Въоръженият ( с лицемерие) неутралитет на медиите

Признавам си невежеството: не знаех, че има и други колеги в България, които споделят онова, което десетки пъти съм писал и все ми се струваше, че в самотата си може и да греша за феномена на т.н. неутрална журналистика, която всъщност е прикритие за безсилие, съглашателство или скрита поръчковост.

Не че държа непременно моята теза да бъде „единствената гледна точка” по въпроса, но не мога да се въздържа да не публикувам текста на Алексей Лазаров във в. „Капитал”, който напълно се покрива като теза с многобройните ми опити да обясня вредата от въпросната „неутрална” журналистика (особено по отношение на публицистиката, която изисква авторът да заеме позиция, а не да усуква, мрънка и бяга от от яснотата в опит да угоди на всички).

Честно казано, приятно да е откриеш съмишленици между себеподобните- както се случи наскоро също и с текста на Веселин Желев, публикуван в личния му блог ( а не във в. „Труд”)- там той застъпва напълно „моята теза” за разделението на България на русофилска, гледаща към миналото и прозападна, гледаща към просперитета и бъдещето.

„Чудеса” явно започват да се случват не само с пробуждането на студентите- току виж, скоро станем свидетели и на „проглеждане” за важността на усилието да се преборим със символиката на лъжата за съветската окупация като „освобождение” на България!( ivo.bg)

“А СЕГА – ДА ДАДЕМ ДУМАТА НА КОНТРАОКУПАТОРИТЕ”

В. Капитал

Автор: Алексей Лазаров

Защо позицията на някои медии да отразяват протестите “неутрално”, изглежда като част от проправителствената пропаганда

Ако някъде има щаб на проправителстваната пропаганда, в последните дни той има много работа – трябва да измисли как няколкостотин, а вероятно и няколко хиляди студенти, чиито очи светят от свобода и желание за промяна да изглеждат малко, слаби и объркани. Тази задача освен жалка, разбира се е обречена. Тезите, с които до момента се атакуват всички форми на протест срещу правителството (“Кръгът “Капитал”, моля ви) трудно могат да бъдат залепени и за студентите. “Контраокупаторите”, които се изпращат в университетите трудно едва ли ще убедят дори много невнимателен пенсионер в малко село, че те са прави.

Покрай кампанията срещу студентите обаче има два важни момента, които заслужават повече внимание. Първият е, че това е поредният пример, в който организираната медийна машина на Делян Пеевски и Цветан Василев смазва дори и най-плахата алтернатива на удобното за тях статукво. Вторият важен момент е свързан с ролята на медиите, които са извън тяхното непосредствено влияние – тези, които се опитват да казват какво се случва “неутрално”, като дават равнопоставено думата и на окупиращите, и на техните противници.

В оплюването на студентския протест от правителстваната агитационна армия няма особено нови похвати. Като авангард на кампанията се пускат откровени лъжи първо в отявлено близките до Пеевски и Цветан Василев вестници като “Телеграф”, “Монитор” и “Всеки ден” и прилежащите им сайтове. В тях може да прочетем как протестите са организирани от партии, кръгове и фондации. Като доказателство се привеждат абсурдни връзки между различни хора и събития. Те са неубедителни, но това се компенсира от масовото им разпространение по всички медийни канали на групата – сайтове, други вестници, платени профили във Facebook и платени коментатори в различни форуми. Teзи медии се фокусират върху протестиращите, но подминават небрежно факти като това, че в неделя депутат от управляващата партия БСП (Борис Цветков) рамо до рамо с осъждания за тежки престъпления Бисер Миланов-Петното се опита да нахълта в Софийския университет.

Тази пропаганда обаче не е единствената причина студентите да се чувстват в почти пълна медийна изолация. Макар и голямо, прякото медийно влияние на Пеевски и Цветан Василев не включва всичко и всички. Огромна част от другите медии обаче избират позиция, която на пръв поглед изглежда “професионална”, но всъщност – къде съзнателно, къде не, помага на проправителствената пропаганда. Те решават да бъдат “неутрални” и когато отразяват студентските протести винаги да искат мнението и на “другата страна” – противници на окупацията, като внимават двете да са равнопоставени по време или място. Същото нещо можеше да се види и при репортажите от летните протести, когато “другата страна” бяха контрапротестиращите.

Това, според мен, а и повечето колеги от “Капитал”, е неправилно и лишава читателите и зрителите на тези медии от нещо много важно – истината. Подобен подход е “неутрален”, но не и обективен.

Спорът за това какво е журналистическата обективност е много голям, но в случая може да се използват няколко аргумента от него, за да се обясни защо позицията за неутралност в случая е погрешна.

Един от противниците на “балансираното отразяване” е дългогодишният разследващ журналист от Los Angeles Times и сегашен редактор в Harper’s Magazine Кен Силвърстайн. “Балансираното отразяване заразява американската журналистика и води до безгръбначно писане, без никаква острота”, казва той. Според него “балансирано” в никакъв случай не означава “честно”, а понякога и дава лесно оправдание да се избяга от истинското репортерстване. “То пречи на отговорността на журналистите да информират читателите си”, категоричен е той.

Между “неутралност” и “обективност” има разлика, която в някои ситуации може да бъде и много голяма. Един от класическите примери от последните години е отразяването на темата за промяната в климата. В продължение на доста години сериозни медии се опитваха да бъдат балансирани и когато пишат за глобалното затопляне да търсят мнението и на “другата страна” – хората, които смятат, че нищо подобно не се случва. Тази политика на медиите със сигурност е забавила, а вероятно и продължава да бави реакцията срещу промяната в климата.

Има моменти в историята, когато отговорността на журналистиката към случващото се в държавата е много по-важна от изискването за “неутралност”. Представете си следната измислена ситуация. Ще заемем примера от хубавия текст на Иван Бедров за аргументите срещу протеста. Та, представете си за момент, че сега се случваше Априлското въстание и трябваше да бъде отразявано от сегашните български медии. Кохортата на Пеевски и Цветан Василев със сигурност щеше да бъде на страната на султана. Не заради Ахмед Доган, а защото те винаги са за управляващите. Медийно, въстанието щеше да бъде смазано по-жестоко отколкото башибозуците са се справили в Батак. Панайот Волов, Захари Стоянов и прочее революционери щяха да бъдат разпънати на кръст. Щеше да бъде обяснено, че сега не е моментът, това не е начинът, че те са платени от руснаците и че то какво ще стане след това – ще сменим османското робство с руско, така че за какво въобще да правим каквито и да е усилия. И ако за медиите на Василев/Пеевски е ясно какво биха направили, то по-интересно в хипотетичния ни случай е как биха постъпили тези, които (поне официално) не летят в орбитата на тази група. Тези, които решат да бъдат неутрални. Те вероятно биха обяснили, че едни хора излязоха на улицата с оръжие, НО едни други хора – армия и башибозуци, искат да им отрежат главите. Даваме думата на едната страна и на другата страна. Щяхте ли да разберете какво се случва?

Друг пример – крадец ограбва банка. Трябва ли журналистите да търсят мнението и на банката, и на крадеца за да разкажат какво се случва?

Журналистиката не е в това да си неутрален. Тя е преди всичко в това да си честен и обективен. Разбира се, хората, които са против студентската окупация (или контрапротестиращите) също трябва да бъдат чути. Въпросът е дали те са двете страни в един спор и дали трябва да бъдат равнопоставени в телевизионните репортажи и вестникарското отразяване.

Точно тук има голяма подмяна. “Другата страна” на протестиращите от лятото насам не са контрапротестиращите. Това е правителството. Истинската журналистика би търсила всеки ден мнение от Орешарски, а не от пенсионерите пред президенството.

“Другата страна” на студентите, не са противниците на окупацията. Другата страна е правителството и истинската журналистика би търсила неговите представители всеки ден за коментар. Ако ги няма, значи няма какво да кажат. Значи не стават. Да се запълва обаче пустотата от тяхното мълчание с някакви лумпени, според мен, е непрофесионално.

За представителите на властта в момента обаче да им се задават подобни въпроси е кощунствено. За тях, това е взимане на страна – означава, че журналистите не са “неутрални”. По-близките до властта медии някак си влизат в положението на правителството и под маската на неутралността всъщност застават срещу интересите на читателите си.

И губят. Всъщност губим всички. Печелят само няколко човека”.

11 мнения за “Въоръженият ( с лицемерие) неутралитет на медиите”

  1. ““Другата страна” на протестиращите от лятото насам не са контрапротестиращите. Това е правителството.” !!! Абсолютна истина, Но понеже за управлявашите е неудобно да говорят такива лъжи и глупости, каквито се ръсят от контрапротестиращите, топката и отговорността се прехвърля към другите! Удобно и хитро. Но не съвсем!!!

  2. Много бих искала българските журналисти да научат нещо елементарно-да представят себе си и публичните личности.Анонимността в България е причина за много от бедите ни.Това,което в европейските страни е нормално-да се представиш,да те представят,у нас се възприема като каприз,самохвалство и това се използва умело от тези,които не искат да има правила.Кой,кой е в България?Помислете ,г-н Инджев,вие работите,градите авторитет,позиции години наред и изведнъж се появява някой(журналист,лекар,съдия,прокурор)незнайно откъде и прави светкавична кариера.Така не се случва в европейските страни.Някой ще ни запознае ли с биографията на Бареков?Този човек има ли бащино име?

  3. Наистина- защо никой журналист не отиде да попита правителстото, защо хората протестират срещу тях, какво искат, защо са на улиците, а студентите окупират аудитории цялата страна? Ще бъде интересно да чуем отговора някой ден, все пак.

  4. Не може да има такова нещо като “неутрална журналистика”. Всяко предаване или писане носи и заряда в себе си.За съжаление медиите на Цветанов-Пеевски, направо не могат да сдържат злобата си към това което се случва.Правят се някакви анкети , които нямат никаква обективност и ни навират безсрамно в лицето как 70% били проти окупацията на студентите. Това в предаването “Лице в лице”.Д. Цонев злорадстваше неприкрито.Мисля, че тази “уж неутралност” , се насажда с цел да сме равнодушни, да не мислим.Да приемаме безропотно пълната абсурдност на случващото се в България.Но тази палачинкова журналистика , обръщаща се според властимащите на медийния тиган , ни накара да не ги слушаме, гледаме или четем.Те губят.Студентите , непримирили се с лъжите на злеприкритото задкулисие, което си има ДАНС , парламент и КС за лична употреба – те , печелят.Равнодушието е по-лошо от смъртта.

  5. Извинете, не е по темата, но просто бързам да споделя:

    Преди малко от една неутрална медиа научих обективната новина, че Топлофикация София ще изчислява по нов начин сметките за отоплението – през зимните месеци ще се плаща по-малко от изразходваното, като разликите ще се прехвърлят в летните сметки (ще плащаме парно, а не само топла вода и през лятото).

    Елементарен и жалък опит на умрялата (още на 14 юни) власт, която все още управлява страната във вид на таласъм, който все не можем да прогоним да предотврати зимните бунтове на гладните и бедните.

    Да се готви “незвисимата” ДКЕВР с нови цени на тока – 2 ст/kWh през зимата и 45 ст/kWh през лятото.

  6. “Уча журналистика – 3-и курс, университетът няма значение – важното е, че е в България.” – това казвам на интересуващите се от мен хора, а когато ме попитат как се справям с медиите, сиреч: чета ли редовно новините, коментарите за случващите се събития, анализите и т.н, и т.н. – отговорът е прост и ясен: “НЕ! гледам телевизия, слушам радио, купувам вестници”…

    Парадокс, нали?

    Но не е много учудващо, имайки се предвид (осакатеното) чувство за истина и разни други качества, които не заслужават нашето внимание (според българските медии), на по-голямата част от българските медии (журналисти).

  7. Ако всички ние читатели на този блог, на другите медии и журналисти с ясна и честна позиция контраатакуваме “неутралитета” на корпоративните медии и подкупните журналисти – постоянно и по всеки повод на слугинаж, можем да сме сигурни, че резултат ще има. Поне гражданите ще разберат вредата ,а медиите поне малко да се засрамят от лицемерния неутралитет. Това ще бъде важен успех. Защото поне малко би отслабил и опитите на властта да противопоставя гражданите чрез метода “контра…”.

  8. към Ана Мария
    “Този човек има ли бащино име?”
    Има -баща му се казва Тихомир и работи в централното бюро по труда – Пловдив на ул. Чернишевски- и доста време от деня отделя тоя старичък гларус да задиря по-големите момиченца – около градинките пред бюрото.
    Така,че Бареков младши има на кой да се метне: всеяден мършояд, коцкар, само че поради вкуса си към лукса и поради своята некадърност – и към политическата проституция…
    Поназнайвам и други неща от битието на тия селски тарикати -случайно,поради разни случки в минали времена, които са били интересни за наблюдение според мен,защото добре ги охарактеризират

  9. Nai-loshoto e, che skoro njama da imame obektivni medii,ste si ostanat dalgo samo “neutralnite”. Goljama chast ot nasheto naselenie se sastoi ot pensioneri i romi ,koito njama kak da razberat ,che sa manipulirani , zashtoto sledjat samo taka narechenite neutralni medii.Dokato ne zapochnat da se obrazovat i imat dostap do internet , kadeto ,slava bogu ,ima deistvitelno svoboda na misleneto( i to obektivno)njama kak da se promenjat nestata. Tazi grupa hora sa kontraprotestite,koito dori i neznajat che sa marionetki v racete na pravitelstvoto.

  10. “Неутралната” журналистика е тъждествена и равна със слугинска журналистика.Изобщо има ли такова понятие “неутралност”,когато трябва да информираш обществото за реалностите такива каквито са.Премълчаването,прикриването и т.н. се нарича с тези понятия,а не с понятието “неутралност”.
    Много скъсан е парцала на тази “неутрална “дрипавост и никак не може да скрие срамотиите на (не)зависимите медии.

  11. Поправям се за изясняване на смисълът: с влечение към политическата проституция

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.