В съвременната история има много примери за солидаризиране с изпаднали в беда народи чрез идентифицирането с тях. Президентът Кенеди постига с няколко думи огромния ефект на преодоляването на предрасъдъците спрямо довчерашния германски враг, изпаднал в съветска блокада, когато заявява в Западен Берлин на немски „Аз съм берлинчанин”.
Можем ли да кажем същото за себе си днес? Може ли да ни се откъсне от сърцето „ ние също сме сирийци”?
В помощ на колебаещите си искам да дам няколко опорни точки.
Освен с думата „война”, която за щастие не ни сближава, напълно можем да се родеем със сирийците чрез думата „емигранти”. За момента ги водим „по точки”, т.е. по брой емигранти на запад.
На Запад мнозина гледат на нас като на нежеланите сирийци, озовали се на запад в България по принуда- смятат ни за приносители на опасности от всякакъв вид. Политици и дори цели партии паразитират върху раздухваните на тази база страхове. Западни атакисти атакуват българските имигранти със същото презрение и омраза, с която нашите атакисти говорят за прииждащите тук сирийци.
Много общо може да се намери в предисторията на сирийския ексодус от пустинята и българското бягство от рая на социализма- разликите между т.н. арабски социализъм и балканския са малки, но провалът им е генетично общ – голям и апокалиптичен е за двата народа.
Сирия е управлявана от десетилетия от представители една и съща секта, а България от наследници на една и съща сектантска партия, изродила идеите на ранните социалисти за равенство и братство до див балкански насилнически болшевизъм. Разликата в продължителността на упражняваната власт не е в наша полза. Защото сирийците са доминирани от сектата на алауитите през по-кратък период, отколкото у нас властва столетницата.
Сирия, както и България, е силно зависима от Русия както никоя друга държава в своя регион- Сирия в Близкия изток, а България- на Балканите и комай в цяла Европа ( коя друга европейска държава може да се „похвали” с десетократно по-малък износ за бившата си колониална владетелка, отколкото е вноса й от нея, ако не България?!).
Определящото за Сирия външно влияние се дефинира като руско и светско, а за България- като съветско и руско.
Въпреки уж голямата любов на Русия към Сирия и обратното, сирийците не бягат в Русия, а на Запад. Българите сме в същото положение.
Сирия, както и България, черпи сили в отчаяния си опит да преодолее днешното си цивилизационно изоставане с изпомпване на самочувствие от древни исторически кладенци поради географското припокриване на днешната й територия с люлката на цивилизацията преди хилядолетия.
Сирия, както и България, е етнически и религиозно разделена и многолика.
Сирия, бивша част от Османската империя ( като България, но с три века по-дълго и с други колониални освободители), дължи създаването си на е чужда империя, на която е присъдена като законна плячка от сговора на силните държави. Сирия възниква като държава по имперската воля на великите сили след Първата световна война. Именно великите сили на своето време делегират на една от тях правото да води войната, която довежда до появата на България на съвременната карта на света.
Сирия е относително малка по своя икономически потенциал и територия , ако се сравнява например с Египет и Саудитска арабия, но има ключова роля в центъра на размирния Близък изток. България също е относително малка спрямо поне два по-големи съседа, но исторически е централен фитил за балканския барутен погреб.
В доминирания от Сирия съседен Ливан, раздиран от междуособици от средата на 70-те години на миналия век, плашеха хората с термина „балканизация”. Днес у нас, колчем стане дума за опасност от етническо напрежение, ни стряскат с „ливанизация”.
Или, ако перифразирам известния мислител от началото на 21-ви век Бойко Борисов ( с прозрението му „ и вие сте прости и аз съм прост, можем да се разберем”), положението би трябвало да бъде: и вие сте българи, и ние сме сирийци, можем…
Можем ли обаче?
Какво ни липсва, за да кажем „аз съм сириец” пред лицето на най-зловещата хуманитарна катастрофа, надигнала се пред портата ни?
И защо реагираме с „враг пред портата” като обсадени от ордите на Ханибал римляни, имащи самочувствието на по-висш народ спрямо „варварите”?
Истината всъщност се корени отново в историческия ни опит и по-точно – в липсата на такъв. Единствените бежанци, които познаваме от личен опит на своя земя в сравним със сегашния мащаб, са бегълците от гръцката гражданска война след Втората световна война. Тогава обаче те са били приемани като „правилни” , „наши хора” по идеологически признак, защото са били част от победените комунисти в южната ни съседка.
Десетилетия наред НРБ е затворена най-вече за бегълците, желаещи да я напуснат, но също и за евентуалните преселници от народи с различен цвят на кожата, етнос и религия. Така днес, бидейки вече формално част от откритата част на света, стигаме до положението, когато и в наше време появата на чернокож по улиците на „девствено” откъм такава „екзотика” българско населено място, се превръща в събитие.
Данък „изостаналост” ще плащаме още дълго, но поне трябва да си даваме сметка, че когато искаме от света какво ли не, трябва да сме готови също да станем част от този свят, който дава, но и изисква „някои неща”.
За начало можем да опитаме на чашка и салатка да промълвим пред телевизора едно щедро „ и аз съм сириец”.
Опитайте, може и да поправите малко образа си- ако не на собствения телевизор, приобщен наскоро към развития цифровизиран свят, то на собствената физиономия на гражданин на света, отразен в огледалото на чуждото нещастие.
Няма коментар. Затънали сме някъде в историческите пясъци на робството. Истината е, че ни пречат седемте века робство, за да можем да кажем, че сме народ с история. Имали сме исторически проблясъци. Не ще и дума. Имали сме поредица от добри за нацията и за нейното осъзнаване исторически събития. Но това не стига. Това не стига една общност да се нарече нация. Иска се тя да има много дълготрайна и силна родова, обществена и държавническа памет, за да не се поддава на манипулации. Преди говорехме за южните ни съседи (македонците):”да им имаме самочувствието!”. Сега не е лошо да си пожелаем да имаме такова самочувствие и да го отстояваме, за да спрем с нихилизма и с дефилиране на принадлежност към една или друга световна сила. Крайно време е да заявим, че ние сме европейци от български произход и да отстояваме тази позиция. На този урок стоим вече 25 години. “Човек за човекът е брат! Разбра ли бе, гад?!” беше казал поета. Ако това се случи (да отстояваме), “предвиждам такъв живот, че само си викам: дано!” ” Ха дано, ама надали?!?”
БЛЕСТЯЩО!!!г-н Инджев,блестящо!
“Данък „изостаналост” ще плащаме още дълго, но поне трябва да си даваме сметка, че когато искаме от света какво ли не, трябва да сме готови също да станем част от този свят, който дава, но и изисква „някои неща”.”
Господин Инджев, едва ли може да се каже по-добре. Поздравления!
Християнска България е европейска държава,независимо от руските набези.Не съм съгласна да бъде сравнявана със Сирия.География,религия,морални ценности,администрация на ЕС,всичко това ни прави член на европейското семейство.Защо Швейцария ще приеме 500 бежанци и то сирийци християни?Защо Германия поставя условия за образователния ценз на бежанците?Защо Алекс Алексиев говори за заплаха за националната ни сигурност?
Стига сме се оправдавали с робството!
Гърците след 10-годишна борба може да се каже, че сами са се освободили.
Левски ясно го е казал – “…който ни освободи той и ще да ни пороби”
Проблемите с бежанците имат най-общо две страни:
1. морално-етична;
2. законово-организационна
Г-н Инджев се е спрял на морално-етичната.
България има своя морален принос преди още Обществото на народите да въведе тъй наречения Нансенов паспорт. Член 61 на Търновската конституция повелява: “Всекой робъ, от какъвто полъ, вера и народностъ да бъде, свободен става щом стъпи на българска територия”
И този член от българската конституция не е останал на книга, а се е задействал след турските кланета над арменците. И “изгнанниците клети”,са били приети радушно от дедите ни.
За да има съответствие между афиширан в закон морал и задействан в реалния живот морал са необходими някои неща да бъдат изяснени.
Малко предистория – Косовската криза беше преди всичко хуманитарна криза. Хиляди албанци прекосяваха границата с Македония, за да не бъдат избити.
Какво направи България тогава:
1. отказа да приеме албански бежанци на своя територия, основавайки се на международното право – бежанците се намират на територия (Македония), в която животът им не е застрашен;
2. Включи се с хуманитарна акция, за да подпомогне както бежанците, така и самата Македония. Включи се като изгради лагера Радуша. Целият разход по поддръжка на лагера беше за сметка на България. Огромен български лекарски екип се грижеше за бежанците. Всяка сутрин камиони с прясно месо и пресни зеленчуци и топъл хляб се движеха от казармата в Кюстендил до Радуша. На самото място българи готвачи приготвяха храната. В лагера бяха изградени огромен брой умивалници, както и тоалетни. Тъй като Радуша е на самата граница със Сърбия, лагерът имаше денонощна въоръжена охрана. Пак от българи.Вичко това аз го видях лично.
Какво е положението сега със сирийските бежанци.
1. Сирийските бежанци не влизат у нас от Сирия, а от Турция. Където животът им не е застрашен.
2. Пускайки ги на територията на нашата страна, не се полагат за тях никакви грижи. Който не вярва да провери.
3. Едва ли на някого у управляващите му пука ни за бежанците, ни за условията на техния живот, ни за вероятността между тях да има престъпници.
4. Българският закон за убежището и бежанците е дефинирал четири статута – убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Както и ясно е разписал чии са отговорностите за всеки един от тези статути.
Някоя медия да е попитала какъв статут имат сирийците у нас?
А някоя държавна институция да е обяснила нещо по въпроса на гражданите си?
Иво, пиши за Пеевски, моля те! Кукловода продължава да си действа и да отнема държавата от нас! Само вие честните журналисти останахте стожери на истината!
Руската намеса в Сирия и отлагането на войната срещу Асад още ще влоши нещата със сирийските бежанци.За догодина се предввиждат още милиони да напускат Сирия.До това води нерешителността на САЩ и Запада и не знам защо клекнаха на руския интерес.И свойня нямаше да е лесно, но сега просто всичко се протака и бежанската вълна тепърва ще е проблем.От друга страна и тук Путин печели, защото не го касае бежанския проблем.Да, както сирийците така и българите ги гонят от собствените им държави, заради руските интереси.Руснаците са като скакалците, където се появят , всичко унищожават. Бежанците трябва да се подкрепят.Подкрепям призива на г-н Инджев и казвам “Аз съм сирийка”.
Ще се опитам да изляза от мрачните размисли,които навява поредният великолепен коментар на Иво. Да, никак не ни е леко на нас.
На онези, които знаят, че е имало години, когато България е била друга страна, сякаш населена с други хора и дори с някакъв друг културноантропологически вид. Погледнете портретите на възрожденците ни- и хъшовете, и цариградските просветители – все европейци и достойни хора. На българите от времето на Яворов-същите са, каквито човек е можел да срещне по улиците на Виена и Париж.На българките от благотворителните дружества “Майчина грижа”- европейски аристократки по облекло и най-вече- по дух. И вижте типа, който оглозга и оцвъка България под имената на каскетлиите гошо, тошо, мако, тако, пеко,дако, тано, цоло, цола, кътю, рълю, гуню, муню…
Не ни е леко на нас- на онези, които вярват, че България е част от цивилизованата част на света, наречена евроатлантическа сфера, а не васал на кремълската азиатщина.
Но не е леко и на другите. Ето какви шизофрени стихии изгъват миниатюрната единствена мозъчна гънка на атакиста например в момента. От една страна- Ал Кайда е тайната любима и истинският геополитически партньор на воленовите началници в Москва, копнежът за себеосъществяване чрез злорадо воайорство пред действията на диваците-чалмалии срещу омразната Америка и Запада. От друга пък-трябва с Ал Кайда като зловеща експортна стока в бохчите на сирийските бежанци да се плашат електоралните единици, които нямат и описаната мозъчна гънка. От трета пък- дори кремълският товарищ Асад тръби, че се бори срещу Ал Кайда. “Ох, дано се разберат, като ние се разбрахме с ДПС пред сладките перспективи на кмисионните от Южен поток, че да разбият тази проклета Америка!”- моли се атакистът. И крещи “Сирийците-вън!”.
А на нас ни остава да покажем на сирийците и на света, че има и други българи, и друга България.
Към Ана Мария
Съжалявам, че сте схванали толкова буквално паралелите между Сирия и България, в които има доста голяма доза ирония и самоирония именно към онези от нас, които не припознаваме общочовешкото в частния случай, та се налага да им се обяснява по какво си приличаме с едни други човеци, за да се събуди малко човещината у нас.
А негативни примери от онези общества, в които иначе благотворителността, доброволният труд на подрастващи в болници , хосписи и санаториуми-резултат от възприетата там етика на обществените отношения ( включително заради активната роля на съответните църкви, каквато у нас почти напълно отсъства)е норма на поведение от поколения, винаги могат да се изкопаят…
Благодаря ти приятелю Иво! Благодаря ти за блога и за това, че ни изтрайваш. (Позволявам си да наруша бонтона и без да питам дали е възможно минах на “ти”). Стреляш мигновено и право в десетката. Такава журналистическа работа не съм срещал. И това не е “четка”, а истината такава, каквато е. Изобщо… да живее Свободата!!! (“Свободата – блян недостижим, на втория ден се превръща в режим.” Р. Р. Характерно за нашите географски ширини.)
Към Алеко от 15.27ч. Алеко за какви управляващи говорите,те за собствения си народ,за нас
нехаят вие говорите за бежанците от Сирия.Жалкото е,че и ние вече сме бежанци в родината си,
и всеки се е заврял в черупката си вместо да се обединим и изринем тази мръсна пасмена.ПОЗДРАВ!
Инджев, хапчетата къде са ти!
Стамбо, не гледай мрачно. Оптимизмът се състои в последователни конкретни решения на конкретни проблеми.
Без да съм на чащка и салатка мога да кажа: “Аз съм сириец”. И хората, които познавам, ще кажат същото.Не съм съгласен, че: “Единствените бежанци, които познаваме от личен опит на своя земя в сравним със сегашния мащаб, са бегълците от гръцката гражданска война след Втората световна война”. Отношението към бежанците почти винаги е функция на правителствената политика. Да си спомним за арменците, белогвардейците, отчасти евреите през Втората световна война, но поддържани от мнозинството хора, които са могли да кажат “Аз съм арменец, руснак, евреин”. Да си спомним за отношението към българските бежанци от Тракия и Добруджа, паднала вече в румънско. Роден съм в т.н. Добруджански квартал на София, където на всеки бежанец са отпуснати 400 кв.м. безвъзмездно.
Румен Пейчев | октомври 8, 2013, 21:05
Поздравления!
Само стари софиянци знаят имената на квартали, населявани от бежанци. Само стари пловдивчани знаят за приемането на арменците в града си.И за да не го удряме само на големи градове – само старите жители и техните наследници от Варненско знаят за подгонването на таврийските българи от селата им по посока СССР. Както и на белогвардейците от всички населени места в България.
Илия Павлов-живия | октомври 8, 2013, 18:08
Бая се чудех дали да Ви отговарям. намесата Ви е безсмислица!
Питате какви управляващи? – ами тези, които са избрани – от представители на българския народ.
Г-н Инджев – блестяш анализ. Благодаря Ви.
„ ние също сме сирийци” ! Аз също съм сириец. Колко човечно и мъдро , г-н Инджев. Благодаря Ви.
Добра новина. Иван Костов вече оглавява лаборатория в НБУ, която ще оценява рисковете за страната. И първата тема на тази лаборатория е бежанците от Сирия.
Втората добра новина тепърва трябва да предстои. А тя ще стане добра новина, когато Йовчев, Местан, Станишев им уврат тиквите и послушат Костов. Орешарски не го споменавам, защото е кукла на конци.
Между впрочем, Йовчев, Местан и Станишев могат и да не си признаят, че слушкат. Важното е да го правят – слушкането. Иначе жална ни майка НА ВСИЧКИ.