Много е важно дали ти липсват първите седем години!
Минаха първите 7 години, откакто на 8 октомври 2006-та беше излъчено последното издание на неделното публицистично предаване „В десетката“ по Би Ти Ви. Тогава водещият, т.е. аз, си позволих да обезпокоя самия президент президент Георги Първанов с въпрос дали е придобил като подарък от спонсор два мезонета в София.
Понеже днес е неделя, седем години по-късно (се ) питам друго: липсват ли ми тези първи седем години след деня, когато бях заплашен с уволнение, беше свалено предаването ми и съответно си тръгнах от Би Ти Ви в знак на протест срещу съюзяването на „моята“ телевизия с моя политически душманин, наредил разправата с един журналист с размахване на заканителен пръст чрез „нарочна декларация“ с поименно заклеймяване от екрана на същата телевизия.
( Който смята, че го „занимавам“ със себе си, може да си спести четенето и да се занимава с нещо по-малко дразнещо…).
Останалите питам същото, което и себе си: липсват ли ни въпросните изминали 7 години?
През „отчетния период“, за който пиша, животът ми се промени (не само професионално) толкова щастливо, че би трябвало да съм благодарен на онзи „симбиоз“ между Първанов, олигархичните босове и обслужващия ги персонал, който ме направи отново свободен човек.
Спокойно, няма да се „хваля“ с написаните междувременно книги, с милионите посещения в блога ми и с вниманието на световните медии, които, смея да твърдя, ме превърнаха в най-цитирания в чужбина български журналист ( от „Ню Йорк таймс“, до „Файненшъл таймс“).
Лично на мен първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват и макар да липсвам все повече от екрана на телевизиите, които по изключение ме канят ( обикновено да „запуша някоя дупка“ в някое храбро предаване), за мен е комплимент да ме няма в списъка на дежурните гости точно на онези канали, от които намирисва на манджа, поръчана от кухнята на задкулисието.
Това е добрата новина в личен план. Как обаче се отразиха въпросните 7 години на българската журналистика и на медийната ни среда, която все повече прилича на среден пръст спрямо очакванията за бунт на журналистическата съвест в България?
В случая не си меря пръстите с никого, още повече, че оценявам неравностойното си положение спрямо колегите, които са длъжни да си мерят приказките, ако не искат да се мъчат тепърва да стават блогъри по принуда и да се освобождават от оковите на заплатите и произтичащите от тях зависимости.
Питам за онзи плонж в калта от 35-то до 85-то място ( или нещо подобно като статистика) , където се е пльоснала именно след въпросните 7 години българската журналистика, съизмерена с посестримите й по света в съответните международни класации.
Отговор не чакам на принципа за умрелия и писмото.
А, и по-добре ще става.
http://dnes.dir.bg/news/radio-televizia-darzhavna-sigurnost-lustratzia-15225660
Здравейте господин Инджев
Ако бяха ви оставили през тези 7 год. под шапката на БТВ щеше да ми
липсва вашия блог през цялото това време.
Така че, мисля, че всички сме спечелили.
Г-н Инджев, аз като една истинска българка да си кажа мнението без да ми го искат.Да липсват ми- през тези 7 години ми липсва обективна телевизия или поне предаване, което да отразява реалната обстановка в държавата,липсват ми вестници, които да имат анализи почиващи на факти , а не такива, които им е наредено да напишат, липсва ми радиопредаване, където да има дискусия и сблъсък на идеи, а не заклеймяване на всеки отклонил се от правата линия на Партията( с многото й разновидности). Но слава Богу не ми липсва информация, анализи и мнения, на които да вярвам и които подкрепям , но в интернет. Но колко са хората, които имат достъп до тази свободна зона? Особено по- възрастното поколение, което по навик вярва на всичко, което”дават” по телевизията. Как могат тези хора да бъдат информирани за събитията у нас, а и по света?Как да си създадат реална представа за гигантската манипулация, на която са подложени?А тези хора са най- дисциплинираните избиратели- те никога не ходят за гъби по време на избори.Аз поради естеството си на работа, всекидневно се срещам с такива хора и мога да ви кажа, че доста от тях са много заблудени за истинската причина на сегашното им нерадостно състояние. Според мен това е сериозен проблем, по който е добре да помислят десните партии.
ти сигурно ме знаеш от моите коментари,аз съм твой противник по въпроса за Бойко.Но мисля,че щом твой идеологически противник твърди,че ти си най цитираният и най способният и най честният журналист, това ще има значение за теб.Затова признавам още веднъж твоите спосособности и ти се възхищавам.И признавам,че няма да имам смелостта да пиша като теб, ако имах тези способности.Все пак трябва да има хора като теб,дай боже повече
Робите, робините и робчетата (по журналистически и граждански манталитет, т.е.- 90% от българското персонално олицетворение на “Четвъртата власт” и техните робовладелци) едва ли ще огледат мизерните си душици и текстове в този чудесен коментар- едновременно и силна публицистика, и човешки документ!
Поздравления, Иво!
IVO ,MNOGO SI PRAV !! AZ BIAH BEZEN SRESHTI TOZI BOKLUK PARVANOV -GOTZE !! AKO BIAH V BG SHTIAH DA OTIDA I DA GO ZAPLIUIA V URODLIVIA SURAT!! NO NIE KAK SE BORIM SRESHTU TEZI BOKLUTZI?? KATO PLIUVAME SRESHTU KOSTOV I BOYKO??!! MAHAMADMUSHI IEK !!
Moohamed Said
Добре е, че не могат да направят всички журналисти техни изпълнители .Поне интернет засега остава свободна територия и привлича все повече читатели. Благодаря Ви за блога и за свободата на която се учим от Вашите коментари.Дон Кихот все още търси свободата , и ние също.Бъдете жив и здрав.
Е, хайде Честит 7-ми HАPPY BIRTHDAY TO-O YOU-U…
Още много книги: до пълнолетието лишено от несвобода – пълни летописи на нашите смутни времена!
Бьлгарската журналистика сьвсем падна в калта, медииното пространство прилича на блато и то зловонно.Слава Богу,има Интернет,за да чуем честните журналисти като вас,г-н Инджев.Факт е ,че почтените хора от различни професии,често отлични специалисти,са без работа .Естествено ,когато човек е способен ще си намери работа,извьн обсега на партиините диригенти.Но печели себе си.Това е свободата-да спечелиш себе си.Поздравления,г-н Инджев!Аз сьщо сьм спечелила свободата си по подобен начин и никак не сьжалявам за това.
Здравей Иво,
Първите 7 години на един човек са най-важните от живота. Тогава родителите го научават на чест, достойнство,обноски, правила. Очевидно са те научили. Представям си колко е трудно да загърбиш охолния живот на т.н. “български журналист”, живеещ си като “бъбрече в лой”, къпещ се във френско шампанско,купуващ имоти къде ли не,но лазещ винаги наведен или да останеш “ОБИКНОВЕН БЛОГЪР”, но с ЧЕСТ И ДОСТОЙНСТВО. Поздравявам те!
Dnes syjalih iskreno Emil Ko6lukov, o4evadno naveden pod prav ygyl pred 6efovete si ot BosforTV. Priniziha umniq 4ovek do nivo na kvartalen klyukar. Jalko, Emo, mnogo jalko…
V tozi red na misli: pozdravleniq i blagodarnost kym g-n Indjev za neocenimata mu prosvetitelska dejnost!
Г-н Инджев, наистина седемте години са важни за всеки индивид.Аз карам 74 година и бях ваш
фен,както и сега винаги първо влизам във вашия блог,и след това преминавам през останалите.
Винаги следях вашето предаване “В десетката” ,когато не съм бил в къщи съм бързал да се прибе-
ра за да мога да проследя предаването ви,то наистина бе в десетката.Желая на вас и семейство-
то ви здраве,а на вас всички публикации да са винаги в десетката,не че те неса.
Радвам се, г-н Инджев, че така ги чувствате тези седем години в личен план. Но за медиите у нас, разбира се, не е добре,че не могат като Вас свободно да изразяват себе си.
Всъщност, убеден съм в едно – истинската свобода у нас ще я има само когато в медиите ни се пише и говори както във Вашия блог.Ако ефектът от протестите не постигне точно това, значи агонията ни ще продължи много дълго. Дано най-сетне се преборим за истинската си свобода!
За съжаление “благополучните” журналист(к)и (не блогъри) се вихрят в ьТВ – то с всичката си сила и простотия и непрофесионализъм стават непоносими и за редовите “техничари”. Какво ще кажете, ако сте в ефир и някой журналист, който се намира да вас,без никаква работа в студиото,пръдне гласовито до вас, докато говорите и ви слуша цяла България? Аз ще ви кажа: ще се извините на пърдящия/щата. Все едно, шефката ще ви нареди! Щото, видите ли, една забележка от ваша страна би нанесла удар върху журналистическата му (и) психика (!), та няма да може да си гледа работата!
Това може да става само в България.
Поздравления г-н Инджев за доблестта! Вашата постъпка тогава за мене е най-значимото събитие за последните 24 години в този затънтен край на Европа. Подобна постъпка се осмелиха да направят немски журналисти към канцлера Кол и партията ХДС преди доста време по повод подкупи и нелегални партийни дарения свързани с оръжейни доставки на арабски държави. Това промени в Германия основно схемите на партийно финансиране и подкупите се дават по далечно по-фин начин, но с една дума събитието разтърси цялата държава.
В нашата България подкупа на Първанов бе обилно полят с руски парфюм да не мирише толкова.
Жалко, че бившия президент не може да си харчи парите от рушвети …
Естествено никой не реагира на мигновеното забогатявване на соцпрезидента, който ще си намирисва доживот.
Най-ценното г-н Инджев е свободата и отново поздравления!
Аз си имам Иво и какво дърдори телевизията съвсем не ме интересува. Иво и без телевизия пише много добре. Не знам какво показва статистиката, но мисля че Иво има повече почитатели. Някога, далеч преди, имаше повече хора да слушат Георги Марков по радиото отколкото пропагандата на БКП. И бдящите от ДС си правеха сметките.
Слава Богу, че има хора като Вас!
Радвам се и черпя “хъс” от блогът ви през тези 7 години. Мъчно ми е колко по-малко хора чуват или четат мненията ви през този период. Все пак предимствата на направеното от Вас са огромни.
Доказахте, че колкото и да калят човек, който се бори и има достойнство, не могат да го окалят и да “разочароват” хората искащи да чуят свободното и независимо слово, не могат да отнемат вярата им в справедливата му кауза.
Доказахте, че колкото и да се игнорира журналист от черния списък, то той пак ще преживее и изхрани семейството си.
Доказахте, че в тази страна има хора, които ценят повече достойнството си и истината, отколкото благата служба, пари и бонуси, които не живеят за “хлебом единним” (и сиренцето).
Доказахте, че журналистът може да се разкрие и каже истината дори да няма подкрепата на мощните медии, че истината може да се крие дълго но не и вечно и не от всички!!!……..
Благодаря Ви!
Поздравления г-н Инджев!!! Поздравления за Вашия висок морал, за Вашето прекрасно перо, за куража Ви да ги отстоявате без поклон пред мерзавците!!!
Много отдавна престанах да чета вестници, да гледам публицистика по телевизията (особено по БТВ откакто Вас ви няма там!) и се чувствам много добре – “не ми липсват тези години несвобода”. Но за жалост е истина фактът написан от Радост, че много неща зависят от “най- дисциплинираните избиратели, по- възрастното поколение, което по навик вярва на всичко, което”дават” по телевизията”. Докато повече хора не се научат ясно да разпознават и ценят истината и да отхвърлят лъжите и манипулациите ще има да се гърчим дълго пред зависимостите!
Бъдете жив и здрав, г-н Инджев и вярвам, че читателите Ви ще се множат.
Даа.. беше ми любимо предаване. Дотогава мислех за Първанов че е поредния неприятен чичка, който ходи на лов за наша сметка, но след уволнението Ви (то си бе такова) разбрах, че е опасен.
А аз вече няколко години вечер преди да заспя си сверявам часовника с Вашия 🙂
Благодаря!
С пожелание за здраве и нови успехи:
http://www.eurochicago.com/2013/10/7-godini/
Не,не ми липсват тези години г-н Инджев.Страданието е велик учител.Радвам се,че ме посети.Тези седем години затвърдиха вярата ми в свободата и демокрацията.И ако в началото съм проявявал някаква колебвивост и плахост в убежднията си за свобода и демокрация, сега съм непреклонен.За да стана такъв много неща ми помагаха и едно от тези неща сте Вие.Благодаря!
Честито Г-н Инджев! Как ще ви липсват тези 7 години, когато Вие не ги загубихте, а ги спечелихте! Изгубихте робските си окови и спечелихте свободата и независимостта. И това нямаше как да не в направи “първокласник”. Сехга сте “Фърст клас”! Давайте нататък, пожелавам Ви здраве и упоритост! Когато човекк е свободен прави невероятни неща.
Честито и поздравление,г-н Инджев!Поздравления и възхищение от Вашето достойнство,морал и себеуважение.Бъдете здрав и никога да не пресъхва Вашето честно и безкомпромисно перо.Благодаря Ви,че ви има!
Честит седми рожден ден! Бъдете здрав и не спирайте да пишете – ние се нуждаем от Вас и блестящите Ви коментари всеки ден!
Г-н Инджев, с малко закъснение да Ви честитя и аз този “юбилей”, и да Ви пожелая още много пъти по 7 години да сте сред водещите български журналисти! Дай, Боже, да се увеличава бройката на честните, независими и компетентни Ваши колеги, за да може българската пролет в журналистиката да бъде огласена от повече птички! Да, много Ваши “доброжелатели” се опитват да Ви омаскарят, но това, което е по-важно, е че никой не може да излъже всички и завинаги! Многобройните посещения във блога Ви доказват, че хората търсят именно Вашата гледна точка, Вашата интерпретация на нещата, защото Ви вярват!
Бъдете жив и здрав!
С нетърпение чакам следващата Ви книга!
Символика!Първите седем години!?.Най важните за подрастващия организъм (за децата иде реч)И докато за това се грижат родителското тяло баби и дядовци,то 15-те милиона читатели са “обгрижвали” със своя прочит и коментари твоя блог.И все пак Иво отсъствието ти от телевизионния екран много ми липсва.Но по добър стимул за реализация на словото от неговата СВОБОДАТА няма.
Честито г-н Инджев!
Бъдете ни жив и здрав!
Г-н Инджев, кога ще си честитим първите 7 свобода???