Ръководството на държавната германска Дойче веле даде нечуван и невиждан у нас пример за чуваемост- преразгледа решението си да „прекрати работата” с кореспондентите си в България Еми Барух и Иван Бедров.
В официално писмо на ръководството на редакцията, цитирано в български сайтове, се оповестява „намерение”, но от частни разговори мога да потвърдя в ivo.bg, че на практика Дойче веле предлага на Иван Бедров и Еми Барух да продължат сътрудничеството си с редакцията.
Може да изглежда превзето твърдението ми, но имах надежда това да се случи. Защото за една западна медия, доказала от десетилетия привързаността си към свободата на словото, поддаването на чуждо внушение ( като писменото оплакване на КТБ от двамата българи) е крайно необичайно явление с особено вредно въздействие върху и без това отчайващата медийна обстановка в България.
Българските медийни главорези побързаха да отворят шампанското при новината, че има вече полезен за тях прецедент с германски адрес, на който да се позовават в бруталното мачкане на свободното слово в България. Но се оказа, че не са познали!
Осъзнатата грешка, независимо, че най-вероятно тя няма да бъде публично призната, този път вкара в капана на прибързаното злорадство временно ощастливените от отстраняването на двамата български журналисти местни медийни феодали.Защото сега всички виждат, че на този свят не всички са маскари и че има такова чудо, като „път назад” към справедливостта.
Тук подобно нещо е немислимо. Веднъж низвергнат, врагът на медийния началник не само няма шанс да се завърне на работа, но и става обект на колективно преследване в задкулисни договорки в рамките на работодателската глутница, за която преследването на волнодумството е въпрос на религиозен култ срещу личността на „провинилия се”, подлежащ на прогонване за назидание на стадото.
У нас има „напускане под натиск”, но „завръщане под натиск”- граждански при това, не се е чувало и виждало!
В този смисъл завръщането на Иван и Еми на вълните на Дойче веле е не само личен успех за тях, но малка символична победа на българското гражданско общество и мъждукащата журналистическа солидарност.
„Малка” е, защото да „победиш” с демократични аргументи голяма западна демократична медия не е невероятно- чукаш на отворена врата.
Далеч по-невъзможно е нещо подобно да се постигне на местна почва, затлачена не само от преплитането на властови интереси с икономически мотиви, но и от бурените на злобата, отмъщението и интригантството.
Примерът все пак е полезен ориентир в нашия Ориент със западналите западни стандарти.
Да, Иво, и аз се надявах, че една западна, демократична медия може да бъде подведена от един български кукловод, но свободата на нейното поведение ще й позволи да открие и признае грешката си. Даже изпраща веднага свои служители да разговарят лично с Иван Бедров и Еми Барух в София. Да си припомним, че Цветан Василев не за пръв път “чука” на западни порти (случаят с писмото до виенския “Щандарт”). Дълго време, Иво не съм участвал в дискусиите при теб, но това не означава, че не поглъщам с поглед всеки твой написан ред, всеки ден. Не съм го направил от обезверяване, от апатия. Просто съжалявам, че не живея в София, за да се включвам в столичните демократични инициативи, включително и твоите. Статиите ти ми са достатъчни и без коментар (благодаря на приятелите в блога – следя и техните коментари и им се радвам)! Без да звучи ласкателно, ти си за мен свободен журналист №1 в България (лошото е че ми е трудно да посоча №2, 3 и т.н.)! Явно за останалите ти колеги е по-важна заплатката, топлото място, отколкото отстояването на истината и борбата срещу недъзите на обществото. Моля се на Господ да си жив и здрав, все така активен глашатай на демократичното слово, колкото се може по-дълго (удивлявам се на продуктивността ти, браво)! А в политическата сфера дано доживеем да се появи и народът да го избере, политик като грузинския президент Саакашвили, който да разкрие колонизаторските мераци на Путинова Русия към България и по същия начин, като грузинеца, с речта си пред Общото събрание на ООН да накара руската делегация позорно да напусне залата!
Хубаво е това, че една авторитетна медия, като DW се вслуша в гласа на разума и осъзна грешката си. Но според мен това е недопустимо на медия от този ранг да направи такъв огромен гаф, който уронва престижа и пред международната демократична и журналистическа общност. Аз лично съм възхитен от достойното поведение на двамата наши журналисти, които реагираха по адекватен начин и намериха широка подкрепа не само в България.
Ето сега трябва на всички да стане място какво е
демокрация и какво е Германия.
Както се пее в популярната песен “А, дано….” Бях изгубила надежда.
Radvam se che Doiche Vele sa prerazgledali reshenieto si. Iskami se da se provikna:
Mrete omrazni oligarsi i mutro-komunisti slugi na bulgarounishtozhitelnata ruska politika!
Da zhivee budeshta Svobodna ot rusko podtisnichestvo Bulgaria!
Браво! Страхотна новина!
Към “злобата, отмъщението и интригантството” бих добавила и завист, особено към талантливите е най-подчертана.
За мен е безспорно, г-н Инджев – този блог има немалък принос за крайното решение на DW по казуса “с или без Барух и Бедров”.
Моите искрени поздравления!
“Въпросът е как те си бяха създали това убеждение или кой им го беше внушил, защото, доколкото ми е известно, никой вестник, радиостанция, какъв да е обществен институт на Запад никога не е обещавал подобни съблазни на хората от Изток.”—-Г. Марков –“Кой създаде легендата запад”
Дано е вярно. Тази чудесна новина опровергава старото журналистическо правило, че добрата новина не е новина. Taзи е, и още как! Deutschland wunderbar!
Контрастът, който посочвате, господин Инджев, е убийствен. Ще ми се да имам Вашия ентусиазъм относно закъснялата справедливост, но станалото повече ми изглежда като акт на благоприличие. И
И става още по-противно при сравнението с местното медийно дебелокожие. Пишат си тук и си излъчват, без да се потрудят поне да вложат талант за облъчване, да демонстрират сетива, да не кажа етика, че те са я изтрили етиката от своята човешка и професионална практика. В телевизии, вестници – пълно с подлоги. За единия бял хляб. Отчайващо е.
Все пак има светлина в тунела.DW в случая дава пример, че реакцията на хората , търсещи истината, е по-важна от КТБ.
“Примерът все пак е полезен ориентир в нашия Ориент със западналите западни стандарти”.
Да се надяваме, че тази мисъл ще продължава да “тормозии” съзнанието ни докато я разберем напълно. Тук разбира се “западните” стандарти би трябвало да се разбитрат по-скоро като стандарти на демократичното свободно общество, а не в букваслният географски смисъл. Дано заслепението ни от “историческата ни победа” над Дойче веле не ни заслепи до степен да не разбирамве, че победителят е Дойче веле, която ни зашлеви един оглушителен шамар. Но ние, които сме свикнали да гледаме, преценяме и осъждаме света само през призмата на ограничения си български поглед трудно бихме разбрали урокът и дори помощта, която Дойче веле ни оказват. И когато ясно ни казват, че става въпрос за принципи и правила ние отново филосфски” заключаваме: “Такова животно нема”! Огънаха се на Цветан Василев! Тоя “могъщ” олигарх огъва цялата ни държава та едно Дойче веле ли ще му се опъне! И как още не, тук играят руски капитали! Германците са продажници на Русия, спомнете си за Шрьодер! Европа пак ни предаде! И така нататък, ии така нататък. А пък уж ненавиждахме конспиративните теории! Готови сме да търсим под вола теле, да игнорираме очевидното, което директно ни се казва, само и само да нагодим света към собствения си мироглед. Но шапка и свалям на търпението на Дойче веле, която не се отказва! Въпреки непрекъснатите ни опити да я сваляме на нашенското си медийно ниво, изцяло завладяно от котерийни борбички на което викаме “свободно слово” и всяка страна обвинява другата в потъпкването му! И така заблудени от злободневното ни ежедневие дори не виждаме, че “Кои?”-въпросът на въпросите от Кой уби Георги Марков? се сведе на Кой предложи Пеевски? Но Дойче веле (низвергнатата в момента от нас) не пропуска да ни го припомни:
http://www.dw.de/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/a-17116337
И при това в стил който недвусмислено показва, че правилата (на Дойче веле) ще бъдат спазвани занапред от всички, какъвто и да е крайният изход от конкретния казус с нашите местни журналистически “величия”. И трябва да не се заблуждаваме , че изядохме много добър шамар от “тръшнатата на тепиха” Дойче веле! Но много добронамерен шамар защото цели вместо блудкави репортажи за “великата дизайнерка” внучка на Тато, да се появят и у нас репортажи, като този например:
http://www.dw.de/%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B3/a-17114821
Поздрави!
Даването на заден ход е “привелигия” на свободните духом. Винаги може да допуснеш грешка независимо от мотивите които са я предизвикали. Това у нас няма как да се случи. Поне в обозримото бъдеще. Д-р Тони Филипов свидетелства, че медийният олигарх Делян Пеевски е заплашвал отклоняващите се от “правата линия” журналисти, че дори и да сменят вестника няма да МУ избягат. Простокупува медията. В този случай ДП удържаше на думата си. Нееднократно.
Отново сте изключително точен в предпоследното изречение, уважаеми г-н Инджев!!!
Безкрайно съм доволна, че една институция в утвърдената демокрация на Германия ЗАШЛЕВИ ШАМАР на отвратителните мутро-олигархични “медийни главорези” у нас давайки им урок как е в “нормалните държави, но се съмнявам самозабравилите се “местни медийни феодали” да чуят?!?
“от частни разговори мога да потвърдя в ivo.bg, че на практика Дойче веле предлага на Иван Бедров и Еми Барух да продължат сътрудничеството си с редакцията.”
Чакаме това да се случи. Когато и ако това се случи, и аз ще преразгледам отношението си към Дойче Веле и ще продължа да ги смятам за стожер на демокрацията в една демократична и свободна страна като Германия. Щото в момента ги смятам за обикновени подлоги.
Иво е съвсем прав. Немската история е пълно противоречие на българската действителност. В България не само между циганите, но и между всички българи има война. Всеки срещу всички. Търпимост, толерантност, истинска благодарност (не тази наложена от окупатора), разбиране и сътрудничество ги няма и надали ще ги има. Преди девети на всякъде хората те приемаха като гост и се радваха. Девети счупи не само буржоазна България но счупи и нормалните мозъци на хората. Изведнъж се произведоха хиляди врагове, гадове, искания за смърт, даже и за много с най-добри намерения и постъпки.
Поздравления, г-н Инджев! Това е първата новина,която научавам тази вечер в блога Ви, далеч от цивилизацията в едно странджанско “орлово гнездо”. И аз като мнозина от читателите тук смятам, че Вашата интернет трибуна има своя принос в тази победа на справедливостта.За сетен път благодаря за чудесния коментар. Най-добре го е казал Христо Бойчев и напълно споделям казаното от него. Бъдете здрав и все така верен на истината е честното слово!
абе не ми ги разправяй тия, Иво -Deutsche Welle замяза на btv Welle
Надали бих могъл да добавя нещо повече и по-добре от поста на г-н Бойчев. Просто бих се присъединил изцяло (ако ми позволи)!
Внимателната проверка на публикациите на Българската редакция установи, че горепосочените автори многократно са нарушили журналистическите стандарти на Дойче веле, например: стриктното разделяне на мнение от информация или пък подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. Хич не ги оправдавам Дойче Веле, щото да назначиш такива посредствени журналисти като Бедров/Барух си е изобщо нарушение на високите професионални стандарти за немско качество. Добре, че са се усетили, и са ги изгонили заслужено, макар и след скандал.
A”Осъзнатата” грешка, независимо, че най-вероятно тя няма да бъде публично призната, този път вкара в капана на прибързаното злорадство временно ощастливените от отстраняването на двамата български журналисти местни медийни феодали.Защото сега всички виждат, че на този свят не всички са маскари и че има такова чудо, като „път назад” към “справедливостта” според Иво Инджев
На 25 авг.2013 Иван Бедров в шести коментар на “Треска за избори”/Вас май не само по време на избори ви тресе./ в блога си: “Като журналист пиша анализите си, спазвайки световно признатите стандарти в професията.” Е, каква стана тя? На 22 септ. след по-малко от месец вече “не отговарят на стандартите”. Ама пък през май “взехте” властта в ДСБ господин Бедров, не сте все едни и същи изкупителна жертва/козел опущения/.Оревахте орталъка напоследък по всички възможни медии.Ето на “осъзнават” си “грешката”.
За България би имало полза от български и чуждестарнни журналисти,само ако са антикомунисти.Дойче Веле би трябвало също да е радиостанция с антикомунистически облик по отношение на комунистическа България днес,каквато беше до падането на комунизма в Европа.
Единственото условие и критерий към журналистическите материали е да не са комунистически. Основния негатив в България днес е комунистическата партия и властта,която тя отново узурпира по демократичен път.Ако Германия ,САЩ и другите западни страни имат сериозни намерения да са толерантни и добронамерени към България,би трябвало да се възстанови българската секция на Радио Свободна Европа.Единствено тази радиостанция беше истинския и обективен рупор на истината по отношение на България и българския народ.Възстановяването на тези предавания биха допринесли за повишаването на културата и морала на българския народ. Втората цел би била да се разобличи съветската и деншната руска колонизаторска политика към България.Основа на тези разработки би могла да се счита книгата на Г-н Инджев в тази посока,”Течна дружба”.Наименованието на книгата ( и двете думи)е толкова сполучливо,че спокойно би могло да се отвори специално направление в съвременната(световна) политология.Точно поради тази причина днешната комунистическа власт и пропаганда не обръщат никакво внимание на тезите,които разработва Г-н Инджев.Крайно време е Запада да прекрати фалшивата деликатност към руските чекисти и българските комунисти. Победата срешу комунизма все още не е завършена и не е обявена,както и самата декомунизация.
Двамата журналисти антикомунисти ли са,или……????Който може,нека да коментира.
За мен лично е смехотворно да се правят внушение от типа, че някакъв си роден банкер има властта да диктува редакционната политика на институция като DW. А журналист с претенции като Бедров да го твърди също е още по-смешно. Червената журналистка Барух пък е излишно въобще да се коментира.
Това е една добра новина, явно силният обществен отзвук тук е стигнал до когото трябва. Така е на Запад мнението на тези, които ползват съответните услуги и стоки се зачита и допуснатите грешки се коригират, за да е се загуби доверието на потребителя. Това е пазарната икономика, а не фалшивото й подобие в България, което си кара по комунистически и не само че няма несправедливо изгонен журналист върнат на работа, ами дори и като купиш нещо не може да го върнеш ако не си доволен.
Да се чете: за да не се загуби доверието на потребителя