Малобройните срещу малоумните.
Така бих обобщил каузата на студентската окупация и на софийските демонстрации срещу властта, но щях да падна на нивото на безсилната злоба на онези, които се упражняват като писарушки в заклеймяването на публичната съпротива срещу властта заради количествените му измерения.
Защитниците на властта от всякакви калибри- от колибри, до двуглави орли, кълват настървено слабото място на протестите: тяхната относителна малобройност.
Набезите им не са плод на малоумие, а на обикновения цинизъм, възпитан в дух на уважението към грубата сила на „болшинството”. Това е характерно за харакирито на болшевизма, който се самоуби в крайна сметка именно с това, че накара милиони хора да го намразят. Нито една пушка не пукна да го защити във „великата” му родина СССР- в презряната му съветска колония България пък, да не говорим…
Наслаждавайки се на безсилието на протестите в столицата да пробият дебелокожието на управляващите, реваншистите от всякакви нюанси на червеното, събираха дълго храчки, за да си го върнат за страха, който бяха набрали.
Точно като след 10-ти ноември 1989-та, когато изтръпнаха да не постъпят с тях по „правилата” на т.н. народен съд, те си плюеха си в пазвата, когато на 14 юни хиляди протестиращи изригнаха на улицата в София.
Властта се изпокри и се появи в смирен вид, за да заговори за грешка, прошка и катарзис. Трепереха от страх софийските бунтове да не заразят с ентусиазма си и останалите граждани в България.
Упражнявайки се в подигравки срещу политическата сатира на демонстрантите срещу властта, чрез опити да бъде пренасочена срещу самите протестиращи ( и срещу личността на президента Плевнелиев, макар той никога да не е бил разпознаван като лидер на протеста), защитниците на срамното статукво обаче се окопитиха и не се посвениха да разработят тактиката на контрирането.
На протестиращите хиляди- на моменти десетки хиляди столичани, противопоставиха десетки подобия на независими демонстранти, на които им се услади да бъдат представяни от притиснатите медии като „другата гледна точка”, която постепенно се превърна във „водеща новина”.
Видя се, че при наличието на всички властови инструменти, пуснати в ход, тази тактика на формалното контриране дава резултати. Сега я прилагат масирано за контранатиск върху студентската окупация.
Валят „аргументи” за това, колко е несправедливо шепа хора да окупират голяма аудитория, че и цял университет дори.
Храбрите контри, зад които стои цялата власт, които бяха стъписани през юни от бурната гражданска реакция, не можаха да защитят тогава наглата „операция Пеевски”, но сега са набрали опит и са нащрек с бързи контраатаки срещу студентите, дръзнали да прибегнат до окупацията на аудитории в няколко софийски факултета.
Бройката! Това е основният им акцент. Малко били протестиращите и било несправедливо делото им по тази причина.
Това е брутална подмяна на самия смисъл на бунта, който не претендира да говори от позицията на „болшинството”, а крещи с езика на отчаянието от липсата на чуваемост при отказа на властта да отговори на легитимния въпрос за своята морална нелегитимност.
Доста е срамно да застанеш на страната на неморалните, само защото имаш болшинство в тази многотия. Което показва правотата на моралния бунт. Защото неморалните са доста и са готови да (у)служат с камъните си срещу малцинството, което иска справедливост, но се натъква на обвинението, че е твърде малобройно, за да си позволява лукса да очаква истината да възтържествува.
И понеже споменах вече СССР, да напомня отново и отново: шепа хора се бяха изправили срещу режима на тази суперсила и именно те се оказаха победителите, докато империята на злото се разпадна.
Има многобройни примери за крайната победа на малобройните, заклеймявани като „малоумни” в опитите да рушат стената с глава. Само че ценителите на ценностите на болшевизма ни имат за малоумни, надявайки се да не знаем това.
Лицемерното ехидно истеризиране на новоизгряващата звезда “Бареков” само потвърждава Вашите думи, г-н Инджев.
Г-н Инджев,мисля,че на тях много им се иска да сме малоумни и всячески се стараят да наложат това в обществото.Страхуват се .И то много.С основание.Какво по-голямо доказателство за паническия им страх от използването на същества като Шамара,Петното и подобни,от срамотното турне на “барналия”се Бареков и все такива срамотии.Правят се на спокойни,но са в прединфарктно състояние.
Поздрав на студентите!
Абсолютно!Прогресът на човечеството понякога се дължи на един човек,а мнозинството го смятат за луд,така разбрахме,че Земята се върти,нали?Тези изтъркани приказки за мнозинство,народни маси и други комунистически простотии,ни докараха до дъното,къде още искат да ни натикат?
Тук е моментът, за който напомня Иво, ние, “пещерните русофоби” от форума, да почетем онези 8 смели и достойни руски интелектуалци, които на 25 август 1968 в 12 часа на червения площад издигат плакати с лозунгите «At’ žije svobodné a nezávislé Československo!» — «Да живее свободна и независима Чехословакия!”, «Позор на окупаторите!», «Долу ръцете от ЧССР!», «За вашата и нашата свобода!»
Всички те са арестувани и осъдени.
Чест и слава на техните имена!:
Константин Бабицки,
Татяна Баева,
Лариса Богораз,
Наталия Горбаневская,
Вадим Делоне,
Владимир Дремлюга,
Павел Литвинов и
Виктор Файнберг
Та пак за малобройните срещу малоумните. 8 срещу БОЛШИНСТВОТО от 200 милиона! 8 срещу цялата машина на сесесерския терор, която тогава -в 1968 г. си беше перфектно смазана, а и смазваше безжалостно всеки, колкото и “съветските хора” да припадаха по опашките за масло, че и за хляб,на който да намажат нещо, освен грес за танкови вериги!
Още в първите дни след избора си за президент Вацлав Хавел покани оцелелите руски демонстранти в Прага и ги награди с най-високите държавни отличия.
Е, кой победи накрая?
Често задават въпроса – защо не протестирате навън, а пречите на другите студенти?
Ами хората като протестират вече цяла вечност навън, някой обърна ли им внимание?
Цяла България стана свидетел на безсилието на Конституционният Съд пред амбициите на едно мамино синче да бъде законотворец, при това дълбокомислен, подигравайки се на всички българи, станали свидетели на неговото встъпване в длъжност и участващ в качеството си на такъв в официални срещи при това с главният прокурор на Република България.
Е докога??????????
Към предишния ми постинг за московския протест на 8-те:
Джоун Баез възпя една от демонстрантките- Наталия Горбаневская в песента си “Наталия”- УНИКАЛЕН случай, доколкото ми е известно, май наистина единственият,когато крайно лява американска и изобщо западна поп-икона освен извеяни просъветски дивотии от сорта “долу ръцете от Виетнам,янки гоу хоум!” ПОСВЕТИ ПЕСЕН НА ЖЕРТВА НА КОМУНИЗМА! Браво на нея! Ето песента:
И аз съм от тези, които смятат, че именно малка група хора могат да обърнат нещата. Всъщност така се е променял света винаги – от група лидери, търсещи винаги по-доброто, по-красивото, по-справедливото. На лидерите у нас винаги е било много трудно, но вярвам, че именно студентите може да пробудят мнозинството, да провокират можещите за промяна на ситуацията в страната ни.
Колкото и да нападат студентите и протестите, много добре осъзнавт , че истината е на тяхна,на несъгласните с липсата на морал в политиката и живота на страната. Защото тази власт я придобиват десетилетия с лъжи и руско покровителство.Сега ми стана ясно, че не Европа не ни пуска в Шенген, а Атака, БСП, ГЕРб не ни пускат и съботират приемането ни , защото това означава правила, а те не искат да спазват правила.Всеки ден нарушават Конституцията, за тях тя е нищо.Някакъв измислен КС се подиграва с Конституцията и иска да приемаме даже липсата на морал в решенията им.Няма да стане. Истината е сила и лъжите им прозират, както и заграбеното от тая върхушка.И офшорките няма да им помогнат.Студенти , Благодаря .
Сега тази теза за ощетеното от малцинството мнозинство /болшинство/ ще се повтаря до умопомрачение. Очаквам “контрапротестиращите” /самата дума е оксиморон, което показва абсурдността им/ да организират контраатака, а Болен да поведе отряд от щурмуваци. Все едно не става въпрос за морал, а за общо събрание на акционерите от АД. Мислещите и четящите хора в едно общество винаги са “малцинство”, а именно тези хора сега са навън по улиците. На протестите срещнах мои колеги от университета, които не бях виждала от доста време. Приятно ми беше да ги видя там и мога да кажа с чисто сърце, че тези хора бяха сред най-умните ми колеги. Става въпрос за истински умни хора, а не за папагалите бележкари отличници.
Dano ste Jiv i zdrav g-n Indjev!!!
Boje!!!???
Рутинната партийна демагогия пак е в действие, “били малко”! Ако станат много със сигурност ще кажат “но не са всички”. Ако излезат да стачкуват всички, няма да са завършили и да имат житейски опит… и т.н. Винаги може да се намери довод и да се повтаря до набиване в главите на електората четящ вестници и люпещ семки до възприемането му като света истина… Така поне реагират и говорят всички агитпропчици -колкото се може повече, ако може и да не се даде думата на опонента. Така денонощно припяват и абонираните за участие и интервюиране “експерти” във всички правителствени и проправителствени ТVта, (то други има ли) пишещите по “независимата преса” (друга има ли) поръчкови тълкуватели. Само като им видя физиономиите и знам ккого ще подкрепят и кого ще игнорират, умаловажават, изопачават! Те всички не могат да преглътнат едно нещо , че въпреки медии, чалга и т.п. в България има хора, за които понятия като Справедливост, Почтеност, МОРАЛ имат повече смисъл от недомислените или измислени да бранят нечии интереси “закони”. Законът “трябвало да се спазва”, припяват в хор критиците на студентите, които са до един на страната на това НС и това правителство. Да трябва да се спазва, но когато толкова време хората са масово недоволни от резултатите от тези закони, от състава на НС и работата на законотворците, то редно е да се направят нови избори за да се управлява не от неясни и невидими центрове а от НС ползващо се с доверие на обществото. Затова – Оставка и нови избори. Без костинбродски бюлетини (или костинбродски активни мероприятия). Елементарно е. Протестите на студентите го подсказват, а опитите да не се види или игнорира това, само задълбочават недоверието в НС и правителството.
“Набезите им не са плод на малоумие, а на обикновения цинизъм, възпитан в дух на уважението към грубата сила на „болшинството”. Това е характерно за харакирито на болшевизма, който се самоуби в крайна сметка именно с това, че накара милиони хора да го намразят.”
Точно и ясно определение! Вие сте нашият изразител за състоянието на окупираната от комунистическите крадци България!
kak nikoy ot tezi nashi sadii i prokurori ne se zainteresuva kak tozi mladej e izkupil tolkova imot kakvo tolkova e uchil kakvi byaha tezi negovi sposobnosti che da zavladee tolkova mnogo deinosti i predpriyatia za tova se nadigat i horata zashtoto vijdat kreshtyashtata nespravedlivost v nasheto obshtestvo eto otmeniha i lustraciata nespravedlivo bilo aspravedlivo lie che sasipaha cyala nacia i prokudiha vsichki progresivni i svobodomisleshti hora izvan stranata
Г-н Инджев, още докато четях им ми дойде мисълта за стената с която завършвате статията, която в БГ така и не бе разрушена и за която имам асоциациите за КЛАСИЧЕСКАТА ГУМЕНА СТЕНА. Това успяха да изградят в БГ комунистите и техните клони, да облекат яката вътрешна желязна завеса в БГ между народ и номенклатура в гумена обвивка и я превърнат в непреодолима бариера за заблудения и шашнат народ и всякаквите там негови инцидентни съпротивителни прояви и неумели опозициионни формации. И така да отблъскват безпогрешно толкова години наред всякакъв техен опит за нарушаване на спокойствието на създаденото статукво с пълно безразличие, което напоследък стигна дори до пренебрежение и презрение. А се започна от есента на 1989 г когато се бяха изпокрили като мишки, което много добре напомняте, защото поколението израсло възпитано през 90-те и сега окупира аудиториите няма начин да си спомня, да го познава или да го е почувствало.
Аз пак ще припомня примера за движението M5S в Италия който споменавах в блога и в блога на Сугарев също, но в БГ като че ли никой не му обръща внимание. А това е начинът, вече доказан, да се влезе в парламента при липса на средства и медии – използването на площада и интернет. Хората в арабските страни направиха цели революции с тия средства а въпросното движение вкара в парламента 165 депутата, не ми е известно някъде другаде да е постиган такъв успех в условията на действаща демокрация. Затова е учудващо защо се пренебрегва, защото може би бе оплюто и осмивано и отляво и отдясно в Италия и това поведение на медиите бе подето и в БГ много удобно и целенасочено. Мисълта ми беше не да го предлагам за модел, а като ТАКТИКА и която да се възприеме именно от десните сили в БГ, осиротели откъм консенси и медии, изчезнали тотално от площада, с цел да се активизират действията им, да се внесе живец в тях и се раздвижи малко тази префърцунено-официозна позиция която са заели напоследък. Получи се точно обратното, че в сайта на Сугарев идеята бе отхвърлена и разкритикувана с аргумента че аналог на M5S в БГ е ненужен. А беше моментът на пика на наводнението на площада, нещо което се очакваше от години и никой не вярваше че може да се случи отново. Нещо което Сугарев имаше идеята да използва като създаване на гражданско движение което щяло да станело коректив на властта от улицата??!! Една от неговите многочислени фикс-идеи, заедно с апелите, възванията , откритите му писма и други подобни с каквато също не може да се постигне нищо повече от един много удобен ПИНГ-ПОНГ СРЕЩУ ГУМЕНАТА СТЕНА, която безотказно връща топката. И когато в сайта му се оформи волята за създаване на паритя, на политически опозиционен субект и се започнаха предложения за формиране на платформа той излиза с гладна стачка и всики се втурват да го спасяват и работата отива на кино. Вместо консолидиращи, амплификиращи и резонансно-насочващи действия които трябваше да се възприемат той избра демпфериращата роля и стана нещо като част, елемент от вече перфектната ГУМЕНА СТЕНА на статуквото. Това се получи. Доказателство че интелектуалната съставляваща в БГ “няма топки”, не може да изкара хората на улицата, а по-точно обратното – да ги накара да си отидат по домовете или на море.
По подобен начин се демпферират и всякакви ентусиазми вдясно от официозната позиция и скована тактика на десните формации действащи като изпечени и твърде газирани апаратчици. Не мога да си обясня как могат да си придават такава важност и как никой не им прави забележки. Не си ли дават сметка че такава форма на диалог с електората не привлича а отблъсква още повече като се има предвид че зад тях стоят някакви си мижави 2-3%, че в тия условия не приличат никак на американския президент на пресконференция в парка пред Белия дом а по-скоро на смешниците от Хайд парк. Същото заключение имам и за тях – “нямат топки”, не могат да изкарат хората на улицата и по същия начин ги прогониха постепенно оттам за 12 години.
Затова и въпросът ми е “КОЙ ИМА ТОПКИ” в БГ и може да направи нещо от сорта на френските шофьори които периодично блокират Франция когато трябва да преподпишат трудовия си договор в шофьорския бранш. БЛОКИРАНЕ на страната трябва а не това масово БЛОГИРАНЕ което се получи. Блогиране е нужно но не от страна на политическите формации а в медиите. Политическите субекти в отчаяна опозиция трябва да търсят БЛОКИРАНЕ, ПАРАЛИЗА, действията им да водят натам.
Ето защо мога само да приема с радост и надежда това което показват студентите като си мисля че вероятността да покажат че “имат топки” е по-голяма сред тях отколкото в средите на плахите романтично настроени интелигенти от сайта на Сугарев, водещи се по неговите поетични записки и апели, на които предложих веднъж да си основат партия с името Партия на Раздължащите Десни Льокуми (ПРДЛьо) или пък десните сини закостенели апаратчици на т.нар. РБ. Дори да се роди политически субект с лява ориентация, което може повече да се очаква от студентите и младежите, както това стана в Италия, мисля че трябва да се подкрепи защото това ще разцепи статуквото в настоящото псевдо-ляво пространство. Ако създадат политическа формация и съберат консенси то те имат шанса да се вклинят в ГУМЕНАТА СТЕНА и да я разрушат. Но пак ще повторя, нека се вгледат и разучат опита на M5S и не го пренебрегват. Иначе лявото пространство в БГ ще продължава да е окупирано от псевдо-левите Кадесарско-Кримино-Клепто-Комуно-Контрабандно-Корупционно-Клиентелистки Кланове, Клонове, Клони, Копои и Кърлежи в които е мутирала и се е изродила бившата БКП и които са тъканта, пълнежа и арматурата на ГУМЕНАТА СТЕНА.
Тази сутрин видях как в ТВ-предаване лекето Илчев се изцепи, че признавал протеста на подопечните си студенти, но “считал” времето, мястото и начина за неподходящи. Каква “умна и достойна” позиция!
Как никой не се сети да покани този “ректор”, да продължи тезата си и да посочи най-подходящите време, място и начин за студентски протести?!
Мястото избрано от студентите за протест и окупация е правилно. На “проф.” Илчев не му е мястото в СУ камо ли за Ректор!
Дано студентите (нашите деца) направят това което за съжаление ние не успяхме и обрекохме и нас и тях да бъдем “крепостни граждани” на Червената Мафия.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТОЧНА позиция, сравнения, думи.
Нека се знае, че към момента т.нар. “поддръжници на кабинета” подготвят като минимум две мръсотии:
ПЪРВО – уж “леви студентчета” без студентски книжки от СУ ще правят “контрапротестен палатков лагер” в двора на Алма Матер.
ВТОРО – преоблечени с полицейски дрехи провокатори ще поискат да влязат в СУ и да “арестуват” нарушителите на реда, в нарушение на закона за Академичната автономия.
Същинската полиция е предупредена, но как ще реагира на тези откровени провокации, не съм голям оптимист.
Подкрепям,възхищавам се,гордея се с моите студенти,но расте и чувството ми за вина пред тях,че не успяхме да изведем започнатото до край,защото бяхме доверчиви,плахи и сега те,нашите деца,трябва да се борят за истината,за бъдещето си.Ще им бъде трудно и болезнено,разочарованието ги дебне,защо към тях вече потече помия.Родители,преподаватели,приятели,граждани,хора,подкрепете младостта!!
Острието на копието съдържа съвсем малко материал от него – = острие! Върхът му обикновено е закален; т.е. има в нещо си различие от цялата маса на копието. В резултат копието влиза след върха.
Елементарно!
Рушката мания “за болшинство”, израз на бойния им вик: Товар ищи! (Търси стоката!) тук не играе.
Студентите ли?! Те умеят
да бъдат мъдри и да пеят…
Таят в душите си интимни
умения за много химни…
Додето младо се усмихват,
егидно могат и да кихват…
Небесните им чудеса
сияят с пролетна роса!
Трептенето във тях не спира –
и си намират те квартира…
Изхвръкнат ли на ветровито,
те могат и да са с копита…
…Ех, може би със весел полет
те своя път ще си измолят!
Със весели и мъдри гъдели
дано и завист са пропъдели!
Напред студенти! Дано поне вие ни отървете от ароматния боклук на България!
Много се страхувам за съдбата на тези студенти. Комунягите са долна пасмина. Както през 1997 г. пратиха анонимни войници да пребиват с палки разотиващите се мирни протестиращи, така сега още по-нагли могат организират анонимни “контрапротестиращи” или платени “фенове” да свършат мръсната работа и невинно да се изненадат, че са закъснели с омиротворяването. И отново да няма виновни, както тогава не се разбра кой ни би. Не е лошо да вземем някакви мерки това да не се случи.
Депутат от БСП на чело на контрапротеста. Петното също там. Сидеров ли е следващият? Това е престъпление!
От престъпници само престъпления може да се очакват.Нека да ги види целия свят.
Не винаги количеството е определящо а по скоро нашата къса памет.
Или непознаването на факти от близкото минало.
“И тогава се намират шест храбри жени, които отказват да се примирят с гледката на полузадушени от хлора чавдарчета и пионерчета. Това са Тодорка Бобева, Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Спасова.
Ето какво разказва Бобева: „На 23 септември 1987 г. на площада се връзват пионерските връзки… Тогава обгазяването беше ужасно! Възмутихме се, че никой не отложи тържеството. Шест жени решихме в 5 часа в къщата на една наша колежка, че в понеделник в 2 часа ние излизаме на площада. Заклехме се на Библията. Веднага накупувахме картоните и се качваме на тавана да пишем лозунгите. Всяка от нас трябваше да се обади на приятели, на познати семейства…“.
Така започва първата демонстрация – протестът срещу хлорните обгазявания, които отначало тръгват плахо, много от хората се озъртат, но постепенно набират смелост. Блокирани от милицията улици, дебнещи в пресечките „наблюдатели“, подслушвани телефони, сдържани или директни заплахи – нищо не е в състояние да сложи тапа на отприщеното възмущение. Окуражени от смелостта на жените от „Паркстрой“ и майките с количките, хората се отскубват от летаргията и настояват хлорният геноцид да бъде прекратен. Кулминацията настъпва на 10 февруари 1988 г., когато русенци правят нещо нечувано –
освиркват една от свещените крави на комунистическото Политбюро
– Гриша Филипов, който си позволява дежурните дебелашки соцшегички с настръхналото множество…
По-нататък фактите са известни: в София правят Комитет в защита на Русе, зад каузата за спасяването на града застават интелектуалци, професори, художници, писатели, артисти, кинаджии…
А после – после идва „демокрацията“. За отрицателно време румънците се разправят в буквалния смисъл с фамилията Чаушеску, не минава много време и химическият гигант „Верахим“ се превръща в грозни руини. След още няколко години първата отчаяна стъпка на русенци да възвърнат достойнството си на граждани, с което проправят пътя към гражданското общество в България, започва да обраства с нови гласовити „смели“ борци и активисти. Някои дори си приписват ролята на организатори, въпреки че тогава всичко на всичко са последвали неудържимото русенско недоволство. И днес все по-рядко някой се сеща за Русе, за нечувания риск, който поеха онези шест жени някога…
За 25 години в Русе вече са пораснали хиляди деца – някои неродени още по времето на жълтеникаво-синкавата мъгла. Тези днешни юноши и девойки имат нужда от истината и напоследък заявяват интерес към парливата тема. Тази година беше издадена книгата „Русе срещу хлора“, в която ученици от Дойче шуле са събрали свои интервюта с преки участници и свидетели на протестите. А неотдавна други младежи обходиха в акция на дружество „Елиас Канети“ „местата“ на онези събития, за които научиха от историчката Веселина Антонова, съавторка заедно с Детелина Каменова на книгата „Демонтаж“ – хроника на ужаса, страха и смелостта отпреди 25 години. Днес една от онези шест храбри жени, Вяра Георгиева, е покойница. Останалите са пенсионерки. Може би младите хора ще потърсят и тях – живите икони на гражданското достойнство на Русе? ”
Прочетете цялата статия тук: http://utroruse.com/article/16568/#ixzz2j2qE6ioL
Follow us: @utrobg on Twitter | utroruse on Facebook
Съдията :
– Не си кривете душата, Иванов! Мога да ви докарам трима човека, които са ви видели да крадете прасето на съседа си!
– Аз пък мога да ви доведа триста, които не са ме видели!
Матея 22:1-14:”Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като им каза:Кажете на поканените:Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път:един на своята нива, а друг на търговията си;а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. Тогава каза на слугите си:Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба. И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани.” Винаги Светите писания са давали отговор на въпроса: “какво да се прави?”. Така, че, според писанията, малцинството е благословено, а не мнозинството. Но социал-комунистите не четат такива писания, защото “религията е опиум за народа”. За да застанеш на пътя на злото и да му се противопоставиш, трябва да издигнеш Светите писания като щит. Иначе е causa perdutta. Нека всички, които искаме промяната, да намерим отговорите, които търсим в Божиите слова. Това е истината. И нека не се крием зад гърбовете на малцината, а да пожелаем поне веднъж, в скапания си живот, да бъдем с тях – с малцинството, ако искаме да се уважаваме.
Изправили са се малцинството на тъмните сили – мафия, олигарси и контраси (10% от нацията), срещу малцинството на светлината – протестиращи и студенти. Ти от кои си?
РАЗКАЗЪТ НА СНЕЖНИЯ ЧОВЕК
Във вените ми пет литра кръв
пулсираха във ритъма на времето.
Дишах, гледах слънчевите залези,
ядях и пиех, любех се и имах свой живот.
Радвах се на малкото,
стремях се да запазя съвестта си чиста.
Не зная от къде дойдоха „те”.
Накараха ни да заплачем когато пееха душите ни,
накараха ни да се смеем когато стенеха сърцата ни,
искаха да се страхуваме почти целогодишно,
грижеха се за това да нямаме и самочувствие.
Тогава , в жилите ми, пет литра ураганна кръв
адреналинно се превърна в лава.
Омръзна вечното шушукане.
Омръзнаха опашките по коридорите изцапани от чакане.
Омръзна ми от мръсни номера!
Омръзна ми от наглостта!
Омръзна ми от безочливостта!
Омръзна ми да споря с всеки и да му доказвам нищото!!
Омръзна ми да се себедоказвам!!
Омръзна ми да се заплювам в огледалото,
защото нямам татенце, което…
Изревах:”Омръзна ми!!!”
„те” ме чуха и дойдоха.
„Светиш!” – казаха.
„Светиш и пилееш светлината. Трябва да те ремонтираме.”
Взеха ми хемоглобина,
Обезцвети ми се кръвта,
обезвери ми се душата,
в плътта проникна тихо студ…
Сега ме тъпчат с кислород –
Поддържат вътрешния огън.
„те” казаха:”Така е по-добре. Полезен е,
не дава излишен разход на енергия,
не диша повече от дажбата, която му подаваме.
Превърнахме го в еталон.
Браво!
Момчето направо е БЕТОН!!!”
Заповядаха тогава:”Пей!”
И аз запях със някакъв метален тембър.
После заповядаха:”Танцувай!”
Затанцувах вяло местейки крака.
Тихо констатираха:”Досущ като човек от сняг.”
А някой вън ревеше:”Омръзна ми!!!”
Капки лава пръснаха в лицето ми,
стопиха ме,
и ме превърнаха във локва кал.