да се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, то селското стопанство да се доведе до състояние да не може да изхранва държавата и да разчита на внос отвън на храна;

    14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (сизключение на военните);

    15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инструкции и т.н., така че никой от тях да няма право на окончателно решение без консултации с останалите;

    18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализиране на проблемите извън заданията;

    19. На всички отговорни ръководители на партийни, държавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли;

    22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборатории към НИИ;


    24. Системно да се нарушава графикът на транспорта в страната (с изключение на нашия специален транспорт);

    27. Всички обръщения към народа от официални служители и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ;

    28. Да се обърне внимание на всички новостроящи се градове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопровод. Всички стари кладенци и локални водопроводи да се ликвидират систематично;

    29. При модернизиране и разширение на заводите да се осигури изтичането на замърсените води да става в реки, които могат да бъдат резерв на питейна вода;

    31. Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени серовини и оборудване, което да осигурява производството на лошокачествена продукцияна цени, по-високи от държавните;
    32. Да се създадат условия за максимално развитие на администрацията по всички нива – районни, общински, градски. Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа;

    33. Да се контролира само изпълнение на плана на предприятия, произвеждащи суровини и други производства, включени в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар;


    35. От всички основни, професионални и средни училища да се уволняват учителите, които имат голям авторитет и се ползват с уважение учениците и населението. На тяхно място да се назначават нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се ограничи производството на учебни помагала. Да се премахне изучаването в средните училища на латински, гръцки, обща философия, логика, генетика. По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация;

    36. Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм;

    37. Забранява се да се поместват в средствата за информация и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война;

    38. Ако се възстановят или създадат организации, които поддържат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дейността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и национализъм (нашите действия са независими от органите на държавата). Начин на действие: унищожаване нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират гражджни от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР;

    39. Да се прояви грижа за строителството на пътища и мостове, за да са готови при налагаща се интервенция, така че нашите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили;

    40. Да се арестуват всички политически противници. Специално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления;

    41. Да не се допуска реабилитация на хора, съдени по политически процеси. Ако се налага, такава да се допусне, но при условие, че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение;

    42. Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, дадени от партията – независимо, че тези хора са виновни за икономически загуби и са мразени от подчинените си. В драматични ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба, като се използват за кадрови резерв за друго време;

    43. За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално се отнася за кадри от армията, генерални директори, министри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира работническата класа;

    44. Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация;

    45. Да се проявява постоянна грижа за систематически подбор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересовани професионално хора, стремящи се само към диплома.

  9. За съжаление опираме до разликата между журналист и слугинаж. Едва ли ще отговорят на въпроса КОЙ, не мисля че са уволнени, по-скоро са напуснали като мълчанието им е предварително откупено. С поведението си влизат в ролята на съучастници, но различното поведение изисква смелост и достойнство…Тъжно, много тъжно

  10. Според моите наблюдения в журналистическата гилдия, журналистите не знаят кой оказва натиск над шефовете им. Затова на подобни въпроси трябва да отговарят не Цолова или Бенатова, а лица от ранга на Люба Ризова, Уляна Пръмова, Венелина Гочева, Тошо Тошев и Николай Бареков. Но се опасявам, че по-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото тези лица да проговорят по този въпрос, защото това би значело, образно казано, да захапят ръката, която им пълни гушите.

  11. Най-смешното беше, че Борисов успя да ги притисне до стената, вместо те него.Е, така е, като те е страх от истината , не си за журналист. Това са някакви на заплата люде, но нямат нищо общо с тази трудна и отговорна професия.Журналистите трябва да са готови да отразяват най-горещите теми, без да се усукват и увъртат.Не е геройство да смениш плащащия и пак да мълчиш.Това е знак за договорка между уж различните телевизии.Но си е за тяхна сметка.Като не намираш истината, търсиш където я има – в интернет.Нали сме си “интернет лумпени”, и по-добре, отколкото страхливи водещи.

  12. На въпроси “кой,защо,кога” и т.н.открито могат да отговорят само журналисти независими,с достойнство,ЛИЧНОСТИ.А такива личности в българската жувналистика се броят на пръсти и няма да ги видим и чуем от тел.екран или на вълните на бълг.радио.Един от малцината сте Вие,г-н Инджев,за това продължавам да Ви вярвям и да Ви се възхищавам.А тези млади хора с микрофони,наречени журналисти,са сковани от страх,треперещи за хляба си,подчинени /доброволно/ на чужда воля и диктат.Не съм лишена от човешко съчувствие,но към споменатите случаи не мога да го проявя.

  13. Споделям лично мнение, което макар и индиректно е свързано с темата.
    От години търся първоизточника на списъка, постнат от В.Милославов с някакви печати, подписи или каквото и да е доказателство за неговата автентичност. Няма и няма!
    Мисля, че връзката е обратна. Списъкът е съставен(вероятно в началото на 80те) на база на печалните резултати от управлвнието на комунягите.
    Историята не познава толкова зловещ и перфектен заговор, с толкова много цели и всичките постигнати 100%.

  14. Бърза,точна,ясна,с една дума истинска журналистика-евалла г-н Инджев!Кой работодател ще иска да Ви назначи на работа като знае какво шило ще си сложи в торбата?!Съжалявам за Цолова и Николаев,явно доста са ги обработили за да благодарят на палачите си.С това наистина въпросът кой предложи Пеевски става кой мести журналистите като пешки,ако не слушат и не папкат!

  15. Няма как да излезе истината, за съжаление хората в България са си шушумиги и това е.

    Няма да забравя преди време една арменка (не помня от „нашите“ или от Армения, все тая, в същност) по националната в едно предаване каза „ние поговорка ‘наведена глава сабя не я сече’ нямаме“.

  16. От вестниците купувам единствено “Стършел” (вече доста сериозен вестник) и никакъв друг дори за програмата на ТV. А телевизионните програми вече не са за гледане – демагогия, простотии и безкрайни реклами. Вие сте не случайно толкова много четен! Благодаря!

  17. Журналистиката е такава каквато цялата ненормална ситуация в България.Първите седем години,семейната среда,приятели,познати,училище формират личността.Има хора,които инвестират в образование и други,които купуват парцалки,леки коли,имоти.Умните,образовани,произхождащи от семейства образовани,с някаква икономическа независимост(жилище и др.средства)нямат шанс.Тези хора не започват да учат азбуката на живота и науката,те са подготвени ,имат ниво.Те обаче са безработни,нищо че бабите ги водеха на алианса да учат чужди езици.Търсят се хора от провинцията,голи,боси,гладни,арогантни,които да бъдат послушни изпълнители и за паница леща да подскачат в желаната посока и височина.Има и друга категория деца на бившата номенклатура,но те не обикновено не стават журналисти.Те търсят сладки държавни служби и не се набиват в публичното пространство.Разровете се ,вижте кои са топ журналистите-Бареков,Карбовски,Милен Цветков,Цолова,Николаев,Шекерова,Бенатова …..и др.Тези хора,живеят в охолство,хвърчат по жълтите павета,имат публичност и “власт”,каквито дори в най смелите си сънища,не са сънували.Купуват джипове,луксозни апартаменти,вили,ходят по екзотични места и всичко това на кредит, но ако сбъркат,ЗБОГОМ,долче вита!Искам да допълня,че в нормалните държави преминаването от една социална група в друга е дълъг процес,гради се от няколко поколения.У нас неграмотните непрекъснато се учат на гърба на народа,а грамотните вече бягат в чужбина.Читавите хора ,които остават вече са малцинство и 10 свестни журналисти,които нямат голям достъп до екран и микрофон,все по трудно успяват да пазят журналистическата чест.

  18. Коментарът би имал голям смисъл, ако ставаше въпрос за хора, които наистина упражняват журналистическата професия. В случая с Цолова, Николаев и Бенатова става въпрос за хора, които отдавна са станали противни на зрителите със сервилността си на властта и обслужването на финансовите интереси на телевизията, в която работят. Изхабяването и безполезността на хора, загубили доверието на зрителите поради хилядите лъжи и манипулации, изречени от техните уста, е естествен процес с неизбежен край.

  19. За родната журналистика или добро или нищо. Всички тръгнали си доброзорно от една телевизия и отзовали се на мига в друга прекрасно владеят закона на омертата. Я са сподели нещо “искрено и лично” и трябва да си сменят професията.
    Колкото до това кой предложи ДП, ами самопредложил се е. На разпределителят на порциите Доган. Срещу яка комисиона. Повечето вероятно са забравили, че още в зората на “избухналата” демокрация пред вестник Дума АД обеша и си спази точ в точ думата, че целта му е да стане милионер в зелено. Пеевски отдавна е вдигнал мерника на “бизнесите” на Бочко и Цвъчко. Както не отвчера прекрасно се знае, парите не миришат.
    Това е моето обяснение с или без теорията на световната конспирация.

  20. Уважаеми Фрунзе,
    Аз имам същото копие от въпросната инструкция, но няма как да намерите оригиналния текст с автентични подписи и печати. Подобни документи се пазят ВЕЧНО и никога не подлежат на разсекретяване. Особено умиление предизвиква и т. 20:
    “20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие, че там има наши сътрудници от КГБ.”
    Логично е предположението Ви, че инструкцията е възстановена по обратен ред – въз основа на действия и резултати.

  21. Уважаеми Фрунзе,
    Изпращам Ви нещо от моя архив. Има връзка с обсъжданата тема:
    “Да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване.” (Из строго секретен доклад на началника на ПГУ ген. Димитър Кьосев пред ръководния състав на управлението, 1972 г.)
    ………………
    “Оперативният състав на разузнавателното управление се комплектува от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР…”
    Политбюро задължава разузнавателното управление да “работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина”.
    ………………
    След визитата си министър Димитър Стоянов отчита: “В изпълнение на указанията на другаря Тодор Живков координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, ДС да работи като филиал на КГБ. Утвърдени бяха НАСОКИ за по-нататъшно развитие и задълбочаване на сътрудничеството.
    ———————–
    “ГЕНЕРАЛЬНОЕ СОГЛАШЕНИЕ
    О сотрудничестве, взаимопомощи, совместной деятельности.

    гор. Москва 11 ноября 1938 г.

    Народный Комиссариат Внутренних Дел Союза ССР, далее по тексту НКВД, в лице начальника Главного управления государственной безопасности, комиссара государственной безопасности 1 ранга Лаврентия БЕРИЯ, с одной стороны, и Главное управление безопасности Национал-Социалистической рабочей партии Германии, в лице начальника четвертого управления (ГЕСТАПО) Генриха МЮЛЛЕРА, на основании доверенности № 1-448/12-1, от 3 ноября 1938 г., выданной шефом Главного управления безопасности Рейсхфюрера СС Рейнхардом Гейдрихом, далее по тексту ГЕСТАПО, с другой стороны, заключили настоящее Генеральное соглашение о сотрудничестве, взаимопомощи, совместной деятельности между НКВД и ГЕСТАПО”.

  22. инетерес наистината никога не съм смятал Бенатова за журналистка. Човек който ходи да кърти павета на протест за да ги мята срещу МВР и бусове на депутати,( Бенатова) не може да отразява в същото време обективон истината.За случката в Катуница – да не говорим. тя бе толоква обвързана с Герб, че нямаше накъде повече.
    Освен това е добре да се спомене, че БТВ са медия на бойко, това се чу и на СРС-тата с при разговора ммужду ББ иСимо дянков, когато, стана скандалът С Танов “Симене – отиди в БТВ, че НОВА са ми малко мъгла и НЕ СА МНОГО СИГУРНИ” -реплика на Борисов към Дянков

  23. Драги ШАРЖЕ Д АФЕР,
    desebg е моята библия:)!
    Там има тонове документи с подписи и печати, ИСТИНСКИ, разсекретени документи, какъвто “ИНСТРУКЦИЯ
    За управлението на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави” според мен не е!
    Странен е фактът, че подобен документ не се помества и/или обсъжда от западни медии, които не биха пропуснали да отбележат подобаващо съществуването му.
    За документи неподлежащи на разсекретяване чувам за първи път.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.