Преживяхме ( още) една седмица на унижението.
Мислех самовлюбено да направя почти невъзможно изключение и да остана на самотния пиедестал като единствен безмълвен наблюдател на изнасилването на мъж, съблечен насила и показан многократно и с наслада на света от воайорските (ни) медии. Но явно „спортната страст“ е неустоим евродизиак дори и за такъв фанатик, като мен, който не е ходил на мач през живота си ( макар да е изиграл доста „мачлета“).
Това, че на един човек му разголиха фамилията, като поругаха личната му чест пред милиони неволни воайори на човешкото унижение, се оказа маловажно. Всички се втурнаха да жалят за футболното семейство „Левски“, на което му били разгонили фамилията с груповото изнасилване на треньора, заставен от т.н. ултраси да си свали екипната униформа под заплахата да бъде бит пред телевизионните камери по време на пресконференция.
Не ми е известно жена да е била изнасилвана по подобен начин на пресконференция при наличието на толкова много посестрими по пол, но доживях да видя как това се случва на мъж. Което, пак повтарям, предизвика вълна от възмущение само като колективна обида към „колектива“ на футболния отбор, засегнат на чест.
Сега разбирате ли защо през живота си не съм стъпвал на футболен мач, макар в съответната възраст да съм търкалял доста коженото кълбо по училищни и други софийски дворове? Смея да твърдя, че все още мога да спечеля някой бас за жонглиране с топката с двата крака срещу някой, който не вярва, че такъв футболен скептик го може. Не футболът ни е виновен за каквото и да било, а стадният ни рефлекс да жалим за стадото, докато „черните овце“- вълци ги яли.
Живеем в държава, в която колективът, масата, самата държава продължават да имат по-голямо значение от личността.
По нашите земи реформацията- в европейския смисъл на думата, свързан с ренесанса и издигането на човека на пиедестал, продължава да тъпче на едно място с поглед на Изток, където за „евразийска“ ценност се смята правото на държавата да марширува по главите на непокорните индивиди в името на „общата цел“ и „благо“.
Пояснявам за желаещите да се заядат индивидуално: нямам предвид конкретните качествата на индивида, който постъпи като покорна жертва и не оказа никаква съпротива при поругаването на честта му, а самият факт на вниманието, съсредоточено изцяло върху нещастието на колектива като „висша ценност“.
Тук да смачкат едно човешко достойнство, каквото е насилственото събличане на мъж със закана да го бият пред целия свят, ако не се подчини, не означава нищо повече, от скандал или проблем за неговия футболен клуб. Човекът обаче го няма в картинката на масовия вой заради моралния побой, нанесен според фенове, коментатори, зяпачи, специалисти и всякакви други загрижени дейци именно на „Левски“, а не на изнасиления човек.
Наричам това „изнасилване“ без голямо преувеличение. Точно това правят изнасилвачите: първо сломяват волята на жертвата, за да парализират съпротивата й, след което прибягват до следващата част от плана с разголването и…така нататък.
Фактът, че „така нататък“ не се състоя буквално, беше само формалност от порнографската сцена, в която на публиката не беше спестено нищо от подготовката за „така нататък“.
Когато се чудим как успяват да ни унижават колективно, трябва да си даваме сметка защо са толкова самоуверени и арогантни изнасилвачите. Те се упражняват най-напред върху индивидите, които оказват съпротива и когато установят, че никой не им търси сметка за подобна единична разправа, преминават към груповите изпълнения за наша сметка.
Този път няма да давам примери. Това го може всеки.
За съжаление г-н Инджев е отново болезнено точен в разреза и анализа на родния характер и душевност. И точно това стадно поведение ражда БКПеевщината.
А примерите са важни! От Епопея на забравените, през Георги Марков, та до Октай Енимехмедов.
Гаврата с треньора беше отвратителна!
Тези закачулени ултраси са удобния отряд за политически поръчки на българските мафиоти и затова слугинските им журналисти го излъчваха като сензация и не си позволяваха да заклеймят престъпното унижение на личността. Кой беше казал “Човек – това звучи гордо”? Разбира се това не е бил Ленин, Сталин…
Това се превръща в запазена марка на България – насилие над беззащитна жертва в национален ефир.
Сладките, възпитани, хрисими, ведри и приятни делегати на ДПС пребиха съвсем безнаказано “нападателя” на Доган пред камерите. Все още самоличността им е мистерия за правосъдието.
Предполагам, че единственият вариант да ги идентифицират е да предоставят копия на личните си карти на органите на реда. (Така де, след като ясни и детайлни видео записи в комбинацията със спиък на делегатите не са достатъчни.)
Г-н Инджев, разбирам, че текстът е насочен към генералния въпрос- в каква държава живеем? Но конкретно за случая, нещата са по-дълбоки отколкото изглеждат, станалото беше грозно и най-малко виновният го отнесе, а съблечените трябваше да са други двама хубавци.
След проведени безброй срещи и дадени хиляди обещания, да видиш, че отсреща не те уважават и зачитат, ами трябва “дървото” да играе.
Срам за всички нас, които все още мълчим, може би стъписани, но жалки в своето мълчание пред случката, която ни показа безпощадно на какво сме заприличали. Иво, ти намери определението за това “събитие”, което ме накара да завия като пребито куче заради невижданото унижение, преживяно от всички нас, защото ТАМ ние ВСИЧКИ бяхме брутално изнасилени. И видяхме с болезнена яснота, като в ослепителен пърформанс, метафората на нашия живот в “прехода”. Видяхме в действие кучетата, които винаги са “в резерв” – анонимни в качулките си, като господарите си, които държат поводите им.
Питам се дали има прокуратура, която отдавна да се е самосезирала заради това знаково издевателство срещу личноста в уж европейска и натовска България? Уж страна от Свободния свят?!Та тези изверги публично съблякоха човек, както са събличали в сталинските и хитлеристките концлагери!Станахме плашило за медиите на целия цивилизован свят. Това вече е ДЪНОТО на обществото ни и не зная какво би трябвало да се направи, за да видим присъди за поругаване на човешкото достойнство и на Конституцията по същество?! Нека обаче не оставим тази работа така, защото тези качулати “кучета на диктатурата” вече се въртят във все по-заплашителен кръг около нас. Ние сме следващите, ние с вас!
Много силен текст, удивителни изводи, г-н Инджев! Точно така се е саморазправяла БКП с народа ни след 9-ти 1944-та – един по един избиване, масови кражби чрез смяна на парите,конфискации, “Заеми на свободата”,насилствена национализация, разкулачване,коопериране и т.н. А днес груповите изпълнения на властта над всички нас са точно както на въпросните ултраси – никой не се интересува какво въздействие ще имат законите и решенията върху нас гражданите,а как определени хора да влязат във властта и управлението или пък да избегнат правосъдието. Благодаря Ви за примера и умението да посочвате пътя за изводите!
“Те се упражняват най-напред върху индивидите, които оказват съпротива и когато установят, че никой не им търси сметка за подобна единична разправа, преминават към груповите изпълнения за наша сметка.”
Хареса ми финала. Та се сетих за едного, на когото разкатаха фамилията. Сега, предполагам, ще подскочат съучастниците в това разгонване, само като му спомена името.
Името е Иван Костов. Ха, да ви видя?
Какво ни струва, като хора, да отдаваме дължимото за конкретни действия на конкретен човек. Без да го славословим. А да кажем на чист “български” език – “евала”.
Сега всички се упражняват за сметка на сирийските бежанци. Едни издигат човеколюбиви лозунги, премълчавайки опасностите за страната. Други изтъкват опасностите за страната, а премълчават човещината.
А нещата вече са отиграни. През 1999г. Управляващите в момента да четат, да мислят и да повтарят действията на Костов от 1999. Вече са позакъсняли, но с активни действия все още могат да наваксат.
Другата реакция е като на Росен Янков – тогава ченге от “24 часа” за бежанците през 1999 г. Сега ченге от “168” часа. Или от някакви други часове- часовете на ченгетата.
Избирайте кой след кого да се нареди.
Много грозна и страшна картина,защото някои си позволяват да налагат волята си с насилие и унижение на потьрпевшия.Наи-лошото е ,че ще им се размине безнаказано и те,а и други като тях ще рашат,че вси
Прекьсна ми врьзката и странно излезе недовьршено изречение,без да сьм го пуснала?!
Страшното е ,че се появяват групи,които са решили,че всичко им е позволено.
Роден съм във футболно семейство преди 73 години.Покойният ми баща е първият председател и основен играч на футболен клуб “Владислав” /двукратен носител на “царската купа” през 1923 и 1924 година/.Цял живот съм играл футбол,включително и състезателно,макар да не бях голям футболист.Така да се каже футболът е в кръвта ми.Сегашният български футбол /с малки изключения/ е една грозна карикатура на тази велика игра,а разгаряните около него грозни страсти са направо неописуеми.На футболен мач не съм стъпил поне от 40 години насам и вероятно никога няма да отида.Това,което стана с Ивайло Петев беше отвратителният апотеоз на най-ниските,най-противни аспекти на футбола у нас.Впрочем футболът е такъв,каквото е обществото ни.Ние берем горчивите плодове на пълната деградация на нравите в страната.Не оправдавам въпросните качулати бабаити,но поне те са анонимни и безотговорни,а в България имаме управляващ политик,който ходи по улиците съпроводен с тълпа облечени в черно бодибилдърси и предизвиква грозни сцени и саморазправи.Ами ние не можем да се справим с въпросния пседвополитик /който като капак отговаря за етиката в парламента/,защо тогава да се чудим на качулките.
“Живеем в държава, в която колективът, масата, самата държава продължават да имат по-голямо значение от личността.”
По-добре не би могло да се каже, г-н Инджев! Поздравления!
Все повече си мисля, че границата между цивилизацията и варварството е точно тук. Ако едно общество приема за нормално и се наслаждава на смазването и унизяването на човешката личност, независимо с какви благородни мотиви, то това общество е варварско. Независимо от атомните бомби, пътешествията в космоса, нефтените реки, пищните оперни спектакли и броя на Нобеловите лауреати. Докато светът не разбере тази проста истина, ще продължаваме да се въртим в омагьосания кръг на злото и прогрес няма да има!
А едни конституционни съдии насилиха Конституцията и Станишев и Местан ни обясниха, че така е правилно.Не можело да се обсъжда.Това погазване на основния закон на държавата , води и до смачкване на всяко човешко достойнство.А ние гледаме , като ,че ли не се отнася за нас, а за някаква си Конституция или треньор.Ако не се противопоставим на това , ще пропадаме още и още.Дъно няма.
На фона на всичко казано, показано и написано по този грозен вандалски акт на футболните хулигани, изпъкна и неадекватното и пасивно поведение на ръководните фактори от ФК “Левски” начело с “легендата” Наско Сираков, които не направиха нищо за да защитат честта на Ивайло Петев, който самите те са го избрали и поканили за треньор. Според мен, тази постъпка е толкова грозна и отвратителна, колкото и действията на тези самозабравили се кретени.
Прекрасен текст, чудесен урок в защита на човешкото достойнство и морал! Благодаря!
С показването пред света на поредната ужасяващо грозна сцена на издевателство над личността (изключително подходящо квалифицирано от уважавания автор като изнасилване!) потънахме още по-дълбоко в тинята на човешката нищета. Тези млади, качулати ултраси се оказаха достойни ученици на учителите си БКП-ДС-физкултурници по най-арогантно потъпкване на човешкото достойнство. А, къде бяха останалите “мъже”, а защо не и жени, които присъстваха в залата???
Задьлжителните манифестации сьщо бяха групово инасилване-задьлжително харесване на еднопартийна власт, чието уродливо наследство виждаме днес в правителство,парламент,футбола, безпардонната местна власт…докато има тьрпеливо население.
Определено останах потресен от случилото се. Не се интересувам от футбол (в или отвъд границите на родината), не познавам този човек освен някоя и друга статия за неговата личност, но смятам, че, каквото и да е направил, не заслужава подобно отношение. Предвид и това кой го накара да се разсъблича и унижава пред камерите това мое мнение важи с двойна сила. Питам аз обаче – как нито един човек от присъсващата публика зад камерите не направи нещо? За съжаление съм ставал и друг път свидетел на подобно сеирджийство и то ме отвращава. Това ли е нивото на футболът и неговите фенове у нас? Ако е така, то нищо не съм изпуснал с моето нехайство по тази тема. Този балкански манталитет наистина ми идва в повече. Още една причина човек да остана далеч от пределите на татковината си. Имаме природни дадености, има потенциал, но отношението на хората един към друг ме изпълва къде с тъга, къде с погнуса. С подобно мислене няма как да се оправим. Много правилно го казва @Владимир Георгиев (коментар под статията) – футболът, политиката и още много други сфери от обществения живот са чисто и просто едно отражение на обществото ни.
G-n Indzhev, pozdravlenia za statiata!
Да, и е задължително да допълня, че заплатата на един футболист е от порядъка на 10-15-20 хиляди евро на месец, а за 5 стотинки работа не върши. Всъщност, единствената работа, която върши, е да създава някакво примитивно удоволствие на примитивите, които са отишли на стадиона да го гледат. За разлика от г-н Инджев, аз съм ходил на мачове, но в онези не толкова далечни времена момчетата на терена бяха истински мъже. Така беше тогава. Сега е друго. Оня, дето му посадиха коса, излезе въшльо и достоен последовател на Батето, а онзи, другият, ай-цу-цвай-цу-драй-дрън се оказа класически мошеник.
Та, понеже по презумция футболът в България в днешно време създава удоволствие на низшите, не е толкова странно, че се унижават треньори. Резултатът от това е, че значително се намаляват шансовете да имаме добър футбол в държавата, а вероятността отново да стъпя на стадион от 0.1% стана на 0.00001%. Впрочем, къде е държавата и на нападателите потърсена ли им е отговорност? Задържани за дребно/средно/голямо хулиганство?
Всичко казано от автора на блога и от участниците в него е така, но какво направиха медиите в този случай? Те като лешояди ръфаха и ръфаха чуждата плът, за да си напълнят търбусите. Не спряха да повтарят тези кадри, че и се похвалиха, уж под формата на критична бележка, че сме влезли в световните новини. Защо им трябваше да дават тези простотии на група идиоти? Трябваше да съобщят накратко и повече да не ги величаят в безконечните си репортажи и анализи. Защото им направиха такъв хубав пиар. То да е нормален човек, няма да се впечатли от него, но на тези малоумници това е като приемен изпит в гангстерска банда. Вдига им се цаната. След като се ценят тези качества (не казвам “човешки”), какво очакваме от обществото. И то от тази му част, която разполага само с такива “качества”. Ами естествено, че ще гледа да ги изложи на показ и да чака допълнителни поръчки. Както посочват много от коментаторите в блога – така се е родило “социалистическото общество”, с такива “приемни изпити”.
Станалото с треньора е толкова отвратително, че не се нуждае от коментар. От коментар обаче се нуждаят медиите и коментаторите на случката. Някой пред мен вярно отбеляза, че медиите изглеждаха като лешояди. За кой ли път? Имаше по някоя критична дума, от която разбрах, че всички присъствали, освен феновете, са невинни. Вярно е, че случилото се е отражение на всичко в нашето общество. Но все пак защо толкова много хора присъствали и толкова много зрители на записите на събитието се чувстват унизени или гневни, но най вече безпомощни? Защо никой не започна дори едно формално търсене на “неизвестния извършител”? Защо при толкова много записи на събитието всички коментират опитите на качулките да се скрият (макар че на много от кадрите се виждат лицата им) а никой не се опитва да ги показва в стоп кадър, да ги идентифицира? Всички търсят целта на този дивашки акт, евентуалните му поръчители, а се прескача и пропуска елементарния факт, че без разкриването и тежкото наказание на гаврещите се ,поръчители и подстрекатели не могат да се докажат и осъдят .
Ако между самите нас – обидените, унизените и възмутените не могат да се намерят хора с достатъчно познания за да се предизвика чрез социалните мрежи търсене и посочване на “качулатите”, за да се осъдят , значи си заслужаваме да ни обиждат и унизяват. Не си струва да коментираме. Остава само да си траем и да чакаме морлоците да изберат и изръфат поредната си жертва между нас. И нека съм ясен, не говоря за улично правосъдие, а за граждански методи да се накара държава и институциите и да “защитават живота имуществото и ДОСТОЙНСТВОТО на гражданите си!” Поне така пишеше май в конституцията.
Когато ден-два след показаната по телевизиите грозна сцена с треньорът Петев, случайно попаднах с дистанционното на новините по Евронюз, буквално онемях от изненада …… дори и там, по една от световните телевизионни новинарски медии, в момента течаха кадрите с ултрасите! Точно като Вас, г-н Инджев, никога не съм бил футболен запалянко, но когато видях всичко това, изпитах страхотно омерзение и срам, че тези кадри стават достояние на целия свят, /а знаем каква по принцип е незавидната репутация на България/, както и изпитах всички тези чувства, които само Вие, с вашият уникален журналистически талант, умеете да опишете и пресъздадете. Подобен и дори много по-силен и разтърсващ срам, че съм българин, изпитах и съвсем наскоро, когато по НоваТВ изгледах и репортажа за обикновеният, честен човечец, обявен от правителството на бившата/настояща Тройна коалиция, за “Най-достойния българин на 2006-та” или нещо подобно, във връзка с факта, че беше успял /за разлика от всички призвани за целта, служби и службици в държавата/, да спаси живота на 12 човека в катастрофата с падналият автобус над река Янтра. Та последвалата съдба и настоящото житие и битие на този човечец, са същият огледален образ за днешната духовна и морална нищета на българското общество /за да не съм многословен, който желае може да види репортажа в интернет/. Чест и почитания за Вашата ерудиция и дарба да описвате със слово това, което ние другите можем само да мислим и чувстваме!
BRATIA BALGARI TRUDNO SE SMENIA MANTALITET NA PROMITI MOZATZI!! 100 GODINI PROMIVAT MOZATZI I POKRIVAT BG S FEKALNA MASA !! SEGA NI TRIA
Браво г-н Инджев!